Философският камък - да работиш с Истината

[Sheny Idaet]

8. ФИЛОСОФСКИЯТ КАМЪК – ДА РАБОТИШ С ИСТИНАТА

 

И пилето, докато е в черупката на яйцето, се мъчи. Щом наближи време да се излюпи, то започва да чука върху черупката, докато я пробие и излезе вън, на свобода…Всички хора са затворени в черупка, от която трябва да излязат. Докато не я усеща, човек стои в черупката си тих и спокоен. Щом му дотегне, той се мъчи, прави опити да я пробие и да излезе навън. Важно е да спази момента на пробиването Ă. Счупи ли я преждевременно, или ще умре, или ще излезе вън, но хилав и неспособен за самостоятелен живот. Внимавайте да счупите черупката си навреме! Този момент в живота наричаме придобиване на свобода, влизане в новия живот. Алхимиците го наричат придобиване на философския камък, а в Евангелието се говори за него като за влизане на човека в Царството Божие. Който е придобил Царството Божие, той не говори за него. Чувате ли някой постоянно да говори за Царството Божие, ще знаете, че той е далеч от него. (27, с. 155)

 

Всяка една теория съдържа в себе си Истината, но ученият човек трябва да я вземе, да я претопи и пречисти, за да извади тази Истина. Във всяка наука има една основна Истина, във всяка теория – също, тя не може да бъде лъжлива, но трябва да имаш туй решето, чрез което да я пресееш, да отделиш примесите. Трябва да имаш още и алхимическия огън, за да я претопиш и да остане ценното от тази Истина, с което да можеш да разполагаш във всички случаи на живота си. (49, с. 264)

 

Искате ли да бъдете герои, говорете Истината. С написване на своята „Изповед“ Толстой прояви геройство. Няма по-голямо геройство от това, да изнесе човек Истината с всичкото си смирение. Да говориш Истината, това значи освобождаване. Кажеш ли Истината, приемеш ли я като ръководно начало в живота си, всички несгоди, противоречия, нещастия изчезват. Всичко отрицателно в живота отстъпва пред Истината. Тя е положителна величина, която претопява всички отрицателни неща. Да работиш с Истината, това значи да познаваш алхимията и нейните закони. Докато дойде до Истината, човек минава през голяма борба… Няма по-щастлив момент в човешкия живот от този – да бъде герой за Истината, да постави Истината на първо място в живота си. Това значи да е придобил пълно освобождаване, да е дошъл до прага на възкресението си. (70, с. 306)

 

Който носи Истината в себе си, е здрав, умен, щастлив, красив, силен човек. Искате ли да бъдете красиви, да ви обичат хората – приложете Истината в живота си. Някой се оплаква, че пожълтял, не знае какво да прави, за да придобие жизнен цвят на лицето. Много просто – той трябва да приложи Истината. Тя ще му даде, какъвто цвят иска. Истината е алхимическият, философският камък, който превръща нещата. Който носи Истината в себе си, той е безсмъртен; той е господар на положението – цялата Природа го познава и отдето мине, всичко живо го поздравява – цветя, животни, хора. Даже реките, изворите, канарите и планините го поздравяват. Който не носи Истината в себе си, постоянно се натъква на противоречия и мъчнотии. Срещнете ли човек, когото всички нападат, ще знаете, че или той не носи Истината в себе си, или обществото, в което се движи, стои далеч от нея. (38, с. 231)

 

Първата проява на Любовта е на привличането, т.е. магнетичната любов. Втората проява на Любовта е приятелството. Тя е по-висока степен на Любовта от магнетичната… Третата проява на Любовта почива на сродство между душите. Когато двама души имат сродни мисли, чувства и постъпки, те не се привличат, нито се сприятеляват, но се свързват в името на Божественото в себе си. Тяхната връзка е неразривна, нищо не е в състояние да ги раздели. Така се свързват само сродни души. „Ако не бях дошъл и не бях им говорил…“ За какво им говорил Христос? – За третата проява на Любовта. Ако хората бяха приели Христовото учение, грях нямаше да имат и щяха да станат безсмъртни. Сега, понеже живеят повече в магнетичната любов, грехове имат и смъртта ги дебне. Хората още не познават сродството като проява на Любовта, затова боледуват, страдат и умират. Сродството между душите подразбира единство в проявите им, единство във възгледите им, в разбиране на великите добродетели: Любовта, Мъдростта, Истината, Правдата и Доброто. Това не значи, че те са еднакви по буква. Те се разбират по дух, а не само по външни прояви. Велико нещо е да си свързан с една душа по вътрешно сродство! Това, което ние разбираме под Истина, се коренно различава от разбирането на обикновения човек. Неговата истина означава „изстиване“. Истината е квасът на Божествения живот. Тази Истина са търсели алхимиците, тази Истина търсят и съвременните учени. Всички търсят Истината, но не я намират, защото я търсят по крив път – там, дето не е. Вместо на Истината, те се натъкват на птичар, който ги туря в своя кафез при други птички. Като им се насити, той ги изхвърля навън. (27, с. 142)

 

Искам всички вие да бъдете свободни, да имате свободни възгледи – не слободия, не свобода да отричате нещата. Аз не съм за отричането. Аз съм аз онази вечна Истина, която човек, като я приеме, е доволен, и при най-лошите условия може да бъде щастлив. Там, където другите умират, щастливият човек живее. Той владее този велик закон, тази магическа тояжка, която древните алхимици – най-учените хора на Египет и Асирия, са имали. Всички хора са се стремили и до днес се стремят към щастие, всички искат да бъдат щастливи, всички изучават закона на щастието. (59, с. 26)