Jump to content

В Божествения порядък няма прераждане


Recommended Posts

3. ЧОВЕК САМО ВЕДНЪЖ СЕ РАЖДА ОТ ГОСПОДА (В БОЖЕСТВЕНИЯ СВЯТ),

НО МНОГО ПЪТИ СЕ ПРЕРАЖДА ВЪВ ФИЗИЧЕСКИЯ СВЯТ.

В БОЖЕСТВЕНИЯ ПОРЯДЪК НЯМА ПРЕРАЖДАНЕ!

 

Помнете: човек не иде за пръв път на Земята. Ако сте за пръв път на Земята, как ще си обясните противоречията във вашия характер? Ако за пръв път излизате от Бога, трябва да бъдете чисти, да Го познавате. Така ли е всъщност? Повечето хора не познават Бога, защото са се отклонили от правия път. Значи човек не е излязъл сега от Бога, но преди хиляди години. (38, с. 77)

 

Разни теории има за прераждането, но важното е, че човек е излязъл от Бога. Всяка душа е излязла от Бога и е дохождала много пъти на Земята, превъплътявала се е. Тя е идвала тука да се учи. Както годината не се състои само от един ден, така и животът на душата не се състои само от един живот. Без тази теория за прераждането ние не можем да си обясним наследствените черти на човека. Човек носи в себе си много придобити черти. Ако вземем един престъпник, без прераждането ние не можем да си обясним отде и как в един живот той е могъл да развие в себе си толкова порочни черти и да извърши толкова порочни деяния. Окултистите поддържат, че вълците са закъснели хора в своята еволюция. Като нямали какво да правят, те станали разбойници. (102, с. 600)

 

Ако на сегашните религиозни хора им се каже, че човек е съществувал много пъти, те ще те направят еретик. И учените хора понякога са съгласни с религиозните. Като им се каже, че човек е съществувал, те ще те вземат за първокласен невежа. Аз съжалявам всички учени хора, които не са съществували; аз съжалявам всички религиозни хора, които не са съществували, а облажавам ония, които са съществували. И сега аз говоря само на онези, които са съществували. Онези, които не са съществували, те нямат думата сега. Те казват: „Човек само веднъж се ражда.“ Да, тия хора са прави само в едно отношение – човек само веднъж се ражда от Господа. В това нещо и аз съм съгласен, но ако разбират, че човек само веднъж се ражда на Земята, те имат съвсем криво схващане по този въпрос. (64, с. 7)

 

Ако едно дете иде за пръв път на Земята, отде е научило толкова похвати в доброто и злото? Отде се е научило да краде, да лъже? Ако това е в реда на нещата, разбирам, но всичко не може да бъде така. – „Добре е хората да се раждат един път на Земята.“ – Може би за пръв път идват в България, но те носят своя багаж със себе си, те носят своята стара култура. Тия, които отиват за пръв път в Америка или в България, и там, и тук носят своите слабости и добри черти. (137, с. 26)

 

Мнозина се запитват: „Каква е нашата задача на Земята?“ Сега вече може да им се отговори: нашата задача е да възпитаме и очистим ума си и да облагородим сърцето си. Това не може да се постигне в един, в два, в три, в пет или в десет дни и месеци, но се изисква години усилена работа. Някои окултисти твърдят, че за да се постигне това нещо, изискват се поне 777 живота и то – епохални, през които човек да е играл някаква велика роля. Покрай тези животи има още много незабелязани. Ако някои религиозни хора слушат тия неща, ще кажат: „Това учение е еретическо, не е по Бога!“ Чудно нещо! Да се казва на хората, че те се раждат и прераждат, не било по Бога, а да отиват на бойното поле да се бият и убиват, това е по Бога! При това, някои религиозни твърдят, че никъде в Писанието не се говори за прераждането. Казвам: на всяка страница в Писанието се говори за прераждането, но то се отнася само за онези, които имат очи и могат да виждат и за онези, които имат уши и могат да чуват. Преди всичко прераждането не е закон на материята. Да се облича човек – това е закон на материята, а да се преражда – това е закон на човешкия дух. Когато се казва, че човек един път само се ражда, това се отнася до Божествения свят, дето има само един дълъг ден; а когато се казва, че човек се преражда много пъти, ние разбираме материалния свят, дето могат да се реализират идеите, които Бог е вложил в човека. (138, с. 41)

 

Ако вие идете в Индия, ще се запознаете с един народ от осем милиона души, които помнят своите прераждания. Децата им като се родят, помнят в миналото съществуване какви са били и когато се провери, се оказва точно така, както разправят преродените. Те казват: „Ние живяхме там, после живяхме еди-къде си, занимавахме се с това и това.“ Всичко знаят. Западните народи отричат прераждането по единствената причина, че не е в съгласие с християнството. Нима всички вярвания, които християните имат, са в хармония, в съгласие с Христа? Че те имат затвори! (59, с. 286)

 

(Въпрос на ученик към Учителя): „Свещениците ни запитват отде взимаме учението за прераждането, имаме ли някакво наше Евангелие?“ – Вие ги попитайте де точно е указано в Евангелието, че Бог е в три лица! Казва се: „Идете да учите хората в името на Отца и Сина, и Светаго Духа.“ Така е написано в Евангелието, но никъде не е казано изрично: „Идете да учите хората в името на троеличния Бог.“ Нека идат свещениците на кое и да е място в Индия, да видят, че прераждането там е фактически доказано. Там има с хиляди деца, които помнят своите прераждания. И в Търново имаше едно шестгодишно дете, което казваше на майка си: „Мамо, аз по-рано правех обуща в Габрово.“ Тя му отговаряше: „Я не говори такива глупости!“ В закона на прераждането не може да има две мнения, но понеже не искам да споря, не го правя и въпрос. А дали го приемат или не, това не е важно. Не забравяйте, че според Божествения закон на развитие, тези хора са необходими за нас като сянка, за да изпъкне светлината. (9, с. 60)

 

Казвате: „Колко пъти човек се е прераждал?“ – Безброй. Всичките окултисти казват, че има 777 прераждания кардинални, 12 Божествени. 777 кардинални, дето велики работи върши, а 12 прераждания, където двете сродни души се явяват. Някой пита: „Дали тази е моята сродна душа?“ Тия, сродните души, в цялото развитие на човешката еволюция 12 пъти ще се срещнат на Земята и като се срещнат, цяла една еволюция ще образуват. Понеже всичките хора напреднали не са дошли на Земята, сега живеят хора, дето сродните им души ги няма и хората на Земята са вдовци. Земята е пълна с вдовци и вдовици. (146, с. 441)

 

Ожени се за една, за втора, за трета… Окултистите казват: „Той се преражда.“ Понеже един окултист се преражда 777 пъти, за да постигне съвършенство – той ще има 777 жени. Той ще бъде женен за толкова жени и коя ще му бъде жена? То е едно неразбиране. Във всичките свои прераждания той само 12 пъти ще има своята жена, а другите, които остават от 777, като извадите 12 – той ще се жени за сянката. 12 пъти ще живеят на Земята! Тогава ще бъдат гениални, ще имат щастие. Това са окултни теории, не е моя теория. (129, с. 433)

 

От всичките прераждания, които според едни окултисти са 777, според други – 999, а според трети – 9999, всичко 12 прераждания, според зодиите, могат да се срещнат ония души, които са свързани с великата Любов. В такова съчетание вие ще бъдете гениални, и двамата ще свършите някаква велика работа на Земята. В другите прераждания ще бъдете един обикновен човек, който ще свърши една обикновена работа. Необикновените, великите работи се вършат само тогава, когато на Земята се срещнат двама души, които истински се обичат, които са определени един за друг. (88, с. 213)

 

Не зависи от човека какъв ще се роди – мъж или жена. Друг разрешава този въпрос. Дали си мъж или жена, ти трябва да бъдеш доволен от положението си. Ако не си доволен и роптаеш, ще ти се дадат такива тежки условия, че да оплакваш дните си. Най-после, трябва да се примириш със съдбата си и да използваш положението, което ти е дадено. Щом се примириш, условията ти веднага ще се подобрят. Човек няма право и да избира родителите си или в кой дом да се роди. Миналият живот е определил сегашния, а сегашният определя бъдещия. Значи до раждането си човек не може да бъде господар на условията, но след раждането си той вече може да изправи живота си. Като стане пълнолетен, човек е в състояние да нареди живота си, както иска. Затова е нужна силна воля и работа – нищо не се дава наготово. (177, с. 197)

 

Често слушате някой мъж да казва: „Аз не искам да бъда мек като жена.“ Жената пък казва: „Аз не искам да бъда твърда, настойчива като мъж.“ Това са човешки измислици. В даден случай мъжът трябва да бъде мек като жена, в друг случай пък жената трябва да бъде твърда като мъж. Половете се сменят. Жената и мъжът са форми, които могат да се менят. Днес някой е мъж, в бъдещия си живот ще дойде в женска форма. И обратно – в друг живот жената може да дойде в мъжка форма. Когато дойде до великите Божии принципи, човек ще разбере, че между всички форми, които съществуват на Земята, има тясна връзка, чиято същност трябва да се знае. Човек може да носи рокля вместо панталони и обратно. В този смисъл като човек ти трябва да бъдеш мек, подвижен като водата; да се разширяваш като въздуха; да бъдеш твърд, устойчив като въглеводорода и най-после, да имаш светлината и топлината на огъня. Човек трябва да развива тези качества в себе си. Това са елементи, които се съдържат във всеки човек, но от него се изисква работа, за да ги развие. Защо трябва да ходите при другите хора, от тях да купувате топлина и светлина? И тъй, всеки човек може да бъде връзка, проводник между Бога и хората, да им помага, да улеснява техния път. Такъв човек може да се нарече приятел на човечеството. (101, с. 99)

 

Има разни окултни теории. Казвате, че човек ще се прероди 777 пъти, и то – епохални прераждания, а и други още безброй прераждания извън тези ще има. Ако ги използваш, човек ще станеш, ако не ги използваш, ще бъдеш като един охлюв. Един обикновен човек ще останеш, ще страдаш. (74, с. 269)

 

Казват, че човек се преражда много пъти, от които 777 прераждания са епохални, другите са обикновени. Дали е така, не зная. Аз не съм проверил това. Ако някой от вас е проверил тази истина, нека каже вярно ли е или не. (114, с. 17)

 

В света съществуват два порядъка – човешки и Божествен. Всички нещастия произтичат от човешкия порядък. Това е законът, който индусите наричат карма и прераждане. Прераждането е закон за изправление на човешкия порядък в света. В Божествения порядък няма прераждане. (94, с. 28)

 

Сега аз говоря на ония от вас, които искат да изпълняват волята Божия. Волята Божия се изпълнява по Божествен начин, а не по човешки. Искате ли да живеете по човешки и да се осигурявате, вие ще имате само разочарования, мъчнотии и страдания – раждания, умирания, прераждания и т.н. Искате ли да излезете от човешкия живот, вие трябва да учите. В какво вярват хората, за вас това не е важно. В какво вие вярвате – това трябва да ви интересува. (86, с. 171)

 

Някой се е нагърбил да приложи това учение. Вие му казвате: „Не прави даже опити, това учение не е за сега, то е неприложимо още в живота. То е за другото прераждане, за това време го оставете.“ Аз пък казвам: оставете настрана закона за прераждането! Има един закон по-велик от този за прераждането. Той е законът за изпълнение волята Божия. Щом изпълните волята Божия, вие ще бъдете Син Божи и ще кажете тогава, че животът има смисъл. (24, с. 565)

 

В стария живот няма свобода. Който живее по старото учение, той винаги ще бъде роб на себе си и на условията. Такъв човек все повече и повече остарява, осиромашава, докато най-после умира и го занасят с кола на гробищата. Защо човек умира? – Защото не вярва в Бога. Каквото Бог му каже, той не вярва; каквото дедите и прадедите му кажат – вярва. Казвате: „Като умрем, нашите ближни ще се молят за нас, ще изкупят греховете ни.“ – Остане ли други да се молят за вас, работата ви е свършена. Остане ли да пълните шишето си отвън, работата ви е свършена. Всичко, което се пълни отвън, отвътре се изпразва. Остане ли човек да се пълни от това, което излиза от хората, неговата работа е свършена. Каквото човек дава на другите, той пак го взима назад. Каквото бащата и майката дават, те пак го взимат назад. Според закона на прераждането, бащата дава тялото на своя син, но в друг живот той ще стане син или дъщеря на сегашния си син, който по този начин ще се изплати на баща си. В третото прераждане синът пак ще стане баща и т.н. В Божествения свят, обаче, не става това, понеже там няма смърт. За Съществата от Божествения свят няма смърт, няма прераждане. Божественият живот е живот на съвършенство. И след всичко това, хората се делят на черни и бели. Те казват: „Този е от Черното Братство, а онзи – от Бялото Братство.“ Казвам: който не върви по законите на Любовта, Мъдростта и Истината, той е от Черното Братство. Който върви по законите на Любовта, Мъдростта и Истината, той е от Бялото Братство. (106, с. 181)

 

Като ученици вие трябва да работите съзнателно върху себе си, да пресъздадете своя мозък, да преработите неговата материя. Това не се постига в един живот. Много работа се изисква от човека, докато постигне съвършенство. Ако изучавате клетките на човешкия мозък, ще видите, че клетките на моралния човек се различават коренно от тия на обикновения човек, а още повече от тия на престъпника. Каквото е изработил човек в един живот, оттам нататък ще продължава да работи. Нищо в Природата не се губи. Следователно дето и да се разпръснат клетките на даден човек в пространството, в края на краищата, когато той отново слиза на Земята, всички негови клетки ще се съберат на едно място и ще образуват новото му тяло. В създаването на човешкия организъм се крие голяма мистерия. (154, с. 21)

 

Като казваме, че има само един живот, ние подразбираме, че има само едно дърво, а другите дървета са негови части. Има само един живот и върху този живот се нареждат всички останали животи. Всичко, което ние виждаме на Земята, представлява човека, разложен на своите части. Минералите, растенията, животните – това е човекът, разложен на своите части. Следователно, когато изучаваме животните, ние изучаваме човека; когато изучаваме растенията, ние изучаваме човека. По тази причина именно, влезете ли в една страна, по растенията, по животните, които съществуват в нея, вие можете да познаете окръжаващите хора и тяхната култура. Ако влезете в една градина, в която има само боб, какво заключение ще извадите? (138, с. 142)

 

Много пъти човек ще слиза на Земята, докато придобие светлината, която ще го заведе при Бога. Като се ражда и преражда и работи съзнателно върху себе си, човек вае своето лице, докато се представи пред Бога като завършена, съвършена картина. Много недостатъци, необработени линии има върху човешкото лице, но той трябва да работи и да върви напред. Всеки трябва да каже: „Аз познавам Бога, както Той ме познава; аз го любя, както Той ме люби; аз ще се пожертвам за Него, както Той се жертва за мене.“ Кажете си така, започнете да работите тихо и спокойно, без да се обезсърчавате. Който бърза и желае в скоро време да постигне нещо, той само се обезсърчава. (27, с. 21)

 

При сегашните условия на живота невъзможно е всички хора да станат царе, но през вечността всички имат възможност да постигнат идеалите си. Понеже в един живот човек не може да реализира желанията си, затова са предвидени много съществувания. Много пъти ще дохожда човек на Земята, докато реализира своите желания и се усъвършенства. (154, с. 121)

 

Ако искате да се развивате правилно, в ума си всякога трябва да държите идеята, че вие изразявате Божественото съвършенство. На пръв план вие трябва да се стремите да изразите Божественото съвършенство, а на втори план – вашето. То е правилният ход на еволюцията. Вие сте жива частица от Бога, една малка монада, в която Божественото трябва да се прояви. Когато ние говорим, че не трябва да мислим зло един за друг, всякога подразбираме Божественото в нас – за него не трябва да говорим лошо, а не за човешкото. За човешкото нито Господ, нито ангелите искат да знаят нещо. Че мъжът и жената се карали, че две деца си дърпали косите, че някой ударил някого – то се констатира като факт, доколко има отношение спрямо Божествената еволюция, но човешкото никъде не се хроникира. Че ти си направил някаква къща за сто хиляди лева – за това помен няма, но енергията, която си иждивил, се отбелязва. Как и где си иждивил енергията на своя живот – това иска да знае Божественият свят, а че си бил министър – не иска да знае, това е човешко. Някои питат какво са били в миналото. Какво си бил в миналото? Хубаво, аз да ти кажа какво си бил. Когато си минавал през животинското царство като слон, имал си дълъг хобот, къса опашка, краката ти са били дебели. Като си минавал през тревопасните, през млекопитаещите – имал си големи рога, ходил си с издигнат врат и постоянно си махал опашката нагоре-надолу. После, като си дошъл между маймуните, станал си една от сръчните маймуни, с опашката си се връзвал за дърветата, катерил си се по тях. И най-после, като си дошъл като човек, си на най-високото място, станал си цар, събрал си една стохилядна войска за война, осъдил си десет хиляди души на затвор, петнайсет хиляди души на обесване, петдесет хиляди души на застрелване. Да, бил си велик цар, но си избил сто хиляди души! В този случай животът няма смисъл. Животът има смисъл само тогава, когато в нас се изразява Божественото съвършенство. Може да направите опит със себе си. Всички хора, които живеят с Бога, са доволни; а всички хора, които са недоволни, са сами – те живеят без Бога. Това е факт. (34, с. 120)

 

Искате ли и Бог да се обърне към вас, когато Го призовете, вие трябва да измените, т.е. да изправите понятието си за Него. Неправилният живот на хората в миналото до голяма степен е покварил тяхното съзнание, вследствие на което светът със своите изисквания се е наместил в умовете и сърцата им и не е оставил място за Господа. Всичко има в умовете и сърцата на хората, но само Той не е там. Тази е причината, задето днес хората са обременени, измъчени. Те носят голям, непосилен товар. Съвременните хора работят, трудят се, учат, знания придобиват, богатство и сила придобиват, но едно нямат – Любовта, която ражда живота. И в края на краищата всичко, което са придобили, изчезва, и те заминават за онзи свят, като казват: „Нищо, пак ще се преродим!“ И наистина, пак дохождат на Земята, пак същата задача решават. Дойде смъртта, отнесе ги на онзи свят и задачата остава неразрешена. Хиляди години вече, откак хората се раждат и прераждат, но въпросите на живота остават все неизяснени. Прераждането изяснява въпросите, но не ги разрешава. (101, с. 10)

 

Защо се раждат хората? – За да опитат Божиите блага и великата Божия милост. Когато някой се оплаква, че животът му е тежък, че не може да се справи с мъчнотиите, Бог казва: „Вземете старата глава на този човек и му дайте нова.“ Това наричаме ние смърт. Като умре, той започва да плаче, да се вайка, иска пак да живее на Земята, да изправи грешките си. Бог отново му дава живот, да опита новите условия и да се изправи. Така човек ту умира, ту отново се ражда, докато дойде до съвършенството, към което се стреми. Своенравен е човек, мъчно се изправя, но въпреки това Бог му дава условия да живее, да се ражда много пъти на Земята, за да научи великите Божии закони и да ги прилага. (40, с. 57)

 

Докато изучи законите на физическия свят, човек трябва да мине през 777 прераждания. Във физическия свят се преплитат и останалите два свята – духовният и Божественият, които се изучават едновременно. Задачата на човека е да научи законите на Любовта – да може правилно да я възприема и предава. Ще кажете, че Любовта е майка на човека. Други пък признават само физическата си майка. И това положение е вярно, но коя ще бъде истинската ви майка, щом сте минали през 777 прераждания? Който живее в Любовта, той е сам на себе си майка, баща, брат и сестра. (15, с. 115)

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...