Еликсирът на живота

[Sheny Idaet]

9. ЕЛИКСИРЪТ НА ЖИВОТА

 

Еликсирът на живота – това е Любовта. Всеки може да придобие Любовта, а оттам и безсмъртието на живота. Човек трябва да работи върху себе си, да се приготви за идването на – Любовта. Умът, сърцето и волята на човека трябва да се приготвят за онази мощна сила на Любовта, която ще преустрои неговия организъм. Казано е в Писанието: „Ние няма да умрем, но ще се изменим.“ Това прави Любовта. Човек минава естествено от едно състояние в друго. Затова казвам, че вън от Любовта никакъв еликсир не съществува. Енергията на Любовта може да се сгъсти, да се превърне на течност. Днес химията е стигнала дотам, че може да разлага атома на елементите, който се считаше неделим. Тя може да превръща елементите – идея, към която се стремели алхимиците. (1, с. 190)

 

Питате каква наука е химията. – Наука за Любовта! Човек, който се занимава с Любовта, трябва да бъде химик. Когато се обичат, хората се съединяват; когато не се обичат, те се карат, разделят се и се отдалечават един от друг. Химикът знае коя любов е устойчива и коя – неустойчива. Той знае още кои елементи образуват устойчиви съединения и кои образуват неустойчиви съединения. (115, с. 77)

 

Казвате: „Как можем ние да обичаме Бога?“ Стремете се по възможност да пиете от най-хубавата вода, която съществува на Земята. Това е идеята. Да обичаш Бога, това значи да пиеш най-хубавата вода, понеже носи еликсира на живота. Аз не подразбирам някоя форма. Ти ще познаеш, че обичаш Бога, ако в твоя живот влезе някое малко доволство, което постепенно да се увеличава. И тогава ти вече си дошъл до Любовта към Бога. Нещо специфично идва в тебе и започва да изменя твоя живот... Дръжте идеята за Божията Любов, макар и да е непонятна за другите хора. Тя е мярката, с която всички други работи се мерят. (127, с. 136)

 

Когато говоря за Любовта като основа на живота, мнозина мислят, че знаят какво нещо представлява тя. Любовта е велик необятен свят. На Земята тя не е проявена напълно – едва е във въведението. Как ще я разберете, когато не сте дошли още до началото Ă? Любовта е велик алхимичен закон, който превръща елементите. Тя съдържа еликсира на живота. Онзи, който прилага еликсира на живота, не може да срещне на пътя си стена, която да не разруши и врата, която да не отвори. За Любовта няма затвор, който да не се отвори; няма неправда, която да не се оправи и няма смърт, която да не се замени с живот. Любовта е магическата пръчица, която прави чудеса. Христос я донесе на Земята и каза: „Даде Ми се всяка власт на Небето и на Земята.“ Щом вдигне тази пръчица нагоре, всичко оправя. Който дом докосне, веднага го преобразява. Всеки, който се докосне до магическата пръчица на Любовта, придобива нещо – ако е болен, ще оздравее; ако е сляп, ще прогледа; ако е глух, ще прочуе; ако е мъртъв, ще възкръсне. (177, с. 184)

 

Няма по-лоши очи от змийските. Обаче змията е най-здрава от всички животни. Старите алхимици са взимали малко от кръвта на змията и са инжектирали хората, за да продължат живота им. Каквито и да са очите на змията, ако знаете, че няколко капки от нейната кръв могат да лекуват туберкулоза или рак, веднага ще се подложите на инжекция от тази кръв и ще забравите за очите Ă. Жестока е змията, но тя лекува човека. Ако приемеш качествата на змията, ще бъдеш най-големия нещастник на света. Змията не е готова още да мине в по-високо състояние. Нейната интелигентност е много слаба. (206, с. 18)

 

Здравето почива на един велик закон. То почива на една жлеза, която е поставена под лъжичката на човека. Следователно, ако ти свържеш тази жлеза със слънчевите енергии – да знаеш кога изтичат тези енергии, ще имаш резултат. Защото всеки ден има прилив и отлив. Трябва да знаеш кога е приливът и кога – отливът. Всякога и навсякъде стават тези приливи и отливи на слънчевата енергия в малки и големи периоди, но трябва да ги знаеш, за да ги използваш. Съвременните учени едва сега започват да изучават приливите на слънчевата енергия, от която ще добием жизнен еликсир. Индусите имат цяла наука за праната, създадоха цяла теория, но малцина са, които я разбират, повечето се заблудиха. Индусите също умират рано – дълго живеят само техните адепти. Те живеят в планините, някои достигат до хиляда години, но тях никой не ги е видял. Твърди се само. Всеки човек, който може да постави тази своя жлеза в контакт със слънчевата енергия, той може да живее на Земята толкова, колкото иска. (130, с. 169)

 

В живота си човек трябва да върши съществени работи. Ако аз дойда на Земята за в бъдеще, бих желал да добия такава сила, че да ходя на разходка до Месечината. Месечината е богата със злато и скъпоценни камъни – големи богатства има там. И като се върна, да донеса всичкото богатство оттам… После ще се яви амбицията у мене да отида на Слънцето. Оттам ще донеса свещения огън, с който ще запалвам елементите на Земята – ще донеса жизнения еликсир, за който са работили алхимиците цели векове. Този еликсир може да се вземе само от Слънцето. Каквото и да казват другите, аз зная, че този еликсир не се намира на Земята. През годината има особени дни и часове, когато слънчевите лъчи падат под известен ъгъл върху Земята. Тогава се излива еликсира. Ако можете да го вземете и да го поставите в едно шишенце, ще добиете вечния живот. Вие искате да ви кажа кои са тези дни и часове. И цялата Земя да ми дадете, няма да ви кажа. Има какво друго да се учи. (62, с. 171)

 

Ако знаеш къде на Земята се намират изворите на еликсира, или изворите на живота, ще бъдеш ли стар? Съществуват няколко извора, от които, ако човек пие, ще се подмлади. Това нещо слонът го знае. Слонът, който е такъв невежа, знае този извор. Някой път той ходи там и близва по няколко капки от такъв извор. Вследствие на това слонът живее дълъг живот – 200 години. Някои дървета живеят по 2-3-4-8 хиляди години. Съществуват такива извори на живота, но те са отворени само за разумните хора. Те имат нюх, знаят къде да ги търсят. Знаят, тъй както слонът знае къде са изворите – така и човек може да ги знае. Тези извори не са постоянни, те се движат в един определен кръг в земята, постоянно изменят своето място. Те не са на едно място. В средните векове всички алхимици, които са търсили жизнения еликсир, са знаели, че той съществува. Даже един европейски учен разказвал в своята книга, как го завели в Хималаите в една пещера. Там го довели до един от тези извори и му казали: „Ти можеш да пиеш от тази вода и ще се подмладиш!“ Сега аз ви говоря за неща, които са непостижими за вас. Например, този учен е бил заведен, но колко от вас могат да бъдат заведени? Кой българин е бил отвеждан в някоя пещера, където извира такъв извор? Това не е изключителен извор само за Индия. И в България има такива извори, но не сме ги видели. Казвам, че на Земята има доста такива извори. Раят беше място на такъв извор. На мястото, където беше създаден човекът, имаше такъв извор, и след като го изпъдиха, поставиха един ангел да пази извора. Когато Христос дойде при кладенеца и дойде самарянката, Той Ă каза: „Ако би знаяла кой е Онзи, Който ти иска вода, Той би ти дал жива вода и би ти показал къде се намира тази вода, за да не ожадняваш никога.“ Казвам: има едно състояние, има известни дни, има известни места на Земята, и ако човек знае как да се постави, той ще добие едно благо. (130, с. 273)

 

В Индия йогите имат система за дълбоко дишане. Това е специално дишане за придобиване на Божествения живот. Има един специален начин за дишане, чрез който човек може да придобие своето безсмъртие. Ако дишаш, а умираш – то всички дишат така. Не само да дишаш въобще, но да приложиш този специфичен начин на дишане. Това дишане в средните векове са го смятали за вид еликсир. Има известен еликсир, свързан със Слънцето, но има еликсир, свързан с въздуха. Има специфично дишане, при което човешките дробове могат да възприемат два вида прана. Едната прана носи известна енергия, известна зараза, от която човек умира. При тази прана става горене в човешкия организъм и се нарушава равновесието му. Другата прана уравновесява организма и винаги има известна придобивка. Именно тази прана е жизненият еликсир в живота. Той се намира във въздуха. Жизненият еликсир се намира в светлината, във въздуха, във водата, но трябва да знаеш как да възприемаш светлината, как да пиеш водата и къде да намираш чиста вода в малки количества. Трябва да знаеш не само как да възприемаш въздуха и водата, но да имаш и известно разположение към тях. Може да ги възприемеш по такъв начин, че вместо да си принесеш полза, да си навредиш. Може да дишаш така, че то да ти причини вреда. Онези, които механически прилагат дълбокото дишане, не могат да имат добър резултат. Йогите имаха по-скоро отрицателен резултат в дишането, отколкото положителен. Методите на йогите са неприложими за Западна Европа, защото европейците не разбират принципите, на които почива йогизма. (130, с. 202)

 

Праната е силата в света, която изпълня пространството. И в потенциално отношение съществува, и в кинетическо отношение съществува. Прана или жизнен еликсир го наричат. (18, с. 229)

 

Всяка една песен е едно зърно, всяка една песен е един плод, всяка една песен е един еликсир. Чудни са хората, като казват: „Защо са песните?“ Че благодарение на песните живеем! Дърветата като живеят, пеят. Птиците като живеят, пеят. И ние като дишаме, пеем. (117, с. 273)

 

Къде е силата на живота? – В Слънцето. Алхимиците взимат златото като символ на живота. Те свързват златото със Слънцето. За да разбере какви сили се крият в Слънцето, първо човек трябва да изучава благородните метали, свойствата им и законите, на които се подчиняват. Старите алхимици са търсили начин да превръщат неблагородните метали в благородни. Те са търсили още и жизнения еликсир – някои са го намерили, а някои продължават да го търсят. Които са го намерили, наричаме посветени, светии, гении на човечеството. (16, с. 107)

 

Ако умът на човека е събуден, той има написани вече първите букви от Божествената азбука. И който е добил ума, той прилича на човек, който знае къде са скрити всички богатства. Той знае къде могат да растат най-хубавото жито, най-хубавата царевица, най-хубавите ябълки и круши. Не само това, но човекът на ума знае къде се намира еликсирът на живота. Аз исках да направя едно добро на българите – да им покажа как да намерят еликсира на живота, но сега вече нищо няма да им дам. По-рано бях доста снизходителен към тях, бях готов да им покажа еликсира на живота, затова им говорих за Слънцето, за посрещането на Слънцето, но те вдигнаха цял въпрос за това, нарекоха ме какво ли не и затова да правят каквото искат – повече не се интересувам от тях. Аз употребих цели 12 години да изследвам българската глава, но я намерих много дебела. В дебелата глава няма много ум. Това не е за докачане, това е един факт. Аз исках да напиша нещо за българите, от което и те да се ползват, но като разбрах колко е дебела българската глава, отказах се. Това ще си остане за мене. И затова колкото научни данни съм събрал, аз ще ги взема със себе си, ще ги дам на някои посветени – те да ги използват. Понеже българинът не иска да възприеме, затова още 2000 години ще тласка главата си, докато узрее. Светът не е така неразумен, както хората си го представят. (59, с. 219)