Jump to content
Ани

Година 8 (22 септември 1935 – 19 юли 1936), брой 163

Recommended Posts

БРАТСТВО

Двуседмичник за братски живот

Брой 163 - год. VIII.

Севлиево, 14 юни, 1936 год.

--------------------

Абонамент:

За България – 60 лева

За странство – 100 лева

Отделен брой 2 лева

Всеки абонат ще получи безплатно книгата

„Вечната поема“

от Auroro

----------------

Адрес: в-к „ Братство“, гр. Севлиево.

Редактор: Атанас Николов

Съдържание:

Стимули на живота (N.)

Съвест

Въоръженията не създават благоденствие

Словото на Учителя. В зората на новата епоха (8. III. 1936 г.)

Белият лотос (продължение от брой 162 и край - Мейбъл Колинз)

През вековете (продължение от брой 162 - Любомир)

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Мейбъл Колинз (29)

БЕЛИЯТ ЛОТОС

(продължение от брой 162 и край)

Глава X.

До моите отслабнали уши достигна звука на една дълбока въздишка, която идваше от сърцето на народа и тогава аз разбрах, че тялото ми не напразно е умряло.

Моята душа бе това. Тя не само че бе силна, но бе и неуязвима. За нея вече се свърши времето на мизерното съществуване а тези отслабнала форма; тя бе се изтръгнала от този затвор, в който толкова време бе задържана. И това бе само за да се прояви в друга форма, в един здрав, красив и чист храм.

Докато тълпата развълнувана, обзета от гняв поради противодействието на жреците, напираше заплашително, много жертви на нейния гняв бяха паднали около мен. Близо до моето безчувствено тяло се бе прострял Агмад, премазан до смърт от тълпата и на страна от мене, срещу леглото, на което лежах бе простряно мъртво прекрасното тяло на Мален. Докато се реех там, потънал в мистичното съзнание на душата, аз забелязах тия паднали духове, потъмнели от порока и амбицията, които царицата на желанието бе запалила в тях, принудени да се хвърлят в този неизбежен кръг, от който не могат да се изтръгнат. Душата на Агмад се беше устремила с бясна ярост, като една черна, нощна птица и Мален, този млад жрец, който ме бе завел до града, го следваше с бърз полет. Той, който подчинявайки се на правилата на своето звание, бе запазил чистотата на тялото си, вътре в себе си бе почернял от непрестанното и незадоволено желание; но тялото му лежеше, като откъснат цвят, красиво като лотос, когато почва де се разтваря над водната повърхности.

Чувствах, че моята царица, моята майка ме задържаше в своите обятия за да ми попречи да избягам от сцената а на ужаса.

„Възвърни се към твоето дело, каза тя; то е още недовършено. Ето новата дреха, която ти ще носиш, тя ще бъде твоето облекло, когато поучаваш моя народ“. Това тяло е чисто, неопетнено и красиво, макар че душата, която го обитаваше е изгубена. Но ти, ти ми принадлежиш. Да дойдеш при мен, това е да живееш във вечността, в истината и мъдростта. Това е твоята нова дреха“.

Почувствах, че съм още много силен, не само духовно но и физически. Една нова мощ се вля а мен и умората бе забравена. Станах от мястото, гдето преди минута само лежах безсилен. Станах прав и под закрилата на моята царица, аз гледах с ужас сцената, която ме заобикаляше.

„Върви с вяра, каза тя. Ти ще живееш в сърцето на народа, ти ще бъдеш за него един пример, един символ на слава. Ти ще бъдеш жертвата за моето дело, спомена за което ще бъде пазен с любов от черните деца на Шам. Обаче, макар че умираш на моя служба, ти ще поучаваш в идващите векове всред ранните на тоя храм; и, макар и да умираш за мене стотици пъти, ти пак ще живееш, за да проповядваш моите истини в светилището на новия храм, който ще се издигне след време.“

Аз се понесох бързо и преминах незабелязано гневната и настръхнала тълпа. Статуите във входната алея бяха повалени, вратите на храма бяха разрушени.

Душата ми бе тъжна и жадуваше мир. Хвърлих поглед към спокойното поле, гдето живееше моята майка; но тя мислеше, че нейния син е мъртъв. Тя не ме познаваше в тази нова форма. Повърнах се към града, сега опустошаван от разбеснелия народ.

Един див вик, излязъл от хиляди гърла, процепи въздуха. Спрях се, и, гледайки назад, аз видях как развързаното отмъщение на една генерация, предадена от нейните ръководители, се бе нахвърлило върху древния славен храм. Той бе вече завзет и неговите виновни обитатели умъртвени. Скоро той ще бъде само руина.

Скитах из пустите улици на града и разбрах, че тук, гдето бях пил от чашата на удоволствието, аз трябва да вкуся от радостта на дейността. Тук моя глас трябва да се чува безспирно. Истината, изгонена от опетнения храм, трябва да намери своето убежище в сърцето на народа, в улиците на града. Дълго време ще трябва да се измине, докато успея да измия своя грях и стана чист, готов за пътя на съвършенството, към който трябва да бъдат насочени моите усилия.

След това, аз живеех, сменях формите си, и живеех отново; и все пак аз се познавах същия в течение на дългите векове, които минаваха.

Египет е мъртъв, но неговия г дух съществува. и знанието, което бе негово, е все още пазено от душите, които останаха верни на великото и тайнствено минало. Те знаят, че от дълбокото заслепяване и мълчание на епохата на безверието ще се издигнат първите признаци на бъдещето величие. Това, което ще дойде е по-грандиозно, по-величествено и тайнствено от миналото. Защото, съответно с бавния и незабелязан всестранен прогрес на човечеството, неговите Учители му дават да черпи все по-чисти и по-възвишени извори, идващи направо от същината на живота. Зовът проехтя из целия свет. Истините са изказани с думи. Събудете се, потъмнели души на земята, които живеете с поглед към земята, подигнете помътнелите си очи и оставете светлината да проникне в тях. В живота има нещо повече, което въображението на човека не може да възприеме. Устремете се смело към неговата тайна и, за да осветлите тъмните части на вашата собствена душа, търсете светлината, която ще озари скритите дълбини на вашата индивидуалност, които вашите очи не са могли да прозрат в течение на хиляди съществувания.

Макар и обитаван от черни тела, Египет се възправя още като един бял цвят помежду другите раси на земята и тълкувателите на йероглифите на древните свещени надписи, съвременните професори и мислители, са неспособни да помрачат величествения лотосов цвят на нашата планета. Те не виждат ни стеблото на лотоса, ни слънцето, разливащо отвисоко своите лъчи върху короната му. Те не могат да видят нищо от истинския цвят, те не могат дори да го обезобразят чрез модерната култура, защото той стои над всека тяхна власт. Той расте във самия организъм на човека и неговия корен се пои от дълбините на водата на живота.

Той цъфти в един свят на творчество, който човекът не може да достигне освен в моменти на пълно вдъхновение, когато фактически той е нещо повече от човек. Ето защо, макар че неговото стебло расте в нашия свет, този цвят не може де бъде видян, нито точно описан освен от тогова, който стои толкова високо над обикновените хора, че може да проникне с погледа си в сърцето на цвета, там гдето той цъфти, безразлично дали на изток или в мрачния запад. Той ще прочете там тайните пътища на силите, които управляват физическия свят и ще види написана там науката на мистичната сила. Той ще се научи да разкрива духовните истини и да влиза в живота на своето висше аз; той ще се научи също да задържа в съзнанието си величието на това висше аз, продължавайки да живее върху тая планета дотогава, докато е необходимо: да живее там в непрестанна деятелност докато неговото дело бъде напълно завършено и когато всички, които търсят истината са научили трите велики истини!

„Човешката душа е безсмъртна“

„Принципът, който ни дава живот пребивава в нас и вън от нас; той е безсмъртен и вечно добротворящ“.

„Всеки човек определя сам, по един абсолютен начин, своята собствена съдба.“

Край

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Стимули на живота

Знание, сила и любов. това са три

главни стимули о живота на човека.

Учителя

Знанието, силата и Любовта са три свързани неща. Те едно без друго немогат. Едното стимулира другото. Но главния вдъхновител, който осмисля всичко, дава ток на нещата и одухотворява живота на човека, това е любов та. Тя е подтиквала всички велики хора да посветят живота си за доброто на човечеството. Тя е светлата звезда, която е греела в живота на Христа, осветявала е пътя Му и го накара да се пожертва за спасението на хората. Стимулиран от великата Любов, три години и половина Той неуморно проповядва ново спасително учение и учи хората на ново изкуство — да живеят братски, гонен, хулен, клеймен, бос и без подслон. Любовта Го застави да употреби знанието и силата си за доброто на хората, за благото на човечеството.

Едничка, само Любовта заставя човека да се учи, да добие знания и сили и да ги употреби за доброто на себеподобните си. Едничка тя заставя изобретателя да търси нови пътища и средства за подобрение състоянието на човечеството, и така пламенно да се застъпва за тяхното приложение. Любовта заставя майката да се грижи и страда за детето си. Любовта събужда в хората взаимопомощ. Всичката проявена солидарност и сплотеност между хората се дължи на нея. Щом тя изчезне, на нейно място първом се явява съмнението и се отваря пътя към конфликта и разединението. Щом се скъсат връзките на Любовта между хората, идва тогава алчността, идват борбите и войната.

Любовта е мощна сила, която дава потик на човека да се учи и работи. С нея той може много нещо да направи, без нея той нищо не може да направи.

Ако има нещо, с което човек да се похвали, това е Любовта. Затуй защото тя прави слабия — силен; невежия — учен; болния здрав. Тя е причинителя на човешкия напредък.

Когато Любовта зацари в живота на човека, ще се отдели доброто от злото, чистото от нечистото, светлото от тъмното. И той ще стане проводник на доброто и на светлото. Злото, греха и разрушението са резултат на безлюбието и на омразата. Безлюбието всичко разбърква. Любовта поставя всяко нещо на неговото място. Доброто тя поставя за основа на живота и прогреса, а злото и нисшите пориви изпраща в тъмница не вечни времена.

Любовта е само в сила да поправи погрешно водения живот на човека и да му даде подтик за да приложи в живота си Божествения закон и да слуша гласа на доброто.

Бъдещето и напредъка на света зависят от приложението на великата Любов. Затова, всеки трябва да се справи с противоречията и злото в себе си, да освободи място за Любовта. Учителите на човечеството, гениите и светиите, разбирайки тоя закон, са проповядвали на хората първом Любовта, като най-главни основа в живота, правене на добри дела и отърсване от веригите на злото.

Да се държим за Любовта, за същественото в живота, да се хвалим само с нея и с доброто, което можем да проявим.

N.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

СЪВЕСТ

Който искрено търси той ще намери

Съвестта, това е най-ценния дар, вложен от Бога у човека, който бди денем и нощем и който не се разделя никога от него.

Съвестта, това е Божието око в човека. Тя е нещо велико, безсмъртно и придружава човека от един живот в друг. Съвестта дава но човека най-добрите съвети и винаги го предпазва от лоши мисли, нечисти желания и неблагородни постъпки.

Човек бърза безцелно за някъде; той е зает със своята личност и с окръжаващият го физически свят, той няма време да се вслушва в гласа на своята съвест и даже счита вслушването в съвестта си за слабост на своя характер. Благодарение на това пренебрегване на своята съвест, той попада под влияние на своята нисша природа и пада все по-долу, ставайки даже роб на своите страсти и животински инстинкти. Той потъпква своята съвест като се старае да намери оправдание на това свое падение; но съвестта, която е източник на истината в човека, никога не е съгласна на такава сделка, на тазова самооправдание. Нейния глас все по-силно и по-силно говори на човека за правда, за истина. Тя бушува в окаменялото му сърце, напомняйки му всичките неправилни мисли, желания и постъпки до тогава, докато започне да се събужда неговото съзнание. Той започва да се замисля за това, че не е бил в контакт със своята съвест и благодарение на това се е отдалечил от истината. Съзнавайки своите грешки, човек страда, нещо го измъчва все по-силно и по-силно и тази силна мъка се превръща на плач в неговата душа. И този вътрешен плач като че ли прави цялото му същество да потръпва и разтърсва тъмната страна на неговия живот.

Всичките душевни страдания на човека се изписват на неговото лице. Неговите очи като че ли се покриват с мъгла; той се чувства нещастен и самотен в света и като че ли се намира на края на някакво пропаст.

Ако някому се отдаде до скрие от хората и света своите лоши постъпки, пред съвестта си той нищо не може да скрие защото тя е едно вечно светещо слънце в него. Той може временно да бъде под влияние на своята нисша природа стараейки се да се скрие в сянката на мрака, но светлината на винаги бдящата му съвест е тъй силно, че той рано или късно ще види като с някакво вътрешно око всичкия насъбрал се в него отрицателен товар. Тогава на човека ще стане ясно, че е необходимо да премахне от себе си всичко отрицателно и да даде място на Божественото, на разумното. Необходимо е на човека да постигне едно равновесие и съзнателно да избере по кой път трябва да върви и кому трябва да служи: на светлината или на мрака. Ако за някого е безразлично по кой път да тръгне то силите на неговия инстинкт ще надделеят и ще го поробят; ако пък човек има силното желание да върви в пътя на светлината и върви твърдо в него, то духовете на светлината ще го вземат под своя защита и ще му помогнат да преодолее всички изкушения и препятствия.

Ясни мисли, чисти чувство и правилни постъпки, това са трите качества, които развиват силна воля у човека.

На земята човек се гордее със скъпоценностите, които е спечелил. Но ако той знае усилията и труда, чрез които са придобити, би ли се чувствал щастлив? Ако той може да види завистта у онези, които нямат възможност, а искат да ги притежават, би ли могъл да им се радва? Човек се стреми с какви ли не усилия да придобие тия земни благо, колко повече е необходимо да се стреми да придобие онези скъпоценности, които ще облагородят душевния му живот.

Човек вече като че ли е забравил защо е дошъл на земята; забравил е смисъла на живота си и е загубил чистотата не своя вътрешен мир, на своето „аз.“ Потопен в бушуващия живот на физически удоволствия; зает с разрешаването на световни въпроси, той става роб на материални богатство, служи на дявола, без да се замисля за последствията от този живот, който води и от неправилните си мисли и че предавайки се на физическия живот той се отделя от висшия свят. Находчив и усърден при създаване на материално благоденствие, защо да не обмисля и контролира човек всяка своя мисъл, преди още да я допусне в своето съзнание, в своите мозъчни клетки, водейки с нея следния разговор: ти си доста тежка мисъл, аз не искам да те допусна в своите тънки мозъчни клетки, които са създадени за чисти, светли и творчески мисли, мисли на светлината.

Чрез водата човек се освобождава от всичко нечисто, тя е емблема на чистотата и символ на любовта. Щом като човек всеки ден употребява емблемата на чистотата и символа на любовта, то той е длъжен да има в своя ум само чисти и светли мисли и да бъде в съгласие със своята съвест; да върви напред по пътя на истината без да се обръща назад. Едно малко усилие и човек ще направи крачка напред. Вслушан в гласа на съвестта си, той трябва да прегледа всички свои възгледи да направи генерално почистване и след това за да прогресира той трябва непрестанно да следи за абсолютна чистота на своите мисли, чувства, желания и постъпки. Когато ума и сърцето на човека бъдат чисти, в него ще се появи зародиша на святостта, защото абсолютната чистота има свръзка със святостта.

Като постъпва винаги по съветите на съвестта и като върви по един път с нея, човек като че ли се възражда, като че ли разцъфтява и неговата дружба всекиму е приятна, както благоуханието на цветята, създадено от ангелите.

Заслушан в гласа на съвестта, това Божествено око в човека, той трябва да изпитва към ближния си милост и любов. Изпълнен с любов и мъдрост, той стига до Божествената истина.

Благословен е пътя на истината, който води човека в царството на съвършенството.

Рига

М.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Въоръженията не създават благоденствие

Рапортът на Директора на международното бюро на труда

Тазгодишния доклад на г. Бътлер. директор на Международното бюро на труда до конференцията на труда, която се открива на 4 юни в Женева, констатира не до там отрадни факти: прегледът на социални и стопански баланси на последните 12 месеца поражда у човека повече съмнение и слисване, отколкото доверие.

В актива на тия баланси има без съмнение известно подобряване и придобивки, чувствително стопанско съживяване в 3/4 от света: индексът на световното производство е стигнал нивото си от 1929 г., цените са се покачили постепенно: общо взето безработицата е намаляла с 15 но сто в страни, за които бюрото има данни.

Но в пасива

пък трябва да се отбележи, че това подобряване в кризата се дължи главно на вътрешни национални мерки, а не на едно международно възстановяване. Обема на световната търговия не се е увеличил. Пък, ако даже и да има увеличаване в производството, това може ли да се вземе за здрав признак, се запитва г. Бътлер и отговаря отрицателно. Понеже това се дължи в голямата част на засилването фабрикуване на въоръжения и военни припаси. И директора на бюрото добавя, че „индустриалното благоденствие, основано върху военни приготовления, не е само едно зловещо предсказание, но е лъжливо и привидно. Фабрикуване на оръдия не увеличава никак националното богатство. Моралният идеал и военният идеал са напълно противоречиви. При сегашните модерни условия на света вярата, че победата поражда просперитет, се е показала лъжлива“ . . .

Директорът на бюрото подчертава, че е невъзможно да се очаква едно здраво стопанско възстановяване до тогава, до когато има опасност от военни конфликти. Свикването на една международна стопанска конференция е наложително, като средство за разрешаване на разните политики, които тормозят сега мира, а без мир няма социален напредък.

из в-к „Зора“

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ

В зората на новата епоха
(Разработка на Влад Пашов по неделната беседа „Ето младоженецът иде“, 8 март 1936 г.)

Съвременното човечество се намира пред прага на една нова епоха, пред прага не пробуждането на ново съзнание, пред прага на нов живот, в който ще се даде разрешение на всички индивидуални и социални противоречия.

Новата епоха ще се отличава с ново разбиране на живота; с нов начин на живеене.

Тъй както са поставени да живеят съвременните хора — да работят от сутрин до вечер само за да си изкарат прехрана — това е робски живот.

И всички хора днес търсят пътища, за да се излезе от това тежко положение. Религията се стреми по свой начин да намери разрешение на проблемите; държавата също така търси пътища за изход от това положение, философските и социални школи предлагат различни системи и методи за подобрение на положението, но при есе това работите не се оправят. Всички имат добри желания, но не е достатъчно само доброто желание, а е необходимо и основно познаване не човека и законите, които регулират неговия живот. Но за да се доберем до тези закони, трябва преди всичко да проучим основно развитието на органическия процес още от минералното царство, да минем през растителното и животинското царства, и най-после да проследим развитието и на човека в неговото многомилионно годишно развитие. Като проучим целия този сложен процес, ще видим, че във всяка епоха са разрешавани специални противоречия, и в разрешенията на тия противоречия се е състоял прогреса. И всички органически същества са изложени на нескончаеми страдания, само че различните същества различно ги схващат; даже и в разбиранията на хората има различие — философът разбира страданията по един начин, обикновения човек ги разбира по друг начин.

Всеки човек се стреми да настане една нова епоха в живота му. Но всяка нова епоха се предшества от много неблагоприятни условия. Преди създаването на тази епоха, в която живеем сега, ако се повърнем 5 — 6 милиона години назад, ще видите какви големи катаклизми и катастрофи е имало на земята, докато се при-готвят сегашните условия. Цяло преустройство на земята е имало. Учените ни казват, че е станало пречупване и разместване на земните пластове, вследствие на което цели континенти са потънели под водата, а други са се появили. Ако сега биха станали такива пертурбации, нищо не би останало от съвременната култура. В тази далечна епоха, за която говоря, земната повърхност е била много неустойчива, защото земята постоянни е била разтърсвана от вулкани и земетресения. Сега земята е по устойчива. Но и сегашните смущения, които стават на земята, са предвестници на нова епоха. Една нова епоха се отличава по това че всички хора са ангажирани за тази епоха. Всички хора, без да знаят, мислят за нея. Тя представя нещо ново, към което всеки се стреми. И тя няма да засегне само един човек. или отделна група от хора. а ще засегне цялото човечество. В Евангелие го новата епоха е представена като младоженец, който пристига посред нощ и заварва някои от онези, които го чакат, че са заспали.

Хората заспиват под тежестта на големите страдания; те заспиват, за да забравят своите скърби и страдания. Но със заспиване и опиване въпросите се отлагат, но не се разрешават. Необходимо е едно основно разрешение на въпросите и противоречията. които тормозят съвременния човек. Но затова е необходимо знание, необходимо е да се пробуди ново съзнание у хората. Съвременните хора, със своите разбирания са си създали такива отношения, такива порядки, създали са една такава атмосфера, че сами се задушават в нея.

Представете си, че се намира те в едно здание, в което име много хора и е добре затворено, че не влиза чист въздух от вън. Докато въздуха е бил чист, те са били, радостни и весели, но постепенно въздуха се разваля, и те усещат че им става нещо неприятно, задушават се. Генова е състоянието и на съвременните хора — и всички техни опити за подобрение са само опити за изкуствено поддържане на живота в стаята с нечистия въздух. Това са палиативи, които не дават разрешение на въпросите на живота.

Необходими са коренни реформи в живота на съвременния човек, конто да засегнат преди всичко човешкото съзнание и като последствие от тази промяна в съзнанието ще се създадат н новите отношения. Необходимо е широко да се разтворят прозорците на човешкия живот, за да влезе чистия въздух, който носи новия живо!ъ.

И съвременните хора страдат, че не знаят да използват чистия въздух — разбрано в буквален и преносен смисъл. Затова казвам, че е необходимо хората да се учат да дишат правилно. за да се ползват от благата на живота. Може да четете различни книги върху науката за дишането и пак да не знаете да дишате правилно. Може да четете разни философски системи, и пак да не знаете как да мислите. И можете да четете морални книги и да не знаете как да живеете морален живот. Съвременните хора имат един морал. от който и сами са недоволни. Те са доволни когато морала се прилага към другите, но са недоволни когато засегне и самите тях. Това не е никакъв морал. И когато някой пристъпи моралните кодекси, наказват го. Но това наказание е много едностранчиво. Наказанието съществува и в природата, но природата е безпристрастна и безпощадно към всички. Наказанието, страданията са един метод за да накарат хората да не грешат. Защо грешат хората? Някой път хората грешат от изобилие, а н. пой път от недоимък. Онзи, който има, иска да има повече, а който няма, в него се заражда отрицателното чувство на завист. В сиромаха се явява завист, а в богатия се заражда алчност. Това са задачи и за богатия и за бедния, които трябва да разрешат.

Има бедни и богати, които за виждат и са алчни; но има и такива, които са разрешили тези задачи. Бедния, който е разрешил задачата на бедността казва: като ми даде Бог богатство, ще направя това и онова — преви в проекция. Богатия, който е разрешил задачата си, той раздава от богатството на нуждаещите се. Така че има едни които правят добро и други, които мислят за доброто. Онзи. който мисли за доброто, и онзи, който прави доброто, това са хората, които работят за новата епоха.

Сега като говоря така, аз разглеждам въпросите от гледището на природата, а не от  гледището на хората. Какви са в същност плодовете на природата ние не знаем, но имаме данни, които ни показват, че в нея има един грандиозен  план. Тя казва така: „Който претърпи до край. той ще има най-големи постижения.

И онзи, който проучи законите на природата и ги спазва, тя ще му даде най-добрия живот. Така казва природата. Дали вие ще го приемете или не, — но тя така е писала. И няма нещо, което тя да е казала и да го не е изпълнила, понеже в нея има всичките възможности. И в една книга пише тъй „Ако вие сте верни към мен, и аз ще бъда вярна към вас. Ако вие сте неверни към мен, и аз ще бъда невярна към вас. По човешки погледнато, ще кажете тогава няма защо да се трудим. Няма защо да се трудите, но трябва до работите. Трудът, това е човешко понятие. Земята, която се движи, може ли да каже, аз ще се спра. Може ли да каже, че няма да се движи? Не, тя се движи без да се спира. Така и ние, искаме ме искаме, ще се движим, ще прогресираме. Ние сме влезли в живота, даден ни е един импулс, и ние, искаме не искаме, ще се движим. И в процеса на това движение ние минаваме през различни фази и епохи. И понеже сега се намираме пред прага на една нова епоха, всички, които са готови, трябва да влязат в новата епоха, в новите условия на живота. А които не са готови, ще чакат друга нова епоха.

При сегашните условия, при които живеем, трябва едно правилно разбиране за живеене, за всички хора. Необходимо е едно вътрешно разбиране, а не наложено отвън. Всеки човек има едно чувство, с което може да разбира правилно живота. Непример, четеш една книга, и ти казва нещо вътре в тебе, че не е хубава. Не можеш да го докажеш, но чувстваш го, че не е право. Някой човек постъпва по известен начин, и нещо вътре му казва, че не постъпва право. Всички хора имат туй вътрешно чувство, но не всички хора се вслушват в него. То е едно предпазително чувство. Това е тъй наречената Божествена интуиция, проблясъци на свръхсъзнанието, която ни показва истинския път на живота. Някой път това чувство ни подсказва, че нашите мисли и чувства не са както трябва. Да допуснем. че един човек е станал богат като е одрал кожите на 100 — 200 хиляди агънца. Какво е допринесъл този човек за културата? Към културата на епохата, той нищо не е допринесъл, но напротив — неговата дейност е в ущърб на културата. Той е доставил само кожи за обуща. Но според мен има и други начини за да се сдобием с материали за обуща. Ако животните немериха тези вещества, с които да поправят тези кожи, защо ние, разумните хора да не намерим тези вещества от природата, и да ги направим на обуща? Това е възможно, но затова е необходимо знание, с което съвременните хора не разполагат.

Съвременните хора се оплакват от страданията, а същевременно причиняват страдание на другите и на животните. Според законите на природата, човек ще страда до тогава, до като престане да причинява страдания на другите същества.

Ще кажете, че обществените условия и разбиранията на хората са такива. Това нищо не би опра-вдава. За да се избавим от страданията, трябва да дадем ход на божественото в себе си, да престанем да причиняваме страдания на другите. Божественото разбиране вие ще го намерите в себе си. Колкото и да сте гладни, вие няма да си позволите да отрежете месо от себе си, за да се нахраните. Но ако има друг около вас, вие можете да го изядете. Човек има отвращение да яде своето месо. Както е готов да умре гладен, когато е сам, така да е готов да умре гладен и когато е с другите. Това е Божествено. Ако приложим Божественото в живота си, смърт няма да има. Смъртта произтича от нарушение на Божественото. В Божественото се казва: „както от своето месо не искаш да ядеш, така и от месото на другите няма да ядеш.“

Кой е този младоженец, който ще дойде? — Това е Истината, която трябва да дойде в човешкия свят. И докато тя не дойде, мъчно е разбирането на живота. Младоженеца в дадения случай не е Любовта, това е Истината. Само Истината е в състояние да направи човека безсмъртен; само Истината е, която може да упъти човека как да излезе от безизходното и несносно положение, в което се намира. И ако хората биха следвали Божествения път, нещастията, които днес имат, нямаше да съществуват. Най-първо ние сме нарушили закона на равновесието. Закона го нарушиха животните. Рибите нарушиха този закон, понеже раждаха повече деца, отколкото трябва, защото за всички няма условия. И хората имат чрезмерни желания, но за всички желания няма условия да живеят! Хиляди желания има човек, които се дължат на милиардите, клетки от които е направен неговия организъм. Сегашният наш организъм е направен от най-противоречиви същества, които са съществували някога на земята. И всичките тези клетки природата ги е събрала и е направила тялото ни, като ни е поставила за господар и ни казва: „Тури ред и порядък, и научи ги как да живеят.“ Само в мозъка са изчислили учените , че има 3 билиона и 600 милиона клетки. А представете си, колко са в цялото тяло? Човек има повече клетки, от колкото са всичките растения, животни и скъпоценни камъни по лицето на земята. И всеки един от вас е цар и господар на тези същества, всяко от които има свои желания. И вие се чудите, откъде по някой път идват тези желания у вас. Това са желанията на тези клетки. Как ще ги задоволите всички? Ако се намери само един умен човек, който да е разрешил въпроса със себе си, той ще внесе един порядък в себе си, и ще покаже на хората как трябва да се спаси света. И Христос казва: „Не противи се злому.“ Но това е негативната страна на въпроса. Другото положение е: „Люби Бога, люби ближния си, люби враговете си.“ Значи, основното разрешение на въпроса седи в любовта към Бога, към ближния, и към врага. А този враг е в теб. Най-голям враг е човек сам не себе си. Че е враг човек на себе си, показва факта, че като падне в отчаяние, взема че се самоубива; ако не може да постигне своите желания, взема ножа и се самоубива. Това показва че има един основен въпрос в живота, който трябва да се разреши. И всички хора трябва да си подадат ръка за да решат въпроса; понеже един ако го разреши, ще бъде разрешен за всички. Въпроса не е в недоимъка, защото има храна за всички същества. Но храната не е правилно разпределена, и туй неразпределение зависи от самия човека. Човек е създаден най-после. за да тури ред и порядък в света, и му е дадена власт над животинското царство. Но животинското церово е вътре в него. Върху своята мисъл, чувство и физически живот, човек е напълно господар, не абсолютен, но демократичен монарх. И бащата в къщи е демократичен монарх. Бащата дава право на всички свои деца, и всички деца имат свобода, според степента на своето развитие.

В този кратковременен живот, който живеем на земята, ние не можем да имаме това, което искаме, понеже живота ни е подложен на постоянни промени и преминаваме през фазите на децата, възрастните и старите! Минавайки през тези фази, ние сме в света на прогреса, но ние не сме намерили истинския път, по който можем да достигнем щастието. Аз наричам щастие не да ти го донесат отвън с шишенце, но да бъде един непреривен процес, и де тече от вас, като водата от извора. Да сте един жив извор. Не да търсите светлина да купувате от вън, но да търсите онази светлина, която постоянно иде от вътре. Изобилие трябва да има. И ако ние разбираме закона на туй изобилие, ще можем да се ползваме от  изобилните блага на Природата. Днес хората страдат от неразбиране на закона за изобилието.

Представете си, че сте един богат човек, и отивате в другия свят. Там ще те държат отговорен за изобилието на земята, което си оставил неизползувано. Ще те държат отговорен не за това което си направил, но за благата, които не си ги дал ма хората да ги използват; ще те държат отговорен, защото тези блага, които си вземал от природата, си ги задържал неизползувани, а не си ги дал на хората да се ползват от тях.

Онези блага, които Бог ви е дал, трябва разумно да се използуват.

Което ви е необходимо ще го употребите за себе си, а другото трябва да знаете как де го дадете не другите. Това значи култура, това значи да обичате един човек като себе си. Да обичаш другите не повече от себе си, и себе си да не обичаш повече от другите хора — това е любов. Еднакви отношения да имаш и към другите и към себе си. Да съзнаваш нуждите  на другите като своите нужди, да им дадеш всички възможности и да не използваш техните блага. Никога да не използвате чуждите блага за себе си, и никой човек да не използва твоите блага за себе си. В природата има достатъчно блага, и всеки има право да се ползва от тях според нуждите си — ни повече ни по-малко. Нуждите ги разбираме в органически смисъл. Това е единственото правилно разрешение на въпроса. Всички други разрешения, които от хиляди години еж практикувани, не са дали задоволителни резултати, и винаги е имало едно неправилно разпределение на благата.

А новата култура която иде, има за задача да направи благата по възможност да бъдат за всички. Така трябва да мислите всички, защото това. което сега мислим, това което е сега нашия умствен свят, ще бъде утрешната физическа действителност. Сегашния наш живот е резултат на мислите, с които са живели миналите поколения преди нас, а ние сега каквото мислим, с това туряме основа на бъдещия живот. Ако сега вложим в умовете си възвишени мисли, ще създадат бъдещите благоприятни условия на живота. Защото мисълта е, която създава условията. След това ще дойдат чувствата да ги преработят; след това ще дойдат постъпките, и най-после ще дойде израза — ще се даде обективен израз на тази мисъл. Това е един дълъг процес. Подобрението на света от нашето гледище няма да стане тъй лесно, както някои мислят. Ние и да искаме де задържим този порядък в света, той ще се измени.

В света има един Божествен порядък на нещата, който почва да се налага вече на хората. Божественото е, което постоянно изменя човешкия порядък на нещата, и сегашния порядък и да искаме, не можем да го задържим. Божественото носи в себе си безсмъртие на човека. Божественото носи в себе си сила, мир, носи възможности за човека; носи разрешение на всички въпроси. В Божественото няма недоимък на нещата. Божественото човек с нищо не може да го ограничи. Ако вас ви е страх от страданията, вие в Божественото не можете да влезете. Божественото, най-първо ще освободи човека от страха, а понеже страданията са външната страна на ореха, то ще го освободи и от страданията. Заради самия себе си, човек трябва да се освободи от неестествения страх.

Всички насилия и престъпления в света се вършат от страх. И всички хора. които вършат престъпления са страхливци. Човек върши престъпления само от страх. Само слабия човек върши престъпления. Силния човек престъпления не върши. И слабия не трябва да желае да стане силен, но трябва да желае да стане умен, а силния трябва да желае да стане добър. Това е философията на живота. Когато силният стане добър, и когато слабият стане умен, те могат да работят заедно. Силния добър няма да има желание да насилва; и слабия умен и той, като разбира закона, няма да има желание да лъже.

Сега, в зората на новата епоха, на слабия препоръчам отличен ум, а на силния препоръчвам велики добродетели. Това е сега новото разбиране на живота. Ще кажете, че човек трябва да обича народа си. Това е така. По за да обича и да има каквито да е отношения, човек преди всичко трябва да мисли. Ако изключим ума от човека, няма да има по-слабо същество от него на земята. Човек не е така силен и устойчив, както се мисли. Както ходи на два крака, само умът е, който му позволява да пази равновесие. И докато човек мисли, той има равновесие. За в бъдеще с развитието на човешкия ум ще се измени и положението и стабилността на човека. И ако влезете в духовния свят, няма да видите хората като сегашните, но ще ги видите сферични и светлина да излиза от тях. И във всеки светлината му е от вътре. За в бъдеще човек ще бъде сферообразен, като земята, и ще издава светлина като слънцето. Ангелите са сферообразни и накъдето и да се обръщат, имат равновесие на всякъде. Една сфера не може да падне. Тя се върти и се само докосва и пак се дига. И ако сте една сфера, никой не може да ви зароби. И човешкия ум е сферообразен. И затова, туй, което не може да се победи, то е човешкия ум. А чувствата на човека не са сферообразни, те са плоски, а тялото е продълговато. И понеже умът е сферообразен, и главата е сферообразна. Понеже чувствата са плоски, затова и гърдите са плоски. Каквито са чувствата, такива са и гърдите на човека. Когато в човка преобладават чувствата, той не може да има ясна представа за нещата, и си мисли, че е изолиран в света, и никой не се грижи за него. Пи там: може ли да си орган не едно тяло, и това тяло да не мисли за теб? Докато си един уд, който функционира, цялото тяло се грижи за тебе. И ако дойде каквото и да е страдание, цялото тяло се притича на помощ. И ако ние сме удове на едно тяло, тогава има кой да мисли за нас. И това, което е необходимо сега, е хората да почувстват тази вътрешна връзка, която ги свързва в един жив организъм. Само когато хората дойдат до съзнанието, че са удове на един организъм, само тогава ще започнат да влизат едни други в положението си, и взаимно да разбират нуждите си. Само тогава ще разберат, че интересите им са общи. Но за да дойдат до това съзнание, хората трябва да минат през големи страдания.

Само след като минем през страданията, ние ще се научим да не причиняваме страдания на другите и само тогава ще можем да изпълним волята Божия. Дойдем ли до волята Божия, всички трябва да бъдем смели и решителни да имаме качествата на слабия — да бъдем умни, и да имаме качествата на силния — да бъдем добри. Такива трябва да бъдат българите, такива трябва да бъдат всички народи. Това е, което носи новата епоха на човечеството, в която ще се разрешат всички въпроси, които смущават съвременното човечество.

8. III. 1936 г.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Любомир

През вековете

(продължение)

И пак картината се сменя . . . Голяма зала машини, съвременни машини . . . динамо . . . Навежда се един около тях, нещо пипа по тях — блесна огън — и той се простира на земята.

Разбрах,че бе той. Но минало или бъдеще е това? Веднага разсветна в съзнанието ми и аз отново се намерих в стаята си. Момичето ме гледаше очаквателно — сигурно бе питало нещо.

Да, казах аз, гледайте нататък — посочих към слънцето, което грееше из прозореца. И сам се заслушах вътрешно в гласът, който ме ръководи и понякога обяснява това, което не съм разбрал.

Преди много хиляди години те бяха брат и сестра. И веднъж за твърде малко, дребно нещо те се скараха и възненавидеха. И като камък, който пада от високо и все повече се засилва, те се намразяваха все повече и се преследваха ожесточено, прераждане след пререждане. Хиляди години . . . И когато тяхната омраза стигна апогея си и нямаше условия повече да се развива, с още много други души, ги поставиха в студ и тъмнина — защото те бяха напреднали, но грешили в пътя си. И там. почти като мъртви, те чакаха нови условия, които любящите души приготовляваха. И когато Доброто, носено от милиони души, стигна на земята най-възвишените си постижения, освободиха тия затворени души и ги смесиха с добрите. Тогава почна постепенния упадък на културата, но същевременно въздигане на душите. Омразата при тия условия се обърна постепенно в търпимост, после в обич, после мина в любов, в стремеж един към друг, също тъй силен, както и по-рано омразата. Като махало се движи душата, и към едната и към другата страна. И ти видя резултата. Той винаги правеше една и съща грешка — искаше да я вземе от тия условия, които съдбата й давеше. Видя го жрец, но загина от погрешката си. Видя го благородник, но не издържа думата си, грабна момичето на тоя, който го беше приел . . .

И най-после видя и огъня, който разкъса връзката помежду им. Той за своето невнимание към законите на природата ще плати с живота си . . .

Слънцето ли да гледам или изобщо из прозореца? — чух аз гласът на момичето, което гледах още без да виждам. Стана едно прехвърляне в съзнанието ми и очите, физическите ми очи разбраха и аз додадох: — Да, погледнете слънцето. Тя го погледна и веднага затвори очите си.

— Много е силно, каза тя.

Аз се съгласих с нея и казах да ми посочи ръката си. Тя отвори дланите си. Дълго гледах по тях. Взирах се да доловя как е записала природата дългата история на миналото, малка част от което видех и загадъчното бъдеще, на което едва бе се вдигнал крайчеца на завесата . . .

— Какво следва той там ?

— Електротехника — каза ми тя.

— А Вие ?

— Аз съм агрономка, последна година. И той свършва след четири месеца. Кажете ми дали ще се видим ? Имам най мрачни предчувствия. Много тъгувам за него. Другари сме, приятели от три години, пишехме си само, а сме се срещали само веднъж и то за късо, съвсем късо време . . . А от два месеца нищо не ми е писал. Сърдит ли е? Незная. Може би нещо са му писали родителите ми. Ще полудея просто . . .

— Нищо няма, казвам й аз и я гледам с двойна мъка, нейната която чувствах, и моята, която се зараждаше, защото не мога да намеря думи как да й кажа това нещастно бъдеще, което иде. Но помислям за освобождението на душите, което ги чака, за бъдещето, което Божествени съзнания, ръководещи човешкия живот, са приготвили — и скланяме глава, в тиха вътрешна молитва.

(следва)

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×