Jump to content

5. Срещи: 1.IV.1939 - 10.V.1939 г


Recommended Posts

Втора среща с царя

         Среща на 1.IV.1939 г. при Евдокия

         от 9 и 30 до 11 и 1/4

         Преди да дойде царят, аз се срещнах с учителя, който ми каза някои неща:

         Вътрешна политика се води. Едно тяло, за да се повдигне във въздуха, трябва или обемът да се увеличи (чрез разширение) или движението да се увеличи; Колкото възгледите стават по-ограничени, толкова той пада надолу, а там се намаляват благоприятните условия. Ако не бяха правили тия скандали на „Бялото братство“, щяха да имат сега Добруджа. Той не е изправил нещо, та седи на два стола. Ние няма какво да искаме от него — и без него можем да изправим нещата, работите, но все лошо, хора са. Повикали котката на гости — изплашили се мишките! Повикали лисицата на гости — уплашили се кокошките! Повикали са вълците — уплашили се овцете!

         Изслушай го. Духовете имат лоши мисли. Ще се въздържаш. Ще гледаш за Бога ли правиш нещо? Ако не можеш да го търпиш, то защо? Ако се работи за славата Божия, за придобиване царството Божие и за изпълнение на волята Божия — добре. Който е работил против, това той си е винаги счупвал главата и изгубвал живота. Волята Божия е неизменна. Подкрепяли сме го, за да поправи нещо. С какво е показал, че служи на Бялото братство, а той нищо не е направил. Той ходи да се моли на Англия, Германия, а не на Бога? Ще трябва да си поговорите веднъж повечко. Различията произлизат от перспективите. Ще си смените нещата, видовете са разни, а реалностите — едно; и двата различни вида ще дадат едно. Гърбът и лицето на човека са различни, но човек е един. В невидимия свят гледат отвсякъде. Троеличието на Бога е една неразбрана работа — то значи, че Бог си има във всеки свят лице. Неразбрана идея е тя. В едноизмерното пространство между две точки може да се прокара една линия права. Между четири точки на едно двуизмерно пространство може да се прекара една плоскост. Които нямат двуизмерно пространство, нямат разширение, а които нямат триизмерно — нямат движение.

         Трите перпендикуляра: на постъпката, на чувството, на мисълта.

         След този разговор тръгнах с Андро за Евдокия. Преди да дойде царят, около десетина минути си поприказвахме с нея върху това, което става. Запитах я какви й са впечатленията от Германия. Боят се от войната много. Омръзнало е на всички това напрежение. В по-големите градове се понася още, защото се инжектират, но в по-малките народът е настръхнал…

         * * *

         Продължение от срещата с царя

         1.IV.1939 г. Политика на царя

         Казах й за Ганев и за Багрянов. Тя ми каза: „Той се нахвърля много върху Багрянов, но не е прав. Пък и Багрянов е страхлив и неустойчив. — Казва — Съгласен съм с това, но Багрянов не е престъпник поне.“ Казах й, че приятелите на царя, като Сирко и др., правят гешефти с неговото име, и тя се съгласи с това. В тоя дух приказвахме, като дойде царят, ръкува се с мен и после с Евдокия, която го целуна и после веднага си излезе.

         Започнахме с това, че той ми даде отчета, който е правен нему за събитията, да го прочета, а в туй време да не седи празен, аз му дадох да чете факти срещу кмета Иванов, като му казах: „Ето още една миризлива работа. Недей остава да се развони повече и да не кажеш после, че не Ви е била известна.“ Докладът беше направен пристрастно в полза на Ганев, което аз оспорих. Той каза, че сведенията за Иванов ще ги даде на Кьосето. Тогава заговорихме за други работи. Той ми каза, че е мислил да смени Ганев. Генчев му препоръчал да бърза и да го смени с Кожухаров. Аз се засмях „От трън, та на глог — тоя е още по-голям мошеник!“ Царят се засмя. Не бързайте, казвам му. Имате доста време. Нека се обмисли по-спокойно и да се тури по-подходящ човек. Времената сега сами се меняват доста бързо, за да не бързаме и ние. Политиката трябва да бъде обмислена и да знаете къде сте.

         „Аз, Лулчев, в главни черти съм насочен. Може би в детайлите да съм колеблив, но главната линия я следвам внимателно и с постоянство. Аз народа си няма да предам. Нито Гьобелс[1] ме купи със своите аероплани, нито англичаните ме убедиха със своите хвалби. Аз си останах на неутрална позиция, която защитавам и досега. На един германец, приятел на Гьоринг, аз казах: Не може да искате невъзможното от нас. Ние се бихме заедно с вас. Вас омаломощиха — нас разгромиха. Вие това не може да забравите. Ние не искаме много — стига ни това, което вие ни отнехте в Берлинския договор. Поправете си погрешката. Ние не искаме да стигаме до Русия. Големите братя като съседи са опасни, така стана и вашият аншлус[2]… Нас ни е достатъчно, ако се даде къде да турим излишъка от населението, което тормози вече вътрешния живот. Вие обещахте, а не направихте нищо. Ние ще чакаме, но вие знаете, че глас народен, глас Божи, ако потегли народът, аз не мога да се съпротивявам. Аз не мога да действувам, освен като българин. По-рано и на англичанина Де Корси казах, че ще бъда само българин, и това доста им се хареса. Те имат едно недоверие, което не ги е оставило още, че ние искаме Цариград, и затова не ни пущат на морето на юг. На германеца казах, че те имат всичкия интерес ние да сме силни, защото, като не можем да се бием заедно с тях, няма да се бием и срещу тях, но поне можем да им бъдем полезни със задържане на всички други, които са около нас, защото тъй или инак те ще държат сметка за нас, ако сме силни. По моята преценка това, което стана в парламента, е началото на това притискане, което аз очаквах. Какво ти казах, Ганчев получи 60 000 марки и част от тях трябва да е дошла в София. Робев и други трябва да са получили насърчение. Затова и той се е похвалил, че Кьосето ще си иде. Това е опитът, който се прави. Багрянов е проводникът. Те мислят, че Кьосето ще крепи и като го махнат, аз ще отстъпя. От друга страна, и Интелижанс сървис работи чрез Григорча (Василев)[3] да всее раздори и разслабване, като по-късно може да прибегне и към левите елементи. И ако може да вземе надмощие — добре, ако не — да останем слаби и разкъсани, та ако стане нужда, Англия да ни поднесе на парчета мезе на тия, които ще обедини срещу Германия. Тъй че, както виждаш, аз си давам, отчет. Моята мисъл следва своя път, аз не напущам взетата посока. Задачата е сериозна и аз си давам отчет, отдалеч сещам нещата. Не ги виждам, но ги сещам. И както виждаш, мъча се да взема мерки.“ Царят говори всичко това, което аз в резюме предавам, много красноречиво. В това отношение той има дар да се обосновава и да подбира фразите. Аз не мога много да запомням и записвам само най-главното. Съжалявам, че не мога да предам хубавите му думи и основания. Той говори много повече подробности, които не мога си спомни. Започнахме разговор за Багрянов и му казах, че в много работи е прав, но няма защо да го правим враг, опасен е. Той се съгласи с това. А също, че може да е грешник, но не и престъпник. „И това приемам“ — каза царят. Казах му, че как се съгласихме да последва едно обяснение. И на това се съгласи да стане, както той се изрази, под мое покровителство. Говори ми и за него, и за себе си. Той е скъперник и амбициозен. Непризнателен, аз нямам нищо, защото всяка година си ликвидирам докрай, каквото ми остане, го раздавам. После, когато пътувам, аз нищо не взимам от държавата. Аз си плащам за мене и хората си. Баща ми не правеше така. Той винаги вземаше от държавата. И сега получава повече от мене и пак каквото може, взима от друго място. Изобщо говори ми интимно за себе си покрай Багряна. Направи му анализа, че в него женското е, което го прави непостоянен и амбициозен, и фалшив. Тоя път царят беше явно друг. Беше се отлепил вече от Генчев и ми каза: „За три дена Генчев остаря. Той прилича на човек, който е разбрал, че любовницата му изневерява с друг.“ — „Далаверите, които може да се разкрият, го карат така да старее.“ — „По-рано аз му вярвах сто на сто, но сега само 25%“ — каза царят.

         Приказвахме за тая инспекция, която започнаха по повод на Тошко. Той уж комунист, а Филов[4] му изказва благодарност във вестниците. „Четохте ли?“ — запита ме царят. „Не“ — казвам, и не бях чел, но се зарадвах. Припомних му после, че беше връзвал възел да прави сестра Теофана учителка, и той обеща поне с нещичко да й помогне.

         На тръгване ми каза и за френската книга от учителя „Ла ви пур ла тур“, че е добре преведена. Евдокия ме изпрати до вратата вън и си поприказвахме пак за брат й. Като й казах, че сега е добре, и тя се зарадва.

         После бях при учителя, но не писах каквото ми говори.

         * * *

         Срещи с царя на 5.IV.1939 г.

         От 5 и 1/2 до 6 и 1/2 ч. в Стоянови

         Понеже минаха доста дни оттогава, ще запиша само това, което си спомням, най-главното. Още от самото начало разговорът се почна така, че ми даде възможност да му продължа това, което някога бях засегнал — какъв да бъде царят, неговите качества, независимо от човешкото, което понякога може да страда или да бъде засегнато. Той трябва да бъде над всичко това и да не взима страна. Той ме слушаше много внимателно, а след това ми се оплака от ишиаса в крака. Аз го хванах малко по-силно и той провика и подскочи. Но към съветите се отнесе много внимателно и почна да ги прилага веднага. След това минахме за децата и царицата накъсо и след това за главното, а то може да се резюмира:

         1. Понеже Багрянов иска да си води кикиморите на имението и понеже предстои сина на Ганев, да не се помисли, че ще стават някакви пазарлъци около това да се срещнем тримата, след като се завърне и като стане смяната, на което, разбира се, нямаше какво да казвам.

         2. Въпросът с Ганев, той мисли, че трябва да се смени, но с кого? Понеже знаех, че му е предлаган друг Ганев Антон[5], казах му да не сменя един Ганю с друг, ами да види да тури някой честен инженер, който малко да приказва, малко и да краде, та да не става нужда да държи големи речи… Той ме запита познавам ли Спасов. Казах му, че не можа да ми изпрати почерка или портрета му, за да го видя. Казах му и за кмета Иванов, че се е хвалел, че докато е цар Борис, той няма да си иде, а в Коньовица в едно събрание викали: „Да си върви тогава и царят с кмета, щом е тъй!“

         — Да — каза царят — казаха ми това.

         — Ами какво чакате? Да се размирише утре пак като Ганевата работа ли? Ето, избори идат. Как ще се правят с такъв кмет.

         — Ами аз дадох на Кьосето данните, които ми дадохте.

         — Да, но трябва и да се смени вече, Каблешков е почтен човек. Той ще даде други вид на общината.

         — Да, той е почтен човек — каза царят.

         — Пък ако не щете, не го туряйте, сложете някой друг, но по-честен, махнете това парвеню, което не знае мярка на думите си.

         — Като се откърти Ганев, мисля, и кметът по-лесно ще си иде — каза царят — той му е поддръжка. — И в тоя дух и т.н.

         3-ият въпрос беше формулиран: Кьосето заспа. Какво да го правя? Ами оставете човека малко свободен. Не може напрежението да бъде постоянно все едно и също. Работата ще го събуди. При това Кьосето е деятелно и властолюбиво, но там има нещо трагично, че нито Вие му вярвате достатъчно, нито той на Вас.

         — Да, това е вярно — съгласи се царят.

         — Вие се дебнете един друг и еднакво очаквате изненади едина от другия.

         — Да, това е така — каза царят. — Аз не мога да бъда искрен, щом той не е.

         — Да, но с мен сте много искрен.

         — Да, Лулчев, защото и Вие ми говорите искрено и аз съм такъв. А те с мене не са и аз се резервирам.

         Аз за себе си видях Генчевщината, която усложняваше всяко нещо и го омотаваше и размотаваше според случая, за да бъде той необходим, като правеше и най-простите работи сложни и забъркани, за да има нужда от него…, но това не казах на царя, но ще му го кажа при друг случай. Казах му, че ако той говори с министрите открито, поне с тия, в които има доверие, и им каже, че седи зад тях, да не висят във въздуха, те биха работили много повече. Той се съгласи с това и обеща за в бъдеще да стори нещо в това направление. Споменах му накрай за заявлението на 50 бедни евреи с нансенови паспорти.

         — Щом е за сиромаси, дай го — взе го той от ръката ми — ще видя да направя нещичко за тия бедни хора. — В това отношение царят е много милостив. После му казах, като ме заговори за жена си:

         — Защо не отделиш поне 1 час на месеца малко за себе си да се занимаваме и с нещо по-възвишено, отколкото тия политически попари. Във Вас има цели области на абстрактната област в мисълта, които не са засегнати. Защо да живеете все в кухнята, като има и библиотека — нека влезем и там.

         — Право е, Лулчев, още повече аз съм не само в кухнята, ами и в кенефа.

         — Е, аз не исках да го кажа.

         — Да, зная си го аз това, ама като дойде за мене си нещо, аз все не мога да намеря време.

         — Е, тогава ще ми подарите един час от своето време, пък аз ще го употребя пак за Вас, тъй че нищо няма да изгубите. Най-после аз не съм искал досега никакъв подарък от Вас. — Той почна да се смее.

         — Това може, защото то ще си бъде време и подарък фактически за мене си. Това ще стане.

         На това прекъснахме разговора и след пожелания взаимни се разделихме.

         На 6. IV. дойде Недев вкъщи вечерта и между другото ми каза, че Кьосето снощи бил доста замислен, но след като дошъл Груев и му говорил нещо, върнал се по-весел в Министерския съвет и казал „една закръпка ще направим“ и дал на Недев заявлението на евреите, той го препратил в полицията.

         Ориентирах Недев и му казах да подпира Кьосето да не хленчи, а да се държи като войник и буден, защото времената сега не са за спане. Да внимава за брат си, а също и на тия минирания, които идат от Стойчо, който действа много умело в поставяне на интриги и клинове, а за другото ще има кой да се справя. Той ми се похвали, че изборите станали хубави, без шум и оплаквания, а също ми каза за едно приключение, което са имали в дефилето към Самоков на връщане: автомобилът се блъснал леко в една канара, а докато търсели причината за това, се позабавили, а отгоре се свлекли грамадна канара и камъни тъкмо на онова място, гдето биха били, ако не бяха се спрели… Видяхме Бога! Говори ми и още други работи, от които се вижда разкапалостта в депутатите. Така например един депутат му телеграфирал, че протестира, че без негово съгласие е назначен чиновник!… Самозабрава… Търкаланов заплашвал в едно кафене, че царят щял да си прибере куфарчето скоро, изобщо непочтени хора, избрани от Ганчевщината и приобщени… към далаверите и касата на Народното събрание.

         * * *

         Среща с царя на 8.IV.1939 г.

         При Евдокия от 9 и 1/2 до 11 ч.

         Заварих Евдокия да се разхожда на двора. Преди това бях при учителя, който ми говори върху събитията. Малко записах.

         В света сега се развиват събития не само политически. Тези събития са резултат на нещо друго вътре в хората. Умни трябва да бъдат. Ще го изслушате. Не му давайте съвети, за да не го насърчавате излишно или обезсърчите излишно. Всички събития сега са много важни и хората трябва да са на мястото си. Пролет е сега, време за сеитба и ако се сее навреме, ще има и какво да се прибере в хамбара. Ако се не сее при изгодните условия, не е хубаво. Заекът преувеличава в гората, всяка шубрачка я прави на звяр, а в полето като гледа, става безгрижен, а тогава от небето орел го сграбва… Та той от нищо нещо прави, а, от друга страна, става безгрижен, защото мисли, че всичко вижда…

         Като отивахме към къщи, видяхме, че и Севов е дошъл. Повикахме го и той дойде, целува ръка на княгинята и започнахме разговор. Царят не беше дошъл. Но докато се разговаряхме на двора, той току се обади от прозореца:

         — Ей, хора, и аз съм тук!

         — Като италианец се е промъкнал — казвам на Евдокия и почнахме да се смеем. Като влязохме вътре, казах му същото и той се засмя и каза:

         — Е, ами нали сме сватове! (алюзия за влиянието на Италия в Албания). — Но ми направи впечатление, че това не особено го безпокои, значи, че е добре информиран по въпроса. Видях колко е деликатен. Понеже аз си имам навик да сядам непоканен, щом седне той, а понякога и по-рано…, а сега Севов стоеше, той го покани на немски да си заеме мястото и той благодари и седна. Види се да се не сетя, че съм направил дебелащина в присъствието на други… Даде ми да чета похвалите на Мошанов пред сръбската преса, гдето, без да ще, уж е казал повече, отколкото е позволено. След туй ми каза, че имал писмо от Недялко Атанасов, и ми го подаде. Казах му, че той вчера е бил при мене и ми е казал за това и че съм му казал, че вместо да пише, по-добре е с дела да покажат, защото царят е много добре ориентиран, по-добре, отколкото всички предполагат, ами няма хора за работа.

         Мина на въпроса, за който ни викал. Имал разговор с Кьосето. Бил много омъчнен, загрижен и пр. работи, поради това, което става в парламента, и искал да го разпусна. Царят му казал, че засега няма още причини. Но ако те продължават да се държат така, по-после това може да стане. Кьосето скръцнал. После искал да тури вместо Сп. Ганев Антон Ганев. Не отваряйте тоя чувал, казвам, само оттам досега (трудовите войски) нямахте министериабли — не си отваряйте нова рудница, че и старите са доста!

         — Това е, право — каза царят. — Досега оттам поне не съм имал закачки.

         — Вземете някой прост инженер, който да знае, че дължи на Вас положението си. Да е честен и няма нужда да говори много. Нека остави на крадците да се оправдават. Генчев може да Ви служи за барометър. Щом харесва някого, знайте, далавераджия е. Намира ли го балама, знайте, добър човек е!

         — Да, той нас ни прави на балами — каза царят. — То е, защото той във всяко нещо туря и изгодата като резултат на една работа. Без изгодата всяка работа му се струва непълна. И нас смята за плиткоуми. — Царят започна да се смее. — Вярно е това. Той нас ни смята за балами…

         Кьосето свика смяна, а не реконструкция. Представил се като огорчен и отпаднал и искал да разпусне парламента като неработоспособен. Царят му възразил, че така не може. Тоя парламент е гласувал бюджета и досега е правил малки въртели, които биха могли да се избегнат, ако се работеше по-тактично. Казал му: „Друг е въпросът, ако беше нещо направил тоя парламент. И ако нещо се оцапат, тогава въпросът е друг, но сега трябва да се прояви.“ Остана Кьосето да се размисли. Каза ми, че няма кого да тури. Тогава аз му казах да не отваря чувал нов, поне от тая страна нямаше кандидати. Севов го беше съветвал същото. Остана в понеделник да избере един, който да е само честен, но да махне тоя Ганю. Казах му, че се работи за бутане на кабинета на Кьосето, че Багрянов е в ръцете на Мушанов. Царят знаеше също това, което беше говорил именно на Кьосето, а също, че Търкаланов се е заканвал в „България“ на царя и пр. Съгласи се, че трябва да се закърпи с нов министър, а аз взех ангажимент да се отдръпнат всякакви интерпелации и днес и вчера говорих на Стоил, днес на Недялко Атанасов, а също и на Папазова[6]. Сега трябва да приема Бастид. Тоя човек не ми харесва. Той сигур носи пари и Стайнов[7] се залепи веднага при него. Опасен човек и той не ме обича. Като му заговорих за Кожухаров, че е лъгал от името на Кьосето, царят се засмя и каза: „Ами той излъгал Драганов[8], че Ганев казал нещо в Министерския съвет, и той ми го казва, а аз му обърнах внимание, че от два дни Ганев е в провинцията, и той разбра, че Кожухаров го е метнал…“

Между другото царят каза, че е бил на черква, че се е видял със Стефан[9], и рече, че бил много дебел, смее се, че си подпирал с кръста плащеницата да му не търка и главата — все шмекер… Описваше духовито шкембето му. Севов каза: „Тези хора, понеже не са от никого контролирани и не са задължени да работят, се грижат само за шкембетата си и са изгубили човешки образ…“

         И той беше възмутен, че една родилка, албанската кралица, е трябвало да бяга.

         Казах му, че това ще повреди много на италианците, защото всички жени ще се повдигнат насреща, й той каза: „Това беше нещо гнусно.“

         После ние отидохме със Севов на разходка. Остана Севов в понеделник да се справи със списъка на инженерите и му препоръча някого. Със Севов си приказвахме много работи. Той е умен. Между другото той каза: „Ако бяхме махнали Генчев, царят щеше все да мисли, че сме го лишили от една ръка, а сега постепенно ще го види колко пари струва и какви са му съветите.“ — „Има нещо по-страшно — казах му аз. — Като го махнахме, същите черти почна да проявява самият Багрянов и това ме уплаши, та почнах да искам да се върне Генчев, за да не се цапат две гърнета с помия, като може само едно…“

         Царят отиде да приеме Бастид, ние отидохме да гледаме шосето на Ганев… с новия автомобил на Севов.

         Сещам, че борбата е в пълно напрежение. Смяната на Ганев е поражение на ренегата Генчев, „Ганев“, Гунев и пр. Ил. Кожухаров се хвалил, че подир три дни ще е министър на вътрешните работи. Подплаших Стойчо, че парламентът може да си иде, а за Кожухаров, че е възможно някога, но не сега, прибързал е.

         Във всеки случай и царят чака Багрянов да се видим накъде ще вървят работите. Нашият цар не е свикнал да заповядва, а българинът разбира само от заповед, ако го остави да си дава мнението, той се забравя и започва да бръщолеви. Това е моето впечатление от всичкия ход на работите. Царят е за другата културна среда, която разбира от подтик, намек или да се досети, а то тук и като го буташ, то мига, лъже, хили се и пак си прави каквото си иска, независимо от обещанието и думите… трябва да го държиш като риба, че се изплъзват…

         * * *

         Среща с учителя и с княгиня Евдокия на 26.IV.1939 г.

         9 и 30 до 11 и 20

         Среща с учителя — 7–8 ч.

         Англия иска да привлече и Германия, и Русия — Хитлер има сега две идеи. Германия направи сега с Чехия същата погрешка, която направи по-рано с подводната война. Италия сега с Албания затваря пътя на Германия за Средиземно море. Хитлер е човекът, който отблизо вижда нещата, но отдалеч — несъобразителен е доста.

         Генчев е нарушил закона за божествената мъдрост, затуй е оглушал — свързали са го. Подтикът на Германия към Чехия и тая каша, това е Фердинандова работа. Щом привлече Англия, Русия, работите ще се уредят. Сега добре вървят работите. Настоящето е на Бога. Трябва да се стабилизира царят — доста е колеблив. Много дълго седи на плета (значи колебае се да прескочи или не). Интересно, че Евдокия ми каза същата мисъл с други думи: много мнения слуша, много се колебае. А какво има? Тоя му казва едно, други — друго. Да си вземе и той едно свое решение с оглед на тия съвети — и толкова!

         Хитлер е съдебният пристав на настоящета — Бог съди света. Войната е последното средство. Дава се на хората изпитът. Да се види какви последствия има. Войната е резултатът на човешкия порядък, да се изчистят човешките глупости, а след това настава реакция да видят тия хора какво са правили. Германия е съдебен пристав, но се подкупи с Чехия. Бъдещите закони са на разумната свобода, гдето всеки индивид и народ ще зачете свободата на другия. Онзи народ, който разполага с това, той има средства да ограничи всеки народ. По-рано Англия беше изолирана, но сега излезе от това положение и сега Германия е изолирана. Германия сега се самозаблуждава. Най-умна политика имат англичаните. И те си имат…

         Политиката в нас зависи отвън. От Рим, Берлин или Париж, Лондон.

         Напролет цветята цъфтят, а се крият зиме. Да има правилно схващане. И от едните, и от другите да се ползуваме. Да не сме едностранчиви. Българите го опитваха и изгубиха и гащите си. Държаха с Австрия, после с Русия, после с Германия и родиха само подозренията на Англия, та да не се застъпи за излаза ни на Бяло море. Англия привлече Полша, за да държи моста между Германия и Русия, които можеха да се примирят, и тия да се намерят на тясно. Англия трябва да се държи приятелски с Русия, а тя има един страх.

         … Евреите са много упорит народ.

         Ще се пазите от течения, които не са наши — външни работи са те — мисли на Черната ложа, които са в голямо смущение и предават на верующите свои мисли песимистични. Те от 8000 години управляват света — трябва да слязат вече от власт. Сега се ликвидира — политическа ликвидация на стари форми — сега от всичките стари видове управление ще се вземе най-хубавото за новото управление. Закони има много, ще се… Сега Бог е, който иде и ще оправи света! Който държи ръката, той ще управлява машината. На тръгване учителят ми даде за царя: Умът, сърцето и волята са условия и възможности за постигане щастието на един народ, едно общество, един човек, един цар. Това е божието благо в света.

         След като ходих и се видях с Евдокия и му казах накъсо какво сме говорили. Той каза за Фердинанд: „Той ще развали всичката работа, ако дойде. Да работи отвън и като се получи всичко, тогава да дойде.“

         Българите нарушиха божествения план — даваха им Мидия — Енос, а те не го взеха, защото германците им казаха, че това ще бъде само за 6 години, и те повярваха. Борис схваща интуитивно. Англия праща в Чехия Рънсиман[10], но обърка работата, та Англия нещо като че подтикна Германия към тая посока. Вие ще казвате, че външната политика го налага, изисква. Ако не се съобразява, нищо няма да се постигне. Този дошъл или онзи, това няма значение, а външната политика. Да не се противодейства на Германия или съдейства на други, а да се държи разумна политика и че сега ако ни подкрепят, после ще може да сме им полезни — сега българи да бъдат!

         Колебае се царят, затова му иде болка!

         С Евдокия

         Царят й се обадил по телефона от Карлово с много миньорен тон да ме пита: 1. За баща си какво да прави, понеже настоява и 2. Кракът, който го боли. Казах й да му да каже, че кракът му е в главата — значи там е причината, а за другото ще видим какво ще трябва да се направи и ще му кажа допълнително, че е по-добре да се разходи из планината. Говорихме по много други работи. Тя разсъждава много умно и схваща нещата много лесно — проницателна. С нея може да се говори свободно, защото тя, както се изрази, не е жена за фабрикуване на поколения. Тя е по-скоро мъж в рокля. Говорихме и за Багрянов, и за царя. Тя мисли, че Багрянов трябва да се подкрепи, и видях, че тя е осведомена за иригацията, за която дойде вчера един евреин да ми каже, че имат намерение да се свържат с Багрянов. Ней й е още криво, че сме се карали в нейната къща — сефте сме направили! Но това е женско да се вика и карате и двама така. Но другояче не може, казвам. Но колко безболезнено се разделих с Ганев, защото вече много мирише и той беше си разбрал това. Говорихме за Иванов и проекта на Невенка за даровити деца.

         Приказвал съм и други път с княгинята, но сега имахме повече време. Седяхме на една пейка в градината. Когато миналата година се срещнахме, тя приличаше в движения и израз на Каравелова. Сега беше 20 години по-млада. Казах й това и тя призна, че тука се е възродила наново в новата си къща. Приказвахме за царя. Тя го разбира много добре, но не знае как да му помогне. Призна, че сега е много по-добре и по-свободна, че се е опитвала да се противопостави на идването на баща си в България. „Но това е един бреш, който аз не мога да затворя, макар че се хвърлях няколко пъти на атака, и самият той ми заяви (Фердинанд), че най-после това не е моя работа, а на брат ми, и аз си млъкнах. Но ужасно тежък човек. Той от Вас го е страх, не зная защо, но страх го е много.“ — „Защото не е слушал и е изгубил всичко, а сега ще изгуби и останалото, ако не слуша. Да, вижте какво пише в това английско списание. То е малко еврейско, но все пак то го изкарва като немски агент, който им струва доста много и от когото те чакат да се прояви вече и оправдае похарченото…“ — „Ей, много живее този човек“ — каза княгинята, и аз потръпнах, защото тя говореше като чужд човек. Това съм забелязал в царя също, а също и в писмата на Фердинанд, някои от които по-рано преди 5–6 години бяха безобразни и пълни с ненавист…

         Заприказвахме за магиите, с които той се занимава, а после минахме на растенията и аз й обещах да й дам някои книги да чете за магията. От тия думи разбрах колко ги е мъчил баща им. Тя намира, че народът е великолепен, търпелив, каквито не са другите, и че това е едно богатство и един късмет за царя. Говорихме и за кмета и й казах някои работи за него, какво е говорил за нея и Кирил и пр. И тя знае някои работи, как той се опитвал да се оправдава с нея за тия спекули, които е правил, и пр. Приказвахме и върху характера на царя. Тя го схваща много добре и намира, че много мнения слуша и се колебае. Самата тя има характер на Клементина[11]. Показах й един проект, пратен от Невенка, за училища за способни бедни деца. Тя схвана веднага същността и каза: „Защо не, правихме институти за глухи, за сакати и недъгави, а това, с което ще се гордее България, защо да не направим?“ Видях как веднага схвана същността. Умна и настойчива е. Казах й, че е мъж в женско тяло. „Слава Богу“ — казва тя. Приказвахме още някои работи. Като казах на учителя, че съм дал този проект, той сбърчи вежди и остана много недоволен и аз тутакси му казах, че съм готов да си поправя погрешката, но изглежда, че му стана неприятно, че съм го забелязал, и се опита да ми каже, че няма нищо, но след няколко минути само аз усетих такава вътрешна буря и недомогване, когато по-рано ми беше пълно и весело, че едва се довлякох като отровен вкъщи. Сещах, че е погрешка, гдето предварително не му казах, а смесих човешкото с божественото, което и друг път се е случвало, и то все изкушения от тая страна за лични сметки… Но в момента аз си мислех за някои бедни деца, на които може да се помогне, а забравих, че това може да е работа на Невенка, но не и моя, че моята е за делото за божественото. И други път съм правил същата погрешка. Бог да ми е на помощ! Евдокия ми показа домакинството си, градината, в която беше садила лук червен, и чесън, но турила цели глави, понеже не знаела дали и те…

         * * *

         Ваше Величество,

         От ред наблюдения върху съдбата на България от някое време се забелязват смущения, които идат от страна на Вашия баща. Желанието му да приобщи усилията си тук намират разни прояви.

         Несъмнено за Вас, като Ваш баща, да е напълно естествено неговото присъствие в държавата. Но това ще бъде една голяма погрешка, срещу която бързаме да Ви предупредим.

         Светът, а също и ние българите, се намираме пред една епоха, в която е възможно да се поправят погрешните на войната чрез мирни средства.

         Мир не от страх, а мир като много по-мощно средство за творчество и градеж. Това е една възможност — още малка засега, но която за в бъдеще ще увеличава шансовете си. Колкото и малка — тя трябва да бъде разумно използувана. Не стане ли сега това, България ще изгуби благоприятните си условия за един срок за около 60 години. Това Ви се казва ясно и категорично, за да няма после одумвания с незнание. Вие сте свободни да постъпите както искате, но последствията могат да бъдат много неприятни. И Вашият баща имаше навремето си своите много добри съображения, но не се изпълниха.

         Вярвам, че Вие ще постъпите по-разумно.

         Вашият баща, гдето си е сега — той си е на мястото. Там той е полезен. Сегашните събития не благоприятствуват никак за неговото идване. България ще изгуби в такъв случай всичките си преимущества, които неутралитетът й дава и обещава за в бъдеще.

         За неговото идване може да стане въпрос само след като България реализира своите близки териториални задачи, сиреч след като се поправят погрешните от войните. Тогава и само тогава неговото идване в България ще увеличи радостта на хората и няма да предизвика съдбата.

         Ние не желаем нито Вие, нито той да съжалява за това, което може да настъпи. Ние Ви правим една услуга, като Ви представяме една действителност, която трябва да вземете в съображение, понеже нещата ще станат тъй, както са отредени, и ние не трябва да дохождаме в стълкновение с плановете на провидението, защото те си остават неизменни.

         С почит: Люб. Лулчев

         1.V.1939 г., София, Изгрева

         * * *

         Среща с царя на 5.V.1939 г. при Евдокия

         На 3-и през нощта ме събудиха към 11 часа с едно писмо от Евдокия, в което ми пишеше, че брат и се чувствувал отново лошо на баните и молеше за помощ, за да може да дойде за парада на 6-и. На 3-и си дошъл и на 5.V. в десет часа ме викаше. Отидох и преди да дойде той, поговорихме доста с Евдокия. Приказвахме за къщата й, за градината, за цветята, за картините и й обясних някои знаци по цветята, например — триъгълник. Приказвахме също и за брат й и неговото състояние.

         Също и за царицата, от която тя смята, че брат й много тегли. Тя е здравомислеща и схваща нещата много добре.

         Царят дойде след десетина минути, като влезе в двора през големите врати чак от двора. Беше облечен като генерал, пълен. Влезе с охкане, а аз го посрещнах със смях: „Свети Георги мъченик.“ — „Не, свети Борис мъченика“ — казва му Евдокия и веднага си излезе, а ние седнахме и започнахме разговора — започна да ми разправя за болестта си, за баните, които правил, и за мъките, които е преминал. А после и за караницата, която е изкарал с жена си. „Тя е бясна. Нарече ме луд и иска да съм се прегледал на лекар, защото не съм обичал децата и не съм се грижел за децата, когато бил ваксиниран Симеончо. Викала лекар от Варна, Дечев, и сега се чувствувала малко сконфузена. Проклето нещо — казва ми. — При това влезе и в стаичката на брат ми в Кричим и турила зъболекарските си принадлежности, само и само да може да ни скара. Проклето. Само за зло мисли!“ — и пр. в тоя дух. Казах му, че ще се справи, да има още време, че тя е барометърът на Италия тук, че трябва да я остави свободна, защото той я обича и мрази, и ревнува едновременно.

         Царят се засмя и съгласи с това, но казва: „Какво да правя?“ — „Тури около нея хора и при това не спори с нея, кажи й, че за детето тя трябва да се грижи само, а ти, когато стане на 21 години.“ И тогава му обясних, че за бъдещата култура децата няма да знаят бащите си, а само майките, както Исус Христос. „Така би било хубаво“ — съгласи се царят с първото — да се не препира с царицата за Симеончо. Вие имате силни семейни чувства и те Ви пречат много. Трябва малко да се освободите поне външно, а вътре пак си имайте тия чувства като подтик.

         Разговорът вървеше на разни теми, но общо прескачаше от време на време пак към царицата и нейното желание да се оплаче вкъщи от него. Говорих му да не се меси в тая работа, понеже е поискал помощ. Да не се бърка фелдшерът там, където пипа професорът, защото само ще развали… Той се съгласи с това. Говорих по тоя въпрос, а също и по някои интимни работи, засягащи общия им живот. После ми помена, че Кьосето спи. По-добре сега, и без туй мнозина приказват и тичат. Но той може би е изтървал нещо, защото е говорил пред народници, с които играе на карти, че не е с Германия, и те са го предали сега; той иска да контраблъфира чрез Потьомкин[12] и е казал може би повече, отколкото трябва, и може да се получи нещо неочаквано, ако онзи го издаде. Няма нищо, сега всички държавници приказват това, което им изнася, и го сменят. След това той ме запита как да бъде утре на парада. Казах му, че за нас иде видно отлив, а за съседите — прилив, и ние трябва да бъдем много внимателни и с нищо да не провокираме, защото учителят на тръгване ми каза „С мир всичко, без мир — нищо!“ Че сме храбри — светът ни вече знае, че имаме да вземаме — и това светът ни признава, макар че още не ни дава, но утре и това ще дойде, защо да се безпокоим за това. Речите трябва да бъдат сдържани. Да имаме предвид, че България има да играе завидна роля в бъдеще и че ако преди 1000 години чрез богомилството даде подтик на всички народи в Европа, и сега това иде. Черната ложа иска да превърне тая енергия в материална, да се бием пак, както в миналото, но ние не трябва да се поддаваме на тая съблазън. За нас е отворено само нагоре — духовното — там ние сме силни. Те всички съседи са по-многочислени от нас и въпреки това се страхуват, защото се боят от духа, който е в нас. Това духовно тепърва има да се развива в нас, нашия народ. Аз не съм патриот и шовинист, това Ви го говоря като една бъдеща мисия на България, която никой не може да ни отнеме, но може да забави. Ненапразно учителят казва, че златният век е сега. Ето и Симеончо се роди, но да върви сега не по старите пътища, а по новите — духовното. Сега политиката на Кьосето с две думи: изчаква възможностите и използува моментите! Царят слушаше всичко това внимателно и с нещо се съгласяваше. България е освободена от Белия цар за специфична мисия и тя е напред. В нея ще вземете участие и Вие. Вашият живот тепърва ще се осмисли. На Вас много би Ви се помагало, ами нямате инсталация, която да поеме енергия. Кой Ви е крив, като се занимаваме само с обикновени работи. И Вашата болест е резултатът от стари ядове, които сега излизат. „Имам си ишиас и подагра.“ — „Е, това е Франция и Германия, заедно те ядат.“ Той почна да се смее. Пак се върнахме на семейни подробности за царицата, която много го ядосала и заплашила, че ще пише вкъщи. Казах му да не я — предизвиква, защото няма смисъл. Заговорихме тогава за Павел, който Емануил го предупредил, че е неискрен, а тоя път и царят разбрал, че те са си нещо плюли в устата с румънския, защото друг път Павел му се подигравал, а тоя път не — това обърнало внимание на царя. Разговорът минаваше на разни теми. Генчев не може да прости на „моторизирания“ (Стойчо), загдето му измени за Шебека (Спас Ганев). „Генчев е като лупа — каза царят — наблизо се вижда добре, а надалеч не може.“ — „Той е питал Севов дали съм говорил за него нещо, но каквото имаше, аз си го казах навремето и в очите му.“

         Говорих му да чете, защото ние му даваме най-малкото, без което не може, но него вече трябва да го направи. Разказах му и за жена ми, колко малко искам от нея, но тя пак не можа да се отърве, защото не послуша. Ето, на нея не можахте да помогнете, каза царят. Там причината беше друга. Бабалък ми беше разгонил „Бялото братство“ в Търново с Харлаков[13] и поради това от рода му нищо не остана — там беше причината. За Вас тия причини няма и ако слушате, работите ще се оправят. Тепърва Ви иде разумният живот. Няма какво да се мислите вече остарял (защото той ми казваше, че е вече стар).

         Търпение и вяра — това като основа. На тръгване го помолих за една вдовица на подофицер да го направят фелдфебел, защото му се полага по закон, а също му дадох сведения за докторите Недков и Даскалов — прочети си ги — доста болни са съсипани. Знайте го с време и не ги защитавайте. На раздяла той си взе сбогом и си отнесе погледа настрана и към земята.

         — Тъй сбогом се не взима. Гледайте ме в очите, за да вземете сила. Тя от земята няма да Ви дойде 22.[14]

         — Ама ще мога ли да издържа утре за парада? — питаше ме той, като гледахме из прозореца силния вятър, който се изви.

         — Разбира се — казвам му 22.

         — Довиждане още веднъж, но тоя път вече той ме гледаше в очите и като мина в другата стая, почна да пее и свири после. Изглежда, че кракът го болеше, но вероятно бе доста преувеличил поради англичаните (театър) и германците (инженери, които бяха дошли… и той трябваше да ги приема…)

         * * *

         Срещи с царя на 10.V.1939 г. в Ситняково

         от 3 до 6 часа следобед и в Овнарско на 11.V. с.г. в присъствието и на Багрянов

         Среща в Ситняково

         Още с пристигането ми в Чамкория дойде на обяд с кон Свилен да се осведоми кога съм дошъл и колко ще стоя. На другия ден дойде пак да ми каже, че ще дойде на сутринта Марко да ме вземе следобяд с отомобила. Това беше новата кола на царя, току-що пристигнала от Швейцария, малка, но много силна. В Ситняково, преди двореца да стигнем, ме чакаше царят и Кирил. След здрависването Кирил се отдели, а ние тръгнахме нагоре (той питаше мене къде да идем, но аз му казах да се качим по-нагоре някъде). Носех фотография (тя беше на Кирил, той беше я дал на Стоянов Борис, а аз бях я взел от него временно).

         По пътя, тъй като го спрях да го фотографирам, извиках и Кирил, а след това само двама излязохме нагоре. Започна да ми говори за крака си, а после разговорът мина върху царицата и се задържа доста на тая интимна тема. След това разговорът мина на неговата среща с Потьомкин, за когото ми говори надълго, като го описа като човек, а също и разговора, който е бил крайно интересен по съдържание и по маниера на воденето, в който царят е трябвало да бъде много внимателен.

         В главни черти този разговор е минал върху претенциите на България, като Потьомкин ни е обвинил, че и сега сме максималисти и пречим на общото разбирателство на Балканите. При това той отначало се е опитал да каже, че положението е много важно и за династията, и за народа, което царят е отбил, като е казал, че династията на Балканите е от малко значение, но добруването на един народ е нещо съществено и трябва да се направи нещо за него, че ние сме доста търпеливи и ще чакаме, но няма да се откажеме от това, което си е наше — това е било реплика на въпроса, че сме искали чужди земи. Но това, което сме изгубили на война, не го искаме, казал царят. То е късмет. Но това, което ни взеха без война румъните, ние си искаме. А на юг ние не сме дали нищо на гърците, за да търсим от тях, ние дадохме на Съглашението тия земи, гдето полковник Шарпи[15] управляваше с българска администрация, която един ден без никакъв повод от наша страна изпъдиха и предадоха на гърците — ние от тях и тяхна земя не щем. В тоя дух е ставал разговорът. Личните му впечатления са, че е добър партньор, нещо обилно има в него, но и на дъното нещо неопределено тъмно.

         Така, разговаряйки, ние вървяхме. Из пътя няколко пъти го спирах и фотографирах. Разговорът минаваше на разни теми. Така стигнахме горе на канарата, гдето е историческата пейка, гдето баща му е решавал с министрите да обяви независимостта. Направих му и там снимки. Започна да говори за крака си и за царицата, а след това за баща си. Чете ми недовършения проект за отговор на баща си да не идва в България, акъл да му прати и моето писмо, което бях му пратил, като беше в Карловските бани. Чете ми и някои други рапорти на Стаменов[16], в които се пишеше какво е казал Стефан владиката за своите минали и бъдещи срещи с държавници, и прочие. Някои бяха чудати. След това му четох една беседа. Новият в живота. От естествения ред на нещата. Накрая ми се разписа с обещание и пожелание за нов живот. Почнахме бавно да слизаме. Разговорът се въртеше около политическите водачи и бъдещата работа. Аз му настоявах да се даде държавна програма, на която да посветят живота си всички министри и чиновници, и депутати. Сега хората търсят къде да се подслонят и затова правят поклонение на Стойчо и др., а тогава ще знаят едно знаме, и другите ще станат излишни. При това и на техните партизани ще се намери подходяща работа, за да се не озлобяват — може да се направи един държавен съвет и пр., гдето и те да приказват и им се плаща нещо. България не е толкова голяма, за да се пренебрегват силите, които могат с полза да работят. Трябва да се напрегнат всички национални енергии на работа на всеки на своето място. Има място и за Луков, и за Кимона, и за Стойчо, но злото да не възглавява, а и дяволът да се впрегне да оре, казва учителят. Царят каза, че върху това ще се помисли и ще види какво може да се направи. После говорихме къде да се срещнем на сутринта, казах му в Овнарско. Там да дойде Багрянов да видим и неговата работа. „Какво да го питам?“ — каза царят. „Ще му искаш отчет за постъпките и ще го насочиш занапред какво да прави, ако иска да работи.“ Решихме на сутринта да дойде автомобилът в девет и половина да ме вземе и там да се срещнем. После отидохме до автомобила, който чакаше, качи се и царят и тръгнахме за Чамкория, после до една пътека царят слезе да замине пешком направо до двореца Чамкория, а мен ме отведе Марко до вилата. На другия ден, 11.V., дойде на уреченото време и тръгнахме при много хубаво време за Овнарско. Царят заминал вече за там. По пътя, като минахме вече Говедарци и навлязохме в гората, на едно място, поляна, видях автомобила на Севов и Багрянов бил вътре, бяха се спрели и чакаха да мина аз. Защо? — не разбрах. В Овнарско ме чакаше царят и Кирил. След пет минути пристигна и Багрянов със Севов. Поразходихме се и си поговорихме няколко минути на разни теми — общи и незначителни — след което царят извика мене и Багрянов да влезем в кабинета му, за да видим и тая работа. Когато влизахме, Кирил, който остана вън, ми направи знак с юмрук да го понатупаме…

         (В Ситняково говорихме и дали Кьосето да ходи в Берлин и му казах да чакат новия германски представител и да се ориентират, че тогава.)

         Като влязохме в кабинетчето му и спалня едновременно, също като моята барака и почти толкова голяма стая, той седна на писалището си, Багрянов срещу него, а аз от страна към царя и се приготвих да слушам.

         2. — По негово желание — каза царят, като посочи мене — и с твое съгласие стана тая среща, за да може да се разяснят някои работи, които станаха.

         — Да — каза Багрянов — ние бяхме приятели, но много неща се случиха и като придодоха някои води, донесоха и затлачиха много работи. — Тогава царят започна много обективно, сдържано и с достойнство да му говори с един спокоен тон, в който обаче можеше да се долови не само огорчение, но дори обезнадеждаване. Точно не мога да го възпроизведа, но отделни пасажи, доколкото ги запомних:

         — Ти искаше да станеш министър. Аз на това се възпротивих, като ти казах, че трябва да дойдеш отдолу. Слава Богу, с помощта ми или без нея, както и да е, ти стана депутат, после и министър. Имаше обаче много работи, които аз не бях съгласен, и аз си казах мнението по тях. Дали то стигна до тебе или не, не зная, но ти нищо не измени от това, което правеше.

         — Нищо не е стигнало до мене — каза Багрянов. — Тогава аз се намесих.

         — А не ти ли казах, че царят не харесва антуража ти от депутати, а ти ми каза, че не си крив, ти не си ги избирал такива — да му мисли, който ги е избирал, ти такива ги намираш, с такива работиш.

         — А, да, Ваше Величество, каза ми това, но аз какво да правя… те сами идат, после такива са те, но какво да ги правя. Аз нямам никаква група…, изобщо… — лъжеше очевидно Багрянов. 22.

         — Ти знаеш по-добре това. Защо не се събраха по-отбрани хора около, а само най-компрометираните? Мислиш ли това, как се отразява?

         Багрянов пак почна да мънка и после с един апломб заяви, че те искат да се качат на неговия гръб, както искали и политиците, но не успели и затова сега го ругаели; че той няма да позволи никому това, и пр. Аз му забелязах, че Найденов вече успя да стане председател на ветеринарите. Че по неговия гръб се качват, като се ползуват от авторитета на царя, и че ако това, което той прави, не беше Багрянов, а някой друг, царят пет пари нямаше да дава, но понеже сега сенките на тия хора прехвърлят главата на Багрянова и падат върху царя, той трябва да мисли повече. Не може с такава тайфа да се насажда нищо ново.

         — Да, той добре ти каза — рече царят — мене ми беше неловко да ти го говоря, но той ти го каза, ако беше други, не бих се намесвал, но сега така не може. Ние сме вече на позиция и трябва да приемем отговорностите.

         — Ама моето мнение е било винаги и затова съм се борил да отговаряме ние, а Вие да не носите никаква отговорност, а да Ви пазим.

         — Това беше опозиция, на която седях по-рано, но не и сега. Демагогия, та ти си ме учил, но сега вече не й е времето. Ние няма да живеем, колкото сме живели. Едно време умовете ни бяха в мъдите. Сега трябва да ги употребим за работа. Аз съм решил да не правя инжекции като едно време в краката, та да се сеща главата. Сега и аз, и ти сме вече на първа линия и ще си понесем отговорностите. Аз съм решил животът, който ми е останал, да го жертвувам за доброто на тоя народ и ще искам и ти да си на тая позиция.

         — Добре бе, Ваше Величество. Съгласен съм напълно.

         — Съгласен си, но трябва да работиш за това. — Тука царят му напомни, че той е работил на своя глава, без да се допита до него за речите си. Аз се обадих, че на мене те бяха четени.

         — И слава Богу, че поне на Вас ги е чел. Когато се говори за някаква завеса в Народното събрание, аз чаках, че някой ще се обади, а то Недялко и Рашко[17] си гугукаха, а забравиха кого щяха да убиват, та Неделковица дохожда да ми обади, та едва го отървах.

         — И много интриги правят, Ваше Величество.

         — Ами ти не си вчерашен. Помниш ли когато Муравиев[18] и Омарчевски бяха ми пратили опозицията в двореца, че уж съм я викал, а аз ги оставих да чакат и отидох в Краварника при Стамболийски и те като дойдоха да интригуват и ме намериха там, глътнаха си езиците.

         — И ти така прави с Кьосето. Твоят и неговият антураж нека си враждуват, но ти го предупреждавай. Нали аз казах на Луков в присъствието на Кьосето, че техните братя им вредят, и тогава Луков скочи, как да сравнявам аз брат му Аспарух с Петър Кьосето, когато техният род е дал трима генерали и пр.

         После в разговора му каза:

         — Помниш ли, когато Калфов искаше да те коли и аз трябваше лично да дохождам в Делиормана да покажа, че това не може да става, когато ти (Багрянов) искаше да ставаш румънин.

         — Ами със старите партизани как да се отървем. Те сега като разбраха, че няма да им стана мост, ще ме погнат — каза Багрянов.

         Аз се намесих и му казах, че сега той има власт, подкрепата на царя и пари — няма защо да прави никому концесии. Обаче работата трябва да има единно ръководство от царя, а той иска да изпълни това, което е негова работа, като избира хората, защото царят не може да работи с какви да са хора — те ще компрометират и най-добрите идеи. Няма какво да бързате.

         — Ваше Величество, аз ще моля да разбиете недоверието на Кьосето, там да ми помогнете. Аз не искам мястото му, но той има това превратно мнение.

         — Това царят ще направи, но и ти спри антуража си да пуща мухи и слухове по тоя въпрос. — Два-три пъти Багрянов се опита нещо да възразява на царя, това, което той му отговаряше и което аз дадох само слабо и недобре екипирано, а той му отговори:

         — Не възразявай, защото това, което сега ти говоря, то не ти е ясно, а после ще ти стане ясно. Виждаш ли го него — посочи мене царят. — Колко пъти ми е говорил работи, които в момента не разбирах, понякога роптаех и избягвах да го срещна, а после се уверявах — събитията тъй се нареждаха, че известни думи ставаха ясни. И тогава това, което ти казах, предупреденият струва двама, се случва. Предупреден, аз посрещах по-добре нещата. Та и тебе те предупреждавам. Сега нито възразявай, а чакай да ти станат ясни.

         — Ами и сега ми са ясни — започна Багрянов.

         — Ти си мислиш, после ще видиш, че нещата не са така, както ти мислиш, но се вслушвай в това, което те предупреждавам.

         В резюме разговорът се свежда към следните точки: по искането на Багрянов — да се дава ход на старите (партизани); да си избира антуража сам; ще промени държанието си и пр…

         Като излязохме навън, царят и аз се разхождахме и говорихме върху говореното, а Багрянов остана с Кирил и Севов. И на царя бе му направило впечатление, че е готов да лъже (така, когато царят го запита „Помниш ли, като ти се карах на Карловските бани?“, отрече категорично да си спомня подобно нещо, а после няколко минути само почна да си спомня най-подробно всяко възражение, което е направил, а също като каза, че не е предупреждаван, а само аз два пъти лично го предупреждавах за антуража му…). Все пак аз настоявах той да бъде подкрепян, докато грешките му не станат повече от добрите му дела (между другото царят му каза още да види да оправи пътя за Черната скала, където царят беше ходил, а също да прегледа там горското училище, което е вече довършено почти, а за отопление не са още мислили и като ги запитал царят, нещо смънкали…). Във време на разговора, който стана, царят също го заприказва за това, което е направил, и Багрянов с един апломб започна да говори за законите си, но царят му каза, че жито е това, което е прибрано на хамбара, а не е още на нивата, защото Багрянов искаше царят непременно да му хареса законите, а той му каза, че вече по тоя въпрос му е говорил, и тогава каза горното.

         На обеда, който стана и който беше много по-разкошен, отколкото когато бивахме само двамата, и на който аз го закачих, но аз го закачих, че ние обикновено си ядем боб, той каза, че сега за крака не може… От разговорите, които станаха, важно беше, че той посъветва Багрянов да иде да посети Италия и да види тамошното земеделие, което е много разумно устроено при много по-лоша земя и условия. Багрянов обеща. Багрянов разправяше за това, как видял един лудо каран автомобил и се спрял да го изчака, а се оказало, че е варненският владика, кара без калимавка и вътре бил пълен с жени. Тогава и царят каза как идвал Стефан, отчаян от колегите си, да му се оплаква, които били все болни от трипер. Смяхме се доста. Следобед ме взе царят настрана и по-далеч в гората и ми заприказва за царицата пак и какво да направи. Аз му казах най-напред да се види с Кьосето и да го предупреди за тая среща с Багрянов, за да не я веземе в такова направление, каквато тя няма. Той обеща. След това му говорих и за царицата, защото той не му се отиваше при нея. В общи думи този доста дълъг разговор: и ти я обичаш, и тя те обича, но се ревнувате и двамата. Тя иска като майка си да владее. А той не е като бабалък си — той ми каза, че бабалък му всеки ден е правел на жена си малки букетчета, които тя хвърляла, и викал като вдетинен „мама“, почти идиотски.

         Казах му, че тя не може да мисли с понятия, а само с представи и затова той трябва нагледно да й покаже, че е зает, когато го викат постоянно пред нея и пр., после тя се безпокои, защото мисли, че като не е при нея, той е с други жени, и той трябва да направи всичко да има възможност да види тя, че това не е така. Царят всичко това призна и обеща да го направи, колкото може, за да поуспокои, като му обещах, че тя ще измени характера си и пр. След това ние се върнахме при другите и като поприказвахме, царят пожела да тръгна напред да отварям път — ми пришепна той, когато Багрянов искаше да ме вземе в своя автомобил. Сбогувахме се с царя и Кирил, а също със Севов и Багрянов и след туй си тръгнах. За получас бях вече в Чамкория. След малко пристигна и Багрянов и ме взема да отидем да прегледаме пътя за Черната скала, а после видяхме и горското училище, след което се прибрах. След два дена дойде Герджиков, генерал областен, и ме откара в неделя вечер в София. През туй време царят бе се срещал с антиподите, за един ден бе видял Мушанов, Гунев и Лъжи Петков… Метод на царете да се ориентира механически… Други неща може би пропуснах, защото го пиша чак сега — 21.V., почти след 10 дена…

         ----------------------------

         [1] Йозеф Паул Гьобелс, министър на просветата и пропагандата на Германия (1933–1945).

            [2] Става дума за насилственото присъединяване на Австрия от Германия през март 1938 г.

            [3] Григор Василев, политически и държавен деец, деец на БРСДП (ш.с.), на Демократическата партия и на Демократическия сговор, член на Петорната, министър на земеделието (1930–1931).

            [4] Проф. Богдан Филов, политически и държавен деец, министър на народното просвещение (1938–1940) и министър-председател (1940–1943), регент.

            [5] Генерал Антон Ганев, военен деец.

            [6] Папазов от Габрово.

            [7] Проф. Петко Стайнов, юрист, политически и държавен деец, министър на железниците (1926–1928) и на външните работи (1944–1946), депутат.

            [8] Първан Драганов, политически и държавен деец, дипломат, флигеладютант на цар Борис III, пълномощен министър в Австрия (1936–1938), Германия (1938–1942), Италия (1942–1944), министър на външните работи (1944).

            [9] Стефан, софийски митрополит (от 1922) и български екзарх (1945–1948).

            [10] Стивън Рънсиман, английски историк, византолог.

            [11] Клементина, княгиня Орлеанска, майка на цар Фердинанд I.

            [12] Потьомкин, помощник-комисар на външните работи на СССР.

            [13] Вероятно става дума за кап. Харлаков.

            [14] Не е ясно какво означава числото 22, както и 2, в края на това изречение, а така също и на други места.

            [15] Генерал Ш. Шарпи, главнокомандуващ съюзническите войски на изток в края на Първата световна война, управлявал администрацията на Западна Тракия от името на съюзниците до предаването й на Гърция.

            [16] Иван Стаменов, пълномощен министър в СССР (1940–1941).

            [17] Рашко Маджаров, политически и държавен деец, министър на земеделието (1918), на правосъдието (1924) и на железниците, пощите, телеграфите (1928–1930).

            [18] Константин Муравиев, политически и държавен деец, журналист, деец на БЗНС, министър и министър-председател (2–8 септември 1944).

           

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...