6. Любовта към другарите

[Ани]

6. Любовта към другарите

„Възлюби своя ближен, както самия себе си”. Раби Акива е казал, че това е главния закон на Кабала. Следователно, изпълнявайки това правило, ние съблюдаваме всички указания на Кабала, които са включени в него. Тогава, се получава така, като че ли, ние няма какво повече да правим.

Но виждаме, че Кабала ни казва: „Какво изисква Творецът от теб? Само да се боиш от Него”. Получава се, че главно изискване, към човека, се явява трепетът пред Твореца, т.е. ако човекът изпълнява това указание, то по този начин той изпълнява всички изисквания на Кабала и дори закона „възлюби своя ближен”.

При все това, съгласно думите на раби Акива, всичко е наопаки, т.е. законът „възлюби своя ближен” включва, в себе си, и указанието за трепета пред Твореца. Мъдреците не се съгласяват с раби Акива и казват: „За всичко се вслушвай в Твореца и се страхувай от Него, защото в това е целият човек.” Гмара пита: „Какво значи „целият човек”?” Раби Елазар отговаря: „Казал е Творецът: „Целият свят е сътворен само заради това”.” (т.е. целият свят е сътворен само заради трепета пред Твореца). А съгласно раби Акива, всичко е включено в правилото „възлюби ближния”.

Но на други места в Талмуда, мъдреците казват, че главното – това е вярата. Тоест получава се, че трепетът пред Твореца и любовта към ближния са включени в понятието „вяра”. И за да разберем всичко това, ние трябва да помислим какво е това: вяра, трепет пред Твореца и любов към ближния.

Преди всичко, ние сме длъжни винаги да помним какво е „Цел на Творението”. Известно е, че тя се заключава в това да бъдат насладени създанията. Ако това е така, т.е. ако Творецът иска да даде на своите създания цялото благо, което им е приготвил, то защо съществуват тези три понятия: вяра, трепет пред Твореца и любов към ближния? Те са нужни само, за да направят нашите келим годни за получаването на онова благо, което е приготвил за нас Творецът.

Сега е необходимо да разберем как именно тези три поправяния правят нашите съсъди пригодни. Вярата е необходима, за да вярваме в това, че „Цел на Творението” се явява наслаждението на създанията и в това, че всеки от нас е способен да постигне тази цел. Това значи, че «Целта на Творението» могат да постигнат не само особено надарените хора, а всички създания без изключение и не е задължително да имат особен талант. Мъдреците са казали в „Мидраш Раба”: „Казал Творецът: „Овладяването на мъдростта и методиката на Кабала ще бъде леко за онзи, който се бои от Мен и съблюдава нейните указания. Цялата мъдрост ще бъде в неговото сърце.”

Излиза, че вярата дава на човека увереност в това, че той може да постигне целта, за да не се отчайва от първите неуспехи. Вярата е нужна на човека, за да не се отбие по средата на пътя. Човекът трябва да вярва, че Творецът помага на всички, дори на такива нищожни хора, какъвто е той, да постигнат сливане с Него.

А за да се удостои с вяра, в началото е нужен трепет, както е казано в книгата „Зоар”: „Защото трепетът – това е поправяне, което включва, в себе си, всички поправяния, които Кабала изисква да бъдат извършени, а освен това е врата към вярата в Твореца. Съгласно пробуждането на трепета пред Твореца, се увеличава и вярата в Неговото управление”. Какво е трепет пред Твореца? Човекът трябва да се бои, че няма да може да достави удоволствие на Твореца, а не от това, че самият той няма да получи нещо (например, бъдещия свят). И така, трепетът пред Твореца се явява врата на вярата, т.е. без трепета не може да се удостои с вяра.

А за да достигне трепет пред Него, т.е. страх от това, че няма да може да достави удоволствие на Твореца, човекът трябва да придобие страстно желание да достави удоволствие, т.е. желание да отдава. Но като правило, човек се страхува да не изгуби нещо, че няма да получи нещо за себе си, а не се бои от това, че няма да може да отдаде нещо на Твореца.

Как човек може да получи новото свойство – желанието да отдава и при това да разбере, че желанието да получава, за себе си, му вреди много? Та нали това противоречи на природата на човека. Понякога, под влияние на свещените книги и на мъдреците, в човек се появяват плахи опити да излезе изпод властта на егоизма, но това е само понякога. Човек не може постоянно да съблюдава всички заповеди с мисълта за това, че го прави не заради собствена изгода.

Съществува само един изход – да се съберат няколко души, които имат малка възможност да излязат изпод властта на егоизма заедно, в една група. Всеки член на тази група е длъжен да нивелира себе си спрямо другия. Във всеки от членовете на тази група трябва да има, в потенциал, любов към Твореца. Ето така, обединявайки се в такава група и потискайки своя егоизъм, по отношение на другарите, те ще създадат нова същност. И ако например, в групата има десет члена, то тази същност ще има 10 пъти по- голяма сила, отколкото е била във всеки поотделно.

Но съществува условие: когато тези хора са се събрали в група, всеки от тях е длъжен да мисли за това как да потисне своя егоизъм, а не за това как да насити своите желания за получаване. Само по такъв начин, той ще може да придобие новото качество – желанието да отдава.

И от любов към другарите, той ще може да премине към любов към Твореца, т.е. човекът ще иска да достави удоволствие на Твореца. Получава се, че желанието за отдаване е много важно и необходимо, а да го придобие, той може само с помощта на другарите. И тогава може да се каже, че човекът се бои от Твореца, т.е. той се страхува че няма да може да Му достави удоволствие.

И така, фундамент, върху който може да се построи зданието на святостта се явява правилото „възлюби ближния”, с помощта на което може да бъде получено желанието да се доставя удоволствие на Твореца. След това възниква понятието „трепет”, т.е. човекът се страхува, че няма да може да достави удоволствие на Твореца. После, когато в човека вече има врата, която се наричат трепет пред Твореца, той може да се удостои с вяра. А вярата – това е кли, в което може да влезе Шхина.

Излиза, че имаме 3 правила:

1. Първото от тях – това е правилото на раби Акива, т.е. „възлюби своя ближен, както самия себе си”. И то се явява основа на основите, т.е. ако не се изпълнява , никаква сила няма да може да премести човека от положението, в което се намира, защото само съблюдавайки този Закон, той може да премине от любов към себе си, към любов към ближния, т.е. от егоизъм към алтруизъм и да почувства, че любовта към себе си е много вредна.

2. След това преминаваме към второто правило, т.е. към трепета пред

Твореца, защото ако няма боязън, то няма и вяра (виж коментари „Сулам”).

3. После преминаваме към третото правило, т.е. към вярата. И след като сме изпълнили всички тези три правила, ние се удостояваме с това да чувстваме, че „Целта на Творението” е да бъдат насладени създанията.