Jump to content

Година 8 (22 септември 1935 – 19 юли 1936), брой 156


Recommended Posts

БРАТСТВО

Двуседмичник за братски живот

Брой 156 - год. VIII.

Севлиево, 12 април, 1936 год.

--------------------

Абонамент:

За България – 60 лева

За странство – 100 лева

Отделен брой 2 лева

Всеки абонат ще получи безплатно книгата

„Вечната поема“

от Auroro

----------------

Адрес: в-к „ Братство“, гр. Севлиево.

Редактор: Атанас Николов

Съдържание:

Великден

Възкресение — Великден (В. Пашов)

Бог с вас! (Писмо от Полша)

Словото на Учителя. Пътя на новия живот (Из беседата „Отец ме люби“ - 22. III. 1936 г.)

Копнежи (стих. от П. Петрова)

Истинско възкресение (Т. Чаушев)

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ВЕЛИКДЕН

Великден — ден на радост, ден на надежди, ден, който по-силно от всеки друг ни напомня обещанието за спасението на човешката душа.

Христос се роди, живя и възкръсна, за да посочи пътя на човешката душа. В света на живите мъртъвци от тогава насам, всред страдания, изпитания и пръчки, човешката душа пое своя нагорен път.

Може би ще има неуспехи, може би ще има умора, падения, разочарования, отклонения, но пътят е намерен и неговия край е само един — възкресение на душата от гроба на материята, освобождение на волята и съзнанието от оковите на злото.

И днес, когато празнуваме Рождество Христово, нека знаем, че ние се намираме все още в това царство на материята, и душите ни см. погребани в нея, както цветето под земята.

Но идва Пролет, и ние трябва да направиш всички усилия да преодолеем черната пръст, която е над нас и да покажем главите си в светлината на Божия ден.

Духът да вземе надмощие над материята — да освободи душата от ноктите на плътта — в това е възкресението на човека.

Защото Христос възкръсна, за да ни посочи пътя, по който трябва да минем и ний.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ВЪЗКРЕСЕНИЕ — ВЕЛИКДЕН

Физическият живот но Христа — от момента на раждането, до момента на възнесението, е обективно представяне на възходящият път на човешката душа. И според авторитетните учени по въпроса, това е едно от най-великите събития в цялата многомилионна история на земята и което няма да има и за в бъдеще равно на себе си. Ето основанието на това твърдение. Според окултната наука, цялата слънчева система до времето на Христа е била в процеса на инволюцията т. е. Слизала е в гъстата материя. Това значи, че материята все повече и повече се е сгъстявала, втвърдявала и ограничавала достъпа на човека до висшите светове, какъвто е имал по-рано. И това слизане, т. е. това сгъстяване на материята и потъването на съзнанието в нея би продължило още, ако не 6tuie се родил и възкръснал Христос. С своето слизане на земята, със своето раждане и със своята смърт и възкресение, Христос даде един нов импулс на движение на цялата слънчева система във възходящо направление. Материята почна да се разредява, като признак за което са радиоактивните елементи, които за в бъдеще ще се увеличават. Нашият свят постепенно почнал да навлиза във все по-разредена материя, където проявата на живота става все по-хармонична и по свободна.

Чрез импулса, който даде Христос, който е импулс на Любовта, се отвори пътя за възстановяване на първичната връзка между духа и душата и с това се отвори пътя на спасението на човешката душа, пътя за нейния възход и възкресение. Защото с навлизането си в гъстата материя, душата беше изгубила връзката си с духа и с висшия свят и бе изгубила способността да чувства Бога в себе си. А без тази вътрешна връзка с духа, душата не можеше да поеме възходящия път. А тези връзка между душете и духа, както казва Учителя, е Любовта

Когато всяка душа почувства този импулс на Христа, в нея ще се пробуди един нов, забравен стремеж към възвишения свят, към новия живот. И в процеса на този си нов живот на възход, всяка душа ще мине по пътя, начертан от Христа с неговия физически живот — от раждането до възнесението. Когато дойде до възкресението и възнесението, човешката душа е едно с духа и е добила вече гражданство в Божествения свят, което сега е изгубила.

Говорейки за възкресението,Учителя казва, че това е една нова фаза в живота на човека, когато в него се пробужда ново съзнание и човек добива ново отношение към света и живота. В тази фаза той вече реално схваща и преживява единството си с всичко живо — неговите интереси стават интереси на всички и интересите на всички стават негови. Той живее и работи вече за интересите на Цялото. В него е пробудено висшето космично съзнание, в което човек осъзнава всеединството на живота и живее в него. В тази нова фаза на живота няма вече страдания и противоречия. Първичната връзка между душата и духа е възстановена и човек става гражданин на Царството Божие и съработник но природата.

Това е дълбокия смисъл на смъртта и възкресението на Христа или както казват некой окултисти, смисъла на Голготската мистерия.

Сега мнозина, които не схващат дълбокия смисъл на Христовия импулс, разглеждайки християнството от езотерическо гледище. казват ни,че имало космически, исторически и мистически Христос. Това са само неразбрани, бих казал празни думи, които целят да заблудят онези, които не знаят дълбокия смисъл на въпроса. Има само един реален Христос, който е едно велико космическо същество и въплъщение и изявление на великия принцип не любовта, който по силата на всеединството на свърхкосмичното съзнание в което Той живее, прониква цялата вселена, прониква и във всяка душа и я стимулира във възходящия път — посочва й пътя към Бога.

После, онези, които не разбират дълбокия смисъл на Христовия импулс разглеждайки този факт от космично значение с ограниченото си самосъзнание, казват: .Ами че християнството не е нещо ново, защото тези неща — раждането, кръщението, възкресението и възнесението на Христа, са символи на четирите велики посвещения, през които минават кандидатите за посвещение в окултните школи и които се преживяват от всеки кандидат, който влезе в съответната фаза на развитие. Това е така, но онези, които мислят, че този факт омаловажава християнството, не го разбират или по-право говорят за неща, които не разбират и не познават защото първо, това, което ставаше в окултните школи с посветените, имаше отношение само към тях, а не и към цялото космично развитие и то е ставало само символично и скрито от света. Когато Христос преживя всичко това публично и го изживя реално, с което показа същността на възходящия път във всичката му обективност. И при това, както казах, импулса на Христа няма вече единичен характер, но има космичен характер, има отношение към цялото човечество.

Значи, това което ставаше тайно в школите, Христос го изнесе явно. И тогава има голяма разлика между двете явления — до като първото е само подсказване, символично представяне на великото събитие, защото посветените са знаели за това, второто е самото велико събитие.

Следователно, всеки който иска да разбере вътрешния смисъл на възкресението и смисъла на значението на Христовия импулс, трябва да влезе в пътя на служенето на Великото в света и да работи за повдигане на човечеството, Само по този път, минавайки по следователно всички фази на живота, човек ще възкръсне и ще влезе да живее нов живот при нови условия.

В. Пашов

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Бог с вас!

(Писмо от Полша)

Бог ще благослови вашата работа заради вашия и този на вашия народ стремеж към усъвършенстване на човешкия дух. Не се страхувайте, макар че върху вашата страна се вият облаци. Знайте, че в тия кармически облаци циркулира вашата жизнена енергия, изчерпана некога, в течение на дълги векове, из съкровищницата на вашия дух, проляна от пулса на вашето сърце. Иде време, когато по-силно от когато и да било се възвръща изразходваната духовна сила на човечеството. Тя се носи, тя слиза над човечеството във формата на различни кармични удари. Човечеството няма друг изходен път. — то трябва отново да възприеме тази сила. макар че по-некога силно ще страда, приемайки я. Обикновено възприемането й е съпроводено със страдания, но ако хората страдат със смирение, в името на Христа, ако те не се противопоставят, не подхранват отрицателни желания и не причиняват с това ново зло, злото се превръща в добро и от него се ражда изобилна духовна светлина и вътрешна сила, по-чиста и радостна.

Облаци се вият над земята, като при своето слизане изливат потоци сълзи и кръв. Постарайте се да изпращате стрелите на вашата мисъл към тия облаци, за да ги разкъсате, разгоните и обезсилите, без да допуснете катастрофалното им разразяване.

Знаете ли силата на шумните топовни снаряди? Техните звуци разкъсват дъждовните облаци. А познавате ли силата на добрите мисли? Познавате ли силата на молитвата, макар дори тя да се изразява само чрез кратък, но сърдечен, дълбоко из сърцето изтичащ стон: „Господи, да бъде Твоята воля“? Знаете ли вие, че чрез силата на тези или на подобни на тези мисли, изказани с дълбока вяра във върховната помощ, — вий можете да превърнете злото в добро? Злото няма отделно и вечно царство. Злото е създадено от действието на криворазбирана свободна воля, чрез ненужно оживотворяване на грубата материя, Бог е предупреждавал немирните деца, когато първообразите на материята, в която ние сега живеем, са започнали да навлизат в тези тъмни облаци. Те били малобройни, и божиите деца не трябвало да творят в тях; сам Бог по рано е желал да ги трансформира в божествени светове, в които да царува вечна радост, да няма страдания и смърт, но само чудна игра на живота в безболезнени смени.

Обаче непослушните деца, навлизайки в тия облаци, влизайки в допир с елементарната сила, която те още не са можели да овладеят, бидейки слаби за такава задача, са попаднали във вълната на създаване злото. Те оживотворявали по всякакъв начин най груби състояния на материята, губейки своите собствени духовни сили, който материята все по вече и по вече изсмуквала и заробвала, сковавала в себе си. Из тези неправилно изразходвани сили, под действието на погрешните вярвания, са се създали различните душевни страсти, различните желания и проклятия за хората. Защото духът, обвързан в оковите, които той сам е наложил на себе си, понякога проклина живота и оскърбява Бога, считайки, че Той изпитва и наказва хората.

А в същност, добрият Отец никога не е напуснал своите деца; Той непрестанно ги е призове-вал да се осъзнаят и да се по-върнат от погрешния път; Той се е обръщал към най дълбоко скритото в тяхното аз. Много милиони години е вървяло човечеството по погрешния път, и много милиони години то требва да страда по обратния път. Но милосърдният Бог,. чрез великата мистерия на Любовта и Жертвата на Христа, подготви за човечеството по-кратък път към щастлив, радостен живот в единение с Него.

Спасителят — Божията Жертва за човешките грехове — чрез своето свещено страдание освободи хората от жестокия товар на техните грехове, плода на милиони години отрицателно творчество. Само малка частица е оставил Той, за да могат хората и сами да съдействат за своето собствено изкупление и чрез страданията да разберат за винаги, че само творчеството по Божията воля и пълното единение с Бога могат да ни дадат истинско щастие и пълнота на живота.

Човечеството не може днес да разбере и оцени величината на Христовата жертва; то ще я разбира в идващите столетия все по-добре и ще Го обиква все по горещо. Той е отмахнал от сгрешилите пътя хора стотици хиляди от техните дългове и е оставил само стотни частици, но невидими Помагачи бързат да премахнат дори тях, вземайки щедро върху своите плещи кръстния товар от тези, които напълно искрено и сърдечно молят Бога за помощ и преди всичко, когато те страдат със смирение, без да богохулстват и без да обвиняват други за своите страдания.

Със своето идване на земята. Христос спря процеса на изсмукване на духовните сили от страна на отрицателно-оживотворената материя. Той превърна нещата и от тогава насам материята започна да възвръща на погрешилите пътя взетите от тях сили и тя ще прави това с винаги все по голяма сила. Затова все по-скоро ще се възвръщат към вас вашите изразходвани духовни сили, все по-вече ще се разпръсват над вас кръговете на кармичните облаци. Не е вече възможно да се причини карма и да се отлага нейното изплащане за след милиони години. Новосъздадената карма, зле изразходвана сега енергия, се възвръща наскоро и изисква своето превръщане от зло в добро. Възвръщат се също и старите дългове и ви задушават със своята тежест. Тълпят се над главите ви облаци, — облаци, създадени от вибрациите на вашата душа, — и духовните сили, по закона на гравитацията се стремят към своите създатели, продадени от злата, именно зле употребената свободна воля на различните духове. Разкъсайте тези облаци с мисъл и добро дело. Бог ще ви подпомогне с легиони Ангели-Пазители, с духове, които са много по-свободни от грубата материя, която е първо условие за греха. Братството на Светлината подкрепя всички, но според великия и вечен закон на Любовта, вий сами трябва да му подадете ръка, за да може, поемайки я. по-ефикасно да ви помогне.

Вашата добра мисъл да лети нависоко и нашироко, нека тя създава около вас все по-светли и по-светли кръгове и да отдели, да извлече със своите стрели най-близките частици на вашия дух из тъмната бездна, като ви обогати с тях. И тогава, когато израснете в духовна сила и благородство, вий не ще се страхувате от нищо на света.

Нека Христос, в своето Божествено детство, се роди във всеки дух, нека Той расте в нас и да ни води към истинската, благородна човечност, в която ний сме живели първоначално, когато Бог ни е създал според своя образ и подобие.

Мириам

БОГ С ВАС!

Почитаеми господине и брате в Христа!

Горните неколко думи са написани за вашия вестник* от нашата любима покровителка Мириам. Нека те се излеят като освежаваща роса върху духа, изморен от желанията на земния живот. Аз видях тъмни облаци, реещи се над вашата страна. Но мога да прибавя че те не са много заплашителни. Специално може да се забележи по-голямо колебание между държавните кораби на България и Югославия. Те двете са свързани със силни връзки на издревно приятелство, (датиращо още от времето, когато ние сме били по-свободни духове) Обаче всред вълненията, причинени от кармичните преживявания които днес се вият над човечеството, двата кораба ще се сблъскат взаимно. Виждам облаци на политически мисли, сеещи раздор между тези две държави, но нито единият. нито другият кораб ще потъне.

Аз се радвам, че вестник „Frateco“ е достигнал до вълна, която води човечеството към по щастливо Утре. „Frateco“ е музика на бъдещето, от него ще се излива духовния повей. За сега животът на този вестник тече в тясно корито, но той ще достигне широкото море и ще плува леко над разпенените вълни на океана на живота. Стремете се само Бог да бъде вашата пътеводна звезда и компаса ви да сочи пътя към Христа, който е едно с Бога — и вий не ще сбъркате пътя; макар че трябва да преминете през нощта на най-различни затруднения и страдания.

Изпращам ви сърлечен по здрав, заедно със сътрудниците на „Hejnal“

Бог да бъде вашия водач!

Агни Пилшова

---------

*„Frateco“

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Словото на Учителя

Пътя на новия живот

„Затова Отец ме люби, защото Аз полагам душата си, за да я взема пак“. (Йоан 10:17)

Не може човек да има постижения, ако не познава Великото в света, и ако Великото не го познава. Това е основен принцип в Новото учение. Аз не искам вие да вярвате в това, което ви говоря, понеже моето верую почива на една опитност, която вие не можете да имате при сегашното си развитие. А според мен, всяко верую, всяко знание, всяко учение, трябва да се подложи на опит — да се опита. Знание без опитност не може да съществува в света. Например за сладчината вие не можете да знаете нищо, не можете да имате никаква представа за нея, докато не я опитате. Също и за горчивото, соленото и пр. За доброто, за любовта, за свободата, не можете да имате никакво знание, докато не ги опитате. До като не опитате свободата, вие не знаете какво нещо е тя. В чисто физическо отношение, под свобода разбираме всички органи да бъдат свободни, че като ходите, да ви е приятно. Свобода на мисълта е, като мислиш, нищо да не те спъва, нищо да не те ограничава; и в чувствата си човек е свободен, когато проявява чувствата си, когато обича, без да има някаква болка или смущение, а да му е приятно. Това е свобода. Щом имате нещо да ви стяга, да ви ограничава, в един от трите свята, това не е свобода. Но и това, което ви казвам сега, за да бъде ваше знание, а не да го приемате на доверие, трябва да го опитате.

Само онези неща, само онези идеи които сте опитали и проверили, те са реални за вас, и само те могат да ви ползват.

А сегашните хора живеят с идеи, които те не са опитали, но им са завещани по наследство и традиция от техните деди и прадеди, вследствие на което постоянно се разочароват и носят отрицателните последствия на тези идеи. И съвременните хора, ако искат да се освободят от ненужните страдания и нещастия, трябва да се освободят от всички наследствени влияния от пантивека и да дадат ход но първичното си естество, на Великото начало в себе си. което ще даде нова насока на живота им, и тогава ще познаят истинската свобода. Докато човек живее по импулсите на наследствеността, той ще бъде роб на своите деди и прадеди; а когато заживее под импулса но първичната си природа, той ще стане свободен. И всички хора днес не са свободни, защото живеят с миналото, с наследеното от деди и прадеди. И учените, като изучават човешкия организъм, по него изучават миналия живот на човека. Защото тъй както е устроен сега организмът и черепът на човека, та са създадени по проявите на неговия минал живот, а сегашния му живот, сегашните му идеи, мисли и стремежи ще определят неговия бъдещ организъм.

Сега учените като изучават черепите на различните раси, намират голяма разлика; учените са намерили че черепа на бялата раса е най-правилен и има най-големи възможности, най-благоприятни условия. И докато другите раси — негри, червенокожи и жълтата раса са в процеса на из раждането, бялата раса е в периода на своя възход, и днес за днес човешкия прогрес. Ще кажете, че всички са човеци и не трябва да се прави тази разлика. Да, всички са човеци, но от човек до човек има разлика. Защото в първичния език понятието човек е строго определено и подразбира същество, което е почнало да мисли. Значи, само онзи е човек, който мисли. Любовта е, която носи живота и която дава сила на ума, на сърцето и на душата на човека. Тя е реалността в света. А реално е туй, което не състарява човека. а го подмладява. Настоящето, в което работи любовта, ни подмладява, а миналото ни състарява. От настоящето ние живеем, а от миналото умираме. И ако вярвате и уповавате на миналото, на това. което са били вашите бащи и деди, вие няма да имате никакви придобивки в живота.

Вземете например съвременните християни, те вярват че Христос е дошъл, пострадал и възкръснал за тях и те са спасени. Христос не дойде да донесе едно учение, да вярват хората в неговите страдания, защото страданията бяха само един метод за изкупление, с който Той си послужи, но Той донесе учението за любовта и вечния живот; Той искаше да научи хората да направят връзка с рога, и де създадат връзка помежду си да се обичат, да знаят че са братя с общи нужди и интереси. Сега всичко има в света, но любов няма.

Когато човек има любовта в себе си, всички неща стават магически— всички мъчнотии се топят като лед. Но няма по мъчно нещо от това, да работиш без любов. Работа без любов е робство и насилие. И ако Бог е всесилен, той е всесилен в своята любов. Бог върши всичко с любов. И ние, ако искам да бъдем силни, да бъдем справедливи, трябва да работим с любовта. Само така ще се разбере вътрешната връзка между всички живи същества. И тогава никой няма да осъжда другите и да иска да мислят като него. При днешното разбиране на живота, хората постоянно се обвиняват, че този е неморален, че онзи не мисли право и пр. Помнете, че нито един от нас не е мярка за другите. Всеки човек е абсолютна мярка за себе си. Твоя ум е мярка за теб, но щом искаш да направиш твоя ум мярка за другите, къде ще остане техния ум? Ако искаш ти да бъдеш мярка за един човек, ще му кажеш: Позволяваш ли моя ум да бъде мярка за теб? Ако ти позволяваш моя ум да бъде мярка за теб, аз ще позволя твоя ум да бъде мярка за мен; и ако ми позволиш моето сърце да бъде мярка за теб, и аз ще позволя твоето сърце да бъде мярка за мен. Законът е: Никой не може никога да вярва в думите ти, ако ти не вярваш в неговите.

Величието на Бога седи в това, че Бог абсолютно вярва в нас. Когато всички същества кажат за някой човек, че от него нищо няма да излезе, той знае и вярва, че от него ще излезе нещо. Защото ако Бог допуснеше, че този човек е непоправим, това би значило, че злото е вътре в него; а като вярва че ще се поправи, това показва че той вярва, че злото не е в него, а е извън него. И ако допуснем, че има неща непоправими в нас, това би значило, че злото е вътре в нас. Може някои мисли, чувства и постъпки привидно да не са добри, но крайния резултат ще бъде добър. Ако не мислите така. вие не можете да се развивате правилно. А сегашните религиозни хора постоянно втълпяват на хората, че са грешни. Че има погрешки в хората, вярно е, но да се вярва, че човек е непоправим, това е едно криво заключение. Че някой е направил една постъпка, която се счита за лоша, това още не показва, че той е непоправим. Как ще обясните тогава следния факт: В писанието се казва, че Бог със Словото си създал всички животни. От къде тогава и как се появиха месоядните животни, като имаме пред-вид, че словото е разумно? Това е една фаза в човешкото развитие. Как се явиха рибите, птиците? При тях се развиха всички отрицателни качества. Това си има своите биологически причини и обяснения, върху които няма да се спирам сега, защото е една обширна материя. Според нашите схващания, цялото животинско царство представлява фази, през които човек е минал и е подготвил и събрал материя за да се яви в настоящата си форма. Дълга и много интересна е историята на човешкото развитие. Милиони години е отнело на природата. до като създаде настоящата форма на човека. И човек в своята целокупност не е създаден само от една еднородна същина. както мислят никои. Според нас, човек е създаден от три същности: едната същност която наричаме дух — това е висшата разумност; другата същност наричаме душа; а третата същност наричаме ум. Дойдем ли до човешкото сърце и до човешката воля, те са производни. Духът можем да го уподобим на едно изпъкнало огледало, което изпраща и разпръсква светлината; душата може да се уподоби на вглъбнато огледало, което възприема светлината. Тъй че, духът дава, излъчва светлината от себе си; душата е туй, което възприема светлината; а умът е туй начало, което обработва тази светлина. Духът, душата и умът, това са космични, колективни същности, които са неделими сами по себе си, само че в различните хора те се намират на различни степени на развитие и проявление. Тъй че нямаме много умове в света, но имаме един ум, който е на разни степени на проявление у различните хора. Тази идея е непонятна за вас. защото вие имате ограничени и механични схващания за света и живота.

Христос е изразил тази идея със стиха: „Всичко. което чух от Отца си“; на друго място, казва: „Както Отец ми ме научи; аз искам, да изпълня Неговата воля“ и още „Не дойдох да изпълня своята воля, своите разбирания, но дойдох да изпълня разбиранията на Онзи, който ме е пратил.“ И всеки човек трябва да изпълни преди всичко волята на Онзи, който го е пратил в света. И до като човек има вяра и надежда, упование в тази първична воля, той е здрав и има успех и постижения в живота. Когато човек има вяра и надежда, той е здрав, всички функции у него са правилни. От чисто органическо гледище, за да имаме правилни функции, за да има равновесие на силите в организма, необходимо е да имаме преди всичко правилна пропорция на елементите, с преобладаваше влияние на благородните елементи злато и сребро. Среброто лекува човешките недъзи, в златото внася живот в човека. И всички други елементи допринасят по нещо. За развитието на човека. Затова трябва да изучавате свойствата на металите, за да можете да се справяте с енергиите. които са свързани с тях. И после трябва да ги превърнете в органически, и след това в психически енергии, за да добиете онези сили. които са необходими за човешкия ум да се прояви.

Според астрологията, различните елементи са свързани с различните планети. Така напр. златото е свързано със слънцето; среброто с луната, желязото с Марс, медта с Венера и пр. Но за да проверите тези неща, трябва да правите опити. Напр., има известни болести, които да кажем се дължат на отсъствие на злато, защото различните болести се дължат на неравномерното разпределение на металите. И ако по специални методи вкараме в организма органическо злато,след известно време ще изчезне болестта. Тези опити аз ги правя, но не искам да предавам своето изкуство, понеже ме съм го взел даром. Аз съм готов да го предам на всеки умен човек, който ми даде обещание, че ще бъде верен на своя дух, на своята душа и на своя ум. Аз съм готов да направя всичко за него. Но за един човек, който не е верен на своя дух, на своята душа и на своя ум. аз нищо не правя. Туй което аз ще направя за неговия дух ще го направя и за моя; което направя за неговата душа и ум, ще го направя и за моята душа и ум. И той, като вярва в ума, душата и духа, помага на мен, и аз като вярвам, и аз помагам. Такова е вътрешното съотношение. Само така като схващате живота, може да реализирате свободата, която търсите.

Сега хората искат да добият свободата по механически начин. Ако така се добиваше свободата, най-свободни трябваше да бъдат богатите хора. Ако знанието, което съвременните хоро имат, носи свобода, тогава учените хора трябваше да бъдат най-свободните хора. Христос казва: „Познайте истината и тя ще ви направи свободни.“ Значи, познанието на Истината на великата реалност, на вътрешното единство, което прониква и обединява всички същества, носи истинската свобода.

Но без любовта ние не можем да познаем Истината. И няма по-хубаво, по-велико нещо в света от това, да знаеш, че има един, който те обича. Силата но човека седи в мисълта, че има някой да го обича, че има отношение с разумни същества, които го разбират и той ги разбира.

Любовта в нейните проявления можем да я класифицираме в три вида. Любов към Бога, любов към ближния и любов към себе си — или — Бог да ви обича, ближните да ви обичат, и вие да обичате сами себе си. Това са 3 опорни точки в живота, и ако нямате поне една от тези прояви на любовта, ще дойдете в отчаяние. Всички онези хоро, които се обезсърчават, са изгубили трите опорни точки. Щом съзнаваш че има един, който да те обича, няма какво да се обезверяваш — онзи който те обича, е твоя ближен. Природата е нашия ближен. Туй в което ние живеем и се движим и имаме своето основание — това е природата — това е нашия ближен, Ближен ви е онзи, на когото като направите една услуга, той я оценява и благодари на Бога — в него се заражда импулс и той да постъпи така. А аз за да му услужа ме е заставила любовта — усещам, че в мене има нещо което ми показва че в света има единство, и ако има някой да страда, това страдание ще засегне и мен — и аз. ръководейки се от принципа на единството, помагам на моя ближен. Той ми благодари и аз съм доволен от своята постъпка, че съм му помогнал. Защото по силата на този принцип на единството, като помагам на ближните си, аз помагам на себе си. Затова ви казвам: не се отказвайте да помагате, не се отказвайте да работите за Великото в света; не се отказвайте да работите за вашите ближни, и не се отказвайте да работите за себе си. Или психологически казано — работете за своя ум, за неговия прогрес, за добиване на знания; работете за своята душа, тя е място на любовта; и работете за своя дух — за придобиване на мъдростта, на великото знание. Ако ние така разбираме нещата и влезем в сегашния живот. ние ще разберем свойствата на въздуха, който дишаме, на светлината, на водата, на храната. Ако имате знанието на своя дух, любовта на твоята душа. и ако имате светлината, която умът има, вие ще бъдете в състояние всичко да-направите — всичко онова, което е необходимо и потребно за вас. И само така ще разберете вътрешното единство между духът, душата и ума. Те са една тройка вътре в човека, и не ги разделяйте в себе си по същина. По същина те са едно. а троица по проява.

Та туй което е необходимо за човека, седи в любовта която той може да опита в даден случай, и любовта, която може да приложи и в духа си, и в ду шета си, и в ума си. В ума ще бъде като знание; в душата като чувство, и в духа като сила. С тези три велики сили можете да разчистите всички мъчнотии, с които сега сте заобиколени. И всички трябва де правите опити, за да опитате нещата, а не само да вярвате. Според нас, всяко нещо, в което вярваш трябва да го опиташ, за да се усили вярата ти.

Не се обезсърчавайте от несполучливите опити, продължавайте опетите и ще имате положителни резултати.

Само по този път на постоянни опити вие ще се доберете до основните положения, върху които ще може да съградите живота си — съзнанието ви ще се разшири и вашите отношения към света и живота ще се изменят. В настоящата стадия на развитие човек се отличава със самосъзнание. Но човешкото самосъзнание е ограничено, и чрез него човек ще има една частична и непълна представа за света и живота; също така. то по самото си естество е поле на противоречия, и затова, докато живее с него, човек се движи между радостта и скръбта, ту скърби, ту се радва — и събира опитност. Но чрез само съзнанието, човек не може да намери пътя на спасението, не може да намери пътя на своя възход. За да влезе в пътя на своя възход, съзнанието на човека трябва да се разшири, трябва да се пробуди ново съзнание, човек трябва да влезе да живее в свърхсъзнанието. В него вече няма страдания и противоречия, в него няма недоразумения.

Когато човек почне да живее в свърхсъзнанието, той живее в хармонията и единството на живота и има връзка с всички хора. Тази връзка е Любовта. А сега връзката между хората не е любовта, и вследствие на това навсякъде съществуват недоразумения и ограничения, и човек не е свободен. До като външни фактори ограничават човека, той не може да бъде свободен. Свободен е човек когато сам си налага ограничения. Това е свободно ограничение. Това е ограничение, което човек сам си налага от любов. А ограничението,което другите ти налагат, то е вече насилие. И ако имате едно верую, което ви е наложено, па макар и от най-невинното наглед ограничение — авторитета — вие не сте свободни. Но ако имате едно верую, което ви е наложено от опита, който сам сте направили, в него вие сте свободни. Затова, за да бъдете свободни, вярвайте в това, което сте опитали. А това, което не сте още опитали, допуснете че е вярно, на основание опита на другите, и пристъпете и вие лично към опит. Защото само това, което вие опитате и проверите, то е ваше знание, само при него вие сте свободни. Това е новото учение, това е учението на човешкия дух, на човешката душа и на човешкия ум.

Само по този път на опита вие ще се домогнете до новия живот, до живота на Синовете Божи. Синове Божи не можете да бъдете, до като не победите смъртта. Само когато победите смъртта, която е първия и най-големия враг на човека вие ще бъдете свободни. Втория враг на човека е греха; третия враг на човека е заблуждението. Това са трите най-големи врагове на човека, който го държа т в робство. За да ги победи човек трябва да даде път на Любовта в себе си, а където влезе Любовта, смърт няма, грях няма и заблуждения няма.

Там има светлина, радост и веселие. Само по този път вие ще преодолеете всички несгоди и противоречия в живота. Бих желал през тази година да се освободите петдесет на сто от всички мъчнотии — от болести, сиромашия и ви пожелавам петдесет на сто да забогатеете с добродетели и знание, пожелавам ви да имате петдесет на сто повишение във всички области на вашия живот.

Из беседата

Отец ме люби“ - 22. III. 1936 г.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

КОПНЕЖИ

Да сея и поливам

Най-хубави цветя —

Градинка да си имам

Бе моята мечта.

Безгрижно да живея,

Да дишам аромат —

И волно ла си пея

Кат птичка в’ тоя свят.

Говорят си цветята

Вълшебен свой език

И будят във душата

Копнеж красив, велик:

Невинност, дружба, верност,

Любов и чистота! —

И жизнерадост, нежност

И сила в’слабостта!

А розата неспирно

За щастие шепти

И прави все по-силно

Сърцето да тупти!

* * *

Сънувах принц всемощен

Как с’дигнато чело

Върви под зрака нощен

На звездното небо.

Видел едно сияние

Далеч на север той

По него във мечтание

Живота губи свой.

Остава юг — цветята,

Де всичко растне, зрей, —

Отива към земята

Де вечно сняг владей.

Върви из път страхотен

През бездни, върхове, —

Замислен и самотен

Без мисъл да се спре.

Но облаци покриха

Лазурний небосвод; —

Мъгли се там явиха

Пред смелия му ход.

И всред пустиня ледна,

Всред гъстата мъгла,

Той сила сбра последна

В’борба със буря зла.

Но падна в борбата

Затрупа го снега! —

Смути се мен душата

От болка и тъга. —

Една върховна воля

Изпитах в’тоя час: —

На Бога да се моля

Усърдно почнах аз.

И слънце да изгрее,

Аз молих се, плаках, —

С’лъчи му да се слея

Всецяло пожелах!

Аз исках да проникна

В’онези там страни —

Кат светлина да бликна

През облаци, мъгли:

Да пръскаме тъмата

Да стапяме снега

И радост по земята

Да носим с’Пролетта!

До чудното сияние

Да има лесен път, —

Да няма веч страдание

И мъки по светът!

И снежната пустиня

Да стане чуден рай —

Да стане тя градина

Като през месец май!

И птичките да леят

Да лъха аромат

И плодове да зреят

За гладните в’тоз свят!

Безсилна бях да схвана

Живота подарен —

И мъка неразбрана

Бе винаги при мен.

И често в'отчаяние

Изпадах грозно аз:

Кога ли на страдание

Ще дойде сетний час?

Тежаха ми несгоди,

Душеше ме скръбта:

Не знаех че ме води

На Бога Любовта.

Но видех бран самотен

С надежда във гърди

Из своя път страхотен

Спокойно да върви.

Със вяра в Доброто

Той работи, живей, —

Не плаши го Голгота:

За светлина копней!

Разбрах че съм родена

За подвиг хубав, свят

И с’воля просветена

Обикнах Божий Ред.

Изчезна мойта мъка

Кат видех своя брат:

Подадохме си ръка

За помощ в'тоя свят.

На слабите да носим

Подкрепа, светлина, —

За страдащи да просим

По-светла бъднина.

И всички лесен нова

Ний дружно да запеем.

По Любовта Христова

да мислим, да живеем!

И ето туй страдание

Избяга веч от мен —

И няма отчаяние

Във път благословен!

П. Петрова

Който носи в себе си Божествени идеи, той не страда. Човешкото съзнание носи страдания. Божественото — радости.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ИСТИНСКО ВЪЗКРЕСЕНИЕ

Беше през нощта пред Възкресение.

Свещеникът в църквата говореше и богомолците слушаха:

— Тая нощ Христос е възкръснал. И ние ще отпразнуваме тържествено това възкресение. Няма по-велик празник за християните от денят на възкресението. Защото чрез възкресението се проявява вечната любов, вечната младост, вечния живот. Но когато празнуваме, нека се запитаме, има ли в нас поне малка частица от възкръсналият от вечният дух на Христа? Нека се запитаме, живеем ли отчасти тъй, както изисква Христовото учение, Христовата любов?

Две хиляди години откак е разпнат Христос на кръста. И хиляди пъти вече празнуваме Неговото възкресение. Но в какво се състои нашето празнуване? — Да си устройваме богати угощения: да ядем до пресита и пием до себезабрава: да потъваме в блатото на разврата, до изгубване човешкият си образ . . . Лошо; лошо празнуваме тоя празник. Много лошо. Това наше празнуване е по-скоро в чест на атаката, в чест на всички дяволи, отколкото за слава на Христа.

Тогава, когато не ще се виждат каруци, натоварени с млади агнета, отиващи за града, за да бъдат заклани и изядени на празника, наречен Възкресение; когато не ще има разплакани, блеещи майки— овце, лишени от своите мили чеда—агнета; когато не ще има човешки ръце изцапани в жива кръв; когато не ще има хора, лакоми за кървави угощения, хора обезумели от опиване с алкохол, хора, обзети от низки желания и страсти, отдали се на плътски, противоприродни, грешни и престъпни удоволствия: когато светлината на Истината ще сияе в душите и топлината на Любовта ще огрее сърцата; когато всички хора, наричащи себе си християни, ще живеят в мир и взаимопомощ; когато няма де има бедни и богати, приятели и врагове, а всички ще бъдат равни, като мили и скъпи едни за други братя и сестри — тогава ще бъде великият празник на Христа! Тогава ще бъде истинското Възкресение I

Отдавна аз служа в тая църква и минавам пред вас за Христов наместник. И това ме е карало да се гордея и радвам. Но вчера бях посетен и просветен от духът на Христа. И след това посещение трябваше да изменя мнението за себе си и за вас, мили братя и сестри, които се мислите за верни Христови последователи.

Ето как се случи всичко. Минавах през село точно по пладне, когато се връщат стадата овце от паша. Отбих се у един овчар да му платя агнето, което е изпратил у дома за Възкресение.

Блеейки, стадото влезе в двора. Пуснаха и агнетата. Но десетина овце още продължаваха да блеят, ходейки между стадото. Аз попитах, защо блеят тия овце. Отговориха ми че това са майките на ония агнета, които са продадени и заклани за възкресение.

Всички гледаха стадото и лицата им бяха тъжни. По лицето на стопанката видях сълзи. Тя е също майка на малко дете и най-добре е разбрала скръбта на майките — овце, които напразно дирят своите деца — агнета.

— Лошо правим ние, хората . . . Много сме жестоки — изплака тя гласно и избяга в стаята, носейки малкото си дете.

Аз се върнах у дома много натъжен. Седнах в градината и се унесох в дълбока размисъл.

„Любов и милост искам от вас, А не жертви“ — спомних си думите на Христа. И отведнъж, като по чудо, усетих да ме изпълва духът на Христа. Тона беше дух на благост и любов. И стана ми светло и топло. И усетих че обичам не само хората, но и всичко живо. Цялото ми сърце и цялата ми душа бяха препълнени с любов и светлина.

Тогава разбрах, колко зле се отнасяме към животните, като ги колим и ядем. Тогава разбрах колко малко сме християни, колко далеч сме от Христа, по дух и на дело. Тогава разбрах, че денят на Христовото възкресение, който се готвим де празнуваме, е ден, през който ние трябва да бъдем изпълнени само от обич и състрадание; разбрах, че е невъзможно тоя ден, когато около нас блеят, плачат майки — овце, чийто агнета, изпечени са сложени върху нашата трапеза, невъзможно е същия тоя ден да бъде празник и на Христовото възкресение, празник и на вечната любов и на вечния живот. Това разбрах ясно. И си казах, че едно от двете трябва да избера (а и на вас да го препоръчам) или да се откажа от Христа и да празнувам денят, наречен Възкресение, както е било досега с печено агне, с вино, с всички плътски удоволствия или да следвам духът на Христа и да се откажа от всичко, което нарушава любовта, от всичко, което е за угода на плътта, а във вреда на духът. И аз избрах Христа; с Неговата любов ще живея. И вас призовавам да сторите същото. Защото само така можем да носим заслужено името християни.

Христос възкръсна и вечно Неговият дух, вечно духът на любовта ще живее. Но каква полза от това възкресение за нас. щом не живеем с Неговият дух, с Неговата любов? Ние сме живи мъртъвци. И навсякъде носим скръб и смърт . . .

Няма да говоря вече за лошото ни отнасяне към животните. Нека погледнем как се отнасяме едни към други. С любов и милост ли се отнасяме към хората, към себеподобните? О. няма ги любовта и милостта в нашите сърца!

Студени и твърди са човешките сърца. Между вас виждам милионери, виждам и последни бедняци, които са застрашени от гледна смърт. Д ако 6txre наистина християни, ако живеехте с духът на Христовата любов, тогава не би имало ни едните, нито другите. Тогава би било добре за всички. О. вярвайте, братя и сестри, истинско щастие ще изпитате само когато ви посети благият дух на Христа! Тъй светло и приятно става на човек от тоя дух, както никога няма да ни бъде от големите богатства. Така е, защото богатия владее и обича само своите милиони, а любящият владее и обича целият свят, цялата природа и вселена. Не ви ли е ясно тогава, кой е по-богат и щастлив?

Да се обичаме едни други и да си помагаме — това е моя най-сърдечен зов към вас, мили братя и сестри. Към това ни зове и Христос, чийто възкресение ще празнуваме. Който има много, да дава на тия, които нямат. Който обича само себе си и пакости на другите, да обикне всички и на всички да прави добро. Защото само така всички ще имат всичко и всички ще бъдат обичани. Защото само така ще възкръснат всички живи мъртъвци. И живота ще бъде вечна радост, вечно благо. Царството Божие ще дойде на земята. И това ще бъде истинско възкресение.

Свещеникът свърши своята реч. Богомолците се разотидоха бавно. Те отпразнуваха Възкресение и сега тъй, както и всяка година. Но не забравиха и думите на свещеника. И мнозина чуваха да им шепне тих глас, който идеше дълбоко от душата:

— Пий и яж, препи каквото щеш, но знай: всичко това е нужно само за твоята извратена, временна и смъртна плът, а не за духът, който е вечен, не за любовта, която е частица от Христа . . .

Т. Чаушев

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...