3. Любовта към другарите

[Ани]

3. Любовта към другарите

Сега нека изясним няколко въпроса, свързани с понятието „любов към другарите”:

1) Необходимостта от любов към другарите.

2) Защо съм избрал именно тези другари? Защо другарите са избрали мен?

3) Длъжен ли е всеки от другарите открито да проявява своите чувства по отношение на останалите членове на групата или е достатъчно да обича своите другари в сърцето си, без да го проявява външно, оставайки скромен, а както е известно скромността е много важна.

Да го кажем иначе: длъжен ли е той да проявява любовта към другарите, намираща се в неговото сърце открито, защото проявата на това чувства може да пробуди сърцата им и те също да усетят това чувство. В резултат чувствата на всеки от членовете на групата ще се обединят, при което общото чувство, което ще възникне, ще бъде значително по-голямо от прост аритметичен сбор.

Получава се, че всеки от членовете на групата, ако тя се състои например от 10 човека, ще получи чувство 10 пъти по-силно, защото то ще се състои от 10-те чувства на неговите другари, тъй като всичките 10 човека разбират необходимостта от любов към другаря. Ако пък членовете на групата не проявяват открито своите чувства, то у всеки от тях няма да е достатъчна онази колективна сила, която присъства в първия, по-горе приведен случай.

В този случай е тежко да оценяваш другаря положително и всеки мисли, че именно той е праведник и че само той обича своите другари, а те не му се отплащат с взаимност. От това следва, че човекът има малко сили. Може да бъде направен извода, че в любовта към другарите е нужно явно проявяване на чувствата, а не скромност и умереност.

Но е необходимо още да се помни целта на съществуване на групата, в противен случай тялото на човека ще се постарае да замъгли тази цел, защото тялото винаги се грижи само за собствената изгода. Затова е нужно винаги да се помни , че цел на създаването на групата се явява осъществяване на Заповедта „възлюби ближния свой”, а тя на свой ред се явява основа за изпълнението на Заповедта „възлюби Твореца”.

Групата е необходима на човека, за да може да доставя удоволствие на другарите, неизисквайки нищо в замяна, а не за това групата да му помага. В последния случай, ако всеки от членовете, участващи в нея, разчита само на помощ от страна на другите, то такава група се основава на егоизма и може да доведе само до увеличаване на вместимостта на съсъдите за получаване. Тогава човекът вижда в нея единствено средство за удовлетворяване на своите материални потребности.

Затова е необходимо всеки да помни, че групата трябва да се основава на любовта към ближния. Всеки член на групата трябва да получава от нея любов към ближния и ненавист към своя егоизъм. И тогава човекът ще види, че неговият другар се старае да потисне своя егоизъм. Това ще му даде допълнителни сили. Намеренията на всички другари ще се слеят в едно цяло. Ако в дадена група има 10 човека, то всеки от тях ще получи силите на всичките десет свои другари, които потискат своя егоизъм и се стремят към любов към ближния.

Ако пък всички членове на групата, в резултат на лъжлива скромност не проявяват своите чувства един към друг, то няма да се случи усилване на техните чувства. Обратно, постепенно всеки от тях губи желание да върви по пътя на любовта към ближния и се връща в обятията на любовта към себе си.

4) Длъжен ли е всеки да знае какво не достига на всеки един от другарите му, да знае с какво може да ги напълни или е достатъчно най- общо да се грижи за любовта към другарите си?