Jump to content
Ани

12. Молби: 5. IX. 1940 г. - 9.XI.1940 г.

Recommended Posts

Молба

         1. При решаване на въпроса за морските техници Вие помогнахте твърде много да вземе той благоприятен за тях край. Те това няма да забравят никога, още повече че този въпрос беше разтакан няколко години без всякакъв резултат. По този случай техният председател капитан първи ранг Добрев е молил няколко пъти Гр. да Ви пита, за да Ви поднесе благодарностите на тия хора лично. Досега не го е огряло. Ако нямате нищо изключително против — не можете ли да зарадвате тоя стар офицер и неговите техници с няколко минути Ваше лично внимание?

         2. По-рано бяхте възложили на генерал Бойдев да стори нещичко за радиоизобретателя Георги Бончев. Той наистина изиска предавателя му, прибран в полицията, и Бончев, като си пожертвува дори някои дрехи, можа да набави счупените и повредените лампи на предавателя. По нареждането на генерал Бойдев той направи опит за предаване с тоя апарат, за да се констатира неговата възможност и работа. Тя е била изследвана добре: с една обикновена приемателна антена тоя предавател с мощност от 50 вата е бил по всички краища на България, и то много по-ясно от Радио София с неговите 100 000 вата! Нещо повече, има писмо, че е чут и от българския параход край остров Тасос!

         Резултат: Радио София счупва бараката на тоя нещастник, взима му предавателя, завежда ново дело срещу него. Обясненията му, че това е опит с разрешение на полицията и генерал Бойдев, не му помогнали нищо… Моля, сторете нещичко в случая. Например може да се заповяда да се върне предавателят отново на Бончев, който, като го поправи, да го подари на флотата, тъй като той самият желае това в знак на признателност — той е сирак, възпитаник на същата флота. Самият него нека го приберат на някаква съответна на знанията му работа в Божурище. Ако и това не може да стане по някоя причина, подарете му на това бедно и нещастно момче един паспорт да се пръждоса в Германия, може би там съдбата ще бъде по-милостива към него. На другите места даровитостта се подтиква отвсякъде, в нас живи ги изядаме… Бъдете добър да сторите нещичко за това даровито момче.

         3. Моля помилването на Димитър Николов Нечев, агроном, понастоящем в Бургаския областен затвор от 4.VII. н.г., осъден на три месеца затвор, загдето не искал да положи клетва като свидетел по едно дело (по идейни разбирания, или по-право неразбирания…) За същия Ви говорих устно.

         * * *

         Среща с царя на 5.IX.1940 г.

         От 8 и половина до 10 и половина часа в двореца Враня

         Срещата стана веднага, понеже пристигнахме едновременно. Още от вратата, където беше дошъл да ме посрещне, той започна веднага да ми говори както обикновено.

         Разговорът се свеждаше към няколко теми: преговорите в Крайова, за министрите и някои мерки относно празнуването, царицата и др.

         Той ми прочете телеграмите и доразправи хода на преговорите до момента. Накъсо, от всичко разбрах (а това ми стана още по-ясно и от разговора, който следобед имах и с Багрянов), че работата е вървяла по следната схема: царят е дал наставления на министрите, но те не са правили това, което им е казано, а са го изменяли на своя глава, при това Филов и Попов са давали вид, че вършат всичко, което иска царят, и затова не е имало нужда другите да го знаят. Царят е мислил, че решенията са общи на Министерския съвет, и е бил учуден на това тяхно поведение, а само когато са загазвали и трябвало да сложат отговорности, тогава те са го докладвали общо в Министерския съвет. И когато са се затегнали преговорите, тези господа глупци, които мислят с краката си навярно, решили да се обяви мобилизация и да се нахълта в Добруджа…, но в 16 юни, едва са били задържани от царя, който, за да ги вразуми, ги е накарал да телеграфират това в Рим и Берлин, за да видят ефекта, па тогава да го направят.

         Но и от двете страни са ги поляли с гореща вода и те като мокри кокошки са клекнали. Все същото късогледство и безпринципност! Десет години да говориш за мир и в последния момент да плюеш на всичко. Дураци пълни!

         Казах му, щом не са могли да запазят позициите си, поне няма защо сега да се джамбазят за дреболии, защото е срамота, трябва вече да се приключва. Станахме смешни с нашите протакания. Трудният въпрос на Унгария се реши, а нашият, лесният, се протака и краят му се не вижда…

         — Такива гумени глави где ги намери?

         Каза ми, че получил много ругатни и писма, с които го кълнели и го заплашвали; че румънците били много учтиви и пр. Казах му да се приключва колкото може по-скоро, да се остави непременно една врата отворена, за да може да си предявим нашите претенции. Тогава минахме и на въпроса за армията, която сега е време при пробната мобилизация да се види кои са офицери и кои джамбази с народната чест и последните да се отправят в домовете си — срамота е да се държат негодници и хайдути в армията. Той ми каза, че е говорил по повод на писмото, което му бях пратил преди няколко дена, с генерал Даскалов, но него го било страх да не се хвърлело петно на армията, та затова да се не вдигало шум около тия мръсотии, както беше и с аферата с гьона. Казах му, че мръсотиите вътре не могат да правят чест никому, още повече на една родна армия, която няма ни най-малко нужда от мошеници и джамбази… Той ми каза, че добре разбира всичко това, но няма хора. Тогава му казах защо той отлага вече три години прилагането на плана, който му искам: той, дигизиран, да тръгнем заедно из някои села и сам да чуе с ушите си как мисли народът? Защо не стори нещо да се прекрати тая срамна робия на народа, като гражданската мобилизация, да се закрепостяват работниците да работят на чорбаджиите?

         — Вие знаете, че народът е завистлив, защо да не се иземат и национализират фабрики и пр., тогава народът, като знае, че работи за държавата, ще бъде друго. Вие трябва да се облегнете на селяните и работниците и да поставите всички тия кожодери на местата им.

         — Нямам хора.

         — Хора имате, но Вие търсите големи фирми, а те са свързани и с големи далавери — всеки от тях носи подире си верига разбойници, които са му помагали да дойде на тоя пост и на които трябва да се отплаща с помощта на държавата… От Вас се иска един кураж да турите десет честни и почтени хора, па макар с малки фирми; честни — да не крадат и почетни — да те слушат, каквото обещаят да го правят. Три дена ще трябва да издържите напора на критиката, но след това по работата им всеки ще види, че носът Ви се е поправил и че работата си е намерила майстора си…

         — Не мога, Лулчев, аз съм меланж между две епохи и не мога да работя така коренно. Това иска сили, а аз съм вече съсипан. Аз съм уж началник на гарата, а трябва да тичам да местя стрелките… Ето сега щяха да се сблъскат треновете, ако не бях аз, но това не мога повече да издържам. Трябва да тупам тъпана до обед, за да върви управлението на държавата следобед; аз също съм се обърнал на всичко. И с калпак, и с цилиндър, и с цървули, и с туристически обуща и шпори върху тях; пояс и фрак и всичко това едновременно…

         Почнах да се смея.

         — Да кажете така да Ви нарисуват, тогава няма нужда да Ви се пише история… Като видят тая картина, ще разберат…

         — Не мога повече, нямам хора, нямам сили. Останал съм с един сополив Груев. Няма до кого да се допитам за нищо… Не мога вече…

         — Като не можете, ще дойде някой, който може. Една държава и народ не може да се спре. И без петли ще съмне, но трябва да се направи нещо…

         — Чувствувам, че тая Добруджа ще ми бъде гробница. Ще повлече Карол крак и аз подпре му.

         Това малодушие ме възмути.

         — Ама това е срамота — казах — Вас Ви поднесоха на тепсия Добруджа и Вие пак сте недоволен. Ама то е грехота вече! Ами ако бяхте се били, бяха паднали стотици хиляди, ако сега свиквахте коронни съвети, като Карол Румънски, тогава?

         — Благодарен съм, Лулчев, на Бога, така е, но и мен е тежко — няма кой да ми помага. Не мога повече да издържам. Нали видя как мислят, правят.

         Тогава му заговорих за Божилов и Габровски, че и двамата не са си на мястото. Че единият е кабинетен, не знае как да работи със сърцата на хората, както Недев и Казанлиев, може да не са умни хора и Недев го доказа, като изтърва това, което му дадохте в ръката, но въпреки това те са хора, които разбират хората. А Божилов има връзка с първокласни мошеници и той за финансите сега е същото, което беше в политиката Кьосето. Той ми каза, че последният се е съгласил да отиде в Швейцария… Продължих разговора за Божилов. Па и за другите, които сега най-малко подхождат. Разбрах, че той се блазни от мисълта да има Кьосето със своята европейска култура и Луков с неговия церемониал… Заговорих му, че ще трябва да се направи манифест, с който да се благодари на Румъния и на всички останали държави, които са ни съчувствували. Изтъкнах му, че трябва да се използува това положение да се подчертае, както когато падна Кьосето, че ние вземаме нова насока в политиката. Тогава от балкански ние казахме, че нашият въпрос не е балкански, а европейски и ще чакаме разрешението му от Европа, както и става вече, но понеже това положение може да стане опасно при други условия, които утре може да се променят, то да се качим още една крачка по-високо. Да кажем, че ние приемаме Добруджа в името на новата справедливост, която ще претворява утре Европа, а не от тая или оная държава, като на всички, които в името на тая по-висша справедливост са ни дали подкрепа. Тая позиция е необходима, за да не дойде утре Англия да ни вземе това, което Германия ни е дала… Той се замисли върху това… Казах му да избере форма и начин. Няма защо да се безпокои и да мисли, че ще му се смеят за церемониала — подобно нещо няма прецедент и няма следователно установения церемониал. Както и да го направи, така ще бъде. (В тоя момент говори Филов, че Добруджа е вече наша — 7.IX., 4 часа.) Казах му да извика всички бивши мъже държавни и да ги натовари да бдят, защото въпросът е, че всички трябва да вземат участие, защото той ми каза, че се е боял, че ще се омаскарим с това пред другите народи и ще се окепазим… Затова да натоварят всички с тая работа да представим държавата; като трябва да бъде щедър и даде много дрънкалки, а на затворените свобода, както бяхме вече говорили. Той обеща, че ще стори това. Ще види как да го направи, да не стане някой, като му казах, че и по-малко ще го лаят, като и те вземат участие във всичко. Казах му, че трябва после да помислим и за това, което трябва да става, защото парите и хлябът трябва да се вземат в честни ръце, защото е срамота в България да гладуват хора, да си недояждат…

         — Разберете, че всичко е набъбнало много между офицери и македонци, има, голямо негодувание.

         — Да, армията боледува. Аз зная, че тя не може да се излекува изведнъж от своето старо положение, но какво да правя. Това, което ми е по силите, правя, но повече не мога… Хора, нямам, хора…

         — Като ги потърсите както трябва… тоя народ не е само от негодници и мошеници. Има и честни, и достойни хора… Трябва да им се помогне да си отидат на местата. Това.

         Тогава започна да ми говори и за своята пепелянка, която сега не стигало другото, но му правела много въртели… На тая тема пак си поговорихме. Каза ми, че кракът му го много мъчи.

         — Разбира се — казвам му — като се тъпчете с разни лекарства — и пред мене гълташе нещо. — Вие оставете това, ами вземете за десет дни да ядете само диня, като не пиете никак вода, за да се пречистите, и тогава ще стане едно възобновяване.

         — Да, това е отлично и ще го направя — каза той. — И това е близко до ума — и започна да си съобразява гласно, че наистина щото да стане пречистване. Казах му, че нека се издума пред мене и да си каже каквото има или да го изпсува, но като ги свика след малко Филов и Попов да държи ясен език и решително. Значи да употреби днес за информация и ориентиране из всички страни (смени се правителството в Румъния), а после да действува бързо и решително, като не правят въпроси за дреболии, щом като са изтървали важното (но непременно да си оставят една врата за предявяване на претенции, и то с арбитър, пък тогава ще видим кой на кого ще има да дава). Вчера говорихме и с Багрянов, че ако се вземе по-рано и се засее, Добруджа дава три милиарда лева жетва. После минахме с царя по някои второстепенни въпроси.

         Една констатация трябва да се има предвид сега: общо понижение на нивото материално и морално поради войната. Това е в целия свят, това е и в нас. Другото, което също така трябва да се отбележи като основно положение, то е неуравновесените идеологии, които се борят за надмощие в света: болшевизъм и националсоциализъм, либерализъм, демокрация. Понеже още никое не е взело надмощие, всяко „филство“ е още опасно. Трябва да се пазим от това. Ние имаме всичката свобода и възможност да се отдадем на стопанско разширение и организиране и военно подготвяне.

         Като пишех това, след два дена дойде и известието за подписването в 3 часа и 20 минути на договора между България и Румъния за Добруджа. Имаше крясък и още повече ще има. Слава Богу, докрай да не окепазим хубавата идея за мирна придобивка с някоя байганьовщина, Бог да ни пази! Стана най-после това, което им се каза, че България ще си вземе Добруджа по мирен начин, без война! Някога се смееха и подиграваха — сега вече дано повярват, че за Бога е всичко възможно! Бог да ни пази и помага!

         * * *

         Ваше Величество,

         Днес е денят на Любовта, Вярата и Надеждата — заедно с Мъдростта (София). По тоя повод Ви изпращам подарък — няколко мъдри изречения, които моля да прочетете.

         „Аз, Господ, те призовах в правда и ще те взема за ръка и ще те пазя, и ще те поставя завет на людете, светлина на езичниците.“

         „С краката си ученикът ще отиде при доброто, с ръцете си ще го направи, а с устата си ще го каже. И трите свята трябва да вземат участие в доброто: езическият, ангелският и божественият.“

         Главата на ученика трябва да е винаги изправена, а не наведена. Когато тя е наведена, лесно се възприемат отрицателните мисли и настроения. А когато е изправена, той се свързва със слънчевите енергии и положителното в живота.

         За нас слънцето е израз на колективна дейност на същества разумни. Като работят и мислят, те изпращат светлината на целия свят. Ние наричаме тази светлина слънчева. Чрез червения цвят те изпращат живот на земята; чрез портокаловия носят индивидуализъм в съществата; чрез жълтия пращат интелигентност; от зеления — подтик за растене; чрез синия — вяра и надежда; чрез виолетовия те внасят във всички живи същества сила да се борят с мъчнотиите и да ги преодоляват.

         И тъй чрез мозъка си человек определя изобщо отношенията си към природата; чрез дробовете си той уравновесява тия отношения, а чрез стомаха той ги реализира.

         Да вярва човек в Бога, това значи да не се съмнява никога. Истинската вяра изключва всякакво съмнение.

         Човек е дошъл на земята да се учи, да прави опити, за да се приспособи към божествения свят.

         Колкото и да философствува, в края на краищата человек трябва да изпълни волята Божия.

         Никой човек не може да забогатее, докато Божието благословение не е с него.

         Смъртта е неизбежен процес, но важно е как умира човек — със съзнание или без съзнание за това, което става с него. Който е работил с любов и прилагал закона на доброто, той умира съзнателно, като продължава да живее след смъртта си.

         В природата морал няма — хармония има!

         „Злото е неизбежен спътник на доброто.“

         Подпис: Люб. Лулчев

         Помнете, че колкото повече учите, колкото повече Ви се говори, толкова повече се изисква от Вас.

         Само човек, който има ум, може да осъществи любовта като сила.

         Докато любовта не влезе в света, той няма да се преобрази.

         Злото е силно само затова, защото хората го обичат. Обичта към злото му придава сила. Злото черпи сила от любовта. Въпреки това обаче стремежът към доброто никога не може да спре!

         Злото е пътят към смъртта. Доброто е първата връзка с живота. Няма по-велик акт от този да направиш едно добро, защото по този начин ти предизвикваш Бог да се прояви чрез тебе в своята любов, мъдрост и истина!

         Преписах ги от разни места, както се паднаха, като ги нарекох за Вас.

         От сърце пожелавам да Ви принесат полза.

         30.IX.1940 г.

         * * *

         Ваше Величество,

         Изпращам Ви някои сведения, които мисля, че ще Ви бъдат полезни. Вашият натиск зарадва мнозина граждани, защото на пазара се появи олио, макар в ограничено количество, а в халите излезе цяла рудница прясно масло… Трябва обаче система в тая работа. Всеки користник разчита на облагите, които ще му даде престъплението. Ако тия облаги се вземат заедно и с това, което е имал преди, то престъплението ще изгуби смисъл и ще намалее съвсем. Моля, подтикнете работата в тая насока, защото положението в населението се влошава, без да има достатъчно обективни причини за това.

         2. Вашият манифест (между многото безкрайно много речи, заповеди и пр.) си остана образец по-сдържаност, значение и смисъл! Всяка дума бе премерена и на мястото си, това отбелязаха всички среди (на някои им прилоша от хубавината му!). Позоваването на Бога — на това вечно и непреходно — беше отлично! То опомни мнозина, които се кланят на днешните богове, като забравят вчерашните, а не знаят утрешните…

         3. Позволявам си да напомня някои неща, за които имам причини.

         Неутралитет! Нека се помни, че това, което Германия и Англия си позволяват, не е позволено и за България! Водете политика на светлина, в която няма да почувствувате някакво вътрешно раздвоение!! Имате ли го, стоп! Това е съдбата, която Ви предпазва.

         4. Грешките на Англия създадоха Хитлер и Мусолини, но и поправянето им ще обърне течението на друга страна. Но ако новите победители направят същите погрешки, ще имат и последици! Добре да се обмислят нещата и да се не бърза, защото кръстопътят, на който сме, има много пътища, които не са еднакво безопасни…

         5. Четем по вестниците, че английският крал спохождал сега народа си из скривалищата… Мисля, че няма нужда да паднат бомби, за да тръгнете да го спохождате и Вие, за да чуете това, от което страда. Извинете, че Ви пиша това, но знайте, че Вашият народ страда сега от несгоди, 90% от които може да се премахнат и следователно са излишни! Няма кой да се застъпи за бедните хора. Бог и Вие тука на земята сте като баща, влезте в ролята си, бъдете строг и взискателен, обирниците, джамбазите с народната чест и благополучие са страхливи и ще се приберат в дупките си, щом усетят дебелия край.

         При това трябва да се помисли за една система, която ще поощрява доброто и ще му дава път и насърчение.

         6. Психическото положение във военните среди сочи, че имат автономни центрове. Между подофицерите особено се работи на социална база, също и между по-младите офицери. Има нещо, на което трябва да се обърне внимание. Прилагам Ви някои писма, които моля да прочетете внимателно. Хубаво е да се използува сегашното положение, да се отстранят негодните материали и методи, да не загазим утре по-лошо. Нека това го сметнем като „пробно“.

         7. Моля, сторете нещичко за това, което ми обещахте по-рано и което е припомнено в молбите отделно (помилванията).

         Досега всичко, слава Богу, върви добре. Моля Бога да Ви дарява с мъдрост и сили да изтраете и с любов към тоя народ, за да успеете да дадете отпор на всички тъмни сили за обща радост. Бог да Ви пази.

         Люб. Лулчев

         30.IX.1940 г., София, Изгрева

         * * *

         Търговски информации

         1. Въпреки строгите наредби да се декларират наличните количества вълна и до днес не са декларирани 600 тона вълна, находяща се в складовете на Сливен и Габрово — АД Христо Райков.

         2. Даденото напоследък повишение на платовете, уж произведени след 1 август 1940 година, няма никакво основание, както и даденото повишение на трикотажа и вълните.

         Това може да се докаже от всеки незаинтересуван ревизор.

         3. Фирмите АД Стойчев — Габрово и АД Иван П. Кирчев са отказали да продават прежда, въпреки че са имали, както са казали на приятели, но чакали повишение. Това може да се хване от полицията.

         4. Калкулацията на плата за военните доставки (наряди военни). Натрупани са много печалби, защото доскоро не е имало контрол на сместа за необходимия артикул.

         Това, ако искате да покажете, че се интересувате от доставките им, знаете шмекериите — това са сведения верни, проверени от вътрешни хора, които ги оспорват, ще лъжат!

         * * *

         Ваше Величество,

         1. По сигурни сведения новият посланик на Югославия в Москва не е никак разположен към нас. Преди месец и нещо същият беше посрещнал Недялко Атанасов с думите: Ще се бием ли пак? Бил близък много с военните.

         В Москва ще трябва да иде човек, който да може да парира неговите ходове.

         2. На много места реколтата ни е компрометирана от градушки, наводнения и пр. Никак не ще е излишно, ако се вземат навреме мерки да не се изнесе повече, отколкото трябва (защото има и неофициални канали, през които, изглежда, ще изтече бобът и олиото…). Алчните търгаши трябва в тия времена да се третират като национални врагове и да се приложи конфискуване на имотите им, на такива типове кесията е най-чувствителното място на съзнанието им…

         3. Езикът на правителствените комюникета за стачките бе правен с един маниер, който си имаше място преди 20 години, но сега, когато се смятат за държавни строители… При това имаше и наивни несъобразности — обявяват решението на Министерския съвет, току-що взето, и казват, че целият народ го одобрявал, като изпускат предвид, че всички едва сега го узнават…

         Слава Богу, че дойдоха известията от Москва за осемдневна работна седмица навреме — това подействува като студен душ на много глави… Но все пак колкото по-скоро се мине на нормални отношения и главно справедливи — толкова по-добре (справедливи не да се разбира някак отвлечено, а да се третират и двете страни според закона и еднакво, защото има станали нехубави работи между работници и полиция, които може да радват само враговете на България). Прилагам Ви едно писмо на човек, натоварен от мен да провери. Полицията изглежда, че не смята работниците за българи… В Пловдив също са били бити работници. Ако стачките наистина са били малки (според изявленията на министъра), тогава защо се прави тая мобилизация — то е да се стреля с топ по муха. Добавката в писмото вдига малко завесата на работите в общината. И там докога ще търпите станалия вече пословичен кмет?

         4. Ако обичате, сторете нещо да се проверят навреме и внезапно военните материални складове, докато е време. Да не става нужда утре да се реквизират обуща и дрехи.

         5. Радио София е погнало наново Георги Бончев (ул. „Чаталджа“ 6) за предаването, което той направи с разрешение на генерал Бойдев — завели са наново дело (справка № 5555, Паркета София). Грехота е вече да се отнасят така с това даровито момче дармоедците на Радио София, които, сами бездарници, не позволяват на никого да знае повече от тях.

         6. Прилагам Ви една бележка, дадена ми от верен информатор, който е видял с очите си писаното. Може да го проверите неофициално (защото официално ще прикрият всичко — мошениците в България сега са синджир марка — подкрепят се). Просто се чудят вече хората накъде ще стигнем с такива отношения.

         Много моля да ме извините, че смущавам почивката Ви, но мисля, че огънят трябва да се ограничава, докато не е взел размери на пожар.

         Прилагам три писма.

         С почит: Люб. Лулчев

         27.IV. 1940 г.[1], София, Изгрева

         * * *

         Информации

         1. Притворени към настоящото пращам две писма. Моля да ги прочетете, макар че са малко длъжки. Те ще Ви кажат достатъчно. Грешки има, и то големи. Не е въпросът да ги обсъждаме, а да благодарим на Бога, че има време и възможност да вземем мерки и да ги поправим. Недейте оставя това така, защото после ще стане по-лошо.

         2. Прилагам Ви две калкулации, които са проверени и верни, за да знаете къде и как се лъже държавата и тия от държавата, които искат да се лъжат… Дайте работа на Пантев[2] — той е способен, нека се постарае и резултатът ще бъде отличен.

         Има и още някои работи, но се боя, че ще стана отегчителен.

         Пращам Ви и една друга бележка, която говори сама за себе си.

         30.IX.1940 г.

         * * *

         Молби

         1. Обещахте ми да наредите отварянето на VI клас в Лъджене. Решение за това има от административния съвет на Министерството на просветата от 15. VII. 1939 година, одобрено от министър Филов, но непреведено в изпълнение и досега по причини, които Ви казах — да се не увреди на Пещера, която е на 20 км от Пазарджик, а Лъджене на 48!

         На 30.VII.1939 година на гара Света Петка това е излагано и на Вас лично от делегация и Филов там още обещал, че това ще стане за учебната 1940 година.

         Най-после, струва ми се, династията на Кьосеивановците още не управлява България. Още повече това е онеправдаване на тия хора, които от своя страна са се задължили пред министъра писмено, ако им се даде VI клас (а не цяла гимназия!) да отварят: а) пансион за външни ученици; б) да дадат собствена нова великолепна сграда с уредени кабинети; в) финансова издръжка на учителите, ако министерството няма кредит; г) над 120 ученика за VI клас. В случай че няма учители, да се командироват учителите на Пазарджишката гимназия, където две паралелки са само ученици от Лъджене! Освен това от същото село там се учат 44 души от VII клас и 33 и за VIII клас! До Вас са подавани досега по тоя повод седем (7) молби-изложения на въпроса, но навярно не са се и мернали пред очите Ви. Молбата е справедлива — не е за кръчма, а за светлина на един край, сторете си труда да кажете две думи и ще стане.

         2. Бях Ви молил за помилването на агронома Димитър Нечев. Бяхте ми обещали да сторите това и много ме зарадвахте с Вашата готовност да помогнете на един млад човек. Той вече излезе поради излежаването на наказанието си. Моля да имате това предвид.

         3. Пак си позволявам да се обърна с молба за онзи нещастен изобретател на „черния“ предавател. Апаратът му е още задържан от Радио София, както Ви писах и по-рано. Но сега му се случило и нещо ново. По случай Добруджа същият се разчувствувал и Ви писал едно писмо, в което си описвал хала и Ви молил в общата радост да го зарадвате и Вие, като му разрешите да си вземе обратно предавателя, да го поправи и предаде на флотата, чийто възпитаник е. Писмото е сдържано и учтиво (черновата ми донесе, та я четох). Резултатът неочакван, викат го в полицията и му заповядват да престане да се занимава вече с разни предаватели, че може да му се случи нещо много лошо и пр. Да сте разпоредили Вие това, не ми се вярва. Но ако наистина е невъзможно да се стори нещо за това нещастно момче-изобретател, извинете за безпокойството. Мен лично се струва, че то би свършило отлична работа, стига да му се даде една малка подкрепа. А сега го преследват като бясно куче и искат да се отказва тъкмо от това, което дава смисъл на живота му…

         Колко труден е пътят в България на честните и способни хора!

         Вие може би получавате много молби и Ви е дотегнало да се занимавате с тях.

         Но все пак е хубаво да се молят на Вас, отколкото Вие некому. Когато имате разположение, сторете нещичко.

         4. При помилванията, моля, не забравяйте тия, за които говорихме, които са в Централния затвор, а също и тия, които са интернирани в Рибарица.

         * * *

         Среща с царя на 18.X.1940 г. в генерал Стоянов

         От 8 и 15 до 9 и 45 сутринта

         Положението преди срещата фактически беше такова: (гледай отделен лист за това).

         На 14 т. м. английският крал беше пратил писмо-телеграма, с което пише, че се радва за Добруджа, че си спомня словата за мир и че и Англия не е безусловно за статуквото, а за споразумения по мирен начин между народите, без насилие.

         На 15-и германският Рихтхофен беше заявил на Попов да побързаме да се наредим до Унгария, Румъния и Япония, за да не закъснеем, ако утре стане нужда да се водят преговори, на което Попов му беше отговорил, че е срамота и че той се обижда да го сравнят с Румъния, влязла вчера, когато България страда от 20 години наедно с Германия и пр. Срок беше даден до 19-и, събота, за отговор. Аз им казах, че това се дължи на българско бутане на разни генерали и професори, които искат да стават министри, а не само на германците и че трябва да се види и Русия какво ще каже. Италианецът държеше исо на германеца. На 17-и дойде пратеник, специален куриер от Мусолини с писмо, в което се казваше, че той мисли до края на месеца да ликвидира с Гърция и че при това ще има условия България да се справи със старата и справедлива кауза за Бялото море. Като му съобщава това, той нищо не иска от него и да е свободен да постъпи тъй, както съвестта, дългът на цар и доброто на народа му го задължава. С това се показва, че между Германия и Италия няма единство, а това окуражи царя. На срещата говорихме по тия въпроси, които засегнаха армията, в която той ще прави промени, говорих му за Михов и др. и за скъпотията и спекулата. По външната политика се установихме: 1. Да пише писмо на Мусолини, с което да му благодари за добрината и за свободата, която той му оставя да си избере как да действува. Казах му да пише, че победите създават слава, но още по-добре е, ако може с мир да постигне резултатите, като запази ценния живот на италианците за бъдещето, когато ще се нарежда съдбата на света в новия ред. 2. Писмо на Хитлер, в което да му изтъкне, че повече от това ние няма какво да даваме и че взимане на страна ще ни лиши от много, без да допринесе нещо нито за нас, нито за Германия, и че напротив, по-добре е да можем да останем неутрални, за да послужим за посредници — писмото на английския крал. При това да му пише, че Германия достатъчно показа на света какво може, да направи и няма смисъл по-нататък да се отива в тая насока, че е по-добре да се запазят живите сили за организиране на света — бъдещето. Ако се продължи войната, може да се намесят и Съединените щати и др. и тогава ще бъде по-лошо и пр. в тоя дух. Казах му и повторих, че между Германия и Русия всичко не е гладко, и затова Германия предпочита да дойде в Румъния, вместо да нахлуе в Англия, че да запомни, че тук ще бъде Русия и че ако ние вземем страна, ще стане това, което казва в писмото си английският крал — ако не запазим неутралитета си, ще станем арена на битки…

         3. В писмото си до английския крал да каже, че той си спомня също за словата за мир, които му е говорил някога, че с тоя мир той държи още и би желал да го види между големите велики народи, които досега са водили цивилизацията и които сега се взаимно разрушават без полза; че ще е добре на германския героичен народ да се даде ход да приложи енергията си в творчество и уреждане вместо в разрушения и пр. в това направление. Значи да му направи посещение да си и представи условията за мир, защото са доста на зор. Ако може да помогне за мира, ще спаси живота на мнозина и с това ще допринесе на човечеството. В това направление минахме на помилванията. Отвсякъде има само добри отзиви. Той ми каза за Свилен, че бил много лошо, и тогава на 5-и той мислел, че ще умре, и отишъл да го види и той му казал:

         „Много се издигна с тази прошка, която направи за Дамяна. Той сега, като го срещнеш, ще се разбереш по-добре, отколкото с Кьосето. Но на тебе старият ти бърка много (Фердинанд).“

         Царят каза:

         — Много се молих на Бога да го поживи. Казах: Господи, аз пуснах най-големия си враг, а ти ми вземаш най-добрия приятел…

         Четохме после телеграми от Берлин, в които Драганов казваше, че впечатлението му е, че с Русия работите не отиват добре и че за да ни притиснат германците, вината е в наши хора, които са правили политика, и даваше наставления тоя сукин син да отидел Попов оттук при Рибентроп, вместо той сам да се запретне и разсее тия интриги. Казах на царя, че тоя човек се е побъркал нещо, защото, вместо да си върши работата на пълномощен министър там в Берлин, тоя даваше по-рано инструкции на царя как да посрещне един професор, а сега пък на министъра си да отиде от 2000 км да види Рибентроп, когато той е само на два километра от него и може да свърши същата работа, пък и затова е там… Царят бързаше, защото имаше Министерски съвет в 10 с Филов и Попов. Остана да говорим друг път по останалите въпроси: формиране щаб за работа и пр. Следобед дойде Севов и ми каза, че германците почнали да бият отбой, че не било за събота, ями за 10 дена срок да отговорим, че ако може, да се не прави въпрос и пр. Предполагам, че от Русия са получили в зъбите или в Берлин са разбрали, че са жалки оръдия на професорчета, кандидати за министри, че от това, което им даваме, повече не може да се вземе. Бог да пази България — това е — сега българите са по-опасни за нея от чужденците — пуста алчност за власт и богатство…

         * * *

         Ваше величество,

         Справедливост — това значи да постъпиш с другите тъй, както искаш с тебе да постъпят.

         Учителят

         В бурните времена, които преживяваме, справедливостта е най-необходимата основа за живота както на човека, така и на всяко общество. Не е въпросът за условната „законна“ справедливост, а за онзи дълбок принцип на равновесие, който крепи еднакво както световете, така и душите и държавите. Днес, когато нашите надежди са възложени единствено на справедливостта и разчитаме на нея за постигане на нашите идеали, трябва всички да сме по-справедливи отвсякога! Ако ние вървим с нея, и тя ще върви с нас и ще ни помага.

         Вас отново Ви подтикват да станете страна спрямо някои, вместо да бъдете само справедлив баща спрямо всички.

         Всеки човек има свобода от Бога — да постъпи така, както намери за добре при единственото условие да носи и последиците от своята постъпка!

         Моят дълг в случая е да Ви помоля да бъдете по-обективен от всеки друг път, поради ред причини, които ще Ви станат по-ясни в близко бъдеще.

         С почит: Люб. Лулчев

         29.X.1940 г., София, Изгрева

         Самата организираност на този вой сочи на голямата заинтересованост на една известна вече на обществото тайфа, единият член, на която е притиснат до стената, и тя иска реванш! И то на всякаква цена и веднага. Бързат и бягат от светлината на правосъдието тия, които имат причини за това. Защо не се почака поне краят на следствието, пък тогава да се вземат такива строги мерки срещу тоя, който, спазвайки закона, го даде на прокурора? Алармите с интерпелации и пр. е стар трик, който се употребява и при Недев и др., защо му се поддавате? Пък и да има, какво страшно се крие в интерпелацията — нали се търси истината? Кои са тия, които бягат от нея?

         * * *

         Информации

         Прилагам Ви една част от обвиненията, за да разберете защо напоследък Торбов стана толкова „неудобен“. Повече по въпроса може да Ви каже следствието.

         Самата организираност на този вой сочи на голямата заинтересуваност на една известна вече на обществото тайфа, единият член, на която е притиснат до стената, и тя иска реванш!

         На коневъдната изложба в Бяла Слатина селяни са задали няколко парливи и злободневни въпроса на присъствуващия министър. Той се оправдал приблизително по следния начин:

         „Какво да правим? Ние сме чиновници. Така ни заповядват така работим. Царят си върти всичката политика!“

         Така си измиват ръцете хората, които са неспособни да разберат даже какви са и защо са турени на тия места. Бог да Ви е на помощ!

         Полковник Борис Димитров, за когото Ви говорих да бъде преведен в 6-и полк, е същият, на когото докторът беше „излекувал“ моментално детето с една инжекция — умряло в ръцете му! Вярвам, че ще си спомните за него.

         * * *

         Ваше Величество,

         Единственото нещо, което осмисля човешкия живот, е любовта. Ние не говорим за обикновената човешка любов, но за онази любов, която внася идеали в човешката душа, която заставя сърцето да чувствува правилно, умът да мисли право и волята да действува разумно.

         Учителят

         В една държава не законите управляват, а хората. Ако управляваха законите, нямаше да има престъпления.

         Трупането на нови закони, когато и старите се не изпълняват (а дори няма и възможност да се знаят — тъй много са станали!), е погрешен път.

         В настоящия си вид и Законът за защита на нацията е с погрешно становище, на което един ден резултатите ще плащаме всички — включително и Вие лично. (За какво се отварят тия фронтове вътре в страната?) По-рано имаше Закон за защита на държавата, сега на нацията… Кой и от кого ще защищава нацията? Нацията не е фикция, а жизненост, която носи сама по себе си своята защита и имунитет като всеки жив организъм. Нека престанат тия „грижи“ на чиновници, поне в тоя им вид, както са ставали досега, защото ми се струва, че народът най-после ще изгуби търпение един ден и ще скочи да счупи главите на „благодетелите“ си…

         Колкото по-малко изключителни закони има в една държава, толкова по-добре е за нея — и за населението, и за управляващите я. В нас не закони липсват — имаме такива, за износ даже, а изпълнение на законите! Време е да се даде ход, оценка, подкрепа и насърчение на честните и почетните хора, които не липсват в България. Тогава и без много закони животът ще върви по-добре, с по-малко корупция и мизерии. (Ако не стане това, рискуваме да се задушим всред несгоди и безредия, създадени от… много закони… и от желающи да се разпореждат и без нужда подражават на чужди държави саморасли „гении“…)

         Вътрешното ни положение и без туй не е много цъфнало, нека пазим да не завърже без време някой неочакван плод!

         С почит: Любомир Лулчев

         9. XI.1940 г., Изгрева, София

         Във въпросния закон се дава широко място на еднолични решения, а това е да се отворят широко вратите на произволи и пр., което и сега става без закон…

         * * *

         Ваше величество,[3]

         Единственото нещо, което осмисля човешкия живот, е любовта. Ние не говорим за обикновената човешка любов, но за онази любов, която внася идеали в човешката душа, която заставя сърцето да чувствува правилно, умът да мисли право и волята да действува разумно.

         Учителят

         В една държава не законите управляват, а хората. Ако управляваха законите, нямаше да има престъпления. Трупането на нови закони, когато старите не се изпълняват (дори няма възможност да се знаят и от специалистите даже — толкова много са станали), е погрешен път.

         В настоящия си вид Законът за защита на нацията е с погрешно становище, на което един ден резултатите ще плащаме всички, включително и Вие лично; това е предговор за едно бъдеще, в което не Вие, а други ще управляват! Кой и от кого ще защищава нацията? Нацията не е фикция, а реална жизненост, която носи само по себе си своята защита и имунитет като всеки жив организъм. Тя изтрая през вековете, когато нямаше и помен от българската държава, та сега ли ще я „защищават“? С подобни закони хората нямат бъдеще. Всеки закон трябва да е израз на известен принцип и да се диктува от необходимост. Никой други народ нямаше повече закони от еврейския, а какво е днес положението му?

         Колкото по-малко изключителни закони има в една държава, толкова по-добре е за нея — и за населението, и за управляващите я. В нас не закони липсват — имаме за износ даже — а изпълнение съвестно на законите!

         Време е да се даде ход, оценка, подкрепа и насърчение на честните и почетни хора да влязат в управлението на държавата — такива не липсват на България. Тогава и без много и изключителни закони животът ще върви по-добре, с по-малко корупции и мизерии.

         Във въпросния закон се дава широко място на еднолични и безапелационни решения, които ще отворят широко вратата на произволи. Защо да се създадат нови страдания — и без туй те са предостатъчно днес; навсякъде нови насилия — те и без туй ги има… Благото на един народ трябва да бъде общо за всички — всеки според степента на развитието му, но всеки да може да се ползува!

         Пишем Ви всичко това, защото желаем доброто както на Вас лично, така и на народа си, в никой случай не бихме искали да имате участта на баща Ви…

         Вътрешното ни положение и без туй не е много цъфнало, нека пазим да не завърже без време някой неочакван плод!

         С почит: Люб. Лулчев

         9.XI.1940 г., София, Изгрева

         Във въпросния закон се дава широко място на еднолични решения, а това е да се отворят широко вратите на произволи и пр. . . ., което и сега става без закон. . .

         ------------------------------------

         [1] Така е в текста. Вероятно това писмо е писано в края на септември 1940 г. — Б.съст.

            [2] Полк. Атанас Пантев, директор на полицията, прогермански настроен, привърженик на Българските национални легиони.

            [3] Включва се и преработеният вариант на писмото от 9.XI.1940 г., който е допълнен след срещата на Лулчев с П. Дънов на 10.XI.1940 г. и 8 часа сутринта. — Б.съст.

           

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×