Jump to content
Ани

Година 8 (22 септември 1935 – 19 юли 1936), брой 157

Recommended Posts

БРАТСТВО

Двуседмичник за братски живот

Брой 157 - год. VIII.

Севлиево, 19 април, 1936 год.

--------------------

Абонамент:

За България – 60 лева

За странство – 100 лева

Отделен брой 2 лева

Всеки абонат ще получи безплатно книгата

„Вечната поема“

от Auroro

----------------

Адрес: в-к „ Братство“, гр. Севлиево.

Редактор: Атанас Николов

Съдържание:

Прераждане и карма. Два велики лоста на еволюцията (С. Калименов)

За прераждането на човешката душа и за възмездието (Зъболекар Стоицев)

Словото на Учителя. Ти кой си ? (Из беседата „Ти кой си?" - 26 I. 1936 г.)

Белият лотос (продължение от брой 156 - Мейбъл Колинз)

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ПРЕРАЖДАНЕ И КАРМА

(Два велики лоста на еволюцията)

Често хората, дори и тия, които са приели върху себе си задачата да проповядват Божието слово и да учат другите на Божиите пътища и закони — сами не познавайки ги — се опълчват против истината, отричат Божествените закони на живота, без да изследват по-сериозно, без да помислят по-дълбоко, в сако защото така им е завещано от техните учители, и защото приемането на тези закони може да наруши системата на техните закостенели схващания.

Живота, обаче, е независим от нашите ограничени разбирания. Бог работи по своите вечни закони и пътища, без да обръща внимание на нашите схващания.

Дали ние ще приемем или ще отричаме Прераждането и Кармата (закона за възмездието), това няма голямо значение. Колкото и да ги отричаме, тия два велики закона си съществуват, като ни учат постоянно и движат живота ни напред и нагоре. Какъвто прах и да дигаме, при разглеждането на този важен въпрос, каквито мъгли и облаци да създаваме, те винаги ще си останат около нас и в мозъците ни, но никога не ще закрият слънцето на истината.

* * *

В тази си статия, по липса на достатъчно място, ние ще оставим на страна доказателствата за прераждането и кармата, взети от действителни случаи в живота, (каквито има вече твърде много), а ще се постараем да погледнем чисто философски на въпроса.

Преди всичко, за да почиват разсъжденията ни на една здрава религиозна основа, ний трябва да приемем положението, че живеем в свят, в който царуват една върховна Разумност, една върховна Справедливост и една върховна Любов, недосегаеми, недостъпни и дори непонятни, в своята пълнота, за нас, хората на земята. Това е схващането на всички религии, а ние искаме да разгледаме сега въпроса тъкмо от тази му страна — от религиозно гледище.

Приемайки всемогъщия Бог — Твореца и хранителя на живота — като върховна Мъдрост, върховна Истина и Любов, естествено, ние трябва да очакваме да видим тия Му атрибути, тия Му качества, приложени, прокарани и в земния живот.

И наистина, може ли Бог да бъде Мъдрост. Истина и Любов, във в делата Му тия принципи да отсъстват? Може ли Бог да бъде справедливия, абсолютно безпристрастния Съдия, ако човекът дело на ръцете Му, получава от Него неравен земен дял, получава най-различни,за различните хора условия, най различни, противоположни дарби, заложби, качества, способности и потици, и, на всичко това отгоре, да бъде съден с еднаква мярка?

Кой е виновен — грънчарят ли, или гърнето, че е създадено такова?

Кой е виновен — ние ли, или Бог, че ни е създал, такива каквито сме, с нашите слабости и недостатъци, с нашите греховни или възвишени склонности, надарени или тъпи, гении или нищожества, силни или слаби, безумни или мъдри?

Да! Коя е причината на това крещящо противоречие? Коя е причината на тази видима несправедливост? И може ли вселюбящия и мъдър Бог да създаде такова нещо? . . .

Нека всеки християнин, нека всеки религиозен човек, нека всеки, който желае да постави живота си върху принципите на нравствеността, да размисли повечко и по-дълбоко по този въпрос:

Какво е виновен човекът, че е създаден такъв? И защо да отговаря за делата си. — израз. проява на тия качества и заложби, които са вложени в него, независимо от неговата воля?

А какво е виновно детето, малкото дете, което нищо не знае и нищо не съзнава, когато се ражда в средата на мизерията и духов-нета нищета, с печата на престъпността и порока? Какво са виновни тия, които се раждат с телесни и душевни недостатъци?

Някой ще кажат, че тук играе роля закона за наследствеността и че ако не детето, то майката и бащата или пък прародителите са виновни. Но това съвсем не отклонява въпроса: справедливо ли е ние да страдаме за чужди грехове? Справедливо ли е ние да носим товара на тия, които са били преди нас? Разумно ли е, има ли някакъв смисъл ние да отговаряме за излишествата и отклоненията на нашите предци, ние да изплащаме техните престъпления?

Но и наследствеността съвсем не е такъв абсолютен принцип, който може да обясни всичко и да прехвърли вината макар и върху предците. Кой може да проследи пътищата за създаването на гения? Защо често той се ражда в най-посредствени среди, изплава, тъй да се каже, от дъното на живота? И защо децата на гения не са и те като него? А защо нерядко от твърде издигнати родители се раждат неспособни и зле надарени деца?

В края на краищата, тека, както е разбиран днес,законът за наследствеността почти нищо не може до обясни.

Гледан така, от обикновеното стереотипно религиозно гледище, безразлично дали то е застъпвано от православни, протестанти, католици или други, живота си остава един непонятен хаос, една пълна безсмислица, в която не се знае кой пие и кой плаша, кой прави зло и кой страда поради него, кой и защо е надарен и кой и защо е лишен от всичко хубаво и възвишено. Гледан от това гледище, живота се изправя пред нас пълен с неразрешими противоречия, с явни, нетърпими несправедливости. Гледан от това обикновено религиозно гледище, живота е пълно отрицание на всякаква любов. на всякаква мъдрост, на всякаква истина — той губи напълно своя смисъл, защото в него липсва и най-елементарната справедливост!

Може ли такъв живот да бъде дело на абсолютно справедливия, на абсолютно любещия и всемъдър Бог?

Не ще и дума, че не може! Иначе Бог би отрекъл Себе си. Иначе Той не би бил справедлив, не би бил мъдър и вселюбещ, не би бил Бог.

Но Бог не може да бъде несправедлив! Той не може тъй глупаво и пристрастно да нареди света, че едни да вършат престъпления, а други да ги из-плащат, едни да бъдат одарени с всичките му щедрости, а други да бъдат онеправдани. Бог не може да създава престъпници и грешници, хора, белязани от рождението си с печата на позора, на които склонността към престъплението е в плътта и кръвта им, и после да им иска сметка наравно с тия, които са създадени от Него като гении и светии.

Явно е, че тука има някакво противоречие, има някакво недоразумение, но това противоречие и недоразумение не е в Бога, а е в хората, в техния ограничен ум, и в техните лъжливи, неотговарящи на истината схващания за живота.

Живота не е хаос, какъвто изглежда в закостенелите схващания на официалните представители на религиите. Бог не е несправедлив, жесток и отмъстителен Съдия, какъвто съзнателно или несъзнателно, въпреки волята си, ни го рисувате.

Не! Бог е наистина всемъдър, вселюбящ и абсолютно справедлив наш Баща. Живота е наистина Божествена хармония,пълна с величие, красота и смисъл. И човек не е играчка на случайността, онеправдан и безсилен роб на нещо вън от него. а е лично сам той творец на себе си и на живота си, възлюбен син на Бога, който винаги бди над него със своята Бащинска Любов.

Животът изглежда безсмислен хаос и бог несправедлив съдия, само тогава, когато ние, придържайки се във вкостенялата църковна догма, създадена от хора като нас, отричаме, не искаме да приемем великите, Божествени закони за Прераждането и Кармата.

Приемем ли ги, обаче, живота вече се явява пред нас в съвсем друг образ, — той се изпълня със смисъл, справедливост и мъдрост и Бог е наистина вселюбящ и всеблаг Баща.

И наистина, може ли великата задача за съвършенството, дадена ни от Бога, да се разреши само в един кратък земен живот?

Геният, който често се проявява още от десетгодишната възраст на човека, не е ли резултат на многовековни усилия, на упорит труд на даден индивид извършен в течение на дълга редица от минали животи, движени от закона на Прераждането?

И не е ли човек сам творец на съдбата си, на доброто и злото в своите склонности, на доброто и злото в своите външни и вътрешни условия, на своите способности и слабости, на своите дарби и недостатъци?

„Каквото посееш, това и ще пожънеш!“ казва Христос. Може ли това да бъде само празни думи, и не е ли ясно, че нашият живот, такъв, какъвто е, е резултат на нашата дейност в миналите ни животи; че това, което представляваме ние самите днес, с нашите добри и лоши черти, с нашите дарби и слабости, представлява плод на семето, което ние сами сме посели през вековете?

Ако човек, приемайки Бога като вселюбящ и всемъдър Баща, разсъждавайки разумно и последователно, поиска да придобие правилен поглед върху живота; ако той поиска да осмисли истински тоя живот, да намери обяснението на видимите противоречия и несправедливости в него, ако той искрено иска да разбере причината, поради която хората се раждат тъй различно надарени и при такива различни външни условия, той непременно ще дойде в изводите си до необходимостта да приеме Прераждането и Възмездието (Кармата) — двата велики Божествени Закона, които са най-мощните лостове в ръцете на Бога за движене напред еволюцията на човечеството.

Без приемането на тези два закона, не можем да намерим смисъла в живота.

А когато ги приемем, живота ще се представи пред нса като велико Божествено Училище, с много класове и отделения, с много специалности и подразделения, в което човек учи от живот в живот, сменяйки клас след клас, изкачвайки се все по-нагоре и по-нагоре по стълбата на еволюцията, по пътя към Божественото съвършенство, като при всеки свой нов земен живот се ползва от капиталите, които е придобил в миналото, жъне плодовете, чиито семена е посял в миналите си животи, започва отново от там, където е свършил при миналото си земно въплъщение.

Велик и пълен със смисъл е този живот! В него няма несправедливости, нито случайности. Всичко в него е ръководено от Божествената Мъдрост и Любов. И ние не можем да не благодарим на Бога, че ни го е подарил.

Защото това е живота на вечното движение напред и нагоре, по спиралата на Божествената еволюция.

По пътя на тази еволюция, никога, след дълги усилия, когато научи всички уроци, които земята може да му даде, човек ще достигне да се освободи от колелото на земните пререждания, ще се одухотвори и ще влезе в живота, кого безкрайната Божия вселена е запазила за нас като неразрушимо Божие наследство, за което тя ни говори, и което ни разкрива нощем с очите на милиардите златни звезди.

Но това е за сега още далечен блян, и затова погледа не човека трябва да бъде отправен повече към нашето днес.

С. Калименов

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Зъболекар Стоицев

За прераждането на човешката душа и за възмездието

Кратки пояснения по тези въпроси по повод сказките на писателя Русалиев в полза на горното и на професор Дюлгеров, адвентския пастири Иванов и евангелския — Зяпков против горното.

По тези въпроси чухме не отдавна сказката на писателя г. Русалиев, след него на г. професор Дюлгеров — богослов, която бе като реакция на Русалиева, а след това узнахме сказката на адвентния пастир, г. Иванов, а чухме и тая на евангелския пастир г. Зяпков.

Първия от тях изнесе много умело и безпристрастно схващането на някой източни народи за прераждането и закона на възмездието, като цитира имената на учени и църковници от раншни времена и сега на учени хора в полза на тия вярвания. Обаче, не чухме на какво становище е той по тези въпроси. А би трябвало той да бъде категоричен. Но може да се допусне, че той е поддръжник на тия идеи.

Г-н проф. Дюлгеров и другите двама отхвърлят категорично всичко, като подкрепят своите тези с цитати от много автори и с твърдението че в Св. Писание нямало ясно писано по тези въпроси и от това те заключават че няма никакво прераждане, няма и закон за възмездието. А за заминалите, умрелите, се изнасят неща, които не могат да задоволят всеки слушател. защото има хора, които имат опитност, които стоят по горе от тия на говорителите.

А в книгата „Живот, смърт и прераждане“ напечатана по стенографски бележки от сказката на г. проф. Дюлгеров. на 8 ма страница срещаме: „Някои теософи смятат, че в Новия Завет има няколко моста, които са необясними без съкровена мисъл за прераждането: Матея 5:48, 19:10; Йоана 8:32, 9:1-2; Галат. 6:7; Матея 16:13; Марка 8:27 и Лука 9:18.

Пита се човек. — Защо се не спомня нищо за 11 и 17 гл. от Матея?

Далеч е от нас мисълта да се хвалят или укоряват тези или онези. Нашите братски уважения и почитания към говорителите, като чисти души. Но като хора честни, ние трябва да оставим мисълта свободна на всяка човешка душа и тя вътрешно да схване кое е право. Това е Божественото! Щом се прави насилие има и отговорности за този, който говори. Не само това, но той взема отговорностите и за другите.

Има един природен закон който гласи: „Външната свобода можем да ограничим на една човешка душа, но вътрешната свобода на човека — никога!“

Ето защо, добре е да се изнася истината из цяло, т. е. да се изнася и едното и другото по тези въпроси от Св. Писание и всеки да си разсъждава сам. А ние виждаме, че това не се върши с цел да се докаже, че говорителят е знаещ и силен.

Нима не е ясно и категорично казано от пророк Малахия, в 4-та глава и то още 387 год. преди Христа за прераждането? Стихове 5 и 6 гласят: „Ето, аз ще ви проводя Илия пророка, преди да дойде денят Господен великият и страшният. И той ще обърне сърцата на бащите към чедата и сърцата на чедата към бащите.“ А пророк Илия живи 1050 години преди Христа!

Нима не е ясно и недвусмислено казано от самия Христос в 11 гл. от Матея, ст. 14 : „И ако щете да приемете това, той е Илия, който имаше да дойде“, а ст. 1; „Който има уши да слуша, нека слуша“. Гл. 16: 13 от Матея; „Мене, Сина человеческаго. кого ме казват че съм? А те (учениците) рекоха: „Едни че си Йоан Кръстител, други Илия, други Йеремия или един от пророците.“

В гл. 17:12 от Матея е най-категоричното: „Но казвам ви, че Илия вече дойде и не го познаха, но сториха с него каквото щяха.“ А това бе кога то бяха обезглавили Йоан Кръстителя.

Не са ли това ясни и недвусмислени думи и факти в полза на прераждането и то казани от самия Христос?

Обаче, новорождение, прераждане и роден от Духа, това са три различни неща.

Нима не са ясни думите на Христа в гл. 26:52 от Матея: „Петре, тури ножа в ножницата си, защото които нож хванат, от нож ще загинат,“ и в гл. 5:28 от Матея: „Който погледне жена и я пожелае, той е прелюбодействал,“ за да схванем закона на възмездието? Ако отхвърляме това своеволно, тогава къде ни остава вярата в Христа и в Св. Писание? Ние смятаме, че тези, които извратяват и отхвърлят, особено думите на Христа, ще имат отговорност.

Като цитираме горното, ние ни най-малко искаме на сила да го приеме някой. При това ние знаем, че не всички хора са готови да възприемат това, макар и да го четат. Защо? Защото духовната еволюция е различна и има ред причини за това. И всеки ще го схване, когато му дойде времето.

Но на тия, които са истински християни и имат вярата на Аврама, имат светлината на ума, както и живота и любовта на Христа, на тях им остава много малко (както на Савла, който беше чист и изпълнител на Мойсеевите закони, но нямаше вярата за Христа и му се даде опит) ще им се даде доказателство да схванат. Но пак зависи как ще търсят как ще хлопат и какво и как ще искат. Тогава те сами ще проповядват това, което по-рано не са искали да приемат.

Че се прераждал човек в животни и пр., това са детински разсъждения. Че като знаел някой, че има прераждане, ще отлага усъвършенстването си, това е също така несериозно.

Ето защо, по тези въпроси, които нямат вярата на Аврама и живота и опитностите на Христа, на апостолите и издигнатите духовни хора. добре е да ги не зачекват. Те могат да спомнят, че има подобни вярвания, но да изнесат напълно каквото има писано в Св. Писание по това. Но да вземат становища отрицателни, без да притежават известни качества и духовни опитности. това не е доблестно. Още по-лошо бие в очи. когато се нападат личности. Не е важно да изнасяме имена. Ами ако след някоя година им се удаде да го проверят, какво ще им бъде положението пред тия същите слушатели?

Напоследък, често се изнасят факти в пресата и за пререждането, и за ясновидството и за явяването на заминали души. Неотдавна в. „Утро“ в броя си от 1. III. т. г. изнесе един такъв случай, изследван подробно от двама английски учени, — професорите Плум и Треджер. А това не е един случай — такива и подобни случаи има вече изнесени със стотици и хиляди. Ето защо, аз таксувам всичко това за заблуда, за шарлатанство, е съвършено неразумно. щом сами не сме го из следвали.

Ние не отричаме, че в Спиритическите сеанси, които тъй много се правят на запад, често може да стават измами. Също така и в частичното ясновидство. Но който не е достатъчно издигнат духовно, да се не занимава с подобни неща! Та малко ли има сега, които си самовнушават и си въобразяват, че Дух Светий е в тях?

Ако човек съзнава, че има невидим мир и че той е реален, нека се стреми да се свърже здраво с Христа, Той ще му открие!

В нашия народ не всички ще разберат прераждането и закона за възмездието, макар и да им се говори за него. Това е храна за по-напреднали души, които имат искрено желание да изследват безпристрастно нещата. Този въпрос не трябва да спъва никого в духовния път. Но който доброволно се заинтересува и го проучи из основа, той ще ви ди какво се разкрива тук.

Нашият народ за сега има нужда да му се говори за покаяние като всеки да види отрицателните си дела и да ги избягва, защото ще страда — било веднага, било по-късно или в бъдещ живот. Само връзката с Бога, постоянната права мисъл и благородните постъпки, освобождават човека от страдания За това покаяние се говори от много места и то е добре.

Да му се говори за по вече трезвост — въздържание от тютюн, алкохол и въздържание от лоши постъпки.

Затова всеки който се счита честен и интелигентен, би трябвало да е образец на тия добродетели.

Да му се говори за разумното хранене — какво и как да яде, как да пие, как да диша, как да използва слънчевата светлина. След това, които са по готови и почувстват вътрешен потик към това, да преминат и към безмесно хранене, защото го крие в себе си благородните постъпки, не само човека да не убива, но и всяко животно. Това е много важно и сериозно, но ще го разбере този, който го приложи и опита.

Да му се говори за възвишения Божествен морал, в който любовта, истината и правдата са стълбовете в живота.

Да му се говори за усилване на вярата в Бога и приближението му към Христа, в рамките на чистия живот, като пак любовта, мъдростта, истината, правдата и добродетелите бъдат най-мощното оръжие за воюване.

Обаче за всичко това се искат хора образци! Не само да се говори но и да се даде пример. И такива примери ще се създадат! Времето за нещо велико и радостно наближава!

Накрай ще кажем че не е далеч деня, когато много чисти и верующи души от най-различни среди — православни, евангелисти, адвентисти, въздържатели, вегетарианци — които за сега още не са си изяснили въпросите за прераждането и възмездието, ще разберат великия смисъл на тия два Божествени закона, ще проникнат в дълбоката мъдрост на Твореца, с която е наредил всичко да съдейства за непрестанното усъвършенстване на всичко съществуващо, ще схванат Неговата велика Любов и безгранично дълготърпение, които ни дават всички условия да растем и да се развиваме непрестанно, безспир, да вървим все напред и все напред, без да може тъй наречената „смърт“ (която е смърт само на тленното) да спре нашите усилия, Тогава живота ще просияе пред тях с всичкия си дълбок смисъл, във всичкото си величие и красота. Ще разберат какво голямо заблуждение е да се отрича оня Божествен ред и закон във вселената, само затова защото ние, със слабия си човешки ум, не сме могли да го разберем.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Словото на Учителя

Ти кой си ?

Съвременните хора имат всевъзможни възгледи, но повечето от тях се движат все по етери пътища. А какво могат да допринесат, старата вяра, старите молитви?

Ние търсим щастие и богатство в света, но не знаем как да ги постигнем. И ако ги постигнем, не знаем как да ги задържим. Хората се движат и въпреки това, понякога едвам успяват да дадат отпор на силите, които се противопоставят насреща им. Мнозина имат постижения в една посока, но за сметка на това в друга изгубват много повече. Ако човек изгуби равновесието си, изгуби своя ум, а спечели пари, какво е постигнал?

Ние не разбираме живота така както трябва. Много често сами си създаваме теории за живота и казваме, че той бил такъв или инакъв. Живота още не е проучен биологически. Така както учените го разбират, то са само техните предположения. Защото, ако те биха се домогнали до истинските положения на биологическите закони, те биха дали правила, по които животът да се оправи. Много правила са дадени в света, но те нищо не са допринесли. Съвременната култура минава през една много опасна зона, пълна с мъгла; и моряците на парахода трябва постоянно да са нащрек да не стене сблъскване. Това обаче, не показва, че капитанът е невежа. Условията отвън са такива, че трябва постоянно да се проверява и следи пътя на движението. Много причини има, които са отклонили хората от техния истински път и вследствие на това се занима-ват със странични въпроси, които нямат нищо общо с живота.

Хората мислят днес, че страдат от безпаричие, от болести от глад и пр. Не, те страдат от безлюбие.

Любов няма в света, същественото го няма. Никой не може да има сила, ако няма същественото. То е животът.

Появи ли се животът, хиляди форми ще се появят: липсва ли, никакви външни или вътрешни форми не могат да се създадат. Най-напред живота трябва да дойде, а след това идват формите. Какъв смисъл ще има да създадете една държава, в която няма да има поданица или църква в която няма да има богомолци? Значи същественото е живота, който трябва да дойде. Като казваме, че животът ще дойде, не разбираме механическото му проявление — проявлението му от една малка клетка. Клетката е само една проява на живота. Малката копка, обаче, показва, че зад нея идат безброй други капки. Сам по себе си, животът е нещо силно, мощно, разумно. Няма по-съществено нещо от живота. Няма по-разумно нещо от него. Има много теории на разни философи за живота, но за сега, няма нито една теория, която да е в хармония с цялото човечество. Има, обаче, една теория, която всички искат и търсят. Няма същество в света, колкото и малко да е то, което да не търси живота; и няма същество в света, колкото и незначително да е то, кое то да не иска да го обичат и което да не иска да обича.

Ако ние искаме да преобразим живота със силата и знанията, с които сега разполагаме, нищо не ще можем да направим. Какво ще ни допринесат напр. постоянните страдания? Това, че с увеличението им, непрестанно ще се увеличават и несгодите. Какво постигат хората когато работят днес — те се мъчат само. Единственото същество, което работи, то е Бог, то е природата. Ако една майка роди един идиот, природата ли е виновна за това, или самата майка? А всяка изопачена мисъл, всяко изопачено чувство, вяра, любов, са идиотски.

Съвременните хора представляват една канализация с много тесни тръби, недостатъчни за напояване. Мнозина имат такива тесни тръби за социалния живот, за семейния живот, за религиозния, личния, научния и пр. вследствие на което не могат да издържат на външните условия, не могат да разрешат въпроситй си. Смешно е човек да иска да прокара своето мощно знание през една мъничка тръбица.

Коя е насоката, в която човек трябва да върви днес? Всичко онова, което може да внесе нещо ново в нас е добро. А да повтаряме постоянно нещата, то е безполезно. Защо съвременните хора не могат да изправят живота си? Защото живота, кой то сега живеят, е резултат на живот, през който те са минавали хиляди години и сега жънат последствията от това свое минало. Онова, което човек сега изживява, то ще бъде основа на неговото бъдеще. Ето защо, днес човек трябва да изправя живота си.

Онова, което човек обича, след време трябва да израсне. Никога не трябва да изменим на идеите си, заради някой наш приятел. Той трябва да се жертва за своята идея, но да я постигне. И недоволството произлиза именно от това, че ние не сме постигнали своите желания. Всеки може да постигне желанията си, но за да стори това, трябва да има една велика идея зад себе си. Ние трябва да придобием качеството едновременно да живеем за всичките хора, Тъй както живеем за себе си. Но ако живеем само за себе си, за другите не можем да живеем. И ако можем да живеем за всички, това е признак, че ние имаме вече единството с Бога. Мнозина има, които се жертват за всевъзможни дребнави теории, но това не дава разширение на човешката душа.

Сега в какво седи смисъла на живота? В страданието ли? Не, то е само метод за чистене. Смисъла е в простора, в свободата. Живота седи в свободата, която може да се постигне. И само три са пътищата, чрез които може да се дойде до нея. Първият е чрез закона на любовта. Любовта е ней-голямата топлина, чрез която можем да разрушим всички срещнати на пътя препятствия. Онзи, който я разбира за него препятствия не съществуват. Целият ад да излезе на среща му, всички демони да се опълчат срещу него, тази сила е в състояние да ги разтопи. Втория закон е пътя на знанието и мъдростта. Със знанието ще имаме светлина, няма да има кътче в нашия живот, което де не е осветено. Третия закон е закона за истината. И тогава можем до дойдем до следното: Да вървим по пътя на любовта, то значи да намерим майка си. Да вървим по пътя на мъдростта — то значи да намерим баща си. А да вървим по пътя на истината значи да намерим себе си, да знаем, какво сме ние. А що е истината? Там където любовта. мъдростта, животът, знанието, светлината действат съвкупно, това е истината. Истината е крайния резултат на вечността.

Много често ние се обезсърчаваме и казваме, че нямаме никакви дарби. Това е погрешно разбиране. Много дарби имат хората, които не съзнават. Второ заблуждение, в което мнозина попадат, е че се смятат неспособни за нищо. Третото заблуждение е, че мнозина мислят че сега не му е времето и че всички хора трябва да мислят еднакво. Но красотата е именно в това, че всички хора, мислят различно. Важното е всички хора до имат един стремеж, а как ще мислят, то е тяхна работа. Нека всеки мисли както разбира. Да дадем свобода на човека да диша както той знае и ще видим. че няма никаква опасност от това. Светът е разумен, ето защо нека всеки мисли и се проявява така, както той намира за добре. Сега думата е за човека, който има определени качества, за онзи, който никога не може да извърши една неправда, който никога не може да извърши едно дело на безлюбие, който никога не може да каже една лъжа и не може да извърши нечестно дело. Това са няколко качества, които характеризират човека. Човек е онзи, който при всички условия на живота не може да покаже никакви слабости и който никога не се разколебава. Външно може да се колебае, но вътре в себе си никога. Вътре той всякога ще има едно свое дълбоко убеждение, за което ще бъде готов да жертва всичко. Той върви към една определена цел. За истинския човек смисъла на живота не е само тук на земята. Тя е едно хубаво училище, но не притежава всички онези качества, с които човек може да бъде щастлив. Ако вземем слънцето, цялата вселено с всички милиарди пръснати по нея слънца, едва ли и те ще притежават всички ония условия, при които щастливият живот може да се прояви.

Но все таки има нещо в природата, което е отредено за нас и което ние трябва да постигнем. За музиканта е отредено да свири; силният трябва да прояви силата си. умният трябва да прояви ума си, добрият добрината си. Това са възможности взети в много широк смисъл. Това е бъдеше-то. към което всички трябва да се стремим. В каквото положение да се намираме сега, не трябва да се обезсърчаваме, защото не сме отговорни изцяло за сегашния си живот. Нашата отговорност се простира до толкоз. до колкото са нашите разбирания, Но тежестите на света няма какво да носим.

Хората трябва да живеят добре и все пак не живеят. Дошли сме на земята и очакваме да ни дойде от някъде щастието. Кое е щастието за болния? — Да оздравее.

Защо боледуват хората ? —Защото нямат прави отношения към природата. Света ние не можем да изменим, но отношенията към природата можем да изменим..

Само по този начин здравето ще влезне в нас. Съществуват ред разумни условия в света и редица опити могат да се направят. за да се провери това. Но има неща, които трябва да се пазят в тайна. Можем ли да разтворим черепа на един човек за да видим мозъка му? — Ако сторим това, той ще умре.

„Прави правете пътищата Господни“, е казал пророка, това ще рече да мислим и разсъждаваме, да намерим пътя към Бога. Това е онзи път, който ще внесе любовта а света като един от силните методи, по които нашия живот ще се развива. Ако всички хора приемат любовта, ние ще имаме началото на Царството Божие. А какво е Царството Божие? То е всеки да има онова, което му е необходимо и всеки да има един нов подтик. Тогава голяма част от мъчнотиите ще се премахнат. А как ще употребим възможностите, които ще ни се представят, това зависи вече от самите вас. Ще зависи от степента на нашето развитие и от умението ни да ги употребим. И тогава ще има разлика между хората, но това няма да ги спъва. Всеки ще бъде свободен и от постиженията, които ще има, ще може да съгради своя живот. Всеки ще бъде свободен от своето минало — няма да зависи от него. И никой няма да завижда на постиженията на другите. Какво по-голямо щастие от това, да знаеш че можеш да участваш във възможностите и постиженията не всички живи същество, в живота? А постижението е в любовта, мъдростта, в реализирането на истината. Този е пътя, по който ако вървим, ще можем да постигнем нещо. Всичко можем да направим, но ако не внесем любовта в живота си според това ново разбиране, нищо няма да постигнем. Светлина трябва да има в знанието. Ако в свободния си живот не можем да внесем истината нищо няма да постигнем. Свободата не позволява никаква лъжа. От където започва лъжата от там започва и огорчението.

Гласът на едного, който вика в пустинята: Прави правете пъти-щата Господни — това е глас на едного, който вика: Внесете любовта в сърцата си, внесете светлина и знание в ума си. Глас на едного, който вика: внесете истината и свободата във вашите души, свободни бъдете.

Смели бъдете и напред вървете.

Из беседата „

Ти кой си?" - 26 I. 1936 год,

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Мейбъл Колинз (23)

БЕЛИЯТ ЛОТОС

(продължение от брой 156)

Глава VI

Котето се събудих. аз бях в моята стара стая в храма; тази, в която бях преживял ужасите на моята младост.

Бях много изморен; толкова изворен, че първото чувство, което изпитах, бе това на непоносима умора, която сковаваше цялото ми тяло. Аз останах на леглото известно време, без да мисля за друго освен за моята слабост.

После, внезапно, събитията от миналия ден изплуваха в паметите ми. Това беше като изгряването на слънцето. Аз я бях намерил, моята Царица, моята Майка, и тя ме бе взела под свое покровителство.

Станах, забравяйки слабостта и умората си. Едва се зазоряваше и, през високия прозорец, бледата светлина влизаше тихо в моята стая. Тя бе бляскаво украсена с разкошни мебели и богати бродерии, изпълнена със странни великолепни предмети, които я правеха да изглежда като стая на някой принц. Ако не бе особената й форма и високия прозорец, трудно би се познало, че това е онази стая, която в моето детинство бе превърната, за мое удоволствие, а цветна градина.

Атмосферата ми се стори тежка и тъжна; с нетърпение очаквах да изляза вън, на чистия утринен въздух; защото чувствах, че и аз се нуждая да бъде обновен, да бъда подкрепен от силете на младостта. А тук, ароматизираната атмосфера, тежките драперии, поразителния лукс ме потискаха.

Аз повдигнах драпериите и преминах през голямата стая, която бе съседна с моята. Тя бе празна и тиха; същото беше и в широкия коридор. Преминах през дългите галерии и до-стигнах тази, гдето се намираше вратата, водеща към градината. През железните решетки аз можех до видя блестящата трева. OI тази величествена градина! O! колко е приятно да се къпеш в сладката вода на лотосовия басейн!

Но желязнато врата бе заключена; аз можех само де гледам навън тревата, небето и цветята и да се стремя към чистия въздух. Внезапно видях Себуа да се приближава до една от алеите на градината. Той идваше право към желязната врата, зад която бях аз.

„Себуа!“ извиках.

„А, ти ли си там“. каза той със сърдит глас.

„Човекът и детето си приличат. Но Себуа не може пече да бъде твой приятел. Аз не сполучих по-рано в това и сега не мога да се опитвам отново. Аз разгневих моите двама господари, когато ти бе дете; не можах да те привържа към нито един от двамата. Сега ти ще останеш сам.“

„Не можеш ли да отвориш вратата?“ беше моя отговор.

„Не, каза той, и аз се съмнявам дали тя ще бъде отворена някога за тебе. Но що от това? Нали ти си избрания жрец на храма, най-ценения?

„Не, отговорих аз, аз не съм повече такъв. Те вече казаха, че съм луд. Те ще го известят още днес.“

Себуа ме гледаше втренчено. „Те ще те убият!“ каза той тихо, с глас пълен с нежност и милост.

„Те не могат да направят това, отговорих, усмихвайки се. Моята Царица ще ме покровителства. Нужно е аз да живея, докато кажа всичко, което тя желае. Най-после, не ме е грижа за това.“

Себуа повдигна ръката си, която беше останала скрита досега в гънките на неговата черно дреха. Той държеше в тази ръка един лотосов цвят, почиващ върху зелен лист, като върху легло.

„Вземи го, каза той. Той е за теб, той говори един език, когото ти ще разбереш. Вземи го и дано той ти донесе нещо добро. Аз. който съм ням, освен за обикновения език, съм обаче достоен да бъда един вестител. Това ме прави щастлив, но ти, ти можеш да се радваш, защото можеш де чуваш и до говориш, до учиш и да възпитаваш.“

След това той изчезна; говорейки, той бе пуснал цвета през едно от тесните отвърстия на решетката. Взех го внимателно. Сега аз го държах в ръцете си и бях щастлив. Нямах вече нужда от нищо друго.

Върнах се а стаята си и седнах, държейки цвета в ръка. Това бе също както още дете, преди много време, аз бях седнал в същата тази стая. държейки един лотосов цвят и гледах неговата коронка. Аз имах един приятел, един водач; една връзка с тази невидима Майка не милостта. Но сега аз познавах стойността на това, което държах; тогава, аз не я познавах. Възможно ли е да ми се отнеме пак тъй-лесно този цвят? Не! Защото сега аз можех да разбирам неговия език. Тогава той не ми говореше нищо, освен със своята красота; сега той отваряше очите ми и аз виждах; отваряше ушите ми и аз чувах.

Един кръг ме обграждаше; като този, който ме обкръжаваше когато аз проповядвах, без ла съзнавам това, в храма. Това бяха пак жреци с бели тоги, като тези, които бяха коленичили пред мен и бяха ми се поклонили. Но тези не бяха коленичили, те бяха прави, спирайки върху мен дълбоките си погледи, изразяващи милост и любов. Няколко от тях бяха величествени и силни старци; други бяха млади и високи, със свежи и сияещи лице. Аз огледах около себе си с почтителен страх, треперейки от надежда и радост. Разбрах, без някой до ми каже нито дума, какво беше това Братство. Това бяха моите предшественици, жреците на светилището, ясновидците, избраните слуги на Царицата на Лотоса. Аз виждах как те бяха следвали един след друг, пазейки благоговейно Светия Светих, от първия ден. в който тя е била издълбана в голямата скала, на която се опираше храма.

„Готов ли си да учиш?“ ми каза един от тях, чийто глас ми се стори да излиза от далечината не вековете, отдавна вече забравени.

„Готов съм“, казах аз и коленичих на пода, в центъра но този странен, свещен кръг. Тялото ми се привеждаше, но духът ми като че ли летеше високо. Макар че бях коленичил, аз знаех че моята душа е подкрепена от тези, които ме заобикаляха. От този момент, те бяха мои братя.

„Седни там, каза този, който пръв бе заговорил, показвайки леглото ми, и аз ще те уча.“

Той седна до мене и започна да говори. Той вля в сърцето ми мъдростта на отминалите векове; мъдрост, която вечно живее и винаги остава млада, когато расата на нейните първи ученици е само един спомен. Сърцето ми беше подмладено от свежестта на тази древна мъдрост, на тази Древна истина.

През целия ден той остана седнал до мен. През нощта, той докосне челото ми с ръце и ме напусна. Когато легнах да спя, спомних си, че не бях видял никого, освен моя учител, през деня, и че не бях взел никаква храна. Обаче не изпитвах нито умора, нито слабост. Аз поставих лотосовия цвят до себе си и заспах спокойно.

(следва)

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×