Jump to content

Година 8 (22 септември 1935 – 19 юли 1936), брой 161


Recommended Posts

БРАТСТВО

Двуседмичник за братски живот

Брой 161 - год. VIII.

Севлиево, 24 май, 1936 год.

--------------------

Абонамент:

За България – 60 лева

За странство – 100 лева

Отделен брой 2 лева

Всеки абонат ще получи безплатно книгата

„Вечната поема“

от Auroro

----------------

Адрес: в-к „ Братство“, гр. Севлиево.

Редактор: Атанас Николов

Съдържание:

Паневритмия (С.К.)

Една среща в Розовата Долина (Боян Боев)

Словото на Учителя. Влиянието на слънчевата енергия

Съзнание и съзнателен живот

Белият лотос (продължение от брой 160 - Мейбъл Колинз)

Силата на малките неща в живота на човека (Г. С. Г.)

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Мейбъл Колинз (27)

БЕЛИЯТ ЛОТОС

(продължение от брой 160)

Седнах на леглото си и очаквах. Не се страхувах; но не можех да мисля и да разсъждавам. Съзнавах, че е близко момента, когато ще имам нужда от сили и аз стоях, без да се движа и без да мисля, пестейки силите, с които разполагах.

Пред мен се появи една блестяща звезда, която ми се стори че има формата на един напълно разцъфнал лотосов цвят. Развълнуван и очарован, аз станах и се отправих към нея. Тя се отдалечи от мен; аз не желаех да я изгубя от очи и я последвах с усърдие. Тя мина през вратите на моята стая в коридора; видях, че вратата отстъпи на моя натиск, не се спирах да се питам защо тя не беше заключена, а последвах звездата и нейната свйтлина, която всеки момент ставаше все по светла, като и формата й се очертаваше все по-ясно; аз видях венечните листца на белия царствен цвят и как от неговата златна чашка бликаше светлината, която мс водеше.

Преминах с бързи стъпки широката тъмна галерия. Голямата врата на храма бе отворена, звездата мина през нея и излезе навън. Също и аз преминах през нея и се намерих в голямата алея с чудните статуи. В този момент почувствах, че при външната порта някой ме викаше. Минах тичешком по дългата алея без да зная дали с моите нозе вървя, но чувствах, че не трябва да се спирам. Голямата решетка на вратите бе заключена; но към нея се тъй плътно натискаше голяма тълпа хора, че аз се чувствах като че ли съм всред тях. Всички бяха в очакване на голямата церемония — величественото увенчаваме на празника, което трябваше до стане тази нощ тук, пред портите на храма. Повдигнах очи и видях Царствената майка изправена близо до мене. Те държеше в ръката си запален факел и аз разбрах, че нейната светлина бе образувала звездата, която ме бе довела тук. Това е, значи тя, светлината на живота, която ме бе водила. Тя се усмихна и изчезна; аз останах сам, богат с моето ново знание, и народа, потънал в невежество, очакващ при вратите на храма поучението на жреците.

Спомних си думите на моя предшественик, на моя брат, който ми беше дал трите истини за народа.

Повдигнах глас и заговорих; думите ми ме увлякоха, като че ли това бяха вълни; вълнението ми растеше и се превръщаше в голямо море, над което стоях аз и гледайки жадните очи и очарованите и зачудени лица на тези, които бяха пред мен, аз разбрах, че също така и народа бе увлечен в този бурен поток. Сърцето ми се разширяваше от радостта да говоря, да дам израз на великите истини, които бях научил.

Най-после аз започнах да им говоря как бях запален от огъня на светостта и защо съм решил да започна живот на истинска преданост към Мъдростта, да се откажа от всичкия лукс, който заобикаляше живота на жреците и да отхвърля завинаги всички желания, с изключение на тези, които принадлежат на душата. Аз виках с висок глас, умолявайки тези, които чувстваха светлината да се събужда в тях да тръгнат по същия път, дори като продължават своя обикновен живот в града или в планините. Аз им казах, че ако някои хора купуват и продават по улиците, то това не значи, че те трябва съвършено да забравят и изгасят божествената искра, която се намира в тях. Аз ги съветвах да покорят в себе си, чрез светлината на духа, грубите желания на плътта, конто ги държаха отдалечени от истината н ги караха да се трупат като фанатизирани меси пред олтара на царицата на Желанието.

Внезапно аз спрях, чувствайки тежка умора и изтощение. Съзнавах, че има някой отдясно на мен и някой отляво и след момент аз видях, че съм заобиколен. Десетте велики жреци бяха образували кръг около мен. Камен Бака бе срещу мен и ме фиксираше с очите си.

Аз виках с висок глас, изправен в средата на този кръг:

„О, жители на Египет, спомняйте си моите думи! Никога вече, може би, вие няма де чуете гласа на Майката, на Истинския Бог. Тя ви говори. Върнете се във вашите жилища и запишете тия слова на таблетки, издялайте ги на камък, та да могат да ги четат и тия, които не са още родени, повтаряйте ги на своите деца, за да познават мъдростта. Идете, не оставайте тук да бъдете свидетели на светотатството, което ще се извърши тая вечер в храма. Жреците на богинята профанират нейния храм чрез своята лудост, своите пороци и със задоволяването на всичките свои страсти. Не слушайте техните думи и запитвайте своите собствени сърца за техните учения.“

Силата ми беше вече изчерпана. Не можех да произнеса нито дума повече. С наведена глава и отмалели членове, аз се подчиних на заплашителния кръг, който ме заобикаляше и се отправих към Храма.

В мълчание ние се изкачихме по алеята и влязохме в преддверието. Тук ние се спряхме. Камен Бака се обърна и погледна към алеята.

„Народът негодува“ каза той.

Отново ние тръгнахме напред из голямата галерия. Агмад излезе от една врете и се спря пред нас.

„Жребият е изтеглен!“ каза той със странен глас. Той схващаше какво бе станало при вида на групата, която беше пред него.

„Какао да се прави? каза Камен Бака. Той предава тайните на храма и възбужда народа срещу нас.“

„Това ще бъде голяма загуба, каза Агмад, но той е станал много опасен. Той трябва да умре. Прав ли съм братя?“

Слаб шепот се понесе от уста на уста. Всички бяха на мнението на Агмад.

„Тълпата негодува при решетката“, повтори Камен Бака.

„Идете и им говорете, каза Агмад; кажете им, че тази нощ е нощ на жертвоприношение и че сама богинята ще се изяви със своя глас.“

Камен Бака напусна кръга и Агмад моментално зае неговото място.

Оставах неподвижен и мълчалив. Смътно разбрах, че съдбата ми е решена, но не знаех по кой начин ще умра и не желаех да питам. Знаех че съм съвсем беззащитен в ръцете на великите жреци. Не можех да се обърна към тях, а болшинството от по-нисшите жреци им бяха покорни като роби. Аз бях сам, изолиран, без помощ всред тази тълпа и пред тази абсолютна власт. Но аз не се страхувах от смъртта и мислех, че това се дължи на царицата, на майката — да може нейния служител да отиде при нея в пълна слава. Това бе върховното свидетелство, че аз се бях предал, на земята, на нейната любов.

(следва)

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ПАНЕВРИТМИЯ

Музика и пластика. Поезия и красота. Хармония и полет нагоре. Радост и щастие. Бодрост и здраве. Гимнастика и танец. Игра и възпитание. Слънце и чист въздух. Мъдрост, истина, любов . . . Нов живот, нови сили, нови простори — това е евритмията.

Как да я опишем, как да я предадем, как де я направим понятна на тези, които не я познават, които не са я изживели ? Никакви думи не са достатъчни. Нищо не може да изрази напълно, да даде пълна представа за оня величествен синтез на всички най-благотворни за тялото и душата елементи; които, слети в пълна хармония в божествената евритмия, възпитават, облагородяват, оздравяват, развеселяват, пръскат светлина, радост, щастие и любов.

Живота на човка обикновено е изпълнен с толкова проза, — униние, умора, разочарования, страдания, скръб, неуспехи. Толкова тежки грижи, свързани с всекидневното преживяване, потискат душата на човека, че понякога му се иска да извика: Защо ни е тези живот. щом ние го чувстваме само като едно непоносимо бреме, като мъка, а не като радост ?

Но ето: всред разцъфналата природа, дишаща живот, радост, свежест и благодат, при нежната усмивка на утрото, галеща като топла майчина ръка изморените деца на живота, дълги редици, наредени в правилни кръгове, мъже и жени, деца и старци, бедни и богати, учени и неучени, очакват с трепет вълшебното изкуство, което ще им разкрие отново богатствата и красотата на живота — на истинския живот, живота в неговата пълнота, живота, който заслужава да се живее.

Трепват магичните звуци на евритмията и мигом разтварят, като с някакъв вълшебен ключ, вратите на дивното царство на красотата, хармонията и радостта, — оня Божествен свят. който не е отдалечен от нас по място или с някакви материални прегради, а само от тъмната пелена, обгръщаща обикновено съзнанието на човека.

Сега тази пелена внезапно пада, слънчеви лъчи озаряват съзнанието, и душите се понасят, леко и плавно, в този вълшебен свят.

Но какво е това? Где се намират те? На земята ли са, или на небето? —He, няма земя и няма небе сега. Небето е слязло на земята. Земята се е издигнала до небето. Земята и небето са слени в мощна прегръдка. — Хората, земните хора, в плът и кръв, във физическите си тела, стъпили здраво на земята, изживяват същевременно в душите си това. което вечно живее и съществува само на небето — пълнете хармония на Божествения свят, за който те сега си спомнят и който наново изживяват.

Няма нищо по-мощно, по възпитаващо, облагородяващо и издигащо, няма нищо по всестранно благотворно действащо върху душата и тялото от Божественото изкуство на евритмията, което е едновременно и музика, и пластика, и поезия, и гимнастика и полет нагоре към висините на духа.

Евритмичните упражнения, дадени от Учителя на Всемирното Братство, които се изпълняват — сутрин, след изгрев слънце, всред природата — вече на доста места в България, при специална вдъхновяваща музика, и в които по един съвършен начин са преплетени всички елементи на възвишените изкуства, заедно с всички елемент на природосъобразния и разумен живот — чист въздух, слънце, гимнастика, дълбоко дишане, хармонични движения — са най могъщото средство едновременно за превъзпитаване и за оздравяване на народа.

Нищо друго не може да бъде толкова полезно, едновременно за душата и за тялото, както паневритмията. Нищо друго не може да даде такива резултати, каквито тя дава.

Защото, нищо друго не може да се мери с нея по своята могъща, магична сила, по своето неотразимо, всестранно въздействие върху човешкото същество.

Паневритмията носи душевно и телесно здраве, радост. бодрост, сила, идеализъм, благородство; тя събужда и възпитава чувството към красота, и ни дава да разберем, че живота е ценен, че в него има щастие, радост и красота. Тя ни дава сили да се борим за доброто и да изграждаме нов, разумен и щастлив живот. Тя вниса хармонията на небесните сфери в нашия земен живот и с това ни дава възможност да живеем смислено и щастливо.

Не можем да не пожелаем. щото паневритмията да бъде въведена навсякъде в нашата страна, по села и градове, защото тя е необходима и достъпна за всички — за стари и млади, за учени и прости, за бедни и богати.

Тя е ключ, който отваря за човека вратите на щастието.

С. К.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Боян Боев

Една среща в Розовата Долина

Цветята са по-свежи, птичките по-сладкопойни, ветрецът по-нежно милва лицата ни, хорските лица са по красиви и по-светли. Около нас цветя, цветя и цветя. Ние сме всред Розовата долина. Тунджа бавно влачи на юг водите си, които ще занесат долу чудните спомени от вълшебния живот на планината. Около нас обширни полянки, заобиколени със стройни гори.

Далеч се очертават мощните контури на Бузлуджа, Българка, Свети-Никола, а още по-далеч като далечно неземно видение в синкава окраска се издига Юмрук-Чал, със своя вечен стремеж към небесните висини. Колко величествено е всичко. Като че ли сме в чертозите на едно светилище. Всичко е свещенодействие: и цъфтежът на цветята, и говорът на птичките, и лъхът на ветрецът, и музиката на течащата вода, и носенето на малки нежни бели облачета по небесната шир, и шумоленето на листата. Всичко е молитва. Като че всички те се радват, че сме ги посетили в днешния чуден пролетен ден.

Ясен майски ден. Ранно утро. Тук сме събрани от близки и по-далечни градове и села около стотина души. Има ли нещо по-красиво от среща на души, които лелеят в душите си един и същ блян: блянът за новия ден, който слиза към нас от светлите сфери — ден на възкресение, ден на любов, ден на радост, ден на мир. И това не е празен блян, понеже все по-ясно се чуват стъпките на новия ден, като приближаване на неземна музика. Нежни и тихи са стъпките му. лъчезарен и кротък е погледът му, но в себе си крие мощна сила да стопява всички прегради. И пустините, които среща, превръща в плодни градини, скръбните прави радостни, отчаяни обнадеждва, снема товара от гърба на обременените и сваля веригите на затворените и пленените!

За пръв път тукашните цветя, треви и дървета ще чуят чудната музика на паневритмията и ще видят плавни и ритмични движения. При тая неземна атмосфера с какво вдъхновение може да свири оркестърът и с какъв дух и разбиране могат да се направят тия упражнения. Те почват. Веднага се възцарява една мистична атмосфера. Всичко около нас проговорва и ни разкрива своята същина. В тия свещени мигове ти вече разбираш езика на планините, тревите, цветята. Чувстваш вечното си сходство с тях и добиваш прозрение за тайната на тайните: великото единство на живота. Как вълшебно действа паневритмията върху тялото. ума, сърцето и волята. Чувстваш как във всеки твой мускул, във всеки твой нерв и във всяка твоя фибра минава ток на живот, който слиза от вечните извори на битието. Нова светлина проблясва в ума ти, поток от възвишени чувства протича през сърцето ти и потик на добро възпламенява волята ти.

Един глас ти шепне:

„Имай вяра в Доброто! Всичко ценно, което иде в нас, минава през свещените порти на Доброто! То ръководи пътя на звездите и слънцата. То кара тревите и цветята да поникват, то стопява на пролет леда, който сковава реки и езера, то праща благодатния дъжд, който оросява нашите градини. Във време на страдания, когато погледът ти е обърнат надолу към земята, чувстваш сиянието на крилата му над тебе и вълна на радостно предчувствие те изпълва; издигаш погледа си нагоре и неволна усмивка заиграва по лицето ти. Доброто е външното лице на Любовта, то е език на Безграничния. Имай вяра в Доброто, което царува в света, и тогаз при най-големите бури ще запазиш своя устой“.

Нека благодатното действие на паневритмията стане достояние на всички, нека тя проникне в градове, села и - паланки, за да внесе навсякъде своите живителни струи.

Всички се събираме в кръг на една красива полянка. Ще се чете Словото на Учителя. То вечно ще остане свързано в душите ни с цветята, които ни заобикалят, с вековната гора край нас и с мощните върхове, кои-се издигат в далечината. Ето Словото на Учителя, прочетено в този приказен кът на Розовата долина:

„Любовта е най мощната сила в света, която е неделима в себе си. Тя е. която разрешава всички противоречия. За да разрешите всички противоречия в живота, вие трябва да оперирате със силите на любовта. Тя е, която разтопява всички твърди вещества. И ако не можете да изправите противоречията, това показва, че не разбирате закона на любовта.

Ще започнете с постепенната любов. От начало с най-малката любов започнете, додето дойдете до азбуката, с която се пише Божията любов.

За да възкръсне човек, той трябва да възприеме Божията любов. Без любовта възкресение няма. А пък като имаш обикновената любов, ще умираш. С други думи: всички трябва да се облечем в любовта. Там дето влезе любовта, смърт няма. Там дето влезе любовта, сиромашия няма. Там дето влезе любовта, невежество няма. Там, дето влезе любовта. там има радост и веселие.

Възкресението не е нищо друго освен една нова фаза или един нов живот, в който всички оградения, несгоди и дрязги са изключени.

Който иска да стане безсмъртен, трябва да се научи да обича, да люби. Божественото носи безсмъртие, сила, мир, носи възможности, всички разрешения. В любовта седи тайната на подмладяването, на вечния живот. на всички блага, които човек търси. Някой казва: „Аз разбирам любовта.“ Тая любов, от която хората умират, от която хората страдат, ти разбираш, любовта, от която се зарадваш и после плачеш, ти я разбираш. Но оная любов, от която при всички условия ти си тих и спокоен, ти не я разбираш.

Най-новото в света— това е Божествената любов. Това, което не състарява човека, което помага на твоето сърце, ум и душа — то е реалното. Не можеш да имаш ясна представа за живота без любовта. Без нея животът ще бъде едно мъчение, нещо неустойчиво. Някой казва: „Животът е празна работа“. Без любовта е празен, а пък с любовта е пълен. Празнотата е в безлюбието, а пък пълнотата е в любовта. Спасението на човека става само като обича човек Безграничния. Не може човек да има постижения в света, ако не познава Великото, и ако Великото не го познава. Любовта е път за познаване на Безграничния.

Човек трябва да даде на своите чувства направлението на любовта. И тогаз неестествените чувства ще се стопят, като ледовете и снеговете, и ще си заминат.

Всичкият живот седи в това, да се запалва човек от любовта. Първият божествен обед е обедът на любовта. Като ядеш на тая маса на любовта, ти ще усетиш едно разположение, и ще разбереш, че цялото битие, че всичко в света е любов. Главното разрешение седи в любовта към Безграничния, към ближния и към врага.

Смисълът на живота седи в любовта. Всички хора трябва да направят една връзка с любовта. И щом направят това, тогаз техният живот ще протича по един естествен начин. И тогаз хората ще си помагат. Щом има истинската връзка с любов та. ще има между хората взаимопомощ.

Като имаш любовта, всички неща стават магически. И няма по-мъчна работа от туй да вършиш нещата без любов.

Красиви са нещата, когато ги гледаш през очите на любовта. Когато не ги гледаш през очите на любовта, не са красиви и остават неразбрани. Старайте се да гледате живота през очите на любовта. И тогаз ще се домогнете до известно познание за живота, което никой не може да ви предаде. Ако гледаш през очите на любовта, то от божествените сфери влиза нещо в теб, което през обикновените очи не може да влезе.“

Словото се чете, но какво става с нас? Къде останаха полянката, гората, Тунджа? Ти си на един висок планински връх с обширни хоризонти към всички страни. Чистота, изобилна светлина. Под тебе долини, безброй по-низки върхове и бистри извори, от които се спущат надолу буйни реки. Но ти не се чувстваш сам. Тук са всички от цялата земя, които търсят, всички, които хлопат, всички, които очакват великия празник: да се роди човекът на светлината. Ги чувстваш тяхното невидимо присъствие. И една радост те изпълва, че техните сили са твои и твоите — техни.

Скоро всичко това изчезва. Ти си пак на полянката. Но ти прозря свещените глъбини на Словото, понеже то докосна слуха ти горе на планината.

Нека сега въведем нашите тукашни приятели: тревите и цветята в нашия музикален свят. Те ще го разберат, понеже той е тъй близък до техните души. Стройно се носят звуците на новата музика нагоре към висините. В тия звуци ти долавяш копнежа за един красив свят, радостното очакване на светло утро, мира на една душа. която е намерило нещо скъпоценно.

Обедът е общ. Общи упражнения, обща песен, общ обед — как всичко туй съдейства за единението на душите, за рухването на всички прегради по между им. Ще се стопи всичко, що разделя душите, и те ще се почувстват близки и сродни. И тогаз всички ще се опознаят, защото никой не подозира, какви красоти, какъв храм, какви кристални извори образуват същината на всяка душа. Всяка душа в своята същина е изтъкана от чистота, невинност. музика и светлина. Днес тъй малко познават човека! Те влизат в свръзка с неговата личност, а това е само външната дреха. А дълбоко вътре, в чисти, свещени обиталища, живее едно същество с красота на ангел. То само по някой път облъхва със своето сияние човешкото лице и в тия мигове последното се преобразява.

Колко е проявен духът на служенето! Някои носят с радост дрехите на другите, някои отиват за вода. Искат да имат привилегията да направят нещо за другите. Нещо ново слиза на земята, едно ново откровение се разкрива на човека с всичката си красота: това е духът на служенето. И този дух ще внесе чудна поезия в човешкия живот. Той ще бъде едничкият извор на щастието на новия човек.

Разпръскваме се на малки групи и споделяме свои опитности, преживявания, спомени. Колко време не сме се виждали и колко неща има за споделяне! Времето тече бързо и изглежда недостатъчно. Радостта е обща. Как новият живот подмладява. Тъй е богат днешният ден с впечатления. Той е един от интензивните дни.

Надвечер поемаме в разни направления, за да отнесем във всички посоки светлината, която тук сме получили, още веднъж поглеждам цветята, тревите и гората, за да запазя техният образ в мен завинаги.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ

Влиянието на слънчевата енергия

Слънцето съставлява извор от жива енергия за цялата слънчева система. По отношение на земята енергията на слънцето е положителна. Тя се развива в положително и отрицателно електричество и в положителен и отрицателен магнетизъм. Земната енергия по отношение на слънцето е отрицателна (земята има и двата вида енергии, но предимно е отрицателна; и слънцето има и двата вида енергии, но предимно е положителна). От съприкосновението на тия две енергии се произвежда живот на земята. Този посредник, който съединява и трансформира тези две енергии, е наречен от учените етер. Той прониква пространството и цялата земя. Окултистите го наричат животворна плазма; мистиците го наричат дух. И в книгата Битието (гл. I ст. 1-2) се казва: „В начало създаде Бог небето и земята. А земята беше неустроена и пуста; и тъмнината бе върху бездната; и Дух Божи се носеше върху водата.“

Строежът на слънцето и строежът на клетките е подобен. Слънцето има в себе си три области: едната от тях приготвя енергиите; втората я акумулира (събира) и трансформира, а третата я препраща към земята. Също и в клетките има три области: външна, която възприема слънчевата енергия: средна, която я акумулира в себе си, и вътрешна, която я преработва и превръща на жизнена сила. Тези три области ги има и в организма в по-развита форма. Те най-лесно личат в зародиша. Първата, външна зачатъчна обвивка се нарича ектодерма (видимата); средната се нарича мезодерма, а която е в центъра, вътрешната, се нарича ендодерма.

Енергията, която нашето слънце получава от централното слънце на нашата видима вселена, първоначално е положителна, но после се поляризира на положителна и отрицателна.

Има един важен закон: колкото земята е по отрицателна, толкова възприемателната й способност на положителната слънчева енергия е по-голяма; и обратно, колкото земята е по-положителна, толкова е по-малка възприемателната й способност.

Всяко небесно тяло приема енергии с отрицателния си полюс, а ги изпраща ч р е з  п о л о ж и т е л н и я.

Когато един център е положителен, той дава, а когато е отрицателен, взема. Положителната енергия твори, а отрицателната гради.

По-голямата част от енергията, която нашето слънце приема от централното слънце, се консумира от нашето слънце. И сравнително малка част от нея отива на планетите. Енергиите, които земята приема от слънцето, значително се преобразяват. Като проникнат в земните пластове, последните поглъщат от тях всички хранителни елементи, и остава само това, което не може да ползва. Така преобразени, тези енергии вече не са полезни за развитието, и затова се изпращат от земята в космичното пространство, и от там по известни пътища се връщат пак на слънцето. Последното от своя страна ги препраща към централното слънце за по-нататъшна преработка, за да добият своя първоначален ритъм.

От полунощ до обед земята (в същност, дадено място) е отрицателна и затова възприема повече, а от обед до полунощ е положителна и затова дава повече. От полунощ земята почва да изпуща в космичното пространство отрицателна енергия, а на нейно място приема от слънцето положителна. При залез слънце земята е най-положителна и затова дава най-много. След обед земята почва да изпуща в космичното пространство положителни енергии и като изпусне достатъчно количество, тя става отрицателно. Това става постепенно, и надмощие на отрицателните енергии над положителните имаме към полунощ. Сутринта при изгрев земята е най-отрицателна, т. е. приема най-много. Този факт е от извънредно голяма важност, за да се оцени значението на изгрева. Трябва да имаме предвид следния закон: Ние сме част от земния организъм, и затова когато земният организъм приема, и човешкият организъм приема; и обратно: когато земята дава, и човек дава*). Затова именно най-силно действащи са първите слънчеви лъчи. Тогава и човешкият организъм с най-възприемчив към слънчевите енергии. Сутринта имаме всякога повече прана или жизнена енергия**) отколкото на обед. Тогава живият организъм поглъща най-много и най-мощни положителни енергии (прана). Първите слънчеви лъчи (при изгрев) са най активни; тогава слънцето е в апогея на своята дейност.

Слънчевата енергия минава всеки ден през четири периода: от 12 часа среднощ до 12 часа на пладне има прилив на слънчевата енергия, а от 12 чеса на пладне до 12 часа среднощ — отлив.

Приливът, който започва от 12 часа полунощ, дохожда до най-високата си точка при изгрева на слънцето. Този прилив е най-силен и животворен! Той постепенно намалява до пладне, след това започва отливът, и най-силният отлив е при залез. При това, според закона на движението, онази част на земята, която постоянно се обръща и приближава към слънцето, намира се в най-благоприятни условия за своето развитие. А частта й, която се отдалечава, губи повечето от тези условия. Един час преди изгрева на слънцето неговата енергия има психическо влияние върху клетките на тялото — обновява тяхната енергия и създава нов импулс за работа у тях.

Преди изгрев лъчите, които се пречупват през атмосферата, имат влияние повече върху мозъка. В време на изгрева лъчите на слънцето, които идват по права линия, имат влияние върху дихателната система и върху нашата чувствителност. А колкото наближава към пладне, същите лъчи имат влияние върху стомашната (храносмилателната) ни система. Затова лечебността на слънчевата енергия е различие: преди изгрев слънце — за подобрение на мозъчната нервно система; при изгрев слънце— за уякване на дихателната система, а от 9 - 12 часа —за уякване на стомаха т. е. през това време от деня слънчевите лъчи произвеждат целебно действие на болния стомах. А след обед, изобщо, слънчевата енергия има малки целебни резултати.

Повърхностно погледнато, би трябвало слънчевите лъчи да са най-лечебни към един-два часа след обед, когато топлината им е най-голяма. Но ако слънчевите лъчи действаха лечебно чрез топлината си, тогава защо топлината от печката не може да за мени лечебното им действие? Не е слънчевата топлина главният лечебен фактор, а други по високи енергии, които можем да наречем прана (жизнена енергия) а към тях земята е по-възприемчива сутринта.

Когато най-новите научни изследвания говорят, че слънчевите лъчи са най-лечебни преди обед, то някой би могъл да възрази така: когато у нас е изгрев, то за други е обед, а за трети залез. Тогава защо тази разлика в лечебното действие на лъчите в разните часове на деня? Причината за тази разлика се крие в различната възприеметелна способност на земята и на организма.

Аналогично нещо става и в течението на годината. През всички годишни времена слънчевите лъчи не действат еднакво. Земята (в същност дадено място) в началото на пролетта е по вече отрицателна и затова тогава най-много приема. Ето защо, от всички годишни времена през пролетта слънчевите лъчи действат най-лечебно. От 22. март нататък земята постепенно става положителна. През лятото тя е вече доста положителна и затова приема по-малко (И летните лъчи действат, само че по-слабо).

В началото на пролетта има повече прана и организмите я приемат повече През лятото само топлината е повече, а не онази прана или жизнена енергия, която е в изобилие в началото на пролетта. Има известни признаци, по които може да се познае, кога има набрана повече прана в природата.

Така че слънчевата енергия през четирите годишни времена указва четири вида влияние. Пролетта и лятото представляват прилив на слънчевата енергия към земята, а есента и зимата — отлив. Затова най-благотворното влияние на слънцето започва от 22. март. Всички онези организми, които са здраво устроени, се ползват от тази енергия, а слабите организми се разтопяват от нея и отслабват още по вече. От 22. март земята работи по-творчески. Творческите й сили са в дейност. Когато на пролет положителната слънчева енергия се увеличава на земята, тогава творческата дейност на земята се увеличава и затова имаме тогава този силен растеж; най-голямата органическа работа се свършва тогаз.

Най-добрите месеци за обновяване са от 22. март, през целия месец април и май до 22 юни. На последната дата всяко растене спира. Денят може да се раздели на 4 периода от по 6 часа: от 12 часа полунощ до 6 часа сутринта — това е пролет; от 6 часа сутринта до 12 часа на пладне — това е лято; от 12 часа на пладне до 6 часа вечерта (до залязването на слънцето) — това е есен. А от 6 часа вечерта до 12 чеса полунощ е зима. Поради въртенето на земята, през известно време на годината лятото на деня е по-дълго, а зимата е по-къса. Зимно време е обратно.

Ние, хората на земята, трябва да следваме през живота си пътя на растенията: те разбират закона за растенето по-добре. Слънчевата енергия слиза върху земята като обширна струя, опасва я от северния полюс към южния и се повръща пак към слънцето. Някой учени поддържат, че тая именно енергия е. която движи земята около нейната ос. Когато растенията усетят, че тая потенциална енергия почва да се проявява и да приижда към земята, те напъпват, приготовляват се, а като се усили тя, те се разлистван и най-сетне се разцъфтяват и завръзват, като се стремят да съберат всичката тая енергия, за да се оплодотворят. Тази енергия се предава на растенията чрез животворната плазма. Затова е именно добре, когато видим растенията да напъпят и цъфнат, в човешката душа да се роди една вътрешна радост, че наближава денят на нейното освобождение. Човек трябва да отвори чувствата си с обич към тази животворна сила, която го обгръща, за да може да приема нейното благотворно влияние за освежаване на своите мисли, чувства и сили.

Пролетно и лятно време, от 22 март всяка година, препоръчително е да се ляга и да се става рано, за да се посреща слънцето и да приеме човек своя дял от него, тъй както пчелите събират нектар от цветята. Всеки трябва да прави опити ред години, за да се убеди в тази истина. Не е тук необходимо сляпо вярване. Всеки сам ще си изработи свои собствени схващания и понятия за благотворното действие на слънцето. Това не е никакво заблуждение, а дълбоко разбиране основния закон на вели ката природа. Винаги трябва да бъдем в съгласие с нейните постановления и да разбираме, че в тях се съдържат истинските методи за нашия живот. И ако ние вървим в съгласие с тях, всякога можем да бъдем умни, здрави, силни и щастливи. Следователно, ние трябва да посрещаме служителите на природата добре. Един от тези служители е Слънцето. Затова псалмопевеца казва: „И обръщаха се и търсеха Бога на ранина“ (псалом 78) и: „Добре е да славославим Господа и да песнопеем на името Ти, Всевишни: да възвещаваме на ранина милостта Ти“ (пс. 92), а не казва: „Вечер ще Те славя, Господи!“ Когато природата започва работата си, тогава и ние трябва да започваме нашата. Това е то Божественото, великото в живота, т. е. да мислим и чувстваме тъй както великата разумна жива природа се проявява, а не тъй, както хората са измъдрили всевъзможни системи и верую. Защото „верую“ в света — това е Истината; същината на живота—това е Любовта, а смисълът на този живот — това е Мъдростта.

Казахме че слънчевата система е аналогична с организма. В организъма стават процеси, аналогични на процесите в слънчевата система. Слънчевата енергия като дойде в мозъка, претърпява такива видоизменения, каквито претърпява, като дойде от централното слънце. Мъчно може да се обясни това, понеже хората имат механическо, а не разумно, психическо схващане. Отрицателния полюс е чувствителността, чувствата, а положителният — мисълта. В човешкия организъм мозъкът е положителен, a симпатичната нервна система е отрицателна. И в космоса е аналогично. В лявата страна на човешкото тяло енергията слиза надолу към левия крак и поела по десния крак и дясната страна се качва нагоре. Такова електро-магнитно течение има и около всеки орган. Например, по дясната вежда минава положителна енергия. Тя оттам се извива и спуща по дясното око, дето се превръща в отрицателна енергия. От там се качва над лявото око и там е отново положителна. След това се спуща под също-то око като отрицателна енергия. По този начин в движението си тази енергия образува нищо като осморка.

В точката между веждите или в корена на носа има един разумен център, който регулира тези течения около очите. Този център можем да неречем Мълчаливото, Разумното в природете, което регулира силите.

Кръвообращението се дължи главно на електромагнитните течения. Ако те не подкрепяха движението на артериалната кръв, то сърцето не би имало тая възможност само. Но кръвта се движи в човешкия организъм благодарение на това, че има един космически импулс в света, който постоянно регулира кръвообращението на всички организми. На същото космическо електро магнитно течение се дължат и движенията на протоплазмата в клетката: циркулацията и ротацията; после движението на слънцето, планетите и другите небесни тела.

Енергията, която земята вземе от слънцето, може да се сравни с артериална кръв, а тая, която изпраща на слънцето, може да се сравни с венозна кръв. Нашето слънце играе ролята на сърце, а още по-добре играе тази роля централното слънце. Какво нечистата кръв от тъканите трябва да се върне към сърцето и от там в дробовете, за да се пречисти, таке също и енергиите не земята се възвръщат към слънцето, за да добит първоначалния ритъм.***)

Ние считаме слънцето не като някакво мъртво тяло, а като живо същество. Да допуснем, че някой учен човек поздравява съвременното общество от далеч със своите гранати. Какво ще бъде нашето понятие за този човек? Това ще бъде изучаване само на физическата му страна. Ако ли допуснем, че същият ни изпраща чрез някой рефлектор своите лъчи — неписани поеми с неговите поздрави или пък ни изпраща своите плодове: в първия случай енергията му ще бъде разрушителна, във втория — ободрителна, а в третия — оживителна. Сега изучаваме само двата рода енергии на слънцето. Всички болести на земята се образуват от слънцето. Т. е., ако ние сме коравосърдечни, неотзивчиви и своенравни, слънцето ни поздравява със своите шрапнели; ако сме умни, то ни поздравява със своите светли поеми, които внасят радост и веселие, и най сетне, ако сме духовни и обичаме природете, то ни изпраща своите живи плодове и внася в нас зачатък на новия живот — туй, което а религията наричат възкресение.

Невежите ще разберат природата по нейните ограничителни физически закони, умните — по нейните светли поеми, а духовните — по животворните плодове, от които изтича животът за цялото човечество.

___________________________________

*) В окултната наука е установено, че когато надраснем влиянието на земята, ще възприемаме не чрез земята, но направо от слънцето. Там ще бъде свободата ни. Напр. светията и другите напреднали същества приемат направо от слънцето. Геният, светията или посветеният и да залезе слънцето, той го вижда и черпи от него. Денем ние сме по-свободни, по-независими, но вечер сме зависими от земята. Последната е между нас и слънцето.

**) Електричеството и магнетизмът имат повече отношение към неорганическото състояние на материята, а пранета — към органическото състояния на материята, към живота.

***) За да бъде човек в хармония с космичните течения, главата трябва да бъде при спане към север или към изток.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

СЪЗНАНИЕ И СЪЗНАТЕЛЕН ЖИВОТ

Съзнанието е само един принцип на сърцето. То носи светлина в себе си.

Учителя Новото духовно учение препоръчва повече съзнателен живот, за да може да се даде възможност на човека да се развива и расте всестранно: умствено, сърдечно и волево. Съзнанието е основата, върху коя го човешкия ум расте и се развива. Всичко, което съзнанието носи, е преживяно и опитано.

На хората предстои важната задача: да намерят метода и пътя за събуждането на съзнанието. Трябва всеки да намери пътя, който води към будно съзнание, за да може да расте и се развива умствено, за да може да намери ония условия и сряда, в които се проявява правата мисъл. Щом се прояви правата мисъл, човек е вече ориентиран в живота си и има градивен материал, с който, като съзнателна единица и надарен със светъл ум, той ще може да гради разумно.

Преди да каже човек, че следва своя разум, той трябва да провери дали съзнанието му е пробудено, и дали дълбоко в себе си има светлина, при която умът му може до се развива и разумът му проявява. Щом съзнание е пробудено и правата мисъл дошла, тогава и разумността, на която се безира и която счита за единствен, най-верен пътеводител, ще се прояви правилно. За основа на разумността стон съзнателния живот и правата мисъл.

Съзнанието е принцип на сърцето. То е първият светъл лъч, който душата проектира в сърцето. Силите на съзнанието събуждат способностите на ума. Тук не става дума за нисшите способности на ума, които носят робство на човека и го тласкат в грубите животински борби, воден от алчния си нагон за слава, почести и надмощие. Щом свети съзнанието в нашето сърце, инстинктивните подбуди вече отстъпват, те минават в архивата, а се проявяват висшите подбуди, развиват се в човека висшите умствени способности, които носят свобода и благо нему и на околните му. Тогава той вече съзнава, че не е индивид, който трябва да се издигне над другите с помощта на силата и да им се наложи, а част от един голям колектив, от едно цяло, в което съзнателно заема своето място, върши своята работа и изпълнява своята задача.

Напредъка зависи от съзнанието, затова ние трябва да разработим съзнанието в нас, за да се прояви правата мисъл и разумността, която като слушаме, не ще сгрешим и не ще се заблудим. Не бива да се смесват инстинктивните прояви за самосъхранение с висшата разумност.

Ако в нас има оная светлина на душата, която се проявява в сърцето като съзнание, не ще съществува въпрос, дали сме на правия път или не.

Да потърсим и намерим пътя, който води към съзнанието, да дадем място на правата мисъл и висшата разумност в нас!

N.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Силата на малките неща в живота на човека

Често се запитва човек: какво той може да направи със своите слаби ръце? И се явява цял низ от съмнения, дели въобще е възможно да се направи нещо за подобрението на човека, при тази сложност и заплетеност на живота.

Голямото множество от хората днес са потиснати от тежките условия на живота и взаимно си искат помощ, всички еднакво нуждаещи се от нея.

Запитваме се: „Какво може да направи отделния човек за цялото човечество, щом то си върви по своя отъпкан път, път на неправди, безлюбие и израждане и съпътстващите го болести и противоречия? Нека да не философстваме. Да вземем пример от мравките, или от пчелите. Те не се питат: Какво може една пчела да направи. Те правят, което могат:

Трудят се усилено цял ден, цяло лято и его получават мед. Това, което едната, отделната пчела, не може. всички заедно могат. Не е ли също и в човешкото общество ?

Ако един не може да помогне на всички, то поне всеки може да помогне на един, като се труди и старае. Ако всеки изправи живота си, много е направил за общо подобрение. Дал е един добър пример. който ще поощри и втори и трети и т. н. до безкрай. Човек се влияе и в положителното и в отрицателното. За това днешния ден, новото време изисква от всички съзнателни хора да работят усилено за въдворяване на по хубавото в живота. За въдворяване и реализиране справедливостта в живота, като всеки изгони несправедливостта от своя живот.

В нас има сили за работа. Не ни липсва и добро желание, остава само едно: да почнем.

Всеки според силите си и според призванието си и в средата, в която е, да се стреми да внесе новото по най-естествен път, без шум, без принуждения.

Нека да не забравяме, че и най великите дела на природата не са нищо друго, освен напластени малки усилия.

Великото в живото не идва с шум и крясък, а тихо и незабелязано навлиза и се укрепява. Гордост е за тия. чрез които идва.

Малките добродетели крият голяма сила в себе си.

Изисква се постоянство.

Новото навлиза в живота.

То иска свои работници и служители.

Дано бъдем и ние едни измежду тях.

Новото не иска моментни вдъхновения и затрогвания. То иска хора, които да работят непрекъснато до постигане не поставената цел — въдворяване на любовта, на правдата и истината в живота. Не сме ние, които почваме. Делото е почнато, но сега ние трябва да продължим. Нека всеки знае подобаващото му място и заработи за общото благо, а не само за своето лично благо.

Усилията ни имат смисъл, ней много тогава, когато са колективни, за да оделотворим идеалите си. Да станат настояще. Всички не местата си и на работа.

„Силата на малките неща“. — Кой са тези малки неща? Ами да направиш една реформа в храненето, като изхвърлиш месото, спиртните питиета, тютюна и разните други излишества. Да се научи човек да се храни правилно, и се привикне добре да дъвче. той тогава ще оцени действително много по вече храната, от колкото до сега и ще извлече безспорно много по-голяма полза.

Да се научим да ценим чистия въздух и да привикнем да дишаме дълбоко и плавно и това е малка работа.

Да поддържаме тялото си и жилището си в образцова чистота и то е нещо обикновено, но резултатите вкупом ще ни наградят богато с нови радости, от които до сега сме били лишени.

Да знаеш лечебната сила на топлата вода и да привикнеш да я употребяваш, това ще намали 25 % от заболяванията, на които иначе си изложен.

Да знаеш кога, в кои часове да лягаш да спиш, кога и как да правиш физически и други упражнения — това са все малки неща, които всеки трябва да знае. В лекциите си Учителя обстойно изнася тия въпроси в една нова светлина, от където всички интересуващи се могат да почерпят знания. При друг случай ще се спрем поотделно на някой от горните въпроси.

„Човек не може да бъде здрав, ако не се храни правилно и не може да бъде силен ако не диша правилно, а храната носи здраве на човека, а въздуха му дарява сила“. —

Малките неща съдържат в себе си възможностите за великите.

Г. С. Г.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...