Jump to content
Ани

Година 8 (22 септември 1935 – 19 юли 1936), брой 160

Recommended Posts

БРАТСТВО

Двуседмичник за братски живот

Брой 160 - год. VIII.

Севлиево, 17 май, 1936 год.

--------------------

Абонамент:

За България – 60 лева

За странство – 100 лева

Отделен брой 2 лева

Всеки абонат ще получи безплатно книгата

„Вечната поема“

от Auroro

----------------

Адрес: в-к „ Братство“, гр. Севлиево.

Редактор: Атанас Николов

Съдържание:

В един и същ свят живеем (Любомир)

За Любовта (П. Петрова)

За мира и братството (Дим. Станев)

Корен и корона. Душата на поета (стих. от Дим. Станев)

Словото на Учителя. Здравословното състояние на човешката душа (Из беседата „Тази заповед приех от Отца си“ - 1.III.1936 г.)

Белият лотос (прод. от брой 159 - Мейбъл Колииз)

Две сбирки

Предсказания

Чута молитва (продължение от 159 брой - Н. Неделчева)

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Мейбъл Колииз (26)

БЕЛИЯТ ЛОТОС

Глава VIII.

Красивият млад жрец стана и стоеше до мен, докато аз още съзерцавах величието.

„Чуй ме, брате мой, каза той. Има три абсолютни истини, които никога не могат да изчезнат, но които могат да останат загърнати в мълчание, вместо да бъдат прокламирани:

„Човешката душа е безсмъртна и нейното бъдеще е бъдеще но нещо, чието величие и красота са безгранични.“

„Принципът, който ни дава живот, живее в нас и вън от нас, той е безсмъртен и вечно добротворящ; той не заема пространство, не се вижда, няма никаква миризма, но той се долавя от човека, който желае да го долови.

„Всеки човек определя сам по един абсолютен начин своята собствена съдба, той сам създава светлина или мрак за себе си: той определя своя живот, своята награда и своето наказание.“

„Тези истини, които са тъй велики, както е самия живот, са същевременно съвършено прости и достъпни на най-обикновения човек. Предай ги на тези, които гладувам за тях. Сбогом. Сега е залез слънце. Те ще дойдат да те вземат. Бъди готов.“

Той си отиде. Но неговото величие не изчезна из пред очите ми. Аз виждах истината. Аз виждат светлината. И аз се привързвах към това видение със страстно впит поглед.

Някой се допре до мен. Събудих се и почувствах една внезапна тръпка, ведно с ясното съзнание, че часът на борбата е дошъл. Аз станах и погледнах наоколо. Агмад стоеше прав до мене. Той изглеждаше твърде сериозен: лицето му бе по-малко студено, отколкото друг път; в очите му имаше един пламък, какъвто друг път не бях виждал.

„Санса, каза той с низък и ясен глас, пронизващ като нож, готов ли си? Тази вечер е последната нощ от големия празник. Аз имам нужда от твоите услуги. Последния път, когато бе с нас, ти бе луд; твоят мозък безумстваше в лудостта на твоята гордост. Аз виждам, че ти не си вече послушен, както бе до сега. Тази вечер имаме нужда от теб, защото ще се извърши едно голямо чудо. Ти ще трябва да се подчиняваш, защото иначе ще пострадаш. Десетте решиха, че ако не си послушен, както до сега, ти ще трябва да умреш. Ти знаеш твърде много от нашите тайни, за де не бъдеш един от нашите. Ти трябва да направиш избора си, направи го по-скоро.“

„Моят избор е направен“, отговорих аз. Той ме погледна много сериозно. Прочетох мисълта му и видях, че той бе вярвал, че ще ме намери тъжен, поради моята самота, отслабнал поради дългия пост и със съкрушен дух. Вместо това, аз се изправих твърд, без никакъв признак на изтощение, неустрашим; аз чувствах, че светлината е в моята душа. че великата армия на славните помагачи е зад мене.

„Аз не се страхувам от смъртта,“ отговорих аз; и не желая повече да бъда инструмент а ръцете на хора, които убиват царствената религия на Египет, великата и единствена религия на истината, за задоволяване на своите амбиции и на своите лични желания. Аз видях и разбрах вашите чудеса н ученията, конто давате на народа; аз не желая повече да ви помагам. Това е всичко.“

Агмад ме погледна и остана мълчалив. Лицето му побледня и замръзна като издялано от мрамор. Аз си спомних неговите думи, през мощта, във вътрешното светилище, когато той бе казал: „Аз се отказвам от човешкото в мен“. Сега аз видях, че това бе факт, че отказването беше пълно. Не можех да очаквам никаква милост; аз имах работа не с един човек, а с една форма, оживена от една мощна и абсолютно егоистична воля.

След малка пауза, той заговори с тих глас:

„Да бъде. Десетте ще чуят твоите думи и ще дадат своя отговор. Ти имаш право да присъстваш на техните обсъждания: ти заемаш същото високо стъпало в храма, което имам и аз; това ще бъде борба на една сила срещу друга, на една воля срещу друга воля. И аз ти предричам, че ще бъдеш победен.“

Той се обърна и ме остави, вървейки със своите бавни и величествени стъпки, които ме бяха толкова очаровали, когато бях дете.

(следва)

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

В един и същ свят живеем

Ако някой ви се оплаче и го запитате защо не успява — ще ви каже стереотипното — условията са такива. А условията са само половината от причините за неуспеха. Пропускаме по-важното — ние самите. Тоя свят и за глупавия и за умния е един и същ. Котката е в същата стая с мене и същият хляб й давам да яде, но е пак котка. В същата земя посяват житото и ечемика, израства — от житото жито, а от ечемика — ечемик. Важното е онова, което носим в себе си, с което сме дошли в света, важно е до колко то е разработено — и след това условията.

Двама души падат в една ръка, но единия знае да плава и за него това е само един инцидент, а другия не знае и това може да е край на живота му . . . В същият живот сме, в същият свят, но знаещият преодолява препятствията, а невежият пада под техните удари.

Вместо забава, нам трябва истинско знание за живота. И когато го придобием, най-трудните препятствия, всички скърби, ще станат дреболия, както и най-мъчните задачи за знаещия ученик.

Но ако ние търсим наслади, тъмнината и невежеството ще ни обгърнат и тогава горчивината на всекидневния живот ще ни среща на всяка крачка. И ще се оплакваме от немилостивата съдба, която уж ни преследва, когато това ще са последиците от нашето невежество и неразбиране на живота.

В един и същи свят живеят и мъдрия и невежия, но не живеят еднакво. Природата забавлява глупавия, учи умния, а на мъдрия. разкрива тайните си. И трите пътища — макар не еднакво стръмни — са еднакво отворени за всички ни. По кой и ще тръгнем?

Любомир

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

За Любовта

Мнозина копнеем по нея.

Някои я виждат само в сънищата си.

А тя е жива и съществува тъй сигурно, както съществува всичко, което ни заобикаля. Тя е надеждата не душата и радостта на сърцето; тя е душата на всичко.

Ние всички я търсим — своята спасителка и покровителка.

И както детето спокойно и уверено почива в обятията на майка си, така и ние се доверяваме само на нея.

Често я търсим усилено и пламенно и плачем за нашата обща майка.

И когато я намерим, как силно. радостно и възторжено се притискаме о нейната топла гръд или пък здраво се държим о дрехите й за да я не изгубим.

Ала лесно и често се увличаме от това-онова из пътя. заиграваме се и отново я изгубваме.

Тогава започваме да си спомняме за нейния благ поглед и усмивка, за кротостта на очите, за светлостта на лицето и косата й, за нежността и благостта на думите й, за приятността и радостта, която изпитваме от присъствието й.

Мирът и радостта, които тя дава се коренно различават от всички други утешения и увлечения.

И никога не е била тя тъй далече от нас, както ние сме си предполагали в своята скръб.

При нашите усилия да вървим, да разбираме и да учим, още от ранно детство, тя е била винаги при нас и ни е говорила с думите: „Необходимо е!“ „Трябва да учите!“

И когато детето възлюби своите родители и учители, когато ги почита, то е възлюбило първом нея, понеже тя е била винаги зад тях.

И когато девойката се стреми към чистота, към разумност и доброта, тя е изпълнена с предчувствия за нейното близко присъствие.

И когато младежа проявява героизъм, мъжество, когато воюва за справедливост и чест, когато се подвизава към творчество, той се е докоснал до дрехите й.

О, неизразимо красива е тя! Пленява и прави човека с радост да живее и умира за нея.

И колко здрави са сърдечните й нишки, с които тя свързва душите на хората!

И тогава, когато не се надяваш, когато си скръбен и отчаян, когато предполагаш. че не ще я видиш вече, ето, тя се явява и изпълва въздуха с благоуханието си.

Ако се опиташ да я задържиш, ще забележиш, че около тебе са останали само следите й.

Тя не остава за дълго при хората, понеже се страхува да я не осквернят. И често се явява предрешена в скромно облекло, за да я не познаят.

И често се показва строга, разгневена, ала до когото се докосне става на крака, защото е познал че е тя.

Блажени, който я чакат и дирят с вяра и търпение, които са вкусили от нейния хляб; блажени до които се е докоснала!

Тя е която ще задоволи всички човешки копнежи, ще нахрани душата. ще излекува всичките й болести, ще я насити с благо, и ще я изпълни с вечна младост и надежда.

Тя е била с мъчениците на науката и с всички апостоли и проповедници на Правда и Истина.

Тя е било с Исуса през всичките му страдания за спасението на човешкия род.

Тя вика всички болни, бедни и нещастни: „Елате при мене и аз ще ви успокоя!“

Тя е винаги с Христа, Спасителя, Покровителя, понеже любовта и Христос едно са!

П. Петрова

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ЗА МИРА И БРАТСТВОТО

Всички тръпнем при слуха, при мисълта и възможността от избухване всеки момент на една нова общоевропейска война. Но ако наистина сме против войната — за мира и братството, то какво трябва да правим за да избегнем злото и заживеем с надежда за едно по-добро бъдеще? Ако корена на злото е в човешката природа, в егоизма, то къде е корена на доброто за да заживеем с него?

Корена на доброто е в Христа — в Бога. „Слава на Бога във висините, на земята мир, и в человеците благоволение!“ Тъй ангелския хор възвести идването на Христа. Но защо тоя мир още е в опасност? Защото още Христос не е дошъл у нес в пълнота, защото болшинството от хората мислят за ядене, пиене и обличане повече, отколкото за Христа, за Любовта. За доказателство и потвърждение може да ни послужи онова, което се прави по Гергьовден. Дали от крайна нужда ние заколваме и изядаме агнето? И дали человек при систематичното прибягване до месна храна и до вино, е достигнал траен мир? Как да си обясним това, че ония. които ядат месо, са по-нервни и неспокойни и неизбежно прибягват и до опивателни питиета и тютюн? А как да си обясним и това, че ония, които се упояват, по-често нарушават 10-те заповеди Божи? А войната в повечето случаи е убийство и грабеж, нарушение на Божите заповеди. А казано е, че който пази Божите заповеди, той ще бъде благословен на земята. Следва, че народите, които се въоръжават, нямат Божието благословение и отиват към гибел.

Какво да се прави? Где е изхода от това ужасно положение, где е спасението?

— Спасението е а Христа, в Любовта и себепожертвувателността. Казва Христос:

„Елате при мене всички отрудени и обременени и аз ще ви успокоя. Вземете моето иго на себе си и научете се от мене, защото съм кротък и смирен по сърце и ще намерите спокойствие на душите си. Защото моето бреме е леко и моето иго е благо.“ (Еван. от Матея, гл. 11 ст. 28. 29. 30)

И наистина, ако отидем при Христа, ако пребъдваме в неговото слово, в неговата любов, то не бихме се отдавали на плътските похоти и пожелания, ще се задоволим с естествената растителна и млечна храна и ще предпочитаме само невинните удоволствия, отколкото ония, които причиняват страдания на други същества. А когато поизмъчим себе си за реализиране една любовна, благородна постъпка, то пред нас се отварят вратите на духовния, на истинския живот, който е извор на дълголетие, здраве, мир и трайна радост.

И ако за земните блага умеем да работим от сутрин до вечер, то защо да не поработим и за духовните, които ни молец ги яде, ни ръжда разяжда, ни крадци подкопават и крадат?

Царството Божие, спасението е в самите вас! казва Христос. И наистина, ако не се пробудим от тоя сън мъртвешки, от тоя несъзнателен, егоистичен живот, ако не се покаем и оправим ума и сърцето си да се всели в нас Христос, Господ на Мира и Любовта, то призракът на войната ще бъде винаги пред нас. Защото, както ние проливаме кръвта на животните ред години, така след определено време, по закона на върховната Справедливост и нашата ще трябва да се пролее. И само когато страдаме и мрем, ще можем ний Христа да разберем. А той е Мир и Любов пресвята за всички по земята. Защото в Христа, в Бога ние всички хора сме братя, сме части от едно велико цяло. Ако съзнаваме това, то ние ще работим в хармония с интересите на Цялото: Слава на Бога а висините на земята мир и между человеците благоволение!

Дим. Станев

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Корен и корона

Не зная почит, ни усмивка,

Не виждам въздух, светлина.

И все под земната обвивка

Да съм — е мойта съдбина!

*

— Защо скърбиш, о, братец корен ?

Ний част от също сме дърво.

И всеки в своя труд упорен

За общо работи добро.

*

Мене обичат и почитат,

Че аз цъфтя, принасям плод,

Но силите чрез теб протичат

За моя плодовит живот.

*

И мойта радост, красота и слава

Не са ли те сега и твои?

Спомни как тежко мене става

През земний студ и летний зной!

*

Ти връзката си със земята,

Там сбираш нови сокове; —

Аз връзка съм  с небесата,

С слънцето и други светове.

*

И тъй сме чудно сътворени

Един о друг да се държим,

И плодове благословени

Пред Бога дружно да творим!

*

Душата на поета

Познават ли душа страдала

За правда, братство, светлина?

Познаваш ли душа разбрала

Божата мъдрост, истина ?

*

Добро от зло тя различава,

Знай смисъла на вси неща;

Копней да учи, просвещава

И себе Богу завеща.

*

Със пеене Него възхвалява,

Бог — извора на вси блага,

И всички подвизи възпява

Иа любовта н милостта.

*

Па всичко хубаво и живо

Тя радва се като дете,

Рисува вярно и красиво

Копнежи свети на сърце.

*

На седмострунна лира звука

Разбира, влада с любов; —

Тя пее даром за поука

И свят разкрива чуден нов!

Дим. Станев

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ

Здравословното състояние на човешката душа

(разсъждения на Влад Пашов по неделната беседа „Тази заповед приех от Отца си“ – 1. III. 1936 г.)

Сега ще ви говоря върху здравословните състояния на човешката душа. Всяко здравословно състояние е естествено състояние. В български език на думата естествено състояние, не се дава това съдържание, което аз сега влагам. В Писанието се говори за естествен и за духовен човек, като се казва, че естественият човек не може да разбере духовните работи, но според мен, и духовният, както го разбират съвременните хора, не може да разбере естествения човек, за който аз говоря. Според мен, думата духовно, дух, още не е осмислена в български език — тя още има да расте. Според съвременните схващания, духовният човек не трябва много да яде, не трябва много да спи, това не трябва де прави, онова не трябва да прави, и не трябва да си позволява такива работи, каквито другите хора си позволяват. Изобщо, не духовния човек се налагат ред ограничения; той няма свобода, Ако духовността може да ме ограничи, такава духовност не ми трябва. Според нас духовният човек е свободен в всяко отношение. Той е свободен и в чувствата си, и в мислите си, и в постъпките си, и в яденето и в спането и навсякъде е свободен. Това значи духовен човек в пълния смисъл на думата. Свобода навсякъде. Ако така разбира те духовният човек, има смисъл, но ако го разбирате, както съвременните хора го схващат, вие ще се спънете в пътя си. Духовният човек трябва де се отличава с една черта; той трябва да носи светлина поне за себе си.

Сега аз искам временно поне да ви освободя от всички ограничения, да не мислите дали сте духовни или не сте духовни; дали сте естествени или не сте; дали сте светски или не сте. За мен и светският и духовният живеят на една почва, разбиранията им и начина на живеене са еднакви само имената им са различни. Значи, в български тези две думи не са така изразителни, че да няма двусмисленост. Обаче, всека дума, за да бъде разбрана и силна, трябва да има само едно значение. Вземете за пример думата любов, в български тя има четири-пет значения; така напр. имате любовта на младите, която всички сте опитали; после имате любовта на майката на бащата, на брата, на сестрата, на приятеля и пр. — това са все степени на любовта, които вие познавате, и всяка от тях си има качества. Любовта на бащата запример, се отличава по това, че той обича душата на дъщеря си, когато възлюбеният обича тялото на възлюбената си. Приятелят обича сърцето на приятеля си, а не неговото тяло. Братът пък обича ума на сестра си. Това са все области на любовта, които се различават една от друга.

Най елементарната любов, това е любовта на човека към себе си. Първо човек обича себе си. После човек става по-щедър, дава любовта си на едното вън от себе си, когото нарича възлюбен или възлюбена. Това е любовта на двамата. След това иде любовта на тримата — на майката, на бащата и на сина. След това иде любовта на четиримата — на майката, на бащата, на синът и на дъщерята. Когато човек влезе в закона на числото четири, той вече не може да остане сам, не може да остане на едно место, той непременно трябва да пътува, път му предстои.

Ще кажете, че не разбирате тези работи. Не се смущавайте от онова, което днес не разбирате, ще дойде ден, ще го разберете. Запример, често говорим за слънцето, но за слънцето съвременните хора знаят много малко. Според некой сегашни учени, слънцето има шест хиляди градуса топлина; според някой други то има топлина 20 — 25 хиляди градуса топлина, а според трети има повече даже до 25 милиона градуса топлина. Което и да приемем, най-малката температура на слънцето е около 6 хиляди градуса. И при тази топлина жителите на слънцето орат, сеят, жънат. женят се, раждат им се деца. пращат ги на училище и т. н. Ще кажете как е възможно, при тази температура, при тази толкова голяма топлина да има живот, да могат хората да се размножават и развиват добре. Прави сте да питате. Но факт е, че на слънцето има живот при 6,000 градуса най-малко Обаче животът на слънцето не е такъв, какъвто е животът на земята. Като говорим за тази висока топлина на слънцето, ние разбираме такива условия, при които може да се прояви един виеш живот. Нашият живот е нисш, защото, едва ли може да издържи на топлината около 42 градуса. Какво може да се иска от човек, който не може да издържи топлина повече от 42 градуса? Казват че даден човек бил светия, бил гений. Благодарим за такива гении и светии които при 42 градуса умират. Де е светостта и учеността на тези хора.

Сега аз ни най-малко не искам да изменявам вашите възгледи. Искам само да ви приуча да мислите. Като говоря на една мечка, или на един вълк, аз се съобразявам с техните възгледи. Като говоря на един вълк ще говоря на неговия език; като говоря на един лъв, ще говоря на неговия език. Вълкът и лъвът коренно се различават. Вълкът мисли дълбоко; той е от по-друга епоха от лъва. Вълкът принадлежи към сатурновата епоха; той е станал вълк в епохата на Сатурна. Лъвът е станал лъв в лунната епоха, когато месечината е царувала. Затова и вълкът носи в себе негативните качества на Сатурна — подозрителен, критикува, той е като философите. Като хване една овца, той първо ще я анализира със зъбите си. и после ще опита месото й. Той постъпва като учените хора в това отношение. Той от голямо напрежение да мисли, е проточил муцуната си. Като говоря че вълкът мисли, аз не подразбирам че мисли като човек, но все пак той мисли. Единственото същество на земята, което е способно да мисли в истинския смисъл на думата е човека. Защото да мислиш, това значи да мислиш как да направиш добро. Според мен, това е права мисъл. Ако ти мислиш като вълка как да заграбиш нещо, това не е мисъл. Така и банкерът мисли. Той мисли от кого да вземе повече пари. Така мисли и земеделецът, колко по вече да изкара от земята; така мисли и търговецът; така мислят и животните. Ако и човек мисли тека, той мисли като животните. Щом мислиш да направиш добро, това е мисъл, това е човещина. Щом искаш да обичаш по-човешки, това е мисъл. Щом търсиш Божествения свят това е мисъл. щом търсиш разрешението на безсмъртието, това е мисъл; щом търсиш едно здравословно състояние на живота, това е мисъл. Щом търсиш обикновения начин на живот и мислиш само за ядене и за пиене, това търсят и животните. В такъв случай, по нищо не се различават от тях Вземете за пример пчелите — те имат отлични банкети и гощавки. За царицата си те приготовляват специална храна, после техните певци, както ги наричате вие търтеи, пак имат специална храна. Те са лордове те на кошера. Те са любовниците на царицата; те са нейните придворни. Вдъхновението на царицата иде именно от тия певци. Като погледне към тях, тя придобива вдъхновение да работи. Извадете тези певци от кошера и всичкото вдъхновение на царицата ще изчезне. Сегашните пчелари ги изхвърлят от кошерите, като мислят, че те ядат много мед; но те не разбират психологията на пчелите. Когато отстраните тези певци от кошера, с това няма да подобрите състоянието на кошера, но ще го влошите. Като ги отстраните, кошерът става все по-слаб, работниците стават все по-малко, кошерът се изражда, и след време съвсем изчезва. Следователно, здравословното състояние на кошера зависи именно от тия певци.

Това са мои наблюдения над живота на пчелите, които са много верни. Аз правих тези наблюдения когато правих изследвания върху човека. Тогава аз правих сравнение между минералното, растителното, животинското и човешкото царство, имам голям сбор от данни и извадки, които са много верни. Тия данни могат да се проверят — за това има специални начини. И в бъдеще, може би след 100 години, животът на пчелите може да се внесе в социалния живот на хората, и така да се подобрят семействата. Съвременните хора не разбират онзи велик Божествен ред на нещата, вследствие на което животът им не може правилно да се развива.

За човека има и качване, има и слизане.

Който не иска да върви напред. назад ще се върне. И напред ако отива човек, има мъчнотии. но ако се върне назад, очаква го нещо по-лошо. За предпочитане са мъчнотиите когато отивате напред, отколкото назад с мъчнотиите. Сегашният порядък ви е наложен не по-ваша воля. Например, вас ви викат за войник, и вие трябва да се явите Вие не отивате доброволно, но се подчинявате. Също така и на училище не отивате доброволно, пращат ви, и вие ставате ученик. И като учите 16 години, вие завършвате курса на земните училища и получавате диплом, че сте учен, че имате знания — но не е въпрос само да придобиете знание, но трябва и да се ползвате от това знание. Трябва да разбирате това знание.

Като наблюдавам живота на човечеството, виждам, че е допуснато едно криво разбиране на живота, от което се изменя и самия живот на човечеството. От дългата опитност на човечеството, ние виждаме, че хората искат да изправят своята погрешка, но не знаят как. Христос като дойде, той каза така: ако не се родите изново от Дух и вода, не можете да влезете в рая. Първо Бог създаде човека, и го постави в рая, а сега за да влезе отново в рея, човек трябва до се новороди от Дух и вода. И за това е казано: Роденото от Духа, дух е. реденото от плътта плът е. С това не искам да кажа, че плъзга е грешно състояние, но тя е едно по-нисше състояние, едно по-нисше разбиране но Божиите закони. Докато е в плът та си, човек не може да разбере напълно Божиите пътища. За да разбере Божиите пътища, съзнанието му трябва да се подигне на едно по високо ниво. Само когато се подигне на това по високо ниво, човек ще разбере и приложи законите на висшия живот. И Христос казва: „Ако ме обичате, ще опазите моите заповеди“. А заповедта на Христа е Любовта. Но който иска да приложи любовта, да работи за благото и подигането на човечеството, той най първо трябва да има знание, да знае нуждите на хората.

Забелязано е, че там, където има по вече религиозни общества, които разбират религията само по буквата, там има и по вече безбожници. Това е защото тези религиозни хора се занимават с неща които нямат нищо общо с Божествените. Религиозните хора напр. подържат идеята за троеличието на Бога, Аз разбирам троеличието по следния начин: аз вярвам в любовта и живея в любовта; вярвам в знанието и живея в знанието; вярвам в истината и живея в истината. Защото за мен истината е свободата; мъдростта е знанието и светлината, а любовта е живота. Това е според мен троеличието Отец — Това е Любовта, която обгръща всички хора. Ако не познавате Любовта, вие не можете да вярвате в Бога. Човек не може да вярва в това, което не знае. Щом дойдем до живота, човек може да вярва само в онова, което име, и което знае. То може да е микроскопическо, но ти имаш едно духовно схващане, едно усещане, за това, което имаш. Само в това ти може да вярваш.

А ако вярвате в неща, за които нямате никаква опитност, тази вяра е празна, тази вяра е суетна. Сега всички, които вярват в Отца познават ли Неговия език? Езикът на Отца —това е любовта. Ако знаеш да обичаш минералите, растенията, рибите, птиците, млекопитаещите животни и човека, ти ще можеш де говориш на Божествения език и всички ще те разбират. Този език си има и своя граматика. Няма по-реално нещо в света от Божествения език, който осмисля всички неща в живота, който носи всички блага. Всички хора в света били те светии, гении, талантливи, трябва да работят с единствена цел до познаят любовта, да научат нейния език.

Стремежът на цялата култура, на напредналите души, е да из-пълнят заповедите на Отца си. Гениалните хора не влизат в числото на обикновените. Друго нещо ги занимава тях. Светиите, които са идвали и идват в света, също така друго ги занимава. Те познават човечеството и неговите нужди. Те всички искат да изпълнят волята Божия, а не се интересуват от това, дали хората ще ги признаят, и дели имената им ще бъдат записани на земята. Ние наричаме светия онзи, който, като погледне на хората около себе си, счита ги свои братя, разбира нуждите им и си казва; Трябваше да дойда по-рано, да помогна на тези хора, да ги спася. Като ги гледа, душата му се къса за тях и казва: Аз трябваше да дойда по-рано. Така трябва да разбираме светиите. Така е и с гениите и талантливите хора, така е и с всички добри хора на земята. Тека трябва и вие да съзнавате нещата. И ако не ги съзнавате таке, вие не разбирате живота. Направете опит и вижте че е така; ако влезете при един болен и му говорите по този начин, той ще оздравее. Аз съм правил ред такива опити. Като влезеш при болния, помоли се в себе си и кажи: „Братко, ти ще оздравееш. Както съм здрав аз, така и ти ще бъдеш здрав. Ставай сега от леглото. Както аз мога да ходя, така и ти можеш.“ И го заставете да стане, да почне да ходи, да се движи. За да излекувате болния, трябва да се вкара живот в него, трябва да се събуди в него вярата, че е здрав. Във всяка душа е вложено едно знание, до което като се добере, може всичко да постигне. Върху това знание учените основават своите теории. След като цели 20 — 30 години ученият изучава един въпрос, изследва го коренно, най-после в него се отваря нещо, той започва да вижда онова, което по-рано не е виждал и започва тогава да пише. Този човек вече говори и пише с увереност, а не така само на теория. Учените хора са много положителни. И когато ние говорим за вярата, ние разбираме вяра в това дълбоко вътрешно знание.

Сега път т в който сте тръгнали, иска учене. За да учите, ще си кажете в себе си: „Така Отец иска. И както Той иска, така ще постъпя.“ Той иска да посрещнете в дома си бедните братя и сестри, да им услужите така, както Отец им услужва. По този начин вие ще дадете ход не Божественото в себе си, и ще можете да се развивате правилно. За да се развива човек и да расте, той трябва да гледа да не подпушва в себе си Божествената любов. с която Бог го е създал. Или не подпушвайте в себе си онези велики влияния на своя ум, и на своето сърце. Ако имате благородни мисли и чувства към баща си, към майко си, към брата си, към сестрата си, и към всички хора въобще — те са твои ближни. В домът трябва да съществуват братски отношения между всичките членове. Защото, бащата, това е първия син, майката, това е по-голямата сестра, си си по малкия син, а четвъртата е по-малката сестра. Ако такива отношения съществуват в един дом, той ще има Божието благословение. При това положение, и да дойдат болести, те лесно могат да се ликуват. Когато се наруши това равновесие и добие надмощие мъжкият принцип, тогава се раждат противоречията и нещастията в живота. Следователно, всички страдания, всички нещастия, на които човек е изложен, се дължат на преобладаващото влияние на мъжкия принцип. Това дето сега хората се приготовляват за тази велика война, се дължи на преобладаващото влияние на мъжкия принцип. Всички държави искат да воюват, за да подобрят живота на своите поданници. Стремежът на тези хора да подобрят живота си е правилен, но методът, който избират, не е божествен. Ще бъде смешно в един дом братята и сестрите да воюват, за да подобрят положението си. До-там е дошло сегашното разбиране на хората. Обаче, войната е несъвместима със закона на любовта. Извън любовта може да има война, но в любовта, войната е изключена; не с позволено в закона на любовта да се воюва. Същото може да се каже и за злото. Извън любовта злото е съвместимо, но в закона на любовта, то е несъвместимо. В закона на любовта злото не съществува.

Казват, че човек бил така създаден, че да може да греши. Не. човек не е създаден така, че да греши. Човек е създаден в света за да прави добро, да учи доброто; такава е нашата цел такъв е смисълът на живота. Следователно, смисълът на живота седи в това. да се запознаем с основните принципи на Божествената любов. Ако искате да знаете, това е задачата на цялото човечество, това е задачата на самите вас. Когато влезете в областта на Божествената любов вие ще влезете в областта на безсмъртието, там е смисълът на живота. Там е всичко в ред и порядък. Не че човешката любов не е реална. Тя е реална но е най-елементарна. Тя не че не е чиста, но тя не може да разреши всички задачи. Тя разрешава най-малките задачи, личните интереси, но не и великите задачи, великите интереси на човечеството. Божествената любов разрешава въпросите на човешкия ум, на човешкото сърце, на човешката душа и на човешкия дух. Тя разрешава тези въпроси на земята. Ако ти на земята не можеш да живееш и не можеш да разрешиш тия въпроси, горе по никой начин не можеш да ги разрешиш. И Христос ще дойде на земята само когато любовта започне да царува между хората. Когато любовта сближи хората и те почнат да си отстъпват едни други, тогава ще дойде Христос на земята. Днес Христос се проявява само тук там. Той не иска да дойде втори път между хората да го разпънат пак.

Сега всички вие сте изпратени на земята, като в училище, за да учите заповедите на вашия Отец, който ви е пратил да учите. Ако изпълнявате неговата воля, всички други благословения ще дойдат. Ако не изпълнявате волята на вашия Отец, всичко ще изгубите. Така само могат да се разрешат социалните въпроси в света. Колко култури са се създавали до сега, но понеже не са изпълнявали волята Божия, всички са отишли по вятъра. И сегашната култура, ако не възприеме Божията любов и не изпълни неговата воля също ще отиде по вятъра, нищо няма да остане от нея. Ако съвременната култура, ако цяла Европа не възприеме Божията любов, цялата култура ще бъде изгорена. ще бъде пометена. Ако пък всички народи възприемат Божията любов, тогава те ще минат от смърт в живот. Затова именно, на сегашните хора се проповядва едно учение на любов за да могат всички хора не де се ядат помежду си, били те религиозни или светски нито да се наричат еретици, но да живеят като братя. Според мен всички, които не изпълняват заповедите на Отца си са еретици. Само този, който може да каже „тази заповед приех от Отца си“, само той е правоверен. Онзи, който не обича всички хора, той не е правоверен. Той няма бъдеще, той не може да влезе в царството Божие. А онзи, който е изпълнил заповедите на Отца си той може да влезе в царството Божие и да получи всичко онова, което Той е приготвил заради него. Няма по-лесна заповед от заповедта на Любовта. Забележете, че когато обичате някого, лесно и приятно вършите всякаква работа. Когато не обичате някого и пари да ви дават не ви се работи. Като вършите нещата с любов вие придобивате живот а себе си. Всеки човек, на когото правите добро като го обичате вашето богатство е и негово богатство. Казвате: братко, каквото аз имам то е и твое. Това може да бъде още сега.

Турете в ума си мисълта, че трябва да мислите право, здраво да мислите. Вие всичко имате, но единственото нещо, което ви липсва, това е любовта. Разчитайте на онази любов, която може да ви помогне, а не на онази, която не може да ви помогне, божията любов е, която може единствена да ви помогне. В света на любовта отношенията са други; там действа доброто. Там няма слуги и господари, а има само братя и сестри. И всеки ще се радва, като вижда брата или сестра си. Това е Божественото, това е здравословното състояние на човешката душа.

1. III. 1936 г.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Две сбирки

На Великден стана интимна братска среща в Бургас. Интимна среща, но се стекоха братя и сестри от цялата околност. Душите на тия, които копнеят за Божествения живот, които са се издигнели над старите и отживели времето си традиции и обичаи ги тласкат към един нов живот, подтикват ги към истинско творчество. Когато човек заработи с жар и започне да търси ценното в живота той се отърсва от илюзиите, ефимерните го напущат той вижда пред себе си едно обширно поле за нова дейност.

Сбирката мина в пълна хармония. Четоха се няколко беседи, изнесоха се опитности, учеха се песни. Имаше обща братска вечеря и обед от плодове и зеленчук?.

В същия град Д-р Възвъзов изнесе цикъл сказки за дълбокото дишане. След сказките той отвори курс в който преподава начина, как да се диша правилно, как и кога човек да прави разходки и гимнастически упражнения. Курса е посетен отлично. И днес младежи и възрастни сутрин рано се разхождат край морския бряг, правят дълбоки вдишки и гимнастически упражнения, без да ги смущава „обществено мнение“ упрека на близките им и обвинението на познатите им, защото ония, които са вкусили от истинския живот, които са успели да влязат в контакт с живата природа, са излезли вън от тия ограничителни условия, които днес за днес се издигат като непроходимо препятствие за болшинството и ги държат в тъмнина и заблуждения.

Това вече трябва да стане във всеки град, във всяко село по цялата земя, понеже то носи възраждане на хората и с това реформиране на обществото.

На Гергьовден стана друга сбирка в с. Габерово Поморско. Това не са обикновени сбирки или конференции, в които стават полемики, дълги и отегчителни разисквания, приемане на членове, на устави, на избори за настоятелства. Но това е общение на сродни души, това е цял празник. Ние знаем какво нещо, е когато се съберат двама и повече познати или роднини, За тях настъпва истинска радост, истински празник и веселие.

В с. Габерово става почти всяка година на тоя ден обща сбирка на братята и сестрите от Поморско, Айтоско и Бургаско. Селото е разположено в полите на източния балкан, заградено с чудно хубава приказна околност - ниви, ливади, гори, баири. Особено по това време природате е в апогея на своето творчество. Всичко расте и се движи. Всичко бърза да събере енергия и да я складира. Човек, влязъл а тая красота и приказност, не може да не чуе в себе си нежния глас на душата си: Живей, радвай се и благодари на Бога! Той не може да се чувства отделна личност, в едно с природата, и действително така е, човек е част от цялото.

И тук имаше беседи, песни и декламации. Уредена бе обща братска вечеря и обед от плодове хляб и зеленчук. В тоя ден настървеното животно в човка рикае и като бясно се нахвърля върху милите и красиви агънца, но за нас и имаше нещо повече: чиста, безкръвна храна, чиста вода, чист въздух, истинските носители на здраве и благороден живот.

В. Долапчиев

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Предсказания

През 1901 година живеех в Ст. Загора и бях държавен чиновник — акцизен агент. По едно време, види се, съм направил някому нещо, та ме уволниха. По него време на власт бяха радославистите и аз се запътих за София, да си уредя работата и да мога да бъде възвърнат пак на служба. Като тичах в София от капия на капия, научих се, че в с. Драгалевци (на 5 км. от столицата) имало един много прочут гледач, който каквото казвал, това и се случвало. Реших да отида при този гледач. за да ми каже дали ще ме назначат пак на служба. Гледача, или както сега им думат ясновидец, се казваше бай Атанас. Другото му име не помня. Той беше човек на около 45—50 години. Прие ме любезно, дадох му 2 гроша (такава бе таксата му) и той ми каза, че след един месец ще бъда назначен на същата длъжност. Както каза, така и стена — точно един месец от деня, когато бях при бай Атонаса, получих заповед, че ме назначават на същата длъжност — акц. агент.

Когато бях при бай Атанаса, от него и от негови съселяни узнах следната интересна история:

Четири месеца по-рано, при бай Атанаса отишъл Ст. Стамболов, като министър председател, придружен от няколко служебни лица. Стамболов изказал желание да му бъде гледано. Бай Атанас е гледал на разтопен восък, който жена му разтапяла в отделна стая, в присъствието на лицето, на което ще се гледа- Гледането е ставало в стаята на гледача, която е била украсена с иерусалими и кандила.

Бай Атанас казал на Стамболова: — Аз те познавам, че си министър председателя и няма да откажа да ти гледам, но ме е страх да не се явят някои работи, които не мога да ти ги кажа и може от това да се обидиш и да ми забраниш да гледам. Стамболов: „Не, не Атанасе, каквото и да се яви, ще ми гледаш.“ И Стамболов отива при жената на бай Атанаса, тя му разтапя восъка, той взима, занася го при гледача и той гадае така на Стамболоов:

Първо, Вие сте свършили Габровската гимназия, отпосле сте заемали разни служби и сега напоследък сте м-р председател. И като министър председател през това време Вие сте правили много добрини, но правили сте и много злини. Таке, че вашите злини надвишават вашите добрини. Затова имай пред вид, да не Ви бъде обидно г-н министре, че от днес след три месеца ще паднете от власт. И след падането си няма да мине дълго време ще бъдете съсечени на сред улицата в София.“

Ст. Стамболов продължително изгледал гледача, извадил 10 наполеона дал му ги и казал:

„Заповядай !“

Бай Атанас възнегодувал: „Не, не г-н министре, моята такса е 40 стотинки.“ Стамболов: „Прибери 10-те наполеона, Атанасе.“

При тези думи Стамболоа напуснал домът на ясновидеца и си тръгнал за София дълбоко замислен.

Известно време след това при гледача е ходил и дядо Досю Вълев, баща на сегашния м-р на търговията г. Дим. Вълев. Дедо Досю е започнал нова търговия и е искал да узнае дали ще има успех. Бай Атанас му предрекъл успех и големи печалби. И действително, и това предсказание се сбъднало — търговията на дядо Досю Вълев се е развила блестящо.

Ст. Загора

Д. К. М ачев

из в-к. Утро.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Н. Неделчева

ЧУТА МОЛИТВА

(продължение от миналия брой)

Куршум му ляха, на три места различни му баяха, но детето лежеше ни живо, ни мъртво. Слаб дъх едва повдигаше гърдичките му и показваше, че душичката му не е още излязла.

Мина се пладне, мина се вечер. Минка не мръдваше. Извървя се селото да я види и да приплаче край нея.

Всички казваха, че това е Божие наказание, че кавги и крамоли само това докарват и тайно се молеха да не ги сполети и тях такава напаст.

На другият ден дойде лекарят от града, от където го доведоха двамата по стари братя на Минкиния баща. Лекарят извади слушалката си, прислуша почти вкамененото сърце, клатеше глава, после му сложи инжекция. Цялата челяд на дядо Гено се бе събрала и бе се обърнало само в очи, които гледаха очите на доктора да познаят, да разберат какво ще стане с Минка.

— Три дене, каза той, три дена може да изтрае, но не повече. Сътресението на нервната система е тъй силно, сърцето едва е изтраяло . . . Жалко за такова хубаво дете. . . И той не довърши, защото хлипанията на едва сдържащата се майка се обърнеха в плач, плачът в писък, а по нея и другите снахи и зълви.

Затупа се баба Маргарита по коленете.

— Боже, ти ни наказа, ти ни наказа, че бяхме се изумили. Боже, ти ни наказа. Аз да бях пукнала, та това дете де е живо. Боже това дете сърцето ми откъсна — нареждаше тя безспирно. Лекарят я смъмри кротко, но тя не чуваше, не искаше де разбере нищо.

Дядо Гено никой не го видя и не Го чу втория ден. Разтичаха се синовете да го търсят и го намериха в плевника коленичил и тъй плаче и се моли. Моли се за прошка, за гдето на стари години се изуми и си изгуби акъла, та го връхлетя такава напаст Божия. Минка, най любимата му внучка, Минка, която той наричаше, че прилича на Божата майка по хубост и доброта, тя, която бе най-свидна на сърцето му, сега лежеше изтегната като мъртвец. И защо? Защото той бе грабнел камата и срещу кого? Срещу тоя левент син, който Бог му бе дал, който му бе гордост пред село и Бог се по чуди на тая бащина кръвожадност и махна ръката си от него и го прокле.

Като го видяха синовете, разтопиха се сърцата им, сълзи изпълниха очите им и те грабнаха старата бащина ръка, целyнаxa я и молеха за прошка.

Като го изведоха на двора, селяните се замаяха. Стопил се бе за една нощ старецът, побелял бе съвсем. Очите му се бяха изплакали. Смъкнал се бе до вчера издръжливият дядо Гено. Развърза той мазна кесия която носеше винаги в пазвата си, извади от нея златни напалеони и дава на доктора. — Всичките ще ти ги дам господине, само върнете в живот детето.

— Парите не дават живот дядо. И цялата земя да ми харижеш, пак не ще даде живот на детето, ако не изтрае голямото сътресение. Каквото мога да направя, ще го направя и без пари, защото ми е жал за такова хубаво дете, но твоите жълтици не помагат сега.

Разплака се дядо Гено като дете. захвърли кесията, която цял живот висеше на шията му. Събраха се старци край него да го тешат. — Господ ме прокле — каза той, Господ ме прокле, че аз, стар човек, на звяр се бях обърнал.

Шетаха и ходеха снахите и дъщерите на баба Маргарита, тичаха една през друга да услужват каквото трябваше и в цялата къща бе тихо, само понякога се чуваше да изплаче някой, да писне майката по отиващото си дете.

Втория ден преваляше, а Минка бяла като мрамор лежеше изопната не мърдаща. Който я видеше казваше, че такова хубаво дете не е виждал. Като че ли то на смъртното легло хубавееше още повече, за да откъсне с още по-голяма болка сърцата на тия, които бяха причина за прекъсването на нежния й млад живот.

Докторът бдеше над малката главица и слагаше от време на време инжекции, но животът си отлитваше от малкото красиво телце.

На третия ден, който лекарят бе определил за края на земния живот на Минка, всички се бяха събрали а голямата стая гдето на бели завивки лежеше мраморно бялото тяло на детето. А родът на дядо Гено бе голям — много синове и дъщери имаше той, много снахи и зетьове и още по-много внуци и внучки.

Глас не бе останало у младата Минкина майка да плаче, сълзи не бяха й останали на очите.

Докторът отново сложи инжекция на Минка, но тя остана неподвижна като камък.

— Свършва се, каза лекарят, повече не може и той разтвори безпомощно ръце. Тогава старата баба Маргарита стана.

— Рожби, обърна се тя към всички, рожби мили и драги, сгрешихме пред Бога. Прошка искам от вази до като Минка е още тука, прошка да искаме от Бога всички“, и като падна на колене, баба Маргарита викна колкото й глас държи:

— Божичко, мили Божичко, ако ми чедото върнеш на живот, в стъпките ти, Боже ще вървя, зле дума няма да кажа, клетва няма да изрека, чедата си Боже няма да хокам. Земя ще Боже да стана, по мене всички да ходят и на всички Боже ще казвам в мир и сговор де живеят. Върни ми Боже чедото, от снахи прошка ще искам ... В стаята всички се разплакаха. Минкиният баща коленичи до майна си и през сълзи продума. — „Моли се мамо, моли се, дано ни Бог чуе, дано ни върне детето“.

До него коленичи майката, а до баба Маргарита дядо Гено сне калпак и не коленичи, а падна на земята. След него един по един всички коленичиха и с общ глас, сълзи и плач молеха. Молеха да се смили Бог и върне живота на Минка. Чуваше се треперещия глас на дядо Гено да обещава мило и драго, да дава имане и добитък на сиромаси, да дава клетви пред Бога, че гласът си няма да повдигне за зла дума и хула. Ще а мир и сговор да живее с цяла си челяд.

Всички молеха, всички обещаваха пред Бога, че по нов път ще тръгнат, по пътя само към Бога, само да ги чуе и върне живота на малката Минка. Докторът, който гледаше тая невиждана до сега от него картина, бършеше сълзите си, които не можеше да сдържи. Всички в един глас плачеха, молеха и обещаваха.

И като по чудо, вкаменялото тяло на Минка се размърда, ръчичките й се протегнаха и тя разтвори небесните си светли очички.

— Мамо, мамо, чу се слабият глас на Минка.

— Боже!!! Викнаха в един глас всички и удариха чела у земята.

Разхълцаха се отново всички, прегръщаха се братя, целуваха се снахи и зълви от радост. Майката се хвърли върху оживилото си дете . . . което Бог й върна . . .

Дядо Гено го вдигнаха синовете му и го положиха да легне, че голямата радост му взе силите сякаш . . .

От тогава минаваха дни и години. В дядо Генови се чуваше само радостния глъч на децата, песните на младите и кроткия глас на баба Маргарита. Минка растеше нежна като лилия, с кротка усмивка и неземна хубост — жив образ, който на всички напомняше за Великата Божия милост.

— На добро се обърна всичко — казваха селяните на дядо Гено, като гледаха сговорната му челяд и разработения му имот.

— На добро се обръща всичко, когато се хората обърнат към Бога — отговаряше им той с блага усмивка.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×