Jump to content

9. Срещи: 16. XII. 1939 - 27.I.1940 г.


Recommended Posts

Срещи

         На 16.XII.1939 година се срещнахме с Багрянов и ходихме по негова покана в селото Брезе, Софийско. Край селото загазихме и отидохме пешком в село, а после автомобилът изгази и можахме да си тръгнем към 8 часа и към 10 часа вечерта си бях вкъщи. По пътя приказвахме за клюките по изборите и той ми разправи как в Бургас, като бил се заинтересувал за Тополовград, гдето щеше да се избира Спас Ганев, и като видял, че му казали, че телефонът е развален, той пратил секретаря си и разбрал, че са натъкмили Спас Ганев да излезе сам кандидат, когато бяха обещали, че там няма да има правителствен кандидат. Така беше казал Недев и на мене. Разправи ми за конференциите си на разните места, които е имал, и как са се държали селяните. Тук в село той се държа много демагогски, но селяните са свикнали с това. Той им даде 500 лв. за бедните ученици, те на изпращане му дадоха заек и други подаръци. Ясно е, че той говори, за да го каже, и ако не го направи веднага, после вече и не се сеща какво е казал. Аз се правя, че му вярвам, защото искам да се поправи, но всеки човек си има по нещо, което куца, както има и нещо, в което той надминава другите.

         С Невенка, която е учителка там, едва се видяхме и само няколко думи можах да разменя. Багрянов ми съобщи, че няма да отива в Шуменско, а на другия ден още се измъкна от София… Господ да му е на помощ!

         На 18.XII.1939 година вечерта дойде Недев. Той започна да ми дава много данни срещу Багрянов, а същевременно ми потвърди, че наистина Кьосето е заплашвал с подаване на оставка или с отиване да иска от царя отлагане на изборите.

         Тогава аз му наговорих доста тежки думи, като му казах, че Багрянов е сторил хубаво, защото и той лично ми обеща, че в Тополовград няма да има правителствен кандидат. После, че Кьосето играе. Царят беше казал, че той може да напакости на Божилов. Че сега виждаме, изпраща го в Русия, за да няма кой да го замести. Севов го няма в България и той мисли, че ще хване царя на тясно, но това няма да бъде. Династия на Кьосеивановци няма да се прави. Щом той не може да се откаже от своите приятели, Дуров и сие, Гето Кръстев и др., то тогава ще си иде вкъщи при жена си. Багрянов е демагог, но поне ходи при селяните и им помага, а тоя, който седи в канцеларията си 4 години? Така не може повече. Което е хубаво, добре, което не е, то е друг въпрос… Недев се почувствува доста засегнат, но го понесе геройски и това ми хареса много. Искаше да бъде лоялен. Но видях, че почти му призля, и на излизане си поиска една чаша вода. Домъчня ми за него.

         Среща с царя на 19. XII. от 7 до 9 и половина часа вечерта във Враня. Идва преди това Статев и нему казах, че ако Кьосето сега се кани да играе на разпускане на камарата, няма да успее и изборите няма да ги отложат, а като се постави тапа на Стойчо, така ще се постави и на Кьосето. Той отиде да се среща с него, за да види как седи работата, тъй като те са били в Пловдив и не знае как стоят тука нещата.

         Царят беше по-добре от по-рано. Каза ми, че ме викал, защото Кьосето се кани според моя речник, каза той, да пръдне в ръцете ми.

         — Пращах — казва — Груев, при него, върна се смазан.

         Казал му, че той не иска да служи за трамплин на Багрянов да се качи на неговото място и че ако искал, да го турел направо и пр. Пратил след това Генчев и неговото впечатление е, че Кьосето е изтърбушен и иска да прави трикове, макар че едва държи… Този трик е отпреди две години, стар е вече. Тогава му казах какво съм казал на Недев и той намери, че това е добре. Затова, горкият, той стоеше като че бе ударен, като че бе глътнал шомпол, нито се кръстеше, каза царят. Ами и аз казах на Кьосето още преди един месец да говори една реч по радиото за изборите и досега не го направи. Той си има своите планове. Като му казах за Багрянов, каза ми, че и той същото изтъкнал, че може да е демагог, но работи. Аз настоях да се направи всичко, за да са Багрянов с Кьосето, като всеки си гледа работата. Помолих за това царя и той ми обеща да стори това, но ме предупреди, че по-рано всичката атака против мене е била от хората на Багрянов, затова да се пазя, че може да ме изядат. Тъй че това примиряване ще се опитат да го направят пак, ако излезе. Запитах го и за Спас Ганев. Каза ми, че ще е по-хубаво, за да има кой да респектира Багрянов в парламента. Говорихме за характера на Кьосето и на Багрянов. И Севов му казал да се не бърза с Багрянов. Казах му и аз, че по-добре е сега да дойде някой друг да довърши изборите, ако не ще Кьосето, но да не се отлагат, защото после ще станат условията по-лоши. Не може да управляват като диктатори, защото ще бъдат пометени. И в Германия има Райхстаг, в Русия — събрание, в Италия — снопове, и тук трябва да има нещо такова… Царят се съгласи, че това не може, и реши да настои пред Кьосеиванов. Дълго говорихме за царицата и за неговия гост. Чете ми писмо пак от онова момиче, което бях лекувал и което придружава царицата. Каза ми, че писал на бабалъка си, че Кьосето му помогнало да напише писмото, но сега, утре като се връща, какво да прави, като му е все като враг… По тоя повод го посъветвах да се види с учителя, но той отказа под предлог, че така ще бъде по-силен, че обича мистичното и пр. Започнахме на по-интимна тема и аз му говорих някои работи за него и за бъдещата му работа. Той слуша, но от време на време го виждам как си го държи неговата мисъл. Той иска и на Бога, и на Мамона да служи, но…

         Разправи ми за един свой приятел, гост, който беше сега тук и който е копиле на Кобургите (по думите на царя той бил от руската линия на Долгоруките и не зная още кои и понеже бил последен), влюбвал се в момчета, перверзен бил, та ми разправи неговата история как бягал с едно момче в Аржентина, но жена му казала, че ще го чака, и го чакала… и той след три месеца се върнал обратно и се поправил и пр.

         — Но моята, моята какво да я правя? Тегне на всички. Като дойде, още ще разбърка къщата и ще внесе безпокойство. Какво да правя, какво да правя?

         Пак му казах да се види с учителя. Пак отказа. Беше много отчаян и ми каза, че някой ден ще си пръсне черепа, за да си остави трупа само на нея… Подобни работи и аз изживявах някога, та го разбирам, и доста му говорих, като му казах да остави тия глупости, че тая задача меще[1] баща му и като не се реши с него сега, ще я дорешава с жена си. Тогава той ми разправи как, като бил на 19 години, се опитал да се самоубие. Той имал като възпитател (това не помня, дали беше точно възпитател, а и името забравих) един швейцарец.

         — От него имам всичките тези либерални разбирания. Баща ми го много мразеше. И сега, като се научи, че ходя при него, много го е яд и прави магии… Тоя човек си държал дневник, аз не знаех това. И каквото му съм се оплаквал за мъчнотиите с баща ми, той ги писал. Куртоклиев или кой други не зная, но казал това на баща ми. И когато швейцарецът отишъл в отпуска, Куртоклиев[2] по заповед на баща ми отваря бюрото му и взема дневника. Аз бях в Царска. Вика ме баща ми, уж любезен, ама окото му святка. Сещам се, че ще има нещо. Отивам в кабинета, там беше и един французин (на когото тоже забравих името; сега може би ще го попитам допълнително и ще си го запиша). — Той гледа на масата дневника. Започват да му го четат от 8 часа вечерта до 2 часа след полунощ. Онзи човек искал нещо да прескача, но царят не давал и настоявал всичко да се чете. — Инквизиция, каквато правеше Боян Начев със своите жертви — казва царят сега — зная го, защото го изпитах… Като си отидох долу, аз имах същото чувство като сега, желание да му оставя само трупа си и вдигнах револвера и го опрях до челото си… Револверът не хвана, даде засечка.

         — Защото е трябвало да живееш — казвам му — но и двамата бяхме развълнувани… горкичкият…

         Каза ми царят, че още в Будапеща е казано от журналист, че на 26 декември ще има преврат в България от офицери за доброто на царя.

         — Зная аз това добро — каза царят… — Нали — казва — говорихме, че Лойд[3] е тъмен човек, ето ходи в Румъния, отиде си и почнаха пожари, в Сърбия убийства и пожари, ами тука какво ще излезе? Проверих това, което ми писахте за английската легация, и излезе вярно, че имат хора, които са участвували в Испания…

         — Значи и тука готвят нещо такова — казвам му (пък си мисля, че те взеха Лукова не току-така с 15 000 лв. месечно, но не го казах на царя…).

         Говорихме за Недеви, той се отзова много хубаво. Казах му също интригата, която е разправяна, че престолонаследникът е глухоням, и как Казанлиев се е клел, че го е виждал и говорил с него и как народът викал „ура“. Приказвахме по тоя повод за Казанлиев и му казах, че той е човек, на когото може да се даде път, и царят потвърди това, че заслужава и че ще бъде хубаво да се вдигне той вместо други, понеже той е добре с народа, без да е така корумпиран, и че е помагал на бедните, като е купувал нещичко от свои пари, и че прави хубави жестове. Това и царят констатира. Изобщо беше съгласен. Само му се стори, че мъчно ще съгласува усилията на Кьосето и Багрянов, но обеща и този опит за доброто на България да се опита да направи.

         — Да се опитаме — казвам му — пък ако не щат, нека всеки си носи последствията!

         — Вие само се пазете, че по-рано щяха да Ви изядат и излизаше все от Багрянови хора. Не излизайте много начело. (Спомних си, че Стоил ме плашеше, че Цанков с Кожухаров Тодор щели да издават книга за мен и щели да пращат Тошев като провокатор — той иска да се видим, но аз бях вече отказал. Цанков разправял, че съм се виждал с Кимона, а то беше преди 5 години, и че сега щели да опишат модерния Распутин[4]. Щели да нападнат и братството. Казах му, че ме правиха вече убиец, то това не ми се вижда толкова тежко. При това и за братството не е страшно. То мина това време. Когато огънят е слаб, вятърът го гаси, но когато е силен, само го разпалва… Минаха тия времена, когато можеха да ни плашат, сега ще ми направят само реклама. „Ами тогава да кажа да не я издават“ — каза наивно Стоил… Това не казах на царя.)

         Приказвахме и за дипломатическите промени, като питах защо Антонов го не уволниха след тоя гаф в Москва.

         — Кьосето не ще — каза ми царят.

         Приказвахме и за уволнените офицери и пр. Доста интересни работи, но не ми се пишат. С впечатление съм, че царят си има план, който не искаше да ми разкрие изцяло, пък и аз отбягвах, за, да не би да го издаде някой, а той да помисли, че съм аз. Изобщо всеки ден разбирам, че българската политика и нужник са почти едно и също и много съжалявам, че се намесих или намесиха. При Стамболийски щях да платя с главата си, пък сега да видим какво ще ме огрее…

         Сега, 21. XII., дойде Андро и ми каза, че Кьосето си подало оставката точно както бях казал на Недев и царя, че ще му погоди, като изпраща днес Божилов да няма конституция. Ама де да видим какво ще го изиграят.

         Изборите и оставката на Кьосеиванов преди това.

         * * *

         От учителя преди отиване на 19.XII.1939 г.

         Има работи за цялото и работи за частта — последното е болезнено. А ако сега акордира интересите на частта с цялото, тогава е здравословно.

         Ще видите царят на какво мнение е?

         Сега едни стават с Англия, други с Германия, с Франция, с Русия, а трябва да са с България — български — с всички да бъдем приятели, но и вътрешна политика да има. Германците най-първо победиха, а после ги победиха. Ние такива „герои“ не трябва да бъдем. Изборите да се направят, Русия има събрание, Германия — Райхстаг, Италия, Англия — всички имат един отдушник — комин трябва! Какъв да е, но трябва.

         На 23.XII.1939 година дойде Багрянов, та ме взе, и отидохме на Витоша да говорим. Казах му какво сме се разправяли с Недев на 18 т.м. за него и карбите[5] поради това, че той отиде да участвува в изборите. Той към 11 часа отиде на Министерски съвет, а аз останах във Витоша. Вечерта към 11 часа дойде неочаквано Генчев (интересно, че тоя човек не беше дохождал повече от година. Беше ми подарил едни ръкавици от Лондон и аз бях си казал, че докато го не видя пак, няма да ги туря. По вътрешен път ми казаха да ги приготвя за събота, но не отидох с тях на екскурзия, а ги оставих да ида на сутринта на беседа — и той вечерта дойде. Това казах на царя тази сутрин и то му направи впечатление, защото после сам запита Генчев: „Каза ли ти какво се е случило с ръкавиците?“) Генчев влиза и ми казва:

         — На, чети, виж кой е предател! Генчев ли е предател, или някой други?

         — Никога не съм те наричал предател — реагирах аз. — Че си дебела глава, съм казвал, но предател никога.

         — Чети и виж — подаде ми той един голям плик.

         От него извадих… оставката на Кьосето. Това ме много възмути. Утре имаме избори, а той си дава оставката тая вечер, след като изпрати Божилов на гарата с… Изпратил я със секретаря си на дежурния офицер! Генчев беше много възмутен:

         — Това е предател, заслужава да му удари човек два шамара. Кажи какво да правим? Царят ме праща да го взема сега и да го водя във Враня? Ти какво ще кажеш?

         — Ами, като иска, заведи му го, но аз мисля, че царят не трябва да се поддава на тая игра, защото аз го предупредих, че Кьосето ще иска да го изнудва…

         Той трябва да бъде арестуван. Толкова хора съсипаха за него. Да го видите. И аз предупредих още на 6-и царя, щом го видях, че трябва да си върви, защото е изтощен и се намира под странични влияния. Казвай какво да се прави? Аз написах едно писмо на царя да не отлага изборите. Кьосето да си понесе последиците от своята постъпка. Към 12 и половина Генчев ми се обади по телефона, че утре (за днес 24.XII.) царят ме вика сутринта към 7 и 1/4 да го чакам на пътя. В 7 и 1/2 бях във Враня, Кирил чакаше в преддверието. Царят — вътре и беше нетърпелив.

         — Видя ли, Лулчев, че Кьосето ни пръдна!

         — Много хубаво, че стана така — казах му аз — че инак как щеше да се справиш с него? Сега кучето само вкара вълка в кошарата. Най-първо осигурете изборите. Желанието на Кьосето е те да не станат. Това не трябва да се допуска. Имате ли тук телефон? (Ние бяхме в един кабинет.)

         — Оттатък е — каза царят.

         — Извикайте веднага Недев и му кажете да слуша само Вашите заповеди и да си прави изборите, като че нищо не е станало.

         Царят отиде на телефона и скоро се върна и ми каза, че не го намерил Недев, но изпратил Генчев да го търси, понеже му казали, че излязъл, и да му предаде това.

         — Не може да е излязъл! Потърсете го чрез телефонната централа — казах на Кирил и той отиде и скоро се върна да каже, че Недев е на телефона, и отиде и царят да му каже. След малко се върна и ми каза, че е наредил, и Недев казал, че нищо не знае, но че работата си върви.

         — Като ти чуе гласа, той другояче ще работи.

         — Тая работа се нареди вече, апаратът ще върви — каза царят, — а аз му казах да чака оттук нареждане.

         — Това се свърши. Сега по-нататък какво да правим?

         — С тази си постъпка Кьосето си затри всичко положително. Той показа, че за него личната политика е по-важна от принципната. Той е сега в ръцете Ви и Вие ще се отнесете с всичката строгост към него, както към дезертьор пред лицето на противника.

         — Но кого да турим да го замества?

         — За днес нека фактически го замества Недев, комуто и съгласно устава сте възложили да прави изборите. Да му се попречи да се намеси или да ги спре. Но тия 4 „Ваше Величество“ в писмото му показват, че той иска да изнусва[6], но не да прави война и си мисли да Ви иска само изхвърлянето на Багрянов. Ето защо трябваше да ги викате по-рано, както Ви бях казал, и тогава нямаше да се стигне дотук.

         — Не успях, Лулчев.

         — Нищо, сега е още по-добре. Сегашната позиция на Кьосето е изгубена и той пика на бъдещето си. Сега остана да се и използува умело.

         — Кой да го замести?

         — За Багрянов е още рано. Мисля, че не трябва да оставите да изгори Багрянов за искането на Кьосето. Вие трябва да имате контакт с народа, Кьосето го няма. Багрянов и Казанлиев са хора, които трябва да се държат за тази цел. Трябва да се намери такава връзка и с работниците, защото времената, които идат, ще бъдат тежки не само за нас, но и за всички. Трябва да се вземат мерки. — 2.

         — Кой ли е дал тоя съвет на Кьосето?

         — Още преди шест дена аз казах на Недев, че на Кьосето спатиите ги знаем и че той ще иска, щом изпрати Божилов, да иде да притиска царя. Казах на Статев същото и той отрече това и отиде в Пловдив, защото 100% било лъжа, че Кьосето искал отлагане на избори.

         — Значи не е Статев тогава — извикаха в един глас Кирил и царят.

         — Ами кой ще му е дал тоя акъл?

         — Много вероятно е да се следва една инструкция, дадена отвътре от византийските влъхви Буров и сие.

         — Тогава да туря за председател Даскалов, а пък за вънкашните работи или Шишманов, или белградския.

         — По-добре белградския — казах — понеже най-важното е да сме добре със сърбите.

         За Калфов говорихме също, но царят се боеше да не вземе някое становище крайно веднага и с това да попречи. Аз му казах, че ще имам грижата, докато му дойде после времето, да поработя с него да се поопитоми, да не е и така остър и бърз, а да се разширочи в схващанията си, т.е. да вижда доброто и в двата лагера, там, където го има. Но аз пак настоях да се извика Кьосето и да се направи последен опит да се разберат с Багрянов и ако не може, да си върви вкъщи.

         — Той с тази оставка тъй те улесни, както и да беше искал, не можеше да го направиш. Ще го викаш и ще бъдеш „баро“, с пълна сила ще го обвиниш, че никой не е правил нещо подобно на това, което той прави, да бяга в лицето на противника.

         — И право е — забеляза царят — имали сме само един подобен случай, когато, като умре майка ми, и Греков[7] си даде оставката, но това сега е повече от всичко допустимо.

         — Разбирам да беше го направил това Багрянов, да, но той…

         Царят почна да се смее силно и извика Кирил и му казва:

         — Слушай какво казва Лулчев и това е много да го направи Багрянов (Сър Джон, го нарече царят), казва, че разбира. Да, за него право, това е естествено — потвърди царят и Кирил — и не бих му се сърдил, но на този господин, след като го поддържахме толкова време, сега така да направи…

         — Вие ще му говорите и за депутатите, които искаха да се избират и за които аз лично му казах и после повторих и на Недев.

         — Аз самият повиках Божилов и го заредих здравата, казах му — и царят ми повтори целия разговор, в който той е казал на Божилов какво не иска да прави Кьосето и което Божилов обещал да му каже — но както виждаш — казва царят — Кьосето си прави пак неговото.

         — Толкова по-добре, че е дал материал да го обвините. Аз казах и на Недев, че всеки крадец поздравява приставо, защото го е страх от него, но Кьосето се подкупва с това внимание и мисли, че то му е необходимо и че без него не може. Защо му е Дуров разбойник, и Иван Петров, и Гето Кръстев.

         — Разбира се, аз не дадох на Ляпчев да го избере — каза царят — а той сега иска да го избере…

         — Вие ще го нападнете силно, но ще бъдете весел, да разбере той, че пет пари не давате за неговата оставка. Аз казах и на Недев да се опомни и да знае, че е министър на България и на царя си, а не на Кьосеиванов и че нямаме намерение да се основава нова династия. Ще бъдете решителен, Кьосето е проиграло всичките си карти и сега, когато мисли, че Ви държи, то е в ръцете Ви и нека си реши съдбата само. Ако слуша и поеме ръката на мира и работа с Багрянов, добре, ако не, да си върви вкъщи — никаква друга легация.

         — О, разбира се — каза царят — след тая оставка…

         Дойде Генчев и доложи, че се е срещнал с Недев и му е предал заповед как да се държи и слуша тука, после ходил в радиото да види позива и заговори, че изборите ще имат насилия, че Недев си бил турил и бабалъка си даже.

         — Ама, казват, Ваше Величество, че Вие сте казали.

         — Ах, не е вярно, Лулчев. Мадам Каравелова[8], като й бях на имен ден, ме залови за него и започна да ми говори. Може да й е бил някога любовник, та искаше да го прекара. Казах й, мадам, то не е моя работа!

         — А тя е казала, че Вие сте казали „много добре“, нека си избере.

         — Ами, казал съм, нищо подобно. Тя сигурно си го е имала някога Грозданчо, някога и сега е решила да му се отплати в стари спомени и той разправи какво му е говорил Аджелето (Стоянович[9]), как тя искала да го съблазни и не успяла… къде са правили тия работи — на стълбата на Каравеловата библиотека…

         Говорихме докъде 9 и 40 минути, като се взе решение да се види Кьосето след пладне. „Гамите му ще спаднат много, като разбере, че сте взели командата от ръцете му — казвам — и ще го атакувате здраво. След това ще имате 5–6 дена за уреждане. Смел, защото работите се развиват добре. Тоя път поради царицата.“ Във всеки случай той остана окуражен, защото видя сгодното си положение, което Кьосето с тая необмислена оставка му даде в ръцете.

         Сега, 25.XII., ми се обади Багрянов, че го вика царят и после щял да дойде. През нощта още казах на Недев за оставката на Кьосето, а той смънка, че знаел, ставало дума в Министерския съвет, а излъга сутринта царя, че нямало нищо и нищо не знаел. Това ми прави впечатление, но, разбира се, не казах нищо на царя. Ще си говоря един ден и по тоя въпрос, като му дойде времето. Сега всичко се развива и върви, та затова ще изчакаме събитията. Здраве да е.

         * * *

         Ваше величество,

         Изпращам: една английска книга, която, ако обичате, прегледайте, когато имате повечко време, и после ми я върнете. Тя съдържа някои сведения за учителите; няколко резюмета от последните лекции и беседи на учителя. Турете си ги в джоба и когато Ви остане малко свободно време, прочетете нещичко от тях. Макар твърде къси и непълни, те, ако се четат внимателно, събуждат мисълта на човека, а това е твърде полезно; скромен дар от сърце, който също моля да приемете — новата ми книга „Вечният извор“, излязла тия дни без мое знание — сюрприз приятен и за мен самия. Вътре има приказки, но не за деца. Отделете няколко минути да я разлистите, когато нямате друга работа.

         Само разумният инженер, може да направи и разумна конструкция.

         Здрав дух ще твори и здраво тяло.

         Повдигайте мислите си над дребнавостите на всекидневието. По-малко деформирано и по-точно се вижда това всекидневие, като се гледа по-отвисочко.

         При него трябва да се слиза да се работи и помага, но човек трябва да си има като кораб свое пристанище.

         Душата си отдъхва в простора на духа.

         Съзнателно дръжте в ума си светли мисли; в сърцето — висши чувства и благородните постъпки ще дойдат като резултат.

         Сега повече отвсякога ще е потребно да бъдете силни, за да издържите. Силата иде от волята, а волята се крепи на духа и любовта.

         Както една коза не може да роди агне, а ражда пак козле, така и насилието не може да роди друго, освен насилие пак.

         Напразно чакат ония, които се надяват, че с насилието ще „оправят“ света. Само любовта е в състояние да отвори очите на хората, за да видят достатъчно ясно, че светът е оправен и че безредието в него се внася само от безлюдието на самите хора…

         Знанието на недостатъците на хората, на техните простъпки не е никакво знание. Злото не е знание. То е миналото.

         Доброто е, което твори новото, защото излиза от Бога.

         Злото само повтаря нещата.

         „Земята ще остане само за добрите хора. Лошите хора ще отпаднат и ще се изтощат. Засега лошите хора управляват земята. Но това е до време. Било е време, когато животните са я владели и управлявали. Сега я управлява човекът-животно. Но иде време и дошло е, когато «кротките ще наследят земята и ще я управляват» (от «Учителят говори»).“

         Искате ли да станете силни — служете на Бога!

         От все сърце пожелавам в идните дни да бъдете радостни и доволни!

         На домочадието Ви пожелавам живот и здраве.

         С най-искрен поздрав:

         Любомир Лулчев

         25.XII.1939 г., София, Изгрева

         Разговори с Де Корси, французина Сенотро и важен съвет.

         * * *

         Срещи с учителя

         29.XII.1939 г. Кьосето е слабо в устоите на чувствата. Волев е. Английска политика води. Тикна Англия. Финландският народ. В Турция земетресение; в Америка… в Италия пожар в папата. Провидението туря прегради. Страданията на финландците, силният студ се дължи на земетресенията — освобождава се електричество. От невидимия свят предупреждават тоя свят. Има една велика политика, висша политика в света — турят хората на работа. Естествено е да се пласират излишъците на България (за Русия).

         3.I.1940, 12 часът. Христос беше навремето си за равините и еврейските учени престъпник, а сега е боготворен от 5000 милиона хора. И сега е така (със самия учител), за сегашните той е престъпник, а за бъдещите той ще бъде почитан.

         * * *

         Среща

         15.I.1940 г., 10 часът сутринта. Английската политика насъсква финландците. И след като изчезнаха Полша, Чехия, кой ще има доверие в нея? Политическият живот не може да се оправи. Една бомба като се пръсне, какво можеш да поправяш — гледай само по-далеч да си и по-як заслон да имаш. В битието има закони, които не дават да се удари един народ два пъти, както няма и два прилива един след други. Русия даде повече от два милиона жертви за идеи и сега няма да се позволи, за да се дадат повече. Искаха да намесят и Турция, но дойде земетръсът. Ако безверниците правят грешки, верующите по-малко ли ги правят? В Германия се заражда нещо хубаво. Краят на века сега е културата и си отива, ами да си иде по-леко. Божествените идеи идат и ще се наложат по необходимост. Духовниците не са в състояние да направят добро — колкото вълкът може да направи добро на една овца, да й направи операция. Два прилива в природата не могат да дойдат едни след други. Някога гониха богомилите и сега искат да гонят пак, но това не може. Сега трябва да платят за погрешните на миналото. Религията е една византийска дреха, има молитва: „Пази ни, Господи, от византийските лукавщини.“ Как се предава закон Божи? История на нещо, което е станало някога между евреите, но какво отношение може да има със сегашния живот? Преди две хиляди години Христос беше грешник за еврейските първенци, а сега е праведник за милиони — след 2000 години и аз ще бъда праведник, сега съм измамник. Колкото еврейските равини бяха прави за Христа, толкова и сегашните духовници са прави за мене. Нека си дойдат последствията…

         * * *

         Среща с царя във Враня на 15.I.1940 г.

         От 6 и половина до 9 вечерта

         Повод за тая среща бе поведението на Кьосето. На няколко пъти стана отменяне на едни кандидати с други, и то въпреки Министерския съвет и даже желанието на царя, като Кьосето вероятно под влияние на Спас Ганев и брат си лично ги беше отменил, по тоя повод беше наложил престъпници като Иван Петров, самия Ганев (за последния аз ходатайствувах Багрянов да отстъпи и Стоил ходи да нареди работата), Кръстю Гетов, Серафим Георгиев, Дени Костов[10] и отречени хора. В това държане на Кьосето за два дена да се сменя в противоположни работи дава възможност на опасни прецеденти, още повече че е съвсем изморен и може да стане проводник на опасни работи, макар че самият не е никак лош човек, но от много места го изнудват. Севов казал на царя, че искам да го видя, след като бяхме говорили с него. Посрещна ме лично царят и ми вика със смях:

         — Влизайте с галошите, както при Кьосето.

         И аз се вмъкнах наистина с шушоните вътре в салона и там се съблякох и събух, като си хвърлих палтото на един стол. После се поздравихме за Новата година, че не бяхме се виждали, а след това седнахме и аз го закачих за срещите му откак не бяхме се виждали, да ми говори за срещата си с Де Корси. Накъсо впечатленията и разговора:

         — Изглежда, че е дошъл да продължи делото на лорд Лойд, който не успя тук, а в Сърбия и Румъния има успех. — Разговорът е бил главно върху поведението на България и сближението с Русия. Трябвало да се направи блок. — Но — казва му царят — този блок вече може да се яви като опасност за някого или да бъде предизвикана изкуствено и тогава ще бъде лошо. Но защо сключвате договори и с Русия.

         — Ами и вие флиртувахте три месеца с нея и какво да правя аз, ако вие приготвихте само флирта на Русия? Аз ли съм виновен?

         — Не, Англия никога не е мислила сериозно за това — казва Де Корси.

         — Как не е мислила, когато 15 дена преди разрива мина тук Потьомкин и той сам ми говори за бъдещите възможности на новия англо-руски договор.

         — Това не знаех — казал той. — А Вие сега какво искате. Ние имаме добри отношения с всички съседи. Не искаме да се караме с никого.

         — По-тесни отношения.

         — Но какви? С турците имаме съглашение още от 1925 година, оттеглихме си войските, ето сега при тая беднотия, която имаме в нас, ние за нашите бедни сме отпуснали 2 милиона лева, колко повече с гърците сме добре, със сърбите — също. С румънците, ако ни бяха дали Добруджа миналата година, сега щяхме да сме приятели, да им помагаме. И сега няма да ги нападнем, но от аспирациите си не можем да се откажем. Аз не съм излизал много време навън. Вие сте по-правилно ориентиран, моля да ми кажете дали ще се свърши войната скоро?

         — Няма тия изгледи засега.

         — Е, виждате, ние трябва да се готвим, за да може да издържим. Но аз ви казвам, че ако се не вземат мерки да се спре войната, преди да се е проляла кръв, ще загине европейската цивилизация. Ще настане хаос и всички държави ще пропаднат. Народите няма да изтраят, Де Корси.

         — Ами ако Русия дойде да вземе Бесарабия, вие какво ще правите?

         — Какво можем да правим, това ще зависи от времето, но ние искаме да си останем неутрални и да получим по мирен начин това, което ни се пада.

         — Вие трябва да бъдете строго неутрални, инак ще бъде много лошо за вас.

         — Изобщо — казва царят — беше страх от Русия, желание да ме склони за блок и заплашване с боже наказание, ако не послушаме Англия… Казах му, че политиката, която следваме, се одобрява от целия народ.

         — Да, сега вашият народ е по-добре.

         Опитал се да му говори за Стойчо, но царят отклонил разговора, че това е вътрешна политика. После ми разправи много подробно и за Меменджиолу, турчина, и за Де Корси ми говори много краснорчиво, но аз не мога да запомня разговорите и възраженията, но ми направи впечатление, че царят е отбивал много майсторски всички опити да го притиснат. За турчина ми каза, че гледа с английски очила, но имало една разлика — те не искали да има блок. Това зарадвало царя, защото той му казал, че е опасно като се ритат атовете, да не пострадат магаретата. После турчинът казал, че те не искат да воюват. Събудил се е един страх като в старите турци от Москва, каза ми царят. Турчинът настоявал, понеже сме се сближили с московците, да не би да се виждало лошо, та сега да се публикува и едно друго комюнике, че и с турците сме добре.

         — Съгласих се — каза царят — само не и с това, че ще защитаваме неутралитета си, както те искаха. После дойде сенаторът френец (името му забравих). — Той бил много войнствен и казал, че няма да мине без кръв, че Франция ще удари и пр. Царят и на него говорил доста, но той си останал със своето си мнение, че Германия трябва да се удари. И той не можел да каже кога ще се свърши, скоро или по-бавно войната. И той искал да сме строг неутралитет, блок. След това царят ми разправи за генералите, с които се е срещал, българските, и от които не беше никак доволен. Разправи ми и за себе си и че се чувствува крайно изтощен, и заприказвахме за Кьосето. По едно време му казвам:

         — Няма да се сърдите, но мисля, че ако имаше един идеен човек, Вие би трябвало да му отстъпите да носи тая тежест, но на човек, когото не знаете къде утре ще бъде — не може.

         — Да, знаеш ли, че от десетина дена и аз мисля буквално същото, Лулчев — ми каза царят изненадан.

         — Когато един народ дава това доверие с по толкова хиляди гласове, то е като кога плащах много пари за едно представление и ако това представление не струва, ще счупи главата на актьорите.

         Той се съгласи. След това говорихме, по-право аз му говорих за двете Българии, едната парфюмирана, другата, окъсана, е с ръце като копита и звероподобна, изоставена на грижите на една паразитна интелигенция. Трябва представители на земеделци, на работници да влязат в състава на камарата. Казах му, че трябва да се привърши с Кьосето. И той ми каза, че е съгласен, но как да се манипулира. Приказва ми за себе си, какво е правил тоя ден, какво е мислил, че е много изтощен, че няма сили, че акумулаторите му са празни вече и пр.

         Аз му казах, че всеки ден си носи своите задачи и решения и нека сега не решава това, което не може да реши. Как да процедираме? Извика и Севов и той му каза, че Кьосето, като е стопил и премахнал всички около себе си, сега е премахнал, изсмукал и самия цар. Каза, че Генчев е обвиняван, че е взел 6 милиона лева от Спас Ганев и затова сега го поддържал и пр. Остана да премисли как да се направи и докажем на царя утре сутринта. След това към 9 и половина вечерта отидохме в Недев, нямаше го. Почакахме го и му казахме, че утре сутринта ще се види с царя и ще видя какво трябва да прави. През нощта много мислих и на сутринта се видяхме със Севов и му казах плана си и той каза, че е мислил същото: по повод на терора и телеграмите царят да извика Недев и да го пита за това-онова и кой не искал Гето Серафимов и пр. Той да поеме всичко върху себе си, а после да заяви пред съвета, че не може да решава сам, а че е поел ангажимент тия хора да не се избират, тогава всички да си кажат мнението, което Кьосето или ще приеме, или ще трябва да си отиде. Това стана с царя, говори обаче Недев, сглупи и вместо да каже съвета, каза го лично на Кьосето, и сега тая вечер Кьосето си върши каквото си иска. Сега (18-и) говорих с Недев в Пловдив и той каза, че било скандал, но не може нищо да стори. Царят, горкият, е много ядосан и сигурно ще иска да се отърве от Кьосето и от Недев, и от Багряна…

         Бог да ни е на помощ, защото все пристигат руси и англичани и купуват, а понеже царят им се противи, ще се мъчат да му сторят нещо, и то пак чрез българи. Бог да пази България и нас покрай нея…

         * * *

         Срещи с учителя и царя

         на 27.I.1940 г.

         По повод на срещата ми с царя на 27 януари от 8 до 10 и 1/2 ч. се родиха много нови мисли в мене самия за бъдещото ми поведение и по тоя повод приказвах с учителя, понеже исках да се оттегля от политическата дейност като работа, която не ми подхожда и в която губя много сили и вътрешно напрежение, без да има някой полза от това. По тоя повод учителят ми каза:

         Когато туриш един човек не на мястото му, и той ще направи зло, без да иска. Злото като работи, е един слуга, подир, когото трябва да туриш двама надзиратели, за да го следят — конвой! А доброто работи само — без конвой! Духовете на тъмнината не могат да виждат далеч, добрите духове виждат надалеч! Растението не може да мисли, защото главата му е в земята. Австрия едно време разсипа балканското споразумение, защото не разбираше — съсипа и себе си. А сега си служи с други. Друго направление трябва да вземе Англия. Бъдещето е в културата на славяните — те ще обновят света! Англосаксонците са на върха. Повече в това направление не може. Бащата се отказа от силата си (като пораснат децата), за да не увлече — славяните са така, та вземат предпазни мерки. На Германия по-рано повреди подводната война, а сега на Англия — блокадата. Има възможността да се отложи войната… при тия състояния… отлаганията ще има възможност да се отсрочат плащанията и да се даде кредит. Денят Господен е ден ликвидационен на страдание…

         Всички са се объркали. На Англия да се даде един малък свят, добър, да се ориентират. Те във Финландия защищават своите интереси, за да бие русите да не излязат на океана, но те напразно се страхуват от русите. Сега хората искат Господ, който е строил света, те да му го вземат от ръцете, че не стига това, ами да изпълнява това, което те искат… (Горното ми е говорено на 29.I.)

         ---------------------------------------

         [1] Така е в оригинала. — Б.съст.

            [2] Никола Куртоклиев, възпитател на княз Борис, офицер.

            [3] Лорд Лойд, председател на Британския културен съвет.

            [4] Григорий Распутин, фаворит на руското императорско семейство, който се намесвал активно в политическия живот на Русия.

            [5] Така е в оригинала. — Б.съст.

            [6] Така е в оригинала. — Б.съст.

            [7] Димитър Греков, политически и държавен деец, един от лидерите на Консервативната партия и на Народно либералната партия, министър на правосъдието (1879, 1879–1880, 1882–1883, 1891–1892), на вътрешните работи (1879), на външните работи (1890–1894, 1899) и министър-председател (1899), член на БКД.

            [8] Екатерина Каравелова, общественичка, съпруга на Петко Каравелов, участвува в работата на Международната женска лига за мир и свобода и др., публицист и преводач.

            [9] Иван Стоянович (Аджелето), обществен и държавен деец, участник в съединисткото движение в Източна Румелия и член на БТЦРК, секретар на Дирекцията на правосъдието в Източна Румелия, дипломат.

            [10] Професор Дончо Костов, учен генетик, професор в Софийския университет. 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...