Jump to content
Ани

13. Срещи: 9.XI.1940 г. до 25.XII.1940 г.

Recommended Posts

9.XI.1940 г.

         По повод на Закона за защита на нацията писах едно писмо на царя на 9.XI.1940 г., а той ме извика на среща в Стоянови на 11.XI. в 9 без 1/4, но аз отидох в 9 без 5 и той беше вече дошъл. Преди това се отбих при учителя, той ми каза няколко думи. Без закон не може, но България трябва да има най-меки закони. Ние нямаме нищо против никого, но правда трябва да има. Гнилата греда сама се изключва от работа. Да се премахнат своеволията в закона.

         Царят почна с охкане, охкане, като седна на един обикновен стол, а аз седнах на канапето, гдето той по-рано сядаше.

         — Не може, Лулчев. Така си е било някога, така си е и сега, или се разрушава, или убиват тоя, който седи на трона. Това и историята го е отбелязала. И аз (това беше по повод, че го поканих да седне на канапето, а той седна на стола) не правя изключение… Ще карам, доколкото мога, но разсипвам се…

         — Чакай де, още не си седнал на трон — засмях се аз — още си на обикновен стол…

         — Ние сме поколение, което си отива. Ние не можем да разберем някои работи, които идат, това е трагедията ни. Ето скоро моите министри ми говориха, че Германия ще победи и пр. — Но казва ми: — Това вярваме ние, които сме расли с нея и които утре може да си изгърмим с нея, но народът се надява на Русия, колко повече ние трябва да държим.

         Чете ми едно писмо от Драганов от Берлин, в което пишеше за срещата си с фон Папен и между другото потвърждаваше, че ако германците не превземат Англия през зимата, на пролетта, като им дойде американска помощ, ще бъдат в безизходно положение. Пишеше също, че навсякъде се разправяло, че Италия имала едно сигурно средство тайно да победи Гърция. Това било… германската армия…

         Говорих му за закона… Каза ми, че не го е още чел, че ако искам нещо да му кажа на какво да обърне внимание. Прочетох му няколко члена и му казах, че и сега изнудват много евреите, но че тъй както е направен, законът дава място на много произволи и безпринципни лични и заинтересовани решения.

         — Друго е, ако в самия закон се дават норми конкретни докъде е почтено и позволено, откъде започва непочтеното. А сега както е, може да се напада всеки и по чисто лични поводи.

         — Сега разбрах — каза ми той — значи трябва да се турят граници и норми, за да няма произволи. Аз много отлагах и не исках да го правим и ние, но сега вече, след като го имат в Румъния, Унгария и даже във Франция, реших, че е по-добре да се направи от нас, отколкото да ни го наложат.

         — Това, разбира се, е по-хубаво, но нека бъде справедлив и да затваря вратата за произволи…

         — Да, трябва да се даде да се шлифова… Аз самият не съм юрист, няма и нужда, но трябва да се внесе справедливост, колкото е възможно по-голяма. Това са преходни състояния.

         — Да, моята грижа е сега да отбивам тия германофилски течения и отвътре. Моята работа се усложнява от поведението на някои.

         — Между които е и Вашият баща.

         — Ами да, той е писал няколко писма на Хитлер, в които има много непочтено към нас… Но аз казах на Ганчев (генерала, който ме пита какво да каже на царя отец) да му каже да престане да конспирира срещу тоя, на когото преди 23 години целуна ръка като пръв негов поданик, защото не може да му прости, че той успява там, където той не можеше, и нещо повече, поправя и неговите грешки… Той се смая… Отлично, казах му, най-после нека чуе истината! Да, и на тръгване ми целува и той ръка!

         Говорих му за разиграването на гражданите със сиренето и кашкавала, когато те са в изобилие и ще се развалят, ако не се употребяват. Също за това разиграване вчера викат домопритежатели, днеска глави на семейства за карти и така разиграват с хиляди хора, когато десетина души може да ги разнесат по къщите, ако тия хора обичаха народа си. Казах му, че има писмо, и му го прочетох, че в Добруджа е посято 5 милиона килограма еврикирано жито, което не може да поникне… Тогава и той ми каза, че е забелязал, че е организиран саботаж от чиновници. Казах му и аз как агрономи разкарвали селяните с картофите в Своге и пр. Не трябва да се стои повече със скръстени ръце. Той се съгласи с това, че гражданската деморализация (мобилизация) е свърталище на такива отровни змии и превратаджии, но той каза, че сам не иска да се справя и трябва да му се помогне. Заприказвахме и за обирите в Добруджа, особено за непочтеното държане на офицерските дами и пр., които са обирали коприни, и говорих му дълго за това гражданско запасяване, което е против традициите на българина, и че по-лесно е да има в сто хиляди къщи по 10 кг боб, отколкото един склад с 1 милион, за които трябва сума разходи за чиновници, тефтери, и една бомба може да го разруши. Те въглища от 40 км не могат да докарат, като няма нищо, а утре, ако падне бомба и разруши тунел, как ще хранят София.

         — Те искат да покажат, че Вие не можете да се справите с тая работа — саботаж.

         Питах го за земетресението. Каза ми, че бил спокоен, защото е божа работа, потърсил само Евксиноград да пита как са и пак заспал утешен, че поне затова няма да го обвинят, че той е крив… смях се с него.

         Започна да ми разправя за царицата и за децата, с които беше говорил тая сутрин. Казал им, че Бог пази добрите деца, и те се успокоили. Симеончо се оплакал, че кучето му повръщало от земетресението.

         Говорих му и други работи, да свика министрите двама по двама, трима заедно, да не може да лъжат, ако са сами, после да им заповяда какво иска от тях. Поиска ми материали и аз му обещах да му дам. Тая вечер пратил Севов да ми каже, че Хитлер чел писмото му и го е викал лично да го види. Зарадвах се много, че поне сега той ще може да отбие интригите на нашите професорчета и генерали, които се сънуват министри…

         * * *

         Среща с царя на 15.XI.1940 г. в Стоянови

         От 8 и 30 до 10 без 10

         Викан бях, за да говорим по заминаването му в Германия. Преди това снощи ми говори Севов. Изглеждаше разтревожен от това, което става в парламента, искането на списъци на масоните от Габровски, когато и той самият е масон. Сондираше ме, понеже били зверове и вълци депутатите, дали не може да се разпусне камарата. Казах му, че там винаги са били такива. Приказвахме и някои други. Царят започна с болката си, на която празнувал 25-годишен юбилей миналата година, придобил я на завоя на Черна, и ми разправи с големи подробности как е станал боят, кого са ранили, как той останал, защото било лошо положението, като морална подкрепа, но бил с тънко шинелче и тогава сетил първата болка. След това започнах пък аз да му говоря за тревогите без нужда на народа и почнах да му чета изрезки и да му разправям случки, че напразно тревожат това население с карти, книги черни, задушница, справки и пр., че това е мъчение с нищо неоправдано, че той трябва да си каже думата, да чуе народът какво иска, а не да вика как не вижда какво става под носа му?

         — Внимавайте да не стане един ден всякакво разпореждане, защото народът, като се измъчи прекомерно, ще каже: циганин да дойде, но да тури ред. Да си не сменим ролите, Вие да викате, че може да се направи това-онова, а аз да Ви казвам, че не може вече.

         — А то тогава няма и да ме има — каза той. — Не мога сам, нямам хора. Излагат ме, нали видя какво направи Багрянов. Така ще направи и Даскалов.

         — Ти сега като отидеш, като се върнеш, може да заповядаш да престанат тия дивотии, защото никой не ще знае какво си приказвал там и защо го правиш.

         — Това не е лошо — казва той.

         — То е необходимо, защото, ако продължавате така да се тревожи народът, ще стигнем дотам да му скъсаме нервите, че като стане нужда, да не иска да ни знае, още повече, след като видя, че Добруджа се взе без война и значи няма защо да се прави война…

         Каза ми, че ще върви в Залцбург и ще замине в неделя сутринта с аероплан и няма много да се бави.

         — Те искат да ми направят трика, както направиха с Телекнис, Шушниг… — той ги изреди мнозина. — Да ме викат набърже, да ме тъпчат, да ме шашардисат и толкова.

         — Да, но ти имаш вече опитността на царицата (беше ходил на 13 с.м. във Варна да празнуват рождения й ден).

         — О, това е феноменално — и започна да ми разправя за нея и за Симеончо, който гледал лошо селяните и те го гледали лошо, и как той му разправил приказката за кръстника си руския цар, който не искал да гледа народа си, и как народът му се разсърдил и го заклал него и децата му…

         Разговорът мина върху интимни работи. Казах му да се не сърди, защото причината не е само в царицата, а е и кармична — нейната династия свалила тая на майка му и сега той е господар тука — воюването продължава въпреки волята… Той се изненада и после каза:

— Сигурно — и продължи разговора.

         Минахме после на отиването му. Казах му, че вероятно го викат да му кажат каква ще е ролята му и че сигурно ще искат да издрънчат нещо от това, което ни е признато вече, за да кажат после пред русите, че ние сами сме им го признали като отстъпка в тяхна полза от някаква признателност…

         — Да, и моето впечатление е същото — каза той — аз исках това и на Кока (Евдокия).

         — Вие ще бъдете буден, няма да взимате решения.

         — Да, и аз затова взех със себе си не Филов, а ще взема Попов, за да има нужда от Министерски съвет и пр. Те ще ми сервират нещо.

         — Но Вие сте в стихията си — барото! Най-после Вие трябва да бъдете смел, още повече че имате отлична позиция — по-рано това, което им казахте за англичаните, се вече потвърди — това, което им писахте в писмата, също.

         — Да, даже Мот[1], а Мот го заяви след пет дни на турчина, това, което бях писал! А също аз бях предупредил за италианската армия, че не я бива много като войска, и сега се радвам, че събитията ме потвърдиха.

         — Да, тези именно позиции, които имате, ще Ви дадат изходни положения за там. Но трябва да се направи нещо и за вътрешната политика. Ето за външната, както казахте, от 10 години, мир! — и това се поддържа. По вътрешната също трябва да вземете едно твърдо становище и да го кажете ясно, за да го знае, и когато министрите не вървят по него път, да знае, че те грешат, а не да се крият зад гърба Ви…

         — Да, Лулчев, но това е много по-трудно. Вярно е, за външната политика, но тя е отговорна и няма далавери, затова ми се не месят, за вътрешната обаче те мислят, че я знаят по-добре от мене, и има много далавери — там е всичкото. И да кажа на министрите си, зная, ще ме изложат и ще ме оставят да се боря сам с лигата, която по-рано беше в главите, а сега е в храната на хората (гражданската мобилизация). Не мога, ще ме изложат.

         — Ами като се върнете, кажете на военния министър да я разтури.

         — Ще ме издаде. Доволен съм от него, че поне не иска да става по-голям, но ще ме издаде…

         — С не може работите не се оправят, а с може. Гледайте да не съжалявате за пропуснатите моменти после. Тоя народ трябва да бъде уважаван и без нужда да не бъде тревожен. Преди да тръгнете, съберете министрите и им кажете поне Вашето мнение, пък ако искат, да слушат, ако не, ще имате после хубави позиции, когато искате да им дадете пътя, защото тяхното безгрижие ще роди бури, които всички ще трябва да понесем.

         — Добре, това може да направя, макар че няма много да ме послушат…

         Разговорът продължи в тая насока.

         Царят беше измъчен доста, но се държеше.

         — Вие сте намерили един бутон и току все него натискате.

         — Не, и депутатите ще подигнат въпроса в камарата, добре, нека ме улеснят. Аз ги оставям, нека се компрометират с тия си нареждания.

         — Добре е това, но да не стане повече, отколкото трябва, и да се хвърли вината във Вас, както са започнали вече, че всички Вие и децата получавате пари, а ако има някои като Хитлер, само той ще получава…

         Царят се огорчи. Казах му да отнеме външната търговия от спекуланти, да я вземе държавата. Обеща…

         Външната търговия да я вземе от ръцете на спекулантите, които печелят милиони, като обърнат населението, и се хвалят, че са негови приятели, а пикаят по главата му. Той обеща да стори това. Заприказва ми за Рибентроп, когото нарече своя антипод, на когото познава много добре характера и затова той не може да го търпи…

         — Няма нищо — казвам му. — Сега, като отидеш и като видиш с какви ограничени умове хората управляват 90 милиона народ, че искат и на целия свят да се наложат, ти ще се окуражиш и ще се върнеш с по-голяма решителност да туриш в нашата държава с една шепа народ повечко ред и справедливост!

         * * *

         Разговор, а царя на 16.XI.1940 г. в Стоянови

         От 9 и 1/2 до 11 ч.

         Царят ми описа събитията, които станаха след подписването и опита преди това да се обяви мобилизацията, а след това впечатленията си от демонстрацията.

         — Изглежда, че ги превариха — каза ми той. — Мнозина бяха още с маски.

         Описа ми поред лицата на Цанков, Мушанов, на Стойчо и пр., как са изглеждали, какво са му казали и пр. Каза ми, че унгарският дипломат изглеждал като човек, който е купил вехт автомобил за по-скъпо, като види други, който е взел нов и хубав — техният арбитраж и нашият без арбитраж… Разправи ми своите впечатления от Стефан и пр. Радваше се, че криво-ляво минало и че опасността, която щеше да избухне в нас, отиде в Румъния и Карол плати… Запитах го кога мисли да прави помилванията. Каза ми, че смята на 3 октомври. Казах му да не отлага повече и да има предвид, а не тая шарена тълпа, която го заобикаля, и тогава му заговорих, че трябва да държи за Русия, понеже тя ще бъде в бъдеще тука, а не Германия, виждах, че това никак не му изнасяше… Заговорих му за спекулата, която и без война се шири и народът ни се измъчва. Че това е срамотно. Че е грехота сега, след като се види, че Мажино не даде никакъв резултат, ние да продължаваме да заравяме милиарди в земята с укрепления на турската граница. Нека се правят къщи с тоя цимент, а не дупки по границата. Нашата армия е с настъпателен дух и няма защо да я превръщаме в къртици… и пр. Особено за народа му говорих.

         В неговото съзнание хлябът и маслото, олиото имат друго значение, отколкото в нашето. Срамота е в София да се яде мухлясал хляб! И при това на такива цени. Няма защо да се държат арестуваните в Рибарица и там да ги карат с бой да четат молитва… Това е садизъм. Народът е основата… Той трябва да мисли за тая основа. Да не става нужда Симеончо да сяда на таралежи… Заговорихме за Симеончо и оттам за караницата му с царицата, с която на 13-и т.м. е имал една ужасна разправия… Говори ми подробности. Казах му, че тя е проводник на тия, които не го обичат, а не че тя самата не го обича и че е по-добре той лично да страда и държавата да печели, отколкото на него да му е добре, а държавата да губи. Че той не трябва да се кара с нея, а да се помъчи да й обясни, че я обича, независимо от това, как тя се държи с него, защото разбира нейното състояние. Разговорът е много интимен, отнася се до децата, личните отношения и пр. и не ми се иска да го запиша, защото може да попадне в много ръце. Бог да ги пази и им помага!

         Обеща ми да се бори със спекулата, да стори нещо за отстранението й, а също му говорих да се откаже от плана да възпитава принудително младежта и му обясних, че при сегашното състояние, когато се борят разни доктрини за надмощие в Европа, по-добре е ние да не взимаме никоя страна, а да направим синтез от всички системи болшевизъм, либерализъм, социализъм, фашизъм и др. Да не събираме на едно място и гнилото, и здравото, защото ще има реакции и лоши последици. Обясних му, че трябва да се възпитава младежта и че това може да стане без милионите разноски, и за пример му дадох какво би струвало, ако си зададат за цел да учат децата на точност и в учрежденията, а също и в целия живот на държавата. Това няма да струва нищо, ще даде отлично резултат, защото точният човек трябва да бъде съобразителен и по тоя начин нашият народ може да придобие ценни качества и пр. Той се съгласи с това и обеща да стори нещо по тоя въпрос. Говорих му държавната система как изопачава всичко в нас. Например казах му сега, че млякото струва, като го носят вкъщи, 6 лв. Ако не ти харесва, сменяш млекаря. Сега ще отварят Дирекция за млякото, ще турят директор с 10 000 лв. заплата, поддиректор с 8 помощници и пр. с 3, 5,4 и пр. хиляди и всичко това ще се трупне на млякото. Резултат — цената му ще стане 8–10 лв., ще бъде най-лошото и няма да можеш отгде да вземеш по-хубаво… Това значи в нас, в България, социална грижа и подпомагане… Той се съгласи, че това сега е така. Говорих му в тая насока доста много. Какво ще прави, негова работа…

         Разправя ми, че Симеончо не давал да целуват сестрата, която се занимавала с него.

         Майка му питала и тя ли да я не целува.

         — И ти 22.

         — Ами кого да целувам?

         Целувай лакеите…

         Днес, 20.XI.[2], дойде Свилен, че го изпратил царят да пита дали да се оперира от апандисит. Заведох го при учителя и там той му каза какво да прави. На излизане, понеже не целуна ръка, аз го хванах за врата и му казах на шега, но и наистина:

         — Целувай ръка, прасе такова!

         Учителят се изненада от езика и жеста ми, но ми се видя много дебелашко и неговото държане, макар че външно беше крайно учтиво. И той си каза:

         — Извинявай, аз не знаех как да направя, много се смущавам. И сега съм целия в пот.

         А навън ми каза:

         — Като тръгнахме, идеше ми да бягам, да не отивам. А той такъв кротък човек…

         — Духовете искат да бягат, не ти — казах му аз…

         Свини (кожодери), всички ще[3].

         * * *

         Среща с царя на 29.XI.1940 г. в Стоянови

         От 8 и 20 до 10 и 20

         Бях в Чамкория и мислех да отивам на Мусала, когато ме извикаха, и се върнах на 28-и вечерта, а на сутринта отидох да се видим. Преди това бях при учителя и той ми каза няколко думи, които не си записах и сега забравих. Но най-главната мисъл бе, че на българския народ сега не трябва сила — той си я има, а трябва разумност и справедливост.

         Царят дойде веднага, току-що бях влязъл, и веднага седнахме на разговора. Той бе по-жив и по-енергичен, кракът го не беше стегнал. Виждал беше се с някакъв германски специалист професор, който му обяснил, че от настроението се образуват и кристалите, от които идат болките, и сега си турил една котешка кожа и взимал салицил и както аз го бях посъветвал — ядел тикви и сега се чувствувал по-добре. Започнахме разговора след това за отиването му при Хитлер, защото не бях се виждал след завръщането му. Как е станало пътуването и разговорът, който е траял близо четири часа, той ми разправи доста подробно, като за някой работи ме задължи да не казвам никому за това, няма и да ги записвам, а другото само ще скицирам, доколкото може да си го спомня, че моята памет не е особено силна. Хитлер е бил мек, сърдечен, внимателен, Рибентроп напротив „зазаался“, държал се с Попов доста натискателно — поизпотил го да влезе в Тройния съюз… Хитлер е говорил за своите планове и между другото е казал, че с Молотов са се разбрали, че те от Балканския полуостров ще взимат материали, но не искат там да отиват, и аз казах, и царят потвърди, че и той има впечатление, че с това Хитлер си е дал картата на Молотов.

         — Да, той като австриец е по-откровен и доверчив — каза царят.

         И аз мисля, че се е изказал.

         — Още повече имайте предвид — казах му — че Русия със своите 200 милиона народ и със своята болшевишка идеология няма да отстъпи мястото на едно недоносче идейно като националсоциализма да урежда света. Те правят всичко да затъне Германия по-надълбоко, за да може те да диктуват после. Самият факт, че те правят отделни и различни предложения от Русия, показва, че те действуват всеки за своя сметка — кой каквато риба хване. Затова и Хитлер иска да свърши войната с една неизхабена армия от 4 милиона души, да я има готова за всеки случай.

         — Да, и моето впечатление е такова — каза царят и продължи.

         Накратко, индиректно Хитлер го е запитал защо не влезем в пакта и царят е развил отлично тезата си, че България като неутрална по-добре задържа 24 турски и 7 гръцки дивизии, отколкото ако почне война невъоръжена, па даже и въоръжена, след толкова нещастни войни, когато народът ни не ще война, още повече, когато видя, че и без война си взе Добруджа. Хитлер му дал да разбере, че и той иска да запази нашия народ и че не би искал да навлиза във война в тоя край, но че ако му се наложи, може да мине през нас, но няма да остане тука, а ще остави всичко на България. Царят му казал, че има смисъл да влезе в тоя тристранен пакт, но ако е за мир, а странно е, че го канят за мир, а Италия отваря война. Тогава Хитлер казал, че него не питали по тоя повод. Тогава царят му казал и за писмото на Мусолини, което получил по-рано и за което Хитлер също не знаел. Царят казал, че не се е съгласил с неговото предложение, а също обърнал внимание на Хитлер да не почва война късна есен по тия места, защото Балканът си има свои особености и може да загази, както загазихме ние през 1912 година, когато нашата армия имаше ненадминат устрем, но стигна до калта на Чаталджа и затъна там; че в 1915 година в Македония с Макензен и в 1918 година с фон Щолц стана същото и пр. Хитлер е слушал внимателно.

         Говорил му е за своите световни планове, тогава аз му казах, че да се оправя светът не е работа на човеци, тя е божествена работа и че Хитлер, който по-рано казваше, че националсоциализмът не е за износ, сега иска да го налага на света. Но че това е естествен ход на нещата. Винаги една идея започва с личното, но сега имат и животните; после минава през националната форма, но силата на идеята е в нейната универсална форма. Там е силата на християнството. Та Хитлер там ще загази, ако не тури в основата една справедливост, която да засяга еднакво и тия, които влизат в тоя пакт и които не влизат — справедливостта трябва да засяга всички хора, тогава е силна и пр. Каза ми между другото, че Хитлер пожелал пак да се видят и че би искал да дойде и у нас, но за да не се претълкува нещо — той може да дойде до края на държавата и царят да прескочи пак да се видят; това той ми каза по повод на мойто настояване, че Хитлер в душата си иска мир, за да закрепи режима си и да се справи с новите препятствия. Тогава царят ми каза, че и той му говорил, че иска това, но казал, че тия лудите в Лондон не щат, че Чембърлейн или че Чърчил бил луд човек, че дядо му умрял в лудница (или баща му, забравих и пр.). Тогава аз му казах защо не пише пак едно писмо на Хитлер и на английския цар да им изтъкне, че никой няма полза от тая съсипия, че отиват толкова хора напразно, че толкова средства отиват, че с половината може да се създаде благосъстоянието на всички хора, че най-после ето, иде Рождество Христово, нека се опомнят малко и дадат мир на човеците, спокойствие на Европа. Бъди смел, му казвам. Мирът е нещо божествено и той ще ти помага. Защо да не направиш опит да спасиш хиляди живота? Най-после всеки трябва да направи едно усилие в това направление. Бог ще ти помогне. Да, това няма да бъде лошо, ми каза царят и тогава ми каза, че Хитлер искал пак да се видят.

         — Толкова по-добре. Пиши му по-рано, а ако имаш никакъв отговор от Англия, може и да се видите и пр. — на тая тема му говорих доста и той се съгласи да опита. После минахме вече на предложенията на русите, които донесъл Соболев[4]. Най-напред го приел Филов, за да има една ориентация приблизителна. Той му прочел 12 точки, но не му ги дал. После се видял и с царя, прочел ги и нему. Царят поискал да ги проучи, като преди това възразил доста добре и на тях. Каза ми, че тоя бил инженер и доста интелигентен (но си държал устата, наплашени хора). Хитлер казал, че Молотов бил доста разбран човек и че имал възможност да си поговори повече, иначе бил компетентен и пр. В главни точки предложили са повторение на това, което било предложено през юли 1939 година за двустранен пакт, според който се иска да се сключи между България и Русия, като тя ни подпомогне със средства и материали, дава ни Западна Тракия да си я вземем и понеже Турция имала агресивни намерения, то и Източна Тракия. Ако били заплашени реално интересите на Русия, България на Проливите — България да се намеси. Има обещание, че във вътрешния ред няма да се бъркат на България — това за мене за утешение, каза ми царят, и че ако ние сме с намерение да влизаме в Тристранния пакт, препятствия няма, защото и Русия може би да влезе там. Казвам му, това е въдица да вадим ние кестените; факт, че Русия и Германия не са на един акъл по въпроса за нас; че не става нито дума за Западните покрайнини, а това показва, че те работят и със сърбите в това направление, и най-после, като мислят, че може да го кажем на германците, турили са и това, че и те ще влязат в Тристранния пакт, за да ги насърчат да вървят да си чупят по-скоро главата в Англия… за насърчение… Царят им възразил, като защитил тезата си, че ние имаме национални идеали, но че искаме да ги постигнем с мир, както вече стана с Добруджа, както прави и тая силна и голяма държава Русия, още повече че ние не сме въоръжени и главно, че изкарахме три нещастни войни и че народът не иска да воюва, и като взе Добруджа и пр. Но във всеки случай да проучим въпросите, дайте ни един препис. Преписът бил даден. Но в туй време турците, които получили уверения от Ив. Попов, че Папен не носи война, а мир, и което се потвърдило, направили едно съседско положение в смисъл не може ли да се разберем ние помежду си? Политически и ние сме на два полюса, но географски сме на едно място и защо да си разваляме съседството заради тяхната политика? Нека да се държим едни за други в течение на работите, а отвънка да се мериме всеки според работата си.

         — Това — казва царят — аз вече го знаех и когато ми говореха за турската агресивност, мълчах, защото знаех как стои работата.

         Прочете ми после проектодоговора на руското предложение. То казваше, че България не е престанала да се отнася с уважение към Русия и когато са ни канили френци и англичани да отиваме да се бием, сме отказали — 1918 година против Деникин, че искаме мир и чрез мира да постигнем идеалите си; че нямаме, понеже сме много малки, интереси към Проливите, че се много радваме, че и Русия ще влезе в Тристранния пакт, и пр… в тоя дух.

         — Колко е хубаво, като избрахме една дума, мир, за ръководство и сега навсякъде ни е отворено — каза царят.

         — Да, защото е божествена дума, тя е бъдещето на света. Още по-добре ще е, ако за вътрешната политика се даде един основен тон на правда — да се заставят полека и внимателно да влязат в тоя път. Не може да става и вътрешната политика без ръководство. Факт е, че нашата интелигенция е повече купена и отива с Германия и че народът е с Русия. Тия два фактора не са се разбрали помежду си и слава Богу, защото ще стане на наша сметка… Ние хората светци не може да направим, но както казва учителят, и дяволът трябва да се впрегне да оре. Повече от всичко трябва да бъдем българофили — да направим всичко да съгласуваме усилията на тия вътре — народ и интелигенция, да се запази мирът и единството без излишни тревоги и сътресения. Ето Румъния изживява това, което имахме ние преди 20 години. Сега трябва да се вложи повечко правда и да се постигнат хубави резултати. Един народ като нашия, който за едно разиграване с това затъмнение показа, че може да слуша и да се подчинява на нареждания, колко повече ще стори съзнателно тона, когато се отнася до храната му, до облеклата и пр. Трябва да се съберем нарочно и за това пак на една конференция специално за вътрешната политика. Инак ще стават излишни сътресения и измъчвания на народа ни, а може без тях.

         Царят се съгласи на това, като каза:

         — Нека само да поотминат тия вълни, че ни заливат една след друга, пък ще турим едно мото и за вътрешната политика, та да тръгне, само не зная какво, а после и двамата извикахме едновременно:

         — Правдата — и се засмяхме. — Ще стане, щом и двама го казахме — почти едновременно пак рекохме, стискайки си ръцете. Той отиде да даде проекта, който бяхме попълнили тук-там с някоя дума, да го препишат и дадат на Попов да го внесе в Министерския съвет и след това да го връчат на русите. Според данните, които има царят, а днес и на мен ми казаха, че това предложение на Русия било пръснато из Ючбунар, та с това още повече се улесни задачата на нашето правителство да не го обвинят, че е нещо издало на Германия.

         Както и да е, засега Бог помага.

         Спомних си, че царят казал на Хитлер, че Чамурия — чамур, значи кал и в късна есен там, па и из Македония, е непроходима кал и пр.

         Другото, което говорихме, не можах да си спомня, а има и неща, които обещах да си не спомням… Във всеки случай царят ми се видя по-бодър и по-самоуверен, чувствуващ по-близко помощта, която съдбата му дава в най-мъчните времена.

         Дано Бог пази България, народа ни и него за по-светли дни!

         * * *

         Разговор с учителя на 15.XII.1940 г.

         В 3 и 1/2 до 4 и половина следобед

         Царят беше изпратил два хороскопа, от които единият отделно без фигура беше на Хитлер. Прочетох обясненията на учителя и по тоя повод се почна един разговор, част от който записах:

         Астрологическите отношения (влияния) с Германия трябва да бъдат внимателни, защото те са неблагоприятни за Германия (условията). Да не влага капитал в едно нестабилно дружество. От невидимия свят дадоха в 1918 г. възможност да реформира света, тя да го организира, а тя се погрижи само за себе си — и сега дават един наполеоновски урок, който мисли само за себе си, в края на краищата фалира. Така и стана с Наполеон. Сега дадоха на Англия един добър урок, но сега се намеси пък Италия и иска да уреди пак своите работи — и това влошава положението. Хороскопът се изменя. Марс сега се отдалечава (миналата година беше най-близък със Земята!). Сега Юпитер помага на българите. Тоя начин на разглеждане хороскопите като тоя, които им са изпратени, е механически.

         II. България по никой начин не трябва да воюва. Този хороскоп предпазва да не се свързва с Германия, но в тия хороскопи са насилени фактите, както и в американските миналата година. IV. Хитлер е изменил своята задача в по-благоприятна за него смисъл. Защо английските астролози не дадоха съвети на своето правителство? Не ги слушаха или не смееха? Хитлер има английска идея. Англия желаеше да тикне Германия на изток, за да я отдалечи от Средиземно море, но русите предугадиха тая работа и искаха Англия да върне колониите на Германия.

         С тая война европейските народи си подронват авторитета и ще усилят азиатското — Япония ще иска да организира Азия и Европа може да изгуби всичките си колонии, сега това се балансира донякъде с Китай и Съединените щати. Новият ред на нещата изисква политическа и социална справедливост. Казват, че Италия е отворила войната, щото е била излъгана (с Гърция). Хитлер чувствува нещата като медиум. Така и Русия е заинтересувана и затова германски войски не могат да минат през България. Да се прилага Божият закон. България трябва да се пази, защото много личности има подкупени от Германия, Италия и Русия и може за свои изгоди да тикнат страната ни във война.

         Фердинанд беше Венерин тип. Много умен трябва да бъде сега царят, той има малко жизнени сили и трябва да се пази от стълкновения.

         Вие лично (за мене), аз исках и по-рано да Ви кажа да не се увличате да се свързвате с Бурбонската карма. Стефан (владиката) и той е Венерин тип, и то в лош аспект на чувствата. За Багрянов — да не бърза, може работите да се изместят, както войната за Италия, какво ще стане? Гърците са лошо икономически. Русия е намесена и Германия, която иска Средиземно море, може да слезе и на Адриатика, както е притисната сега Италия… Всички те си имат скрити карти.

         * * *

         Бележки към хороскопите

         Хороскопите обикновено са недостатъчно пълни, понеже изчисленията и съпоставянията стават механически и в повечето случаи не се държи сметка за вторичните и третичните влияния, които, макар и по-слаби, в някои случаи имат решающо значение. Така например всичките хороскопи на Хитлер са неблагоприятни за него (особено американските миналата година, които предсказаха смъртта му), явно е, че има някои елементи на изчисления насилени или криво претълкувани. Има също някои астрономически данни, които не са вземати във внимание при астрологическите съпоставяния (например отдалечаването на планетата Марс от Земята — миналата година беше най-близо). При това Хитлер, който е медиум и има достатъчно връзки, заема съзнателно изгодна за делото му позиция, като от това отлага известни неблагоприятни за него и страната му положения, измени ги дори в благоприятни чрез съпоставяне и връзка с универсални идеи и нови задачи. Но във всеки случай Германия има да минава нещо неблагоприятно и трябва да се внимава много в отношенията и връзките с нея. Някога провидението даде възможност на Наполеон да внесе новия ред в Европа. Щом той тури личната кауза пред общата, лошите за него последици дойдоха. В 1918 година тая роля се даде на Англия. Тя тури личната си кауза пред общата — и дойде новата война. Германия засега е добре, дава урок на Англия и като мисли за себе си само, в края на краищата фалира. Но откъм Германия се намесва Италия, която иска да урежда свои лични сметки, и това изменя положението — влошава го.

         Ако войната продължи извън 1941 година, временният резултат ще бъде засилване на азиатските народи в ущърб на Европа.

         За България — не трябва да воюва! По никой начин! Сега Юпитер помага на българите (вместо Сатурн!) и това трябва да се използува.

         За царя — понеже царят има малко жизнени сили, през 1941 година трябва да бъде много умен и да се пази от стълкновения.

         Саморъчен подпис: Люб. Лулчев

         17.XII.1940 г., София, Изгрева

         * * *

         Среща с царя на 19.XII.1940 г. в Стоянови

         От 8 и 1/2 до 10 и 1/2

         На 18-и вечерта царят ми беше изпратил доста шифровани телеграми-рапорти от Берлин от аташето по печата, от Драганов — разговора му с Хитлер, който беше особено важен, и от Анкара, Виши, Рим, Лондон и пр.

         В разговора, който е траял час и четвърт, Хитлер е настоял да влезем в пакта, за да не ни закачат русите. Той каза, че когато Молотов поискал да влязат и русите във Варна и Бургас, Хитлер го запитал, защото Молотов му казал: „Както вие влязохте в Румъния.“ — „Но нас ни поканиха, вас каниха ли ви в България?“ Молотов замълчал. Втори път го запитах след малко, казва Хитлер на Драганов, той пак не ми отговори. Когато Драганов му напомня, че ако влезем в пакта, турците ще ни нападнат, Хитлер избухва: „Няма да ви нападнат, защото аз в 24 часа може да се споразумея със Сталин и Турция да изчезне от Европа. Те няма да смеят да ви нападнат.“ По други повод Хитлер казва за Русия (от което тъкмо се потвърди това, което отдавна им казвах, че Русия и Германия не са на нож още, защото Германия разрушава буржоазния строй, но ако протегне ръка да се съюзява, Русия ще й забие ножа…): „Аз имам 100 дивизии готови, с които може да се оправя с Русия за три месеца…“ Отбелязвам тия само пасажи като по-важни, а също и думите му, че е пратил офицери в България, които да видят какво е въоръжението на българите, и след като му докладвали те, тогава щял да си каже думата…

         Царят беше ме преварил и го заварих там. Почнахме разговорите — той на един стол, аз на канапето — напоследък аз седя на това място, което той имаше по-рано, а той седи на стола под предлог на ишиаса, но сега това вече е предлог само, но аз се правя, че не забелязвам нищо. По-рано обикновено седяхме един до друг.

         Разговорът се води главно върху вътрешното положение и външното и както обикновено за царицата, а също и за писмата, които да пише на Хитлер и английския цар за мир — това бяха главните теми, в тях се преплитаха второстепенни.

         Каза ми най-напред впечатленията си от депутатите по тронното слово.

         Спомена ми за някои, с които е разменил някои думи — похвали ми Сотир Янев, ломски един, варненски, Симеонов, Златния телец и пр.

         Каза ми, че Статев си оправил мерника, и пр., и пр.

         По външните въпроси остана да се печели време, като за целта най-напред да отиде Филов уж на лечение и да се види с Рибентроп и & и после, ако няма полза, да се смени министър Попов с Драганов или с други, но не Кьосето и пр.; да се спечели време до пролет, па там — каквото даде Господ. По вътрешната политика аз си настоях да се вземе външната търговия от държавата, а във вътрешната точно да се определи печалбата, защото сега държавата прави преговорите, а печалбите ги взимат частни лица, и то не производителите, а лъвският пай отива в ръцете на посредниците. После му заговорих пак за писмото до Хитлер и до английския крал за мир в името на човещината, в името на Христа, в името на бъдещето, което иска да си има хора и средства, защото, ако останат само развалини и без средства, ще дойде социалната революция и ще изгубят всичко тия, които не искат сега малко да дадат…

         На Хитлер да каже, че средствата ще са нужни за творчеството на новия ред и пр. Той каза, че ще си помисли, но аз настоявах за Коледа да стори това, че все ще се намерят някои да му благодарят, защото и едните, и другите им се иска мир, но не щат да се унижат да го поискат, а какво има, ако той хвърли мост. Колебае се, защото го е страх, че ще го изложат…

         — Мисля, че ще принесете полза на света, но щом се колебаете, то ще стане и без Вас, ще изгубите само една сгодна позиция за бъдещето, защото поне едната страна ще си каже: „Хубаво ни казваше, ако бяхме го послушали…“

         Колебае се, защото го е страх, че ще го изложат и ще мислят, че има някакви предложения, скрити от другата страна, и ще станат нежелателни работи. Особено се страхува, че англичаните ще го изложат…

         — Ще си помисля — каза царят и минахме на други теми, а после за царицата, за която обича да ми говори с много подробности. Изучих чрез нея поне добре италианците.

         — Е, както виждаш, пак има полза. Търпение — казвам му, — всичко ще си дойде на своето място и време — само търпение!

         Той ми разправи, че пораженията са я направили малко по-мека сега и пр., и пр. подробности, които не ми се иска да записвам, защото са интимни работи. Във всеки случай виждам, че я обича, ревнува, макар че крие това и че му се иска да приказва за нея повече и че тя е самостоятелен характер, който не иска да се подчини лесно — упорита е от черногорското в нея. Във всеки случай той е бодър сега и не се поддава на мъчнотиите, които се подават от много страни, а това е по-важно, макар че русите заливат с бележки нашите улици.

         Казах му да се отговори на второто тяхно предложение и той обеща това.

         Другото не записвам, защото не мога да си го спомня сега в момента.

         После се върнах и се видях с учителя. Преди да отида сутринта при царя, аз се видях с учителя и му прочетох рапорта от разговора с (царя) Хитлер и Драганов. Учителят слушаше внимателно и ми каза, че 25% е само вярно.

         — Не са те, които ще решават да се не бърза, а циреят да узрее, тогава по-лесно се изцежда гноя, а ако бързаме, може да усложним нещо. Има сега човешко и божествено, които работят заедно в народите навсякъде…

         След връщането се разговаряхме с учителя около час и нещо и отчасти някои неща отбелязах.

         Германия не свършва въпроса с Дарданелите, защото ги държа като разменна монета, ако се разбере с Русия за нея, ако е за Англия — също… Англичаните са практични, Гърция сега само ще се изложи — Англия я тури на топа на устата… Сега с войната се събуждат съзнанията. Сега се иска повече ум, отколкото сила. България няма защо да чака да гледа, като се борят два вълка, кой ще победи… Една крива постъпка може леко да се оправи отначало, после вече мъчно. В Русия трябва да се даде свобода. И там ще се отвори, ще дадат по-голяма свобода и ще се оправят работите. Русия можеше да въздействува на Гърция. Сега тия несполуки на Италия ще я направят по-умерена в своите искания към Гърция[5]. Войната започна две години по-рано, но и ще свърши по-скоро и ще остане и за бъдеще да доуреждат. Така ще спечели Япония и Китай повече от другите. Англия се застъпя за Китай сега. Китай сега спи, но като го събудят, той е много войнствен, те са затворен народ, а японците подражателен, китайците са наблюдателни, а японците подражателни.

         * * *

         Ваше Величество,

         Приложеното писмо е от Христо Стоянов, бивш министър[6], препратено ми от Недялко Атанасов. Подобни сведения се получиха от много други места. Може би и Вие ги имате вече, а може и на Вас да са представени (като на Хитлер!) „подсладени“, затова мисля, че не ще е излишно да го прочетете и Вие.

         Който работи, може и да сбърка нещо. Не е там бедата. Но ако остави грешките без внимание и поправки? Нека благодарим на провидението, че ни даде достатъчно време да можем да видим, поправим и премахнем тия, които не са на местата си. Но ако не се стори това навреме, тогава ние ще заслужим съдбата си. Бог да ни е на помощ!

         С почит: Люб. Лулчев

         21.XII.1940 г., София, Изгрева

         От тоя род има и други работи, но предпочитам да Ви кажа устно.

         За гоненията и политическите престъпници.

         * * *

         Разговор с учителя на 25.XII.1940 г.

         От 3 и 1/2 до 4 и 1/4 следобед

         Записах само някои части от разговора, и то откъслечно. Говорих и за по икономическото положение на държавата и пр. Той беше казал да отида и предполагам беше за уволнението на Методи от Багрянов, но понеже той не ми заприказва, и аз не отворих дума за това.

         Приказвахме за закона за евреите и сектите. Учителят каза:

         — Разумни и справедливи да бъдат със закона. Царят да се забави, да го не санкционира веднага. Разправят, че сега англичани, като хванат германци авиатори, преливат им еврейска кръв. Сега, понеже иде законът за възмездието, те повече гонят евреите. Но евреите избавиха ли се от закона за божествената справедливост?

         Не взимай никаква страна (това за мене), никой не знае плановете на Русия. Ако Русия не вземе Дарданелите, и България не може да вземе Мидия — Енос. Англичаните ще дадат Дарданелите. Англия ще види, че славянството е най-малкият й враг. Духът на Германия е жесток — никакво писмо не може да дойде от Германия. Германците ще търсят път на споразумение. Русите сега се приготовляват. Те видяха какво им липсва. Като отслабнат големите, ще минат на компромис и малките народи ще бъдат по-добре. Българите ще бъдат последните, които ще гонят евреите. Българските евреи в… да ги не…[7] нека се приложи законът в най-малката си форма — има смекчающи условия и в природата.

         Запитах го за Америка.

         — Ако войната не върви, ще дойде финансовата криза в Америка. Америка до Англия използува я. Англия минава страшни изпитания. Съзнанието на народа ще се повдигне. Българите няма какво да влязат в техните…

         Като му обърнах внимание на дезорганизацията, той каза:

         — Германците си имат свой план, като в Румъния — да станат необходими после като организатори. Англия предлага на Русия, и Германия предлага. Бият се и преговарят, и си предлагат, и се заплашват. Политическа престрелка правят всички.

         Когато му заговорих за това, че някога не съм разбирал как хората не са приели Христа, а сега ги виждам, че всеки си е зает от своето и много малко мислят за божественото, той тогава ми каза:

         — Организмът не е здрав и затова не може да се ползува от хубава храна, защото сега не търси божественото, а се храни с човешкото… от невидимия свят. Целият свят е обсаден сега от невидимите. Зависи… да направи хубава работа. Турция сега кротува, всички държави са сега заети и ние сме свободни. Врагове искат да тикнат сърби и българи във фалшива насока.

         --------------------------------------------

         [1] Мот, английски дипломат.

            [2] В текста е написано „20.X.“. — Б.съст.

            [3] Тук е прекъснат текстът. — Б.съст.

            [4] А. А. Соболев, съветски дипломат. През ноември 1940 г. връчва на българското правителство предложение за българо-съветски пакт. В подкрепа на предложението се провежда известната „Соболева акция“.

            [5] В оригинала е „Италия“. — Б.съст.

            [6] Христо Стоянов, деец на БЗНС, министър на железниците (1923), през 30-те години преминава в БЗНС — „Пладне“.

            [7] Така е в текста. — Б.съст.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×