Jump to content

Recommended Posts

4. СТЕНАТА

Има една сила в света, която създава стени и завеси.

В наше време са известни берлинската стена и желязна-та завеса. Освен това има стени и завеси между Изтока и Запада, ума и сърцето, мъжа и жената, леви и десни, светски и духовни и пр. Тия стени целят да се спре притока на новото, което нарушава старото статукво. Обаче какво става, като се спре течението на водата? - Тя се вмирисва. Ако в един организъм има нещо застояло, в него започва такова гниене, затлачва се такава гной и смрад, която трудно може да се понесе. Такъв организъм все повече се разлага и ако не се отпуши за свежите струи - разпада се, умира. Такова е състоянието на съвременното общество.

Идва тогава от възвишения свят живителна струя под формата на една Велика душа, Божествен Учител, който иска да научи хората да се обичат - да извира през тях първичния, чистия живот. Насреща му, обаче, се изправят стените на статуквото, на инертната материя в съществата.

Възвишеното носи интензивен живот, динамика, стремеж да помагаш, да услужваш. Обаче, насреща му стои светът на смукалата. Кой е този свят? - Земята, почвата. Докато светлината раздвижи и трансформира инертната материя да я впрегне на работа, тя се съпротивлява. Обаче, ако светлината, енергията, идейното не отвори порите на материята да протече през нея, тя се изпълва с празнини, шупли, пяна, пълна с отровен избухлив газ. Един ден, ако тази пихтия експлоадира, тя може да стане на прах и да се разнесе в пространството. И ако погледнем в историята, всичко егоистично е ставало на прах, а всичко възвишено, идейно се е обличало в безсмъртие.

По този начин, светлината, идейното, още преди да се въплъти, насреща му вече стои отрицанието.

Учителя казва:

„Всяка нова идея, или всяка нова мисъл, която се зачева в човешката душа, среща съпротивление още преди да се е появила в света.“ [52, с. 4]

Ние виждаме в лицето на Христа онова ново течение, онзи образец, който идва да научи хората да станат извори, да се радват на чистото, сладкото. Христос бе представен от една звезда, която е Христовото съзнание в човека. Които запалиха тази звезда в себе си, отидоха напред, които я разпънаха, т. е. сложиха стена пред нея - станаха на прах, разпиляха се по лицето на Земята.

„И когато Тит превзе Ерусалим, след Христа, той е разпнал повече от 60 000 души евреи на кръст. Тъй че пътят от Ерусалим до Рим беше покрит само с кръстове. Защо? Защото те създадоха един кръст за своята звезда/'[20, с. 27]

В Божествената, в живата Вселена, всичко, което става е доброволно, от любов. Не постъпва ли по този начин едно същество, оставят го на нисшите сили да го възпитават. Обаче в Божественото всичко става от добра воля, съзнателно. Там всичко се извършва чрез съзнанието като съзнателен процес. Там несъзнателното е изключено. Влезе ли в едно действие несъзнателен или насилствен елемент, то вече е механично -чуждо на живота.

„Мнозина поддържат, че Христос ще дойде да оправи света. Как ще дойде Христос? Преди две хиляди години не дойде ли Христос? Дойде, но не оправи света. - Защо? - Защото не Го послушаха.“ [Заветът на любовта, т. II, 115]

Учителя винаги отива между най-користолюбивите народи. Има си причина за това. В глината има ли гниене? - Няма. Къде има гниене? - В чернозема.

Христос като плака за евреите, поливаше чернозема, та поне като се скитат между народите, да родят нещо. Той искаше да каже: Не ме разбрахте Вие, не разбрахте Божественото. Какво е разбирането? - Единство. Думата „разбиране“ значи привеждане в единство. Който не може да се приведе в единство, очаква го вкисване, страдания; ще ходи по болници, по затвори, ще го отлъчат от обществото като прокажен да се скита немил-недраг.

„И казва Христос: „Колко пъти исках да ви събера като пилци, но вие не рачихте и затова отнине върху вас ще дойдат големи страдания заради вашето неразбиране.“ И Той плака за бъдещите страдания, за бъдещите падания на тези души. И още плаче Христос. И днес аз Го виждам, че още плаче.“ [125, с. 30] „Христос, като дойде между евреите, казва им: „Исках да ви помогна, но не ме разбрахте“ - и заплака. Сълзите на Христа не изразяваха слабост, но с това Той им казваше: „Както аз плача, така ще плачете и вие.“ Казвате: Това е слабост! Не е слабост! Не е слабост! Истинският пророк, който говори на хората трябва да им каже какво ще стане. Със сълзите си Христос казваше на евреите: „Тъй ще плачете Вие хиляди години, понеже не приехте моето учение.“ Някои ми казват: „Учителю, в сърцето ми нещо плаче. А, плаче нещо в сърцето ти! Казвам: ти си един израилски пророк, който не прие Христовото учение. Ще плачеш и ще плачат всички около тебе. Всички онези, които не възприемат Любовта, всички онези, които не възприемат Мъдростта, всички онези, които не възприемат Истината, ще плачат не само един ден, но още хиляди години ще плачат и денят, в който възприемат Любовта, ще дойде истинската радост - „скръбта им ще се превърне на радост“. Дотогава имат да изтекат девет категории сълзи.“ [104, с. 22]

Когато новото дойде в света, всички застават нащрек. Казват: внимавайте да не тръгнете подир тия. Сектанти, заблудени, извеяни! Всеки се страхува от новото. Инертното в него вдига стената. И тогава хората не могат да разберат къде е спасението им. Затварят си очите и продължават да вървят право към пропастта.

„Когато Христос дойде, евреите трябваше да се очистят и да заживеят нов живот, но те казваха: „Ние Мойсей познаваме, тебе не познаваме, ти искаш да образуваш секта.“ Но Той, както виждате, секта не образува, макар че от еврейско гледище Той беше еретик.

Питам: какво спечелиха евреите, като разпънаха Христа? Нищо, разпръснаха се по целия свят.“ [56, с. 49]

Хората страдат от това, че правят бентове. Ти по-добре отвори една вада за Водата, да тече в обществото. Ако не отвориш вада, цялата местност ще се заблати. Ако сложиш бент, един ден водата ще прелее или ще скъса бента и ще залее целия град. Именно когато обществото не е отворено, открито, тази вода става опасна. Обществото трябва да разбере всяко нещо от първа ръка. Всяко нещо, което е преминало през много призми, то носи нещо криво, болестотворно. Обществото да е като на длан. Така хората по-бързо ще се издигнат в разбирането си. Ако хората продължават да издигат бентове помежду си, големи страдания си приготвят.

В едно общество, в един народ има хора с чутки души, в които съзнанието е развито, сърцето повдигнато на една по-висока степен, и те схващат тази нова идея, на която са деца, на която са носители. А съвременните хора, които не разбират носителите на тази нова идея, казват: „Тия хора са анархисти, комунисти, еретици, сектанти и т. н. Но това са имена без смисъл.“ [91, с. 65]

„Вместо да се гоните и преследвате, направете това, което изисква Бог от вас. Че един бил комунист, друг - радославист, трябва ли да се гонят? Комунистите искат братство и равенство. Те имат добра идея, добре работят. Нека използват доброто от тях. Нека използват и доброто от буржоазните партии. Казва се, че някои от тях убивали народа. - Де е този народ? Когато народът започне да говори, ще бъде страшно, когато всички народи започнат да говорят, ще настане плач и ридание, скърцане със зъби. Не чакайте цялото тяло да се поквари. Дойде ли момента на пълно разлагане, ще настане най-голямото зло в света. За да не дойде това зло Христос казва: „Напуснете вашата митарница и тръгнете след мене.“ Плач не искаме вече. Децата да останат вкъщи, а които могат да носят, да тръгнат след мене!“ - Да почакаме още малко, да наредим живота си! Никога няма да го наредите. Вие трябва да оправите своя ум, своето сърце и своята воля. Само така ще се разберете като братя.“ [148, с. 64-65]

Хората понеже не пият от изворите, а ползват мътна вода, затова са болни. Днес всички гледат с насмешка на набожните и прави са. Ако бяха пили навремето от Христа, сега лицата им щяха да греят, да носят навсякъде живот, здраве, вдъхновение. Като не пиха от Христа, те отидоха при институциите, които разпнаха Христа и скриха учението му със завеси. Църковниците, които разпнаха Христа, няколко века държаха Библията вързана с верига - само духовникът да я чете и то на латински. Днес културните хора изпитват отвращение към идолопоклонството и невежеството на набожните хора, които живеят встрани от законите на разумната Природа.

Природата казва: Ти ще вземеш мотиката и с нея ще се покланяш. Ще отидеш да се поклониш на една вдовица, дето се е жертвала, да отгледа достойни синове и дъщери на обществото.

Господ казва: Не ти позволявам да се кланяш на картини, на снимки, на вещи. Недей спуска завеси пред лицето ми.

Обаче днес гледаме, че завесата е спусната пред обществото. Възвишеното, доброто, идейното е оклеветено. Останала е само завесата, т. е. мъртвата форма.

И народите, като имат завеса пред очите си, гонят божествените посланици, преследват навсякъде идейното.

„Всеки народ, който гони избраниците Божии, които Бог е пратил на Земята, няма да успее. Всеки човек, който гони своите хубави мисли, хубави чувства и не постъпва добре, той няма бъдеще.“ [62]

„Сега казват: Като свършим с евреите, ще дойдем до Вас, ще ви изгоним. До нас като дойдете, България ще бъде заличена от картата на Европа. Тяхното наказание ще е 2-3 пъти по-лошо от това на евреите. Един ден Господ като заличи много народи, ще заличи и българите. Българите са важни докато вършат волята Божия. Щом не я вършат, ще бъдат зачеркнати от лицето на земята.“ [76, с. 6, 25.III.1943 г.]

Хората мислят, че лесно могат да заличат една идея. Една възвишена идея е безсмъртна. Тя остава за вечни времена.

Учителя казва:

„Гърбът на Христа беше толкова силен, че можа да издържи всички удари, но Римската империя не можа да ги издържи. И после стана обратното: Римската империя залезе, а Христос изгря в целия свят. Ако това е вярно за Христа, вярно е и за нас.“ [138, с. 183]

Една от задачите на свещеника, на човека с духовно знание е, да има здрав гръбнак. Господ казва: „Аз съм като натоварена каруца за Израиля.“ От неправилния живот на хората се събира много излишна разрушителна сила, която трябва да се трансформира. Който веднъж има духовното знание, вече носи отговорност да трансформира тази енергия. Той трябва да бъде добър проводник на живота, да протича енергията на небесните извори през него - да мие, да чисти, да освежава и подкрепя.

Днес много от свещениците са изгубили това знание и не го прилагат. Най-голяма поквара ще намерите в някои манастири. Че това е така, лесно може да се определи. Там където живее свят човек, събират се гълъби, славейчета, чучулиги. Много от съвременните църкви са сборища на стотици гарги. Това говори, че там енергията не е трансформирана. Богомолците са оставили своите грехове, своята нечистотия, обаче свещенослужителите не са трансформирали тази низходяща енергия.

Ето защо днес духовното знание се изнася в света - всеки човек да бъде свещенослужител в своята душа, да трансформира низходящите енергии във възходящи, да превръща враждата и злобата в любов, служене, всеотдайност. Само тогава обществото може да влезе в дихарма, в живот на неизчерпаеми възможности, щастие и благоденствие.

Войните, които станаха през XX век са извън Божествения план. Тези войни имаше възможност да не се състоят. Тези войни говорят, че не е прието и не е използвано Божественото знание, дадено от Христос.

„Предназначението на цялото духовенство от всички религии, а не само на християнството, беше да спре войната. Тия духовници трябва да са справедливи и да знаят, че войната не е потребна. Те трябваше да вземат страната на истината, а те се присъединиха към страната на обратния лагер. Питам тогава: В какво се състои тяхната религия?“ [5, с. 22]

Не е само въпрос, че духовенството не изпълнява службата си, но то насъсква най-мрачните сили на обществото срещу носителите на знанието, прави всичко възможно да парализира напълно тяхната дейност. И през богомилско време, и по времето на Учителя, духовенството вложи всичките си сили чрез анатеми, чрез въздействие върху властите, пресата и общественото мнение да създаде атмосфера на пълна непоносимост към изявяването на Божественото учение.

Тая страница е толкова черна и отблъскваща, че ние не намираме за нужно да я отгръщаме. На интерниранията. клеветите, тормоза, Учителя отговаря достойно в една беседа: „Издигне ли се някой писател, музикант или учен, веднага близките му, неговите сънародници, първи ще го съборят. И против мене се повдигна обществото, както и духовенството, но не можаха да ме опозорят. Защо? Аз съм дълбоко море. Който се опита да влезе в мене, ще се удави. Аз съм голяма, пълноводна река, която никой не може да подпуши. Турите ли й бент, ще дойде наводнение, което ще завлече бента и водата ще залее цялата местност.“ [1, с. 144-145]

Това положение се изявява още от грехопадението. Винаги, дойде ли Божественото учение между хората, срещу него се изправя стената на религията, т. е. на човешкото разбиране, на личния, користния елемент.

„Престъплението, злото, което се явило първоначално, се заключава в това именно, че онези, които първи в света са приели Божествения живот, не са го употребили за общо благо, за Слава Божия, но са го употребили за свои лични цели.“ [79, 15]

„И религиите трябва да се пречистят. Има нещо Божествено в тях, но то се губи между големите заблуждения. И те трябва да се филтрират. Сегашните религии са на формите, религии на човешките интереси.“ [107, с. 186]

„Религията е човешко дело. Тя не е създадена от Бога. Религията е сбор от правила и форми, които хората създавали с векове.“ [107, с. 192]

„Когато Господ създаде света, нямаше религия. Религията се яви в света, когато дойде дяволът. По-напред хората живееха в любов, и всяко учение, което не се ръководеше от любовта, не се признаваше за божествено. Според мене, религията е един санаториум, една болница за болни хора е религията.“ [125, с. 257]

„Когато първите хора излязоха от рая, те създадоха църкви, храмове, подобни на рая. Те първи заговориха за религия.

Дотогава никаква външна религия не съществувала. След грехопадението се създадоха закони и правила, по които хората започнаха да живеят. Един закон съществува в света! Той не е писан в никоя книга, освен в човешкото сърце. Този закон се отнася до любовта.“ [90, с. 44]

Че религиите изразяват човешките интереси, виждаме в облика на инквизицията, в това, че всяко национално духовенство вдъхновява своята войска и я убеждава, че тя е на правата страна - да навлезе в страната на врага и да побеждава.

Казва се, че църквите били създадени по подобие на рая. Може ли едно каменно здание да наподобява райската градина на душата, насадена с всякакви добродетели, или да изразява Слънцето на Духа, пълно с мъдрост и слава?

Това са храмовете на каменните сърца, а не на живите. Казва се: „Закоравя сърцето на този народ.“ Защо е закоравяло? - Защото личния елемент запушил извора на доброто и водата на живота не може да протича. Като се насъбере тази вода, тази енергия, тя ще разруши всичко по пътя си.

„Днес в никое общество не може да намерите двама души на едно мнение... започват да спорят, кой е прав, кой крив... Вие сте дошли до такава едностранчивост на нещата, която се отразила болезнено върху вашия организъм. Вие сте крайно честолюбиви, приличате на електрически бутон или бомба.“ [90, с. 131]

„Молитвата не се заключава в палене на свещи и кандила, нито в поклони, но в участието, което взимаш в живота на своя ближен.“ [17,131]

Човек може да има своето упование, своята вяра, надежда и любов, своята религия - съдържанието е важно.

„Според мене съществуват два вида култури, два вида религии, два вида партии: Култура на светлината и култура на тъмнината, религия на светлината и религия на тъмнината, партия на светлината и партия на тъмнината. По какво се отличават едните от другите? Първите знаят да строят, да градят и носят благото на човечеството, а вторите да събарят и рушат.“ [90, с. 127]

Днес много се говори за опасността от сектите. Научат за някой, че е някакъв сектант и почват да гледат особено на него. Този е някакъв особен вид. Не е баш от човешката раса, особен екземпляр е. Че ти не си ли особен екземпляр? Жена ти, детето ти, ближният ти знаят какъв особен екземпляр си. Ти си им пратен да се учат на търпение, да могат да понасят, да трансформират всички условия.

Има нещо опасно не само в сектите, а в кое да е явление от човешкия свят. То е личния елемент, частното схващане, фанатизма. Извън тия неща всяко духовно общество е една лечебница, в която хората могат да намерят мир. Всичко зависи от кръгозора, както на дадено знание, така и на този който го изнася сред хората. Ако тези два аспекта са с тесен кръгозор, ще те държат със синджир около себе си. Не само това, но те ще бъдат агресивни, натрапчиви, настоятелни и пр. Обаче, ценността не е в красноречието, в бляскавите перспективи, в красивите проспекти. Ценното е да събудиш една душа да прояви висшето в себе си за общо благо.

„Време е вече да се простите с религиозния фанатизъм. Днес в България има много религиозни секти и всяка от тях казва за себе си: Спасението на човечеството ще дойде чрез нас. - Не, спасението не може да дойде чрез никоя секта, чрез никоя черкова, чрез никое верую, нито пък чрез науката. Тези неща са само спомагала. Тогава, кое може да спаси човека? Само Божественото в човека е в сила да го спаси. Когато Божията Любов дойде в душата на всеки човек, тя ще обедини всички хора. Значи Божията любов ще спаси човечеството. Тъй щото, всеки може да вярва в каквото иска, но всички трябва да поддържат един принцип в света, че Бог живее във всички живи същества и ги ръководи.“ [79, с. 138]

Кое е същественото тук? Същественото е винаги вътре, а не вън. Вътре в човека е Божията Любов - свръхсъзнанието, Христовото съзнание, космичното съзнание - да станеш неразделимо звено от целокупния живот на човечеството и Вселената.

Христос като дойде, посади в своите ученици семката на тази Любов, на това съзнание, на това разбиране. Ние непременно трябва да намерим тази семка и да я посадим в душата си. Ако не направим това, бурените ще ни заглушат и участта ни ще бъде тежка.

„Христос говори сега на европейските народи: Ако вие приложите моето учение, очаква ви велико знание, велико благословение. Но ако отхвърлите любовта, ще опитате най-голямото нещастие. Под Земята се готви нещо страшно. Ако тези хора не приемат Божествената любов, ще има една революция в природата. А тази революция, която става сега, не е нищо пред тази, която природата приготовлява. Ще стане такава революция, каквато светът не помни, каквато никога не е виждал. На тази земя ще израстне друга култура. Само тези разумни отношения на любовта могат да ни спасят от бъдещата катастрофа. Когато Бог. т. е. любовта, дойде в света, тя ще произведе такива страшни сътресения, такива силни страдания, че които я познаят, ще застанат под дървото на живота, още тук на Земята ще разрешат великия въпрос. Този въпрос не се разрешава на небето, но на Земята. Господ иде чрез огън да изчисти Земята, да събере старите дрипи на хората, да им даде нови правила, да внесе любовта в сърцата им, да повдигне умовете им, да отстрани от тях всяка злоба и омраза.“ [143, с. 241]

Българите, ако са достойни за призванието си, могат да отворят душите си, този Божествен огън да премине през тях -да се трансформират разрушителните сили в тях и в Земята. Българите са едно блатисто място с избухлив газ - голямо задръстване има в тях. Ако не се отворят навреме, цялата Земя-ще хвръкне във въздуха и братята им ще станат жертва на техния егоизъм.

Българите трябва да се отворят за великата Любов, за свръхсъзнанието. Това значат думите на Учителя да се държат за Христа, да приемат Христа в себе си. Много закъсняха те. Нещата вече не могат да се отлагат. Христовата, Учителевата семка трябва веднага да се посее, да се даде и на другите народи. По-добра постъпка от тази за един човек, за един народ в цялата вечност няма.

„Христос дойде на Земята с велика мисия. Той искаше да покаже на съвременните европейски народи как трябва да постъпват Всичко, което проповядваше Христос на времето си, се отнасяше за сегашните времена. Той казваше на всички народи: вие ще дойдете до една голяма криза. Ако искате да се освободите от тази криза, единственото разрешение седи з това, което сега проповядвам. Ако приложите моето учение, ще се избавите от голяма катастрофа, не приложите ли учението ми, катастрофата е неминуема. Един от старите пророци е казал: „Не е далеч времето, когато тази катастрофа ще дойде.“ Как ще дойде тази катастрофа? Наближило е време да дойдат учени, които със своето изкуство ще запалят въздуха. Представете си, че въздухът около цялата Земя се запали! Какво ще стане тогава със съвременната култура? Писанието казва, че цялата Земя ще бъде обхваната от огън и всичко, което се намира по нея, ще изчезне._ Наближило е това време. Ако хората не приложат закона на Любовта, въздухът непременно ще се запали, и тогава Земята ще пречисти добрите и лошите. Обаче, добрите няма да изгорят, те ще преминат през огъня, ще се пречистят, а лошите които са в Противоречие с Природата, ще изгорят, ще се стопят, както изгарят труповете на умрелите в специални пещи, крематории.

Казвам: само по този начин ще изчезнат противоречията в света, които са причина за ред болести.“ [61, с. 97-98]

Днес човечеството боледува. Проказата му може да се свали само чрез едно вътрешно, духовно измиване, чрез вибрациите на едно по-високо разбиране, което идва от Словото на Духа. Водолей мие човечеството чрез Божествения огън. Мие разумните, а своенравните са упоени от сладката смрад на тресавището, в което потъват.

„Този век е определен като век на чистене. И ако кавказката [бялата] раса не приеме, ще стане катастрофално променение - половината от Европа ще потъне в океана, а културата ще се пренесе в Африка. Но през този свят сега иде магнетическа вълна, която ще пречисти всичко негодно и тази вълна ще се предшества от признаци: земетресения, омрази, на-пасти, злото ще се увеличи, войните, които се готвят и пр. Но има всичките условия да стане обединение в народа.“ [110]

„...нашите понятия за света, нашите схващания за индивидуалния и обществения живот, за религията, за семейството, за училището, за църквата и пр. трябва да претърпят коренни промени в своята форма, в своето съдържание и в своя смисъл. Ако ние сме разумни, тия промени ще дойдат по естествения начин на еволюцията, т. е. без никакви сътресения и катастрофи, но ако ние въздействаме на тях със сила, те ще станат по закона на необходимостта, насилствено.“ [26, с. 26]

„Ако ние вървим по този път, ще изгубим и това, което досега имаме. Ние още се крепим донякъде, но и това, което сега имаме, ще го изгубим. Аз говоря за общите загуби в света.“ [61, с. 160]

Навсякъде, където говори за великата трансформация, пред която сме изправени, Учителя разглежда изхода като алтернатива. Ако хората се съобразят с разумните принципи и методи, които им се дават, изходът е един, ако вървят по стария едностранчив, неразумен път - изходът е диаметрално противоположен.

„Без хармония нищо не се постига. - Защо иде глад между народите? - Поради отсъствие на хармония. Омразата, антагонизмът, завистта между хората, кой да управлява, кой да вземе надмощие между държавите, са причина за глада, лишенията и мор.‘[62]

„Като казвам, че животът ще дойде до един край в своето развитие, разбирам, че този съвършено неестествен живот е почти на границата вече, по-далеч той не може да отиде и трябва да се спре по някакъв начин. Това няма да стане, защото такива са предсказанията, но той ще се спре по начин, който Природата е предвидила. Още нови и големи страдания и нещастия ще дойдат за цялото човечество - не защото аз ги предсказвам, но те си идват сами по себе си.“ [61, с. 15]

„Ако съвременните хора не се помирят и не си подадат взаимно"ръка, очаква ги такава участ, каквато никой не може да си представи. Ако се помирят. Божието благословение ще дойде върху всички народи. - Царството Божие ще се въдвори на Земята. Това трябва да знаят всички хора. всички водители. Това ще бъде деня на Господа. Денят Господен е ден на възмездие на престъпленията, които хората са вършили и вършат на Земята.

Време е вече християните да се обединят, да станат проводници на Божията Любов. Само по този начин Бог ще изпрати благословението си на всички хора и народи. - Кой ще победи? - Онези хора, които носят любовта.“ [Възможности за щастие]

Днес обществото се е разделило на партии, които искат да наложат и докажат своите програми и разбирания. Те имат хиляди години време, да доказват своите програми. Сега не могат да разрешат въпроса. Въпросът с партии няма да се реши, макар, че те имат своето място. Въпросът на живота се решава, когато клоните стоят на дървото, а не да воюват помежду си. Въпросът се решава с едно по-високо съзнание, разбиране и стремежи на хората. Като имат това съзнание - всички партии са на място. Обаче, така да се разделя обществото на групировки с тесни интереси - това не е разрешение.

Ние нямаме място да разискваме този въпрос, ще вникнем в него другаде. Ще изнесем само няколко показателни мисли от Учителя:

„Дъждовните капки, които минават през пространството и падат на Земята, запазват ли своята чистота? Защо не остават чисти? - Условията на Земята са такива. Следователно, докато сте високо в пространството, ще запазите чистотата си. Щом слезете в долината, ще се окаляте.

Помнете: „В което общество или в която организация влезете, непременно ще се окаляте.“ [87, с. 108]

„Ако сегашните бедни станат управници, мислите ли, че те ще оправят света? Пак ще има събиране на данъци, бесене, клане, убийства.“ [87, с. 11]

.„Каквито имена да носят партиите, вие сами сте ги нарекли така. Всеки е свободен да има каквито ще възгледи. Политическият живот е външен, временен, преходен. Той не е нещо неизменно.“ [87, с. 79]

„Казвам: Освободете се сега от всички политически връзки. Мислете, че сте царски синове и дъщери. Вие сте хипнотизирани, и до днес ви казват, че сте големи грешници. Не се обезсърчавайте, други са ви заблудили. Бог ви казва: Деца, излезте от тая кал. Доста сте се забавлявали. Върнете се в плодната градина.“ [31, с. 155]

„Христос казва на учениците си да не поддържат никакви партии. Павел изказва същата идея в стиха: „В Христа няма нито елини, нито юдеи, нито скити.“ Значи, който вярва в Христа ще се благослови. ...Казано е, обаче, в Евангелието: „Ако един народ не служи на Бога, ще бъде заличен от Неговата книга.“ Този закон се отнася както към народите, така и към отделните индивиди.“ [17, с. 49]

„Всички партии крият нещо користно в себе си. Те първо уреждат своите работи, а после работите на народа. Една партия има в света, която има предвид благото на всички живи същества. В нея няма никаква корист. Тя е партията на Бога, всички останали партии са човешки.“

„Казвате: „Избран народ бяха израилтяните.“ Всеки духовен човек е Божий човек, той принадлежи към народа Божий.“ [150, с. 6]

„Да остане у нас идеята: нека онзи, Великия Божи народ да живее в нас. Нека всички ние живеем в този велик народ и всички да бъдем носители на онова възвишеното, Божественото.“^, с. 246]

Може да възникне идеята, че ако се съберат хора от едно духовно общество, ще управляват добре и ще оправят работите на държавата. И това не е лошо, но всеки от тези хора ще дойде с едно свое синджирче, по-фино изработено от синджирите на другите. Вие се радвате, че по-благородни хора са дошли, обаче като тръгнете нанякъде, синджирчето ще ви дръпне за врата.

Няма да се оправи така света, но всеки да извика в себе си Господ, т. е. Разумното в душата си - то да го управлява. Когато хората се съединят с Божия народ, със Синовете на Светлината, които идат отгоре, тяхното колективно съзнание ще се пробуди. Ти като изпратиш една мисъл на брата си от Америка в Русия, той веднага те разбира. Ти и брат ти сте едно неразделимо цяло. Човек като проектира мисълта си към своите приятели: „Утре вечер в еди колко си часа ви каня на угощение“, на този час те са му на гости. Така може да се организира цял народ. Така може цял оркестър да свири в унисон, или да свири нещо хармонично, мащабно и дълбоко.

Учителя изразява тази идея в първите години с думите:

„Ние сме партия на доброто и няма нищо по-добро от това.“ Вие си казвате: Аха, партия! - Като дойде чиновникът на тази партия при тебе, ти го запитваш: „Какъв данък ще ми се наложи?“ Той казва: „Ето какъв: Ще оправя първо инсталацията на твоя ум, после на твоето сърце и в края - на твоето тяло. Ще пусна после да опиташ от най-сладкия Извор. Ти само благославяй Великото благо, благодари за него и иди да поливаш градините на своите ближни.“ Това е данъка в държавата на доброто. Това е метода, който българите има да приложат.

Ние обаче, още сме в епохата на злото и всеки човек сам трябва да отвори път на своя извор. Не стори ли това, в новото време голяма глоба го очаква.

„И тъй, всички хора по лицето на Земята трябва да бъдат готови, да не ги изненада някоя вечер Божията тояга, т. е. великия Божи закон. Животът на Земята е изложен на големи промени. Не разбирайте нещата буквално. Не говоря само за земетресения. Аз имам предвид изключителните времена, в които живеем. Ние сме в епоха на големи изненади. Ние живеем в един непостоянен изключителен век. Изключителни явления, изключителни събития идат. Това не трябва да ви плаши, но будни трябва да бъдете. Професорите на светлината искат да наместят умовете на хората, да смекчат сърцата им и да моделират тяхната воля. Тази е една от великите задачи, която трябва да се реализира. Земята трябва да се пречисти. Пречистването й ще стане с огън. Иде огънят в света. Ако хората не приемат учението на Любовта, огънят ще дойде и ще помете всичко онова, което от хиляди години се е съграждало. Старата култура ще изчезне, помен няма да остане от нея. Греховете, престъпленията на хората ще изгорят, които издържат на този огън, те ще светнат, както свети златото, което минало през огъня на златаря. Които минат през този огън и издържат, те ще турят началото на новата култура.

Сега, вие трябва да знаете, че всички хора, добри и лоши, ще минат през огън. Не се страхувайте, но будни трябва да бъдете, да минете през огъня и да оцелеете. Който оцелее, той ще се очисти. Чистене е нужно на хората. За мнозина този огън е започнал вече. Страданията, изпитанията не са нищо друго, освен огън, който иде да пречисти света. Колкото по-големи страдания минава човек, толкова по-силен става. Страданията каляват човека, правят го силен да носи.“ [38, с. 61-62]

Иде време вече стената на старата епоха да се махне. Хората са много дълбоко заспали, много вода се събрала, голям огън се нажежил. Те не послушаха Христа, да отворят път на Божията сила. Голямо разтрисане ще има. По който и да е начин, хората трябва да се събудят. Иначе ще изгорят с вехториите си.

Който се подиграл с Божественото, разтрисане ще има за него - да го освободят от тъмните духове, които са го обсебили. да изправят пътищата му. Като се разтресе всичко, тази стена ще падне. Тя е върху пясъчна основа. Туй е за урок. Да се пробуди човек в съзнанието си и да помни този урок за хиляди и милиони години!

„Христос и днес е на същия позорен стълб и то от неговите последователи. Понеже Христовото име и днес се позори, затова именно светът бедствува. Ето защо, Бялото Братство е решило да даде такъв урок на съвременните културни хора, та да го помнят за хиляди години. Не може Истината да се опозорява, не може Истината да се престъпва.“ [94, с. 9]

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...