Jump to content
Ани

6. Срещи: 22. V. 1939 г.- 30.VIII.1939

Recommended Posts

Среща с учителя на 22.V.1939 г.

         9 часът сутринта

         Като говорих, че ме вика на среща Кирил, той ми каза:

         Врагове един с други не примирявай. Ще им кажеш, че за да им се помогне, и те трябва да направят нещо. Един милионер се разболял, повикали Муди.

         — Помоли се за мен!

         — Няма какво да подложа под краката си, за да коленича пред Бога.

         — Обещай нещо, за да има — му казал Муди. — Ти трябва да знаеш, че в тях са духовете, те уж са разделени, но целта им е една и съща. Ще те оберат и ще си делят печалбата…

         След това ми разправи приказката за крадеца на едни пари, когато учител един ги изпитал, като казал, че ще тури един петел в тъмно и щом го поглади крадецът, той ще изкукурига. Но той не изкукуригал, но после, като си вдигнали всички ръцете, само на крадеца били чисти, другите били черни, защото петелът бил нацапан със сажди…

         Изискват се много условия, за да се помогне.

         Кирил и Евдокия вървят по бащина си линия, а Надежда[1] и царят по майчина. Човек обикновено е недоволен от себе си, та и те от баща си…

         Каза ми да видя да се разрешат събранията във Варна на братята. Казах, че ще ги запитам какво са сторили и след туй и аз ще сторя нужното.

         * * *

         Среща с Кирил в Стоянови на 22.V.1939 г.

         От 11 до 12 и 20 ч.

         С писмо от Надя Кирил, князът, искаше среща. Повод беше животът на Багаров[2], който се залибил с жената на брата си и вършел глупости, вследствие, на което синовете му, или по-право децата му, искали да избягат от къщи и да си отдръпнат своите гаранции в търговията, което щяло да се отзове лошо за търговската му къща в Париж. Той самият ги посъветвал да чакат, докато се насити и клекне, понеже е стар — не повече от година. Казах му, че причините за подобна близост могат да бъдат от различно естество и начините на действие са различни, но в момента не мога да се произнеса; че ми са потребни дата на раждане и портрет и на двамата, за да кажа нещо по-положително. После минахме на някои въпроси. Той ме запита как ми се е сторила речта на царя.

         — Не я чух, но я четох. Хубава е. И самият този факт да се прославя науката сега, когато другите прославят топовете и избиванията, е сам по себе си много добър… — Запита ме тогава трябва ли да се допуснат манифестации.

         — Разбира се, само че канализирани.

         — Ама Кьосето е против.

         — Не е много умен, че върху какво ще базира утре своите дипломатически претенции, ако няма народни движения?

         — Но един французин казал: знаете ги тези работи (манифестациите), те ставаха у нас при Блум…[3]

         — Та какво от това? Недейте забравя, че има нещо по-опасно от това — то е да кажат, че царят не се интересува от това, което иска народът, и спира неговите въжделения. Изобщо сега, когато на историческата сцена се подвизават Мусолини и Хитлер, троновете не са устойчиви и само една голяма справедливост може да ги крепи. Без провокации, но и без овчедушие и излишна сервилност. Трябва да се следва разумна политика, в която негодниците да се отстраняват. Няма защо да се държи едно парче умирисано месо, което може да вмирише цялата стая. Защо се държи още кметът Иванов? Той тъй безобразно хазяйничи в града вече 5 години. Каква нужда има царят от подобни хора? Бях му казал да тури генерал Каблешков. Той искаше да тури пак техник, но техниците са тесногръди. София не е само пътища. И използуват специалността си само за далавери… При това и Вие трябва да работите и помагате на своя брат. Вие не сте малък вече. При това, както виждате, има различни условия на живот; поменах му за царицата и неговата стая в двореца, взета от нея за зъболекарски принадлежности… Той се зачерви и смънка нещо, но личеше си, че му е неприятно… Бях Ви дал книга една; не зная дали я четете? Пак смънка, от което разбрах, че не я е чел. Тя беше по тайната философия на Индия. В тоя дух му говорих, но той, като се държеше видимо внимателно, виждах как думите ми се плъзгаха като по намазана със зехтин кожа вода…

         След обяд дойде Севов да говорим върху някои работи. Главно Пращилов му говорил, че Севов се бил обявявал пред царя срещу Недев, понеже отстъпял на депутатите.

         — Аз казах това на Недев, защото искам да не прави грешки — казах аз.

         — А, тъй ли, пък аз помислих да не е интрига от друго място, защото Кьосето е говорил на царя да се разпусне камарата и да се правят нови избори, но не Недев да ги прави. И царят му казал: „Така ме преряза, като чух това! (за Недев).“ Ясно е, че е напомпан.

         Казах да каже на царя, че това ще бъде най-голямата глупост. Много от тия депутати са катили и мястото им е в затвора, а не в парламента, но да се разпусне камарата трябва да има условия и причини, които сега не са налице! И какво му е крив Недев? После в интереса на кого е това разпущане? Всичко трябва предварително да се подготви. Без една държавна програма няма смисъл смяната. Тая промяна трябва да се осмисли и политически. Севов ми каза, че и царят е бил на това мнение и не се е съгласил. Между другото, каза ми, че на мястото на княгиня Евдокия, което е купено от инженер Стоянов и след това препродадено не по всичките закони и правила, сега издават от общината нова скица, съвсем друга и не съдят Кеповича Стоянов, а направо нея и й предлагат решителна клетва.

         — Защото това не е община, а бардак — казвам му. — Нека пак държи такива кметове.

         — Не съм казал още на царя, сега го проучвам.

         — Непременно го кажи. Ако така постъпват с княгинята, какво остава до по-простите хора. Утре остава и царицата…

         Кирил ми каза между другото, че Фердинанд е мирясал — има писмо-телеграма. Другите подробности не са толкова важни.

         * * *

         Среща с учителя и царя на 14.VI.1939 г.

         С учителя от 7–8 часа сутринта

         Да следва неутралитета. Те си уреждат своите работи и сега всичките народи си показват зъбите. Сега ще се даде урокът на всички държави. Мъстовъздаяние иде на всички държави. Адама изпъдиха вън от рая. Атлантите отидоха под водата, египтяните не останаха. Евреите не възприеха християнството и ги гонят и ако християните не приемат; възприемат братството, и те ще пропаднат. Християнските народи ще преминат през пресяване. Това са години на голямо изпитание. Войната няма да закъснее 2–3 години, ще дойде пресяване на германците. Сега гледат своите лични интереси. Те не знаят, че класическата музика се създаде във времето на Наполеон като противодействие на ония размирици. В човека има нещо упорито и своенравно, а хората искат да се облагороди това. Адам не беше господар на яденето, атлантите — на чувствата си, египтяните — на своята воля, евреите — на своята невяра към Бога, като разпусната жена, идопоклонство на този и онзи; християнството трябваше да се освободи от користолюбието на евреите. Сега свещениците, като им не вървят работите, както те искат, няма да намерят погрешните си в неспазване на божиите закони, а ще намерят, че вината е тук, в Изгрева… Царят трябва да се самоопредели вътре в себе си, след 2–3 години ще бъде безпредметно, сега трябва да го направи. Генерали са се събрали на консулт — накъде и какво да правят…

         Да не си турят мисълта, че ще придобият нещо. С чужди съвети изгубиха и туй, което имаха, щото и без да искат, пак в края на краищата ще се получи, но ще бъде безпредметно. По-добре е сега Румъния да граничи с Германия, отколкото ние. Сега румънците имат да опъват каиша, не ние. Българите не са добре осведомени. Сега Чехия и Моравия заместват България в страданията, защото България се намира в своя Златен век, но в бъдеще ще се отплаща на тия държави?

         Този 20-и век е за реставрирането, възстановяването на божественото право в света. Ще бъдат пресети държавите и всички държави Бог ще ги смири и ще навлезем в новата епоха. За добрите хора тоя век е най-добрият, а за лошите — най-лошият! — по-лош не е имало!

         Защо се е скрил къртът под земята? При най-лошите условия са го гонили отвсякъде и сега те са минали, но той пак се крие там. И хората сега, народите, почнаха под земята да се крият. Ужасно е положението.

         Ще му прочетеш от учителя Благи 61–63 страница. Трябва да види ще остане ли нещо за нас или няма да остане от многото обещания. Ще минем в божественото, то е красиво навсякъде. Тия хора нямат мярка за правота — държат на правота от страх. Страхът им помага за егоизма.

         * * *

         Среща с царя

         От 9 и 30 до 12 и 40 на 14.VI.1939 г. в Стоянови

         Обект на разговора бяха: рапортите на пълномощните министри от Рим: Поменов[4] за разговора му с граф Чано[5] и неговото настояване България да се определи към Оста и да отиде царят пак към Рим по причина на сватбата; поменал, че нашата войска е малко въоръжена, но ще й бъде дадено оръжие от Германия и че сега я делят само 200 км от Охрид до България и щели да минат през „свои“ земи и пр.

         Рапортът на Т. Христова[6] от Ангора, в който рапортуваше за срещата си с Гафенко[7] румънски, който го подсетил и на когото той казал, че балканско споразумение без Добруджа е немислимо, на което Гафенко отговорил с отказ.

         Рапортът на Драганов Пръвчо от Берлин, в който се описва разговорът му със сръбския пълномощен министър в Берлин по повод на посещението на Павел там, между другото пишеше за трите разочарования на Хитлер според един негов приближен: в Англия, в религията и в Полша. По тоя повод царят ми каза:

         — Това е вярно. Като говорих с него, видях това, което виждах някога в някои земеделци, които ме търпяха и уж обичаха, а не можеха да ми простят, че съм по-учен от тях, и скърцаха със зъби. Та и Хитлер, когато му говорех, че Англия отначало е можела да губи война, но в края винаги ги е печелила. Това ни учи историята. Той се съгласяваше с това, а после избухнеше и казваше, че той няма намерение никога да воюва с нея, и тупаше с юмрук: „Моята авиация ще разгроми Лондона в един час и пр.“ Същото и за религията — тоя човек иска да воюва срещу духовното с механически средства — то е все едно да иска да реже въздух с нож, но той, изглежда, това не може да схване, като че ли има нещо, което му пречи за това. А колкото се отнася до Полша, вярно е, че той наложи на Германия пакта с нея в 1934 година и че прусите не мразят поляците, защото ги считат недостойни, но ги презират.

         Чете след това някои писма. Изобщо е недоволен от Драганов, който не взима никакво активно участие, а пише като кореспондент. Решихме него да преместим в Рим, белградския в Рим, Шишманов[8] в Белград и тогава ме заговори за мъжа на жената на Кьосето, който беше в Тирана, и сега иска да му намери място. Казах му да остави този човек, понеже е срамота това, което става, да дава зестра на мъжа на жена си, дипломатически постове… Царят ще каже, че лично го не иска вече, па ако ще, нека се сърди мадам Кьосе…

         * * *

         Към срещата с царя на 14.VI.1939 г.

         Събитията са скоротечни, но не и скоропреходни (в смисъл че ще траят дълги години) и тия, които трябва да бдят, изчакват случките и ще използуват възможностите.

         Царят ми чете още писмото на Стоянчев[9] и Данаил Крапчев[10]. И двамата разискваха македонската кауза. Стоянчев искаше да се пуснат затворените македонци, а Крапчев пишеше срещу Кьосето, което било казало, че се отказва от Македония, и др., а то всъщност го е казал Стойчо Мошанов и го е приписал на Кьосето и Кьосето го опровергал във вестниците. За македонците си е…[11]

         Говори ми за Петко Пенчев[12], който той нарече креатура на баща си, който после подтикнал Паница[13] да убие Борис Сарафов[14], приятел на баща му.

         После той, Фердинанд, го теслимил на Малинов[15], но и там направил същото, на 19-и арестувал Мошанов и пр. Той е един опасен човек. Винаги преди събития той шава. Има една каолинова мина и все нея ходи да продава… И сега ходил в Белград за това уж, а се срещал с Евтич[16], със Стоядинович, с много хора, между другото и с помощника на Цинцар Маркович, името забравих, и след това отива и казва на пълномощния министър Попов в Белград[17], че говорил с тоя министър, че му казал, че те трябва да дадат пример, като жертвуват Цариброд, и уж той казал, че това е право и че те ще го сторят. И като подвежда Попова така, тоя се запасва и отива от свое име при същия с желание да прави политика и му казва това те, че те трябва да отстъпят Цариброд. Тогава онзи помощник-министър се разфучава и казва: „Вие, българите, нямате насита, не знаете какво искате. Ние напролет ви запазихме да не погинете, а сега вие искате от нас граници от 1913 г. и пр.“ Изложил се страшно и бил руган. А Петко Пенчев разправя и тук това, че е говорил с министъра, но казва, че той му отговорил, че сме лакоми, и същото като на министър Попов, а изглежда, че съзнателно е подвел онзи да направи онзи гаф и да се изложи. Много лош човек…

         След това ми каза, че Кьосето не се чувствувал сигурен да отиде в Германия, мисли да прати Божилов да измоли оръжие, на което се съгласих, като му обърнах внимание сведенията си да не взима от Пръвчо Драганов, защото ще бъде повторение само на неговите сведения, а сам да се добере до нещичко, на което царят се съгласи. След туй ме пита дали да отиде на сватба в Италия, на което му казах, че е по-добре да отговори, че царицата ще иде, а той само ако има възможност. Пита ме също дали да приеме един голям орден маджарски, който му дават. Казах му да се направи изследване. Запита ме също за празника на Симеончо, за това, което ще трябва да се говори. Казах му, че ние ще успеем само при неутралитет. Четох му това, което беше ми дал учителят, и той го разбра. Дадох му и фотографиите от Ситняково и той ги хареса. За речта, която има да каже, казах му тия два основни пункта, които може да вмъкне като основни: че събитията са бързотечни, но не са бързопреходни те, че ще траят дълго време и следователно ние трябва да изчакваме случаите и да използуваме възможностите! Че има кой да бди, и трябва със спокойствие да дочакаме времето за реализиране… Той го хареса.

         Говори ми за приема на фон Рихтхофен[18]. Как, като му свършила официалната страна, казал на немски:

         „Този медал „пур лйо мерит“ го нося заслужено. Ние се сражавахме заедно и страдахме заедно. Вашата банка завлече нашата, ние мълчахме. Ние търпяхме несгоди и ви помагахме колкото можахме, вие ни захвърлихте като парцали сега и сте отлично разположени към Петро и към Сърбия, с която воювахте. Защо? Мислите ли, че по тоя начин се печелят приятели? Хитлер е честен човек и аз вярвам на неговата войнишка дума, но около него има хора, които другояче мислят. Защо ни спряха оръжието? Ние може да не бъдем с вас, но поне против вас не сме, а тия, които сега облагодетелствувате, тия бяха против вас.“

         В тоя смисъл му говорил и много ми хареса, само че аз не мога да запомням текстуално и затова сега не мога си спомни точно думите му, които са били силно красиви. След това каза царят: „кампанията срещу мене тук в София постихна“. Но той остана с отворена уста, още повече като му казах, че го помня отпреди повече от 20 години, когато се срещнали пръв път той с руси коси, а сега побелял, а царят — окелавял… По тоя повод ми разправи как е взел тоз „пур лйо мерит“, който сега имат само Гьоринг, Браушвиц и още 3–4 човека в Германия. Когато Макензен[19] се карал с Тошев[20] във вагона и щели да се бият, княз Борис не искал да преведе това, което Макензен искал, като му казал от свое име, че не може да стане гробокопач на своето отечество, че полуразбита армия не може да върви напред, че трябва да дойде една германска дивизия (21-ва), за да се промени положението. Тогава Макензен се съгласил, дошла дивизията и след това разбили противника и можли австрийците да минат Карпатите, да се вземе Букурещ и пр. По тоя повод Макензен сам представил княза Борис за „пур лйо мерит“. Кайзерът телеграфирал и честитил на Фердинанд това, а той побеснял и веднага чрез Стоянов му телефонирал да се яви на 1 юни в София… Пътувах и ден, и нощ и като дойдох, тикна си ръката да му целувам и вика „Как смееш?“ — идеше ми да хвърля ордена си в краката му. — Аз заради него, понеже беше ревнив, не влязох в един град с войските, все стигна до града и се върна, а той… Каза ми да чакам да ме повикат и чак след два дни арест ме повика и тогава се обяснихме, че не съм виновен нищо. Но из носа ми излезе тоя орден, но го подчертах на германеца, че съм си го заслужил…

         Приказвахме за Генчев, който ме помоли да го приема, понеже бил много отпаднал, понеже той го гълчал много, понеже Генчев му уволнил личния слуга и понеже Вие тъкмо ми бяхте говорили да не оставам като по рано с Бърова[21] да назначава министри, сега го поставих на мястото му и сега се лекува с дестилирана вода при Димков, та ако може, помогни му и ти душевно, виж му ръката.

         Казах му, че и Беби Чумакова идва при мен, и той се зарадва, че пак ме потърсила. Но каза той:

         — Царицата й иска обещание, че няма да идва при Вас, забелязвам и аз в Беби промяна.

         — Тя ще Ви търси и Вие може да й помогнете.

         Говорихме за същите с и му казах, че това…[22], че цяла Европа е въоръжена до зъбите, беше нещо хубаво и смислено. То ще даде плодове после. Изобщо в този ден ние се видяхме и засегнахме въпроси на едно мнение. Сега ми хареса. По-спокоен е.

         * * *

         Среща с царя на 30.VI.1939 г. в Стоянови

         От 10 часа до 12 без 10

         Предния ден идват вкъщи Севов и Багрянов, с когото говорихме по поведението на Стойчо Мошанов, който му казал, че се скарал с Кьосето, защото искал да ходи в Лондон, когато Кьосето е щял да ходи в Берлин, а също и по някои работи за самия Багрянов и неговите срещи с Кожухаров и Търкаланов. След това отидохме до Доспей да видим пътя за Рила, там валеше дъжд и Багрянов се разправя със селяните, а след това ходихме и в Самоков, за да поръча направата на пътя в горската инспекция. В туй време идвал Андро да ме търси, че ме викал царят за 7 часа, а аз се върнах в 8. Днес ходих и разговорът беше върху тия въпроси:

         Съществено: че като получил в Бургас писмото ми, пратил само царицата в Италия. И неговото впечатление е същото, което съм му писал, и той извади писмото.

         — Нося го със себе си — каза ми. Каза ми също какво говорил с министър Франк[23]. Той, царят, казал:

         „Ние с вас се бихме и страдахме. Много съм благодарен на фюрера за картата му, в която България е зачертана като неутрална, но ако мислите съвсем да я зачеркнете, ще сбъркате. Вие сега правите мили очи на тия, които воюваха с вас, за петрола им, но бъдещето ще покаже значението на България. За вас, което беше Чехословашко за другата страна, ще бъде България. Но изгубите ли я, вашата ос ще бъде пречупена през средата. Вие имате сметка да имате една силна неутрална България в средата на полуострова, какъвто и ход да вземат събитията и пр…“

         В тоя дух и много по-логично и красноречиво царят е развил тая тема. В резултат след няколко дни само повикват Кьосето на визита. Но тогава пък Мошанов се явява със своето желание да върви в Лондон и по тоя начин да дезавуира Кьосето и да хвърли сянка върху намеренията на царя. Кьосето се съпротивил, но Мошанов не искал да слуша. Генчев му казал да повика Мошанов, него ще послуша.

         — Да — казвам — ще Ви послуша, но ще иска голяма зестра за послушанието си. По-добре и Вие да се не мешате. Нека Генчев го посъветва от свое име да стори това, което трябва. Вие стойте настрана, защото каквото и да направите, той ще го използува не за доброто на България, а за свое лично добро. Нямам нищо против Стойчо. Нека след месец иде и той и който хване рибата, него ще признаем за рибар. Но сега да отива, когато може да помислят, че Вие играете двойствена политика, няма смисъл. Ще Ви нарекат Ипокрит и в Берлин, и в Лондон, а от това ще страдат само интересите на България. Царят се съгласи с това. После говорихме по-надълго за Де Корси — информатор на Интелижанс сървис, с който Мошанов е влязъл във връзка, и писмото му, че той малко може сега да стори с България в Англия. Царят го описа доста подробно като характер. След това ми говори за железницата в Бургас, впечатленията си от народа, от който е доволен, и особено от жените (каза ми буквално: „Колкото за това за правата на жените, колко пъти на тоя фотьойл не съм бил съгласен с това, което ми говореше, а сега виждам, че те са най-дейните, инпулсивните и пр. от народа…“) Приказвахме за положението изобщо, за кмета Иванов, за когото той ми каза, че преди три дена е казал на Кьосето за Янков и за др.

         Бях му занесъл увеличени фотографии, които той хареса много. Каза ми, че ще ходи на наводнението в Севлиево. Също, че на 28-и през нощта в бурята един гръм ударил крилото на двореца, гдето спи царицата, и звънците почнали сами да звънят, но не сторил нищо, попаднал в гръмоотвода… Царицата беше мъка на тръгване — уплашена беше. Говорихме и някои други работи, които в момента не мога да си спомня.

         Царят се чудеше, че въпреки това, което са говорили с Багрянов след нашата среща, той го викал пак да му докладва за горите, последният пак се срещал с Търкаланов, Мушанов, Кожухаров… Изобщо говореше с голяма горчивина по тоя въпрос. Чудеше се как може така леко да се отнася с тия работи. „Грешката е в нас — казвам му — като го знаем какъв е, не трябва да го оставяме без надзор, защото ето, като му казахте да отиде за пътя, веднага (отиде) и се разпореди.“

         — Да, той работи, но докато се стои на главата му. Женски тип е той и пр.

         — Да — казвам — но е поне сто пъти по-добър от Мушанов.

         — Разбира се — каза царят.

         Поговорихме още на тая тема.

         * * *

         Курорт на Рила от 6.VII.1939 г. до 4. VIII. с.г.

         Към края на юли дойде на гости Багрянов със Стоил Стефанов. Стоя няколко часа, говорихме по въпросите за камарата и мобилизацията, после го заведох при учителя, където говорихме около два часа, а след това той си отпътува.

         След два дена дойде Андро с д-р Екимов, но преди това ми писа, че Недев е пратил укази за смяната на д-р Радков с Боев, но са били върнати и той се тревожеше. Като дойде, разбрахме, че и след това, след два дни той дойде с Недев за малко да се видим.[24] Пръв път Недев видя учителя при огнище на лагера, където и се запознаха. После Недев дойде при мене в палатката, гдето се преоблече и ме тури в течение на срещата, която е имал с царя и разговорите. Поменал му е царят, че срещата с мен като с умен човек и пр. След като се навечеряхме, заведох го при учителя, гдето седя около половин час, след което, макар че беше късно, си тръгна назад за София, защото имаха Министерски съвет, а също на другия ден откриване на линията Якоруда и пр. След като го изпратих, това беше петък, в събота и неделя ходих по разходки и не ходих на беседа. Във вторник сутринта учителят казал, че иска след гимнастиките да ме види. Отидох и той ми каза (в) 8 часа да ида. Отидох и той ми заговори защо съм изменил държанието си и че въпросът бил за по-големия стол, който дал на Недев, а по-малкия на мене, но този стол бил слаб и пр. Мене ми се видя чудно, че за такъв дребнав може да ме мисли и му казах направо:

         — И през ум ми не е минало, Вие знаете, че аз винаги сядам на земята до краката Ви, тъй че и дума не може да става за стол. Друга е причината. Аз от 10 години винаги когато идвам на Рила, идвам като на заколение. В 10 години 15 зъба сам съм си извадил. Ето и сега преди два-три дена си извадих пак. Преживявам крайни напрежения. Обхващат ме състояния на колективно съзнание. Чувствувам много души, които по никакъв начин не искат да те приемат като учител и с които трябва да се боря в себе си. Българският народ Ви не ще за свой учител — там е всичкото.

         Той ме слушаше изненадан, но пак ми каза:

         — Но това, което казах, като беше министърът тука, не беше хубаво, то беше от Черната ложа. Защо казахте, че ако искам да му говоря нещо, да ни оставите. Аз няма какво да му говоря.

         — Защото погледнах на него не като министър — за мене министър е говедарин, но като човек, като душа, на която Вие като учител може да имате нещо да кажете, на която среща аз да съм излишен.

         — Аз и ако му кажа, ще му кажа пред свидетел. Тъй че това беше мисъл на тъмните сили.

         — Може, но аз в душата си бях чист, като не исках да ставам проводник на нищо лошо, а не исках да заставам между учителя и една душа.

         Разговорът мина после на по-конкретна база. Той харесва Недев, но намира, че няма духовна база и че сега слушат всички, но че те си имат предвид техни планове. С този може да работите. Трябва да избирате мотивни темпераменти — продълговато лице, за да може да работи. Царят пада към творческите типове, мисли, че може много да направи, но по чувства е активен, обещава много, а не свършва, отлага. Царят не постоянствува, а насиля после възможностите по една наследствена линия. Да измени начина на действие, да се освободи от наследствените черти. Любовта не е била туряна като основа на човешкия живот досега. Досега са употребявани двата метода: знанието и силата. Но това е външната страна. Искали са да бъдат свободни и силни, а от това се ражда насилието и робството, а голямото знание създаде лъжата в света — нямат светлината.

         И сега искат по същия начин със силата и знанието да решат въпросите, а не работят с любов и не са в съгласие с божествения ред на нещата и понеже не са приложили любовта, образуват огън. Любовта да се приложи като основа на живота. Тогава животът ще даде знанието, светлината като резултат естествен, но любовта трябва да се приложи като основа. Ако се гради здание без основа, какъв ще бъде резултатът? Всичките неща в света, съградени без любов, ще се разрушат. Природата руши. Защо? Защото хората не турят божествената основа. И Христос казва: „Къща, построена на пясък, пада, а на канара остава.“ Недев не изхожда от любовта. Ще Ви слуша, докато идеите му са в унисон.

         Злото и доброто са в едно дърво — две противни движения в природата, но няма антагонизъм, в своя си път те са едно цяло. Злото в растенията е в корените, а доброто е в клоните. Злото отива към центъра на Земята, а доброто към центъра на Слънцето. Злото в нас се образува, човешкият егоизъм е корените на злото. Побеждавай злото чрез доброто. Доброто туря злото на работа. Активен по чувства да търси противоположни чувства с мекота. Светът е без основа. Без любов нищо не може да се почне… Царят да тури Стефана под наблюдение. Има нещо ново в съзнанието, но светът има нещо, което е по-силно, което обединява, и ще се наложи царят да приложи възпитателните методи. Не толерантност, а да се приложи волята Божия! Инак тя пак ще се приложи, но по-добре е и той да вземе участие в това приложение — по-добре е за него! Трябва да се приложи паневритмията в основните училища до Евера, а останалите упражнения — в прогимназията. Няма да ги чакаме. За доброто на един народ, за всички просветени хора туй се изисква.

         След като ми говори това, аз останах с една тъмна струя в душата си, защото от това разбрах колко дребнав ме мисли — за едно седалище стол да имам претенция, и то на гост!… След обеда, както си четях, при крака ми, левия, в палатката внезапно видях една пепелянка. Понеже бях бос, сепнах се и скочих, но много се разсърдих в себе си и извиках: „Дявол да те вземе, само ти липсваше тук.“ — Не успя да ме захапе, но аз я заклах с един трион с голям яд, а после ме беше срам самия мен за тая необяснима за самия мен злоба.

         На другия ден дойде Христо Ловджията да ми каже да се срещнем с царя в Овнарско.

         На 3. VIII. сутринта ние с Юрдан бяхме на уреченото място под Вада, чухме шум от автомобил, но го нямаше. Пратих Юрдан напред, а аз полегнах. По едно време чувам:

         „Мечтаеш ли?“ — И видях царят да се приближава. Станах, отидохме настрана и седнахме да говорим. Почерпих го с една топла водица. После пи още една. Имах и една круша от учителя — разделихме я заедно и започна разговорът. Най-първо с царицата и нейните отношения с децата. После за едно писмо, което майка й е пратила за една тяхна роднина, луда, на която уж цар Фердинанд продал скъпоценностите и спрял пенсията. Той ми разправи подробно как седи работата, че причината не е баща му, и пр. и че по тоя повод той е накарал царицата да даде отговор и че тя е послушала. Също, че царицата се кара на детето, защо не ядело бързо. Казах му, че учителят казва, че който яде бързо, бързо умира.

         Разказа ми за съня си, че два пъти сънувал, че все една змия иска да го ухапе — единия път змията била синя, но сѐ не могла да го ухапе — отървал се, втория път имало и друг човек при него. Като му казах за моята змия, той започна да ми разправя за нея около половин час подробности — как се казва и отровата й. „Чудна работа, гледай как сме свързани — аз я сънувах, а вие я убихте!“

         Каза ми впечатленията си с осветяване на линията, когато можах да го чуя, говори с радиото и той призна, че е бил по-спокоен, но ми каза, че Кьосето е дезертирал, като чул, че депутатът Голев ще говори — избягал, та да бъде по-внимателен. Заговори ми за отношенията на Стойчо и ме запита какво да прави. По тоя въпрос говорихме дълго. Даде ми някои данни да чета, а също и за катастрофата с железниците, а после говорихме за мобилизацията, за турците и царят каза, че са съобщили в Лондон и Париж, че ако ги нападнат, ще се бранят. Ако беше се видял със Стойчо и най-тайно, пак нямаше да остане тайно и германците, които имат шпиони, нямаше да пуснат пак оръжието в България.

         — Но сега той иска да се видим.

         — Няма да бързаш. Щом е викал Костова, прати го, но да внимава, нищо да не се ангажира, само да слуша.

         Оплака ми се, че Кьосето говорил против камарата и с това усложнявал работата.

         — Този парламент изцяло работи добре — казах аз — и който откаже това, ще каже лъжа, но поотделно в състава му има много покварено и трябва да се избира доброто от лошото.

         — Да, но кога и как? — каза царят.

         — Предварително държавна програма, а после да се търси сгоден случай, без да се провокира.

         На тая тема говорихме доста. Аз се обещах да кажа на Кьосето чрез Статев[25] да престане с провокациите си (вчера 8.VIII. му казах това, защото Кьосето сам бе поръчал да дойде). Стойчо със своето отиване в Лондон внесе много смущения и в нас, и в другите. Казах му странично да му предаде, че това, макар да е една нетактичност, да гледа да я превърне в добро за държавата.

         — Но как да се открие камарата?

         — Има време и дотогава да се мисли, ако не избухне война.

         — Не се бойте. Нови избори може да станат.

         Тогава и стана дума и за Недев, че е идвал при мене горе на Рила.

         — Да — казах му — идва за малко.

         Той намери, че и Недев е малко наивен, защото не послушал съвета му да ангажира Министерския съвет с назначаването на Боев, а съм поел риска, и сега много се говорело и за мене и пр. Казах му, че Недев ни най-малко не е наивен, но в някои случаи се прави на такъв, защото не намира за умно (да) спори с глупави хора или за глупави работи, които времето в късо време ще докаже как седят. Той е много привързан и изпълнителен.

         — Това видях и аз — каза царят.

         — На него смело може да се облегнете. Той няма да излъже надеждите Ви. При това и учителят каза, че той е най-почтен и деен.

         — А, тъй ли каза? — и ме накара да му повторя пак какво е казал учителят. Казах му да пусне указите за Радков и Боев.

         — Но аз не исках да пада върху Вас, мене и Недев тая работа, ако ни атакуват, да бъде поне за нещо по-голямо, а нали знаете Батенберг го изгониха, загдето не даде медал на Бендерев…[26]

         — Не бойте се — казах му — докато те са големи страхливци, те могат да захапят само из за угла, а при това и Боев заслужава това място, което ще заеме. Против него са, защото няма да им позволи да си разиграват конете, както е било досега.

         Заговорихме на тая тема. В туй време, като говорехме за камарата и Кьосето, мина един поп на кон. Царят, понеже бяхме близо до пътя, си наведе главата, докато мине, като четеше някакви молитви и плюеше и се буташе по мъдите, а аз се смеех и му казах:

         — Не се бойте, те като духове са изгубили силата си и не могат да направят нищо лошо.

         — А?!

         — Да — казвам му — те трябваше да правят добро, но изгубиха знанието си, та сега и лошото не може да направят.

         Минахме отново на разговора си. Чете ми доклади някои вътрешни, в които имаше доста тревога. Евреите закупували храна и пр. за идващите войни, но това няма да им се удаде и те няма да жертвуват толкова работи за една дреболия… Разговорът вървеше безсистемно към края. Често се връщахме на някои теми и ги разяснявахме. Личеше си, че Стойчо му е причинил много безпокойство. Започна да ме пита какво да прави и с Генчев, който се е заловил да ме спасява. Той е много лошо настроен (разбира се, срещу мен) и прави много работи, от които няма нужда.

         — И по-рано Ви казах, че с Генчев съм готов да си разделя хапката, при това и на мен е услужвал, но като дойде за мнения, и той не мисли като мене и аз като него — тъй че сме квит. Но няма защо да бъдем врагове за това. Той трябва да бъде лишен от възможност за известно време да се меси в политиката от Ваше име, докато му станат известни работи ясни. После той и сам ще проумее колко ненавременни са били някои работи. Приказвахме и за Стефан владиката. Той се надяваше да се облегне на мен, за да победи тия, младите владици, каза царят, но аз не можах в тоя случай да му бъда много полезен. Оплака ми се от Калфов; английският посланик Рендел идвал и го питал няма ли да ходи някъде. Царят му казал, че при тия политически условия засега не мисли никъде да ходи, защото го е страх, че може някой да подхлъзне народа му и да станат нежелателни работи, а тоя народ е вече плащал достатъчно в миналото. Рендел останал недоволен и му казал още някои работи. Царят му възразил, че ако бяха уредили зимъс работата с Добруджа, сега нещата щяха да бъдат други.

         — И тоя крал не е много умен — каза ми царят.

         — Влезте в положението му — казах му аз. — Вие видяхте зор, но и неговото не беше малко. Пъдиха го веднъж, а сега, където тръгне, вика и престолонаследника, защото го е страх да не го намери наново възцарен.

         — Вярно — каза царят — все със себе си го взима.

         — Хубаво направихте, че го посрещнахте на гарата с почести. Това беше да им се покажете ние сме лоялни.

         — Да, и аз мисля същото — каза царят.

         — При това не забравяйте, че той схваща добре нашата кауза, не може да ни даде нищо, защото ще се обадят и маджарите, а при това неговото лошо лично положение — гонен веднъж, скаран с брат си, обича майка си и оная еврейка около него…

         — Да — каза царят — вярно, че положението му е лошо.

         — Ами че ние за една могила дервишка сме готови да правим война, колко повече пък той ако почне да раздава земята, ще го изпъдят.

         Между другото предаде ми това, което Рендел е говорил с Калфов, и запитал Рендел царя:

         „Какво има този човек с Вас, та така говори?“ 2.

         „Знаете, той ми беше адютант — казал царят. — Имаше недоволство за един медал, който баща ми не беше му дал от 20 години, но аз го извиках, примирихме се, дадох му ордена, разцелувахме се даже и го смятам, че сме приятели.“ Лицето на Рендел изобрази омерзение, каза ми царят. Стар интригант, добави царят в отговор на опита ми да кажа нещо добро за Калфов.

         Юрдан, който беше на пост, извести, че идват двама, и царят стана и отиде нагоре по пътеката. Мина Кирчев с едно селянче и замина нагоре; разбрах, че отива при мене. Царят се върна.

         — Тоя беше или генерал, или професор.

         — Кирчев — казвам.

         — Кайзера значи — смее се той.

         Продължихме разговора. Към 11 часа се разделихме. Върнах се в лагера и говорих на учителя това, което бях запомнил.

         Царят ми каза, че сега царицата била много настроена срещу мен (вероятно от Генчев) и че искала да ме срещне да ми наговори, казах, че и това ще стане и че той мисли по-лесно ще се оправи. Царят призна, че сега е по-добре и че Надя сега е при нея.[27]

         На следния ден, 4.VIII., си прибрах багажа и се приготвих да си отивам. Учителят ме издебна на молитвения връх (аз мислех да му се не обаждам). И ми каза да гледам на 12-и т.м. да се върна, защото истинският събор тогава щял да стане, а после в града ще бъде само „така“. Казах му, че може и да остана.

         — Не, идете и после пак елате.

         Казах, че ще видя. Вчера получих едно писмо, в което виждам неговия пръст. На Папазов казал: „И Вие ли ще избягате като Лулчев?“

         5.VIII.1939 г., от учителя: Среща на 30.VII.1939 с царя, 10 ч. вечерта. Да възприемеш и предадеш правилно Божията любов — това е основният закон. Царят е активен в чувствата, но надеждата му е слаба. По женска линия върви. Умът трябва да дойде на помощ.

         На 8-и т.м. през нощта дойде Севов и ме събуди, царят го пратил да ме види къде съм, защото пращал писмо горе със срещата на Костов със Стойчо, а мене ме нямало. Говорихме до късно през нощта за Стойчо, за Генчев, който се много ожесточил срещу мен, за Кьосето, бъдещите промени, за парламента и пр.

         Утре, 11-и, ако е рекъл Бог, може да отида на Рила. Не искам да оскърбявам учителя, макар че всичко ми е отгоре вече, и ако може, бих се забутал някъде, да не чуя, да не видя политика или „дъновизъм“, и двете ми стигнаха до гуша…

         * * *

         Среща с учителя на Рила

         на 11.VIII.1939 г. на 13-и с.м.

         Понеже учителят ми беше казал да ида на Рила на 12-и, то на 11-и с.м. в 9 часа сутринта аз бях. Той известно време се прави, че не ме вижда, както си му е навикът, когато не е доволен от някого, а после дойде и ми каза между другото, че съм направил грешка, че съм вземал радиото от царя (разбира се, защото не му го дадох да бъде в него, за да блеят и се чудят овцете, ами го запазих да свири в палатката ми), че не трябвало да вземам и дрехите, които той ми давал, и пр. Мисля си, много късно ми казваш, след като прехвърля колата. Има смисъл да се каже на човек, преди да е глътнал нещо, което мисли за храна, а то излязло отрова, а не когато почне да рита, тогава да му кажеш, че не трябваше… Това си мисля, като ми говори, но нищо му не казвам, защото аз се сега чувствувам като гостенин, когото са поканили и той няма право на нищо, на свобода. Каза ми да отида привечер. Аз ходих, но понеже видях, че имаше други, па и защото не чувствувах нужда, не отидох. Преди да тръгна за Рила, вечерта дойде Борис със сестрите си да ми каже Надя, че когато идвал Севов при мен, имало на шосето трима детективи и царят пратил да ми кажат, че да се предпазвам. Казах, че това не ме интересува и че ако трябва, може да изчезна и за една година да не се вестявам, че не разбирам тия страхове, че не съм по-малко достоен от всеки, с когото се среща и официално, и че ако иска да няма детективи, да види кой ги е пратил, пък нека да ги изпрати в Малко Търново и тогава всички ще си легнат на дирниците…

         На 13-и след гимнастиката учителят дойде при мене и каза да ме видел следобед към 3 часа. После обед прати да ми кажат, че ще отиват на екскурзия, та след това. Като се върнаха, каза на Стоянчо да ми каже да ида. Там говорихме около 2 часа. Явно бе, че той едно мисли, а друго говори, и ми даде една голяма ябълка, която извика протеста на Олга, на която също бе дал по-малка. Гледахме новата палатка, която му бяха донесли френците. Панаирът си е голям и мястото доста замърсено… Има и непознати хора, някои съмнителни… Каза ми, че докато ме нямало, идвали да им искат такси и от две общини и че не можели да ни дадат това място за 99 години, та да го благоустроим. Казах, че ще проуча този въпрос. Другото, което ми говори, отчасти записах, но лично за мене имаше малко.

         Сегашният политически живот е резултат на миналото и то не може да се лекува, както те мислят. Англия искаше чрез Чехословакия да вмъкне Русия да ги… Поляците имаха пакт с германците за ненападение, а сега Англия има друга политика (и тика поляците). Германия и Италия искат да изтръгнат нещо от Англия. Англичаните ще преградят пътя към Средиземно море (?), с Франция англичаните играят шахмат — далновидни са! Царят има от какво да го е страх. Само че той се бои от това, от което не трябва да се бои, и не се бои от това, от което трябва да се бои. Докато човек не се освободи от своето минало, той не може да се ползува от своето сегашно…! Той смята, че сега се унижава, но той отдавна се е унижил! Има свят, в който и да иска човек да направи лошо, не може, но в по-нисши може да се прояви. И в нисшите светове се вижда какво се крие в него.

         Черната ложа не е вчерашна. Тя изучава всичките слабости на човешката раса. Но Всемирното бяло братство ще се справи с нея. В политическия живот двете ложи се борят. Черната ложа не знае, не разбира устройството на нервната система, не знае къде…

         Тук дойде един френец, Олга и един брат бръснар, който знае френски, и започнаха да се занимават с палатката и осветлението и после учителят ни даде ябълки, а, па като си отидоха те, разговорът някак не вървеше и аз скоро си отидох, а на другия ден в 4 часа се измъкнах и си дойдох тук…

         Минах пешком Сапарево, Дупница и с дебели дрехи (изтървахме автомобила!), та се малко поуморих, но сега, слава Богу, си починах и съм добре, по-добре, отколкото бях, като се върнах от Рила първия път. Бог да помага на всички, че и на мен.

         * * *

         Ваше Величество,

         Благодаря от сърце за радиото, чрез което имах възможност на планината да държа връзка със света долу и да чуя между другото и две Ваши хубави речи — при откриване Юнашкия събор и тая при отваряне линията Якоруда — Белица.

         Тъй като приключвам засега курортния сезон, връщам радиото. Акумулаторът и батерията смених с нови — старите закъсаха.

         С искрен поздрав: Любомир Лулчев

         П.П. Синият цвят е духовен цвят — това за синята змия, която бяхте сънували.

         София, 19. VIII. 1939 г., Изгрева

         * * *

         30.VIII.1939 г., 8 ч. сутринта. Учителя

         Реакцията на английската политика е в Русия, защото иска да я дели. Англия има козове. Тя ще привлече Италия и ще остави Русия и Германия. Русите имат да разрешават въпроси на изток. Царят много се колебае. Сцеплението между авторитарните държави, народите не е достатъчно. С взимането на Чехия Хитлер изгуби моралното в постъпките си. Всички искат доброто, но искат да си изграждат своите работи, да си вървят по своя път, но така не може да им се помага. Всяка държава си има своите интереси.

         На 25-и т.м. ходихме с Багрянов на Витоша за един ден и приказвахме по много въпроси. Главно върху бъдещата камара. Той има доста добри мисли за бъдещето, като иска друга камара. Остана да оформим въпросите.

         На 25-28-и бях в провинцията.

         На 30-и се видях с царя във Враня от 5 до 7 и 10 ч. сутринта. Преди това беше ми изпратил на 24-и рапортите от Русия за депутатите, в които имаше много смешни работи, които те са правили (Георги Марков дъщеря си натъкмил, други шаяци продавали, други викали „Да живее Сталин!“ и пили, яли и пр.), и рапорт имаше от Лондон, който явно беше подшушнат от Англия да сме се разберели с Турция, на което се противопоставих, освен да стане комшийски, защото и посредникът ще иска нещо за себе си.

         На 29-и т.м. вечерта ми донесе други секретни писма от Берлин, Лондон, Париж, Белград, Анкара и пр.

         Някои от тях съдържаха напразни тревоги, които и отбих. Оръжието беше се загубило из Сърбия, а също и въпросът за 100-тях вехти аероплани, които идеха и не пристигаха.

         Царят беше доста смутен и мислеше, че войната ще избухне, а ние нямаме нищо. Казах му да се не безпокои, че и другите около нас не са по-добре. Той ми каза, че се смущавал от поведението на Англия, и ми каза за разговора, който току-що имал с Рендел, английския посланик, във Враня 2.

         — Приех го тука, за да помислят, че Англия прави натиск полуофициално.

         Разговорът е траял дълго, но царят е бил великолепен в защитата си на каузата на България. Той ми предаде дословно разговора и репликите — той има феноменална памет! За голямо мое съжаление аз не мога много да запомням и ще го предам откъслечно и като се сетя. Преди това говорехме за него, за Русия, Англия, Германия, изобщо за положението, като му показах да види как се мести центърът на съпротивлението и как постепенно народите се опитомяват чрез колективното съзнание и как се възпитават от всичко. Питаше ме по някои положения, които му бяха неясни. Не можеше да разбере защо Мусолини се е свил някак. Рендел му казал:

         — Не съм се срещал с никого. В отпуск бях само. Радвам се само, че положението сега е такова, че мнението в Англия за България се подобрява.

         — Но аз не мога да разбера по кои причини то се е влошило, когато България си стои на все същите позиции. И с какво ние сме заслужили английските вестници да насъскват Турция да си поправя границите за наша сметка.

         — Ама тя пази своите интереси!

         — Нейните интереси са на Дарданелите и тя би трябвало да укрепява Мидия — Енос, а не тия граници, като че ли Радко Димитриев[28] е възкръснал и ще атакува отново. А Додеканеза се намира срещу Смирна, а не при Одрин.

         — Но те имат предвид и Италия, която може да дойде през Тракия. Но тогава те трябва да укрепят Марица.

         — Там са гръцките войски.

         — Но вие знаете те колко струват.

         — Да, но английската флота ще ги подкрепи.

         — Не зная досега някоя флота да е спечелила позиции на сухо, па даже и най-голяма да е. Едно време вие се обявихте против нас, защото сме запалили пожара. Сега сте против нас, защото искаме да бъдем ние неутрални! Съветвате ни да се разбираме наново с Турция. Какво има да се разбираме? Помежду ни има пакт за вечно приятелство. От тях нищо не искаме, нито те от нас. И двама сме бити от вас (Рендел трепва), да, от вас англичаните. Сега няма какво повече да делим. Вие знаете моето мнение. Моите симпатии са към Англия, но аз зная и Германия и имам стопански връзки. Вие знаете, че миналата година ви съветвах да се разберете с Германия. На вас говорих за Германия и нейните качества, а на германците — за вас и даже отидох дотам да им говоря, че сте готови за война, когато вие не бяхте.

         — Да, това знаем и сме Ви благодарни.

         — Чаках да се разберете с Германия, а то Русия се разбра… Ние, малките държави, чакахме да видим в днешни времена пример от големите, как вие разрешавате въпросите. За голямо съжаление аз съм в недоумение от това, което става, и особено от поведението на Англия към нас. Англичанското народ са… (тук той прави една прекрасна характеристика на Англия и английската империя). Ние може да се възхищаваме, но не може малките да й подражаваме. (Прави характеристика и на германците.) Англичаните бавно се вдигат, но като почнат нещо, не оставят, докато го не унищожат. Германците са по-ъглести, тромави като личности, но като цяло са дейни, послушни и пр. Бъдещето е във вашето разбиране. Защо да се унищожавате взаимно. Това ви говорих миналата година. Сега какво е крив моят народ, че не иска да се намеси на страната, където отидоха тия, които го ограбиха? При това ние заявихме най-платонически за нашите искания, без да правим повече въпрос. Не ви ли съветвах по-рано да натиснете Румъния, за да ни даде Добруджа. Това беше много по-лесно по-рано. Сега е по-трудно. Може би това ще бъде по-лесно после, но ние нищо не сме направили, за да смутим мира. Ние, които страдахме достатъчно във войните, искаме сега да бъдем неутрални и чакаме вие големите да се разберете и да ни помогнете да уредим и ние нашите работи.

         В тоя дух царят е говорил хубаво и логично аргументирано. Радвах се, че е можал така да отстои каузата на България. После говорихме върху други въпроси. Оплака ми се от царицата, че станала причина детето да плаче поради въпроса, кога да чете молитвата и коя. Казах му да остави детето свободно. Говорих му и върху него самия да се не колебае вътрешно, че разбирам защо скита по манастири и черкви, но да остави това колебание. Външно нека се държи както иска, но да знае, че докато има контакт с божественото, ще има и резултати. После му заговорих вече и за назначаванията на д-р. Боев и алармата, че е дъновист, че трябва да тури край на този начин на борение с честните хора. Посочих му преписката за Пращилов и анонимните доноси, въз основа на които е уволнен, и че е време, когато му говорят за дъновисти, да пита нас, ние ще му кажем кой какъв е. Ще дойде време, че ще целуват земята, по която сме ходили.

         — Ние не искаме от Вас помощ или закрила, но справедливо отнасяне с нещата, защото после пак Вие ще страдате от тия несправедливости.

         — Зная това — каза той. — Сега и ти ме наоножда.

         — А, пардон — казах му, смеящ се — с подобни работи не се занимавам. Говоря за това, от което утре може да страдаш. Има неща, които трябва да се променят. Докога ще държиш това старопиталище около тебе? Защо не ги смениш с по-млади и дейни хора?

         Той обеща и започна да ми говори за оръжието, че от месец било изпратено и никой не се загрижил да го потърси и сърбите го забутали. Хитлер отказал да даде подводниците засега, а когато благоволел.

         — Аз лакей ли съм му? Ние трябва да приберем каквото може, но министрите спят. Дойдох тук, разтърсих ги и работата тръгна. Но Кьосето спи.

         — А Вие какво искате да прави, да танцува ли сега. Стига да знае да мълчи — и то е добро. Сега трябва да се мълчи и чака. Кой каза, че спи Генчев, пращах и за вагоните и за други работи да му каже, а той въздъхвал и му казвал, че с тая камара не може да работи и пр.

         — И Вие вярвате на Генчев, след като толкова пъти Ви лъга? Още повече че той сега е с Луков. Да, това се уверих, като му казах, че се отложи конгресът на Нюрнберг и Луков остана, а той побърза да каже, че пак щял да отиде. Той мене не може да ме излъже, но затова пък Ви настройва срещу хората. Знаете ли с каква тайфа сте заобиколени и Вие, както Хитлер, Сталин и др. Те и мен биха изяли, но добре че разбраха, че не искам местата им или пари.

         — Да, това е така — каза царят. — Ами какво да правя?

         — Трябва да внимавате, защото ни предстоят социални борби. Сега, когато Русия се вдига отново на хоризонта, ние не можем да останем с тия колективни договори, които предполагат интегрално консумиране на производството, което го няма, и това ще докара до улични конфликти. Трябва да се дойде до участието на работниците в печалбите, което прокарах още в 1918 година в инженерната работилница и което има отлични резултати. Вижте и Шумелов и му внушете тая идея, инак конфликтите ще дойдат до един опасен момент. Царят обеща да го види и говори. (За Генчев ми каза, че правел някакви апартаменти, с какви пари не знаел, и че забелязвал нещо, което не му харесвало в очите му, но и му казал, но той отказвал. Не ми вдъхва доверие, но го търпя заради това, че не е добре с жена ми, тя не може да го търпи…)

         Запита ме след това какво да прави с Народното събрание. Казах му, че по тоя въпрос ще си помислим, нека да мине 5 септември. Запита ме: „Багрянов какво прави?“ Казах му, че тия дни съм бил с него на Витоша и че сега ми прави впечатление, че е по-реален политик, отколкото по-рано. Че е вече по-улегнал. Царят искаше да знае как да процедира с камарата, кога да я разпусне и дали да чака, след като й дойде време да се събира, или по-рано, или пък да се търси някой друг предлог или начин. Казах му, че поотделно мнозина от хората в парламента са кандидати за затвора… Контев, Гето Кръстев е взел 50 000 рушвет на месарите, Тракаланов 30 000 лв. на други и пр. Но че парламентът като цяло е работел добре и не може да бъде в нищо упрекнат, и като така трябва да се действува справедливо, защото основата на държавата е справедливостта, и може да имаме лош резултат, ако не постъпим справедливо. След това ме пита кога да отиде при запасните мобилизирани. Казах му да отиде по-после, и то тихо, да не носи вид на демонстрация или че се е случило нещо, защото сега във всичко се преувеличава и може да вземе тревожни размери. (Сега съобщиха, че Германия присъединява Данциг, може би ще има интервенция за спиране войната. Не ми се иска да вярвам, че светът ще обезумее наново, макар че Англия като че ли иска да се справи с някои въпроси. Дано и ние не й попаднем в челюстите!)

         Говорихме за радиото, което ми беше дал и което му върнах; после пита ме за моторизирания мошеник — Робев или Стойчо, не разбрах добре — и не му отговорих нищо, прескочих на други въпроси. Изобщо разговорът мина сравнително гладко и макар че доста горчиви работи му казах, но той се отнесе със смирение, като си призна греховете, още повече че видя колко много се зарадвах от репликите, които тъй сполучливо е направил на Рендел. Дано Бог пази и помага на него и България в тия мъчни времена.

         -----------------------------------

         [1] Надежда, княгиня, сестра на цар Борис III.

            [2] Велизар Багаров, депутат, индустриалец.

            [3] Леон Блум, френски политически деец, лидер на Социалистическата партия, министър-председател (1936–1938, 1946–1947).

            [4] Светослав Поменов, дипломат, пълномощен министър в Италия (1934–1940) и Германия (1931–1935), ръководил българската делегация на преговорите в Крайова.

            [5] Галеацо Чано, граф, министър на външните работи на Италия след 1936 г.

            [6] Тодор Христов, пълномощен министър в Германия (1935–1936), Турция (1936–1940), СССР (1940).

            [7] Грегор Гафенко, румънски дипломат, външен министър (1938–1940).

            [8] Д-р Димитър Шишманов, пълномощен министър в Турция (1935–1940), главен секретар на Министерството на външните работи (1940–1943), министър на външните работи (1943–1944).

            [9] Любомир Стоенчев, полковник, войвода на Върховния македоно-одрински комитет (1902–1906), командир на 9-а велешка дружина в Македоно-Одринското опълчение през Балканската война и командир на 28-и пехотен стремски полк и дружинен командир от 64-и пехотен македонски полк.

            [10] Данаил Крапчев, журналист, директор на в. „Зора“ (1919–1944).

            [11] Изречението е недовършено и в оригинала. — Б.съст.

            [12] Петко Пенчев, журналист, деец на Демократическата партия, член на ЦК на ВМОРО.

            [13] Тодор Паница, деец на левицата във ВМОРО, войвода. Изпълнил смъртната присъда над Борис Сарафов и Иван Гарванов, които били осъдени на смърт от ръководителите на „Серската група“.

            [14] Борис Сарафов, деец на Македоно-Одринското легално и революционно движение, председател на ВМОК и член на Главния щаб на Илинденско-Преображенското въстание в Битолско, задграничен представител на ВМОРО в София, офицер.

            [15] Александър Малинов, политически и държавен деец, водач на Демократическата партия, министър-председател (1908–1911, 1918,1931).

            [16] Евтич, югославски министър.

            [17] Иван Попов, дипломат, управляващ посолството в Унгария (1933–1936), пълномощен министър в Чехословакия (1936–1937), Югославия (1937–1940), Румъния (1944–1945), министър на външните работи (1940–1942).

            [18] Херберт-Фрайхер фон Рихтхофен, германски пълномощен министър в България.

            [19] Август фон Макензен, германски генерал, фелдмаршал, командуващ австро-унгарските войски в Галиция (1915), военните действия срещу Сърбия (края на 1915) и в Румъния (1916).

            [20] Андрей Тошев, политически и държавен деец, дипломат, министър-председател (1935), търговски агент в Битоля (1903–1905), Черна гора (1905), Гърция (1906), Сърбия (1908) и пълномощен министър в Сърбия (1909–1913), Турция (1913–1915), Швейцария (1915–1919), Австрия (1919–1920).

            [21] Димитър Бъров, юрист, основател и пръв ректор на Висшето търговско училище в Свищов, председател на БЗК банка, министър на търговията, промишлеността и труда (1937–1938).

            [22] Непопълнен в оригинала текст. — Б.съст.

            [23] Ханс Франк, държавен министър, председател на Академията за немско право, генерал-губернатор на окупираната от хитлеристите Полша.

            [24] Така е в оригинала. — Б.съст.

            [25] Христо Статев, член на Демократическия сговор, министър на земеделието (1931), депутат.

            [26] Атанас Бендерев, военен деец, генерал-лейтенант, участвувал в детронирането на княз Александър Батенберг и емигрирал в Русия.

            [27] За отношението на царица Йоанна към Л. Лулчев виж в нейните „Спомени“, София, 1991, с.104.

            [28] Радко Димитриев, военен деец, генерал от пехотата, пълномощен министър в Русия (1913–1914). През Балканската война 1912–1913 г. командува 3-а армия, която спечелва сраженията при Лозенград, и Люлебургаз — Бунархисар.

           

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×