Влияние на средата върху човека

[Ани]

Михаел Лайтман

Принципи за работата в група

Влияние на средата върху човека

Известен е законът, действащ в целия свят, за неизбежното лошо въздействие , което оказва обкръжението от неспециалисти върху специалиста в своята работа, когато той попада в тяхната среда и се учи от тях.

Ако например обущар с висока квалификация попадне в среда на обущари непрофесионалисти, то те ще му дадат да разбере, че не е задължително да ушие качествени сандали и въобще хубава и красива обувка, че може да го прави както се получи. Или когато шивач, специалист от висока класа се намира сред лоши шивачи, то те му внушават, че няма защо да се старае, да полага усилия и да се труди, за да бъде дрехата добре ушита и по мярка на клиента. Затова той трябва да се пази, за да не влезе в контакт с тях.

Но ако строител се присъедини към шивача, той няма да може да се научи от него на лошото, защото между тях няма никаква връзка. А ако хората имат една и съща професия, то всеки трябва да се пази и да се намира в контакт само с хора с чисто сърце (които искат да използват правилно своята професия).

Човекът е така устроен, че се намира под влияние на заобикалящото го общество. В нас съществуват следните желания:

• желания на тялото (храна, секс, семейство), което е винаги с нас и дори, ако човекът живее някъде сам, той пак би усещал тези желания;

• обществени желания, които възникват в нас под влияние на обкръжаващото ни общество – това са желания за богатство, слава, власт и знания.

Ако човекът не се намира в обществото, той не би ги получил от него, те нямаше да съществуват в човека. А тъй като всеки от нас се намира в съответното общество, то ние постоянно получаваме от него различни въздействия.

В статията „Свобода на волята”, Баал Сулам пише: „Ако се намирам в обществото: в света, в семейството, на работа, вкъщи, в някакъв клуб, аз попадам под влиянието на заобикалящата ме среда. По никакъв начин не мога да се изолирам от нея и е безполезно да и се противопоставям”.

Тогава възниква въпросът: в какво общество си струва да се намирам и в какво не си струва, и може ли изобщо човекът в нашия свят по някакъв начин да контролира влиянието, под което попада?

Аз се намирам в света. В този свят е:

• моето семейство – това е общество, което много силно ни влияе;

• работата, където човек прекарва много време;

• хобито;

• средствата за масова информация: радио, телевизия, реклама, вестници – всичко, което ни въздейства;

• възпитанието, което сме получили в миналото (макар вече да го няма в настоящето, но детската градина, училището, университета – всичко това оставя своя отпечатък).

И аз се оказвам сред всички тези въздействия – малкият, нещастен, нищожен човек, и не знам какво да правя.

Баал Сулам казва, че проблемът е, че няма къде да се скрием – Творецът е създал всичко това специално. Той сякаш казва: „Аз построих за теб такъв свят, който ще ти въздейства от всички страни”.

И тогава се появява статията на Рабаш, в която той обяснява какво можем да направим с всички тези въздействия. Защото както следва от статията „Свобода на волята”, човекът може да промени само влиянието на заобикалящото го общество – себе си той не може да промени.

Аз се намирам сред всички въздействия и единственото, което мога да направя е да реша: „А кое ще ми влияе”.

И така, съществувам сам по себе си и искам да се приведа от едно състояние в друго – по-голямо. Аз винаги се стремя към по-голямото състояние, но с какво искам да се напълня?. С какво второто състояние е по-голямо от първото?

Сам аз не мога нищо да направя. Мога да направя само едно единствено нещо – да намеря такова обкръжаващо ме общество, което ще започне да ми влияе и по този начин ще ме доведе от първото състояние към второто.

А какво да направя с останалите обстоятелства и хората, които ми влияят?

Рабаш казва: „Отнасяй се към тях като към нямащи отношение към теб, защото те не се занимават с това, с което се занимаваш ти. Ако си шивач, трябва да се страхуваш само от лошото влияние на шивачите, за да не те развалят. Трябва да се стараеш винаги да бъдеш в обществото на най- добрите шивачи. Тогава и ти ще поискаш да бъдеш по-добър, да напредваш. А ако редом с теб се намират зидари, бетонджии, физици, химици, математици – това теб не те интересува. Лоши или добри, за каквото и да говорят – те не могат да ти въздействат. Всички техни интереси, професионални проблеми минават покрай теб и не могат да повлияят на твоята работа”.

Затова в каквото и общество да сме, под каквито и въздействия на заобикалящите ни да се намираме, ние трябва да бъдем вътре в своето специализирано направление – към Твореца. И тогава, дали говорят за коневъдство или еленовъдство, или за това, че трябва да ядат и пият, или за политика – всичко това не ме засяга, аз няма да го възприема, защото моите мисли напълно се различават от техните. Но ако мисля само за това, че моето напредване към Твореца зависи от политиката, от това, че ям и пия, че зависи от онова, което правя физически, тогава аз ще се намирам под влияние на обкръжаващото ме общество.

И така, най-главното, което трябва да разберем е, че нашето движение към Твореца е дотолкова свободно от всички земни условия, че ако човек се включи в съответната група, правилно настройвайки се към Твореца, то след това той ще може да се намира където си поиска. В нито едно общество той няма да попадне на същата вълна, на която работи това общество. То винаги ще остане на своята си, строго изолирана вълна, защото посоката на Твореца е отделена от всичко свързано с нашия свят – тя не е свързана с абсолютно нищо.

Във всичко, което ни заобикаля в този свят (в хората, в средствата за масова информация , в образователните структури ) няма нито едно действие, мисъл, намерение, желание, което да бъде насочено към Твореца. Затова няма от какво да се страхуваме, трябва само да се настроим правилно.

Нещо повече, както е казано в статията „Няма никой освен Него”, ако човек се настрои по този начин, тогава ще види всичко, което го заобикаля – обществото, работата, ученето, семейството – като препятствия, които се опитват да му въздействат. Те в крайна сметка са специално поставени около него от Твореца, който е създал нашия свят по този начин, за да може чрез всички тези обкръжаващи пречки да принуди човека да изработи по- остро насочване към Него – към сливане с Него. Тези препятствия са допълнителни данни, параметри, с помощта на които аз по-точно се настройвам към Целта.

В съответствие с казаното, ти трябва да се пазиш от всеки, за когото мислиш, че е работник на Твореца: „Такъв ли е той действително?”

Тук вече става дума не просто за хора, които нямат отношение към Кабала, а за онзи, който казва, че е кабалист. Има „кабалисти”, продаващи червени конци, светена вода. Има и такива, които смятат, че след като са се занимавали трийсет години с Кабала, вече се намират във висшите сфери. Има ги всякакви. По какъв начин трябва да се държим с тях? Да контактуваме ли или не, да се страхуваме ли от тяхното влияние или не? Има различни книги, много и различни течения, и не само в Кабала, а могат да бъдат близо до нея, има всевъзможни духовни, мистични методики.

Рабаш обяснява: „В съответствие с казаното, трябва да се пазиш от всеки, за когото мислиш, че е работник на Твореца: „Действително ли се явява такъв – тоест стреми ли се неговата работа да бъде чиста, съвършена, с желание да постигне намерението заради Твореца, или в по-малка степен той знае, че засега все още не се явява добър работник, но търси начини как да поправи своето положение и не работи с намерение само да получи награда?”

Следователно най-главното за нас е да се окажем в обкръжение, където всеки разбира какво представлява сам по себе си, защо се намира в нашата група – за да постигне целта ли? И ако няма никакви други странични изгоди – тогава може да остане с нас. И не е важно дали се стреми към

Твореца или разбира, че не се стреми – истината за него е ясна.

Добър работник и художник се нарича онзи, който не пресмята възнаграждението, а получава удоволствие от самата работа. Например, истинският шивач, знаейки, че дрехата е ушита напълно по мярка на клиента, получава духовно наслаждение, удовлетворение от своята работа – по-голямо, отколкото от парите.

Едновременно с това, не е страшно, ако се срещаш с хора, което не са представители на твоята професия. Да допуснем, че ти се занимаваш със строителство, а те с обработване на кожи. Но ако хората се занимават с Кабала и не се стараят тяхната „дреха” да е по мярка на Стопанина, тогава трябва да стоиш по-далеч от тях, да бягаш от тях като от огън.

Именно и само от онези, които уж са в същата „професия”, в която си и ти. И затова, ако нямаш контакти с хора, съблюдаващи традициите, тогава не трябва да се пазиш от тях.

От хората, принадлежащи към различни религиозни партии, трябва да се пазиш. От хасидите, които говорят за това колко им е близки Кабала – ти трябва да се пазиш още повече. А от хората, които са заобикаляли Баал Сулам (тоест били са близо до него или до Рабаш, един вид са се намирали в неговото обкръжение), ти трябва да се пазиш и да бъдеш още по- внимателен. Защо?

Смисълът на казаното можем да разберем от това, че в света Нeкудим мeлeх а-даат, който се е намирал на нивото Кетер (първият мелех, тоест най-големият парцуф), по време на разбиването на келим е паднал по-ниско от всички мелахим, защото всеки, който има голям авиют се явява най- съвършен при наличието на екран, но става най-лош, когато се лиши от екран и затова пада по-ниско от всички.

Това се обясни така: в онзи, който върви по пътя на Твореца желанието да получава е удвоено – както по отношение на материалното, така и на духовното. Затова, ако те още не са постигнали излизането във Висшия свят, но бидейки в обкръжението, да допуснем, на Баал Сулам, а в нашия случай и на Рабаш, са имали подкрепа от своите Учители, то те са били на високо ниво: имали са авиют, а освен това и екран. Но екранът при тях е бил благодарение на техните Учители – те са принизявали себе си, не са си позволявали да проявяват своя егоизъм спрямо другите, и тогава не е могло да се забележи доколко те преследват други цели освен духовните.

А сега, когато Учителят е мъртъв, те не могат да създадат екран и да обуздаят своите желания, цялата им работа се заключава в това да станат добри , знаменити праведници , може би големи кабалисти , духовни предводители на поколенията – а това вече е разкриване на егоизма, авиют без екран. И това е определило всичко, което се е получило от тях. И затова ние трябва да ги подозираме във всичко и да стоим по-далеч от тях.

Рабаш казва, че тук възниква такова състояние, когато учениците, намирайки се редом със своите Учители, се явяват най-големите хора. Но оставайки без Учителите, те започват да падат и се проявяват по противоположния начин.

Той пише това писмо веднага след смъртта на своя баща за онези ученици, които са били заедно с Баал Сулам, за да предпази другите да не попаднат под тяхното очарование, да си кажат: „Те са били редом с него и затова има на какво да се научим от тях”.

Има значение не това, че ученикът се е намирал редом с голям човек, а само какво представлява той сам по себе си – необходимо е винаги да помним това. Защото е възможно, неговият екран, цялата негова духовна мощ да е съществувала по това време само защото се е намирал редом с голям Учител.

Говоря кратко, тъй като не искам те да занимават моите мисли, защото е известно правилото: „Човек се намира там, където са неговите мисли”. И за да бъде казаното по-разбираемо, ще приведа малък пример.

Известно е, че между две нива има междинно, съчетаващо в себе си едновременно свойствата както на първото, така и на второто: между неживото и растителното са коралите ; между растителното и животинското е така нареченото „калев саде”; между животинското и говорящото са приматите, маймуните. И възниква въпросът: „Кое се явява междинно ниво между истината и лъжата, тоест коя категория се състои едновременно от тези две свойства?”.

И преди всичко, аз ще добавя още едно правило. Както е известно, невъзможно е да се види микроскопичен предмет, а големият може да бъде видян лесно. Затова когато човек се намира в малка лъжа, той не е способен да види истината, тъй като следва лъжлив път, а говори, че върви по пътя на истината. И няма по-голяма лъжа от тази. И всичко това е защото лъжата му не е достатъчно велика, за да бъде видяно истинското състояние.

Това е подобно на състоянието на осъзнаване на злото. Когато ние напълно постигнем осъзнатото зло – че сме абсолютно слаби, абсолютно противоположни на духовното – това състояние се смята за най-добро, защото започваме да се откъсваме от него в доброто състояние, в истината. Тоест състоянието на осъзнаване на злото, на осъзнаване на вредата, на лъжата се явява онази отправна точка, от която тръгвам по истинския път.

Когато човек е получил много лъжи, нейната величина нараства до такава степен, че той започва да иска да види истината и вече има такава възможност. И тогава той вижда лъжата и това, че следва нейния път. Вижда своето реално състояние, тоест вижда истината в своята душа – вижда как да се издигне на правилния път.

По такъв начин, тази точка, явяваща се точка на истината, показваща, че той върви па пътя на лъжата, е именно междинното звено между истината и лъжата. Мозъкът скрива истината и лъжата, и тази точка е краят на лъжата – от нея започва истината.

И става ясно, че за да се удостоим с намерението заради отдаване, първо трябва да приготвим най-голямото намерение заради себе си. В писмото на стр. 70 в книгата „При Хахам” е казано: „Когато се намираш в такава страст и любов, тоест в желанието да погълнеш в себе си всичко духовно, че освен това, не желаеш нищо друго”. Това е огромен егоизъм и именно от него е и преходът към махсома.

Намерението заради себе си се нарича лъжа, а намерението заради отдаването се нарича истина. Когато лъжата не е голяма, тоест заповедите и добрите дела са малки, излиза, че човекът има малко намерение заради себе си и не е способен да види, че то е заради себе си (толкова е малко). И затова той мисли, че върви по правилния път, по пътя на истината, тоест че действа заради отдаване.

А когато денем и нощем се занимава с Кабала, за да постигне отдаване, започва да вижда, че върви по пътя на лъжата и тогава започва да поправя своите действия. Само в тази точка започва процесът, когато от намерение за себе си преминава в намерение заради отдаване. И затова, ако човекът мързелува в процеса на работата, няма възможност да види истината. Коя истина? Доколко е затънал в лъжи. Но посредством увеличаване на усилията в заниманията с Кабала, с намерение заради Твореца, той може да види истината и тогава да намери в себе си тази точка, от която започва новият път.

Този откъс от писмото на Рабаш, написано след смъртта на Баал Сулам е предупреждение към учениците , които биха могли да попаднат под влиянието на онези, които са били редом с Баал Сулам.

Но ние трябва да използваме това във всички случаи от нашия живот и да следим в каква среда се намираме – в никакъв случай да не се сблъскваме и да не влизаме в каквито и да е полемики с други уж кабалисти. И по този начин да не внасяме в групата „инфекции” от други кабалисти, действия и мнения. С всички останали трябва да се отнасяме така, като че ли нямат никакво отношение към нас, сякаш се намират в друг свят – те имат друга „специалност” и това не ме интересува.

Максималното ми изолиране от всичко, което ме заобикаля се заключава в това, че постоянно се задържам в посоката към Твореца. И тогава, за каквото и да говорят около мен, то просто не се намира на онази вълна, на която аз слушам и затова не ми въздейства. И в степента, в която човек се изолира по този начин, той напредва.

• Въпрос: Тоест той ни предпазва от контакт с обкръжаващите ни?

Не се пазя от това да бъда свързан с други хора – неправилно си разбрал, аз в никакъв случай не бягам от обкръжението.

Мога дори да гледам телевизия, да избера оттам какво конкретно ми трябва. Ако е необходимо, мога да слушам всякакви разговори на улицата. Те не трябва да се месят в моя път към Твореца, ако се намирам изцяло в посока към Него.

У дома разговарям със семейството си, с жена ми, в службата общувам със своите сътрудници, колеги, а не се отделям: „Аз няма за какво да говоря с вас”. Мога да бъда сред тях, но моето „Аз” да се намира в ясна насоченост към Твореца, и затова моите контакти с хората не пречат на моето духовно напредване, а напротив, върху тези контакти с останалите, аз изграждам и възвисявам своето отношение към Твореца. По този начин аз се издигам нагоре.

Има два варианта по отношение на нашето съществуване в този свят.

Мога да кажа, че в този свят няма абсолютно нищо, той целият е пуст, нула. В него няма никакви наслаждения, аз се отказвам от всичко, на всичко правя Цимцум: не си позволявам никакви излишества, държа се като абсолютен аскет. Тогава свеждам този свят до точка, до нула и казвам:

„Духовно е онова, което е над този свят”.

Или пък казвам, че този свят е изпълнен с всякакви наслаждения, интересни неща, идеи и аз съм в контакт с тях – но своето отношение с Твореца изграждам над тях. Тогава духовното в мен ми се струва още по- високо от този свят, тоест по този начин аз още повече го извисявам.

Първият път е пътят на „мусар”, когато човекът един вид се отрича от всичко, което го има в този свят (източните техники също се отнасят към този път). Този метод не е правилен, защото човекът трябва да каже: „Този свят е създаден за мен, но аз се издигам над него. Всичко е създадено, за да ми помага, а аз – за да служа на Твореца”.

Следователно, методиката Кабала се заключава в това, че трябва да живееш вътре в този свят, да работиш, да не изолираш себе си от никого и от нищо, да не запушваш уши, да не закриваш очи, но едновременно с това да изработиш в себе си такъв стремеж към Твореца, който вътрешно, духовно да те изолира, да те издигне над този свят. Тогава ти действително ще израснеш от този свят, а не от някакъв изкуствено създаден вакуум. Това е много важно.

Затова Кабала задължава човека да се жени, да работи, да издържа семейството си, да участва в живота на обществото – абсолютно във всичко, и едновременно с това да се занимава с постигането на Твореца.