5. Ако камъните заиграят

[Ани]

5. АКО КАМЪНИТЕ ЗАИГРАЯТ

„Аз опитвам силата на Божественото върху мъртвото. Ако то оживее, това е силата на Божественото. Тя всичко може. Тук съм събрал най-твърдите камъни. Ако накараме тях да играят Паневритмията, навсякъде другаде ще бъде по-лесно.“ [115,с.99]

.България е най-трудната страна за приемане и приложение на новото учение. Ако българите го приемат, колко по-лесно ще го приемат другите народи.“ [62]

От всички европейски народи българите са слезли най-дълбоко в материята. По-големи материалисти и атеисти от българите няма. Това е защото ги управлява един твърд елемент, свързан с гъстата материя. Съзнанието им е обременено от материални идеи за говеда, кокошки, прасета и пр. При това Сатурн ги сковава и стяга отвсякъде - отникъде надежда.

Идва Учителя при българите и вижда, че съзнанието им е пълно с прах и пушек - задушават се. Учителя им дава глътка свеж въздух, глътка изворна вода, глътка ясна светлина. Обаче, българите, като къртици казват: - Да се махне този еретик от нас. Не обичат те още света на светлината и чистотата; не разбират още откъде идва тяхното благо.

Казва им Учителя: „Вашият череп е въз дебеличък. Трудно влиза светлина през него. Гърците с право ви наричат дебелоглави. Трудно приемате вие една идея, критичен народ сте. Обаче, приеме ли веднъж българинът, никоя сила в света не може да го отклони от пътя му.

За 11 години Учителя проучава много подробно френологически българите. Няма населено място в страната, което той да не е обходил и да не е изследвал негови заселници. „Аз съм комисия в света“ - казва той. И на никого не даде своите изследвания, но ги занесе като доклад там, откъдето е дошъл. Защото този народ трябва да послужи за основа при въплъщенията на новата светлина.

Тук ще разкрием работата на каменоделеца върху камъка, на Духа върху най-грубата материя. Българите още не са приели Словото, обаче хиляди души се отвориха за Божественото и представляват ядро, което може да стане, проводник на мощния Божествен ток на живота. Господ, обаче, иска да се прояви чрез един народ, т. е. чрез един цялостен орган в своя организъм, а не само в няколко клетки. Само така известна Божествена идея ще се въплъти на дадено ниво на живота.

Понеже сега приключва голям цикъл от живота на човечеството, то Божественият импулс ще се даде по който и да е начин. Може да останат само тия пробудени души, а може да се заличи и целият народ, но този импулс ще се предаде от когото и да е. Иначе не може да се трансформира големия товар върху човечеството.

В тази книга ние предлагаме известни идеи в много популярен вид, преди да сме изнесли своето по-задълбочено изследване. Има голямо изоставане, трябва да се бърза. Преди да са вникнали в своята функция и мисия, и преди да познават цялостната картина на този опит-импулс, който има да се приложи, българите могат да разберат нашата идея само интуитивно и чрез упование във вътрешната логика на тази книга. Ние се надяваме, че сегашните усилни времена са пробудили в тях това чувство.

„Искам да запаля изгасналия светилник на българина, за да свети на ония народи, които живеят в тъмнина.“ [132, с. 25] „Да се изправи един народ материално е много лесна работа, но духовно да подигнеш един народ е мъчна работа. Да се обърне един народ към правдата е трудна работа." [Протоколи 1907 - Варна]

Правдата е в душата. Всичко живее в душата, защото тя е цялото дърво. Всичкото зърно в хамбара е произлязло от едно зрънце - праотец. Целият народ е произлязъл от една майка. Душата е майката - жертвеното, което се грижи за цялото дърво.

В Природата има само една партия - на душата. Всички матки душички в нея са оригинални партии - листенца, цветчета, плодове и пр. Едно листенце не принадлежи на някой клон, но на цялото дърво. Ако един клон се самоопредели със своите листа и се отдели от дървото - ще изсъхне. Нито може един клон да заповядва на цялото дърво и да му налага своята програма. Онзи, който може да наложи своята програма е душата, цялото, майката, т. е. законът на жертвата. Ето защо, Учителя иска да каже на българите да повдигнат съзнанието си до това ниво на душата-майка в себе си и тогава да устройват всичките си материални, идейни и обществени работи. Без това разбиране на майката, никое листенце или клон не може да изпълни мисията си в живота.

„Разберете, че всеки народ има определена мисия, която, ако не извърши както трябва, той е загубен - нищо не може да го спаси. Всеки индивид също има своя определена мисия. Ще ми възразите - ние да си вземем Македония, Тракия, Добруджа - нищо не ни трябва друго. Не, хора, хора са необходими, за да управляват както трябва тази страна! Като ви говоря това, не казвам, че всеки трябва да се втурне към дадена партия. Аз гледам на живота много широко. За мене човешкият и общественият живот представляват едно голямо дърво, а дървото само един лист, един цвят ли има?“ [91, с. 140]

Значи, не е въпросът в партиите, а в онзи велик морал, в идейния живот на човека. Тук именно се сблъсква светлината на Духа с инертното, застоялото, гнилото.

„Страшен, тежък изпит иде за човечеството. Всичко ще се стопи, ще се превърне в прах и пепел. Кога ще стане това не е важно; може да стане след година, след десет, сто или хиляда години. Важно е, че законът ще се приложи. Ще бъдете свидетели на това време и ще проверите истинността на думите ми. Една мисъл да легне в ума ви: Да се изправите. Аз съм дошъл до едно място, дето повече не мога и не искам да нося вашите нечисти мисли и желания. Не искам да нося нечистите мисли и желания на българския народ. Не искам да нося нечистотиите на съвременната епоха. Всичко, което виждате днес, ще изчезне, ще се стопи. Такава е волята на Бога. Невидимият свят е решил да ликвидира със старото. Това не трябва да ви обезсърчава, но да се изправите.“ [83, с. 215]

Може ли съвременният човек да осъзнае страданията на едно пробудено същество, което преживява живота на хиляди хора, измъчвани в затворите, ограбвани, насилвани, опозорявани. То чува виковете за помощ, стенанията, но по силата на космичния закон не може да приложи мощта си в насилие над кривото разбиране на това абсурдно общество.

„Имате ли вие тоя морал? Ако бяхте толкова умни, отде са тия ваши дългове? Вие имате повече от 20 милиарда да плащате. Имате повече от 10-15 министри, избити по улиците като псета. Отде е това? Ами само това ли е? Аз съм толкова доблестен, че ви говоря една истина, и не ви желая злото, не трябва да се лъжете, това не е българщина, но това е варварщина. И когато западните народи искат да определят българите, казват: „Вие сте варвари“, и донякъде са прави. Българите са варвари, а онези вървят подир варварите.“ [123, с.110]

„Мнозина казват, че обичат Господа. - Никого не обичат те. Казвам: в своите постъпки хората опозориха Божието име, Божията Любов и братството на Земята. Това е разврат, проказа в света. Това е гибел, която носи органически болести. След всичко това ще се проповядва за Христа, ще се казва „Христос възкресе!“ Тази година ще помнят българите, че за тях няма „Христос възкресе“, няма да им дам червено яйце. Червеното яйце подразбира Божествения живот: Българите трябва да приберат между тях всички плачещи, всички страдащи и да ги задоволят.“ [148,64]

„Аз съм комисия тук в света и ще дам такъв един доклад, какъвто никой не е давал, и, като го дам, Земята ще се обърне с главата надолу! Няма да си поплюя; ако трябва и главите на всички хора да хвръкнат, ще го дам! И на Земята не трябва да има престъпници, а хора свободни.“ [93, с. 197]

Като казва Учителя, че българите обичат киселичко, защото са в гъстата материя, той има предвид възпитанието. Както киселината разединява връзките на твърдото вещество, така Божественото учение дава методи за трансформиране на грубите материи и сили в по-фини. Да се каже, че един човек има нужда от кисело, от киселини, значи има нужда от възпитание.

„Ново възпитание трябва да се даде на младото поколение! Само новата мисъл, новата светлина може да направи човека здрав, да събуди в него великото, идеалното, което е вложено в душата му. - Как ще постигнем това? - Към старото прилагайте новото и като растенията, превръщайте мъртвата материя в жива. Бъдете творители на бъдещите форми. Ние сме творители в света; ние градим, ние създаваме великото, красивото в света. Докато ние сме в България и работим, българите могат да бъдат сигурни за своето съществуване и благоденствие. В който ден ние напуснем България, от нея нищо няма да остане. България ще се превърне в пустиня. Това всички трябва да знаят! Нека се напишат тия мои думи в Божествената книга. Всички трябва да знаят, че това дело е Божие. Ако българите не изпълнят волята Божия, те ще изпитат на гърба си закона на непослушанието.“ [84. с. 216-217]

Какво искаше Учителя от българите? - Да му се даде възможност да приложи новите методи в малък размер, да даде един образец. При тоталното отрицание, непоносимост, преследване, това не бе възможно да стане. Учениците на учителя бяха навсякъде гонени от работа, заклеймявани, преследвани. Как могат да се съберат деца и да се направи например едно училище пред лицето на света в такава атмосфера?

„За туй младо поколение трябва да се загрижим, да се замислим. Ние трябва да очистим туй безчестие на България. Но ако не ми дадете възможност да сторя това, безчестието ще си остане. Ако ми дадете възможност, туй младо поколение ще го въздигна, ще му дам философия, знание и начин за работа - не калугери, монаси да ги направя, а художници, музиканти и поети, и работници, да служат на Бога, във всички области на науката ще бъдат посветени.“ [5, с. 54]

Учителя беше казал: „Аз съм като майката - каквото ми поискат децата, това им сготвям.“ Българите, ако бяха умни, щяха да поискат едно универсално знание в науката, в културата, в държавното устройство - да станат един титан на духа в новата епоха. Вместо това, те се опитваха да се освободят от светлината на Учителя. Никоя сила, обаче, не може да отклони Божествената светлина от нейния път.

„Някои искат да ме изгонят от България, но казано ми е да говоря и аз ще говоря. Цялото човечество да се опълчи против мене, с цел да ме изпъди, няма да бъде в сила да ме мръдне нито на милиметър от мястото ми. Нека всички знаят това.“ [149, с.65]

Когато Мировият Учител дойде сред някой народ, това е неговия златен век. Няма по голяма привилегия от тази. Цялата разумна Природа иска да излее благословението си върху този народ, стига той да отвори крановете си.

„Сега е златният век на българския народ. И ако изгубят днешните, тогава, това ще се пренесе в друг народ. И България ще бъде на опашката на другите народи и то закачена на косъм.“ [62]

Какво иска Учителя, като слезе между някой народ? - Да даде подаръците си, да предложи помощта си, да стане този народ здрав, умен, енергичен и щастлив; да приложи доброто и да носи благословение за всички народи. За да стане това, трябва да се опита хляба на Божественото Слово. Който не познава Божествения Хляб, той живее в смъртта, т. е. в един механичен, инертен живот, лишен от пламъка на високи идеи, знания и идеали.

Най-големият приятел на един народ е Учителя, който идва да поеме товара му, да го измъкне, както се измъква удавник от дъното.

„Аз нося добро на българите. Ако не бях се застъпил пред Великия, Разумен Свят, те щяха съвсем да загазят. Сега Невидимият Свят иска да ги избави. Сегашната епоха е от голяма важност за България. Ако сега България не приеме идеите, които проповядвам, ако изтърве благоприятните условия, които й са дадени, тогава ще я оставят и тя ще има същите условия за повдигане в най-добрия случай след 2000 години най-малко, или при най-лошите условия - след 15 хиляди години най-късно.“ [57, с. 298]

Когато Учителя отива сред един народ, той има предвид да му даде условия за работа, да има този народ широко поле за изява. Той иска да го въведе в нова възвишена култура, да се пробудят в него сили на подем, на ликуване, на общочовешки приноси.

Той отива на пазарището и казва: „Елате да опитате царската трапеза.“ и изважда хляба на Словото. Приемането на Словото в човека представлява даване на работа. Ти възприемаш тази сила в себе си, изпълваш се с нови енергии, с вдъхновение и отиваш да работиш нещо според предназначението си. Ако не отидеш на царската трапеза на Словото, ти изгубваш тази възможност да се проявиш и оставаш едно спящо, инертно същество.

Като дойде Учителя в България, той покани всички на трапезата на новата култура.

„... иде голяма топлина, която ще стопи ледовете. По планините ще се вдигнат големи изпарения, ще потекат чисти, бистри потоци. След това ще се яви буйна растителност, посадените семена и плодове на хилядите години от миналото ще изникнат, ще цъфнат и ще вържат и народите на цялата бяла раса ще си подадат ръка. Ще дойде тази нова култура в света, на която никой не се е надявал и която никой не е виждал. И всички ще бъдете граждани на тази нова култура, на това ново човечество.

И бих желал всички да бъдете гости на трапезата на това ново човечество. Вие всички сте поканени, но да не откажете тъй както преди 2000 години Христос покани на угощение много хора, а те се отказаха под разни предлози: едни, че имат работа на нивата, други, че си купили пет чифта волове, та трябва да ги опитат, а трети, че се оженили. Всички отговориха: „Имайте ни отречени от новата култура!“ [62]

„Христос пак иде сега и пак кани цялата бяла раса да подеме това ново учение.“ [91. с. 87]

Българите не можаха да разберат Учителя. Макар и стари духове, макар израилските пророци да бяха преродени сред тях, силуета на Учителя беше необозрим пред техния взор. Това е естествено. То е закономерно явление, при идването на всички велики хора. Учителят казва:

„Великите хора работят, създават, откриват, но не за своите съвременници. Те се раждат по-рано отколкото трябва. В това отношение те са предвестници, представители на бъдещата епоха. Някои се раждат сто, двеста години по-рано, а някои хиляда, даже две хиляди години. Те първи се качват на върха на планината, дето слънцето ги огрява и разкрива красотата на живота.“ [11, с. 310-311 ]

Някой път омесете, опечете хляб или пита, да видите какво ще почувствате. Като опита някой питата ви, ще изпитате голяма приятност.

Един Учител, Който хиляди години меси своята пита, като дойде на Земята, хората отказват да опитат питата му. Той отива при мъртвите, т. е. при съвременните хора и казва: Яжте от тази пита, да оживеете. Те обаче, не опитват от питата, но остават в гробовете си, т. е. в старата култура.

Учителя идва с голямо състрадание, разнася питата си в света на мъртвите и казва: Яжте, яжте тази пита, да оживеете! Яжте, мили братя, живи хлябове от нашия Отец на светлините! Това иска Учителя - да приемат душите учението му, словото му в себе си; да приемат живия, Божествения хляб. Словото е светлина, която слиза от Божественото Слънце на живота.

„Всеки търси Слънцето. Много естествено, енергията на нашия физически, умствен, даже и морален живот иде от Слънцето. То носи живот. Всяка култура се дължи на Слънцето. Аз не говоря за физическото Слънце, за този диск, който всички виждате. Аз говоря за друго Слънце, което е невидимо. То е зад физическото Слънце, то произвежда всички невидими резултати.

Днес се явили хора, които искат да угасят Слънцето. Казвам: Учението, което нося на света не е мое. То е Божествено учение, на Бога. Искат да го гасят.

... Всеки запален мозък е свещ, която гори по причина на Слънцето. ... Възвишените същества използват енергията, т. е. огъня на вашия мозък за своята индустрия. Следователно, когато и вие се силите да обичате, възвишените същества използват тази енергия за работа.... Вие имате на разположение голямо динамо - мозъка. Работете с това динамо, че като отидете на онзи свят, да харесат това, което сте свършили на Земята.“ [107, с. 55-56]

Това е опитът-импулс, това е новата космична икономика, в която трябва да се включим, това е космичния живот.

Ония велики същества използват гравитацията- силата на космичната любов. Тяхната промишленост е самия живот -нещо неотделимо от тяхното естество. Като отправим една Божествена мисъл, тя е като лазерен лъч, който извършва известна работа в пространството. Светът на Словото е живата космична икономика, която работи в душите.

Идва едно космично същество, което носи науката за тази икономика. Обаче хората казват: Ние си имаме църкви, имаме си заводи от тухли и бетон. - Да, обаче дишаш пушека и серния двуокис. Цялата природа с всички растения, които приемаш, е заразена с радиация и отрови.

И казва Учителя: Приемете новото учение, приемете новата икономика, приемете новия живот. Ние не желаем да дишаме вашите отрови. Не желаем да дишаме вашите отровни мисли,чувства и постъпки.

Ако не се включите в нашата единна космична икономика, нищо няма да остане от вас.

„Ако българите искат да имат простор, трябва да приложат Божественото учение. На българите, ако не се помага, не могат да се избавят. Те са толкова загазили, че само Божественото може да ги избави.“ [57, с. 297]

„Ако българският народ не приеме това учение, нещо страшно иде за него, няма да кажа какво, но да го знаете. Вие ще видите какво ще дойде. Ако го приемете, ще бъдете един от първите народи, ще бъдете записани., че сте повярвали във Възкресението на Христа.“ [Петимата братя, с. 128]

„Ако не приеме Словото, онова, което се надига в този народ, ще го разруши.“ [58, с. 418]

„Българският народ страда от живеница и ако не приеме новото течение, ще се съсипе. Ако българският народ не приеме Христовото учение като любов, както е дадено от Христа,

нищо няма да постигне.“ [40. с. 226]

Днешното бедствие на българите илюстрира тяхното вироглавство. Учителя им казва:

„Ами ако аз съм една нишка, която носи това Божествено учение, и ако вие скъсате тая нишка, какво ще спечелите? Вие ще изгубите вашия идеал, както го изгубиха преди 2000 години и евреите, които отхвърлиха учението на Христа. Днес те изправят вече своята погрешка, и няма да остане народ на Земята, който да не се преклони пред тази истина и да не я приложи. Сега и вие, българите, колкото по-рано възприемете това учение, толкова по-добре ще бъде за вас.“ [91, с.112-113]

Който не слуша Учителя, т. е. разумното във Вселената, цялото човечество и цялата Природа заставят срещу него. Учителя, това е разумното в човечеството, което го движи напред. Който не приема Учителя, той отхвърля интересите на човечеството. Който не приема импулсите на Божествения Дух, той възстава против самия живот в себе си.

„Каквото е отношението на българите към Мене, такова ще бъде отношението на света към тях.“ [58, с. 485]

Тези думи не са на някоя личност, но на Духа, на живия Бог, който работи със сечивото си върху този твърд камък.

Българите се радваха в Америка. Стоичков бавно разтвори ръце и дефилираше по стадиона. Той направи първото движение от Паневритмията - „Пробуждане на космичното съзнание“. Обаче, не се даде на българите да ликуват. Защо? - Защото не приеха своята звезда. Ако бяха приели Словото, те щяха да ликуват, не са познали още те силата Божия.

,Аз съм ваш приятел, искам да ви покажа начин как да живеете. Какво ме интересува друго? Нима мислите, че ще спечеля нещо? Откак съм в България, няма друг човек, против когото да са се изсипали толкова скверни работи! И още много епитети може да ми кажете, но това ни най-малко не ме смущава, защото аз съм един голям извор, който постоянно се чисти. ... имам други сили, съзнателни сили, с които мога да работя и да се защищавам. С мене има други хора, които могат да ми помагат, не само в България, но и в целия свят. В целия свят има мрежа от такива разумни хора, които турят всичко в ред и порядък. Те са и в Англия, и в Русия, и в Австралия, те са обсебили света. И вие, българите, мислите сега, че като се опълчите, ще ги победите. Не, не, те ще ви пометат! Сега тия хора там, в Европа, ви налагат контрибуция. Чудите се как да изплащате данъците. Роби ще станете! Животът се влошава. Българският лев колко спада? Един американски долар струва 150-160 лв. Е, какво ви очаква сега?“ [5, с. 26-27]

Днес българите разпродават държавата си. Квартиранти ще бъдат в собствения си дом. Ще ги хукат отвсякъде. Обаче, ако не се съвземат и домът им ще се отнеме.

„Обръщам специално вниманието си към българите да ги предупредя, че ще бъдат бити на общо основание. Готви се вече за тях камшик, не човешки, но Божествен. Този камшик ще се слага на гърбовете на българите дотогава, докато узреят главите им, докато се подчинят на Волята Божия и кажат: „Ще турим ума и сърцето си в съгласие с Великата Божия Воля.“ [57, с. 297] На небето всички камъни са живи и разумни. Те са несъкрушими, но разумни. Всяка светла душа е един камък непоклатим, защото носи в себе си неизменната Божествена истина.'

И най-неразумният народ, при който дойде Господ, ще стане един от разумните народи. Обаче, докато се събуди съзнанието в него, ще изпита дълбоко в себе си Божественото длето.

Няколко дни преди да си замине, Учителя каза: „Българският народ за мене е еврейски народ! През големи страдания ще минат българите, защото не чуха гласа на Господа!“ [134, с. 178]