Jump to content

Recommended Posts

СОБСТВЕНОСТ

Днес се разклащат основите на учението за собствеността. Напредналите души излизат от тази област.

Културата на егоизма си отива. Язвите й са страшни и зловонни. Злото подпушва космичната инсталация на човека, а доброто я отваря.

Човечеството преминава от епохата на злото в епохата на доброто и следователно инсталациите на хората, обществата, народите, на цялото човечество, трябва да се отпушат, да протече през тях изобилния живот.

Досега съзнанието на човечеството е било концентрирано в собствеността, в егоизма. Човек е еднакво роб и на своята, и на колективната и на държавната собственост. В първия случай ще робува на своето лакомство. Във втория ще работи на чуждото, в третия случай чиновници ще го разиграват и държавното смукало ще смуче от него.

Учението за собствеността е израз на крайното падане на душите в материята и изгубване на връзката им с разумното ръководство на висшия ум. Това учение е израз на алчната любов към материални притежания, удоволствие, удобства и пр. Когато човек изгуби връзка с висшите вибрации на кссмичната Любов, на свръхсъзнанието, личният елемент в него го довежда до крайно отчуждение, до съзнанието мое и твое. Много естествено, когато си бил на Слънцето, т. е. във финото, интензивно състояние на Божественото съзнание, ти си бил вода - изобилен, щедър живот. Като слезеш на студено във физическия свят, ти се вкочаняваш и ставаш нещо отделно - влизаш в закона на безлюбието, на злото.

„Ако обичаме братята и сестрите си, можем да разполагаме с това, което те имат. Ако не ги обичаме, явява се законът на частната собственост. Частната собственост е дошла, когато любовта е престанала да действа.“ [125]

Там, където Любовта отсъствува човек влиза в затвор. Физическата любов на притежанието, която произтича от материалния свят и материалния човек е затвор за душите. При нея човек влиза в едно тясно пространство, в което се задушава.

На физическото поле, където съществата са кондензирани, съществува законът за жизнено пространство и сфери на влияние. Този закон не може да се избегне. Той може да бъде преодолян само от разумни същества, които владеят изкуството за трансформиране на реално действащите сили.

Едно същество, като наближиш леговището му става неспокойно и агресивно. Много диви животни очертават жизненото си пространство с миризма и го наблюдават и охраняват. Когато едно малко кученце защитава храната край къщурката си, големите кучета не го закачат. Обаче на разстояние от къщурката, ще вземат комата от устата му.

Когато хората се доближават много, това също създава противоречия. Като се доближиш повече от един метър до човека и навлезеш в неговата аура, това може да доведе напрежение, дотягане. Хората, поради незнание, постоянно предизвикват катастрофи помежду си. Ако биха наблюдавали планетите и звездите, хармоничните отношения между тях. те биха поставили нещата на фокус, биха спазвали определена орбита спрямо всяко нещо. Като не спазват разумни орбити в своите отношения, създават се катастрофите в живота.

Обаче тук въпросът не е до пространството, с което човек разполага, а до неговото разбиране, както и до разбирането и културата на обществото, в което е потопен.

Едно общество, в което има частна собственост и свободна инициатива е еднакво користно с общество, в което има колективна собственост, но няма възвишени идеи, в което творческото в душата на човека е сковано от доктринери и чиновници.

През тъмната епоха човек изгубил способността да се проявява творчески, да работи от любов, за да изяви доброто, за да протичат великите условия на живота през него. Той, както казва Учителя, се превърнал от извор в щерна. в локва, в която водата жабунясва и се вмирисва.

Културата на собствеността е култура на пълните тьржици, на заровените таланти, на жабунясалата вода. Културата на доброто, на творческото служене на живота от душа, от любов, е култура на посятото зърно, на изворите, на изобилието. Това е новото Царство на Любовта, новата култура на братството, за която човечеството се подготвя.

„Дето е Любовта, там има работа, а не тьржици.“ [31, 95]

Работата е най-висшето нещо. Новата култура ще научи човека да работи, да бъде маг на своята съдба. Виртуозният музикант свири с часове, изразходва голяма енергия и се забравя. Той даже не помни колко часа е свирил, не усеща, че е работил, че е влагал колосални физически и духовни сили. Това е така, защото той е свързан с идеалното, с великия живот на Любовта.

Онзи. който свири за насъщния, за храносмилането на господата, които не му обръщат никакво внимание, той свири в света на частната собственост, извън онова вдъхновение на Великата Любов.

„Криво разбиране имате за любовта. Откажете се от частната собственост.“ [61. с. 237]

„Като говоря против частната собственост, нямам предвид вашите къщи. Аз говоря за оная частна собственост, срещу която и вие сами протестирате. Например, мъжът счита жена си своя частна собственост: жената счита мъжа си частна собственост. Те трябва да се жертвуват един за друг, без да се владеят, без да се считат частна собственост. Това не значи мъжът да напусне жена си, или жената да напусне мъжа си. Връзката между жената и мъжа трябва да бъде вътрешна, да почива на закона на любовта, в която няма измяна.“ [Да възлюбиш Господа. 252-253]

„Сегашната любов е развита въз основа на частната собственост. Любовта не е в притежанието на нещата. Но онзи, който се оженва за една жена, казва: „Ти моя частна собственост може ли да станеш, тапия може ли да ми дадеш? После, в други ръце да не минаваш! - Туй е частна собственост.“ [61, с. 227]

Частната собственост е дете на материалната любов, наречена сатанинска или любов на каменните сърца. Камъкът, като затворил едно малко пространство в себе си, казва: Това е мое, не го давам.“

Висшата светлина обикаля цялата Вселена и не мисли да взима - само дава. Тя е изявление на Духа. Затова Божествената Любов наричат духовна. Тя има предвид една възвишена идея - да положиш живота си за щастието на всички. В този смисъл, Природата е дала известна собственост на човека, която той трябва да разработва. В себе си той има една държава от милиарди и билиони разумни душички-клетки с велики способности, които трябва да се пробудят и изявят. Има един извор на светлина, един извор на топлина, един извор на простор и един извор на мощ, които трябва да се отпушат, да потекат, да внесат изобилието в света. Любовта на Бога, на свръхсъзнанието носи изобилието в човека.

„Единственото нещо, върху което човек има право на собственост, това е неговия дух, неговата душа, неговия ум и неговото сърце. Съзнае ли човек това нещо, между неговия дух и духа на всички хора, става правилна обмяна. Любовта свързва всички хора, всички души.“ [71, с. 133]

Учителя ни е оставил светъл образ за изворите на ученика, към които той трябва да пристъпва със свещен трепет:

„Ученикът трябва да има

сърце чисто като кристал,

ум светъл като слънцето,

душа обширна като вселената,

дух мощен като Бога и едно с Бога.“ [62]

Културата на частната собственост можем да наречем култура на идолопокпонници.

„Едно време хората са си правили идоли, покланяли са се на тях, а днес им се смеем. А сега хората са си направили къщи, вили, имат имоти, радват им се, нима това не е идолопоклонство?“ [62]

„Ти, който си гражданин на цялата Вселена, оградил си няколко метра пространство и го наричаш твоя къща. Да мислиш, че заграденото пространство е твое, това е заблуждение, от което трябва да се освободиш.“ [83, с. 294]

„Ако биха ви се отворили очите, за да видите в какво положение се намирате, тогава щяхте да бягате през глава, през девет села в десето. Държите се за парите, къщите, имотите, както и червеят се държи за положението си.“ [76, с. 52]

Онзи, който държи в ума си материални идеи, мяза на червея, яде пръст. Той живее в низшите области на живота, не може да се докосне до дрехата на Христа, т. е. да влезе в общение с онзи Велик Живот, с онова фино, незабравимо усещане за пълнота и осмисляне на всичко. В този човек все повече се развива центърът на алчността, на разрушителните сили, които изпълват живота му с недоволство, заличават финото, отзивчивото в него и го обезличават като душа.

„Съвременните хора ще се самоунищожат от вътрешната алчност да забогатяват все повече и повече. Центърът на алчността, т. е. на користолюбието се намира около слепите очи. Ако човек посвети целия си живот на това чувство, да го задоволи, той ще печели милион след милион, но пак няма да бъде щастлив. Каквото да прави човек, алчността всякога остава незадоволена.“ [138, с. 116-117]

Човекът на безкористието не е от богатите и силни хора. Той може да има големи богатства, но в съзнанието си няма никакъв товар, никакво безпокойство, алчност или завист. Богатството само върви подир него, подир неговите дарби, изкуства, обаяние и вдъхновение. Безкористният човек е даровит във всяка работа. Казват, че Сократ, в младостта си, като метач, съвършено измитал улиците на Атина, като казвал: „В бъдеще така ще измитам умовете на хората от всичко ненужно.“ „Две положения се представят на човека: да бъде в положението на богатия и да се задушава от богатството си или в положението на бедния, всякога да съзерцава лицето на Господа и никога да не се насити да го гледа.

Какво представлява користолюбието и безкористието? Те могат да се уподобят на богатия и на бедния.“ [62]

От Божествено гледище, физическото богатство е товар, от който човек потъва на дъното на океана, където светлината е оскъдна. Богатият живее под хомота на материални идеи. в недоволство, завист и безпокойство, в жажда за повече. Той е под мрачно, облачно небе.

Човекът на безкористието живее в Слънцето, в пълнотата на живота. Слънцето символизира едно ново съзнание, ново знание, ново разбиране. Облачното небе пък подразбира разделената земя, изолираността, отчуждението, бездуховните, сиви съществувания на хората.

„Не е позволено на хората да завладяват Земята и да я делят помежду си. Всеки човек, всеки народ, който се е опитал да владее и дели Земята, сам се е осъдил на страдания. Казваш: Тая нива е моя. - Кой ти даде правото на собственост? Тя принадлежи на Бога. И къщата принадлежи на Бога. Ние трябва да признаем, че всичко принадлежи на Бога. Той е наш Господар, а ние - негови слуги. Това е първото положение. Второто положение: Бог е наш Баща, а ние - Негови синове. Ще му работим без пари и каквото ни даде, ще благодарим. Земята е Негова. Той казва: Синко, каквото можеш да изработиш е на твое разположение.“ [18, с. 40]

Бъдещото ползване на Земята ще се основе върху културата на Любовта, чиито деца - синове и дъщери, са хората. Тя е култура на свръхсъзнанието, на Христовата епоха, в която хората живеят в братство, в безкористие. Защо страда човек? - Животинското в него го мъчи. То казва: Дай! Користолюбивият човек чува в себе си само този глас.

„Под плътта се разбира не тялото, но животинското естество у човека.

Частната собственост е животинско състояние.“ [62]

В наши дни Природата взема пръчицата си и казва: „Наситих се вече на користолюбието на тия деца. Ще ги възпитам малко по моите методи, да станат добри ученици, добре да учат уроците си в живота.“ Тя се готви да изтупа добре всичкия прах, всичките заблуждения от съвременното користолюбиво общество и неговите многоглаголни институции и закони.

„Днес навсякъде се прокарват човешки закони, навсякъде цари личния егоизъм. Всички мислят, че светът е създаден само за тях, за да е добре на тях. Светът е училище, в което всеки има право да употребява пособията, които са създадени за всички. Никой няма право да усвоява нещата като своя собственост.“ [62]

Великата Разумна Природа има нужда от разумни ученици, от милосърдни братя и сестри, от добри деца в своя дом.

Тя налага тия пролетарии и буржоа. тия своенравни деца на свещения егоизъм, които живеят не по любов, а по закон, по своите си частни и групови сметки. Тя познава добре законите на алхимията, на възпитанието, на превръщане на неблагородното в благородно.

„Бъдещата култура няма да бъде нито на буржоазията, нито на пролетариата. Всички забогатели пролетарии станаха буржоа, а всички обеднели буржоа, станаха пролетарии. Бъдещата култура трябва да бъде култура на свободните хора. Буржоата и пролетариите трябва да споделят идеята за братството, да се считат братя. Те не се родиха нито пролетарии, нито буржоа, но се родиха братя помежду си. Такова трябва да е бъдещото разбиране на хората. Дойдат ли хората до това разбиране, и войната между тях ще изчезне.“ [161, с. 218]

Сега идват новите форми на живота: новите селища, новите тела, новите умове и сърца, нова Вселена, нови начала, ново разбиране се създава. Който може да се домогне до безкористието. ще влезе във възкресението, в новата Божествена Вселена. За тази цел човек трябва да пожертва материалистичния, личния елемент в себе си.

„Човек трябва да се издигне над идеята за частната собственост. В целокупния живот не съществува никаква собственост. В частния живот, обаче, частна собственост съществува. Тялото е първата частна собственост на всяко живо същество, но силата на човека, както на всички същества, не се състои в тяхната собственост. Където има собственост, там е изключено всякакво растене и развитие. За пример, ако човек се държи здраво за своята форма, като негова частна собственост, той никога не би могъл да мине в по-висока форма. Благодарение на вътрешния стремеж на човека да расте и да се развива, той лесно може да се откаже от своята частна собственост и да се издигне едно стъпало по-високо.“ [14, с. 218]

Земният човек има две естества - лъчисто и физическо.

Първото естество е безконечно. В него обитава цялата космична реалност, цялата Вселена с всичките й измерения и същества, всички йерархии на съзнанието и сам Бог. Човек може да прониква в това свое необятно естество чрез методите на най-малките величини, най-малкото действие - кротост, скромност, смирение и пр. По този начин той се присажда върху лозата - Христовия Дух, присажда се върху Великото Дърво на живота. Това значи да влезе човек в живота на безкористието.

„Не считай нещо за свое.

Когато проявиш известни дарби, когато имаш известни постижения, не считай, че ти си ги постигнал, понеже хиляди същества са ти помагали, за да ги постигнеш. Ти дължиш безкрайно много на цялата разумна Природа за всичко, което имаш и което проявяваш. Всичко дължиш на Великото Разум-но Начало. Това е мистичната вътрешна страна на смирението.“ [62]

Днес владее личният егоизъм, Змеят - бащата на старото човечество.

В света идва обаче нова власт - властта на децата, на хората на Истината, които носят Новата култура.

„Утрешният ден е на децата, т. е. на тези, които няма да оправят света по своему, а според Божествените закони. Но днес ние живеем в епохата на усилните времена, понеже личният егоизъм е закона, който движи цялото човечество. Няма днес същество, което не е под влияние на личния егоизъм.“ [17, с. 89]

Децата идват на Земята само с тази частна собственост, която им е дадена от природата. Те нямат частната собственост на възрастните - не са нито светски, нито религиозни, не са нито от лявата, нито от дясната партия, нито от центъра, не са буржоа и пролетари, не са министри и чиновници. Всички тия служби са частна собственост на съвременния човек и всеки воюва за интересите на своята частна собственост, за своята служба в материалния свят.

Някой казва, че духовните, или учените, или културните ще оправят света. Според нас, тези понятия изразяват служби на старата култура.

Събират се хора да правят сдружения, организации, да търсят общ език в политиката, в културата, в икономиката, да спасяват положението. Обаче всеки говори от позицията на своята служба, на своя интерес, на своето частно разбиране. Тези хора никога няма да се разберат. Техният консенсус е лицемерен - още преди да засъхне мастилото, преди да отзвучи гласа им в залата, те вече си противодействат.

Идват обаче в света разумните деца, Синовете на Светлината. Синовете на Отца, на Божествената Майка, на това Велико Дърво на Живота. Те са чистосърдечни и кротки, но не позволяват да се поругава името на тяхната Майка, на техния Баща. Те казват: От вашата частна собственост, от вашите къщи и имоти, от вашите криви разбирания няма да остане прашинка за спомен на бъдещето.

Някои ще станете на вода, някои на светлина, а други ще изпратим във външната тъмница - да живеят като гъсеници.

Гъсениците символизират епохата на егоизма и користолюбието, която си отива.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...