Jump to content

2. Ново разбиране


Recommended Posts

2. НОВО РАЗБИРАНЕ

Когато се говори за единоборството на ангела и змея, има се предвид не само доброто и злото, егоизма и пожертвуванието и пр., има се предвид един нов тип човек, едно ново съзнание, ново разбиране на живота.

„И роди дете мъжко, което ще управлява всички народи с жезъл железен; и нейното чедо бе грабнато и занесено при Бога и при Неговия престол.“ [Откровение на Йоана, 12:5]

Днес всеки човек, всеки народ се мъчи да роди своето дете, своята възвишена идея, обаче змеят, т. е. егоизмът, алчността, прави всичко възможно това дете да се пометне.

„Бялата раса се мъчи да роди идеята за братството, да заживее братски, но змеят стои пред вас и казва: Не ви трябва братство!“

„Роди дете мъжко, което ще управлява всички народи.“ - Кое е това дете? - Шестата раса, т. е. идеята на Бялото Братство, че всички хора са братя“. [148, с. 17]

Идеята за братството е Божествена. Тя не е понятна на физическото поле. Хората са братя в едно семейство, но се карат, враждуват, убиват се за едно нищо.

Човекът на свръхсъзнанието, на любовта, на светлината, съзнава всички същества като души, като светлина, нещо неразделимо. Като срещне една буболечка, той казва: „Братче, я чакай да те извадя от локвата, да не се мъчиш.“ Една овошка да види, ще й се усмихне и ще каже: „Виж ти това братче как е нацъфтяло.“ И в най-малкото същество той вижда своя брат. Кой е тоя брат? - Христос.

Няма нищо мъртво във Вселената. Това, което считаме мъртво, то е живот в най-ограничена степен. Всичко представлява въплотен Дух, кондензирана светлина. Всичко се движи в кръговрата на енергията, на живота.

Мъдрецът върви през гората и вижда на пътеката един клон. Той го вдига и-му се усмихва: „Хей, дете, ще те преместя малко.“ Вижда едно камъче, вдига го и му казва: „Мъничкото ми, я да те сложа по-високо, на слънце.“

Някой смята, че това е игра на съзнанието. Не е така. Всяка форма е затворена светлина, енергия, т. е. поробен по кармични причини Дух. Като търкаляш един камък, той изпитва радост - движение на силите става в него. И той има един импулс да се придвижи към светлината, към Духа. Иначе ще чака милиони години на стихиите.

Каквото и да се говори, тази област е понятна за пробудения човек. Той не живее в триизмерния свят, но в друго измерение. В един обширен свят с голяма свобода. В този свят Истината царува.

„Архангел Михаил представя истината, която ще затръби чрез човешката уста. Ще проговори тоя ангел чрез устата на всички хора. Ще се чуе навсякъде разумното Божие Слово.“ [31, с. 277]

Жената е душата на човека, която иска да роди новото, Христово съзнание, обаче срещу нея излиза змеят - лошите разположения, инертното в човека и обществото, което е отживяло времето си. .

Новото, Божественото, в каква да е област, произтича от душата. Учителят казва:

„Това учение е за душата и всички могат да се ползуват от него.“ [132, с. 261]

’ Съвременният човек може да се трансформира и обнови като приеме в себе си ново знание, нов хляб. Знанието е светлина, сила, която внася импулс.

„Човек, който няма знание, е лишен от светлина. Знанието е събиране на светлина. То е събрано богатство и трябва да се използва.“ [Заветът на Любовта II, 27]

„Който иска да измени коренно живота си, той трябва да придобие дълбоко положително знание, което да даде нова насока на неговите мисли, чувства и постъпки.“ [120, с. 280]

„Ние живеем в една епоха, когато се изисква знание, за да можем да реализираме щастието и да създадем хармонични отношения между хората.“ [6, с. 27]

Има знание, от което живота на човека помрачнява и се обезсмисля, и знание от което се възражда и просветлява. Първото знание идва от света, а второто - от душата. Живото, истинното знание идва от душата, от свръхсъзнанието, от Божественото в човека.

„Истинското знание е вложено в човешката душа. Ще кажете: „Как ще дойде това знание?“ - Чрез чистотата. Ако човек е чист и знанието ще дойде.“ [81, с. 24]

Тази мисъл изразява дълбок пласт на Божественото учение. Любовта, разумното, свръхсъзнанието се проявява в чистите сърца. Когато небето ти е ясно, твоето Слънце грее в душата ти, велики идеи бликат в ума ти, възвишени копнежи в сърцето ти.

„Ако новите идеи не се групират около човека - малката прашинка, и не образуват живите водни капки, животът е без смисъл и съдържание.'1 [Работа на природата, 15]

Задачата на човека е да пои нивите на хората - където ходи да въздига, да радва, да освежава. Това е велико изкуство, велика наука, велико учение на живота, което трябва да се изучава.

Преди всичко, човек трябва да прегледа възгледите и схващнията си - да провери, дали произтичат от света или от душата, т. е. дали са механични и чужди на неговото щастие или внасят в него подем. Днешният човек е подпушен, едва сълзи. Той ходи да се моли с канчето си на чужди извори. Ти отпуши извора си, да тръгне чиста, жива вода.

„Време е хората да се преобразят. Възгледите и принципите, върху които е изграден живота им, трябва коренно да се изменят.“ [6]

„Обикновеният човек всеки го тъпче. Обикновените хора се тъпчат едни други. Мъчнотиите на живота се крият, именно в обикновените схващания и разбирания.“ [138, с. 45]

Най-висшето в живота е разбирането. Един компютър, една логическа машина, може да съпостави известни данни, нс тя не може да разбере какво има в душата ти, не може да ти даде нежност, състрадание, утеха. Онова, което разбира в човека, то е Духът, Божественото Съзнание, неговата истинска същност. Бог е единственото същество, единствената жива разумна реалност в човека, която прониква всички пластове на нещата до най-интимните им глъбини и разбира в тях всички процеси, движения, импулси, трепети.

„Не можеш да имаш физически живот, ако нямаш духовен; не можеш да имат духовен живот, ако нямаш умствен. С други думи казано: Не можеш да имаш живот, ако нямаш знание; не можеш да имаш знание, ако нямаш разбиране и усет към нещата.“ [131, с. 81]

„Да имаш усет.“ Значи истинското знание е неразделимо от живота, от преживяването. Истинското знание е преживяно в дълбочина, т. е. изстрадано, опитано. Важното е човек да се освободи от механичното, отегчителното, тягостното в своите схващания, което го прави недоволен и нещастен. С други думи, нужни са му нови, истинни разбирания за живота. Защото всичко, което е извън живота, то е мъртво, враждебно за човека.

„Въпросът не седи в това да имаме много знания, но да имаме правилни разбирания за живота.“ [147, 6 VI 1926 г.]

Външното разбиране на света е криво разбиране, което внася разрушение, разлагане и смърт.

„Я кажете кой министър оправи България, кой оправи Англия, къде е стара Гърция, къде е Рим със своята слава? Не оспорвам, че човек трябва да има стремежи, но казвам, че ние вървим в крива посока, криво разбираме живота и че на това криво разбиране вече трябва да поставим кръст.“ [Новото човечество. 121]

От душата - мястото на истината, произтича истинното разбиране на живота, което определя правилния начин на живот; свободата и щастието на човека. [89, с. 43-44]

Бъдещето изисква нова философия, ново разбиране, нов начин на живот.

„От неразбиране на живота произтичат всички нещастия и страдания. Ние сами сме изковани сегашната си съдба. Всички нещастия в света ние сами сме ги образували.“ [Изново 12] „Новият път подразбира право разбиране на живота. Това разбиране ще внесе мир във всеки дом, във всяко сърце и във всяка душа. Тази е задачата, която трябва да се реализира в живота.“..[72, с. 88]

Правото разбиране произтича от висшия позитивен ум, а не от сърцето, което обича пластичните, кривите линии. Истината се проявява в свръхсъзнателния, Христовия ум - това ново дете в човечеството. Науката за проявлението на този ум е същина на Божественото учение. Тя изучава законите на правата мисъл, на правата линия, която ще се постави в основана на Новата култура. Можем да наречем тази област закон на цетето-слънце. което в своята невинност, при всички условия - лоши и добри, грее.

Когато стигнем до това място, ще ви изнесем знания от тази обширна и дълбока област, която дава сила на човека да живее в условия на щастие и блаженство. Когато владее тази област, човек има правилно, позитивно разбиране за живота.

„Хората се нуждаят от нови разбирания, които да внесат радост и веселие в техния живот.“ [62]

„…разбирането прави човека доволен, а не голямото място и многото имане.“ [Красотата на душата, 4]

„Когато не разбирате живота, питате: Защо Бог не оправи света? - Няма защо да го оправя. Светът е оправен. Зашият свят не е оправен. Вашите разбирания са криви.“ [135, с. 177]

„Правилната философия се отличава по това, че когато човек живее според нея, животът му е оправен и всички задачи са разрешими.“ [8, с. 11]

Човек трябва да вложи в ума си една вяра в доброто, разумното естество на нещата. Това значи да се свърже със същината във всичко, което трансформира нещата за него, отваря му всички врати. Истински дружелюбният и разположен към всичко живо човек е Слънце, което разтопява всички препятствия, разтваря всички сърца. Това е човекът на правата мисъл, на Божественото разбиране.

„... искате ли да хармонизирате живота си, стремете се към права мисъл, към дълбоко разбиране на нещата.“ [128. с. 220]

„Сегашните хора могат да се освободят от страданията си, само ако изменят мисълта си. Старите мисли трябва да се заменят с нови. Като мисли право, по нов начин, човек разбира, че това, което вчера му е причинявало страдание, днес може да му причини радост. Че изгубил имането или общественото си положение, това не го плаши. Богатството му, достойнството му зависят от него. Той носи в себе си условията да бъде богат, силен и здрав.“ [62]

„…новият живот сега хлопа при вас. Той иде от вънка, както слънчевите лъчи. Ако във вашето съзнание, за една година само, а не за цял живот, турите в ума си мисълта, че всички хора по естество са добри, че вие по естество сте добри, че майка ви е добра, баща ви и пр., не че сте родени добри, но че сте по естество добри, тогава ще се измени и вашето схващане за живота.“ [Беседи от Учителя 1922, 49]

Правото мислене произтича от друга по-дълбока област - науката за доброто. И тази обширна област ще разгледаме на своето време, защото това е новия импулс, който българите и славянството ще внесат в света. Новата епоха ще започне с този Божествен импулс. Тази област касае изворите, слънцата, новото в света. Ето защо тя се изнася от новото или Божественото учение. Божественото учение, т. е. учението на Духа, на Бога, е вечно новата истинна сила, която внася хляба на вечно нова истинна светлина в душите и ги оживява. Този хляб е Божественото Слово, т. е. ония импулси и идеи, които извират от свръхсъзнанието в човека. Под Божественото тук се разбира нещо първично, чисто, неопетнено, невиждано и нечувано, което за пръв път излиза от своя Източник. Само съвършеният може да прояви тази чистота.

„Човек в разбирането си трябва да бъде безпощаден, абсолютно да не допуска никаква погрешка, да се изчисти абсолютно, съвършено, до дъно. Разкривай всяка погрешка, която направиш. Тогава животът ти е радостен и весел. Тогава, акое остарял, човек ще се подмлади.“ [62]

Словото дава знания за живите закони на Природата, които са разумното в света. Онзи има разбиране и свобода, който може да съотнесе живота си с разумното.

„... разумният живот не е в изобилието и охолството, но в правилното разбиране, в познаването на природните закони и правилното им прилагане.“ [40, с. 6]

Днешните разбирания не се основават на интересите на душата, на Истината, но произтичат от света, от материалните, користни интереси на плътския човек. Обаче, плътските интереси заробват. Само истината освобождава човека, прави живота му идеал за другите, изпълва го с непреходни ценности, обезсмъртява името му.

„…големите противоречия, които съществуват днес, произтичат от различията в материалните интереси, а те се обуславят от разбиранията ни за живота.“ [7, с. 16]

„Каквито усилия и да правите, икономическите въпроси ще се разрешат сами по себе си. Всеки организъм ще се приспособи към естествените условия на живота. За да устоява на новите условия, човек трябва да има силна мисъл. Само така той няма да се колебае, вълните няма да го блъскат на една и на друга страна. - Как се придобива силна мисъл? - Чрез работа и упражнение.“ [144, с. 235]

Човек трябва да работи, да се упражнява, да учи, да издига съзнанието си. Животът е едно училище, един космичен университет на Духа навсякъде и във всичко. Това живо единно пространство, тази жива разумна светлина, която те обгръща - привлича към тебе всички проблеми, задачи, сили и условия, да можеш да учиш, да изявиш висшето си естество на съвършено, разумно, любящо същество. Следователно, всички условия и проблемни ситуации на човека са неговото училище, в което той учи. Животът има много пластове, нива, условия. Освен това има много планети и звездни системи. Много класове има небесният университет на душите.

„Защо ни е пратил Господ на Земята и какво е тя? Това е забавачница, отделения на едно училище, които трябва да преминем.“ [Праведният, 113]

„... всяко едно състояние и положение, в което човек се намира, са едно предметно занимание за него в училището на живота. Човек непременно трябва да учи - това е неговото предназначение. И след като човек обиколи всички планети на Слънчевата система, ще отиде да учи на Слънцето. А след като завърши учението си на Слънцето, ще замина за Сириус; след това ще отиде на друга система, докато обиколи всички системи във видимата Вселена.“ [8. с. 114]

Има много школи, които изнасят космичната мъдрост -къде какви йерархии има, на коя звезда какво се развива и пр. Ценни са тия знания за създаване на една мащабна картина, за събуждане на замах. Обаче мащабните неща много често събуждат гордостта и щестлавието на човека - да отиде сред хората да ги учи, да покаже целия блясък на ума си. И това е добро, но ти можеш ли да изцелиш брата си от страданията, т. е. да го научиш да трансформира условията, да бъде щастлив при всички обстоятелства, да яде хляба на живота? Ето защо, Божественото Слово се занимава с малките величини, с насъщните проблеми на съществата в училището на техния конкретен живот. Знанието и разбирането, което получаваме от Словото има предвид не малките или големи мащаби на нещата, а тяхната същина.

„За да си изясним правилно всички явления, които дохождат до нашето съзнание, необходимо ни е правилно разбиране за същността на живота. А това, чрез което ще придобият хората знанието за правилното разбиране, е Словото.“ [8, с. 4] Слово е онова, което учи човека как да живее правилно, т. е. да прилага нещата вътре в себе си, както и в условията, в които е поставен. Словото е изявление на Истината в човека, т. е. вътрешна сила, която го подкрепя и му дава методи да успява и побеждава. Това, че съвременният човек е фалирал, че съвременното общество е без идеи и методи - пред банкрут, показва че Словото не се проявява. Всеки очаква на този, на онзи да му помогне, да завърши работите му. Истинската помощ, обаче, се крие вътре в самия човек, вътре в самото общество. Там се крият всички принципи, сили и методи, които събуждат идеи, прозрения, вдъхновение и порив за проява.

„Защо някои хора не могат да приложат идеите си? - Защото те търсят начин да ги приложат вън от тях. Вън от себе си човек нищо не може да приложи. Каквото да приложи, човек ще го приложи в себе си - никъде другаде. Само приложеното става светлина... Първата Причина приложи всичко в себе си. Затова е казано: „Всичко в Бога живее и се движи.“ Той прилага нещата в себе си, а ние искаме да ги изнесем и приложим навън. Какво по-голямо противоречие от това? Вследствие на туй противоречие хората влизат в стълкновение с Божествения ред на нещата.“ [149, с. 172]

В Божествения свят живеят разумни души. Всяка от тях слуша разумното Слово в себе си, т. е. потиците на съвестта, на душата, и според него живее. Във всеки, който постъпва така, има човещина- нещо мило, привлекателно, живо.

Според нас, който живее по законите на света, няма това мило, разумно нещо в себе си, няма този трепетен живот. Този човек има отвън господари, които му казват: Иди открадни - открадва; иди убий - убива. Тези хора ние наричаме подвижни гробове, роботи, части в една механична система, задвижвана от външна, чужда на тях сила. Те са хора на интереса, на конюнктурата, чиято опорна точка е отвън, а не вътре в тях.

Този човек ще извърши всички престъпления с думите -и аз трябва да живея. Обаче, според Божествената наука, животът и благата не идват отвън, а отвътре - чрез качествата, дарбите, творческите сили и съзнателната, добре осмислена работа на съществата. Щастието идва отвътре. То е достояние на хора, които имат опорна точка в себе си - хора с убеждение.

„Дето убеждението е слабо, там приложението отсъствува. Ако приложи нещо, в което не е убеден, човек няма да има никакви резултати.“ [149, с. 156]

„…според мене, истинско убеждение е онова, в което няма абсолютно никакво изключение. Ако човек не успява в нещо, единствената причина за това е че убеждението му не е пълно. Той не е сто на сто убеден. Все има някакво малко колебание или съмнение в неговото убеждение.“ [149, с. 156]

„И тъй, даването се отнася до външната страна на любовта, а убеждението - до вътрешната. Силата на убеждението се вижда в приложението." [149, с. 169]

„Голяма е силата на човека, който има убеждение! Който няма убеждение, той не може да приложи силата си.“ [149, с. 155] Убеждението е една вътрешна сила за побеждаване, за успяване, която произхожда от истината в човека. Като казваме истина, разбираме един интимен свят с голяма светлина и сила, който те импулсира да вървиш напред в своя път.

Този интимен свят работи с фини сили, с малки величини, затова всичко в него е непрекъснато и цялостно - няма никакво палене и грандоманщина, но простота, скромност, прецизност. За човека, който живее в тази фина среда, всичко в живота е щастие. В разбирането му няма никакви празнини, ръбове или механични, чужди, нараняващи елементи. Това е за човека на истината. А за хората на интереса, обратно - навсякъде празнини с мрак и тресавища, отвсякъде удари и криви. уродливи образи. Във всичко несигурност и преходност. Ето защо, човекът на малките величини се отличава с доволство и щастие, а този с големите величини - с недоволство и оз-лобление към всичко. Първия наричаме човек на вечно новото, а втория - човек на старото. Първия наричаме още човек на възвишеното, а втория - на авторитета, на силата, на доминирането, на властта.

„За човека със старите разбирания животът е тежък и непоносим; за човека с новите разбирания, животът е много приятен. Грехът, страданията и противоречията хората ги създават със своите стари разбирания и по такъв начин изгубват и разпиляват силата си и живота им става тежък. Досега хората са искали да станат силни по механически начин, затова винаги са губили силата си. Силата на човека седи в най-слабите подбуждения, които той има. Силата на човека седи в неговите най-слаби мисли, най-слаби чувства и най-слаби постъпки. Тъй гласи великия закон в света.“ [6, с. 155]

Силата е в малките, в новите неща, които сега извират, които сега покълват и се подемат в своя път. Силата е в новите течения и идеи, които носят нови възгледи и разбирания, които произтичат от зазоряването и прозрението в хората с идеали, т. е. от душите. Те дават новата насока на живота - връщане към изворите, към чистото, към живителното в недрата на съществата и Вселената.

„Ако съвременните народи не вземат новата насока, те ще бъдат заставени за това, поради изтощението на тяхната нервна система. Ще станат всички неврастеници и тогаз ще бъдат принудени щат нещат да напуснат старите понятия и стремежи и да тръгнат в новия път.“ [62]

„Време е вече всички съвременни хора да бъдат носители на новите идеи. Те трябва да възприемат и приложат всичко ново, което иде от невидимия свят. От всеки човек се изисква приложение, а не само теория. Не е важно какво знае човек; важно е какво той прилага.“ [102, с. 122]

„Всяко общество, което приема новата струя, ще се повдигне, нему принадлежи бъдещето, то ще има всички благоприятни условия.

Всеки народ, всяко общество, което не приеме новите схващания, новите веяния във всички отрасли на обществения живот, няма бъдеще.“

„Разликата седи в това, че този, който живее в новите идеи, усеща, че в него има подем, енергия, живот - растене, а другият, който живее със старите идеи, се усеща стар, силите го напущат, той изнемощява, страхува се от бъдещето, мисли за старините си и затова иска да разбогатява, осигурява се в разни банки, в разни дружества. Аз казвам: това са стари хора. които мислят за осигуровки. Най-добрата осигуровка, това е смъртта, това са гробищата на човечеството. Но гробищата не носят някоя нова идея на човечеството, създават само нещастия и страдания на света!“ [91, с. 66]

Днес човечеството е изправено пред Велика перспектива - да излезе от инертния живот и да се пробуди за разумното, съвършеното в себе си, което ще му даде ново направление в живота. Това значи, човек да свали булото от очите си, да махне бремето на всичко странично, да се освободи от всички глупости, от всички преводачи, от всички авторитети -сам да вижда и разбира нещата.

„Сега хората искат да разрешат мъчнотиите в живота. За глупавите - мъчнотиите и противоречията никога няма да се разрешат. Туй да го знаете всички.“ [8, с. 36]

„Ние трябва да изменим света. - Как ще го изменим? Някой турил було на очите си, спъва се, не вижда. Дойда при него, хвана булото и го сваля. Всички була и заблуждения трябва да се махнат от очите на хората.“

„Ако запаля свещицата на някого от вас, всичките му неприятности ще изчезнат. Това се отнася както за отделния човек, така и за обществото. Тези малки свещици трябва да се запалят, да светят навсякъде.... Сега вие ходите в тъмнина, но един ден, когато свещите се запалят вътре във вас, вие ще дойдете до правилно, истинско разбиране на нещата. Казвате: Интересите ни с хората, с нашите ближни не са в съгласие. Казвам: Когато запалите своите малки свещици, интересите ви ще дойдат е пълно съгласие. Тогава всеки ще намери своето място в живота, всеки ще поеме своята работа. Човек е дошъл на Земята да свърши някаква работа.“ [148, с.108]

Има един вътрешен закон, чрез който човек се самоопределя. Този закон му дава ценност. Можем да го наречем човещина, алтуризъм и с други имена. Като намериш този закон, искаш да услужиш на другите, да се пожертваш за тях, да се проявиш като достоен човек. Това подбужда хората да се освобождават от всичко старо, егоистично - да се усъвършенстват.

„Преди всичко хората трябва да изменят своя начин на мислене. Докато разглеждаме нещата отлично или национал-но гледище, все същия резултат ще имаме. Трябва да застанем на гледището на човещината.“ [6,145]

„Този е законът, който идва сега. Трябва да дойдат хората до отвращение. Трябва да се отвратим от старите погрешки, понеже те ни причиняват хиляди страдания. След като цял живот се бориш с богатство и го придобиеш, а после умираш, какво всъщност си придобил? Ако си цар и си водил 10 войни, в които са умрели няколко милиона души, какво си спечелил?“ [69, с. 20]

Човек възсяда коня и тръгва да гони богатство, власт, слава и накрая отива да гони враговете на народа, на доктрината, на правата вяра и пр. Той отива на своя кон, т. е. на своя ум, на своето разбиране, да гони еретиците, обаче, насреща си среща Христа - Истината и пада от коня на очите си.

Като се пробуди Христовото съзнание в него, този човек изпитва голямо угризение в себе си, голямо отвращение от всичките злодеяния, които е извършил.

Това е съвременният човек, който е паднал от коня на своите криви разбирания, криви идеали, криви доктрини, желания, стремежи и пр.

Отварят се тогава очите на този човек и той влиза в Божествения свят, в новия свят, който всеки миг извира. Тогава вижда той великата работа на Бога в душите.

„Бог знае всичко. Той всичко е преживял. Знаете ли вие това? В Него стават и добрите и лошите работи, всички престъпления. И адът е в Него и раят е в Него. И добрите и лошите хора са в Бога. И сега Бог трябва да се справи с тях, да ги извади от заблужденията, в които се намират.“ [77, с. 22]

Ние сега нямаме място да изнесем онова величествено знание, онази потресаваща картина от образи и идеи за живота Природа, която е изтъкана от съществуванията на Велики разумни същества. Величеството е знанието за разумния космос с неговите цивилизации и култури, за чието величие съвременният човек не може да си състави дори най-смътна представа. Затова мъдрите хора са смирени същества, защото съзнават това величие, тази всепроникваща мъдрост, тази все-жертвена любов на Божественото във всичко. Като се отворят очите на човека за Божественото, вижда само велики, мощни същества, които движат всичко в Природата. Той не говори за Слънцето, за вятъра, за светлината, за енергията като за мъртви, механични неща. Всяка негова стъпка, всеки негов поглед са изпълнени с трепет пред Великото.

„Всеки за себе си ще знае, че светът, в който се движи, е разумен. В този свят живеят разумни същества. Така трябва да гледа човек на живота. Мисли ли той, че живота е неразумен, всички негови усилия да измени живота, остават напразни. Невъзможно е неразумното да стане разумно. Казано е в Писанието, че човек трябва да умре за света. Това значи, човек трябва да умре за стария живот и да започне нов живот. Човек трябва да умре за старите си разбирания и да започне с нови разбирания, с новия живот. Новият живот изисква от човека да живее за Бога, а не за старото, за световното разбиране на нещата.“ [144, с. 181]

Днес пред вътрешния взор на човечеството се разкрива съвършено нов свят - светът на Божията Любов и Разумност, светът на свръхсъзнанието. В тази област човек придобива едно ново преживяване, едно ново разбиране за единството на нещата. На български и руски език думите Любов и Разумност имат смисъл на „Единство“. Разум - един ум; Любов или любой - всеки. На български имаме обич, от „оба“ - двама. Това е любовта към ближния. А Любов, любой, всеки, това е любов към всички същества, включени като клетки или разумни атоми в едно същество или като души в една голяма, велика душа.

Днес епохата на света заминава. Идва една епоха на душите, на творчеството. Човек ще се освободи от авторитетите на света - традиции, вярвания, родословия, обществено мнение, научни и философски доктрини и пр., и ще започне да яде хляба на Словото, на Божественото учение, като един извор на свръхсъзнанието, на Духа, на Бога в неговата душа.

Сега е края на старото - на света и неговите организации, институции, обединения и интереси. Идва новия свят на Любовта, на единението на душите в Духа, в това любовно Христово съзнание, в това Божествено разбиране.

„Скончанието на века подразбира край на старите възгледи на човечеството и начало на нова ера на светлина и любов, край на насилието и начало на мир и свобода, край на стария свят и начало на новия свят, който ще продължи с хиляди години в бъдещето.“ [53, с. 21]

„Има неща, които са непоправими. Така, както сега хората, мислят и живеят светът няма да се оправи, десет пъти повече ще се развали, ще затъне в по-голям безпорядък, но няма да се оправи. Ако хората не добият ново разбиране, ако не внесат Божествената Любов, Мъдрост и Истина, в света иде катастрофа. Нещата са изправими само в Божествения порядък.“

Превеждаме: Нещата са изправими само в съвършенството, в чистотата. В своето начало, преди да се изкривят. Човек трябва да се остави на свръхсъзнателния извор, да живее във вечно новото, святото, чистото, безсмъртното.

Изправи се някой с мъдри, бавни движения, с достойнство, и започне да говори за Мъдростта, Любовта и Истината, като велики абстракции на Вселената. Обаче, попитайте този човек, дали има чист светъл ум, да протече през него великата мъдрост; дали има невинно сърце, да протече през него великата любов; дали има волна душа, да протече в него извора на великата истина, която прави човека съвършен и свободен. Ако има тези неща, той разбира Божественото учение, което е наука за ума, сърцето и душата, за прави мисли, чувства и постъпки.

Човек трябва първо да разбере по-близкото до себе си -ума и сърцето - с тях да работи и постепенно да отива към душата, където тия две начала се сливат.

„В какво седи новото? - В широките сърца и умове. Колкото малко и да имате, започнете с него и вървете напред! Малкото постепенно ще се разраства.“ [64, с. 72-73]

„Докато не се научи да мисли и да чувства правилно, човек не трябва да бърза да се проявява. Излезе ли преждевременно на сцената, Учителят му ще му нанесе такъв удар, който ще го повали три пъти на земята. Това не значи, че природата изключва човека от живота, но му казва да учи, а после да се проявява.“ [62]

„Външното виждане наричаме гледане, за да видим физически един предмет, съзнанието ни трябва да бъде будно, за да виждаме предмета външно и вътрешно, т. е. и физически и духовно, нужни са ни мъдрост и любов.“ [33, с. 258]

С ума си човек изучава външния свят, а със сърцето си -вътрешния свят. Като отиде в душата, тия два свята се съединяват в един жив, разумен свят.

Съвременните хора работят с машини, със заводи, но пак не са доволни. Погледнеш някоя машина се повредила и спряла - няма резервни части. Някой завод се взривил или запалил, друг няма суровини и пласмент, трети фалирал. Каквито и патерици да изобретява, човек не може да бъде свободен, щастлив от тях. Все ще има причина за недоволство.

Първите хора, както и хората на бъдещето работят със светлината на ума, топлината на сърцето и силата на душата си. Според Учителя, посветените на Египет са вдигали и премествали каменни блокове за пирамидите със силата на ума. Ако днес хората не заработят активно с положителните сили на ума, на съзнанието, те не могат да трансформират условията, не могат да се спасят от гибел.

„Съвременният свят минава през голяма криза - и в ума и в сърцето и във волята. За да се предпази от катастрофа, трябва да му дойде някаква сила на помощ. ... съзнанието на човека трябва да дойде на помощ. Само по този начин той ще се домогне до положителното знание, което носи щастие.“

[84, с. 41, 42]

„Има само един начин за помагане на света - трябва да се промени човешката мисъл, чувства и действия, да станат живи извори. Трябва хората да заживеят в подсъзнанието и свръхсъзнанието. А насила, както сега искат, светът не може да се изправи.“ [Вл П-1,36]

Един български писател беше казал, че едно общество е ценно, когато се състои от единици. Каква ценност може да представлява едно общество от нули?

Човек представлява ценност, когато е единица, нещо цялостно. Такова цялостно нещо е свръхсъзнателния живот на човека. Ти се докосваш до онзи безсмъртен пламък на живота във всички същества, във всички неща, в цялата вселена. И в този неразделим пламък чувстваш любовта и усмивката на всичко към теб - сякаш всичко се протяга, стреми се към тебе да те помилва, да ти се порадва, да ти се възхити.

Чувстваш люляката нацъфтяла, с всичкия си аромат, с цялата си свежест иска да те зарадва, да ти подари нещо ценно, което е изработила. Чувстваш овошката, поклаща клони и ти пуска няколко узрели круши - поздравява те отгоре с надвиснал плод. Такова е положението на човека, който има Божествена Любов в себе си. Цялата Природа е трепетна пред него защото вижда в него Бога - Любовта.

Тогава и той изпитва велика любов към всичко. Иска да прегърне този люляк, да притисне тази овошка до сърцето си. В него блика такова вътрешно изобилие, че той е готов да дава неуморно, без отдих, без сън. Той става като едно Слънце, което възраства живота във всички.

Такова нещо е единият живот в свръхсъзнанието.

Докосне ли се веднъж до този живот, човек вече има не-угасим, непреривен стремеж, да влезе във вселената на Любовта, да живее за цялото, за всички, да трепти в непрекъсната саможертва, помагане, служене, за щастието на всички.

Служенето не е друго, освен ограничаване инертното, егоистичното, което иска да си поживее; подчиняването му на интензивна работа за единение с възвишеното и изявление на доброто. Така човек постепенно издига разбирането си, докато се слее със своето висше естество, в което живее цялата Вселена.

„Страданията подготвят хората да разбират новия живот, който носи новите идеи в света. Само така човек вижда, че между физическия, духовния и божествения свят съществува тясна връзка. Те представят части на едно Велико цяло - Великият целокупен живот.“ [12, с. 9]

„Под думите „нова култура“ ние разбираме новите схващания, новата философия за живота, чрез която може да се реализира високия идеал на човешката душа. В съзнанието си човек се стреми да съедини всички части на своя свят в едно цяло и да създаде първичния образ на Бога в себе си, за да има на кого да се моли. Да се молиш на Бога, това значи, да се свържеш с него. Тази връзка води към самоусъвършенства-не.“ [12, с. 53]

Защо се моли човек? - Защото много се огрешил. Трябва да дойде някой да го извади от калта, на видело, в хубавите условия.

Молитвата има смисъл само в любовта. Тя е взаимоотношение с едно възвишено разумно същество. То се занимава с работите на някоя вселена, а ти го молиш да остави работата си, да те постави в по-добри условия. И това същество прави една жертва за тебе - жертва безценното си време, от любов.

Христос е любимото, което обичаме. Когато светът ни притисне от всички страни, ние се обръщаме навътре към любимото същество да ни отвори вратата към света на Великата Любов.

Да влезе човек в областта на свръхсъзнанието, значи да излезе от съзнанието с двойствено разбиране и да придобие толкова интензивна светлина, че да вижда всичко в есенциалния му вид, като част от едно велико цяло. Той съзнава вече, че едно съзнание се проявява във всички същества, един живот протича и пулсира във всички.

Да мине човек през това единно разбиране, значи да мине през възкресението, да влезе в безсмъртния живот на свръхсъзнанието. Това състояние се нарича пробуждане на космичното съзнание или пробуждане на човешката душа.

„…когато в религиите се говори за възкресение, посветените разбират един по-висок стадий в развоя на живота, т. е. един живот недостъпен за сегашния човек, защото е извън неговото съзнание. Сегашният живот на човека по отношение живота на възкресението, е затвор и робство. Възкресението подразбира освобождаване от този затвор. При сегашното състояние на живота, хората са като пилето в яйцето. Възкресението подразбира човек да пробие черупката на яйцето и да излезе да живее в широкия свят, под прямото въздействие на Божествената светлина. Само тогаз човек ще разреши всички противоречия - индивидуални и социални, които го смущават днес. Възкресението, това е новото разбиране на живота, в което съществуват нови отношения между човека и природата, съществуват и нови отношения между хората, които са отношения на любов и братство. Новото и старото не могат да се примирят, тъй както младостта и старостта не могат да се примирят - за да се примирят младият и старият, трябва старият да се подмлади. А за да се подмлади човек, любовта трябва да почне да действа в него, като един жив извор, който да внесе вечния, безсмъртния живот в целокупното му битие.“ [8, с. 82-83]

Човек може да отиде на Слънцето, да пътува във всемира. Как? - Като се издигне в съзнанието си. Ние извеждаме такъв закон: Колкото по-навътре, т. е. в глъбините на светлината, можеш да проникнеш със съзнанието си, толкова по-навън, т. е. във Вселената можеш да се проявиш. От гледна точка на висшите измерения, да достигнеш центъра на светлината, преодоляваш по-голямо пространство, от това до центъра на галактиката. Не се слиза лесно от висшите сфери на сврхсъзнателното поле на физическия свят. В обратната посока също.

Има един начин за бързо придвижване. Той е, да промениш разбирането си. Ти можеш да влезеш в най-висшето духовно поле и състояние с много прост метод. Как? - Като промениш разбирането си.

„Под „блаженство“ разбирам разумност. Блаженството се крие в разумното схващане.“ [62]

Най-разумното състояние е любовта. Като обичаш, ти си трепетен, нащрек, стъпваш на пръсти, внимаваш прашинка да не падне върху любимото същество. То е най-будното състояние.

Казва се: „Мъдростта е страх Господен“. Туй красиво, възвишено същество, пред което трептиш, то ти е като господар, на когото слугуваш с радост. И този свещен трепет, то е свещен страх да не сбъркаш нещо, да не обидиш това святото, да не изгубиш това голямо богатство. Такова мъдро, будно нещо е любовта, т. е. живота на свръхсъзнанието. В този живот имаш изобилно всичко и за ума, и за сърцето, и за душата си. За този живот копнеят всички същества, които обичат.

„Дето е любовта, там има знание, разбиране и живот.“ [12, с. 5]

„Любовта е магическа сила. която всичко преобразява. Тя заличава погрешките, противоречията и заблужденията на хората и създава от тях нови хора, с нови разбирания.“ [Устойчиви Величини,92]

„Всяко страдание представлява възможност да срещнете Христос на пътя. по който сте тръгнали. Ако не Го срещнете, грешката е във вас. Чрез страданията си човек опитва любовта и щедростта на Христос, а чрез радостите се опитва човешката любов и щедрост.

И тъй, искате ли да придобиете ново знание, ново разбиране, молете се да срещнете Христос. Той ще ви даде такива познания, каквито в никоя книга не можете да намерите.“ [146, с. 332]

Христос отваря сърцето на човека, а хората - ума му. Христос отваря разумното, интуитивното сърце, което обитава центъра на душата. В това сърце Бог живее, т. е. светът на свръхсъзнанието.

От това място извира Божественото Слово на Истината, т. е. Божественото учение - разумното, което сега влиза в света. Божественото е нещо единно, цялостно, канара неразрушима, която съсипва идолите и заблужденията на света. Тази канара - вечното Божествено учение на Духа, събаря сега мрачните изби на стария свят, да проникне навсякъде светлина, да навлезе живота на всички жадни и гладни в нова фаза.

Иде Божественото, обичаното, вечно новото, безсмъртното в живота!

„Краката на образа направени от кал и желязо, представляват европейската култура. Големият камък, който удари нозете на този образ и ги съкруши, представлява Божията съдба, разумното, което иде в света. Този голям камък ще съсипе всички съвременни стари разбирания и схващания и в науката, и в обществения живот, и ще създаде нова наука, нови отношения, които ще почиват на здрава, положителна основа.“ [48, с. 11]

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...