Jump to content

7. Срещи с разни хора: 2 IX 1939 - 13.X.1938 г.


Recommended Posts

Срещи с разни хора

         На 2 септември 1939 г. вечерта дойде Недев и седя около 2 часа. Говорихме върху много работи, които засягаха неговото министерство и бъдеще. Казах му да приготви списъка на провинените депутати рушветчии, в случай че стане нужда да се разтури камарата. Приказвахме и по някои други работи и за срещата му с царя.

         На 3. IX. 1939 г. отидохме с Багрянов в Чамкория, където разгледахме също въпросите за бъдещето. С него дойдохме до съгласие върху важните въпроси за бъдещето.

         На 4-и отидохме на Гранчар и до обяд се върнахме. Там тоже продължихме разговорите в присъствие и участие на Стоил Стефанов, който е много енергичен и здраво разбира, макар малко земеделски, нещата.

         На другия ден дойде от името на Кьосето Христо Статев да ми каже как мисли той за бъдещето. Кьосето бил съгласен в общи черти на това, което бях казал да му кажат, но за Багрянов не бил съгласен, а за Недев бил. Казах му, че за Багрянов аз съм взел гаранцията пред царя, ако я приема и той, то тогава няма какво да говорим излишно. При тия условия Статев каза, че и дума не може да става за опозиция, и после доде да ми каже, че се приема. За разпущане на камарата ми повтори, че трябва да се внимава, защото парламентът изцяло е работил добре, а само отделните му членове не са много свяст и заслужават друго място, а не парламента.

         На 6-и дойде Недялко Атанасов, който искаше да купи нещо, особено го интересуваше да знае какви са намеренията на царя за бъдещата съдба на парламента, на което аз направому казах, че не зная. Тогава ме запита какво аз мисля. Казах му също, че няма да му го кажа, но едно зная, че Стойчо си е изгубил вътрешното равновесие и ако не се вземе в ръка, може да направи много пакост и на себе си, и на приятелите си в парламента. Не се процедира така. Един парламентарист има други начин да придобие онова, което му е потребно от министър-председателя. След това минахме на други разговор и той ми каза, че писал някога на Стоядинович да не правятатентати в България. Тогава бил Цинцар Маркович, който не обича България. Тогава Цинцар Маркович викал Недялко и го питал какво иска да каже с това. След месец станала историята с Дамян Велчев…

         На 7-и дойде братовчедът на Стойчо, нашият брат Ганчо Генчев, инженерът, и мен каза, че Стойчо иска да ме види, и да определя къде да се видим. Казах му, че може и при мене, може и на друго място, предоставям нему — къде му е по-удобно.

         На 8 септември се видяхме в Стойчови, между 9 и 11 без 20. Той започна с това, че ми благодари, че съм дошъл, че и по-рано е чувал отзиви мои за него, които за съжаление не говорели много в негова полза, но че той търсел случая да се срещне, и пр. Във всеки случай не беше банален, напротив, имаше едно външно смирение. Вътрешно беше задръстен и кипеше, външно се владееше и искаше да бъде коректен. Мен ми се струваше, че имам пред себе си едно палаво дете, което е решило на всяка цена да ме метне, оставих го да говори около половин час, да си направи една изповед лична, която бе необходима, за да се образува един мост. Когато започна да навлиза в по-близките събития. По-рано ми разправя за живота си като партиен секретар, трудов директор и после министър, станал уж, без да се надява и очаква, а аз щях да му кажа „Зная как станахте, след като предадохте Крум Колев[1]“, защото това още навремето си беше ми казал царят, но хайде, рекох, да не го стягам още от началото толкова тясно. Но по-после вече започнах да го коригирам и на разговорите му с Кьосето и пр., после други министри и той се доста стресна, като видя, че моите информации са от първа ръка, даже един път, когато отказа, че е спряно оръжието за него от Германия и ми посочи писмото на Драганов, на когото аз му казах направо, че не вярвам много.

         — Но Даскалов ли Ви каза? Той Ви е излъгал.

         — Не, царят ми каза — казах на Стойчо.

         — Е, може да са го подвели.

         — Може — казвам аз малко усмихнат, като виждам как това го изненадва и смущава.

         Разговорът бе разнообразен, той искаше да се оправдае. Казах му, че е загазил до гуша и че съм дошъл на помощ, защото от подобни отношения между парламент и правителство никой не може да спечели, освен враговете на България, че интриги и изопачавания има, но те може да бъдат обезвредени и ако не премахнати, поне обезсилени. Той се зарадва и благодари. Каза между другото, че не е вече масон и не е вярно, че е ходил при масоните в Лондон.

         — Аз сам принадлежа към Великото всемирно бяло братство и ние сме помагали на масоните — казах му аз — и не сте спечелили, като сте се отказали.

         — Мене не ме е страх, а защото не мога да бъда 100% масон, затова се отказах. — И, разбира се, лъжеше. Излъга и други работи, без да забележи даже, но аз, който внимавах добре, не го пресичах, защото смятах за излишно. Главен обект беше, разбира се, той и неговото ходене в Лондон и Кьосето.

         — Аз, аз, аз, аз — колко искаш!!! От 5 месеца не съм виждал царя.

         — Та каква нужда има да го виждате, ако вървите в същия път, както твърдите.

         — Все пак има много интриги натрупани. Но и Вие малко правите, за да се премахнат.

         Разговорът минава на много теми, между другото и на миналата криза. Няколко пъти го атакувах за Недев, защо е искал смяната му. Той кръшкаше и се осекваше и ме запита мен, казах му просто защото не е искал да смени Казанлиев, който пък, докато е там, Стойчо няма да види парламент. Той скочи и почна да доказва, че това не е така, но самото му скачане доказваше противното на думите му. Между другото той каза, че Кьосето се доверявал на Буров[2], че му се клел, че на 28 октомври няма да се яви пред камарата, че Чембърлейн благодарил на царя, но че английският двор не гледал с добро око на царя, и пр., а Буров се изповядал на други, а този на Стойчо, по неговите думи извикан бе или отишъл веднага при Цанков и му казал да се надява много, че Буров щял да дойде сега на власт и пр. интриги…

         Не записвам разговора целия, защото то беше едно мятане от тема на тема, от „аз, аз, аз“ и желание да се оправдае, че той не е в нищо виновен. Закачих го, че сега и в Русия щял да ходи.

         — А, да, днес получих официална покана 2.

         — А аз, па и улицата знаеше още преди 6 дена, че Вие сте се срещали с Прасолов заедно с Георги Марков и сте я нагласили тая работа.

         — А, не, той дойде в Народното събрание.

         — Това са подробности… Но сега аз искам да бъда на чисто. Извиках Севов и питам какво да правя?

         На тръгване пак ми държа реч, като ми благодари, че съм го изслушал и че сега му олекнало, увери ме пак, че ми е говорил истината. Казах му:

         — Аз имам и други начини да проверявам истината.

         — Зная, г. Лулчев, но аз Ви говорих самата истина.

         Казах му:

         — Ако сте говорили истината, то си е за Ваша полза, ако ли не е истина, то е за Ваша сметка…

         На 9. IX. н.г. писах на царя кратка записка, с която за избягване интриги му съобщавах, че съм се видял със Стойчо и че срещата беше доста интересна. Вечерта дойде Севов към 9 часа и половина и ме откара в двореца, където ме чакаше царят (канцеларията в крилото откъм „Московска“ — и по-рано там се събирахме, когато Генчев и Багрянов искаха да се изменя и октроира нова конституция). Понеже от 30-и м.м. не бяхме се виждали — преди войната — той ми заговори за нея.

         — Видяхте, моите предвиждания за септември излязоха верни. Аз още миналата година, като видях Гьоринг, казах това, защото аз усетих в него това, което имаше старият, преди да отвори войната, и казах на нашите: „До догодина ще имаме по това време война, ами поне дано бъдем въоръжени.“ А то ето, дойде войната, а нашето оръжие за нещастие се разхожда в 80 вагона още в Югославия. А днес щях да полудея. Четете да видите какви са тия рапорти. Като дойде Вашето писмо със свиждане с „моторизирания“ (Стойчо), и без туй исках да Ви видя, реших веднага да сторя това. Светна ми. Чувствувах една офанзива.

         — Да, имаше я и затова реших да я омекотя.

         — Много хубаво сте сторили.

         Аз се много зарадвах, защото сега той не може да разправя, че съм се виждал с неотговорни фактори, когато той самият ги търси. Разправих на царя по-главните точки, на нещо се смеехме, друго той ми разправя за неговите, на Стойчо, обичаи и пози и кога коя поза отговаря на най-лъжливото му състояние… Ами сега какво да правим с тая покана? Тя е уйдурдисана, но… Казах му да се хвърли мост между Стойчо и Кьосето. Да не се големеят толкова. Моментите са такива, че той не трябва да има неприятели. Кьосето трябва да бъде по-тактичен. Той, царят, да го извика, Стойчо сега ще слуша, нека си поговорят малко като държавници, а ако Кьосето не ще, да ми прати царят хабер, аз мога го склони, като застане царят да държи едно поведение такова, че Стойчо да го е страх, че ще се разпусне камарата, а Кьосето — че ще има смяна на кабинета, а какво ще си прави, да си знае само той.

         Царят прие това и каза, че ще вика Кьосето на другия ден, неделя сутрин, а следобед ще върне поканата чрез Севов на Стойчо и ще го посъветва да се срещне с Кьосето и да уредят въпросите помежду си. Извикахме и Севов и той се съгласи на това. После аз четох рапортите от балканските столици, в които се казваше (Атина), че поради неатакуемостта на Зигфрид щели да насилят България и другите балкански държави да атакуват Германия оттук…, от Белград имаше и устни доклади, че сърбите сега се развилнели, че ни разтакават оръжието, че военните държали вече властта, че на игрите германците са били освиркани и са се принудили да напуснат игрите и да си заминат от Белград, че изобщо не сме много добре. На тая тема говорихме доста и към 11 и 40 мин. през нощта си отидох. Докара ме Севов, а пък той тръгна при семейството си, което беше в Баня Костенец. Вчера не дойде Севов, значи Кьосето е добре. На Стойчо пратих негов приятел да му каже сега да слуша, ако иска да се оправят работите му, и той казал, че ще изпълни всичко, ще слуша, а вътре бил и министър Кожухаров… Като говорихме със Стойчо и ми казваше как гледал на връщане на гарата:

         — Навярно да видите Кожухаров 2.

         — Оставете го — скочи той — той е готов баща си да продаде само на власт да е — и днес пак заедно… Стойчо!

         С царя говорихме и за отиване и връзка с Русия, но го оставихме за по-късно, защото в момента времето беше много напреднало. Докладите за самата София бяха доста пресилени и му казах, че всичко не е така лошо, но че трябва да се бди и организира, защото времето е малко и моментите важни. Казах му, че Багрянов е по-добре, и той сам се съгласи, че му е харесал. Каза ми, че Божилов много му се хвалил със секретаря си Желязков, и на царя му беше драго това, аз се зарадвах. Същото потвърди и Севов, че на него му казал.

         * * *

         Среща с учителя на 19.IX.1939 г.

         3 часът след пладне

         Учителят беше казал да отида в 3 часа след пладне днес и аз отидох. Съобщи ми, че ще е хубаво да отидем тия дни на Мусала, на което аз се съгласих с радост, защото аслъ ми се ходеше. После почнахме политически разговори по събитията, които отчасти записах.

         Трябва да се направи нещо за тая война, това беше смисълът, а думите: една война ще бъде във вреда на всички държави, а най-много на самата Англия. Може да се предотврати (тия последици). На първо време работите може да се обърнат. Това е само приготовление. Към 1940–1941 година работите ще се усложнят от социални борби. Те мислят чрез войната да ликвидират със социалните въпроси, а то ще разрушат устоите на цивилизацията. Да се даде на Англия съвет непременно да се поправят погрешните от 1914 година. В света има една божествена, международна справедливост, която да се отнася еднакво към големи и малки народи. Има един механичен закон: една малка погрешка да донесе големи последици. Малко съпротивление да донесе вреди. Движението идеално трябва да става без съпротивление. Предупреждават ги, че няма да остане народ без изпитания. Какво ще донесе една победа? Какво се ползува човекът, ако цял свят спечели, а изгуби живота си? Които правят войната, трябва да знаят, че два отлива или два прилива един след други в едно денонощие не стават. В отливите война не се прави, защото се губи, а се преговаря по мирен начин. В 1914 година Съглашението победи. Сега е в отлив.

         Може да се напише едно писмо от царя на Англия, в смисъл че без война е добре за всички европейски народи и още повече за Англия, която има тая мъдрост и опитност да я тури в услуга на човечеството. В миналата война тоже им казах да не влизат във войната, а като влязоха, да прекратят 6 месеца по-рано, но те не послушаха и изгубиха. Един дълг е това да им кажем, пък ако не послушат, ще си носят последствията. Ние не искаме да се оправя светът, а да се поправят допуснатите грешки. Да не станат причина да се дойде до голямата война(?). Тогава Англия ще изгуби колониите си. Япония ще се усили, Китай — също (това за Китай не схванах хубаво). Англия има неестествен страх от Русия. Русите няма какво да търсят в Индия — те си имат такова обширно царство, но Япония ще вземе надмощие в Индийския океан, после и на русите няма да бъде, добре. Белите ще изгубят силата си и(?) уважението. Белите са… умни народи и те трябва да се споразумеят за благото на всички бели народи. Аз му казах, че царят може да напише на англичаните, а също и на Хитлер, че белгийският крал направи възвание за мир шумно пред всички по радиото, а той може да го направи по-тайно с полза. Че може да се позове на своите опитности от миналото на баща му. Учителят се съгласи на това, като ми обърна внимание, че не всяка форма се приема еднакво. „Ценностите на един метал не са във външната му лъскавост отвън, а във вътрешното, което е същността наметала.“ Дали ще направят красива или грозна фотография на един човек, това има малко значение за самия човек, той не става от това по-хубав или по-грозен — какъвто е, такъв си остава. Англия върви сега по фалшива посока на привидна справедливост. Те някога разделиха България на Северна и Южна, защо? Те после пак се съединиха. Загнездила се е Черната ложа и в Англия, и в Германия — всякъде с особени похвати и разбърква умовете — в Англия по един начин, в Германия по други… Много хора около Хитлера крият истината от него.

         Ето сега излиза и Русия. Умно трябва отсега да се води с работничеството. Царят да постъпи тъй, че нещата да си дойдат по естествения път.

         Царят може да пише на Англия така:

         Англия трябва да предотврати войната, по който и да е начин, защото в даден момент тя не е нито за благото на човечеството, нито за полза на Англия. Да се измени политическият ход на събитията, да се поправят погрешките на миналото (1914 г.), да се изпълни Уилсъновата програма — последното може да се не пише. Можеш да кажеш да се внесе общочовешка справедливост, като се поправят погрешните на миналото. А може да се пише и на Хитлер (аз казвах, а учителят одобряваше) да използува разумно момента, защото по-нататък развитието на войната (военните действия) няма да донесе на Германия тия блага, които чака… Англия жертвува чехите, Полша, за да се стълкновят Русия и Германия; Австрия, за да дойде Германия до Италия… политика (и сметки). Може да се даде на Хитлер съвет да използува момента да даде политически свободи на чехите и с това да повдигне реномето си пред целия свят, за да се разбере, че той не иска да потъпква правата на народите.

         * * *

         Среща с учителя на 21.IX.1939 г.

         9 часът сутринта

         Извика ме учителят и ме запита как са станали изстъпленията върху евреите. Казах му, като му казах също и за мерките, които е взел Недев, като е пратил провокаторите да чупят камъни. Каза ми след това учителят (предварително му прочетох това, което ми беше говорил миналия път):

         Засега не го казвайте на царя. Има и друг път. Той е много колеблив и мисли повече за своите си интереси, отколкото за другите. Недев дойде на Рила в мъгляво време и много бързаше — неговата работа не е много сигурна. Царят го е страх да не му устроят някой кюляф. И сърбите го подозират, че е немски агент, казали са това на наши музиканти, като са минавали през Белград. Казали им също, че знаят и крамолите, и раздорите в дома му. Царят няма никаква опора и лавира, за да се нагажда. Защото, виж, трябва да се види по чий почин гониха по-рано и избиваха комунистите — на Германия или Англия? По чий почин ставаше това? Баща му по-рано слушаше само Австрия. Тая политика на германците сега е на баща му. Идеалите на Хитлер и амбициите са на Фердинанд — внесе се бацилна зараза, като отиде там, Германия пощръкля! Работите добре вървят. Мост да има, както правят англичаните, човек за министър отляво (работнически среди). Искаха да потиснат комунистите, но не можаха да ги потиснат — те взимат от богатите и дават на бедните.

         Учителят извади една Библия и ми прочете 44 стих от II глава от Данаил, като ми каза, че кал и желязо е бетонът в сегашно време — като е видял краката и пръстите… Правото за всички е новата идея. Тука под думата слънце се разбира светската власт, държавниците; месечината — религиозните системи, а звездите — учените хора като потънат, тогава ще дойде, ще се яви знанието на човешкия син. Значи, като се изтощят светските, религиозните и учените хора, тогава ще се яви на сцената божественото. 1939 год. се започна с едно… подшушване, което, ако не се канализира, ще донесе лошо за всички народи. Подпушване е това, всички са подпушени, като се отпушат всички, да му мислят. Чудя се от чисто човешко гледище как англичаните не подготвиха Полша и не дадоха план за воюване, а я оставиха да бъде разгромена? Може би искаха да стълкновят Русия с Германия, като дойдат едни до други в съприкосновение и да се сбият Големи, а се самоизлъгаха. Хитлер е съдебният пристав. Казват, че единият му адютант е убит. Русите дойдоха на румънските граници и ще си теглят новата граница направо до морето. Румънците излязоха много егоисти. Те бяха съдебен пристав, но се съблазниха. Така каза съдията в разказа. Ранил ловец сърна. В Индия било. Тя бягала и скочила в една лодка. Лодкаринът казал, че това било баща му, и не я дал. Дали се в съд. Англичанинът съдия отсъдил — да вземе той сърната…

         Недев си е отворил много фронтове. По поляшки воюва. Трябва да концентрира войските си. Не трябва да провокира, а да отложва. Има други, които не мислят така и имат друго гледище. Какъв план има той? На какво се надява? Аз казах:

         — Иска доброто на народа. Но понеже народът е слаб, а тия, които гони, са силни, той няма поддръжка…

         Англия иска мир при известни ней условия, а и на Германия при нейните си условия.

         Русия се намира при благоприятни условия — яде каймака, а на Германия дава киселото мляко, както в анекдота за двамата чорбаджийски синове, от които по-големият бил по-малкия и ядел каймака, а после, като се разболял малкият, почнал да го яде, като казвал „Стига на брат ми и киселото мляко“. Та и Русия сега е същото. Германия и Англия мислят, че славяните са тор за тях, и аслъ през 1938 година загина Чехия, през 1939 година Полша… Но сега влезе на сцената и Русия, като по-голям батю да пази малките. Сега малките републики Естония, Летония и пр. ще влезнат в Русия и по-добре ще им бъде.

         * * *

         Среща с учителя на 5.X.1939 г.

         3 1/2 до 4 и половина след обед

         Ходих да му занеса някои купени работи и други и между другото той ми каза:

         Има нещо ниско в английската политика. Минаха от мъдростта в егоизъм. Биха се и русите по-рано, те англичаните взеха големите кокали, а на Русия, която беше тяхна съюзница, взеха и от земите й… Сега регулират храната навсякъде и с това се регулират и енергиите, защото сега всякъде ядат много и мислят, че могат да правят каквото искат. Ако белите изгубят своята власт, ще дойдат жълтите и ще се върнем назад… Но не иде нещо хубаво… От много ядене хората пощуряват. Но германците са наистина в лошо положение. Изглежда, че никои още не са готови за войната.

         Някои събития я ускориха, но дано с малкото да мине. Нашите са много глупави… Хитлер не устоя на думата си. Германците биха направили много пакост, ако биха могли (затуй са ограничени), жестоки са… Молотов[3] е най-творческият, но мяза на Литвинов[4], по̀ разбира, екзекутивен тип. Като Бог помага, така е. Молотов е умен държавник… Дадоха на Германия, взеха си тяхното. В славяните има една естествена справедливост, а в англичаните, понеже се чувствуват силни, една естествена несправедливост.

         Българите ще видят сега, че и без да се бият, може да получат нещо… И депутатите навреме отидоха в Русия, провидението. Англичаните имат голямо подозрение — разкъсаха България поради свои лични интереси — Санстефанска и после на Северна и Южна, — за, да не би да станем руска губерния и затворим Черно море. А то Санстефанска България щеше да бъде в услуга на Англия, но те не можаха да предвиждат. Те от Русия няма какво да се плашат… С тая война Хитлер нищо не спечели. Англичаните не искат да предизвикват сега Русия. Англия трябва да поправи погрешната си по един разумен път. Много работи ще се поправят и в България. Ако не направят мир, ще разрушат всички градове и каква култура ще… покажат(?)… Сега отгоре трябва да им наложат мир (защото нямат съзнание), отдолу — чувствува се, че основа няма. Вършат своеволия. Сега казват, че в Русия ще изгубиш външната свобода, а в Германия — вътрешната. Но в германския народ има много славянска кръв (която ще го облагороди). Светът сега има двама съдебни пристави (германски и руски), да ни дадат Добруджа.

         * * *

         Среща с царя при Евдокия на 7.X.1939 г.

         От 7 до 8 ч. и половина вечерта

         Разговорът се води върху следните по-главни теми. (Не бяхме се виждали доста отдавна, а това беше повече настройка към бъдещето, което той не бързаше да разкрива, защото може би знаеше, че не ще съм съгласен. При това, понеже стана войната, а аз казвах, че няма да стане, той се смята вече по-добър пророк, пък аз използувам това положение да се подръпвам по-навътре в себе си, което ми е необходимо, защото твърде силно бях се свързал с него вътрешно.) Той започна с думите, че предчувствията го не лъжат и че сега го издувало отвътре… После започна да ми говори за осветляването на линията Казанлък, което му послужи още веднъж да подчертае неутралитета; после ми говори за външното положение, турците били опасни, сърбите — перфидни, спрели ни барута, пуснали само 100 картечници от 2000 под предлог, че другите са не с наш калибър и че Германия искала да прави склад на оръжие в нас…, че от сто чешки вехти аероплана допуснала едва десет тия дни… Че ако Русия гарантирала статуквото на Балкана, ние сме оставали много назад, и пр.

         Казах му, че сега повече от всякога е нужно търпение да се изчакват събитията със спокойствие. Сърбите сега се сговарят вътре — ще бъдат резки с нас вън, но ние трябва като една жена, която вижда мъжа й, че иска и търси предлог да се кара, да бъдем разумни. Да не губим за Добруджа България! Казали сме с мир — с мир! Тия въпроси, когато и да се турят, все ще дойдат до зелената маса. Ако турците сключат договора с Москва, хубаво е да се оттеглят техните и нашите войски от границите. В такъв случай да иде царят да види войниците долу, че много се оплакват от лоша храна и отношения, а също може да подчертае и той добрите отношения.

         — Аз вече говорих на Боснев (главния лекар) за това — каза царят.

         — Трябва и по-строги наказания за тия лекари, и то да види народът, защото, ако е недоволен, утре как ще го викаш на избори?

         — Да, и аз за това мисля — каза царят.

         Каза ми за писмото, което му е писал английският цар и в което му казвал, че положението на България е трудно, но ако другите спазват неутралитета ни, че и те ще го спазват, че си спомня с удоволствие разговорите и усилията, които царят е положил за разбиране с Германия и които усилия останали на вятъра, и че те ще продължат до крайна победа. Царят му отговорил също, че е благодарен, че кралят при толкова грижи много се е сетил, че ще пазим неутралитет, и той, като си спомня хубавите разговори, които са имали, моли Бога да даде възможност да се реализират ония хубави идеали за човечност и прогрес, като се свърши по-скоро тази война… А на практика казал, че колкото по-скоро свърши войната, колкото по-малко строшено има, толкова по-добре, защото след тия разрухи ще дойдат социалните борби и ще погребат всичко след себе си — може би Англия най-после, но все пак… Казах му, че трябва да се обърне внимание на вътрешната политика (той беше ми пратил нещо, което Мошанов му дал в Баня Карловска), вследствие на явяването на Русия на хоризонта работническите маси набъбват, трябва социална политика, че Кожухаров го не бива за такъв министър, може да обърне внимание на Папазов от Габрово (каза, че го не знае, а аз му го описах и му казах да обърне внимание на него). Той каза, че с комунистите бил наясно, за което му възразих, че тия резки позиции може да се смекчат и че в Русия трябва да иде за преговори някой свестен човек, за да се разберем навреме. Поговорихме малко за камарата, посъветвах го да не стане промяната под натиска на камарата, а с време, да се попълнят със свестни министри, а ако може, да се разпуснат войниците запасните — да се направят нови избори. Той се съгласи, като остави за втори път да продължим. Мина на въпроса за царицата, като започна да се оплаква, че внасяла разединение, че детето не искало да прилича на майка си (княгинята), и пр. Казах му, че тя го обича и затова се толкова интересува; като си тури човек капитал в някоя банка, интересува се от съдбата и пр. Казах чу, че тя го е направила по-решителен и по-храбър.

         — Защото съм по-отчаян.

         — Враговете Ви не знаят това.

         — Сега и къщата ми се отще…

         — Няма нищо и пр… — в тая насока, около десетина минути. Дадох му да чете в братството и една беседа на френски (малкия и големия брат), излязла в Париж.

         Други подробности не мога си спомни или не са за записване (за Стойчо, Багрянов).

         После, като си отиде царят, приказвахме с Кирил и Евдокия. Те ми се чудеха, че съм още оптимист. Казах им, че за мен злото е пасаж, а доброто постоянно. И двамата се съгласиха, че трябва социална политика, но няма кой да я води, че много кметове сега бездействуват и пр., но че било добре това, гдето спекулантите ги пратили да чукат чакъл. Много искаха да знаят какво има да става и в разговор ме изпратиха чак до външните врата. Бог да ги пази! Направи ми впечатление колко бързо схваща същината Евдокия, има остър ум, който веднага отделя същественото от несъщественото…

         После, като излязох, чакаше ме Андро и веднага почна голяма буря и трясък, но с краткотраен дъжд. Отидох при учителя, на когото му казах разговора, но не записах това, което ми говори, защото не ми се пишеше. На излизане той ми даде книжка, написана от някого, в която се казваше какво той е казал за войната (защото аз му намекнах, че чувствувам царя разколебан), че му казах, че няма да има война, а то има. Тая книжка преписана прилагам към настоящото.

         В началото е казал (януари 1939): Ако управляващите на великите сили излязат умни, тази година войната ще се избегне; през май с.г. Войната е вече неизбежна, в началото на август ще се сбият. Няма да се надвият, ще почнат и ще се оставят…

         * * *

         Пропуснато от срещата с царя на 7.X.1939 г.

         Между другото казах му да не жертвува България за Добруджа, защото видя какво става с Полша — решил е с мир да я получи, нека чака.

         Кьосето е добро, защото знае да мълчи; да се говори сега е много опасно, особено да говори глупав човек, каквито са повечето от претендиращите у нас държавници и които просто са болни да дават изявления, като смятат, че това значи да управляваш…

         — Вас с Кьосето после ще ви разберат. Вие направихте неща, които после ще се оценят.

         Царят ме гледаше заинтересуван. „Ами най-напред вечните пактове“, и то с тия народи, с които бяхме най-много воювали. Може би те нямат това съдържание, но като идея, като минат години, това ще остане като един подем на миротворци, които са изпреварили времето си. После помисли за правата на жените — половината народ. Вие му дадохте възможност да взима участие в политическия живот. Прибавете при това, че днес не се избиват по софийските улици, както по-рано, и Вие ще имате основа на една политика и положение, което може да изпълни цял живот от гордост.

         — Така е, но сега нали не ни ценят — каза царят.

         — Няма смисъл сега да Ви ценят, сега трябва да работите и без да Ви ценят. Трябва да Ви разберат най-напред, че после да Ви ценят, а сега всеки държавник от себе си не може да види нищо друго… егоизмо… Толкова повече сега има нужда да сте будни на поста си.

         * * *

         Учителят за войната

         Учителят в началото на годината каза:

         Ако управляващите на великите сили излязат разумни, тази година войната ще се избегне.

         През м. май каза:

         Войната е вече неизбежна!

         В началото на м. август каза:

         Ще се сбият като малки деца. Няма да се надвият, но ще оставят и след това пак ще почнат.[5]

         * * *

         Среща с царя на 13.X.1938 г.

         От 9 и половина вечерта до 11 и половина в Двореца в София

         Дойде да ме вземе Севов. На вратата на двореца ме чакаше принц Кирил, а царят ме чакаше в коридора. Веднага седнахме на съвещание заедно със Севов и Кирил. Разговорът се води главно на три теми:

         Четоха се рапортите на Антонов от Москва[6] и на Драганов от Берлин.

         Разговорът на царя с гибралтарския владика.

         3. Мерките за и против камарата.

         По първия въпрос:

         Накратко положението е такова. Молотов е обещал на българските депутати „всичко, от което България има нужда“ — това го потвърждава и Антонов. Започват се ред преговори. Четоха ми документите — десетина телеграми. В това число и на Драганов от Берлин, където са се отнесли за съвет при Рибентроп за поведението ни с Русия, дали има смисъл да се сключва пакт за приятелство или за ненападение и пр. Рибентроп[7] се отдумал, че за България не е говорил, но после излиза, че е говорил, след три дни дава съвет да се сключи пакт, за каквото можем, и че на България исканията ще се имат предвид.

         На Антонов дават наставления да разбере какво прави Сарачоглу[8] там и с оглед на това да действува, а до това време, за да не стои празен, пращат полковник Бойдев[9] да сключи въздухоплавателен пакт за цивилна авиация, както искат русите, само че царят отклонява вместо Бургас, както те искат, за да не стане морска база, да бъде през София. В туй време, докато Бойдев води тия преговори с Деканозов[10] (много глупаво и нетактично), той иска да се види с Молотов, при това си издава спатиите, като казва, че ще чака Сарачоглу, на което Молотов му казва, че няма да туря отношенията на България и Русия в зависимост от Турция и пр. и най-после след протакания и овъртания, а навярно и шетания на тукашни партизани до руската легация, Деканозов отказва всякаква предварителна работа, докато не се подпише един пакт за ненападение, и едва не изгонил Бойдев, който си тръгнал веднага…

         Заприлича ми на онзи разказ от Чехов, гдето един паднал във водата, а те почват да го лекуват за удавено и всеки казва цяр. Той отначало си говори, а като почнаха да го разтриват, да му правят дишане и пр., най-после свършва благополучно. Та и неговата работа толкова глупава — при такова разположение на русите — тоя резултат. Просто идиотщина! Решихме Антонов да пази леглото два-три дни и да се отзове веднага; да се дочака Бойдев, за да се има непосредствени впечатления; да се вика Прасолов от Кьосето и да му се каже, каквото има да му се казва, и по този начин да се дезавуира Антонов и да има причини да се прибере. Неговите рапорти на места са глупави, например той пише „Сега, когато Англия и Франция ни мразят, едничката ни опора е Русия“, което, разбира се, не е вярно, па и да е вярно, не трябва така да се казва… Изобщо дивотия. Остана да се не бърза толкова, защото сега времето тече бързо и носи изненади. Царят ми каза, че докато бил на Сара Гьол, мислил да се образува един балкански блок за неутралитет и като получил и прочел тия телеграми, много се ядосал, говорили с Кьосето, но не знаел какво да реши и затова поискал да се види с мене. Казах му, че това може да трае няколко дена, още повече че Русия сега се разправя с Финландия, но какво да се прави с нашите „болшевици“, Бойдев и др., които са по-опасни и не знаят какво да правят и говорят и на които аз отдавам тази смяна на настроение в Русия, на тия интриги, които те безогледно правят… Бог да пази България, си мислех, докато говорехме на тая тема.

         Царят ми разправи за срещата си с гибралтарския владика. „Само че аз бях владика, а не той“ — каза ми и ми разправи в по-главни черти разговора, който са имали. Траял е около два и половина часа и той е избягал почти накрая. Главните тези — владиката: „Англия накрая непременно ще победи.“

         Царят: „Тия борби ще превърнат хората на зверове, особено като им разрушат градовете, и ще дойде социалната революция. Може би Англия последна, но и тя ще пострада. Методът хирургически не е прав, защото вместо един цирей излезе други, още по-голям — Русия! Не може да се накарат народите да умират за един умрял — Полша! Това простият народ не го разбира и ще има отзвук.“

         Владиката казал: „Хайде, да речем, че пред Вас е Чембърлейн, но на Вас като на поп мога да се изповядам и да кажа истината, тъй както я разбирам“ — и му натрил здравата носа за недоверието, което те имат към България.

         „Аз съм цар, който се възцарих, когато топовете на революцията гърмяха пред София, и зная какво значи да имаш недоволен народ от нещо. Колкото по-скоро се тури край на войната, толкова по-добре, инак ще дойдат социални смущения и пр.“

         На тая тема царят е продължил и което ми прави много добро впечатление, че той в доводите си е силен и прав в защита на неутралитета и правата на България. После минахме с малко думи на вътрешното положение. Казах му: дали ще разпуска камарата преди или след свикването, и то е въпрос на тактика и преди всичко на демобилизация, но трябва да се има план и хора за прокарване на тоя план. Но и тоя път оставихме да разгледаме въпроса други път, защото вече беше късно и той беше измъчен. Севов ми каза снощи, че на другия ден му се похвалил, че спал една нощ спокойно (царят).

         Вчера, 16.X., бях с Багрянов и Стоил в Чамкория, прегледахме неговите законопроекти и говорихме за политиката вътрешна и външна. Останахме съгласни върху: неутралитет строг, за да се запазим по възможност по-дълго настрана от огъня, мерки за подобрение [на] положението на народа, икономически преди всичко и после други.

         Остава да се вземат мерки и за търговията, която е стигнала да обира малките сметки за себе си, нещо, което може да се избегне.

         Вътрешната политика да се прокара с честни хора. Недоволен е от Кьосето, защото им губи много времето в Министерския съвет с празни работи.

         Снощи дойде Севов под поканата сигур на Багрянов и дойде уж да си поговорим, но целта му беше друга. Той искаше да ме подготви да стане промяната преди камарата, защото аз съм бил дал тоя съвет, а той не бил съгласен преди, но сега вече разбирал, че така ще е по-добре, защото новото министерство щяло да разпусне камарата и ще иска да прави избори, както някога в старо време ставаше. Казах му, че всичко е добре, ако добре се изманипулира. Трябва всичко да стане с най-малко сътресение — тогава ще е от полза за държавата. При това му казах, че не мога да се съглася да се сменя вътрешният министър точно преди избори, както досега е ставало; в продължение на пет години сменени 8 министри на вътрешните работи. При това му заявих най-категорично и абсолютно (което просто го преряза, това видях), че по никой начин няма да се съглася да се смени Недев.

         — Не, той нека си остане в кабинета, но не ограничавай царя.

         — Аз ще си кажа как мисля, а той нека си прави, както иска! Недев исках да го правя отначало на железниците, но сега, след като се показа на мястото си, безсмислено е да го махаме оттам, където работи добре, за да туряме други. И казвам ти, за да бъдем на чисто, няма да се съглася и с Траянов[11], който е крал, нито със Сотир Янев[12], който е правил далавери с тютюн в Прага; Недев нека се смени с някой, който е по-добър, може, но с по-лош няма смисъл! Той увърта много за свободата на царя, но аз си останах непреклонен и той каза, че му идело да се направи на болен. Видях, че си е нагласил планове за Млада Българийка… все министериабли, като че ли на България може да се служи само от министерските места… гадинки…

         При учителя бях на 15.X. сутринта от 8–9 часа и му казах разговора с царя. Той ми говори:

         Царят, когато го е страх или закъснява, прави погрешки и не върви в унисон с премъдростта Божия. Русите възприеха една активна политика. Англичаните изхождат от своите лични интереси, а трябва да изхождат от божествените интереси. Германците правят сега като англичаните. Русия е по-честна — държи си думата. Те са дошли до реалното, че с война не се постига, но с преговори. Разумно всичко да се прави. Иде нещо. Божествена сила. Божествена. Провидението е турило сега злото, а доброто отвътре, защото инак лошите хора ще реагират, а то иде доброто под лоша маска. Сега царят трябва да слуша… пак ще я харесва. Ако бяха слушали… Всички искат да се налагат, да, насилието нищо не допринася. Хубавите работи искат да се опитват. Латвийците, които пътуваха, оттук нататък не са изгубили нищо и навсякъде са ги посрещали добре, но не е така било с другите пътници, видели божествената ръка над себе си. Сега е потребно човек да носи бога в душата си и да му слугува и светът, който ще дойде, той ще спаси хората. Мусолини, Хитлер, Сталин — те са един човек. Сталин е физическият юмрук, Хитлер минава за честен, Сталин за справедлив, а Мусолини за умен. От невидимия свят ръководят Русия, тя е на опасен път. Иде нещо страшно. Когато нещо може да се избегне, се казва, а когато не може, не се казва (предсказва), като не може да се коригира. Сега остава по-важното — да се въздействува върху умовете на хората. Хитлер е сега натясно — Русия е в гърба му. В Берлин разделиха Санстефанска България, а те попречиха и сега ще си понесат и наказанието. Никой човек не трябва да коригира божия план! Англия постъпи с Русия лошо, като, след като воюваха заедно, нищо не й дадоха, но й оставиха болшевизма в наследство, като й взеха земи, държаха личния егоизъм. Англия създаде Япония, но тя е по-опасна от Русия, защото последната не е гладна за земи, тя има достатъчно, а Япония няма. Царят има много погрешки, които трябва да изправи. Има някои неща божествени, които трябва да се изправят… Англичаните да се не свързват с Япония. Русия може да им бъде в полза. Отиващата[13] година беше лоша — сега има един шанс за поправка. Ако грешният се поправи в последния ден, му се зачита, а и праведният, ако падне в последния ден — пада! Ако англичаните турят своето по-горе от човешкото, ще изгубят. Хитлер сега прилага английска политика. И той като тях постъпва, германците вървят по пътя на англичаните. Русия освободи германците да имат свобода на действие. Светските хора са сега по-безопасни от духовните, защото те ще ти ограничат само физическата свобода, а духовните — и физическата, и духовната.

         -------------------------------------

         [1] Крум Колев, полковник, началник на Военното училище в София, член на Военния съюз.

            [2] Атанас Буров, политически и държавен деец, министър на търговията (1913, 1919–1920), на външните работи (1926–1931), банкер.

            [3] Вячеслав Михайлович Молотов, съветски дипломат, председател на Съвета на народните комисари (1930–1941) и народен комисар по външните работи (1939–1949 и 1953–1956).

            [4] Максим Максимович Литвинов, съветски дипломат, народен комисар по външните работи (1930–1939) и представител на СССР в ОН (1934–1938).

            [5] Лулчев е отбелязал след текста: „Не е написано от мен.“. — Б.съст.

            [6] Никола Антонов, дипломат, пълномощен министър в Турция (1933–1935), СССР (1936–1940), Швеция (1940–1943), Турция (1945–1946), постоянен представител на България в ОН — 1934.

            [7] Йоахим фон Рибентроп, министър на външните работи на Германия след 1938 г.

            [8] Шюкрю Сарачоглу, турски държавник и дипломат, министър на външните работи (1938–1941), министър-председател след 1942.

            [9] Генерал Васил Бойдев, военен деец, командуващ V армия през Втората световна война, комендант на Скопие, участвувал в българо-германските преговори.

            [10] Деказонов, посланик на СССР в Германия.

            [11] Петър Траянов, пълномощен министър в Полша и Латвия (1936–1939)

            [12] Сотир Янев, депутат, председател на комисията по външните работи в НС.

            [13] В оригинала е „идущата“. — Б.съст. ↑

           

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...