Jump to content
Ани

14. Срещи: 27.XII.1940 г до 21.XI.1941, г

Recommended Posts

Препоръки

         Да се забави по възможност санкционирането на Закона за защита на нацията.

         Българите трябва да бъдат последните, които ще гонят евреите.

         Внимание на отношенията ни със сърбите.

         Всички народи са по-притиснати сега, отколкото сме ние. Тая наша свобода трябва да се употреби за вътрешно организиране, меко и без крути и насилнически мерки.

         Преговори и предложения се правят на Русия и от Германия, и от Англия за сметка на трети. Ние трябва да стоим по възможност настрана от тия лагери. Повече българофилство!

         За България иде хубаво бъдеще, при условие че ще се използуват разумно случаите, които провидението ще ни даде.

         27.XII.1940 г., София, Изгрева

         * * *

         Среща с царя на 9.I.1941 г. във Враня

         От 4 и 45 до 6 и 45 (2 часа)

         Един ден преди това се срещнах със Севов, който ми каза, че царят искал да даде властта на Цанков. Казах му, че това е влиянието на Буреш[1], с когото бил напоследък, и че това е катастрофа. На другия ден дойде пак да отидем на разходка и да поприказваме, че Филов, който беше ходил в Германия, се бе върнал. Каза ми, че царят бил отчаян и че искал да абдикира, понеже германците напирали да ни въвлечат в пакта. Казах му, че такава глупост си няма място, че той трябва като капитан до последния момент да стои на кораба — не той е направил бурята, нито той може да я спре, ами да си седи на мястото и пр.

         След като се разделихме, телефонира ми, че царят ме чака в 4 и 30 следобед.

         Преди да отида, отбих се при учителя и той ми каза, че Германия недовижда нещата, да се внимава, също да се държи сметка за Русия, че е по-добре, ако не се свързваме с германците, само икономически да им помагаме, защото и за нас така ще е по-добре.

         Царят чакаше в градината, обут с големи ботуши военни, за които взе да ми разправя, че били от войната още останали, и с едно ново палтенце, което по цвят приличаше на новата пелерина на учителя. Казах му за това и заприказвахме за ботушите, за въглищата защо няма и пр., като ми каза, че сестра му Надежда отоплявала само една стая за икономии, и защо в нас нямаме достатъчно въглища, та спирали треновете на Курило, като харчели 11 тона въглища вместо 7–8 както обикновено и пр. Тогава говорихме, отивайки към двореца. После седнахме и той ми разправи разговора, който е водил Филов с Рибентроп цели два часа в Залцбург, а след това и разговора с Хитлер в продължение на един час. И двамата в резюме са искали да влезем в пакта, защото Хитлер искал да минава през България и да свършел с тоя срам — гърците. Турците според тях нямало да шават (а ако шавали?), Хитлер казал, че ще изпепели Цариград и ще ги смаже, че Русия нищо няма да направи и пр., същите повърхностни работи, които разправяше и по-рано Чано! От калта нямало нищо. Щели уж да ни дадат Тракия, но ако влезем навреме. За Западните покрайнини и дума не дават да се помене (също са и русите) — изглежда, сърбите са си оплели кошницата — през тях не можело да минат, през морето също не можели, че имало вълни и се издавили много италианци, през Босна не можело, а през България било удобно, че имало две железници и две шосета и пр. Разговорът бил учтив, но Филов разбрал, че ако и да се не съгласим, те ще си минат и без нас, и решил, че ще трябва да се поведат разговори. Говорих му много за духовната страна, за „Бялото братство“, казах му, че България ще бъде пазена заради учението, но той като стрелочник не трябва да отваря стрелката и пр. Спряхме се на това да се пратят военни да водят преговори, а след това да сключваме пакта. Уговорили са се, че няма да ни вземат войници, че ще ни дадат Тракия и ако се бием с Турция, и нещо на изток от Мидия — Енос. Мен се струва, че германците ги мами тук храната, а не военните цели — искат да се нахранят. Казах му, че ако иска Германия, може в две недели да вземе Англия, ами после какво ще прави? Ако сега при тая флота военна и търговска тя не може да се изхрани — негодуванието е срещу правителството на Англия, ами ако вземе целия остров и има 2–3 милиона свои войници и 1 милион пленници и 40 милиона население, как ще го храни и откъде ще взема, като няма да има вече нито тая флота (английската), нито тия колонии… Това е, което плаши Хитлер, а не военните мъчнотии. Говорих му за духовните и материалните същини и пак настоях да пише писмо на Хитлер, в което да каже, че това, което става сега, не е изгодно за Германия, защото в разрушените и дивакът, и професорът еднакво стрелят, но че новият строй ще се познае в строежа в мирното време…

         Затова по-добре е да се сключи мир и тогава в това положение да се изтъкнат по-добре преимуществата на режима и ще го видят и кьоравите, а сега го предизвикаха на рушение, което е все еднакво във всички. Трябва да се прекрати войната, да се почне мирната работа, в която ще проличи кой за какво е годен. Царят каза, че ще помисли за тая работа, ще извика Филова да му каже да пратят военни за преговори — Бойдев и Попов, и след това ще отиде в Чамкория и там ще обмисли и писмото си. Той е много нерешителен и аз му говорих много за духовната страна с примери, докато го окуражиха, защото нужда има от това, защото събитията ще се променят. Той пак ми говори за царицата, че искала да премахне мизерията на София, ама с моите пари, казва, а не донесени от бабалъка.

         — Няма нищо — казвам — само нека да работи и те остави на мира.

         Положението е доста натегнато. Мен се струва, че нему е по-удобно да се разбере с германците, макар че те казват, че имаме шантава политика и че чели по рапортите на англичаните, че те били доволни от българите… Но това е мое впечатление, затова и той може би плашеше с абдикация, защото аз го карах да образува преди три месеца работническо-селско правителство, а той беше се ужасил и беше се оплакал на Надя: Къде го тикам!…

         Сега, разбира се, нещата стоят другояче, тогава щеше да го направи по свой почин, не може нищо, а сега и да го направи, ще бъде под натиск… Бог да пази България! Това е.

         В разговорът ми се видя загрижен, но не обезсърчен. Страхуваше се, че баща му се бърка в тия работи и подкокоросва старите генерали и Рибентроп… Благодарили на Фердинанд за Добруджа (Шкойнов[2]).

         — Хайде де — казва той.

         — Не е това най-горчивото, което си преглътнал досега.

         — Да, аз и затова преглътнах — каза той, а аз добавих, че не е най-горчивото.

         — Е, да…

         Доводите на Филов и Рибентроп и Хитлер за и против не ги пиша, защото ми се сториха, че се повтарят, а също и много немислени — тия на Рибентроп, обхванало ги е мания…

         * * *

         Съобщение

         Ако борбата продължи така, няма да бъде добре нито за Русия, нито за Германия.

         Българският цар може сега да влезе като примирител между тях.

         Това е най-добрият ход.

         Тогава Русия ще примири Германия с Англия, Америка и България.

         С това ще се избегнат много ненужни страдания на европейските народи.

         От невидимия свят се възлага тая роля на цар Борис, ако я приеме доброволно.

         Тогава ще бъде добре за него и за България и за всички християнски народи.

         Ако не я приеме той, това ще дойде, по друг път и в друг вид.

         Въпрос: Той предварително може ли да довери на германците това свое намерение?

         Отговор: Може да каже лично това на Хитлер. В помощ ще му бъдат хора, ползуващи се с доверие.

         Ако сега се посее мирът, голям плод ще даде.

         13.1.1941 г., 3 часът и 40 минути следобед, София, Изгрева

         * * *

         Среща с царя на 26.I.1941 г. във Враня

         От 8 и 30 до 10 и 10

         Преди това се срещнах с учителя, който ми каза между другото:

         — Три пъти да мери, един път да крои царят и добре да внимава, да не би да направи нещо, което да скара Германия с Русия, защото тогава ще бъде лошо и за тях, и за нас!

         Царят ме чакаше, сам отвори вратата откъм градината. Видя ми се малко изтощен. Каза ми, че миналата вечер бил до 12 часа и след мен ще приема фон Твардовски[3]. Разправи ми за разговора си с полковник Донован, пратеника[4] на Рузвелт. Той му казал, че смята Англия за защита на Америка и че ще воюват! Царят казал, че това най-малко чакал да чуе от него сега, че ако това стане, в света ще дойде анархията (записвам разговора накратко, а той е траял около час и половина). Донован му е казал, че ние сме на много важно място, че държим ключа на Балканите и ще бъдем отговорни за последиците на това, което има да стане. Царят му казал, че това, което ще стане, не знае, но това, което е станало, знае и върху него може да говори — и е говорил много хубаво и свободно; аз само отчасти ще предам, каквото си спомня и както си спомня, а не както е било.

         „Вярно е, че ние сме ключ, обаче тоя ключ не го държим ние. Че сме добър народ, е така, но нашето положение зависи, че сме тук от провидението. И странно е, че ние, които от толкова години държим за мира и го запазихме за нас, на нас се държи сметка и за най-малкото мърдане, когато нашите съседи правят всевъзможни промени и измени — на тях не се държи никаква сметка и утре, ако седнат на зелената маса, пак нас изкарват виновни, ние, които повярвахме на демокрациите, плащахме си най-честно, бяхме най-ревностни членове на Обществото на народите и пр., и пр. И сега пак също. И ако това е правдата, която чакаме, тогава в света ще дойде непременно анархията. Може би ние няма да бъдем живи, но тя ще дойде. Защото аз още в 1936 година казах на английския министър-председател Макдоналд: «Дайте на германците колониите, за да имат с какво да се занимават, това са 70 милиона народ, не може да стоят и умират.» Той се съгласи с мене, но не можа да го прокара. Като знаех, че все ние, изглежда, че ставаме криви, като исках да защитя мира, аз още в 1938 година тръгнах да обикалям и да хлопам за тоя мир. Срещах се с всичките държавни глави и колкото и да бях малък, се мъчех да сторя нещо за мира. Това докара до срещата в Мюнхен, след което немного последва и обратът за война. Досега моето отечество е правило всичко, което е било възможно, да запази тоя мир. И аз само съжалявам, че вие, които сте най-голямата държава, вместо да станете арбитър и опомните тия влудени народи, вие сами искате да се намесите във войната и по тоя начин да докарате световната анархия. Аз мислех и се надявах да чуя апостол на мира.“

         „Прави сте — казал Донован — но ако сега дойдете в Америка и говорите така, ще Ви сметнат за луд — толкова много са се изменили нещата.“

         „Само можем да съжаляваме.“

         Той похвалил гърците и решил, че трябва да им се помага и че щяло да бъде лошо, ако ние сме пропуснели германците.

         Казах му, че засега Америка блъфира, тя няма възможност поне до една година да строи нещо. Но че много по-опасно е положението ни откъм Русия, която се счита пренебрегната, и че ще трябва всичко да се направи, за да не се скарат те с Германия, от което ще стане нещо много лошо.

         — Та това иска и Англия — каза царят.

         — Именно, понеже те не могат да се разберат за проливите, защото изглежда, че Русия ги иска за себе си, а Германия ги държи за разменна монета с Англия, то винаги може да последва нещо повече, че опровержението, което последва от русите за минаването на германците, приличаше на ръмжене.

         — Да — съгласи се царят.

         Казах му непременно да се държи Русия в течение, за да не ги пренебрегваме. Той ми каза, че техният аташе Лунин[5] казал нещо грубо по адреса на България. Въпреки всичко почна той да търси формулата на това съобщение, че преди да сме влезли в пакта още, и германците искат от нас някои неща. Каза ми, че комисията от Бойдев, Попов и… се върнали, като връчили на германския генерал нашите искания. Те съобщили, че в Букурещ било ужасно, че в Маджарско и Румъния германците си правили каквото искали и че тъй мислили и да нахлуят и в България. Засега нямаме отговор. Германците смятали въпрос на престиж за Оста и затова трябвало да се намесят, за да спасят Италия… Поприказвахме доста на тая тема за световете, на които им върви рачешки… Настоях да се внимава на Русия и да стори нещо за умиротворяването й, като се прати един човек с търговската комисия да стори нещо. Царят обеща, но докато му говорех за разговора, който бях имал с хора, пратени от руската легация, лицето му беше мрачно сериозно.

         Минахме на вътрешните работи. Говорих му за някои неправди с работниците. И той се съгласи веднага да се поправят. Остана да му ги дам писмено и подробно. Казах му, че законът за евреите като проект беше много несправедлив, а като закон са го направили крайно жесток.

         — Ами нали затова го оставихме да бъде прилаган с правилник.

         — Не зная, но това е нещо ужасно и само вреда от него може да има. Същото е и с гражданската мобилизация. Това е една „проказа“, на която „ползата“ после ще разберете.

         Също говорихме за смяната на Даскалов с Михов и X. Петков с Маков от Плевен. Накрая говорихме и за Стефан Софийски, който говорил на Домбрович, че бил и пр. и за другите владици най-големи мръсотии…, че Кирил пловдивския[6] си имал писарка, че варненският бил педераст и пр. хубости, та Груев казал на царя, че ще си тури вече на ъгъла на картичката „изповедник на владици“. И себе си не пожалил Стефан, като казал, че някога бил човек, а сега са уж свети, а то търбуси и пр. хубости…

         Говорихме също и за Луков да му се даде власт, но казах, че по-добре е Кимон, който е работен човек и няма да му прави мизерии и пр. Царят беше по-спокоен, отколкото преди обикновено, и сам ми каза, че сега нямал оная тревога, която имал преди 1941 година… Подробности не записвам. Но царят е говорил много разумно на Донован и се мъчил да го убеди да не ни държат отговорни. Че сме ключ, това ние го слушаме от 60 години и от англичани, и от руси, и от германци, и от френци и това е така, но не ние държим и разполагаме с тоя ключ…

         * * *

         Ваше Величество,

         Законът за защита на нацията е започнал да се прилага вече и без правилник (справка ежедневниците от 25, 27 и 28 т.м.). Това е уникум закон, с него, ако искат, може еднакво да се преследват и една църква, и една зоологическа градина. Това е жесток закон, който ще послужи не на нацията, защото нацията и сама се е защищавала и живяла векове, когато нямаше никаква българска държава, а на неколцина алчни хора да си реализират лични сметки. Но той ще има и такива последици, каквито авторите му най-малко са очаквали.

         Въпреки многото речи и парадирания със закони за работничеството с него се вършат някои некрасиви работи, за които отчасти Ви говорих, а други прилагам при настоящото и моля Вашето внимание и застъпничество.

         Приложение: отделни листа.

         С почит: Люб. Лулчев

         28.I.1941 г., София, Изгрева

         * * *

         Молби

         1. Наредба №20797, публикувана в Държавен вестник, бр. 253 от 9.X.1940 г., в §9 е определена помощта, която се дава на безработните тютюноработници: 40, 35.

         Към същия параграф в забележка е казано: Забележка: инородците, без разлика на категория и група, получават по 10 лв. на ден.

         Това е крайно несправедливо, защото от същите работници се взимат всички вноски еднакво и еднакво чувствуват нуждата. Моля нареждането Ви тая забележка да се отмени.

         2. Много странно впечатление прави, че привилегиите, които държавата дава със закон на работничеството, не се прилагат по отношение на работниците от държавните военни фабрики. Неволно се получава впечатлението, че те не са от тая държава… Така например във военните фабрики има няколко хиляди временни работници, и то от 2–5 и 10 години даже… и все временни. Във всички държавни учреждения и предприятия се работи в събота от 8 до 1 часа, като на всички щатни и извънщатни се заплаща като цял ден. Във военните фабрики се работи от 8–12 в събота и се плаща на надничарите само половин надница и на всички щатни, разбира се, цяла! И то за тия нещастници, които имат едва 20 до 22 надници в месеца.

         Щатните си получават заплатите на 26-и всеки месец, на надничарите се дава чак към 15-и следния месец — и това на човек, който чака на надницата си да се храни… Нещо повече (което е вече срамно!), всички обявени за народа празнични дни, като рождението на престолонаследника, три дена за освобождението на Добруджа, се заплатиха от всички фабрики и работилници на работниците.

         Изключение направиха само военните фабрики, които са уж държавни, и не изпълниха това нареждане — техните надничари вместо празници имаха съответни лишения от надници… И вместо държавата да служи за пример как изпълнява законните си нареждания, тия фабрики правят всичко да покажат, че пет пари не дават за това. Така и нарежданията за отпуските на работниците, дадени със закон, не се прилагат досега. Налага се една справедлива анкета, която ще установи това, а също и внушение, че държава в държава не може, не са времената сега за такива работи.

         При това положение на работниците е доста трудно. Така например един надничар с 45 лв. надница трябва да плаща годишен данък 827 лв., по стария закон 627 лв. — 28 и 1/2 надници годишно! Това е достатъчно много, като се има предвид, че с тия надници работят само 260 дни през годината, а трябва с тия пари да живеят 365 дни!… И повечето са семейни хора! Работническият фонд за обществени осигуровки (0,0) е разграбен и при това държавата му дължи, освен заемите, взети за разни цели, и повече от 700 000 000 лв. невнесени от държавата (справка, отчета на висшия трудов съвет от миналата година под председателството на Стойчо…). Това е нещо срамно и страшно. Утре вероятно ще стане и с бъдещите фондове на земеделци и занаятчии…

         Българска Панама! Моля малко внимание към тоя въпрос.

         * * *

         Ваше Величество,

         При всеки рожден ден човек се връща към онова пристанище, на което някога е слязъл на Земята — и без да ще, се приближава към другото, от което ще я напусне. В тая междина от дни и години човек учи в голямото училище на живота.

         Блажен е този, който, като го изпитат, знае!

         Здраве, успех и радост Вам и домочадието Ви, за много години

         пожелава Люб. Лулчев

         29.I.1941 г., София, Изгрева

         * * *

         Някои мисли от учителя

         (От разни беседи)

         Започне ли човек да живее сам за себе си, страданията неизбежно го следват.

         Човешките работи първо се опитват, а за божествените работи първо вярата, а после опитът.

         Оправянето на света е работа на Бога. Работата на човека е да оправи своя малък свят.

         Любовта разрешава всички противоречия. Следователно искате ли да бъдете свободни, прилагайте любовта. Правите ли нещо, правете го от любов.

         Който остарява, без да поумнява, не е разбрал старостта.

         Религията е наука за възпитанието на човешкото сърце. Науката — за човешкия ум.

         Человек трябва да се постави при тежки условия, при усилени времена, за да се научи да мисли.

         При каквато и мъчнотия да се намирате, разумният свят ще Ви помогне да я разрешите.

         Вие сте родени добри. Проявете доброто в себе си.

         За да бъдете свободни, не изказвайте любовта.

         Като обичате, Вие се свързвате с цялото битие и се радвате на пълнотата на живота. Това значи да вършите волята Божия!

         Всички същества са еднакво надарени, но не са еднакво проявени.

         Докато хората не дойдат до пълно съгласие с природата, последната всякога ще разваля плановете им.

         Цената на човека седи в неговата душа, а не във формите и положенията, през които той минава.

         * * *

         Среща с царя на 2.IV.1941 г. във Враня

         От 8 и 40 до 10 без 10 сутринта

         Не бяхме се виждали доста отдавна. Идването на германците му внесе сигурност, но влизането на сърбите го подплаши и той трябваше да търси подкрепа наново.

         Въпросите, които третирахме, бяха първо за положението на сърбите, поведението на македонците, които искат сега да се даде ход от германска страна, питали какво да се прави, и идването на Браухич за главнокомандуващ.

         По въпроса за сърбите му казах, че е добре за нас, понеже по-рано те бяха лансирани по-добре пред германците и сега ги разбраха колко струват и ще може нещо да се получи. По никой начин не трябва да се меси Македония — тя трябва да бъде следствие в тая работа, а не подтик. Ние трябва да пазим да се не бием пак със сърбите, защото е грехота. Македонците нека си получат своето, но после, не сега да се започва с това, което ще озлоби и съедини сърбите. И царят намира, че не е моментът сега, когато България е слаба, да се повдига тоя въпрос. Много да пази да се не явяваме братоубийци. Те нека си покажат магариите. Казах му, че това са два преврата, един военен и други, който е успореден на тоя, политически, който изтика тълпите на сцената и по тоя начин изтърваха положението из ръцете си, но че и двата са дирижирани от Англия. Царят потвърди, че и той има това впечатление, особено като видял Евтич там, и взе да ми обяснява какъв е Евтич. Казах му:

         — Разбирам. Това е сръбският Генадиев[7].

         — Точно — каза ми той — аз търсех на кого да го оприлича.

         Казах му да се пазим от предизвикателства и да държим в ръка управлението, да се не остава германците да се справят направо с факторите, защото ще стане излишно управлението и самият той. Сега на Браухич[8] да каже да се разберат с Русия на всяка цена, ако стане нужда да дадат нещо от Полша или цялата на Русия, но с нея да бъдат на чисто, защото нещата се усложняват и трябва да се действува решително срещу Англия, инак ще бъде опасно и за тях. Русия насърчи Турция с този пакт за ненападение и изобщо дирижира нещата, както си иска, и като такъв фактор трябва да се държи сметка за това. Царят ще бъде много внимателен, защото сега няма на кой да се обляга. Той има служители, но приятели няма и затова трябва да ги пази. Познах му за Багрянов, защото все таки той ти е приятел, казах му аз, а виждаш какво е и при най-малките разклащания хората как стават.

         — Да — каза ми царят — аз, който видях велика Румъния, велика Полша, и видях сега какво станаха, аз не мога да се лъжа на тия временни работи.

         — Да, и слава Богу, дръжте спирачките на тия хора, които не знаят какво правят, защото са като децата, това за министрите и политиците.

         Говори ми за царицата пак и каза, че българският престол бил проклет откъм царици.

         — Защото — казвам му — са били все чужденки — еврейки, гъркини, маджарки, та и сега италианка, и то смесена с черногорка… и пр.

         Казах му, че откъм външна опасност за България няма, но от наши си хора може да се случи нещо, та трябва да се пази, понеже те са много сервилни, повече, отколкото трябва, и по този начин ще разглезят германците.

         Царят се съгласи с това и обеща каквото може да направи. Приказвахме в този дух, когато донесоха бележка, в която се казваше, че маджарите запитали дали българите ще турят войска на югославската граница. Попов им казал, че нашите войски са за гръцката и турската, а не за сръбската граница. Имаше телеграма от Берлин от Драганов, че за македонското движение нищо не могат му каза. Препоръчах му Нед. Атанасов за Русия, като му казах да имат връзка непременно, защото е важно.

         Той се съгласи да стори нещо, но изглежда, че го е страх от Русия и че не смее да води политика с нея — тогава му казах да пази отношенията на Германия и тях, да бъде добре с Русия, но да направи това непременно. Разговорът продължи в тая насока, но аз бях си унесен в моята си мисъл с романа си, който не говори.

         * * *

         Ваше Величество,

         Не съдете грешния, падналия, а слабия.

         Учителят

         Обикновеният човек се учи от своите погрешки, а мъдрецът — от грешките на другите.

         Учителят

         В дните, когато обикаляте новоосвободените земи на Македония и Тракия, Ви пращам този поздрав. Чрез мира Бог Ви даде повече, отколкото чрез войната можеше да се надяваме. Но ще бъде още по-добре придобитото да се задържи без война! Затова трябва да се гледа по-далеко и да се помнят някои неща от миналото по-добре.

         Вие имате тази възможност, но трябва да се пазят от прибързаности и увлечения някои Ваши помощници. Пък трябва да се бди и над общата насока.

         Нека не забравяме, че каквото и да се случи, сърбите си остават наши съседи от хиляди години. Ние не трябва да ги мерим с техните мерки, щом те не ни харесват. И Христос каза: „С каквато мяркаме мерите…“ Тъй че ние би трябвало да почнем да се отнасяме тъй, както бихме желали с нас да се отнасят, а не както те ни мериха вече, което си остава и за тяхната собствена сметка. Сега е времето да им покажем разликата между нас и тях, ако съществува. За нас пактът за приятелство трябва да си остане в сила, независимо от поведението на техните управници. Уважението към този нещастен народ съсед трябва да си остане. Това го изисква и човещината. И ако една Германия, която воюва с Гърция, можа да заяви, че не държи народа отговорен за погрешната политика на управниците му, колко повече ние трябва да следваме тая линия на поведение спрямо вековните си съседи, с които не сме и воювали! Шовинисти и късогледи хора раздухват омразата и враждата чрез спомена на погрешното минало. Няма нужда да се разпалват животински качества и долни инстинкти. Сърбите си платиха достатъчно за погрешните си, за да има нужда да прибавяме и ние нещо. Нека не бъдем жестоки. Сега българският народ трябва да покаже своето великодушие и духовно надмощие. Вие трябва да ръководите това. Вашата сила иде от вътрешния закон на справедливост, който Вие следвахте досега. Придържайте се о него и занапред, ако имате успех.

         Старото е добро, но новото, което иде, е по-добро. Онова, което организира едно общество или народ, е идеята, духовното. Желанията, стремежите на един народ имат стойност само когато изхождат от една велика духовна идея за общочовешко благо — инак ще дойдат неминуемите стълкновения с околните. Вътрешното духовно организиране на българския народ трябва да се започне. И то не по механически път и не по старите методи. Бързите придобивки са малотрайни. Трябва да се гради на основи, които устояват не само на хубаво време, но и на бури. Разумният е предвидлив. Сега повече отвсякога трябва да бъдем всички умни и внимателни. На добрите и умните хора трябва да се дава път в управлението — от най-малкия до най-високите постове! В това отношение сега трябва да бъдете смели и настойчиви повече отвсякога. Имате вече достатъчно опитност в своя живот и сигурното чувство, когато сте на верния път, за да правите отстъпки на частни интереси или на лични тесногръди домогвания. Вие имате достатъчно търпение и такт да преодолеете всички препятствия, когато искате. Пред мисълта за доброто на целокупния народ, вярвам, Вие ще имате достатъчно сили с Божия помощ да преодолеете всички препятствия за негова слава и радост на всички ни.

         Люб. Лулчев

         1.V.1941 г., Изгрева

         * * *

         Ваше Величество,

         Много бих Ви молил да се застъпите отново за студентите, чиято молба Ви предадох. Те са около 45 человека. Даже да са направили волно или неволно някакво нарушение на многобройните правилници, параграфи и членове, мисля, че университетската управа не трябва да се формализира, когато се касае българи да получат по-висше образование. Пък най-после днес, когато се помилваха толкова престъпници от затворите и когато начело на самия университет стои божем представител на християтството — презвитер ректор, нека се помогне на тия бедни момчета да си довършат образованието.

         Ако обичате, понатиснете малко министерството, защото министърът Ви е обещал, но секретарят му е писал с тълкувания, които са унищожили обещаното… А сега ректорът си умива ръцете с това тълкувателно писмо като Пилата някога. А що са криви тия момчета, повечето бедноръки, които вече два месеца чакат да ги приеме нашият университет и неволно си спомнят, че чужденците не са им правили тия въртели, макар че са били сърби и сръбски университети… Поне малко патриотизъм да се прояви на дело — инак в речите и банкетите го имаме и за износ…

         Моля, застъпете се…

         Приложени Ви изпращам и три изрезки от вестници с молба да се не повтарят случките, които са описани там. Така може да постъпват само тесногръди „патриоти“, които не виждат по-далеч от носа си. Интересите на държавата налагат такова държане да се излючи, ако искаме да живеем в мир и добро бъдеще със съседите си. Да не повтаряме техните погрешки.

         Като се извинявам за безпокойството в случая, надявам се все пак, че няма да пропуснете да направите едно добро, защото зная, че радостта на другите е и Ваша радост, а тия бедни момчета я чакат твърде отдавна, затова и ще я посрещнат с толкова по-голяма благодарност.

         С почит: Люб. Лулчев

         28.VI.1941 г., София, Изгрева

         * * *

         Ваше Величество,

         Безправието ражда безредието.

         Учителят

         Добрите намерения изискват достатъчно знания, за да дадат задоволителни резултати. Мен е много съвестно, че ще Ви занимавам пак с някои работи, защото видях как Ви стана скръбно, като настоявах да се намесите в управлението и да подтиквате министрите. Съгласен съм, че това е едно изхабяване. Но мислих достатъчно върху това и си рекох, че е по-добре да се изхабявате по-малко в стремежа си да дадете едно разумно управление за добруването на целия народ, отколкото да имате силите си запазени, както Вашият баща… Затова Ви и пиша.

         По военните работи: колкото по-скоро се разпуснат войниците, толкова по-добре за народа и държавата (разбира се, като се остави това, което е необходимо за момента). Нека се направи най-строго разследване защо някои са викани по два-три пъти, а някои — никак. Това е, което деморализира. Също така някои финансови инспектори, ако направят ревизия по заплатите, ще се натъкнат на невероятни работи както по войсковите части, така и по военните фабрики.

         Мародерите не са армията! — и няма защо да се преследват тия, които казват истината за тях. Ако искате да чуете нещичко по тия работи от един почетен човек, повикайте помощник-началника на VII полицейски участък в София Владимир Василев Узунов — той току-що се е завърнал от окупираните места.

         По вътрешните работи: комунистите са турени под надзор. Това не е лошо, но те сега са безопасни. След десетина дни събитията ще ги сломят съвсем. Срещу евреите се продължава политиката на ограбването. Говори се за висши лица, които са „купили“ сребърни сервизи и килими от евреи. Когато се провери и документира, ще Ви кажа имената.

         По прехраната се вършат некрасиви работи. Изкуствено се поддържат високи цени. Нормират се постоянни цени, макар че стоките са от различно качество, а би трябвало изрично да се посочат, че са нормирани максималните цени, а под тях всеки да е свободен да продава, както намери за добре или както му отърва. По тоя начин и народът ще може да вкуси плодове и зеленчуци. Сега се спекулира безобразно и се задържат стоки на изкуствени цени. Това са наглед дреболии, но народът ги чувствува много едро.

         Времето изисква бдение, разбиране и упътване. Ще се поизмъчите, но благодарностите на народа, който истински Ви цени, ще Ви бъде скромна награда.

         С почит: Л. Лулчев

         28.VI.1941 г., София, Изгрева

         Нещастна България, пълна с машинки за подписване.[9]

         * * *

         Ваше Величество,

         Моля да ме извините, но днес мислех да Ви помоля за две работи и поради сериозното Ви „нападение“ забравих. Наистина Вие имате сега много по-сериозни работи, но Все пак, моля, отделете малко време и за по-малките. И двата въпроса Ви са известни, но, моля, повторете ги на тия, които падат малко глухички, когато е да направят едно добро.

         Първият е за студентите от Белград и други 45 души, които са още разкарвани. Изглежда Филов разпорежда, а Йоцов[10] върши каквото си знае.

         Вторият въпрос е за инвалидите — да не бъдат разигравани с разни комисии, защото отрязаните им крака няма да израснат, нито слепите очи да прогледнат. Срамота е да се разкарват повече тия ранени хора за хатъра на хора, които взимат по сто лева на подпис под техните актове… Нека и в нас се стори нещичко. Прилагам препис от законопроекта, който, ако обичате, придружете с две думички до военния министър.

         Моля, не ми го зачитайте за злоупотребление с добрината Ви — молбите на нещастните ме карат да Ви безпокоя, защото в нас, изглежда, само Вие имате, смелост да правите добро — другите имат тая смелост, когато е за лично добруване, а когато е за някого другиго, сочат параграфи, членове и пр.

         Благодаря предварително от името на тия, които ще отървете от излишни разтакания.

         С най-сърдечен поздрав: Люб. Лулчев

         8.VII.1941 г., София, Изгрева

         * * *

         Ваше Величество,

         Засега до три седмици (21 ден) условията не са благоприятни да напущат децата България. След това ще направим нови наблюдения.

         Днес по една работа имах случая да видя за пръв път Филова. Направи ми не много добро впечатление.

         Ако обичате, настойте и посредниците спекуланти да бъдат третирани като саботьори, щом вземат един по-голям процент печалба от предварително определения като законен.

         Пожелавам приятни маневри и полезна работа.

         С почит: Л. Лулчев

         5.IX.1941 г., София, Изгрева

         Ако искате да видите засмяното лице на природата, вярвайте в нея — само така вашата вяра ще придобие стабилност в себе си.

         Учителят

         Любовта носи живота. Животът е ценен в крайните си резултати — доброта, справедливост, разумност — те са сладките негови плодове. Всички велики държавници на миналото, които са могли да реализират своите идеали, са изучавали много грижливо фактите с техните закони, законите — с техните принципи, принципите — с разумността, която ги направлява. Само така може да се проникне в бъдещето, което носи съдбините на народите, и да се избере верният път, при което принципите са капиталът, законите — обръщението на тоя капитал, а фактите — плодовете на самия капитал.

         Пожелава Ви приятната светлина на радостта

         Учителят

         30.X.1941 г., София, Изгрева

         * * *

         Ваше Величество,

         Формира се нова групировка — бранници. Хората чакат от тях да видят новия човек, жив образ на добродетели. Вместо това се явяват насилници. Такива е имало във всички времена и те много добре са рушили, но малко трайно са създали. Бранникът трябва да носи новото така примамливо, че да бъде желан и предпочитан, а не само да се натрапва. Никой не бяга от доброто. Но ако насилието предшествува и най-добрата идея, внася само отвращение и към нея, и към тия, които я носят. С насилие единство не се постига, а чрез уважение и взаимна почит. Това трябва дълбоко да се запечати в умовете на тия, които ръководят тая организация. Образци на нови достойни хора, а не насилници чака българският народ да види. Насилници в името на разни партизански идеи той е виждал и по-рано и се е наситил на тях. Повторението на методите им няма да донесе нищо хубаво. Погрешките на миналото не могат да станат, днескашни добродетели само от това, че са променили името си тия, които насилят. При това смятам, че е основна погрешка, за която ще се плати много скъпо в бъдеще, че начело се тури човек, който най-малко подхожда за това, а за възпитатели на народа ни се поставиха учители по гимнастика, като че ли човек е само тяло…

         Повод за горните мисли ми дават оплаквания, които идат от разни места, че тия господа са почнали да насъскват учениците едни срещу други и се дохожда до нежелателни сцени. Такъв един „герой“ е учителят ръководител на „Бранник“ в гр. Севлиево, учителят по гимнастика Пеню Иванов, който е насъскал учениците против други идейни групи (като есперантисти и пр.), като е стигал до брутални отнасяния, та дори и револвер е вадел на ученици! Сега има толкова бойни полета, не може ли да се прати някъде този бабаитин да си прояви юначеството по-достойно и над обекти, които не говорят неговия майчин език… Това е срамотно.

         Директорът пък на Троянската гимназия искал изключване на ученика Иван М. Георгиев, защото чел есперантистки вестник! По тоя начин не се възпитава, а се деморализира. Трябва от самото начало да се турят тия хора в правилна насока, защото ще си скубем косите после от това бъдеще, което ще последва, и от тая възможна поквара вместо добродетели, които може да се посеят. Моля Вашето застъпничество в случая за бъдещето на тия нещастни младежи, попаднали в ръцете на подобни „възпитатели“…

         Точност, толерантност, съзнание на дълг, обич към хората и земята ни — на това трябва да се учат, на това трябва да се дава жив пример от ръководниците им, а не да се гонят, мразят и преследват един други братя. Ако сега не мисли някой като тях, утре ще стане това — всички плодове не узряват в един ден или едновременно — всеки на своето време! А насилието няма какво да се учи, него и животните, и диваците го знаят достатъчно, за да има нужда от нова формация, тъй скъпо струваща на държавата ни.

         С почит: Люб. Лулчев

         30.X.1941 г., София, Изгрева

         * * *

         Ваше Величество,

         Прочее, ако някой знае да прави добро и го не прави, грях е нему.

         Послание Яково, гл. 4, ст. 17

         Докато хората не дойдат до пълно съгласие с природата, последната всякога ще разваля плановете им.

         Учителят

         Силата на човека иде от съгласието, хармонията му с природните закони.

         Нейните сили тогава стават и негови. Обратното — отиването срещу тия закони носи обезсилвания и ограничения.

         Вашата сила досега и добрите резултати за всички в България са дошли по същия път. Мир, справедливост и работа — това са здравите основи, върху които може да се гради.

         Человек е свободен да мисли и да прави каквито и да са заключения. Истината не зависи от тях. Но заключенията трябва да изхождат от истината, ако искаме те да имат сила и меродавност.

         Лодкарят е фактор в една лодка, докато тя не е претоварена. Претовари ли я — нейната, па и често и неговата съдба са предрешени вече. Клюмнало цвете не ще речи, а малко вода само. Останалата работа ще си я свърши и то самото, разбира се, когато не е твърде късно.

         С почит: Люб. Лулчев

         21.XI.1941, г., Изгрева

         --------------------------------------------

         [1] Д-р Иван Буреш, директор на Царския музей за естествена история.

            [2] Иван Шкойнов, началник-щаб на Софийския гарнизон по време на войнишкото въстание 1918 г.

            [3] Фон Твардовски, член на делегацията за германската архитектурна изложба.

            [4] Уилям Донован, полковник, пратеник на американския президент Рузвелт в България за среща с цар Борис III и българското правителство.

            [5] Полковник Лунин, руско военно аташе.

            [6] Кирил, български патриарх и софийски митрополит (1953–1971), пловдивски митрополит (от 1938), академик.

            [7] Д-р Никола Генадиев, политически и държавен деец, министър на правосъдието (1903–1904), на търговията и земеделието (1903–1906, 1906–1907, 1907, 1907–1908), на външните работи и изповеданията (1913), на земеделието и държавните имоти (1913), водач на Стамболовистката партия, а след Първата световна война на партията „Народно единство“.

            [8] Валтер фон Браухич, генерал-фелдмаршал, главнокомандуващ сухопътните войски на Германия след 1938.

            [9] Този текст е написан на ръка на гърба на писмото от Лулчев. — Б.съст.

            [10] Борис Йоцов, професор в Софийския университет, славист, главен секретар на Министерството на народното просвещение, министър на народната просвета (1942–1943, 1943–1944). 

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×