Jump to content

Защо не помним преражданията си


Recommended Posts

2. ЗАЩО НЕ ПОМНИМ ПРЕРАЖДАНИЯТА СИ? ПРЕРАЖДАНЕ И КАРМА.

ЩОМ ДОЙДЕ ЛЮБОВТА, ПРЕРАЖДАНЕТО ПРЕСТАВА

Вие сте идвали много пъти на Земята в разни форми. Дали помните това или не, дали го признавате или не – това е написано в аналите на Природата. Какво вярвате вие, това не е важно; важно е какво е писала Природата. Може да ми възразите: „Ние не помним.“ Че и онзи, който е пил, нищо не помни, но кръчмарят всичко помни – той е писал всичко в своя тефтер… Че и Природата има една велика книга, в която записва всичко. Вие защо не признавате, защо не помните? Защото имате да плащате на кръчмаря. Тия, които помнят, са ония кредитори, които имат да взимат, а тия, които не признават и не помнят, са ония, които имат да дават. Човекът е едно същество, което много пъти е излизало от Бога и се е връщало. Така е писано. Какво е вашето верую и в какво вярвате, то е личен въпрос, защото всички същества имат по едно верую. Не е важно да вярваме в нещо, но истинският въпрос за нас е въпросът за Любовта. Ние се занимаваме с най-важния въпрос. (134, с. 406)

 

Докато е на Земята, човек постоянно търси начини как да преустрои живота си. Щом дойде смъртта, той отива в другия свят – там да разреши социалните въпроси. След време отново слиза на Земята да приложи онова, което е научил на онзи свят. Обаче като се върне оттам, всичко забравя и започва отново да се лута. Някои помнят това, което са научили и го прилагат в своя живот. Това е достояние само на онези, които вярват в Бога като Първопричина на нещата и изпълняват волята Му. (185, с. 168)

 

Някои искат да знаят своите минали прераждания, за да се изправят. Те не могат да понесат и изправят грешките, на които всеки ден се натъкват, че ще изправят миналото си! Ако знаете своите минали животи, вие ще се спънете. И бъдещето може да спъне човека, както и миналото. И в бъдещето на човека има положителни и отрицателни възможности и условия. Като живее правилно, човек незабелязано прониква в миналото си и го изправя, като същевременно чертае добър бъдещ живот. За да открие своите тайни, Природата изисква от човека чистота, доволство и правилно разбиране на живота. (168, с. 105)

 

Ако човек иска да запази и на старини знанието, способностите, богатството си, които е придобил на млади години, той трябва да е живял съвършено чист вътрешен живот. Без чистота човешкият дух не може да се прояви в силата си, не може да запази богатството, което е придобил на младини. Човек много пъти ще изучава едни и същи неща, ще ги забравя, отново ще ги изучава, докато най-после те станат в него втора природа. Истинско знание е това, което никога не се заличава от съзнанието на човека. Според теорията на прераждането вие сте идвали много пъти на Земята и в някое от своите прераждания може да сте били виден адепт в Индия, да сте имали последователи, да сте учили хората на великото знание, а днес нищо не помните. Защо? – Отклонили сте се от правия път, вследствие на което всичко сте изгубили. Сега трябва отново да работите, да придобиете старото си знание. Някои разправят, че Ледбитер, водител на теософите, в някогашното си минало е бил пророк Амос. Ледбитер сам се чуди как е забравил всичко от миналото си знание. Днес той е лишен от пророчеството на Амос, който е бил прост говедар – малко нещо е знаел, но всичко това е знаел добре и го е прилагал. Амос предсказвал много неща, а Ледбитер едва запазил от миналото си разположение към духовен живот. Следователно, ако човек не иска да регресира, а желае да запази знанието си, той трябва да живее абсолютно чист живот. Само при такъв живот човек може да запази знанието си, да даде простор на духа си и да работи в съгласие със законите на живата Природа. (141, с. 127)

 

Всичко в живота се мени, но Божественото в човека остава неизменно и вечно. Който не познава закона на прераждането, той се чуди защо някой го мрази. Много просто – направил си му пакост в миналото. Обърни една от страниците на миналия си живот и ще видиш, че си отнел несправедливо къщата на този човек. Сега ще изправиш погрешката си. За да те обикне и прости, не само къщата му ще върнеш, но даже ще я мебелираш. Това значи да живееш според закона на Любовта. (27, с. 90)

 

Като срещнеш някого, не казвай, че тоя човек не ти е приятен, но отвори архивата на неговия живот и разбери защо го срещаш. Виж какво можеш да научиш от него и какво можеш да му дадеш… Колкото и да имате достъп до архивата на човешкия живот, вие можете да проникнете най-много до последния живот на миналото му. Човек е минал през хиляди животи, той се е раждал и прераждал хиляди пъти. Казваш: „Познавам тоя човек, зная неговото минало.“ Какво знаеш? Знаеш само един от неговите животи, а това нищо не значи. Само оня може да каже, че познава човека, който е проникнал през всички животи на миналото му. Само тогава той може да каже, че знае цялата история на неговия живот. В тоя смисъл, човек е едно голямо, велико произведение на Бога, Който работи в него, затова и аз не бързам да се произнасям за Божието дело. Аз не смея да кажа, че тоя или оня човек нищо не струва. Една негова постъпка може да не е права, но като човек, той е творение на Бога. (71, с. 135)

 

Природата има едно безпристрастно мнение за нас. Трябва да знаете, че не можете с нищо я накара да си измени мнението заради вас, защото тя ви познава. Знаете ли от колко хиляди години тя ви познава? Тя в книгите си ви е написала, има много поменици заради вас. И по някой път вие запитвате: „Какви са тия поменици?“ Аз ще ви кажа друго нещо: няма престъпление, което всеки един от вас да не го е направил. И няма добро, което всеки един от вас да не го е направил. – „Ама как?“ – Много просто! Едно време ти си живял във формата на един тигър и като такъв колко хора си изпоял! Едно време си бил змия и като змия колко животинки си изпоял, удушил! Като сте минавали през всичките форми на животните, знаете ли колко беззакония сте извършили? Сега седите и минавате за… Не, Природата всичко е записала и казва: „Еди-кой си едно време беше тигър, мечка, змия, крокодил и извърши много престъпления.“ Всичко е записала тя! Е, питам тогава, где остава вашето благородство? Вашето благородство ще се прояви в бъдеще. (34, с. 257)

 

Първо човек трябва да ликвидира с кармата си, с прераждането си, да стане едно с Бога и тогава да дойде до новата фаза на живота – до щастието. (98, с. 58)

 

Щастието не се придобива чрез закона на еволюцията, нито чрез раждане и прераждане. Чрез раждане и прераждане човек изкупва греховете си, а щастието принадлежи на новата епоха. Първо човек трябва да ликвидира с кармата си, с прераждането си, да стане едно с Бога и тогава ще дойде до новата фаза на живота – до щастието… Придобиването на щастието е в зависимост от миналия живот на човека, от усилията му, от паданията и ставанията, от страданията и изпитанията, през които е минал. Пред щастието няма да говорите за вашето минало нещастие или за добрите животи, които сте прекарали. Пред щастието няма да говорите за Добро и за зло. Щастието е извън Доброто и злото. Някой се оплаква, че е добър човек, а е нещастен. Когато щастието ви посети, вие ще бъдете в съвършено друг свят – нито на Небето, нито на Земята – в света на Любовта. Любовта ще бъде среда, условие за проява на човека. В този свят не съществуват понятия за добро и за зло. (55, с. 90)

 

Човек в един миг може да ликвидира със своята лоша карма само чрез закона на Любовта. Ако човек живее в безлюбието, той ще се ражда и преражда много пъти, докато се научи да живее съгласно Любовта – да превръща горчивото в сладко, да говори само добри думи, никога да не отмъщава. Едва тогава човек влиза в закона на вселяването. Велико бъдеще очаква човека на Любовта! (107, с. 20)

 

Ако нямаш предвид Божията воля, законът на кармата ще дойде и ти ще се натъкнеш на големи противоречия. Векове ще минат, докато се справиш с тях. В Евангелието се разказва за онзи длъжник, който паднал пред нозете на господаря си и молил да му се прости дългът. Господарят му простил дълговете. И вашата карма може още днес да се ликвидира. – „Как?“ – Чрез закона на Любовта… Докато живееш в безлюбие, ще се раждаш и прераждаш. Щом дойде Любовта, прераждането престава. Тогава ще влезеш в закона на вселяването. (85, с. 246)

 

Сега пренесете факта за отварянето очите на слепия във вашия духовен живот и вижте, не съществува ли такава слепота и във вас? Кога се отварят духовните очи на човека? Когато дълбоко в душата си той пожелае да прогледа, за да служи на Бога и да изпълнява Неговата воля. И слепороденият, на когото Христос отвори очите, носеше в себе си желанието да изпълни волята Божия. Заради това желание той очакваше да дойде някой да му помогне. Според индуската философия ще кажат, че този човек е ликвидирал с кармата си, затова е трябвало да прогледа. Ние пък казваме, че кармата го напуснала. Какво значи кармата да напусне човека? Кога кармата напуща един човек? Когато види, че няма какво повече да вземе от него. Като го погледне, кармата казва: „От този човек нищо не може да излезе.“ (20, с. 8)

 

Всички ние живеем по писани закони, писани от хората. Всички поддържат: „Тъй казал дядо ми, тъй казала баба ми; туй е наследствено, онуй е наследствено.“ Не са Божии черти, те са човешки черти. Наследствеността е творение на човешкия гений, на човешкия дух. Прераждането не е едно учение, написано от Бога. Прераждане има, защото хората са заставени да се прераждат. Онзи търговец, който има падежи на полиците си, той ще се прероди, инак ще го турят в затвора. Индусите наричат това карма. Ако си плати полиците навреме, това наричат дихарма. В сегашното европейско разбиране, в християнството, ако го турите в затвора, казват: „Той бил грешен.“ Ако си плати навреме полиците, наричат го праведен. Какво нещо е праведен човек? – Човек, който си плаща дълговете. Какво нещо е грешен човек? – Който само отсрочва дълговете си. (64, с. 68)

 

Ще кажете, че този човек е млад, не трябвало да умира. Той не е умрял, на екскурзия е отишъл. – „След колко години се преражда човек?“ – Който върви по закона на Любовта, преражда се след 1500-2000 години, който върви по свой закон, преражда се след 45 години и най-после, глупавият се преражда веднага. – „Какво представлява прераждането?“ – Прераждането е закон за освобождаване на човека от неговите грешки и заблуждения. Праведният, обаче никога не умира. Той излиза от една къща и влиза в друга. Той никога не отива и на Небето. Защо? Защото за него Небе е мястото, където Бог живее. Където Бог не присъства, там е адът. Земята пък е място на лошите условия, т.е. на гъстата материя. Който търси Бога, ще Го търси и вън, и вътре в себе си. (188, с. 105)

 

Има някои, които ще завършат своето развитие на Земята – не ще се прераждат повече. Прераждането е само един метод, а онези, които са завършили развитието си, няма защо да се прераждат. Ако пък някое съвършено Същество или някой ангел иска да дойде на Земята да свърши някаква работа, те могат в няколко минути или най-много в половин-един час да си създадат тяло, каквото искат; да си създадат каквато човешка форма искат. Този ангел ходи натук-натам, докато си свърши работата, след което разглобява тялото си и заминава за невидимия свят, отдето е дошъл. (64, с. 34)

 

Мнозина питат защо трябва да вярват. Вярата е необходима за съкращаване на времето. Като вярвате, ще свършите работата си в един ден. – „Защо трябва да вярвам?“ – За да се излекуваш в един ден. Ако се излекуваш в 24 години (вероятно 24 часа – бел. състав.), ти си употребил методите на гения. Ако умреш, значи ти си употребил методите на обикновения човек, вследствие на което много пъти ще се раждаш и прераждаш. Вярата подразбира съкращаване на процесите. Някои казват, че е глупаво човек да вярва. Други питат, може ли да хвърчи човек, като вярва? – И това е възможно. Рибите се превърнаха в птици, след като повярваха, че могат да хвърчат. Един ден, когато човек повярва, че може да хвърчи, ще стане ангел. Има хора, които са повярвали в това и ангели са станали. Следователно който иска да еволюира, трябва да приложи закона на вярата като велик Божествен принцип. Само тогава той ще разбере, че без вяра не може да угоди на Бога, нито да очаква някакви постижения. (70, с. 330)

 

Казано е в Писанието: „Невъзможните неща за човека са възможни за Бога.“ Какво означава този стих? – Ако човек следва разумните закони на живота, тази работа, за свършването на която се изисква дълъг период от време, ще се свърши в 24 часа. По този начин кармата на хората може да се ликвидира в кратко време и животът им да се подобри. Прераждането като условие за ликвидиране на кармата има отношение към обикновения човек, който свършва работата си за 2400 години, обаче, като се съберат усилията на талантливия, гениалния и светията на едно място, те могат да свършат същата работа за един ден. В това се крие силата на вярата. Казват: „Повярвай в Господа Иисуса Христа, за да бъдеш спасен ти и домът ти.“ Ония, които цитират този стих, взимат механическата му страна. Ние имаме предвид вярата на светията, на гениалния и на талантливия, които са познали Бога и прилагат неговите закони. Само за тях времето се съкращава. (70, с. 326)

 

Когато човек не живее добре, той напакостява на своя нос, очи, уста, уши – разваля си земната къща и най-после излиза от земната къща. Трябва да се съгради нова къща. И може би, за да стане това, ще му вземе най-малко 40 години. Когато един човек отиде в невидимия свят, 40 години той е на просия – като някой калугер, който отива от манастира да проси. 40-45 години ще ходи след смъртта от врата на врата. После ще дойде пак на Земята. По-напред в миналото е било 250 години, а сега е 45 години. Сега хората по-бързо се прераждат. Ускорена е еволюцията сега. Дали сте религиозни или не, ако този живот не го цениш както трябва, ти 45 години непременно ще просиш на оня свят. А пък ако си го разбрал, няма да има просия. (100, с. 58)

 

Сам за себе си човек представлява богат материал за изучаване. Той не познава своя ум, своето сърце, нито живота си. Той трябва да се върне хиляди години назад, да види какъв живот е минал. Като не подозира това, през което е минал, човек казва: „Аз живея.“ Да, ти живееш като риба, която се движи между двата бряга на реката. Първото нещо, на което един ден ще се натъкнете, това ще бъдат вашите минали съществувания. Като започнете да ги разглеждате, тогава само ще разберете закона на еволюцията и инволюцията. Тогава само ще разберете как са се развивали у вас едни чувства и способности за сметка на други. Тогава само ще разберете защо някои неща са се сложили по един, а не по друг начин. Това е велика наука! (61, с. 121)

 

Който се мисли за стар, той не може да бъде ученик. Човек трябва да се освободи от заблуждението да се мисли стар. Докато считате, че сте стари, че за нищо не ви бива – това са мисли на вашите деди и прадеди. Под думата „стар човек“ се разбира изтрит човек. Щом е изтрит, той не може да се нарече човек... В този смисъл човек не може да бъде стар. Стар, древен човек е този, който е разширил съзнанието си и придобил много знания и опитности. Млад човек е този, съзнанието на когото е едва напъпило. Това са основни идеи, вложени от памтивека още в първоначалния език. На Земята човек напъпва, но не може да узрее. За да узрее, той трябва да мине отвъд гроба, в духовния свят. Тук той навлиза във висшия свят, в будическото поле, дето под влиянието на Божествената светлина завързва и узрява. След това ангелите откъсват плода, опитват го, а семето хвърлят на Земята, дето има условия за неговото покълване, растене, напъпване и цъфтене. Това наричаме въплътяване на човешката душа на Земята във форма на човек. Значи сладостта на плода се опитва горе, а семето на плода се посажда на Земята. И тъй човек ще обикаля този кръг – ще слиза и ще се качва, докато разбере законите така, както ангелите ги разбират. Само по този начин той може да се освободи от кармическия закон. Дойде ли до това положение, човек излиза вече от фазата на дърво, което в един свят цъфти, в друг зрее, но ще бъде свободна душа. Така трябва да разбирате нещата и да се освободите от всички заблуждения, които ви спъват. (153, с. 122)

 

(Въпрос към Учителя: „Кажете ни защо човек трябва много пъти да се ражда и преражда? Защо е нужно да минава много пъти през една и съща опитност?“) – Всяко раждане на Земята и заминаване на другия свят са различни при различните условия. Следователно в тях няма повтаряне на опитностите. Всичко се ръководи от една велика Разумност, която се отличава с голямо разнообразие. Като знаете това, за всичко благодарете. Тайната на живота се крие в благодарността. Всеки момент да благодарим за всичко, което ни се дава. Че страдаш – благодари; че се радваш, пак благодари; че си беден или богат, благодари. И когато получаваш нещо, и когато даваш, пак благодари. Аз не говоря за механическата благодарност. Правете всичко съзнателно, а не механически. (126, с. 301)

 

Музикантът се оплаква, че му дотегнало да свири; художникът се оплаква, че му дотегнало да рисува. Радвайте се на изкуството и на дарбата, която ви е дадена, защото втори път няма да ви се даде. В Природата не съществува еднообразие. Ако в един живот сте философ, в следващия ще бъдете музикант, поет, художник и т.н. Някои се съмняват в прераждането и не искат да го приемат. Ако вярват в това, което им се говори, и на тях ще вярват. Доколкото вярвате на хората, дотолкова ще вярват и на вас. Каквото мислите за хората, това ще мислят и за вас. Дръжте в ума си мисълта, че всичко, което ви се случва, е за добро. Това не значи, че зло не съществува в света, но мислете за Доброто, за да го привлечете към себе си. (120, с. 20)

 

Казваш, че баща ти и дядо ти са били такива и ти приличаш на тях. Аз не се интересувам от твоя баща и дядо. Ти си бил съдружник с тях, но това не ти дава право да отдадеш всичките си недъзи на тях. Днес носиш наследствени черти от баща си и майка си, но преди четири поколения ти си бил баща на своя баща. Значи, което си унаследил от баща си днес, това някога си вложил в него. Следователно не въставай против себе си, против това, което някога ти си вложил в своя ближен. Не се оправдавай с баща си и с дядо си. Кажи си: „Тази работа е моя, т.е. този грях е мой, аз сам ще го изправя.“ Кажеш ли, че така си създаден от Бога, не си прав. Значи Бог те е създал такъв, за да правиш зло! Не, ти създаде злото, ти създаде страха, противоречията, а не Бог. Той създаде добри неща, а това, което ти създаде, Бог ти го завеща. Той окичва хората с техните собствени деяния. (158, с. 175)

 

Ако не поддържате добри мисли, добри чувства и добри постъпки, вие не можете да бъдете свободни, нищо не можете да постигнете в света и сами се осъждате на ненужни страдания, тревоги, закъснявания. Но аз изяснявам как всъщност седи работата кармически. Кармата – това е разбирането на човека. Тъй както хората разбират кармата, тя никога не може да се разреши. Когато апостол Павел разисква кармата, казва: „По закон никой не може да се оправдае.“ Ако ние мислим само за себе си и искат да ни убедят, че в едно прераждане ще станем добри, в друго, в трето – казвам: зей, коньо, за зелена трева! Следующият живот не може да те направи добър. Ти добър не можеш да станеш, ти си едно произведение. Мисълта, която става добра, това е външно качество на мисълта. Тази мисъл не е свободна. Ако ти търсиш своята мисъл отвън, ти не си свободен човек, ти си едно произведение. Ако търсиш свободата отвътре, тогава ти ще бъдеш човек независим. (100, с. 21)

 

Ако вие сте последен от даден род, непременно ще носите последствията на известен дефект или на някоя дарба на свой дядо или прадядо. Това нещо хората наричат наследство. Не е лесно човек да се освободи от връзките на своето минало. Човек има не само физически, но и духовни връзки. Ето защо кой каквото прави, с това той чертае само своето бъдеще. Човек трябва да бъде внимателен в живота си, да знае, че връзките, които днес прави, ще окажат влияние не само след сто години в живота му, но те ще имат влияние даже и след четири поколения. Това е красивата страна на нашия живот. (141, с. 212)

 

Мнозина искат да им се дадат дарби – да се проявят. Ако отсега нататък човек иска дарби, неговата работа е свършена. Човек се ражда с дарби, които постоянно трябва да развива. Ще възразите, че във времето на апостолите Дух Божий ги осенил и те започнали да говорят на 12 различни езици. Ако това е станало в миналото, защо да не стане и сега? Това не е произволно явление. За да ги осени Духът, това показва, че в тях са били отворени всичките извори на живота. Следователно, за да стане учен, човек трябва да се е родил учен. Само онзи може да се роди учен, който е работил в миналото. Той има добре развити ум и сърце. (169, с. 34)

 

Всеки човек има известни дарби и способности, но иска нещо повече. Всеки иска да бъде виден музикант, художник, учен, философ – да говорят всички хора за него. Ако работи за развиване на своите дарби, той ще постигне това. Всеки човек е бил виден, знаменит артист или учен, но ако днес не е такъв, той е на почивка. Когато някой голям артист даде няколко концерта, той се отделя някъде на уединение, да си почине. По време на почивката той замисля нови планове, които след време ще постигне. Следователно всеки човек, който не се е проявил още, трябва да знае, че е на почивка някъде, дето замисля известен план. След време той ще реализира своя план, но работа се изисква. (169, с. 249)

 

Всички лютиви растения като лука, чесъна и други, ние знаем каква култура носят в себе си. И някой ме пита какъв е бил в миналото. Ще ти кажа. Едно време, като растение, си бил лук, чесън. А като си минал през животните, през млекопитаещите, имал си формата на лъва, на тигъра, на котката, на змията и досега още твоят характер не е облагороден. В тебе няма самопожертване, няма самоотричане, няма туй съзнание, което се изисква. – „Ами какво трябва да направя?“ – Ще се повърнеш назад. И затова египтяните, в своята теория за трансмигрирането на душите, казват: „Ако една душа не е минала през някой стадий, тя ще се повърне назад, ще мине през туй положение, за да добие всичките качества, които са необходими за нейното развитие и после ще продължи нагоре.“ Та, за да се изправи известна погрешка във вас, не е тъй лесна работа. За да може коренно да изправите някоя погрешка, непременно трябва да настане едно слизане на душата. При това слизане на душата човек за две-три години като че изгубва своето знание – никаква деятелност не проявява. Душата там се повръща като че в няколко форми назад. След това дохожда едно подобрение, човек се съвзема и тръгва напред. Ако на някой човек липсва нещо, той трябва да се върне назад, към Природата, и оттам да си достави този недоимък. (34, с. 157)

 

Мнозина се оплакват от неправдите в живота и отдават всичко на Бога. Щом мислят така, неправдата е в тях. Ако е даден само един живот на човека, има право да се оплаква. Но какво ще кажете, като знаете, че вие сами сте създали неправдата? Вие живеете по Божия благодат. Бог е толкова снизходителен и въпреки това вие пак роптаете. Нова епоха иде, нова култура, нови условия! Новата епоха се ознаменува с това, че Бог иде в света да тури ред и порядък, да отдели смъртните от безсмъртните, грешните от праведните. Всеки сам си определя категорията, в която ще живее. (38, с. 16)

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...