Jump to content

Година 8 (22 септември 1935 – 19 юли 1936), брой 158


Recommended Posts

БРАТСТВО

Двуседмичник за братски живот

Брой 158 - год. VIII.

Севлиево, 26 април, 1936 год.

--------------------

Абонамент:

За България – 60 лева

За странство – 100 лева

Отделен брой 2 лева

Всеки абонат ще получи безплатно книгата

„Вечната поема“

от Auroro

----------------

Адрес: в-к „ Братство“, гр. Севлиево.

Редактор: Атанас Николов

Съдържание:

В начало бе Словото (X.)

Ден на Служенето

Духовни токове

Словото на Учителя. Възможности и постижения

След дъжд (стих. от Д. Станев)

Духът на вегетарианството (Г. Събев)

Белият лотос (продължение от брой 157 - Мейбъл Колинз)

Из науката и живота. Изследванията на Дьо Роша върху съзнанието

Бук и гъби (Радиозо)

Как невидимите спасяват хората

Предотвратено издавяне

Хроника

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Мейбъл Колинз (24)

БЕЛИЯТ ЛОТОС

(продължение от брой 157)

Когато се пробудих, аз скочих, въобразявайки си, че някой се допира до моето цвете. Но аз бях сам и моя лотос бе тук. Имаше една маса близо до тежката завеса, която отделяше моята стая от съседната, на тази маса бяха поставени продукти за ядене — мляко и банички. Аз не бях ял миналия ден и бях радостен, че мога. сега да се нахраня. Поставих цвета в дрехата си и отидох към масата. Изпих млякото и изядох баничките; след това, подкрепен, аз се обърнах да отида на леглото си и там да размишлявам сериозно върху това, което бях научил миналата нощ, защото знаех, че това са ценни семенца, които ще трябва да донесат плодовете на величието.

Но аз се спрях и не се помръднах вече; сърцето ми пееше вътре в мене, защото аз отново се видях заобиколен от чудесния кръг. Този, който ме бе поучавал миналата нощ, ме гледаше и се усмихваше, но не говореше. Един друг се приближи до мен, взе ръката ми, отведе ме до леглото, гдето се намерих сам с него.

Сам, а евсе пак не сам, и не можейки никога вече да бъде сам. Той взе моето сърце и моята душа и ми ги показа в тяхната голота, която не скриваше никаква въображаема святост. Той взе моето минало и ми го посочи в неговата проста, мрачна и грозна бедност; това минало, което би могло да бъде тъй богато. Струваше ми се, че до днес аз бях живял безсъзнателно. Сега аз отново бях превеждан през моя живот, и трябваше да го гледан с ясен поглед. Стаите, през които трябваше да минавам, бяха мрачни и зловещи; някои от тях бяха пълни с ужаси. Защото сега аз виждах, че съм бил завладян от магията, която бях тълкувал за Камен Бака. Както и другите, ез бях живял за желанието и за неговото задоволяване. И, потопен в радостите на удоволствията, аз съм бил като пиян и не съм знаял какво права. Спомняйки си моето минало, аз схванах смисъла на думите на Себуа. които едва бих могъл да разбера до сега. Аз съм бил наистина скъпото съкровище на храма, защото тогава, когато моето тяло, опиянено от удоволствието, падаше безсилно в смътния сън на пресищането, моите устни и моят глас ставаха достъпни, подчинени на волята на царицата на мрака. Чрез моите физически сили, тя правеше да се узнават нейните желания и печелеше роби за своята служба които й се предаваха напълно с целта да получат наслаждения. В своята жестока и ужасна сила, тя изваждаше тъмните наслоения в душите на хората, тя виждаше техните апетити, и, чрез моите думи, им посочваше как да постигнат това, което бяха пожелали.

Докато бях седнал там, безмълвен и ужасен от виденията, които минаваха през моята събудена памет, аз видях сам себе си: изпърво едно още чисто дете, чийто страхове и тревоги биваха успокоявани чрез развлечението. После а храма, вътре а светилището, безпомощно същество, просто оръдие, инструмент, с когото си играеха без милост. По-късно в блясъка и красотата на моята младост, несъзнателно лежащ върху борда на свещения кораб, ставайки в несъзнаваното безумие и произнасяйки странни думи. Още по-късно, блед и изнемощял, винаги обаче съзнателен инструмент, макар че душата започваше да се пробужда, а тялото да отслабва под своите жестоки усилия; и, сега, аз видях, че душата се беше вече напълно пробудила, беше достигнала своята майка, царицата на светлината, и не можеше повече да бъде принудена към мълчание.

Нощта дойде и моят учител ме напусна. Никой друг не бе идвал в моята стая, никаква храна не ми бе донесена след утрото. Аз бях изтощен от ужасните видения, които бяха преминали пред очите ми в едно късо време. Реших де отида да търся храна, от каквато имах нужда. Подигнах завесата, която закривеше входа към голямата съседна стая. Там сега имаше една врата, масивна като врата на затвор. Тогава аз разбрах, че съм пленник, и че, след като бях се освободил от слабостта си, за мене няма вече храна. Агмад бе видял, че моят дух беше пробуден; той бе решил да го убие в мене и да запази само отслабналото тяло, с оглед на своите цели.

Прострях се на леглото и заспах заедно с повехналия лотос на устните ми.

Когато се пробудих някой стоеше до мен и ез видях, че това бе моя нов учител. Аз бях срещал неговата усмивка когато тайнственият кръг ме бе заобиколил. Скочих радостно от леглото; мислех, че той ще ми даде кураж. Той дойде та седна при мен и взе ръката ми в своята и аз разбрах, че неговата усмивка бе светлината на един дълбок мир. Той бе умрял в тази стая — загинал за истината. Той ме наричаше свой брат, тогава аз разбрах, че розите на моя живот бяха цъфтели, бяха увехнали и бяха преминали завинаги. Аз трябваше да живея за истината в светлината на чистия дух, никакво страдание не трябваше да ме плаши; и, откакто неговата ръка се допре до моята, аз почувствах, че никакво страдание вече не може да ме уплаши. Досега, болката винаги ме заслепяваше от страх, но сега аз знаех, че мога да я посрещна, да я изгася със силна ръка, без страх. Тези нощ аз паднах в сън като в екстаз; аз не знаех дали бях буден или сънувах, но зная това, че моят брат, този, чийто живот бе отнет тук, преди много време, вля в моята душа силата не своя огнен дух и че аз вече никога няма да я изгубя.

(следва)

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

В начало бе Словото

Източник не всичко, което става в нашия човешки свят и в цялата вселена, е мисълта.

Великата творческа Божия мисъл, символизирана чрез „Словото“, е която е създала сватове те и живота в тях, която поддържа, със своята непреривност, този живот и го тласка постоянно напред, по пътищата на предначертаната в Божественото Съзнание еволюция.

Ний самите, и всичко около нас, сме дело на Божията мисъл. Ако Бог би престанал да мисли за нас, ние бихме се стопили, бихме изчезнали моментално, лишени от Божествения живот, който ни изпълва и в когото ний „живеем, движим се и съществуваме“, ние бихме угаснали като електрическата лампа, на която е прекъснат тока.

Божията мисъл твори и поддържа световете. Тя е която влива в нас живота, без който ние не можем да съществуваме.

Като син на Бога, като негов образ и подобие, човекът е надарен с тази Божия сила — мисълта, която именно го прави човек и подобие на Бога.

Мисълта е този Божи дар, който е залога за достигането на обещаното ни божествено съвършенство, тя е божествения творчески огън, чрез който ний можем да творим, да създаваме, да вдъхваме живот на създаденото н да поддържаме този живот.

Чрез мисълта именно ние сме подобни на Бога. Чрез мисълта, ние сме малки богове.

Печалното обаче е това, че по пътя на своето падение, човек се е научил да злоупотребява с този божи дар на творческата мисъл. като е почнал да го употребява за зло, вместо за добро, — почнал е да разрушава и разединява с мисълта си, вместо да създава и обединява, за каквото е предназначена тя.

Човешкият ум станал оръдие на злото, което носи смърт вместо да дава живот.

Време е вече да се премахне тази ненормалност, да се обърне посоката на движение на човешката мисъл. Време е вече човешкият ум да почне да твори добро, де дава живот, да обединява, вместо да разрушава и разединява.

Каквото мислим, туй става.

Силната колективна мисъл може да докара едни или други резултати в обществения и национален живот, според посоката, а която е отправена.

Да не считаме че сме безотговорни за нашите мисли, защото те се предават и разпространяват като същински радиовълни навсякъде и биват подсъзнателно възприемани и често реализирани от множество хора, без ние да знаем това.

Голема е отговорността ни за нашите мисли, защото макар и ней зла зали устно или писмено, те не остават в нас, а се разпространяват във все по-широки и по-широки кръгове, засягат и въздействат върху все повече и по вече съзнания, в зависимост от по-голямата си сила и интензивност.

Де творим добро с мисълта си!

Да напрегнем всичките си вътрешни сили, да разбудим творческия божествен огън в нас, като го поставим в услуга на делото на мира и обединението.

X.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Ден на Служенето

Към хората на добрата воля:

Настоящата година е от голямо значение за историята на човечеството. Голема част от това, което става в 1936 година, ще определи посоката, по която ще се развиват световните събития в бъдещето. Ще се възцари ли Духът на Мира над света? Ще престанат ли разделението, омразата и враждите? Ще може ли да се направят необходимите икономически подобрения? Достатъчна ли е добрата воля на човечеството за да задоволи неговите нужди?

Световната дейност се определя от идеите. Хората възприемат тези идеи. прилагат ги (често пъти със сила) по отношение на съвременните национални нужди и действат съобразно тях. По този начин се определят световните събития. Много реформи и подобрения са били тека обсъждани, решавани и прилагани в действие в различните страни, възбуждайки ентусиазъм в някои и противодействие в други.

Ний обаче, които ви изпращаме това писмо, се уверихме от отговорите, които получаваме, че във всички страни на земята и във всички среди съществуват хиляди души, които живеят с добро желание и чувство към всички хора и които оплакват разделението, подозренията и омразата, тъй много разпространени днес. Този дух на добрата воля или на желанието да се прави добро, расте с необикновена скорост, като надмогва всички расови, национални и религиозни пречки. Връзките между единното човечество, общото желание за мир и разбирателство, и осъзнаването на нашата взаимна зависимост, ни се струва по-важна от нашите дребнави различия и расови и религиозни прегради. Навсякъде хората виждат засилването на духа на добрата воля. Днес той е вече една световна сила.

Съзнавайки това, ние се обръщаме днес към вас с определено предложение. Ний апелираме към всички хора на добрата воля. да се присъединят към нас в едно усилие, направено едновременно по целия свят, — било поединично, било, ако е възможно, групово — да дадем израз не тази добра воля, като се обединим в един общ зов към Бога, Бащата на всички хора, без разлика с какво име ще бъде Той призоваван в различните части на земята. Ний ви молим да повтаряте заедно с нас великия Зов, който се вече употребява от около половин милион души, прибавяйки към него още една фраза и, следователно, казвайки:

Нека Силите на светлината озарят човечеството.

Духът на Мира да се възцари навред.

Нека всички хора на добрата воля се обединят в тясно сътрудничество.

Всички да простят на своите ближни обидите, които са им нанесли.

Нека усилията на Доброто се увенчаят с успех.

Денят, избран за това колективно усилие а областта на мисълта и молитвата е 6 май 1936 г. безразлично по кое време от 5 май по обед, до 6 май по обед.

Повтаряйки, поединично или групово тази инвокация, нека знаем, че преследваме трояка цел:

Първо, извикването на добрата воля, която не е нищо друго освен желанието да се прави добро в сърцата на всички хора.

Второ, обединението на хората на добрата воля от всички народи и от всички религии в едно общо усилие на мисъл и молитва, всеки на своя език, чрез този велик Зов.

Трето, едновременното утвърждение на истината, че всички хора са братя, че всички те имат един и същ Баща — Бог, и една и съща цел, която е вечния живот, в който ще може да се прояви напълно божествената природа на човека.

Чрез това едновременно колективно усилие по всички части на света (тъй като този Зов е отпечатан най-малко на десет езика) над цялата земя ще се разлее една мощна вълна на молитва, един поток от мисъл, придружени от духа на любовта, които ще имат мощен едновременен ефект върху съзнанието на хората. Неясните мисли на масата ще бъдат обединени в една ясна и определена мисъл за доброто, в желанието за мир и за практическо добротворство, които ще затвърдят основите не световния мир и разбирателство.

Ако ний имаме вяра „дори колкото едно синапово зърно“, ако ний вярваме твърдо в силата на Божия Дух и в божествената природа на човека, нека използваме този случай за да направим всичко възможно — още след прочитането на настоящето — за организирането на този опит да се направи от деня 6 май 1936 год. един ден на молитва и на върховни усилия за проявление могъществото на човешкия дух.

Има три неща, които всички ний можем да направим:

1. Лично ний, на 6 май да приложим, в пълна концентрация, тази инвокация, и да дадем израз на това, което тя съдържа. Думите и примера трябва да вървят заедно.

2. Да заинтересуваме по вече хора от нашите близки за изпълнението на същото. Народността и религията нямат тук значение. Да разпространим колкото можем повече копия от този зов, като оставим всички свободни в подробностите на неговата употреба. Да се постараем на 6 май да пишем на някои лица по този въпрос, като им изпратим зова. Най-малко лично ний да напишем поне едно такова писмо.

3. Където е възможно, да се устроят на 6 май събрания, малки или големи, в които да бъде произнесен общо от всички този зов, за да се присъединим към хилядите, които го произнасят по разните части на света-Ако е възможно, да се разпространи същия зов и чрез радиото.

Още много идеи могат да ви дойдат и да бъдат реализирани.

По такъв начин, засилвайки духа на добрата воля до положение да стане мощен фактор за мира (тъй-много желан от всички разумни, нормални хора) ние ще принесем своята дан за затвърдяването му.

Всичко може да бъде направено от молитвата, от силата на концентрираната мисъл и от разумното слово на тези, които признават основната истина, че всички хора са братя и членове на едно велико семейство, свързани от техните общи нужди, тяхната основна взаимна зависимост, и от вярата, че зад всичко в света стои една Върховна Разумност, и че успеха сигурно ще дойде, когато ний работим по нейния план.

Ваши сътрудници и братя

Алиса Бейли

Фостер Бейли

За извършеното може да се съобщи на адрес:

А. ВaiIеу, 38, Broadwater- Pown Tunbridge Weils, Kent, England

Или до редакцията на в-к „Братство“.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Духовни токове

При мисленето е необходимо, голямо предпазване. Това, което човек „си мисли сам“, не е без значение, защото мислите се носят на вълни, като водата и вятъра! Еднаквите вълни се усилват, нееднаквите предизвикват явление на противодействие.

Да можеше окото де схваща този духовен океан, всеки щеше да може да види, как от човек към човек се носят трептящи лъчи. Всеки щеше да види как хора с еднакъв темперамент, характер и воля стоят в едно и също течение: как един човек в ядосано и угнетено настроение се намира в една вълна, която го поставя в допир с всички, които са ядосани и угнетени, че всеки от нас действа като елемент, който усилва и възбужда тока в една батерия. От друга страна пък изпълнените с надежда, силните и веселите също тъй сливат и усилват своите вълни.

Угнетеното душевно състояние е сливане в една сродна душевна среда. То е болест. която не може да се изцери веднага, ако човек е навикнал дълго време да разтваря духа си за тоя вид токове.

Когато неколко души говорят за болести, за причини на смърт, за агония, за сцени на умиране, когато обичат да разправят с увлечение за болезнени и страшни работи, те създават цяло течение, което най-после непременно ще докара болест и страдание в някакъв вид.

Който приказва много за болни и мисли за тях, притегля върху си вълни, чиито лоши последствия се материализират най-после върху самия него.

Ако няколко души обсаждат със спокойствие и взаимно съчувствие своите започнати работи, то между тях ще се появят вълни от нови творчески идеи, защото само когато един кръг се свързва без скрита неприязън и чистосърдечни намерения само тогава изкачат, като искри, нови сили.

Пътувайте винаги охолно, слизайте в най-добрите хотели, обличайте се с вкус! Ако парично не сте в състояние да правите това, правете го поне мислено. Това ще бъде първата стъпка към успеха. първата стъпка на тия, които сполучват! Който от криворазбрана пестеливост. мисли постоянно за евтини неща — евтино жилище, евтина храна, евтино облекло — попада в течението на оскъдицата, на робството, на боязливостта. Плановете и взглядовете му върху живота се парализират от това. крилата му се пречупват. Атмосферата на оскъдност, която човек поглъща дълго време, влияе и на духа. Тя веднага се усеща от всички хора на успеха. Това трябва добре де се помни.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ

Възможности и постижения

(разсъждения на Влад Пашов по неделната беседа „Ти кой си?", 26 Януари 1936г.)

Човек има строго определен път в живота, който му предстои да измине. Но този път, който човек има да изходи непременно, трябва да бъде изяснен, за да не се спъва човек в него.

Съвременните хора имат най-различни схващания за този път. И не е лошо че имат различни схващания, но лошото е в това, че хората искат да живеят със старите си схващания за този път, когато обстановката на пътя е променена. музикантите свирят старите работи; религиозните си служат със старите молитви и вярвания. Време е вече, да се съгради нещо ново, или с други думи казано, да се даде ход на живота, който постоянно внася нищо ново; и новото, което живота постоянно внася, то е което осмисля живота ни. Тъй че живота сам по себе си има смисъл, но вие още не сте разбрали този смисъл.

За да се осмисли живота ви, трябва да имате известни придобивки, известни постижения; и второ — тези постижения, трябва да ги задържите. Ако нямате постижения и не задържате постиженията си, живота ви постоянно ще се обезсмисля и вий ще живеете в една напрегната атмосфера. Като ви изяснявам тези неща, с това аз искам да ви направя отдушници, за да не се пукнете като парен котел, който е подпушен, защото тогаз ще спънете развитието си, ще се спрете в своя път, и не можете да стигнете целта, към която се стремите. Няма да свършите работете, която ви предстои. А човек трябва да работи, да проучва естеството и законите на материята и силите, с които работи, за да може да се справя с тях. Защото човек някой път трудно се справя със силите, които му противодействат. А за да има реални постижения, човек трябва да знае да се справя с всички сили и енергии в себе си, трябва да познава законите и пътищата на живота. Тъй както сега учените проучват живота, те не могат да се доберат до онези вътрешни закони, които регулират проявлението на живота. Според нас, съвременните учени, още не са проучили живота биологически.

Учените не са пристъпили към опитно изследване на живота, защото нямат методи за това, а работят с предположения и гадания. Но това не е наука. Ако учените биха се домогнали до истинските положения на биологичните закони в живота, те биха дели правила, по които живота да се оправи. Много учени са давали ред правила, но те нищо не са допринесли. Такива правила всеки може да даде, но тези превила трябва да имат приложение в живота и да дадат добри резултати. А живота на съвременните хора ни показва, че те нямат тези правила и живеят като в мъгла, в тъмнина. Затова на съвременните хора им трябва светлина, която да освети пътя им. А онзи, който ще донесе тази светлина, който ще донесе и изясни новите закони и разбирания, които трябва да бъдат приложени в живота — той е Месия, Учителя на човечеството. В какво се заключава мисията на един Месия? Неговата мисия е много малка. Мъчни са подготвителните условия. Щом се подготвят условията за строеж, къщата трябва да се съгради. Щом къщата се съгради и коминът трябва да се направи. След това трябва да се турят дърва, да се приготви за огъня. След това ще дойде Месия, ще донесе една клечка кибрит, ще цъкне, и ще запали огъня, ще пламнат дървата, и хората ще почнат да си гледат работата. Кибритената клечка разбира да знаеш, как да запалиш в себе си своя ум, своето сърце, своя дух от божествения огън на Любовта.

Когато човек е неразположен духом; той може да има особено състояние, да не желае да обича и да го обичат, да казва, че жените, или мъжете са лоши, но това са временни състояния. Има нещо, което наподобява жената, без да е жена; има нещо което наподобява мъжа, без да е мъж. Пазете се от това нещо. Като говоря за човека, той си има точно определени качества, по които се познава. И всяко нещо, което няма тези качества, това не е човек. И всяко животно си има точно определени качества. Има една наука, която квалифицира нещата по техните качества. Но в природата има много неща, които са изопачени, които са извратени, но те не са на природата. Те съществуват, те са особена категория. Съществените неща в живота си имат точно определени качества. И любовта си има своите качества. Положителната наука изучава качествата и свойствата на всички неща в Битието и установява законите на техния живот и проява. И само когато се доберете до това положително знание, вие ще можете да преобразите живота, ще имате постижения. Ако искате със сегашните си знания и сила да преобразите живота си, ще си създадете един живот подобен на сегашния, пълен с противоречия и страдания. И с хиляди години може да носите този живот, но нищо особено няма да придобиете. Защото, колкото се увеличават страданията, толкова ще се увеличават и несгодите на живота.

Ако хората искат света да се оправи, трябва да почнат из основи — трябва да започнат възпитанието още от зачатието и утробата на майката. А за това се изисква висока култура, изискват се знания. И светът очаква учители, очаква майки и бащи, очаква служители, очаква умни хора, които знаят да работят. И когато тези умни хора дойдат, тогава работите ще тръгнат напред. А съвременните хора, със своя безидеен и дребнав живот, със своите ограничени възгледи за обществения, за семейния, за личния живот — нищо не могат да постигнат и тъпчат на едно място. За да се даде един импулс на човешкото развитие, необходимо е да се внесе нещо ново в живота, необходимо е, хората де имат един нов висок идеал. Ако се занимавате с преповтаряне на старите работи на миналото, то е безполезно и даже вредно.

Старите идеи, мисли и стремежи с които са живели хората в миналото, са създали съвременните порядки и отношения, в които хората живеят. Този живот, който сега хората живеят, личен и социален е резултат на мислите и идеите, които хората са имали преди 5-6 хиляди години. Те сега носят последствията на своя минал живот. Най-малко каквото хората са мислили във времето на Христа, това живеят днес. Ето защо те не могат да изправят своя живот днес. Каквото сега мислят, това ще бъде техния живот за в бъдеще. Как ще оправиш живота си? Ще изясня с един пример: — представете си една кола спусната по релси от една планина —как ще я спреш? Ако речеш аз я спреш ще стане катастрофа. По добре остави я да слезе долу в полето и като слезе без катастрофа, тогава да вземеш предпазителни мерки, какво трябва да правиш в бъдеще. Ако сме разумни, така трябва да постъпим. Затова ако съвременните хора искат коренна обнова в живота, трябва да възприемат новите идеи и да правят опити да ги приложат в живота си.

Тези идеи, с които днес живеят хората, ще определят техния утрешен живот.

Религиозните хора ще кажат: ние вярваме в Бога и той ще уреди живота ни. Така са вярвали хората през всички времена и епохи и живота не се е оправил, защото хората вярват само на думи, без да опитват реалността. Всяка идея трябва да се подложи на опит, да се провери. Ще каже никой — ние живеем за бога, за човечеството. Това са неща верни, но много общо казани, а принципите върху които трябва да градим новото, трябва да бъдат ясни и разбрани. И според мен тези принципи са вложени в самия човек. Човек носи в себе си едно скрито знание, на кое то трябва да даде ход и то е, което ще оправи живота му. И когато се пробуди, тъй да се каже, това знание; човек ще опитва Великата Реалност тъй както този, който има очи, опитва светлината, който има уши опитва звука и пр. И аз никога не искам да убеждавам хората в това, за което те нямат никакво знание, тъй както не мога да говоря на човека за светлината, ако той няма очи да я види. Тъй щото аз не мога да говоря но човека за един предмет, За който той няма никакво знание. Аз не мога да говоря на човека за реалността, ако той няма никакъв опит върху този предмет; Не се самозаблуждавайте да мислите, че като ви се говори върху предмет, който не познавате, може да ви се хвърли светлина в ума. Има много доказателства за това. върху което няма да се спирам, понеже ще се отдалеча от предмета.

За да може да изправи живота си и да реализира своите стремежи и желания, човек трябва да има една велика идея в себе си.

Той трябва да придобие качеството да живее едновременно за всички хора. Като живее в себе си, да може да живее и в другите хора. Но ако живее само в себе си и не може да живее и в другите хора и ако и другите не могат да живеят в него, въпросът е свършен. Казано е в Писанието — „Ние живеем и се движим в Бога,“ значи, ние живеем и се движим в Бога и Бог живее в нас. Това е величието на Бога, че ние живеем в Него и Той в нас, а не наше достойнство. И ако човек може да живее във всички и ако те могат да живеят в него, това показва че той има качеството на Бога и е едно с Бога. А всичко друго, че вярваш в Бога, че ще отидеш в рая и пр. това са човешки понятия, човешки вярвания, които не дават разрешение на въпроса за възхода на човешката душа.

В каквото и общество да влезете все ще вярвате в някакво верую, но кое е онова верую, което ще съедини всички хора в едно и да им покаже възходящия път на тяхното развитие? Докато не намерите това верую, вие ще се лутате в безбрежното море на живота, до като се разбие кораба ви в подводните скали и се свърши с вас. По този път ще си създавате само ненужни страдания.

Сега в какво седи новото? Когато човек се намира в едно състояние, в което живота му е обезсмислен, и дойде любовта и измени неговото състояние и му даде потик и цел в живота — това е новото, което осмисля живота. Някои казват, че вън от човека любовта не съществува. Според мен, любовта съществува и вън от човека. Любовта не е в човека, за да казваме, че тя вън от човека не съществува. Човек е проявление на любовта, а не любовта проявление на човека. Та погрешката е у нас. когато казваме, че любовта вън от човека не съществува. То е само по отношение на нашето съзнание. Ако нямам туй съзнание, няма любов. Ако аз не я съзнавам, има милиони същества, които я съзнават. Ако аз нямам никакво топло чувство в душата си, това ни най-малко не показва, че любовта не съществува вън от мен. В това време сърцата не други същества горят. Ако в моето сърце не гори любовта, нямам право да мисля, че и в други сърца не гори любовта. И ако в ума на някой човек няма светлина и няма правилни възгледи за нещата, той няма основание да казва, че и другите нямат светлина. По същия начин и онзи, в когото Бог не живее, няма право да отрича, че няма Бог. Такива хора казват — докажи ни, че има Бог. Според мен, да ви доказвам че има Бог в света, това е светотатство. А да вземе да отричам Бога, това е безумие. За Абсолютната Реалност ние имаме само едно понятие — благодарение на тази реалност ние живеем. Хората и всичко в света съществува благодарение на тази Реалност. Всичко в света съществува върху основата на тази Реалност, която е дала живот и съществуване на всичко видимо и невидимо.

Като говорим за видими и невидими- неща, имаме предвид онези по-напреднали същество, за които невидимият свят съществува така, както за нас видимият. Има неща, които за по-нисшите същества са невидими, а за по-напредналите са видими. Тъй че, като говорим за видими и невидими неща, ние разбираме степени на съзнанието, както има и степени на музиката. Ако река да сравнявам степените на музиката, със степените на живота, ще видите, че има едно подобие, защото, сам по себе си, живота е най-голямата музика, която съществува а света. Но същевременно, в живота има и най-големите дисонанси. Този дисонанс в живота не произлиза от самия живот. но произтича от самите нас. Когато някой музикант има дисонанси в свиренето, те не се дължат на цигулката, нито на струните, а на самия майстор. който свири. Като дойде истинския майстор и вземе цигулката. всякакъв дисонанс изчезва. В него всичко е хармония.

Според нас, земята е едно хубаво училище. Но сама по себе си, тя не притежава всички ония качества, с които човек може да бъде щастлив. И слънцето, което съдържа може би десет пъти по-добри условия за човека, отколкото земята, и то не съдържа всички условия, при които човекът може да бъде щастлив. Ако вземете цялата Вселена, с всичките й милиарди слънца, едва ли и те притежават всички онези условия, при които щастливия живот може да се прояви. Пред вас стои едно бъдеще — да посетите всички системи и слънца из Вселената, и като се върнете един ден пак на земята, ще можем да се разговаряме по въпроса за социалния смисъл на живота. Разрешението на този въпрос е свързан с пътешествието на земята в Космоса. Това са го знаели и древните учени. Но те са разбирали смисъла на живота само в слизането, понеже в миналото земята се е намирала в процес на слизане в материята. А ние имаме едно преимущество защото знаем, че вече сме слезли и сега възлизаме. Ние познаваме законите на слизането, но понеже сега земята е във възходящия път на своето развитие, ние познаваме и законите на възлиза-нето, и знаем, че смисъла на живота е във възлизането. Казано на научен език това значи — в слизането са възможностите, а във възлизането са постиженията. Следователно онези, които са слизали едно време, са имали възможности, а ние, които сега възлизаме, имаме условия и за постижения. Тъй че, ние в днешната епоха имаме и възможности и постижения. По това се отличава нашата епоха.

     Какво може да направи един човек за подобрение на общата съдба на света? За да настане едно изправяне и подобрение на света, хората трябва да изправят отношенията си към природата и след това ще изправят и отношенията помежду си. Само по този път сегашният живот ще се подобри, и хората ще имат условия да постигнат всички възможности, които имат в себе си. А за да изправите отношенията си към природата, вие трябва да мислите, да разсъждавате право, за да вървите съобразно законите на природата. Ако вървите по този път, ще се доберете до метода на любовта. 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

СЛЕД ДЪЖД

След дъжд е ведро и красиво,

И всичко свежо, обновено,

Като за празник пременено,

И те посреща приветливо.

И колко радостно е, колко чиста

На утрото усмивката златиста!

*

Така след мъка и страдане

Сърцето ти ще бъде чисто

В'душата радостно, лъчисто —

Обнова чудна в'теб ще стане,

От чисти мисли, нежни чувства тамо.

Мир Божий, светлина и радост само

Д. Станев

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Духът на вегетарианството

Интересно е обстоятелството, че почти всички велики хора в по-близкото или по-далечно минало, в стремежа си да се усъвършенстват, е трябвало най-първо да разрешат въпроса за храненето и то в полза на вегетарианството.

Ето няколко от имената на тези велики и именити хора: Питагор, Буда, Платон. Овидий, Сенека, Плутарх. Ив. Злотоуст. Св. Климент Александрийски, Порфирий, поп Богомил, Милтон, а в по-ново време Монтен, Волтер. Русо, Линей, Б. де Сен Пиер, Шели, Ламартин, Шопенхауер, Торо, Реклю, Карпентер, Л. Толстой и мн. други.

Нека да отбележим, че за всички почти, реформата в храненето се е наложила не само като логическа необходимост, а още и като едно естествено последствие в стремежа им към по-чист и по-добър живот. Тази реформа е само един лъч от идеите на обновлението.

Всяка реформа в живота, за да бъде трайна и да даде добри резултати, трябва да е израз на една мисъл, на едно преживяване. Да отговаря на една дълго чувствена нужда.

Реформата в храненето не е случаен каприз на някога, а е рожба на едно трезво отношение към проблемите на живота. Тя е израз на едно убеждение, което е проява на един възвишен стремеж за повече любов и по вече справедливост.

Месото трябва да се or6trea не само за това, за да улесним нашия стомах, а още и да пречистим нашата мисъл и да обновим нашето сърце с онова, което обнадеждва и осмисля.

В живота човек често поддържа известни традиции и обичаи, (останали от далечни времена), не за това, че е убеден в тяхната правота, а заради това. че още не е съзрял по-хубавото. Така е било с всички традиции, така е и с месоядството. Всяка традиция е силна до тогава, до като се поддържа.

Всяка епоха ражда свои велики синове, в които напора на новото е толкова силен, че те скъсват веригите на вековните традиции, рухват оградите които са държали умовете и волята на хората в плен и закипява нов живот, устремен към нови идеали. Кое е новото? Ново е онова. което не е опитано. Новото е Любовта. Всички други средства са опитани. Остава само едно, то е Любовта.

Любовта е основната идея на вегетарианството. Любовта е ядката на Христовото учение.

Днес политическите водачи и държавни мъже, виждайки голямата заплетеност на международните отношения търсят да намерят формула, с която да се гарантира правото и свободата на всеки народ, но още не са намерили такава, а и едва ли ще намерят скоро. Тази формула е вече дадена. Тя не е тъй сложна както бихме предполагали. Тя е проста и ясна: „Да обичаме всички като братя, като чада на един баща.“ Ако в едно семейство всички спорове и недоразумения могат да се разрешават мирно и по братски с взаимни отстъпки, какво пречи същия метод да се опита и в международните отношения? Там всеки народ, бил той голям или малък, е член на това голямо човешко семейство, пред което има и права и задължения. Днес народите повече от всякога говорят за мир и сигурност, но забравят. че траен мир и сигурност може да има само тогава, когато се премахнат всички неправди. Мир ще има тогава, когато силните пожелаят да бъдат и справедливи, но не само в защита на своето право, а се застъпят и за правата на всички.

Днес повече от всякога е необходимо да се възприеме любовта, като единствено най добро средство за побратимяване и единение. Да обичаме, това е пови-кът на новото време. Да обича, ме. защото този, който обича, той пази. почита и закриля слабите. Който обича не може да измъчва, не може да причинява страдания, не може да убива.

По добре е да обичаме, да помагаме и повдигаме, отколкото да мразим, да измъчваме и да убиваме. Защото колкото едното е възвишено и благородно, толкова второто е низко и животинско. Стига сме залъгвали себе си с това, че ние хората имаме право над живота и участта на нашите по-нисши братя, животните Стига сме изопачавали мисълта си с това. Стига сме потискали нашето благородно естество, което ни шепне: Любов. което ни повелява: Справедливост.

Всеки човек нека запомни добре, че до тогава, до когато измъчва, онеправдава или убива по-слабите, не може да прогресира. Няма еволюция за тези, които продължават да вършат престъпления. Не може да еволюира онзи, който спира развитието на другите същества. Закона е следния: може да еволюира само оня, който съдейства за развитието и усъвършенстването на другите. Не убивай, за да не пречиш на съществата да доживеят, за да еволюират, а същевременно и да не спънеш себе си.

В заключение ще кажем, че вегетарианството е идея, която ратува за мир, за братство и любов между всички живи същества. То. е идея за въдворяване на най-чисти, най-благородни и най възвишени отношения между съществата. Тези отношения са възможни само при Любовта, която е вечен извор на живот и вдъхновение.

Само огънят на Любовта може да разтопи ледовете, които стягат сърцата на хората. Сега нека стопим ледовете на омразата и егоизма чрез чистата, благо-родна и възвишена любов. Нека обичаме, защото само в Любовта можем да се опознаем. Само при нея ще можем всички да познаем, че сме братя, че всички сме едно.

Г. Събев

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Духът на вегетарианството

Интересно е обстоятелството, че почти всички велики хора в по-близкото или по-далечно минало, в стремежа си да се усъвършенстват, е трябвало най-първо да разрешат въпроса за храненето и то в полза на вегетарианството.

Ето няколко от имената на тези велики и именити хора: Питагор, Буда, Платон. Овидий, Сенека, Плутарх. Ив. Злотоуст. Св. Климент Александрийски, Порфирий, поп Богомил, Милтон, а в по-ново време Монтен, Волтер. Русо, Линей, Б. де Сен Пиер, Шели, Ламартин, Шопенхауер, Торо, Реклю, Карпентер, Л. Толстой и мн. други.

Нека да отбележим, че за всички почти, реформата в храненето се е наложила не само като логическа необходимост, а още и като едно естествено последствие в стремежа им към по-чист и по-добър живот. Тази реформа е само един лъч от идеите на обновлението.

Всяка реформа в живота, за да бъде трайна и да даде добри резултати, трябва да е израз на една мисъл, на едно преживяване. Да отговаря на една дълго чувствена нужда.

Реформата в храненето не е случаен каприз на някога, а е рожба на едно трезво отношение към проблемите на живота. Тя е израз на едно убеждение, което е проява на един възвишен стремеж за повече любов и по вече справедливост.

Месото трябва да се or6trea не само за това, за да улесним нашия стомах, а още и да пречистим нашата мисъл и да обновим нашето сърце с онова, което обнадеждва и осмисля.

В живота човек често поддържа известни традиции и обичаи, (останали от далечни времена), не за това, че е убеден в тяхната правота, а заради това. че още не е съзрял по-хубавото. Така е било с всички традиции, така е и с месоядството. Всяка традиция е силна до тогава, до като се поддържа.

Всяка епоха ражда свои велики синове, в които напора на новото е толкова силен, че те скъсват веригите на вековните традиции, рухват оградите които са държали умовете и волята на хората в плен и закипява нов живот, устремен към нови идеали. Кое е новото? Ново е онова. което не е опитано. Новото е Любовта. Всички други средства са опитани. Остава само едно, то е Любовта.

Любовта е основната идея на вегетарианството. Любовта е ядката на Христовото учение.

Днес политическите водачи и държавни мъже, виждайки голямата заплетеност на международните отношения търсят да намерят формула, с която да се гарантира правото и свободата на всеки народ, но още не са намерили такава, а и едва ли ще намерят скоро. Тази формула е вече дадена. Тя не е тъй сложна както бихме предполагали. Тя е проста и ясна: „Да обичаме всички като братя, като чада на един баща.“ Ако в едно семейство всички спорове и недоразумения могат да се разрешават мирно и по братски с взаимни отстъпки, какво пречи същия метод да се опита и в международните отношения? Там всеки народ, бил той голям или малък, е член на това голямо човешко семейство, пред което има и права и задължения. Днес народите повече от всякога говорят за мир и сигурност, но забравят. че траен мир и сигурност може да има само тогава, когато се премахнат всички неправди. Мир ще има тогава, когато силните пожелаят да бъдат и справедливи, но не само в защита на своето право, а се застъпят и за правата на всички.

Днес повече от всякога е необходимо да се възприеме любовта, като единствено най добро средство за побратимяване и единение. Да обичаме, това е пови-кът на новото време. Да обича, ме. защото този, който обича, той пази. почита и закриля слабите. Който обича не може да измъчва, не може да причинява страдания, не може да убива.

По добре е да обичаме, да помагаме и повдигаме, отколкото да мразим, да измъчваме и да убиваме. Защото колкото едното е възвишено и благородно, толкова второто е низко и животинско. Стига сме залъгвали себе си с това, че ние хората имаме право над живота и участта на нашите по-нисши братя, животните Стига сме изопачавали мисълта си с това. Стига сме потискали нашето благородно естество, което ни шепне: Любов. което ни повелява: Справедливост.

Всеки човек нека запомни добре, че до тогава, до когато измъчва, онеправдава или убива по-слабите, не може да прогресира. Няма еволюция за тези, които продължават да вършат престъпления. Не може да еволюира онзи, който спира развитието на другите същества. Закона е следния: може да еволюира само оня, който съдейства за развитието и усъвършенстването на другите. Не убивай, за да не пречиш на съществата да доживеят, за да еволюират, а същевременно и да не спънеш себе си.

В заключение ще кажем, че вегетарианството е идея, която ратува за мир, за братство и любов между всички живи същества. То. е идея за въдворяване на най-чисти, най-благородни и най възвишени отношения между съществата. Тези отношения са възможни само при Любовта, която е вечен извор на живот и вдъхновение.

Само огънят на Любовта може да разтопи ледовете, които стягат сърцата на хората. Сега нека стопим ледовете на омразата и егоизма чрез чистата, благо-родна и възвишена любов. Нека обичаме, защото само в Любовта можем да се опознаем. Само при нея ще можем всички да познаем, че сме братя, че всички сме едно.

Г. Събев

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Бук и гъби

Върху едно торище поникнаха след дъжд

Нищожни бели гъби. И те нашир и длъж

започнаха да спорят за смисъла в света

и с ум да определят какво е красота.

И всяка по-голяма гъба насъбра

край себе си от гъби гъбена гора.

И гъбените групи започнаха без жал

да гонят всеки чужд, противен идеал.

А всяка умна гъба се смяташе за жрец

На слънцето, че то ще я награди с венец

На дълголетна слава и векове живот.

Да всеки беше гений сред своя прост народ.

Сред тия умни гъби веднъж се появи

Една особна гъба, от друг вид уви!

И всички умни гъби започнаха със глас

Да я осмиват жлъчно: „Що изрод между нас,

със стълб същинска сламка, а гугла две пера!

Нещастна гъбичка, на природата игра!

Баща ни – слънцето – с лъчи ще я срази!“

Но тази нова гъба, ни „гък“ не възрази.

Настъпи кратка суша и този гъбен род

изсъхна, очерня и не остави плод.

А смешната пък гъбка високо избуя,

Окичи се със клонки и кичури листа.

И подир ред години тя стана строен бук,

разстлал от гъсти клони дебела сянка тук

Под тази сянка често пониква гъбен род,

но туй не го смущава. През своя къс живот,

расте и мре във сянка различен гъбен вид,

а взорът на бука във слънцето е впит.

________________________________________________

Завистта е общо качество на всички бездарници в полето на наука, изкуство, религия, философия и др. Те пръскат злоба и клевета срещу истинското дарование, всячески искат да го задушават, но силният дух съзнателно и мълчаливо крепне в себе си и израства над торището на живота за слава на себе си и тези, които го възприемат. А гъбените дарования раждат се и мрат, като гъби, за да торят нивата на живота.

Радиозо

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Как невидимите спасяват хората

Преди няколко дена с влака между Ню-Йорк и Вашингтон пътувала една майка с шестгодишния си син. Майката дремела, а детето прелиствало своята книжка с картинки. Изведнъж, и без никаква връзка с момента, без никакъв повод, детето захвърля книжката си, хваща внезапната спирачка с двете си ръчички и силно дръпва. Вътре в две секунди експресът спира. Кондукторът търси виновника и го намира в лицето на детето. Майката плаща глобата и се скарва на детето. Всички изскочили навън за да видят какво става и забелязват, че отсреща тича кондукторът, едвам поема дъхът си и шепне нещо на началника на влака. Този, ужасен, се хваща за главата и нарежда да не тръгва влакът. Оказва се, че на 500 метра далеч се задава отсрещния влак, попаднал в същите релси поради връщана на стрелката.

Така чрез детето, или неговите невинни ръчички, били спасени от невидимите помагачи стотици човешки жертви! Глобата била веднага върната, а героят получил хиляди целувки, без да може да разбере защо този обрат в поведението но всички пътници.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Предотвратеното издавяне

Четиригодишният Анри, син на един митнически стражар, една нощ станал от леглото си и се отправил към големия бент, който заприщвал водите на една голяма река като й пречел да нахлуе в долината, и да залее всичко.

Малкият се отправил направо към едно място, непосредствено до основите на бента (стената) и видял в тъмното двама души да копаят една дълбока дупка. Анри отишъл да обади на пазача на бента, но този не се оказал дома. Тогава той се върнал дома, събудил баща си, който отишъл на местото с оръжието си и арестувал двамата души. Оказва се, че те искали да пуснат водата да нахлуе в долината, за да издави всичко. Двамата разбойници преди това убили пазача на бента, за да не бъдат видени, когато копаят.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Хроника

Есперанто вместо английски език в Японските училища. До сега в Япония на английския език се гледаше като първи за ученици. Но от миналия м. април, когато почва новата им учебна година е въведен езика Есперанто като редовен предмет. С това се отваря нов път, от голямо значение, за изучаването на езици в Япония. Учениците вече показват небивал успех. Даже в Токио е играна пиеса не Есперанто.

Есперанто е въведен като факултативен предмет в училището „Natura“, Барселона, Испания. Учениците имат голям успех и кореспондират вече с чужбина. В края на учебната година те уреждат изложба на илюстровани картички, картини, вестници, слисания и книги получени от кореспонденти за пропаганда на езика.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...