30.09.1923. Частен отговор на Михаил Стоицев за трите въпроса - Любов, Виделина и Истина. стр. 436 – 442

[Ани]

436

Любов, виделина и истината

изпит на 30.09.1923г. 8 ч.с.

пред Сп.

А. Що е любов?

Бог е любов и първата промисъл на Бога бе : „любов“. И ако не разберем, че Бог е любов, нищо друго не ще разберем.

С думата „любов“ Бог създаде, в десет изречения, цялата вселена и законите, за да еволюира човека до висшето стъпало и се слее с него.

И най-важното нещо е да опитаме Бога като любов.

Любовта в най-малката проява, това е любовта на физическото поле.

Само любовта като принцип в Духа на човека е над всичко.

В такава любов няма противоречия, няма зло, няма лъжа, а само добро и възвишено.

Любовта има форма, съдържание и смисъл.

Знания с любов облагородяват, а без любов – възгордяват.

Само любов,пренесена от сърцето в душата, от душата в ума, от ума в духа, издига човека.

София 1 , 6 юли 1914 г.

Любовта

Дълготърпението за човека е любов, което е основния камък за него. Затова се казва, че Бог е любов, защото е дълготърпелив за всички.

А за да търпим, нужни са три качества – мъдрост, истина и добродетели.

Дълготърпението е пасивната страна на любовта, а благосклонността е активната,защото е готова да уреди, да услужва на други. Това са две неоценими богатства на любовта.

Любовта ще развие мъдростта, а най-накрая ще се придобие и истината.

Божествената любов е първия и най-важния закон в света за човеците към Бога и ближните.

Формите на любовта създават живота и формите дават място да се яви топлината и светлината в този живот.

Ние търсим Бога в неговото първично проявление, за да ни даде любовта, която даде иживота. А такъв живот се отличава, че има437

..2..

движение отвътре навън.

Любовта като сила ни прави млади, добри, тихи и да не ненавиждаме. Но ние, българите, нямаме равноденстващата сила – Истината.

Логос 17 март 1922 г.

 Любовта и закона на самопожертвуванието

Първият велик закон на любовта е закона на самопожертвуванието – един да се жертва и за всички и за един.

А този закон е да приложим любовта на дело. Щом се пожертваме, даваме възкресение на всички, които познават закона на любовта.

В самопожертвувателниятзакон се крият великите плодове на съвършенството, а особено е важно да се приложи с вярата и надеждата. И никой не може да прогресира, докато не изпълни закона на самопожертвуванието. А който го изпълни, той е спасител на ближния си и след смъртта си ще оживее в светлите мирове.

* * *

Логос 5 април 1922г.

За любовта

Във вечна правда живее Отец ми, във всяка истина царува Духа ми, а въввсяка любов Спасителя се проявява. Тези три принципа са на Бога и вложени в човека като триединство в проявление на Духа.

Правдата е в ума, любовта във сърцето, а истината в душата.

Правдата е великия водител на душата и сърцето.

Правдата се проявява чрез десницата, истината чрез нозете, а любовта чрез езика.

Окото е виделината в човешката истина.

Ако окото е замъглено, нозете не ходят в пътя на истината.

Любовта да я не дирим и чакаме отвън, защото тя е вътре в нас. Само е нужно да я разберем и приложим:

първо като стремеж в ума;

второ като чувство в сърцето;

трето като сила в душата;

четвърто като принцип в Духа.

Само така ще изучим законите в природата и в нас.

* * *

438

 ..3..

Логос 11 юни 1922 г.

За любовта

Спасителят няма днес да положи живота си, както бе това преди 2000 години, но ще излее Духа си в сила, мъдрост и любов.

И в това се състои любещия ученик към своя Учител – да прояви любовта отвътре навън и да положи душата си за своите по Дух и Душа. И ако познаем любовта и нейната цел, ще видим и живия Бог.

 Деветото число носи любов

Това число е проявено в чувствата на любовта, в чувствата на волята и в чувствата на сърцето.

Тези три принципа се изразяват в царството на любовта, в царството намира и в царството на радостта.

И ако можем да вникнем в трите мира, ще видим, че те съдържат великата хармония на макрокосмоса.

Но всичко това се проявява само на този, койторазвие у себе си тези три качества като принцип.

*

Логос 1922 година

Непроявената и проявената любов

Непроявената любов, това е скритото, невидимото, нечутото, безсмъртието в Бога.

Проявената любов е сътвореното, виделината, светлината, живота, истината, вечността.

Бог се нарича ограничена светлина в себе си, а като рече да бъде виделина, прояви своята любов, сътвори видимото и невидимото и създаде вечния живот, който сложи в движение.

Втората част от тази любов е, че Бог роди човека в образ и подобие и го постави катовенец над всичко.

Човекът, който е втората част на истинската Божия любов, е творческата проява на Бога, за да действа във вечния живот, който е огненото колело, а ние сме свързани с огнената жица за него.

Затова сега е великата епоха да носим великия поздрав Н.Л.Б. Любов, който поздрав не бе проявен до сега.

Плодовете на истинската Божия любов са: смирение, кротост, търпение, милост, истина, правда и жертва, която е живота и живота е любовта.

* * *

439

..4..

 Необятната любов

 Беседа на 12, 18.май 1922 г.

Любовта сама по себе си не може да люби.

Любов, която не може да издържа греховете на хората, не е любов.

Не трябва да любим само за интерес, но всякога и всичко и то във всички моменти.

Любов, която не може да се разбере, е омраза, а любов, която има сенки, е несъвършена.

Съвършената любов няма сянка и тя е безгранична светлина. Там няма образи и самия човек няма образ.

Образите са които пораждат злото и те са примки да хванем една душа, да я ограничим, да й турим юлар, да я измъчваме.

Чистата Божествена любов трябва да я хванем като един принцип, в който няма никакво зло, никаква форма,никакво съдържание, никакъв смисъл, защото щом признаем смисъл, ще дирим съдържание, а после форма и тогава ще се яви и злото.

Ние сме без любов, защото не признаваме своите грешки.

И първото качество на човека е да развие Божествена любов, с която да избягва каквито и грехове да прави и да прощава тези на близките си.

Любовта с правила не работи, затова да не говорим думата „любов“ докато не е у нас.

Само когато живеем в любовта, ще създадем наоколо си свят красив, свят на мир, радост, хармония и блаженство.

*

Трите живота на любовта

Логос 4 февруари 1923 г.

Първият живот на любовта е жертвата на любовта за Бога и ближния.

Вторият живот на любовта е благоволителната любов.

Третият живот на любовта е любовта към Светилището.

В тези три живота се изразява възкресението – вечния живот, който е проявен в първия ден на седмицата – неделята – който е деня на обновата, светлината на човешкия разум, за да проумее вечния живот.

При изучаване на тези закони да вземаме права поза.

* * *

440

..5..

Малцина ще придобият живота преди да настъпят събитията над цялото човечество.

Да просияем с виделината, защото само тогава ще призовем със светлина и другите готови Божии чада.

Законът се проумява с изпълнение, любовта се изразява в смирението, а вярата – с търпението.

*

Самопожертвувателна любов

*

Логос на 23.11.1922 г.

Трябва да се самопожертвуваме, за да проявим Божествената любов, както Христос и Венинг са се самопожертвували.

Ако ние не сме готови да се самопожертвуваме, да съблечем всяко смущение, всяко неверие, всяка злоба, всяка гордост, ние не можем да проявим истинската любов на великата жертва – Христос.

Ако пък ние бъдем готови, ще ни се поверят тайните с непроявени думи, които са ключове, за да владеем силите. Но първо трябва да бъдем будни в мислите, чисти в желанията, чисти в душите, сърцата и физическото тяло.

Б. Що е истината?

Тя е равновесната сила, за да познаем любовта.

Закона на движението, да се видоизменя човека постоянно, за да премине от временното, преходното към вечното, е същността на истината.

Истината е връзка между любовта в човека и вечния живот.

Приложено търпението със смирение, кротост и радост, ще намерим истината в света.

*

 Истината

 Беседа, София 2, 14.01.1917г.

Истината, това са вечните закони, неизменяемите закони Божии, които са дадени от Спасителя и чрез Моисея на човеците, да живеят според тях и да се издигат, а след тяхната еволюция, да се слеят с Бога.

Истината в себе си е нещо конкретно, реално, неизменяемо – вечна светлина, вечна правда, вечен живот.

Тя без свобода на ума, сърцето, душата, не се добива.

Да притежаваме истината, то е да познаваме Бога.

* * *

441

..6..

Който говори истината, говори тихо, спокойно, иска да го проверят.

Истината е подтик само за добро. Истината е като четирите аритметични задачи с плюс и минус.

Плюса е положителната, а минуса е отрицателната страна на живота.

Истината е необходима да бъдем свободни и доволни от всичко.

Когато владеем истината, ние правим жертва в името на любовта и ближните си.

*

Истината

Търновска беседа 1922г.

В края на своята еволюция, всеки човек ще бъде заставен да изкаже абсолютната истина.

Кармата се е зародила в момента, когато сме се отказали да говорим истината и сме си създали хиляди злини. За да се освободим от тази карма, трябва да говорим само истината и да я прилагаме в живота.

И не само да говорим истината, но и като пострадаме от нея, пак да се радваме. Пред Бога и за славата на Господа и за спасение на нашите души, всякога ще говорим истината и в положителна, и в отрицателна форма.

Само при такова съзнание ние можем да станем истински плодни пръчки на Божията лоза.

Изгубим ли истината, всичко ще изгубим. Тогава ще имаме една връзка от страдания и ще дойде друга една отрицателна светлина – лъжата.

Който владее истината, неговата воля е диамантена с бял цвят, а тази истина изразява Божествената любов.

Откровен и искрен не е все едно. Откровени са тези, които не са скрити, тайни, а искрени са тези, които са съвестни.

Искреността произтича от един морален закон, а откровеността от един полуинтелигентен, полуинтелектуален принцип. Искрения разкрива всички свои просветления и в него няма два смисъла, две желания, когато откровения ще разкрие, но със задна цел. Пример, че жена му е болна, че е беден и пр., за съчувствие.

Защо трябва да говорим истината? Защото ще бъдем със Спасителя. Затова крайната цел е

* * *

442

..7..

да постигнем тази истина.

Аз съм пътя – това е любовта.

Аз съм истината – това е равновесната сила, връзката между Божествената любов и

 вечния живот.

Аз съм живота - това значи само такъв живот има смисъл.

Имаме ли любовта, истината ще дойде; имаме ли истината – живота ще дойде и вечния живот ще добием.

*

Истината

 Логос от 27.01.1922 г.

Без истината ще ходим в тъмнината. Ако царува истината у нас, което е виделина, ще добием свободата и мъдростта, а ключа е тайната на Духа, който ходи само в пътя на истината. Само който намери този ключ, той ще приеме духовно знание.

Само този, който ходи в пътя на истината, Спас ще напише в сърцето му този закон.

Този логос е много важен, да се прочете целия.

В. Що е виделина?

Виделината е силата на Бог Елохим, който отвори небесата с мъдрост и създаде земята със Слово. Виделината в човека е светлия ум.

Виделината, която има човека, произтича от светлината на истината. Любовта иде също от истината.

Виделината

София 3, 1917 г.

Виделината е отражение на светлината от Бог Сий.

Виделината е Божествен елемент, който се отнася до човешкия ум да разсъждава разумно и да има смисъл в своята мисъл.

Виделината е обвивка на човешкия Дух и ум.

Първият елемент за човека е солта, а втория – виделината. У когото е развита тази виделина, той има петна около зениците си. Виделината иде отвътре, а не отвън. Който има виделина, той има магнетизъм, той е малък, отстъпчив, има любов, лице красиво, весело, очи светли.

Пречки за виделината

Гордост, гняв, сладострастието, лъжата, завистта, лакомството за ядене и богатство.