Двете изключения

[Ани]

ДВЕТЕ ИЗКЛЮЧЕНИЯ

Винаги новите културни вълни в човечеството възникват при завършване на космични цикли и навлизане в нови области на Вселената. Тези духовни импулси излизат от центъра на системата - Слънцето.

В наше време много хора имат сетиво за живото, разумното пространство и съзнават Вселената като цялостен организъм с физическо и духовно естество. Атомите на живата духовна Вселена са пробудени същества на светлината, а на физическата - същества от предметния свят.

Хиляди години преди новия цикъл неговият импулс се подготвя от Един Велик Мирови Учител, Който е разумна светлина от живия център на системата - Слънцето, въплътила нови знания, нов живот, нови условия. Школите, създадени от този Учител през хилядолетията вдъхновяват културни и социални движения, плеади от мислители, реформатори и творци, исторически периоди и епохи, които пробуждат съзнанието на човечеството за новото.

Изправени сме пред извънредни космични събития: Слънцето и Земята са пред цикличен юбилей; Слънчевата система излиза от космичния прах; предстои да ни се разкрие центъра на Галактиката.

В подобни случаи Слънцето е команден пулт за промените в планетната система.

„Слънцето е причина за всички нещастия на Земята, за нашите страдания и за нашите радости; то ражда наводненията, епидемиите и всички болести в света, то предизвиква земетресенията, изобщо то е причина за всичко, което става в цялата природа. Но Слънцето казва: „Ако ти си умен, ще можеш да използваш разумно моята енергия, аз ще ти принеса всичката благодат, а ако не си умен, ще ти причиня най-големи страдания“ [91, с. 75]

Значи хората трябва да бъдат умни, да резонират с разумния ритъм на Слънцето и Природата.

Животът в Природата се подчинява на цикли, пулсации. Малките цикли предизвикват фини пулсации, а големите - по-осезаеми. Когато много малки цикли се съберат в един голям, получават се пертурбации, наречени ритмични изключения.

„Във висшата математика на окултната наука има едно твърдение, според което при движението на едно колело на всеки сто милиона обръщения има едно изключение. Такова едно колело е нашата Земя. И тя като обиколи сто милиона пъти около Слънцето, и в нейните движения ще има едно изключение, което ще се изрази или в низходяща степен, катастрофално, или във възходяща степен, благоприятно. Такива изключения са ставали много често, такова изключение иде и сега.

...Знаете ли какво ще стане в света, когато слънцето направи едно такова изключение? Ако това изключение попадне в низходяща степен, цялата Слънчева Система ще угасне, нашето Слънце ще потъмнее, а с това и всякакъв живот ще престане; ако това изключение попадне във възходяща степен, слънчевата енергия ще се увеличи 10 пъти и тогава да му мислят хората на Земята.

Тъй че сега има едно приблизително съвпадение - и Слънцето, и Земята, са направили своите 100 милиона обръщения и сега идват две изключения.“ [91, с. 75-76]

От древността всички посветени предупреждават за изключителните събития в границите на нашето хилядолетие. Те говорят за огнена вълна, смяна на условията.

За да могат да влязат в новия свят на светлината, хората трябва да си образуват духовно тяло, т. е. в тях да се събуди животът на свръхсъзнанието. Свръхсъзнанието е Христовият Дух - разумният център в душите на съществата.

Духът е най-финото. Ти можеш да се домогнеш до съзнанието на Духа, само ако излезеш от условията на гъстата материя. Защото съществува закон, според който съзнанието е толкова по-будно, колкото в по-ефирна материя се проявява, и толкова по-спящо, колкото по-груба е тя. Не можеш да имаш връзка със своето висше съзнание, ако се занимаваш със свине, имоти, служби, партии, разгул.