Jump to content
Ани

Година 8 (22 септември 1935 – 19 юли 1936), брой 154

Recommended Posts

БРАТСТВО

Двуседмичник за братски живот

Брой 154 - год. VIII.

Севлиево, 29 март, 1936 год.

--------------------

Абонамент:

За България – 60 лева

За странство – 100 лева

Отделен брой 2 лева

Всеки абонат ще получи безплатно книгата

„Вечната поема“

от Auroro

----------------

Адрес: в-к „ Братство“, гр. Севлиево.

Редактор: Атанас Николов

Съдържание:

Какво направление? (N.)

Пролет. При изгрев слънце (стих. от Бранд)

Основна мярка (Г.)

„Искаш ли мир, готви се за война“ (Любомир Лулчев)

Словото на Учителя. Пробуждане на съзнанието (Из неделната беседа „Всичко, което чух - 19. I. 1936 г.)

Пред неизвестност (Г. Искренов)

Смъртни грехове. Драматична фантазия в 5 сцени от Сим. Чирпанлиев (С. К.)

Белият лотос (продължение от брой 153 - Мейбъл Колинз)

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

КАКВО НАПРАВЛЕНИЕ?

„С порядките на живата природа всеки трябва да бъде в съгласие ….

Сега ние сме дошли до един път, в който вървим заедно, както птиците — на ята. Като сме с ятото, ще се съобразяваме с неговите закони. Силните да вървят напред и да ръководят, а слабите да си помагат взаимно“

Учителя

Всеки човек представлява едно звено в природата, което е свързано с безброй други звена, с безброй верижки. След него се редят хиляди и милиони халки, които чакат да им се отвори място, да им се даде път.

Дойде ти една мисъл да из-вършиш едно благородно дело, да изпълниш една възвишена мисъл, да проявиш едно чисто и хуманно чувство, не отлагай, не се колебай, а изпълни го. Твоето въздържание да проявиш добрия живот спира хиляди и милиони други, които са скачени с тебе, а твоята дейност, макар малко и нищожна на глед, подтиква мнозина и ти виждаш отражение на доброто си дело, мисъл и чувство на всякъде.

Човек не създава доброто, великото и красивото. То е създадено в пълно съвършенство от Твореца, то организира и дава тон на живота, а от нас се изисква само едно: малко повече дейност, за да го проявим. Ние сме проводници, изразители на тая животворна вода, на тая разумност и здраво знание, която поставя основа на новия живот. А той вече иде и хлопа на вратите на душите ни. Като съзнателни звена, ние трябва да направим крачка напред, за да се наредят след нас милиони проводници, милиони изразители на доброто и разумното, с една дума, на новото разбиране, което човечеството очаква и за което се подготвя от векове.

Ние не трябва да противодействаме на добрата мисъл, не благородното дело, понеже те са семенца от Божествения свят, които като се посеят, дават добър резултат, изобилен плод, а да противодействаме на отрицателните мисли и потици, които са семена, хвърлени от тъмните сили; те дават лош резултат — бурени и ледения. Де се откажем да им дадем място в себе си, ще рече да проявим положителното, което е вложено дълбоко в нашата душа.

Да станем изразители на възвишеното, носители на благородното, да приложим положителното знание и се свържем със силите на живата природа, за да отворим път и дадем потик на ония звена, които идат след нас. Да се подвижим напред, за да се подвижи цялата верига! Това е задача на всеки индивид.

N.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Пролет

Разтваряте се вече

открехнати двери,

наднича усмихнато, светло лице.

Кристални, лазурни

са вечните двери —

жениха очакване ще мине през тях.

Потръпва земята

от първия поглед

и тихата радост и свиден копнеж

в цветята разлива,

в зелените ниви

и в звънката тесен на птички певци.

И чистия пламък,

що ражда живота,

докосва сърцето й, гдето струи

обилната младост —

възраждана старост.

О, колко любим е жениха лъчист!

ПРИ ИЗГРЕВ СЛЪНЦЕ

Нощта прибира воала си черен

Замлъква бухала с'грака чемерен.

Настъпва зората със светли одежди

И буди в сърцата красиви надежди.

Загасват звездите на свода небесен,

Подава си слънцето ликът вълшебен,

Приветствия праща то щедри — лъчите,

С които Бог дарява живот от висините.

На изток небето във пурпур светлее,

Балканът захласнат чаровно се смее;

Ветрец нежно гали клони на гората;

С тих ромон си лее струите реката.

И с‘химни посрещат в гората певците

Вълшебния изгрев на Феб в далнините

И радостна тръпка обзема земята.

И сладостна нега облива душата.

Бранд

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Основна мярка

Искам да обърна внимание на един прост факт. Колкото и да е гладен човек, да умира дори от глад, той никога няма да посегне да откъсне парче месо от своето тяло, за да утоли глада си. Животните — и те не правят това. Никое същество изобщо не го прави.

Има едно първично, божествено чувство у всяко живо същество. което не му позволява да яде само себе си. Това божествено чувство, което хората и животните са достигнали да познават едва като инстинкт за самосъхрана е една абсолютна мярка. И тази мярка не се отнася само лично до всяко същество, а има отношение към всичко живо. Христос е изразил тази божествена мярка в най високата й форма:

„Да любиш ближния си като себе си“. Защото само при Любовта тази мярка престава да бъде едно лично, себично мерило, а става нещо общо. Вън от Любовта тази мярка не може да се приложи в нейната универсалност.

И един от признаците, че хората, и като индивиди, и като общества, са все още вън от закона на мировата любов. е че ти прилагат тази първична мярка на живота в нейната инстинктивна форма — кат нагон за самосъхрана.

Само така може да се обясни, защо един гладен човек или едно животно стръвно нападат други живи същества, за да погълнат техния живот. Тук това първично чувство за съхранение но живота действа като сляп нагон, който все още не е просветлен от висшето съзнание на Любовта.

И ако човечеството не приеме Любовта, то ще остане в границите на животинския живот с неговия „инстинкт за самосъхрана“ с неговата „борба за съществуване“, с неговия „свещен егоизъм“ — източници на всичките му нескончаеми нещастия.

Г.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

„Искаш ли мир, готви се за война“

Това се цитира от столетия, нищо повече, и което е по-страшно — прави се, препоръчва се едно лекарство, без да се държи сметка, че тая държава, която го е дала, е изчезнала от лицето на земята; въпреки, че многовековния опит доказва, какво никоя война не може да разреши въпроса, защото ако го беше разрешила, нямаше нужда да се прави друга война. А те следват една след друга, по-жестоки, по-страшни, по-съсипателни и за хора и за богатства.

И все пак . . . намират се още хора, които като хипнотизирани повтарят горните думи, нищо повече, подготвят се съзнателно за нови войни. Войната, като средство за запазване своето, е изчезнала в семейния, обществения и националния живот —защо да не бъде изхвърлена и от интернационалния? Не е ли по-разумно да се смирят всички пред едни закони, задължителни за всички? Най после срамно е ние, европейски народи, които се кичим с името на Христа, носител на общочовешката Любов, да се бием като зверове, още повече, че Той изрично подчерта „Блажени миротворците, защото те ще се нарекат Божии чеда“.

И тъй, няма избор. Дошло е време или с Христа, с Любов та, да бъдем Божии чеда или против Него . . . с тъмнината, омразата, съсипията.

Който иска мир да, приготвя Миротворци!

Любомир Лулчев

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Словото на Учителя

Пробуждане на съзнанието

Днес ще говоря върху пробуждането на съзнанието. Това пробуждане си има методи и пътища. Пробуждането на съзнанието на физическото поле става чрез една голяма катастрофа. След тази катастрофа настава едно състояние, което някои наричат мистично, а аз го наричам музикално състояние. В това състояние човек запява — певец става. Каквото и да му се случи в живота, той все си пее, защото той вече знае. че зад променчивата действителност. стои реалността, която осмисля живота.

Но съвременните хора, които вярват само на петте си сетива, когато им се заговори за реалния свят, казват — ама ти видял ли си го? Но виждане има само когато е пробудено съзнанието. Виждането на човека се определя от пробудеността на съзнанието. И ако не е пробудено музикалното чувство в човека, съзнанието не е напълно пробудено. Защото съзнанието диша чрез музиката. Музиката, това е диханието на съзнанието, на човешкия ум. Музикалният свят. това е една среда, чрез която душата се проявява; музиката е среда, чрез която по-висшия свят може да се прояви. Тъй както водата е среда за рибата и въздухът среда за птицата, така и съзнанието е среда за проява на човешкия дух. Ако съзнанието не е пробудено, за да бъде като една среда, човешкият дух не може да се прояви. Значи, музиката е среда за проявата на човешкото съзнание, а пробуденото съзнание е среда за проява на човешкия дух. И всичките нещастия в света произтичат от това, че хората не знаят какво нещо е музиката. Това което съвременните музиканти свирят, е предисловие за музиката.

Музиката на съзнанието, за която ви говоря, възкресява мъртвите.

Музиката е нещо силно, мощно, творческо; и съвременното поколение без музика не може да се възпита. Култура и възпитание без музика не могат да се създадат. И наблюдавайки историята, виждаме, че от много хиляди години почти всички усилия на човечеството са останали без резултат.

В далечното минало, имало една епоха, когато музиката е играла голяма роля а живота, и тогава човечество е имало висока култура, която е идеал за съвременния човек. Тогава хората са имали една велика наука, която им е разкривала великите закони на Природата и методите как да си служат с тях. Но по една или друга причина, човечеството изгубва тази висока култура, изгубва тази музика и попада в една област на големи противоречия, с които не може да се справи, и в които се омотава като в омагьосан кръг. Човек за хиляди години е изгубил музикалността си и будността на съзнанието си и заедно с това се явява един застой, нещо повече, един регрес в неговия път. Това си има своите обяснения в окултната неука, но няма да се спирам върху тях. В целия този дълъг исторически процес, за които официалната история нищо не знае, човек е бил като хипнотизиран, намирал се е като в хипнотически сън. В този именно период човечеството не е отбелязало почти никакъв прогрес. Но от 1500—2000 години преди Христа, в бялата раса се пробужда музикалното чувство, заедно с него се пробужда и човешкото съзнание, и се създават условия за проявата на човешката мисъл, дава се потик на човешкия прогрес. Човешкото съзнание, тъй както сега се проявява, е пробудено от преди 3500—4000 години. И с пробуждането на съзнанието прониква в него и идеята за любовта, като една жива идея, която е в сила да обедини цялото човечество. Но любовта за да се прояви, затова е необходима среда. Среда за любовта, това е човешкият ум; среда за ума е човешкото съзнание, а среда за съзнанието е музиката. Те са неща органически свързани. В музиката име всички сили за преодоляване на препятствията, които сега съществуват. И ако съвременните хора биха били музикални а този смисъл, в който аз говоря, те биха надделели хилядите препятствия и мъчнотии, които сега имат в живота си.

Музиката борави с къси вълни, които проникват навсякъде. А когато някой стане песимист, той борави с дългите вълни. За да се освободи от песимизма,той трябва да оперира с късите вълни на музиката. Умът на песимистите е заоблачен от излишни мисли и впечатления, та трябва едно проветряване, за да се освободи от тази замъгленост. Защото, мисълта, това е един сбор. Мисълта е долина, в която се събират теченията на енергиите. А пък чувствата на човека представят хора. които са на угощение, — на ядене и пиене. И като се наядат, няма кой да плаща. А всичкото нещастие на хората е в това, че ядат без да плащат. Но природата не обича безпорядъка, защото тя на всекиго е дала достатъчно средства, за да може. след като се наяде, да си плати. Плащането подразбира, че човек трябва да работи, т. е. да мисли, чувства и действа в хармония със законите на природата. Или, казано на религиозен език, духът ти да вземе управлението на твоята държава в ръцете си, а душата да стане пръв министър. Тогава умът, сърцето и волята ще бъдат слуги в тази държава на духът, и всичко ще върви напред.

Сега в природата влиза една нова материя, която е много по-пластична и по-организирана, и от нея ще бъде напевен новия човек. Сегашната материя не е така пластична, вследствие на което и мозъка не е така пластичен, лесно се заличават образите, и човек губи паметта си и способностите си. Затова природата създава нов тип човек от по пластична материя, при когото живота ще се прояви по-пълно. Такива типове има вече в света. Те всички са музикални. Вие ще кажете — ние нали сме християни — хора на новата епоха. Това което вие смятате за християнство, не е никакво християнство. Християнинът е човек, който е завършил своята еволюция и разбира законите на природата, законите на Битието. Християнинът работи със закона на любовта и е запознат със законите на живота. Той е човек с пробудено съзнание, и схваща ясно своето местоназначение в природата. За него цялото човечество представя един организъм с общи нужди и интереси. За него и цялата природа е един велик жив организъм, който се грижи за честите си. Но понеже всякога частите не функционират правилно, дълго време е нужно на цялото докато изправи погрешките на частите. Същият закон имаме и в нашето тяло. Цялото се грижи за отделните органи, а те всички работят за цялото. И ако някой орган не функционира правилно, дълго време взема на тялото докато го поправи, докато възстанови равновесието.

С непослушанието си към любовта, човек изгубва музикалността си, изгубва правилния ритъм на живота. За да добие отново здравословното си състоя ние и да може да разреши правилно всички противоречия, човек трябва да хармонизира енергиите в себе си, да стане музикален, да се научи да пее.

Като пее, човек може да превъзмогне всички препятствия по пътя си.

И човека на новата епоха ще бъде музикален, и още от далече ще чувствате, че той излъчва светлина, и носи нещо хубаво и възвишено със себе си. Човек без музика не може да мисли; човек без музика не може да бъде щастлив, нито религиозен, нито учен може да бъде. Той може да бъде учен. но не в този смисъл, както ние приемаме учените хора. Тези музикални учени хора са с едно широко пробудено съзнание, и те виждат и знаят какво има на месечината, на слънцето и във всички звезди и планети във вселената, И тези учени имат по друго понятие за света и живота, от обикновените учени. Според тях например в месечината има един такъв живот, какъвто обикновените учени не знаят. Там има отлични условия за научни изследвания, а няма условия за болести. На месечината живеят най-напредналите учени хора И един ден. когато и вие завършите вашия курс на земята, най-малко десетина години ще стажувате на месечината, от където ще ви дадат паспорт, за да можете да отидете по другите планети, и най-после ще ви допуснат да влезете в Слънцето, където ще ви оставят да живеете колкото искате. Сега на месечината няма условия за много хора; и във Венера не допущат.

Вие ще кажете: Що ни интересуват нас тези работи? —За нас е важно как ще прекараме живото си сега на земята. Преви сте, че за сега е най-важен за вас въпроса, как ще прекарате живота си на земята, но знайте, че ние не сме дошли на земята само да се безпокоим, но сме дошли да изпълним волята Божия.

Но без музика, без знание, ние не можем да изпълним волята Божия.

И ако хората станат музикални в този смисъл, в който аз говоря, 79 на сто от нещастията ще се прекратят. Нещастията на съвременните хора се дължат на това, че те не са музикални. Статистиката показва, че когато хората изгубват музикалността си, тогава им идват всички нещастия, катастрофи и обезсърчения в живота, и искат да се убият, да умрат. Но вие не знаете, че не зависи от вас да живеете. Животът ви е наложен. И трябва да бъдете честни и справедливи към онези, които са ви кредитирали, за да оправдаете любовта. която е вложена във вас. А само като станете музикални, ще можете да оцените и разберете живота. Затова ви казвам: онези от вас, които искате да се подигнете, започнете да пеете.

Каквато и работа да работите каквато и длъжност и положение и да заемате в живота, пейте, и ще видите, че полека-лека всички препятствия ще се махнат от пътя ви, и всичко ще ви тръгне напред. Най първо ще имате по-малко болести, после ще имате една хармонична и приятна атмосфера. Аз не вземам пеенето в обикновен смисъл. Ако в твоето съзнание пеенето не може да стане среда, че да виждаш всичко в хармония, това не е пение. Музикалния човек живее в света на хармонията. Човек, който има развито в себе си музикалното чувство, той почти никога не се обезсърчава. Музикантите по някой път обичат да попиват, но престъпници между тях няма. Има нещо благородно в онези хора, у които е развито музикалното чувство. И ако в света имаха тази музика, за която ви говоря, живота би се преобразил.

Много лоши навици, които съвременните хора имат, биха изчезнали, ако знаеха да взимат основния тон в музиката. Щом се колебаеш, тонът не е правилен. Щом вземеш един тон правилно, обертоновете се раждат, става едно съединение, едно обединение между ума и чувствата на човека, и настава хармония, мир в човека. Когато Христос дойде втори път на земята. във всека къща, във всяко училище, навсякъде трябва да се чува необикновена песен, да настане хармония и мир.

Тази музика, за която ви говоря, не може да се пее между хората. на които съзнанието не е пробудено. Пробуждането на съзнанието е едно високо състояние. И онези, които подържат този възглед, те знаят, че когато туй музикално чувство се пробуди, ние ще се простим вече с настоящия порядък на нещата. И туй ще бъде начало на Царството Божие на земята. Разбирателство ще има тогава между хората. Тогава хората ще кажат: „Сбогом, сиромашио, сбогом беднотийо, сбогом болести, сбогом недоразумение. Музиката тогава ще бъде основа на живота. Че всички, които имат пробудено това чувство, ще имат и чувството на братство и единение и всеки ще се радва на успеха и напредъка на другите. Онзи. у когото е развито това музикално чувство, той слуша и чува неща, които обикновените хора не схващат. Той е като влюбения. който вижда и чува неща, които другите не схващат. Затова, за да схване великата хармония в света, да чуе това, което другите не чуват, човек трябва да почне да работи с любов-та, която е въплъщение на човешката мисъл. Аз говоря за любовта, като въплъщение на една реалност, чрез която човек може да постигне онова, което желае.

Три са основните желания и стремежи на човека; той желае да бъде свободен, да има светлина и да има живот. Това е то въплътената любов. И ако човек не придобие свободата, светлината, която носи знание и живота, и ако неговото съзнание не се пробуди и не дойде музиката, той нищо не може да постигне а света. Музиката я вземам в широк смисъл. Музиката е една сила във вас, от която зависи придобиването на вашата свобода, на вашето знание и на вашия живот, музикалния човек аз от далече го чувствам — той може да не свири, но той носи нещо музикално в себе си, той има правилно разбиране за живота. С един музикален човек ти не можеш да влезеш в противоречие, защото той разбира положението и състоянието на всеки човек, разбира великата хармония на вселената, която прониква цялото Битие. Той е потопен в хармонията на сферите. за която са говорили древните посветени и за него противоречия не съществуват. И един ден, когато вашият ум се развие, когато съзнанието ви се пробуди и вие ще чуете симфонията на Вселената. в която участват всички разумни същества по цялата Вселена. Защото, според нас, цялата Вселена с всичките й системи, слънца и планети е населена с разумни същества, които са обединени с едно вътрешна връзка. Ще възразите, че по слънцата има голяма температура, при която не може да се развива живота. Това е криво заключение. Температурата ни най-малко не препятства на живота. Защото причината за топлината, която имаме в една планета и слънце е живота. Топлината е една среда, която зависи от живота. Животът произвежда топлината, а не топлината живота. Живота е господар на топлината. И във всяка планета и във всяко небесно тяло има същества с конструкция, съобразно с естеството на самата планета. Само на земята хората са такива, каквито ги виждате. Земята е ней-низкото положение, до което човек е слязъл. И астрологически погледнато, земните типове са крайни материалисти: слънчевите типове са идеалисти, весели, оптимисти; хората под влиянието на луната са с широко въображение, типовете на Юпитер са религиозни и са хора с достойнство и обичат реда и порядъка. Хората на Сатурн са хора на ума, на критиката, подозрителни.

Така че, според нас живота създава топлината, а не топлината живота и затова и на слънцето, на което има повече от 25 милиона градуса топлина,има живот и температурата, която има на слънцето, е израз на живота, който има на слънцето 25 милиона градуса топлина не е разрушителна. Ако вие прекарате 1.000 — 2,000 волта електричество през един човек то ще го убие- Но ако прекарате 50 — 60 хиляди волта, то не само че не го уморява, но го пречиства. Според един съвременен физик, частиците на този волтаж са толкова дребни, че минават през тялото и не разкъсват тъканите, а тези от 1,000 — 2.000 волта са по дълги, че разкъсват тъканите, следствие на което човек умира. Следователно, има един огън от 25 милиона градуса. който като минава през тялото, чисти, пречиства човека и човек става гениален. Ако тази топлина мине през вас, ще бъдете първокласни гении и лицето ви ще светне.

А музиката е, която ни въвежда в тази нова област, където огънят не разрушава. Музикалният огън не разрушава. Един стаеното нещо, което не разрушава то е музиката. Любовта без музика разрушава — това са страстите. Любовта с музика никога не руши. Мисълта без музика руши. Мисълта с музика никога не руши, морал без музика руши; морал с музика не руши. Живот без музика руши; живот с музика не руши.

Всички нещо вън от музиката рушат. А всички неща, в които влиза музиката, не рушат. Затова, ако искате да тръгнете но новия път, започнете да работите с музиката, започнете да пеете.

И не чакайте да умрете, и да се преродите че тогава да учите и да пеете. Използвайте сегашния живот да пеете и да възкръснете; защото сега е време за възкресение, а не за прераждане. И затова аз ви препоръчвам да пеете, за де възкръснете. А за да възкръснете, трябва да станете музикални. И затова аз не ви препоръчвам да станете нито религиозни, нито учени, нито силни, но ви препоръчвам най-реалното — да станете музикални.

Из неделната беседа „

Всичко, което чух" - 19. I. 1936 г.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Пред неизвестност

До вчера почти, всички говореха за мир, а тайно се подготвяха за противното. Днес обаче изниква въпроса: мир или война ще ни донесе бъдещето? Всички вдигат рамене пред неизвестността. Като че ли всички еднакво не могат и еднакво не знаят какво ни носи утрешния ден. Мир или война?

Всички поглеждат напред, взират се, напрягат се, дано открият, дано разберат, дано проникнат в бъдещето. Но напразно. То е забулено в гъстата мъгла от противоречивите интереси на народите. Мъгла, произхожда ща от едно неразбиране, а от там и погрешно стремление. Всеки народ днес се стреми да завладява. да се разшири, да стане велик. Но величието на един народ не се постига с оръжие, а с мирен труд, с работа за създаване на нови културни ценности.

Както в човешкия организъм има много органи, но всеки си има една естествена големина и хармоничност, има и специфична функция която изпълва, без да може да бъде заместен и заменен, тъй е и в света. Цялото човечество, взето като един организъм, има своя задача, а отделните народи са неговите отделни органи, които имат и точно определени функции.

Всеки народ си има своя индивидуалност, която трябва да се запази. Стремлението на един народ да погълне и претопи други по-малки и по-слаби е погрешно. защото всеки си има специфична служба, която не може да не се извършва, без да страда целия организъм.

Утрешния ден ще дойде. Това е неминуемо. Но той ще ни предложи такава жетва, каквото семе сме посели. Ако сме сели злоба и неправди, ще пожънем бури и революции. Такъв е закона на Справедливостта. Затова нека бъдем внимателни и разумни в настоящето. Бъдещето сега се твори. То е в нашите ръце. Затова нека го създадем както трябва. Нека го създадем от най-благородното в сърцата си и от най-възвишеното в умовете си.

„Бъдещето е едно тайнствено здание, казва В. Хюго, което ние самите, със собствените си ръце, строим в мрака и което по-късно ще трябва да послужи на всички ни за жилище. Но може да настъпи ден, в който то да се затвори над главите на ония, които са го строили и понеже го строим днес, за да живеем в него утре . . . нека тогава построим туй бъдеще от всичко онова що е най доброто в нашата душа, а не от най-лошото: нека го построим от любов, а не от гняв. Нека го направим светло, а не мрачно; нека го направим палат, а не затвор!“

Къде е изхода? — Нека всеки народ да заработи преди всичко за своето духовно повдигане. Да работи за укрепване вярата във всичко положително и добро. Само така, само по този път се създават културни ценности; само така се създават характери и изграждат воли. Само така се култивират добродетели. А добродетелите са оня доброкачествен материал, от които ще се изгради бъдещето. Ако всички се стремим само към най-благородното, ако се стремим да бъдем справедливи в отношенията си и честни в постъпките си, тогава с положителност може да се предскаже светло бъдеще за човечеството.

Ето как великия пророк Исайя говори за бъдещето: "Ще дойде време, когато хората ще из-коват ножовете на сърпове и копията на палешници". Това пророчество се сбъдва вече. Една телеграма от Мексико съобщава новината, че правителството на Мексико е решило да превърне националния военен арсенал във фабрика за земеделски машини, като за целта е предназначило една сума от 50,000 долара за производство на 10,000 рала, които ще бъдат раздадени безплатно на земеделците.

На това дело ние не можем да не се радваме. Очакваме всички останали християнски народи да последват този пример. Ние, приятелите на мира, вярваме, че този пример не ще остане единствен, а ще бъде последван още от много други правителства, вдъхновявани от идеите за мир и братство между народите. Горния пример ни подсказва, че сме пред прага на една нова ера в историята на човечеството.

Г. Искренов

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Смъртни грехове

Драматична фантазия в 5 сцени

от Сим. Чирпанлиев

Ето една книга, която заслужава прием и внимание, много по-големи от тия, които тя е получила до сега. Като бледи и жалки, мимолетни светлинки. като блуждаещи огньове, които трепват и изгасват, у нас непрестанно се по явяват литературни творения, които не носят със себе си нищо особено, никаква дълбочина, никаква безсмъртна истина, никакво философско прозрение — в са само малки фотографски снимки от безкрайното лице на живота, временни отражения на незначителни лични преживявания. Макар че авторите им си въобразяват много, като често приличат на жабата в приказката, която искала да стигне вола, тия творения, които не носят нищо вечно в себе си, си остават това, което са — ученически опити на литературни любители — и не могат да избегнат своята съдба — скоропостижната смърт в праха на забвението. Смъртното, временното, частичното, ограниченото — е родено да умре! Само това. в което живеят великите безсмъртни истини на живота, само това, в което има неизмерима дълбочина, прозрение и надмогване на обикновеното и временното в живота, само то ще оцелее, само то ще остане безсмъртно, ще живее вечно, давайки духовна храна на поколение след по поколение.

Една такава книга, която носи на себе си белега на безсмъртието, е предлаганата ни от Симеон Чирпанлиев драматична фантазия, под заглавие „Смъртни грехове“.

С чудно майсторство, с дълбоко разбираме и прозрение тук е предадена великата трагедия на живота — вечната борба между доброто и злото, което става на земята, върху арената на човешката душа, и чийто краен резултат е винаги — вечното възкресение на доброто от гроба, в който злото го е погребало, вечното възраждане на светлината на деня, елен ужаса на нощната тъмнина, вечното възраждане на живота след прага на смъртта.

Велик и мъдър, и безкрайно щастлив е Джалма, младия владетел на „Щастливият оазис“. Безкрайно предана нему е неговата прекрасна жена Майа. Върху тях двамата, а едновременно и върху народа им — Бог е излял преизобилно всички блага на живота. Мъдрост и любов управляват, щастие и благоденствие царуват на всякъде.

Но „Духът на черната магия” не спи. Той е завладял целия свят. Прогонил е отвсякъде „Духа на бялата магия“, който е останал да царува само в „Щастливия оазис“, а това е трън в очите му. Той успява да вложи в съзнанието на Джалма бацила на недоволството и страстното желание да намери „живата вода“, която да му даде безсмъртие. И когато, на въпроса му — где се намира живата вода, — Духът на бялата магия му отговаря, че тя се намира в самия него, Джалма не го разбира, недоволен е и го намира че е надменен и горд — че пази тайната само за себе си. Затова той решава да се обърне към духа на черната магия. И ето, с лъжата, която е ней-любимото и най-успешно средство за достигане на неговите цепи, със своята хитро изплетена лъжлива философия, тъмният дух успява да склони младия Джалма да му даде само един косъм от главата си, срещу което ще получи от него „живата вода“.

Така и става. Джалма е радостен. Той тържествува, че държи в ръцете си своя заветен блян — живата вода, от която трябвало да пие по глътка всеки ден в продължение на една година, за да се обезсмърти. Но тържествува също така и черният дух. — „Началото на веригата се заплете, казва радостно той. Косъмът скоро ще стане верига.“

И наистина „Косъмът от главата на Джалма расте и се превръща в буйна коса от окови и вериги, които скоро ще задушат света. Ще го задушат като отровна трева, на която корените са в центъра на земята, а върховете до звездите.“

От тук нататък злото властно простира своята крачна сянка върху двореца и в царството на Джалма. Подал се веднъж на злото, той вече не може да се освободи, а все повече и повече затъва в него. Тъмнината го обгръща и помрачава съзнанието му. „Мрак, мрак в душата ми — и черни змии в сърцето ми! Дразнят ме светлите зали на двореца! Смразен ми стана този въшкав народ . . . Баща ми ми дотегна със съветите си, а Майя ми омръзна с любовта си. Всичко е мрачно пред погледа ми“

Духът на черната магия, преобразил се на придворен смешльо (шут) и станал най-приближения на царя Джалма, му внушава, че против него е устроен заговор от баща му, който иска ла го убие, за да се възцари отново той. Джалма цял се оплита в злото. Занизват се престъпления след престъпления. — Той убива баща си, продава майка си в робство, проиграва жена си и изгубва царството си. Той поставя на карта всичко, само да получи последните капки на живата вода, с които да стане безсмъртен. Но когато венецът на престъпленията е завършен и когато той изгубва всичко, в отговор на молбата му за жива вода, духът на чернота магия със смях му отговаря, че тя се е свършила вече — стъкленицата пресъхнала.

Изгонен от царството си, измъчен и изпокъсан, Джалма се скита в отчаяние в „Долината на смъртта“. Тук идват, борейки се, двата духа противници „Духът на бялата магия е с изпокъсани одежди. лицето му и ръцете му са окървавени. Розите от венеца му са изпадали, виждат се само голи клончета, покрити с тръни.“

Духът на черната магия: Виждаш ли, нещастнико, чак де те прогоних? Ти си вече в олтара на моя храм. Ти си в долината на смъртта. Виждаш ли тази могили от черепи и килими от кости по жълтия пясък ? Това е все мое творение, все мое дело! Духът на черната магия след като забива ножа си в сърцето на белия дух, който пада умиращ, отива отново в двореца. Джалма вижда духът на бялата магия, който стене в предсмъртна агония, като го моли за капка вода. Въпреки всичките си усилия Джалма не може да намери такава. Тогава той заплаква над него, и сълзите на Джалма се явяват онзи благотворен балсам, който излекува раната и възкресява умиращия дух на доброто.

Духът на бялата магия:. Как добре се чувствам. Как животворно ми действат твоите сълзи! . . . Аз съм вече здрав. Аз възкръснах.

След малко се явява Майа, измъчена и изморена, в изпокъсани дрехи.

Майя. Аз избягах от страшния Мирза и преминах пустинята. Жадувах, гладувах, изпорязах си краката в горещите, остри камъни. Затъвах в пясъци и виждах как пустинните орли се вият над мене и очакват часа, когато ще стана тяхна плячка. Но моята сила беше голяма, вярата ми беше непреклонна — и аз превъзмогвах опасността и все вървях . . . Аз те немерих, защото моята любов към тебе е безподобна. Хайде Джалма, да багаме от тук!

Джалма. Остави ме, Майя. На душата ми тежат смъртни грехове. Смъртни грехове, Майя! Аз удуших баща си — удуших съвестта си. Продадох майка си в робство — продадох душата си на гибел. Аз пропих вярата си — напоих със заблуда дните, през които търсех истина. Аз проиграх любовта си — проиграх тебе, Майя. Върху мене лежат смъртни грехове.“ Идва

Духът на бялата магия: Защо се плашите? Аз съм духът на бялата магия. Джалма, велики Джалма, аз бях нещастникът, на когото ти донесе вода.Ти ми донесе живата вода, която толкова години търсиш.

Джалма. Но през толкова години аз живях всред лъжа и вървях през лъжа.

Духът на бялата магия: . . . Да познаеш лъжата, значи да си минал през нея, да си я изживял и да си я надживял. Пътят на истината е само през лъжата. Ти намери живата вода — това са твоите чисти сълзи, пролети във върховния миг на състраданието, което ми оказа. Ти намери живата вода — тя е в тебе.

Джалма. Да, разбирам те вече. Живата вода са моите сълзи.

Майя. Джалма, ти си велик! Народът страда. Той роптае и дига метеж против Мирза, който потъпка всичките му правдини с безумната си власт. Народът чака водител, който би го повел в борбата му за извоюване свобода и домогване до нови истини.

Джалма. Майя, моя вечна и неизменна любов, през изгнаничеството ми, през бягството ми от себе си и от света, зърното на истината покълни в духа ми . . . Благодатна роса освежи пустинята и подкрепи със силите си попълнилото зърно. Тази роса си ти, моя велика любов, ти, подкрепително и нърмителко на истината в мене. Майя, подай ми ръка! Нека тръгнем двама — аз — възродена истина, ти — безсмъртна любов. Нека идем там. дето ни очакват, там, дето се борят за свобода, защото ние не принадлежиме на себе си, а на тези, които водим.

В развръзката, в последната, петата сцена, Джалма наново завзема трона си, и драмата завършва с думите на

Духът на бялата магия:.В борбата си за Джалма, аз победих.

* * *

Мястото не ни позволява да се разпространяваме подробно върху великолепната символика в това произведение, малко по обем, но пребогато по съдържание. Каква по-вярна картина на живота, на истинския, вътрешния живот, от тази, която ни рисува пътя на човешкия дух, попаднал в долината на мрачните сенки, лутал се до изнемогване и отчаяние в тях, изгубил всичко или почти всичко, (защото безсмъртната божия искра никога не може да го напусне) — за да възкръсне отново в новия живот на светлината и да тръгне напред, ръка за ръка с любовта, вечната му спътница, от която той черпи радост и вдъхновение.

Каква по-вярна картина на отношенията между мъжа и жената, между Джалма — мъдростта и Майя — любовта, вечни спътници в живота?

Цената на книгата е 15 лв. Доставя се от С. Чирпанлиев, с. Камено, Бургаско или от редакцията на в. Братство.

С. К.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Мейбъл Колинз (21)

БЕЛИЯТ ЛОТОС

(продължение от брой 153)

ГЛАВА IV

Аз можех да видя ясно голямата тълпа, която се притискаше от двете страни не реката, една светлина, която те не подозираха, падаше върху тях. Това не бе звездната светлина, която би им позволила да я видят, но една блестяща светлина, която идваше не от небето, но от моите очи. Аз виждах техните сърца, не виждах телата им, но самите тях. Аз познавах моите служители и бях извънредно зачуден, като видях, че почти всички в тази тълпа бяха готови да ни служат. Това бе една армия, която ми бе подчинена; тя бе готова да се подчинява не по дълг, а по чувство.

Аз виждах във всяко сърце кое бе неговото горещо желание и знаех, че мога да го задоволя. В продължение на дълго време аз останах видим, след това напуснах моите избрани служители. Заповядах им да се приближете към брега, защото сега, когато вече не бях длъжен да бъда видим за слабите очи на хората, аз можех да говоря на тези, на които исках и да ги приближавам. Мощният живот на младия жрец бе достатъчен, за да поддържа за известно време лампата на психичната сила, ако не го употребявах извънредно бързо. Аз слязох на земята и се отправих всред тълпете, нашепвайки на ухото на всеки тайната на неговото сърце, нещо повече, казвайки му как да постигне това, за което той мислеше само в тишината. Нямаше нито един мъж, нито една жена, които да нямаха някое желание, за което срамът завинаги им беше забранил да говорят дори на един изповедник. Но аз виждах това желание и правех щото да не изглежда вече че в него има нещо срамно и посочвах колко малко усилие; на волята, колко малко знание бяха необходими, за да се направи първата стъпка по пътя на реализирането му. Аз минах на дръж и на шир през тази тълпа и когато я пребродих напълно, аз оставих след себе си същества, които бяха плячка на безумието и страстта. След това, опиянението, което произвеждаше моето присъствие, на можеше повече да се сдържа. С един глас тълпата избухна в една дива песен, която направи да пламне моята кръв и да гори в мене. Не бях ли чувал тази песен под други небеса, пяна от гласовете и езиците на други народи? Не бях ли я чувал да се пее от народите, които вече отдавна бяха изчезнали и са вече забравени? Не ще ли го чувам да се пее пак от народите, за които местата, гдето ще обитават, не са още създадени? Това бе моята песен! Тя ми даде живота! Прошепната в тишината от едно сърце, това бе вика на ненаситната страст, скритата лудост в са шествате. Когато тя излезе от гърлото на множеството, срамът вече не съществува, тогава това е вече една мистерия. Тогава то е бушуващия израз на похотта, фанатичния вик на удоволствието.

Моята задача бе свършена. Аз бях запали.т един огромен пожар, който беснееше като огън в запалена гора. Тогава аз се върнах към мястото, гдето ме очакваше свещения кораб. При моите избрани служители! Великите жреци на храма бяха изправени там, неподвижни, очаквайки моето връщане. О! моите господари на страстта! царе на страстта! повелители на желанието!

А младият жрец, беше ли той още там? имайки още вида на умрял? Да, той беше неподвижно прострян, бледен, в центъра на кръга, образуван от великите жреци, той бе при нозете на Агмад, който стоеше сам изправен до него.

Когато тая мисъл ми дойде, аз почувствах внезапно, че, по някакъв тайнствен начин, аз се отдръпнах от този океан на страстта, в който се бях потопил. Аз почувствах че отново живея свой личен живот, почувствах че аз вече не съм богинята, но че съм само погълнат от нея, всмукан в нейната личност. но ято ме потискаше. Сега, аз отново се бях отделил от нея, но още не се възвръщах към тая бледна форма, която лежеше лишена от живот на пода не свещения кораб. Аз бях в храма, бях всред мрака; аз чувствах, че съм в Светая Светих.

Една светлина се появи всред мрака. Погледнах, и ето — вътрешната пещера изпълнена със светлина: там стоеше изправена царицата на Лотоса.

Бях при вратата, съвсем близко до нея и под погледа на нейните очи. Опитах се да бягам — исках да се повърна — но не можах. Треперех, както никога не бях треперил, нито от ужас, нито от страх.

Защото тя стоеше безмълвно, с очи фиксирани върху мен. И аз видях, че те бяха пълни с голям гняв. Тази, която беше за мен нежна приятелка, грижлива като добре майка, стоеше сега пред мен във всичкото си величие и аз знаех, че бях разгневил едно божество, нещо, от което най-много трябваше да се страхувам.

„Затова ли, о Сенса! любимец на боговете! затова ли ти бе роден? Зареди това ли твоите очи бяха отворени и твоите чувства направени способни да виждат? Ти знаеш, че не; защото тези очи и тези изострени чувство съвсем не служеха на своя господар и ти показваха на кого и на чие дело ти си станал служител. Желаеш ли ти да им служиш завинаги? Сега, когато ти си един човек, избирай! Толкова низко ли си паднал, та да останеш вечно роб? Иди тогава. Аз дойдох да очистя моето светилище. Аз не ще търпя повече. То ще замлъкне и народът не ще знае, че съществуват богове. По скоро аз ще направя това, отколкото да оставя да го мамят устата на лъжата и да го заблуждават чрез мрака. Иди! Никой повече не ще влезе тук. Аз затварям входа! Светилището е нямо и не чува вече ничий глас. Аз оставам тук сама, в мълчание. Да, векове аз ще стоя тук без да говоря, и народа ще каже, че съм мъртва. Нека бъде така! Ще дойде време, когато моите деца ще се подигнат отново и мрака ще бъде разпръснат. Иди! Ти направи твоя избор! Падай! Твоето царство е изгубено. Остави ме в моето мълчание!“

Тя подигна ръката си и направи един жест, който ми заповядваше да я оставя. Той бе тъй повелителен, тъй царствен, че аз не можах да се не подчиня. Аз се обърнах, наведох глава и тръгнах натъжен към външната врата на светилището. Обаче, аз не можах да я отворя, не можах да премина тази врата, не можех да тръгна напред. Сърцето ми се свиваше вътре във мен и ме задържаше. Аз паднах на колене и извиках с глас на агония: „Майко! Царице и майко!“

Измина един момент в ужасно мълчание, очаквах и сам аз не зная какво. Душата ми бе жадна и обезнадеждена. Ужасни спомени ме навестиха в тъмнината и мълчанието. Аз видях, в миналото си, не само удоволствия, но и дела. Аз видях, че бях извършил тия дела като слепец, приемайки вцепенението на душата, както хората приемат зашеметяването, причинено от виното. И аз бях изпълнил задачата, която ми бе поверена в едно състояние на оглупяване, без да мисля за това, което правя, но за наградата, за всяко удоволствие, което трябваше да ми дойде. Аз бях проводникът, аз бях оракула на тази черна душа, която сега бях видял, която сега аз познавах. Миналото са изправи тъй ужасно, тъй живо, тъй жестоко в своите обвинения, че аз отново се провикнах в мрачините: „Майко! Спаси ме!“

Почувствах едно докосване до моята ръка и до моето лице. Дочух един глас да звучи в моите уши и в моето сърце! „Ти си спасен. Бъди силен.“ И светлината слезе върху мен, но аз не можех да виждам, защото дъжд от сълзи течеше от очите ми, отнасяйки със себе си ужасните образи, които очите ми бяха видели.

(следва)

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×