11. Срещи: 13. VI. 1940 г - 28.VIII.1940 г.

[Ани]

Среща с царя на 13.VI.1940 г. във Враня

         От 10 и половина до 12 и 1/2 сутринта

         Доста отдавна не бяхме се виждали и сега си поговорихме така приятелски по разни въпроси без особена система на разговора. Най-напред той се интересуваше от Турция и Италия. След това говорихме общо за войната, че е по-добре, че се изтощават, ще станат по-миролюбиви. Казах му, че се направиха погрешки със съветската книга, скандал и с отиване на наши в Атина, тъкмо когато гърците изнудваха другите и си послужиха с нас, за да разпалят подозрението на сърбите, те почнали да гонят българите… Добре е сега да се каже, че са ни предлагали нещо и ние не сме се съгласили… Също му казах, че той има сега здрава позиция срещу англичаните, защото, каквото им беше казал той, и стана. Той ги предупреди приятелски, че германците са костелив орех… Приказвахме и за Кьосето, на когото дал една игла, та му станали две.

         — Какво да го правя?

         — Прати го по-далече от България, па разиграй и всичките легации, че вече спят и нищо не вършат.

         Той обеща да ги разиграе малко. Приказвахме за Стойчо Луков и министрите. Пита ме за Багрянов. Казах му, че вчера, 12-и, бях с него на планината и че се е опомнил малко Кьосето, не може да ми прости, че съм предпочел Багрянов пред него. Озлобен е. Няма нищо, той не е толкова опасен, колкото Наталия. Да, той ми разправи как е казал Момчилов някои работи интимни.

         Каза ми да пазя Багрянова сега да не прави нищо на чифлиците, за да не го подозрат в кражба, и пр. Говорих му и за Торбов и му обещах да му пратя наред за Торбов, за да види защо го мразят… Той поиска да му ги пратя и ме пита дали ли ми е Вера писмото на Фердинанд, с което иска да му се праща бензин и смокини и пр. за неговите папагали…

         — Прилича на тях в носа — казвам му, а царят се пипа по своя и се смее.

         Да не би да дойде тук с бензина… По-опасно е да го накарат германците и му разправих разговора на Станчов[1] с Фердинанд, който му казал, че той сега е останал само цар на македонците. Разговорът мина на Румъния и му казах, че и той би бил така смаян, ако беше направил два пъти досега мобилизация, както искаха… После разговорът му мина на домашна почва, на царицата и там остана доста дълго време. Разправи ми за някои работи за нея и аз му дадох някои съвети. Каза ми, че сега тя плачела доста поради влизането във войната. Някои подробности от интимния им живот ме накараха да му дам съвет да се държи по-независимо и не се вдребнява, да си я остави сама да си се наслаждава на своите прийоми и подозрения. Приказвахме за някои далавери, които сега стават, и го посъветвах да ги проучи и като вкара министрите, да им понатрие носа, за да могат да слушат, сега например искат да поръчат вълна за 100 милиона от Южна Америка, част на поръчка, а риска да носела държавата… ачик далавера. И през къде ще я внесат? През северния полюс? Когато Русия е толкова наблизо, но там далавери не можат да станат. Посъветвах го да държи с Русия, защото засега най-износно за държавата е там, и се смяхме на вица, че царят бил уж казал: „Аз съм с Англия, войската с Германия, а народът с Русия.“ Разговорът беше разнообразен, не, не, многозначителен и после много интимен в някои мнения, за да ги записвам. Казах му, че иде много важно време, и той, щом мисли, че са глупави министрите, лично трябва да следи, защото моментите са много опасни. Каза ми, че избягнал да срещне английския посланик в Москва, който минал оттук и искал да се срещне с него — било го страх, че ще направи интриги някакви.

         — Щом не са го приели в Гърция и Румъния, нямаше защо и Вие да го приемате, той би се явил тогава като един мандатьор на Балкана в Москва и можеше да направи интриги, от които никой не би прокопсал.

         — Да, и аз затова не исках да го приема…

         След като се върнах и учителят ме държа на разговор до 3 и половина часа и бях много изморен, та затова оставих вписването за днес, пък бях и малко настинал, та не ми беше добре, защото се къпех, като ме извикаха да вървя и ме духа вятър в автомобила, на когото едно стъкло беше отворено, и бързахме много, защото бях отложил виждането с половин час. Както и да е, наближават големи работи, а всички като че сме омотани и се занимаваме само с дреболии, а големците и с далавери и кражби и съвсем на дребно… Боже, пази България.

         * * *

         Ваше Величество,

         1. Изпращам наредбите, които бях обещал. Моля да хвърлите един бегъл поглед върху тях. Тогава, вярвам, ще Ви стане ясно защо името на Торбов се споменува с ненавист от някои среди. В нас, който се опита да спази и изпълни законите, става омразен. Въпросният е решителен и делови човек.

         2. Нашето „обществено мнение“ влезе напоследък в една фаза, която носи излишни опасности, без да допринася някоя особена полза някому в нас. Неутралитетът почти изчезна и се замени с „филство“, което като реакция може да извика друго „филство“ и да се намерим неочаквано при два ясно очертани враждебни лагера. Последиците може да бъдат недобри за всички ни. Няма смисъл да се повтаря това, което стана в Румъния. Обществената сила не се формира или разформирова с разпореждане. По-важно е да имаме свирачите налице — оркестърът винаги може да се състави и да свири хубаво, ако те са достатъчно опитни. Не е благоразумно да се очертава повече, отколкото ни се налага от необходимостта, симпатизирайки на едната или на другата страна — развръзката на голямата война едва тепърва започва и няма смисъл да се прононсираме излишно. Нека Румъния и Турция ни служат за добри корективи.

         3. На отношенията ни с Русия трябва да се даде подобающата важност. Ще бъде много хубаво, ако тоя ход на съдбата се използува и се тури някой умен човек, който да заеме мястото на покойния дипломат. Русия ще има да се явява и за в бъдеще като арбитър на положението и ние повече от всички други балкански държави трябва да държим сметка за това.

         4. Народи не пропадат. Неуспехите им са само повод да намерят погрешките, да ги поправят и вземат от живота това, което им се пада. Дотолкова, доколкото едно правителство се явява носител на народните идеали, дотолкова то е силно, независимо от формата на управлението. Но колкото повече свобода дава, толкова по-широка и трайна е основата му. Време е, и то ще се разбере от всички, че най-добрата крепост, която брани една държава, е преди всичко любовта на поданиците към своето отечество и обичта и уважението на съседите едни към други. Не ще е лошо, ако това взаимно зачитане на съседите се подчертае, независимо от състоянието на военните лагери и победите на една или друга от страните. Колкото по-справедливи са нашите искания, толкова по-въздържани и коректни трябва да бъдем, ако искаме да успеем. Бързането и взимането на страна може да заплатим по-скъпо, отколкото очакваме. На България предстои една хубава придобивка, но ние сами не трябва със своето нетърпение да компрометираме естествения ход на нещата.

         5. Много лошо психологически беше избран моментът да се алармира нашето общество — тъкмо когато на бойното поле се сключваше примирие — с това реквизиране на пистолети и бинокли без всякаква видима и обяснима причина. Ефектът е крайно отрицателен! Зловредни слухове, че се готви някакъв преврат от някакви си „млади“ сили, добива с това подхранване и извиква настръхване и дори в някои среди желание за своевременна реакция…

         Моля Ви, не оставяйте хората, които малко разбират народната психика, да правят скъпи експерименти — разбирам скъпи поради лошите си последици… Няма защо да дублираме Румъния — техният крал е в такова жалко положение, че не би му завидял никой.

         6. Положението на работния народ и частно на работничеството е лошо, независимо от големите речи, които се произнасят, и интервюта, които се дават и които звучат като подигравка в ушите на тия, които знаят истинското положение. Много се пише и говори, но съвсем малко се прави в действителност (не на книга — на книга у нас всичко по мед и масло върви…). Премного чиновнически се гледа на работничеството и с едно излишно подозрение. От това може да последва нещо лошо. Тия, които му дадат справедливост и човешко отнасяне и зачитане, ще го вземат в ръцете си. Договорите сега се изпълняват само формално. Стават срамни работи. Беднотията преглъща и си праща надеждите… другаде. Вие знаете къде. Защо? Има още българи, които обичат народа си, и няма защо да се стори това малко, което би задоволило насъщните нужди. Моля Ви, помислете за това — крайно време е вече.

         Имало е стълкновения. Потърсете безпристрастни информации. В подобни моменти и малките неща може да имат големи последствия.

         Нашето идейно държавно становище е взето отдавна и няма нужда сега да се сменя или наклонява на друга страна. Неутралитетът е достатъчно силна позиция, винаги сгодна и за защита, и за атака.

         Излишно подчертани симпатии (особено официално!) — от които утре може да стане нужда да се отстъпва — е само да се губи излишно престиж и средства и да се внася смут в народната душа било с прекомерни надежди, било като реакция на несбъднати такива.

         И в единия, и в другия случай колкото по-тихо се посрещат и изпращат събитията, толкова по-малко ще се прахосват народният ентусиазъм и енергия, за да може да бъдат употребени в необходимия момент с най-голяма полза за цар и родина!

         Прибързването в подобни исторически моменти може да бъде фатално, защото последиците от погрешните искат много време за поправка.

         Това, което Ви пиша, Вие по-добре и от мене го знаете — припомням само с искрена молба да се стори нещичко. Мъчните пътища отначало стават после лесни. Лесните отначало стават трудни към края. Доброто трябва да регулира злото. Новото освобождава и дава повече живот и радост. Нека се пазим от изказвания, от никого неискани симпатии. Вашето справедливо и безпристрастно държане към всички лагери трябва да продължи.

         Като моля Бога да Ви дава светъл ум, топло сърце и силен дух да схванете и изпълните неговата воля тук на земята, оставам с най-искрени благопожелания за домочадието Ви и Вас:

         Л. Лулчев

         23.VI.1910 г., София, Изгрева

         * * *

         Среща с царя на 30.VI.1940 г. във Враня

         От 9 до 11 и 1/2 преди обед

         Още преди месец и нещо бях казал на царя, че за нас важните събития ще настъпят към 23 юни. На 23-и започна реквизицията на револвери и бинокли. Писах му веднага писмо, а на 24-и започна пак гражданска мобилизация срещу работничеството. Писах му, че това е погрешна политика. На 26-и започнаха руски работи в Бесарабия и той почна да ми праща телеграми и рапорти чрез Севов. Имаше едно уплашване и желание да се бърза. Задържах ги. Казах да искат сведения в Берлин. Да се срещнат с тукашните немски и италиански.

         При влизането той ме нарече:

         — Да се видиме и с тайния си съветник.

         Аз започнах да се смея. Разправя ми какво е говорил с немеца и какво е настоявал да ни подкрепят. От него е разбрал, че вероятно Карол от своето нагаждане към националсоциализма е докарал, ускорил идването на русите, които са видели в това едно желание да се препречи пътят на тяхното влияние към юг и са решили да свършат тая работа.

         — Вие не изоставяте за тия, които вас изоставиха, румънците, заради вашите сметки и смърдлив петрол. Сега кокетирате с турците, както някога беше Фон дер Голц, сега е Папен[2], а ние, които задържахме целия балкански блок да ви не удари през средата, за да ви не счупи оста, та можахте да си реализирате плановете, нас не ни зачитате за нищо. Но ако вие така карате, тука ще стане славянско море. Аз не мога да се боря с народа си и ако той вижда, че само други го подкрепя да остане признателен там (думата ми е за Русия).

         И много още друго, което той ми каза и което е много хубаво, но аз не го помня в момента. Много хубави и главно правдиви доводи. Той му обещал да стори каквото може, но, казва ми, добил впечатление, че не е ориентиран. За италианеца Мажистрати казва, че още по-малко е бил ориентиран, че бил много се смалил и наплашен от Англия и че сега е в понижено състояние. От разговора, който за мое съжаление не мога да си спомня дословно (царят го цитира фраза по фраза — много помни!), той разбрал, че не трябва да се надяваме на никаква помощ от Италия, че турците може да ни нападнат, но те не могат да сторят нищо и пр., и това било дипломат на моя бабалък! Дано ги набият малко, та да си наведе носа и моята!

         Спомних му, че те започнаха войната с това, че в 12 ч. и 10 м. събориха моста помежду тях и Франция, да не нахълтали френците…, те, които щяха да водят светкавичната война… Четохме рапортите на Драганов от Берлин, които казваха, че германците се били съгласили да се води преговори за Бесарабия, а русите ги повели по руски с ултиматум и те били много лошо настроени, някои виждали ръката на Англия, някои искали да се примирят с нея, Англия, а да ударят на Русия, дори сега, като нямало Франция, да се биели и на два фронта… Казах му, че тия сведения Първанчо ги е събирал по кафенетата, че такива дивотии никой отговорен човек не може да говори, и остана да му искат допълнителни сведения и разяснения кои са тези среди, от които той черпи. Казах му също, че от всичките тези отношения неговото спокойствие се тълкува, като че ли ние имаме нещо свързано с Русия, и това не ще е лошо, ако се пусне в клюкарниците, за да бъде занесено в Турция, за да си наляга парцалите, макар че тях и без туй ги е страх и ако трупат войски, то е да се пазят, а не да нападат. Искаше да се съберат след пладне министрите на войната, външните работи, вътрешните и председателят Филов да разискват. Искаше да се прави мобилизация на една дивизия. Казах му, че не ще е лошо, но да не се крие, а да се каже ясно какво се мобилизира, а не да се оставят слуховете да циркулират. Говорих му за необходимото да се махне тая паплач, която обира народа, и да се чака да сторят други това, което и той може да направи сам. Той ми каза, че това не може, че знае всичко, но няма сили в себе си и пр.

         — Вие видяхте как свърши Батенберг, Вашият баща също, няма защо да повтаряте техните погрешки. Баща Ви затвори Стамболийски тъкмо тогава, когато Русия се приближава на 200 км от границите ни? Защо се предизвиква тоя народ? За да направи правителства в Бургас ли, след 4–5 дена да дойде и в София? Кой ще защищава тоя строй? Тези мухлясали мозъци или прогнили и скапани хора, които гледат само своята полза без капка идеализъм. Властта трябва да бъде капелмайстор, да оперира с обществените течения, а не да ги създава. Тази псевдоинтелигенция, която само говори, но не е годна нищо да жертвува — тя, трябва да си иде и да дойде друг от самия народ и с неговите идеали. Сегашните са сибарити. Я погледнете къде направиха работническата болница, всред боклуците, и си създадоха удобства за себе си, а работниците са третирани като роби. Хората сега съсипват здраве, а не работят — безмилостни са в експлоатацията. Защо закрепостяват работниците, а са оставили господарите да вилнеят. Защо търговците, както и по-рано Ви казах, да взимат лъвския пай, когато това може да стори държавата, а те да бъдат само агенти, като тия на храноизноса? Защо ще чакате да дойдат други да направят това, което и ние сами можем?

         — Това не мога. Аз ще си ида заедно с тях…

         — Защо? Не си крал заедно с тях, та да си отиваш с тих. Тук трябва малко по-голяма решителност…

         — Не, по-рано при Стамболийски падаха глави. При Цанков също, не, сега това не мога. Сега съм сам.

         — Тъкмо по-добре, че сте сам, че няма да падат глави и пак работите ще станат хубаво. Говорих му, че селяните сега са по-доволни и задоволени благодарение на Багрянов, че ако той вземе и Министерството на труда, би могло да се постигне нещо по-добро за тоя народ. Той с това е съгласен, но по-далеч не отива, смята, че е свързан с това поколение на интелигенция и че не може друго да се стори, освен да изчака събитията. Настоях, че той трябва да се меси от време на време, за да не стават излишни опити за сметка на народа. Той тогава ми каза нещо странно:

         — Ние сме място на нещо нетрайно. Гледай и това, което произвеждаме, ягоди, череши, домати — не траят, развалят се. Ябълките ни също не траят. Даже въглищата ни, единствените в света, сами се палят. Не сме нещо трайно.

         Възразих му, че богомилите дадоха основа на новата епоха.

         — Да, за квас ни бива, но тестото ни не струва.

         Почнах да му се смея, че е намерил такива отрицателни аналогии и ги е нанизал на една връв… Ами и аз си мисля и се вглеждам. Говорих му за лошите обувки във войската, за далаверите в техните складове и щом не е ортак с тях, няма защо да ги търпи. Говорихме за Народното събрание, за Логофетов[3], който е казал тия фрази, които беше ми изпратил, и че ще е хубаво да се сменя бюрото, а също така, като се направи предложение, че в нас депутатите са избирани, а не прогласявани, да се изпратят прогласените да се избират наново.

         Кьосето не искал да иде в Швейцария, а в Берлин искал да иде като пълномощен извънреден пратеник… Казах му да не върви по кефа им… Николаев, и той искал да става посланик някъде, понеже сега като председател на комисията искал да я събира (парламентарната). Казах му да не става играчка на такива типове в ръцете. Той тука за нищо го не бива, та там ще направи нещо…

         Виждам изобщо безсилие и бездейност… Всеки си гледа личното, лесното… Боже, пази България!

         Говорихме по много още въпроси (за мобилизацията и др.), но вчера ме прекъснаха при записването, а сега не мога да си спомня какво съм записал и какво не.

         В резюме: защитата на каузата на царя пред Германия и Италия за Добруджа е отлична, много разумна и принципна. По вътрешната политика е нерешителен и изглежда, че се намира под влияние на Севов да прави преврат с млада България и ратниците, но той още не се решава. По външната политика ще стои на неутралитет, но искат да мобилизират, на което аз се съпротивлявам, защото ще се харчат напразно средства и рискува.

         Той изглежда, че по-лесно би се доверил на Германия, отколкото на Русия, макар че и последните не са лошо разположени засега; мизериите, които им се направиха с открадването на книгата в Пловдив на изложбата и после с това шантаво държане към работниците… Но както и да е, ще има една пауза, която, ако се използува разумно, ще може да се поправят погрешните.

         На тръгване, когато да се разделим, аз му казах:

         — Прави ми впечатление, че Вие имате едно Мажино в главата си и държите само пасивни мисли. Вие ще мислите за победата като главна цел, а пък за защитата — като отделни епизоди от борбата за тая победа.

         Царят се малко замисли и ми каза, като ми държеше ръката за сбогом:

         — Това е права идея. Аз ще помисля върху това.

         След като се върнах и бях при учителя, след това се чувствувах много изморен и въпреки че Багрянов ме потърси да се срещнем, отказах му, защото бях някак вътрешно недоволен. Като че ли бях насилил нещо и бях развалил хармонията вътре в себе си. Слава Богу, после дойдох на себе си. Но изглежда, че около царя е един ад от интриги и той като някой змей в море от тях се извива на разни страни и търси опора някъде… Бог да му е на помощ, на него, па и на всички нас…

         2.VII. 1940

         * * *

         Ваше Величество,

         Вашето мъжествено, принципно и умело отстояване интересите на България пред представителите на Германия и Италия ще даде своите резултати. Взетото вече становище за неутралитет засега е най-добрата позиция. Нека всички се убедят, че ние не сме се отказали от това, което е наше, но мародери не сме!

         Един погрешен ход можеше да тури огъня на Балканите!

         С мобилизацията нека се манипулира умело, за да се не харчат излишни сили и средства. Има хора заинтересувани, които на всяка цена искат да правят повече шум (като мислят, че това е работа!).

         На такива бъдете спирачка.

         По вътрешната политика това, което Ви говорих, нека не Ви смущава. Засега ще последва една пауза, след която събитията ще Ви станат по-ясни и нещата ще си дойдат на своите места по един естествен път, без особени усилия. Тъй че и в това отношение Бог, който бди над България, ще Ви помогне. Работите ще станат много добре.

         От сърце пожелавам да сте здрав, бодър и на поста ви, за доброто на всички.

         С почит: Любомир Лулчев

         1.VII.1940 г., София, Изгрева

         * * *

         Среща с царя на 31.VII.

         От 8 до 10 без 10 в двореца Враня

         Преди това говорих с учителя, който ми каза:

         Той трябва да държи сметка не само за сегашните, но и за бъдещите фактори — за Русия. Англия тикаше Германия срещу славяните, но тя трябваше да й даде колонии, за да си намери работа. Англия досега с оглед да владее Средиземното море е правила всички неправди. Сега иде сближението на европейските народи в един правилен социален строй — всеки син, дали е голям или малък, си иска своите права. Германия разкрива сега английски шпионаж. Русия в бъдеще ще бъде арбитърка. Англия няма смелостта да ревизира Версайския договор. Ликвидирането на нейната карма сега Англичаните играят ролята на някогашните финикийци, търговци, които дойдоха в стълкновение с римляните. Демокрациите останаха крайни материалисти; Хитлер и Мусолини — силите, които действуват за нещо по-духовно, но по-военен… мания да ги постигнат (?), а в болшевишката (култура?) има зачатък божественото начало. Русия сега иска човещина и работа; Германия — сила и труд, а Англия — пари и сила; божественото начало работи в съветите, но не в тая форма се изявява. Всичките царства се дискредитират и както е казано в пророчеството, слънцето (всичките политически форми) и луната (значи религията) ще потъмнеят и всички звезди (научни формации) ще изпадат (значи всички видни хора ще изгубят своята видност) и син человечески (значи новото) ще се яви! Всички забележителни хора заедно ще паднат.

         * * *

         Среща с царя на 31.VII.

         Чакаше ме на външната врата, защото бях закъснял няколко минути. Седнахме и започна веднага да ми говори за положението. Най-напред Чапрашиков и военният германски аташе говорили да отидат български министри в Германия. Царят казал, че няма нужда, да не стане както с унгарците. Тръгнал Жеков. Той се видял с него („Грухтя ми тука половин час“ — каза буквално царят). Казал му да иска това, което сам е подписал с германците някога, и ред подобни наставления.

         След това дошла поканата от германците. Той казал на министрите:

         „Ние бяхме съюзници и пропаднахме за Германия; никога не натяквахме и каквото можахме, помагахме досега; искаме това, което ни беше дадено от Берлинския договор и което и те самите като съюзници бяха ни дали. Нашето въздържане обезсили балканското споразумение, инак войната щеше да се развие тук и оста щеше да бъде ударена през средата и счупена и пр.“

         След това ми чете доклада на Драганов лично до него, в който се описваше как е станала срещата и разговорите.

         — Рибентроп е бил лошо настроен. Той не ме обича, защото той е парвеню дипломат, а аз съм от кариерата — каза царят. — Аз казах, че Англия ще воюва, а той твърдеше пред Хитлер, че няма да воюва; той, когато образува антисъветския блок от Италия, Япония, Германия, Маджарско и кани и мен и аз отказах категорично, а сега той се има като творец на руско-германското споразумение — сега му е неловко от мене и не ме обича.

         Като му говорили министрите, той бил студен и даже те се отчаяли. Най-после поискали да видят Хитлер и той се съгласил. Хитлер ги посрещнал също много резервиран, Филов казал между другото следното:

         „Земя, заета с меч, с меч трябва да се пази. По-добре е да се споразумеете.“

         После поискал карта да види какви са ни претенциите и се зарадвал, че са скромни, като се оплакал от маджарите, които искали много и на които той по-рано бил арбитър, а сега го ругали, та сега не ще вече, на нас би могъл да бъде такъв. Ще трябва да се споразумеем с румънците, но ако ние водим преговори, те ще разтакат.

         — Те искаха това, като искаха и други съседи да дадат нещо.

         Тук прекъснах писането и сега след 10 дена не мога да си спомня какво беше. Зная, че Хитлер беше се съгласил да ни стане арбитър, но царят не даде да се каже това, за да не знаят, че съдията е с нас. Филов беше казал, че в такъв случай ще ги ругаят. Царят му казал, че е в интереса на работата да не знаят, че съдията е на нашата страна и че ще ги ругаят — държавникът трябва да носи — затова, е държавник. Другите подробности на разговора вече съм забравил.

         * * *

         Среща с царя на 19.VIII.1940 г.

         Дворец Враня от 5 до 8 и 10 следобед

         От 13 до 19 август бяхме на Рила седем души, а после дойдоха още 40 с учителя. Върнахме се на 19-и в 1 часа, като тръгнахме в 2 часа през нощта от езерата. В 1 часа бях потърсен от Севов и след няколко минути се яви втори път да пита може ли в 5 и половина часа да се видим с царя. Като бях на Рила на 17.VIII., учителят прати Боян Боев да ме вика и след това говорихме от 2 часа и половина до 4 и половина следобед по много работи за положението и др. Между другото си записах някои мисли: Войната е насилия. Когато природата иска да подчини злото, употребява насилия, война, а когато иска да го тури на работа — туря доброто. Във войната силният побеждава, а в преговорите — умният. Принципиално да се постъпя. Англия ща понесе последиците.

         Има две възможности — да имаш всичко, и красиви къщи, и много ядене и да не може да ядеш или да имаш малко, но да ядеш сладко.

         Това е за възпитание. Когато човек отвънка се ограничава, злото отвътре се подчинява. Когато нещата се разширяват отвънка, доброто отвътре създава нещата. Да подариш агне на вълк добро ли е? Когато ограничиха Германия в 1918 година, англичаните развързаха ръцете на Япония. Японците организират злото в света, потисничеството. Китаецът ще те изненада като змия. Много е търпелив. Устойчив народ (Япония се заклещи с него).

         Сега Русия крепи англичаните, защото води английска политика, а англичаните — руска. Германците ги стягат отвънка, за да се развива доброто вътре в тях. В руската революция се пожертвуваха 3 милиона души, който сега са проповедници на оня свят — те са връзката между духовния и физическия свят — а нито германци, нито англичани имат толкова посредници работници в невидимия свят. В Русия има и българи — Георги Димитров и др., който е секретар[4]; българите, като слушат, ще придобият нещо с малки жертви. Гърците, като ги налегне Италия — ще отстъпят. Трябва, като се вземе Добруджа, да се направят помилвания на Дамян Велчев и др.

         * * *

         Разговор с царя

         Царят ме посрещна в градината на двореца отдалеч с висок поздрав. Личеше си, че е искал да ме види много, и веднага почна да ми говори за крака си, който много го болял напоследък.

         — И Вие гълтахте Вашата аптека, нали? — закачих го аз. — Ще Ви оставя да се тъпчете с лекарства и да се мъчите, а когато се отчаете, ще видите, че може да се излекува и по други начини. На тая тема говорихме, докато стигнахме и седнахме в салона, в който обикновено си говорехме. Тогава той, след като продължи да описва колко страдал от крака си, как Симеончо дошъл да го види и му донесъл цвете и как веднага след това избягал и не искал никого да види, и как на другия ден го поздравил на тръгване — всичко това впечатление на любящ баща, който се радва на сина си, в туй време са се развивали някои действия, които той ми разправи най-подробно, но ще запиша съкратено. Идвал един румънец, който искал да сондира. Казали му, че по всичко друго може да говорим, но по териториите не, понеже това е въпрос, по който не може да става никакъв спор — границите от 1912 година. Той си отишъл. След това се явява предложението. Румънският министър на външните работи и нашият да се срещнат на Дунава да обменят мисли. Нашият министър казва, че ако ще се говори за територията, той няма да иде, понеже ние сме казали нашето и той там трябва да мълчи, а ако ще се говори за друго, той е съгласен и на драго сърце ще иде. Това се предава изопачено, че изобщо не се приема предложението, и румънците се докачат, това се донася от букурещкия наш пълномощен министър. Телеграфира му се да разясни, че отказът се отнася само до третиране на териториалните въпроси, понеже по тях сме казали последната си дума, а по други въпроси с радост ще приемем една среща. След това вече последва явяването на Филоти[5] с една про мемория от 15 страници пред министъра на външните работи, а след туй и пред царя (той искал предварително да се срещне с царя, но понеже отсъствувал, се срещнал с министъра, от което царят се възползувал и се приготвил, защото действително бил на легло и можал да стане в събота и се върне да се видят). Още отначало, за да отбие интригата, че нарочно не се е явил и избягал, царят му казал, че бил в една малка почивка и не можел да дойде още същия ден, но че с удоволствие ще изслуша това, което неговият крал има да му каже. Той му прочел 15 страници, много хубаво написан текст и след това предал и личното желание на краля да се оставят Силистра, като дадени с договор и защото има шосе бетонно за Кюстенджа и Балчик заради сърцето на кралицата им, което те щели да направят свободно пристанище, и после си казал всичко, което имал да говори, царят го оставил да свърши и тогава почнал да възразява. Преди всичко му казал, че много добре разбира краля им, защото, ако има коронован глава в света, който държи рекорд по мъчните положения, в което е сега техният крал, това е самият той, цар Борис, но положението е сега такова, че той не може да направи никаква отстъпка териториална. Ако бяха искали да се пазарят, те биха искали границите на Санстефанска България или тия, които румъните сами бяха подписали в 1918 година с нас и германците, до Кюстенджа, а ние си искаме това, което е било дадено от време минималното и за което дума не може да става. Друг беше въпросът, ако когато бях канен от краля ви в 1931 година, когато загатнах на… и не се чуха думите ми, когато ме каниха втори път и казах на Татареско и той не чу и когато ми казаха, че през Дунава е замръзнал и не може да се именува (като са искали да го накарат да мине през Добруджа), но аз казах, че там ще мине, когато се уредят работите, а сега ще мине през тук и тогава не ме чуха и не ме разбраха. Тогава, ако бяхте направили жест, можеше да се отстъпва нещо, но сега, когато нашите права са признати от Англия, Германия, Русия и от вас самите, нямам възможност да отстъпя нещо, защото това ще се обърне на една стара гангрена, която ще влоши отношенията ни отново и с която ще си служат в нас и във вас трети сили, положението и по този начин няма да дойде този мир, който се чака и трябва да се установи между нас. Колкото за това, че румънският крал не влезе във Варна, и то заради Евксиноград, това той направи, защото той чувствуваше целия този поход като крайно несправедливо нещо, което той не понесе и умря на другата година, като при това той върна и войските си от Враждебна чак на Еркене. Ние не сме варвари и гробът ще се зачита. Колкото за това, че нашата граница морска ще стане повече от вашата, това е географското положение и това не може да служи за нещо, така както Германия и Русия са по-големи от Англия, а тя има по-големи морски граници от тях. После той е говорил за другите три-четири точки, за населението и пр., като е казал, че подробностите ще се уговорят от съответните министри. По всичко друго ние ще искаме да им покажем нашето разположение, защото искаме те да намерят своите верни приятели от тая страна на Дунава. Изобщо царят е говорил много хубаво, вдъхновено и отлично аргументирано, което, разбира се, аз не мога да репродуцирам тук, защото изобщо не мога да запомням текстуално. Похвалил е Филоти, като е казал, че и той, ако беше на негово място, щеше да защищава народа си и каузата; че той разбира много добре и краля и с радост би сторил всичко да облекчи неговото положение, което той сам като държавен глава е преживял, та го знае много добре, но че няма тая възможност по главния въпрос, а по всичко друго е готов да стори това, че да няма изстъпления и да се зачетат правата на малцинствата и пр. Свършил е с красиво наредени и умни фрази на приятелство. „Филоти, който на два пъти се трогна и очите му се насълзиха, си отиде като попарен с вряло масло — каза царят. — Но аз бях искрен и той разбра това, че ми е невъзможно да отстъпя на личната молба на краля сега и да изменя на народа си и да оставим гангренясали парчета да станат нови гнезда заразни гангрени…“ После минахме на вътрешни въпроси и между другото му казах да освободи Дамян Велчев и всички други от тоя род, да се отърве от тия и даже да го направи приятел. Един циганин да се бори с царя може да се хвали с това цял живот, но каква похвала е това за царя.

         — И ако бяхме го обесили!! — каза си царят сам и направи един жест на свиване и смайване.

         — Помните ли, като ме псувахте в малката стаица на дядо Келера, ей…

         Започнахме за интимни работи, неговото собствено държане за ония погрешни, които са правени, разправиите и че това, което полека-лека да дойде и тогава пак мина разговорът за царицата, разправиите му с нея, казах му някои работи за самия него и за нея, като го накарах да я приеме като нещо, което го учи, защото фактически тя го направи много по-твърд и разумен, предпазлив и пр. Казах му, че в него има три съзнания, един италианец, който пламва веднага и иска да прояви всичко навън, после иде французинът, който иска да даде една изящна форма на проявеното и най-после вече се явява и българинът градинар, който си прави хубава сметчица и намира, че все е по-добро да си бъде човек по-скромен, по-свитичък — где знае утре какво ще стане… Той се смя сърдечно и вика…

         — Много право е това. — По тия въпроси разговорът се продължи доста.

         — Като не щете да учите от книга, ще учите от живи учители и Вашата змия е от най-отровните, но като се справите с нея пък, ще бъдете най-ученият.

         После му обърнах внимание как едно време цели нощи е мислил, без да може да измисли нещо повече, и е имал погрешната идея, че трябва да измисля и решава, когато то е решено, а от нас се иска само съвестно изпълнение. Тогава той си призна, че сега разбира, че не е сам, че има провидение, и му е значително леко.

         — Ами Вие, като Ви изпълнява един добър слуга, не го ли дарявате и му се радвате.

         — Разбира се, ами и Вие, ако изпълните това, което Бог иска от Вас за общо добро, той ще Ви даде такива добрини, които не сте и сънували.

         — Дай Боже!

         Другите подробности бяха в своя дух.

         * * *

         Мнения и информации

         1. Неутралитетът ни трябва да се подчертае отново. При удобен случай да се изтъкне, че ние очакваме да получим Добруджа не поради приятелството ни с тая или оная силна в момента държава, а защото справедливостта, в името, на която ще градят нова Европа, и общото признание на Англия, Русия, Германия, Италия и Съединените щати ни дават и признават това право. Приемане на Добруджа само от ръцете на Германия е опасна позиция — облагодетелствуване на приятели — както това правеше по-рано Англия.

         2. За бъдеще Русия ще играе първостепенна роля на арбитърка на Балкана, а не Германия.

         Това да се има предвид от нашите политически ходове и обществени мероприятия.

         3. Управляващите да се стараят да разбират нещата и последиците им. Поскъпяването на живота беше факт, който съществуваше и преди стачката на работниците, и нямаше защо да се чака да стане тя, да се обяви гражданска мобилизация и след това като качулка след дъжд да се дава увеличение на заплатите им и с това да им се дава повод да говорят, че това увеличение е само следствие от тяхната стачка, и да заблуждават наивните.

         4. Комунизирането на пощенци, агрономи, железничари и учители е отчасти спряло, но те не са засегнати от предишната дейност в размери 30 до 50%, та дори и 80%.

         5. Напоследък се спекулира между народа със слуха, че имало всички условия да ни бъде дадена цяла Добруджа от Русия. А също се носят слухове и за някакви милиарди, които щели сме да плащаме (фиксират дори 7 милиарда като положителни…).

         6. Видни германци се изказали интимно в едно семейство, че България ще се болшевизира, но не от работниците, а от неумелите ходове на управляващите.

         7. С гражданската мобилизация ще е добре да се приключи — ликвидира някак. Това е един трън, забит в живо тяло, от което никой няма полза.

         8. Интернирането на фабрикантите направи впечатление, но от мнозина работници то се смята като блъф — само прах в очите. Но на повечето от тях е произвело положително впечатление.

         Увеличението на всички работнически надници, дадено от Министерския съвет с 15%, трябва да се последва от същото увеличение и за работниците от военните фабрики, защото скъпотията е еднаква за всички. Нека се не чака друго подканяне, за да се взимат решения, които се мислят целесъобразни в момента. Още по-добре ще е във военните фабрики, ако се възстанови старият правилник, който имаше сила от 1919 година до 1934 година, според който работниците участвуваха в печалбите и загубите на заведението. Това ги правеше много по-старателни и привързани към държавата.

         Изобщо с воденето на работниците в държавата трябва да се обърне по-голямо внимание, защото то ще има съществено значение за бъдещето на страната. По този въпрос подробности лично.

         10.[6] Със закона за организирането на младежта нека не се бърза. При липса на ясно очертана държавна идея в управляващите среди (не за думи е въпросът, а за дела) по-добре ще е нещата да си останат в това положение, т.е. които искат да се организират в спорта — да се организират там, които искат в задруги — там, да им се остави свобода, защото всяко принуждение може да извика реакция или пък задължително вмъкване в нещо гнило, което може да зарази и останалото.

         11. По военните порядки — мобилизираните (проверени сведения). Хляб, месо, олио и подвоз — крайно лоши. Много са заболели от стомах. Храната — по-често ориз с долнокачествено олио. Месото — биволско или развалени консерви. Има войници, които спаднали са по 10–14 кг от лошата храна и мнозина са заболели. И това още като сме при мирна обстановка и в България… Офицерските столове са били отлично организирани. Даже, като в село Левка, офицерите са дали пари да се отвори лавка за войниците, продавали са им кашкавала по 80 лв. кг и печалбите отивали за подобрение на офицерския стол…

         Церът му?

         Днес, когато се говори за единомислие, единност и единение между народ и интелигенция и пр., и пр., офицерът да бъде задължен при мобилизация да се храни заедно с частта си от същото ядене — тогава сигурно и яденето ще се подобри, защото и контролът ще стане по-ефикасен. За готвачи, хлебари (набедените — повече интелигентни хора, които да отърват копането отиват колари и пр.) да се устроят предварително неколкодневни курсове.

         12. При удобен случай не е лошо да се помилват и върнат по домовете си всички интернирани работници и др. Също и затворените, за които вече говорихме.

         13. В мината „Перник“ стават доста нередни работи, в които не би било лошо да се надникне. Там има прекомерно охранени хора, които продължават да се охранват за сметка на другите.

         14. На язовира над Самоков също стават някои доста нередовни работи, които един ден може да имат за резултат събаряне и отвлечен Самоков, па и София…

         Но това, което е симптоматично — когато се опитали да бракуват известен недобър материал, германските инженери се обърнали с протест и ругатни.

         „Как? Днес, когато Германия дава Добруджа на Българя, вие ще ни саботирате… (това е проверено — думите са точни — нека се има предвид!…).“

         15. Предава се като положително, че по книгите на Гранитоид съществували две пера от по 5 000 000 лв., едното дадено на Гунев, другото на Божилов. Когато в Министерския съвет тия дни е било поискано да се отваря една държавна фабрика за цимент, който според правителствените калкулации щял да струва на държавата около 600 лв. само вместо 1440, които сега плащат на Гранитоид, Божилов скочил като ужилен: „Нали си имаме фабрика, защо ни е друга? Ако е скъп циментът, може да се намали акцизът“ (а той е 80 лв. на тон…). Наистина защо ни е като „ние“ си имаме фабрика, а че държавата по тоя начин се ограбва със стотици милиони — нищо…

         16. Да се помисли и стори нещо да се тури ръка от страна на държавата върху свръхпечалбите; още повече че те отиват не в ръцете на производителите, а на посредниците!

         * * *

         Ваше Величество,

         Приложени при настоящото Ви изпращам някои мнения, информации и молби, които, вярвам, ще имате търпението да прочетете и сторите нужното.

         От сърце пожелавам да Ви дари Бог здраве, сили и разум, да устоите до край на поста си буден и бодър за общо добруване!

         С почит: Люб. Лулчев

         28.VIII.1940 г., София, Изгрева

         -------------------------------------------------

         [1] Д-р Димитър Станчов, дипломат, близък до дворцовите среди, министър на външните работи (1906–1908) и на съобщенията (1907), дипломатически агент в Румъния (1894), Австро-Унгария (1895), Русия (1896), Великобритания (1908), Франция (1908), Белгия (1910), Италия (1915), Великобритания (1920), Белгия (1921), Холандия (1922–1924).

            [2] Фон дер Голц и Франц фон Папен, германски пълномощни министри в Турция.

            [3] Никола Логофетов, председател на 25 ОНС.

            [4] Георги Димитров, политически и държавен деец, ръководител на БКП и генерален секретар на Коминтерна, министър-председател (1946–1947, 1947–1949).

            [5] Евгени Филоти, румънски пълномощен министър в България (1939–1941).

            [6] Точка 9 е пропусната от Лулчев. — Б.съст.