Jump to content

1. Едно изключително историческо свидетелство, проф. д-р Н. Генчев


Recommended Posts

ЕДНО ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ИСТОРИЧЕСКО СВИДЕТЕЛСТВО

         Идеята да се издаде дневникът на Любомир Лулчев, озаглавен „ТАЙНИТЕ НА ДВОРЦОВИЯ ЖИВОТ“, е повече от похвална. Това трябваше да стане отдавна, но криворазбраните сметки на тоталитарните управници държаха десетилетия този първокласен извор за българското минало заключен с няколко катинара в архивните шкафове.

         Дневникът е воден методично от Любомир Лулчев, близък приятел и предан сътрудник на ръководителя на „Бялото братство“ Петър Дънов. Допуснат близо до българския владетел цар Борис 111, до членовете на царската фамилия, установил широки контакти с българския политически свят в навечерието и по време на Втората световна война, Лулчев е отбелязал важни събития и любопитни подробности.

         Хронологически записките от дневника обхващат период от седем години. Първият запис е направен па 25 януари 1938 г., а последният — на 5 май 1944 г.

         Два предварителни въпроса се нуждаят от кратки отговори, за да може да се разбере смисълът на водените записки и да се очертае фигурата на техния автор.

         Първият се отнася до мистериозната организация, наречена „Бялото братство“. То е създадено от П. Дънов — Учителя през 1900 г., когато се провежда първият събор на последователите на Дънов. Последният събор се е състоял през 1944 г., а на 27 декември същата година Дънов умира.

         Учението на Дънов има много допирни точки с модерната теософия. То черпи вдъхновение от древноиндийските религии и по-точно от хиндуизма, опира се твърдо на християнството. Дъновизмът е силно повлиян от съвременните нему мислители — Толстой и Бергсон.

         Дънов разглежда Бога като триединство от великите принципи на любовта, истината и мъдростта. Силата, която движи живота, според него е любовта.

         В живата природа действуват принципи, сили, енергии и закони. Дънов отбелязва два разумни принципа — на силата (активността) и на мекотата. Той разглежда тези принципи като две прояви на едно и също начало. Затова основният закон, по който върви светът, е на еволюцията и инволюцията.

         Друг природен закон е кармата. определен като „закон за причините и последствията“.

         Светът или природата, като проявление на Бога, почиват на разумността. Великото разумно начало това е Бог, същността на когото е недостъпна за всяко същество, творец па битието от хаоса, присъствуващ навсякъде в света, правещ го разумен, в единство и хармония със своя Създател.

         Бог е създал човека, който се състои от външна (физическа, нетрайна, преходна) страна и от душа и дух — „искрици“ от Бога. Всички души, завършващи земния свят. образуват Всемирното бяло братство, начело на което стон Синът Божи — Исус Христос. От тях Бог изпраща на Земята „велики учители“, които осъществяват връзката на човека с Бога.

         В своите съчинения и проповеди Дънов изгражда сложна система от исторически, етически, гносеологически представи, т. е. едно късно религиозно-философско прозрение с еклектичен характер. Дъновото учение има за цел да обясни човека, неговото място на този свят и неговото космическо превъплъщение. Неизменна основа на дъновизма е християнството. Но развивайки се паралелно с голямата вълна на руската религиозна философия от началото на XX в., дъновизмът е силно напоен с романтизъм и идеализъм, въпреки стремежа му да бъде една религиозна практика, целяща усъвършенстването на индивида и на отношенията в братската общност.

         Появата и развитието на „Бялото братство“ е стремеж към създаване на алтернативен социален модел във времето, когато българското общество се намира в стрес, предизвикан от разпадането на патриархалните основи на българския културен стереотип с нахлуването на индустриализацията и модернизацията.

         Посрещнато противоречиво и главно враждебно, особено от страна на църквата и ма материалистите, „Бялото братство“ просъществува дълго и упорито, събира значителен брой привърженици, създава своята организация и постепенно разпространява идеите си в почти всички европейски страни и чак до Япония.

         Един от първите помощници на П. Дънов е Л. Лулчев, авторът на предлагания тук дневник.

         Офицерът Лулчев се свързва трайно с „Бялото братство“ през 20-те години, когато редактира и издава вестниците „Алфа“ и „Живот“, посветени изцяло в защита на дъновизма.

         Фигурата на Лулчев стаза популярна през 30-те години, когато движението започва да се меси в обществения живот. Тогава се установяват и първите контакти с цар Борис III, тъй като Учителят одобрява политиката на царя след 1934 г. и очаква от неговата власт дори п мъдри ходове.

         Поради тази причина Л. Лулчев е натоварен да влезе под кожата на царя и да стане персонален проводник на идеите на Дънов в българския дворец.

         В литературата връзките на Лулчев с царя са третирани твърде противоречиво. Едни автори смятат Лулчев за придворен гадател, астролог и таен съветник, като му приписват главната вина за провала на българската политика през Втората световна война.

         Противоречиво тълкуват неговата дворцова авантюра н съидейниците му от „Бялото братство". Едни от тях го приемат за отцепник и враг на Учителя, други му приписват качествата на силен медиум, специалист по физиогномия, графология и хиромантия.

         Така или иначе, Лулчев започва редовните си срещи с царя през 1938 г., когато Дънов му поръчва да бъде негов „говорител“ в двора, мисия, която той приема като поле за „служене“, макар и, както пише до Учителя, „политиката ни е отвратителна“ и „тая работа ми е гнусна“.

         Любопитно е да се отбележи, че Дънов не е проявявал интерес към директни контакти с царя, макар и да го е смятал за „духовно издигнат човек“. Може би именно поради това Учителят изпраща в двора офицера Лулчев, за да повлияе на царя в името на новата култура на любов, братство и хармония. Дънов и Лулчев са се надявали по този начин да възродят България като огнище на ново духовно поле, подобно на онова, което някога са създали Орфей, Кирил и Методий и богомилството.

         В навечерието на войната Дънов иска от Лулчев да внуши на царя политиката на мир, да се държи приятелски език към всички държави, да помилва Дамян Велчев и да умиротвори вътрешно страната.

         Постепенно след първите срещи Лулчев започва методично да внушава на царя серия конкретни политически ходове. Той се намесва доста активно в задкулисието на българската политика, внушава на Борис Ш да създаде ново правителство от демократичните формации, да лансира нова държавна програма, която да активира „всички национални енергии на работа — всеки на своето място“, да помири труда с капитала.

         Лулчев препоръчва да се следва политиката на мир н неутралитет. По настояване на Дънов той иска от царя да пише на английския крал, като го помоли „да сключи мир, за да не се унищожават цивилизацията, богатствата, хората — да се избегне социалната революция“.

         Наред с преките и косвените внушения, които Лулчев прави в двора, той се сближава с царя п в личен план — грижи се за неговото физическо и духовно здраве, често го преглежда, дава му билки, подарява му своите и на Дънов книги. И цар Борис III често се възползва от съветите на Лулчев. Той приема сериозно неговите внушения за природо-съобразен начин на живот и природни методи на лечение, запознава се с трудовете на Димков за ирисовата диагностика и билколечението.

         Вниквайки внимателно в дневника на Л. Лулчев и в историческата документация за периода на Втората световна пойна, могат да се открият доста съвпадения между съветите на Учителя, предадени на царя от Л. Лулчев, и действителните ходове на българската политика. Главното съвпадение е действителната политика на мир и неутралитет, която цар Борис III провежда последователно през целия период от навечерието на войната.

         Но внимателното проучване на текста на дневника показва, че влиянието на Лулчев в двора не е „фатално“, целта, която Дънов е преследвал, остава нереализирана.

         Цар Борис III не всякога е уведомявал точно Лулчев за своите намерения. Той се е съветвал е него от време на време, по-скоро за да получи последна увереност за намисленото, без да е приемал винаги Лулчевите внушения. По-скоро царят се е интересувал от медиумните и окултните препоръки на своя приятел, отколкото по него на нагоди своята политика.

         Но така или иначе, срещите на Л. Лулчев с цар Борис Ш, с представители на политическия елит и с други лица от царския двор са дали възможност да се запази едни исторически текст с богато съдържание и изключителни податки както за историята на България в един съдбоносен момент от най-новото време, така и за интимните подробности от живота на династията и на българската политика.

         От дневника могат да се доловят и схванат и автентичните слабости и качества на българския монарх като политик, човек и личност, да се очертаят в контури образите на царица Йоана, на княгините Евдокия и Надежда, на принц Кирил и на царските деца Мария-Луиза и Симеон, на цяла серия български политици като Г. Кьосенванов, Н. Мушанов, Б. Филов, Ив. Багрянов и др.

         Дневникът на Лулчев е истинска мина от данни, факти и свидетелства за българската народопсихологня, за нравите на българската политика, за интимните кътчета на българския царски двор, за стореното и проваленото в българското политическо развитие.

         В този смием книгата има много и много измерения — исторически, политически, народопсихологнчески и т. н.

         Най-накрая текстът на дневника на Л. Лулчев е едно изключително любопитно и забавно четиво за всеки независимо от възраст, пол н занятие. От него може да се научи повече, отколкото от всяка историческа интерпретация на времето и епохата. .

         Проф. д-р Н. ГЕНЧЕВ

         София

         1 декември 1991 г.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...