Седемте принципа на окултната философия

[Sheny Idaet]

2. СЕДЕМТЕ ПРИНЦИПА НА ОКУЛТНАТА ФИЛОСОФИЯ И ЖИВОТА

 

Любовта е единствената сила, която може да направи всичко, което човек пожелае. Тя дава подтик, импулс, стремеж. Без Любов волята нищо не може да направи. Всичко, което човек обича, може да го реализира. Старата херметическа школа дава точно определение на Любовта. Хермес в своята философия обяснявал всички противоречия в живота чрез седем принципа: принципът на ментализма (според теософите – принцип на манас, според окултистите – поле на умствения свят), т.е. принцип, който определя формите на нещата. Вторият принцип е полето на сърдечния свят, т.е. светът на чувствата, на трептенията, чрез които се обяснява понятието светлина. Останалите пет принципа стоят вън от съвременната наука. Тя не се занимава с тях, но въпреки това им дава нужните имена. Например тя нарича третия принцип на сходство между нещата. Четвъртият принцип се разглежда като принцип за раздвояване на силите в Природата. Той е причина за съществуването на положителни и отрицателни сили. Петият принцип е на приливите и отливите. Той поддържа, че всичко, което става в Природата, е точно определено, както приливите и отливите и навсякъде съществува ритъм, такт. Без него музика и хармония не съществуват. Шестият принцип е на причинност и последствие на нещата. Седмият принцип е на родовете, т.е. на мъжкия и женския пол. С явлението на този принцип се яви и злото в света. Следователно, зло съществува по причина на мъжете и жените. Като се говори за мъже и жени, не разбираме техните форми, но принципите мъж и жена като противоположни сили в Природата. Под „жена“ се разбира творческият принцип. (27, с. 104)

 

Паневритмията е хармонично творческо изявление на Божественото начало във Вселената... В основите на паневритмията седят следните седем принципа:

1. Принцип на разумността. Той гласи: всичко е ум и разум. Всичко в света е разумно.

2. Принцип на съответствието. Той може да се изясни така: между всички неща има подобие, съответствие. Херметичната философия изразява това със следните думи: „Каквото има горе, има го и долу.“ Например има съответствие между идея, тон, форма, движение, цвят, число. Има съответствие между химичните елементи и краските...

3. Принцип на трептенията или движенията. Този принцип гласи: всичко е в движение. Всичко се движи, всичко трепти. Нищо не е в покой...

4. Принцип на полярност, двойственост. Всичко в природата е двойствено, поляризирано. Двойствеността е основен закон във всемира. Например има мъжки и женски принцип, положително и отрицателно електричество. Полюси имат Земята, човешкият организъм, растенията, яйцето, кристалът, магнитът и пр.

5. Принцип на ритъма. Друг основен и всеобщ закон в Природата е ритъмът или периодичността. Всичко в Природата е ритмично, периодично...

6. Принцип за причини и последствия. Всичко в света има разумни причини. Някога виждаме, че причината е неразумна, но зад нея има разумни причини.

7. Принцип на единството или сродството. Всички неща в Природата са сродни, родствени, защото в основата им лежи единството. Например химичните елементи са наглед много различни един от друг, но в основата им лежат електроните, кондензираният етер. Всички елементи не са нищо друго, освен различни комбинации на електроните. (125, с. 6)

 

В Любовта имаме да изучаваме три свята: физическия свят, умствения свят и духовния свят. Духовният свят – то е първият принцип. Хермес казва, че всичко е Дух, но то е един принцип. Обяснението сега на Реалността – всичко е Дух. После Хермес казва: „Всичко е отношение.“ Хермес казва още: „Всичко е трептение.“ – Три принципа! „Всичко е раздвояване или всичко е поляритет на нещата.“ Полярни са нещата! Винаги съществуват две противоположности. На Земята имаме северен полюс, имаме южен полюс; имаме мъж, имаме жена. Казвам: северният полюс е мъжът, южният полюс е жената. Той ще каже: „Как така? Мъжът по-горен ли е?“ – Под думата „мъж“ аз разбирам Баща. А под думата „жена“ аз разбирам Майка. А под думата „южен полюс“, разбирам синът. Съпоставяне правя: ако турим бащата и дъщерята, може да турим така – баща и дъщеря, майка и син. Сега вие ще се спрете върху нещата. Спирате се какви са отношенията на бащата към дъщерята. Виждаме, че Адам беше баща, а Ева беше негова дъщеря. Тогава във вашия ум може да се зароди въпросът, защо тя му стана жена? Там се спънаха. Че Ева никога не беше жена, никога не стана жена! Тя съгреши, ожени се за друг. Че дъщерята на Адама се ожени за някого при Дървото за познаване на доброто и злото! И Господ ги изпъди навън. Изпъди и бащата, и дъщерята. Съгрешаването е женитба. Като се ожени Ева, и бащата отиде с нея. Казвам: по някой път искате да се жените. Като дъщеря ви! Бащата Адам остави дъщеря си и тя се ожени. Та сега пак се заблуждавате и казвате: „Ами защо Господ направи света така?“ Оставете този въпрос защо Господ направи света. Питам вас: вие защо така мислите? (72, с. 476)

 

Тази сутрин ще ви говоря върху най-маловажния наглед стих от прочетената глава от Евангелието на Матея (13:46) във връзка с друг един закон – седмия и най-велик закон на Природата – законът на рода. Във всяко нещо има род – мъжки и женски. Кой не знае що е мъж и що е жена? Има само спор кой от двата пола седи по-високо. Казват: „В началото, когато Бог създаде човека, направи мъжа“ и мъжете, като защитават този въпрос от свое гледище, изкарват, че те поради това стоят по-високо. Жените пък, като защитават своята кауза, казват, че те именно седят по-високо от мъжете. По този въпрос има спор и в науката, между учените хора. Дълго време учените са претегляли мозъците на мъжа и на жената, за да видят колко грама тежат и по тежестта са определяли техните качества и са казвали, че понеже мозъкът на мъжа е по-тежък, мъжът седи по-горе. Обаче има аксиома в херметическата философия, че всяка истина е наполовина истина и обратно – че всяка лъжа е наполовина лъжа, сиреч че всяко твърдение е наполовина вярно и всяко отрицание – пак наполовина вярно. Следователно когато човек твърди нещо, ако иска да е прав, трябва да снеме 50 процента от своите твърдения. (160, с. 75)

 

Съществува един спор в света между хората върху въпроса: Духът, разумното ли е първично или материята? Това е един научен въпрос, който иска обстойно разглеждане, за да се изясни правилно, защото тъй както днес се разглежда, никога няма да се разреши. Защото и едните, които говорят за Духа, и другите, които говорят за материята, нямат ясна представа за Духа и материята. В херметичната философия този въпрос е разрешен в смисъл, че Духът и материята са само две страни на единната Реалност, която се проявява в Битието. Духът и материята – това са два полюса на един и същ процес. Според розенкройцерската философия материята – това са спящи духове. Но каквото и да е отношението между Духът и материята, факт е, че това са два елемента, които обуславят проявеното Битие. Материята – това е обективната, външната страна на Битието; а Духът – това е силата, разумното начало, което прониква и организира материята и внася живота в нея. В проявения свят Духът и материята не можем да ги намерим поотделно, понеже, както казах, те са две страни на единната Реалност. (7, с. 143)

 

Горе и долу – това е едно цяло. Божественият свят, ангелският свят, физическият свят и всички други светове съставят едно цяло, един Божествен свят. Всеки един от нас е поставен, има специално място. Той трябва да функционира там. Ако ние функционираме правилно, тогава този Божествен организъм ще гледа да се справи по някакъв начин с нас. (23, с. 13)

 

Всичко, каквото става на Небето, има отражение и на Земята. И обратно: това, което става на Земята, има отражение и на Небето. Това е Реалното в живота. Това, в което не само трябва да вярвате, но и да го знаете. (146, с. 227)

 

Материалистите, които са още деца в познанието, твърдят, че животът произлиза от материята. В такъв случай, ако материята произвежда живота, тя не е мъртва, понеже мъртвото не може да произведе живо – няма такъв закон. Светлината от светлина излиза, силата от сила излиза. В такъв случай съвременното понятие за материята коренно ще се измени. Ако животът е складиран в материята, тогава материята се явява само като външна страна на живота и по такъв начин идваме до становището на херметическата философия, че материята и животът са две страни на единната Реалност. Заставайки на това гледище, че разумността прониква живота, а животът прониква материята, тогава въпросът има ли Бог или няма, е излишен и абсурден. (7, с. 148)

 

Сегашните религиозни хора са недоволни, искат да знаят какво ще бъде в оня свят. В оня свят ще бъде точно туй, каквото е в този свят. Ако тук хората не ти вярват, и в оня свят не ти вярват. Ако някой ви каже, че може да ви уважават, не зная, ще ви попитам: ти ходи ли, провери ли тия работи или то е само теория? Каквото е горе, такова е и долу и каквото е долу, такова е и горе. Само в оня свят вие, като изпращате вашите мисли, ще ги намерите. Светът е раздвоен на две страни. Раят и адът са близо. Вашите лоши мисли, желания и постъпки вие само в ада ги пращате. Добрите мисли, добрите ви желания и постъпки пращате в рая. Та като идете там, лошите ви постъпки ще започнат там и ще кажат като на Авраама: „Отче Аврааме, вие ни създадохте, не може ли да ни изпратите в оня свят?“ Не може да ви изпратят. Една мисъл, която отишла в оня свят, не може да се върне назад. От вашите, които са заминали за другия свят, има ли някой, който да се е върнал? Аз разбирам в тази форма, в която са живели – в тази форма не могат да се върнат. (42, с. 215)

 

Онази теория или онова учение могат да се нарекат донякъде прави, които са изнесли на плещите си поне 6 000 годишен живот. Кажете ми поне един философ, теорията на когото да е преживяла 6 000 години! Има една мисъл, изказана от Хермеса, която е преживяла 6 000 години. Тя е следната: „Както е горе, така е и долу.“ Това значи: какъвто е човек на Небето, такъв е и на Земята. И обратно – какъвто е човек на Земята, такъв е и на Небето. (138, с. 9)