Jump to content

15. Срещи: 21. XI. 1941 г. до 5.V.1944 г.


Recommended Posts

Изследване за 1942 г.

         (За времето от 20.XI.1941 г. до 20.VIII.1942 г.)

         Изследванията с данни от 20.XI.1941 г. до 20.VIII.1942 г., дадоха резултати, както следва:

         Важни дати:

         За България: 27.II — 4.III.1942 година.

         За Италия: 24.IV.1942 година.

         За Германия: 20 — 26.VI. и 1.VII.1942 година.

         За Турция: Целият месец май 1942 година.

         За другите държави и за останалото време от 20.VII. до 20.XI. 1942 година резултатите ще имаме по-после.

         В хороскопите, направени до миналата година, трябва да се внесат поправки с нови елементи. (Хороскопи, правени до 1941 г. — май месец. След тая дата от поправки няма нужда.)

         21. XI. 1941 г. Изгрева

         * * *

         Ваше Величество,

         По въпроса за главно командуването, ако може, не взимайте още решение. В никой случай, ако сте взели решение, не го правете достояние на тоя, когото сте благоволи да натоварите с това. Причините ще Ви кажа устно.

         С почит: Любомир Лулчев

         17.XII.1941 г., Изгрева

         В парламента Божилов е усвоил една игра да приема бюджета в нощни заседания с по 20–30 души народни представители. Ако може да се обърне внимание на Филова върху това. Аз чух много оплаквания за тия изнудени гласувания по миналия бюджет. Сега гласят същото, разбира се, заинтересувани. Не е редно това.

         * * *

         Ваше Величество,

         Изпращам Ви един опит да се хвърли поглед върху днешното стопанско положение. Ако имате време, прегледайте го. (Лично ще го донеса.)

         Прилагам едно резюме от същия, в което се показват необходими мерки за избягване на стопанския хаос.

         Моля, прочетете много внимателно изявленията на министър Габровски, публикувани във вестник „Зора“ от 28 декември 1941 година.

         Вярвам, че от обиколката си в село имате хубави непосредствени впечатления от народа.

         Пожелавам от сърце всичко най-хубаво Вам и на домочадието Ви.

         С почит: Любомир Лулчев

         14.1.1942 г., Изгрева

         * * *

         Ваше Величество,

         Съществуването на една държава, както и на инстанциите в нея, са свързани с признаването и изпълнението на известни природни закони.

         Всяко излизане от равновесието създава движение, но непредвидените движения дават неочаквани резултати. Ако една машина не наруши своето равновесие от двете страни на буталото, не може да тръгне, но ако една сграда изгуби своето равновесие, тя рухва.

         Скачване на лампата с жица, носеща електрическа енергия, е възможност да получите светлина, да добиете свобода на движение, защото светлината открива истинските отношения. Но пипането на тая жица с ръка може да донесе голямо страдание.

         Правдата и доброто трябва да бъдат основа на всяка държава. Чувството на целокупността е чувство вярно — личното благо за истински мъдрия е илюзия и заблуда, от която животът винаги е събуждал твърде скоро „щастливците“. Изгубването на такова чувство на целокупност и единство е същественият белег на приближающата катастрофа. Силите на разумната природа дават своите ефекти, независимо дали се знаят или не от тия, които стават обект на тяхната проява.

         Има постъпки, които костват човешките закони — за тях съществуват преценка и съдба човешка… Има и постъпки, които нарушават божествените закони. Друг е съдията за тях. Един свят, който обикновено наричат невидим, но който е много по-реален и по-разумен от нашия, има своите земни огнища, своите извори. Връзката с тия сили е разумното, което крепи живота — и частен, и обществен.

         Докато в една държава се запазват божествените закони, те са като душата в тялото — дотогава и съществува смислен живот, излезе ли душата от тялото — иде анархията…

         На… от къща, принадлежаща на Всемирното бяло братство в Търново, без всякакво право и закон е взета една картина. Това не е изолирано деяние, което коства свещените чувства на десетки хиляди души в България и хиляди по всичките краища на света, а и нещо много по-съществено — нарушение на основния закон на правда и ред, за което невидимият свят държи сметка.

         Разбираме положението Ви и не желаем да се излагате, но време е вече да проявите най-доброто, което можете. Когато се изгуби божественото основание на една държава или институт, той почва да се разлага и изчезва.

         Туй, което Бог е дал, не трябва да се отнима. По-добре е да се направи жест да се отстои божественото, да се изпълни волята Божия, отколкото личното. Този жест е необходим не за нас, които чувствуваме силната ръка на провидението върху си, а за Вас и мястото, което заемате в държавата, защото то се крепи тъкмо върху съзнанието за неговата божественост.

         Последиците на безправието никога не могат да бъдат добри. Силата в света на днешния ден не е сила и на утрешния, но има сила, която е силна през всичките дни — за нея Ви говорим.

         Крайният срок е да се поправят погрешките на безправието. И заедно с това да се свържете с ония сили, които могат да Ви помогнат в случая.

         Светлината носи истината, а истината — свобода на всички ония, които са готови да й служат с вярност.

         В името на тая истина със свободата, която ни дава, пишем настоящото.

         На кръстопътя вярната посока, която се взема навреме, спасява всичко.

         Тази крачка Ви предстои.

         Любомир Лулчев

         * * *

         За Хитлер

         Нова Германия има много по-велика мисия с мир, отколкото с войната.

         5.II.1942 г.

         * * *

         Среща с царя на 21.III.1942 г. във Враня

         От 9 без 10 до 10 и 20 сутринта

         Преди да се срещнем, още вечерта Севов ме търси да ми каже, че царят ще заминава за Германия и да бъда на местата си, защото ще иска да ме види.

         В четвъртък бях на екскурзия целия ден и той ме търсил да ми покаже нещо, дадено му от царя. Вечерта, като се върнах, отидохме към Бистрица и той ми показа един портрет на Багрянов от „Зора“, в който той досущ приличаше след направената му от царя брада на Фердинанд… Също и две писма картички, едничката, която бе получил от него от 9.IX.1941 г., в които пише, че би писал, ако не се боял…

         Преди да отида при царя, се видях с учителя, който ми каза, че сега е време той, ако има съзнание за работата и ако има радост, а не сила, да се разговори с Хитлер за мир, защото сега светът се обърна на болници и няма смисъл това унищожение. Трябва да разберат, че в божественото всичко печели, а в човешкото и когато наглед печели, то е само наглед — докато бащата е силен, се налага, а после синът връща по същия начин. Ако те приемат това, което има, казва, после ще им се каже и един план толкова лесен, че и малките разумни деца ще могат да го изпълнят. Човешкото и големите мъдреци не могат го изпълни, а божественото и малките разумни деца могат да го изпълнят (най-напред учителят беше казал „Децата ще го изпълнят“, а после ме викна и върна от пътя и прибави „разумните деца“ — за глупавите ние не се интересуваме.)

         Царят, въпреки че отидох по-рано с намерение да го почакам аз, той пак беше дошъл и надничаше към градината. Той ми посочи снега и като се ръкувахме, каза:

         — Ами това какво е?

         — Бяло знаме за мир — казах аз весело.

         — Ха — се изненада той и зарадва (сняг беше валяло доста от снощи и днес).

         Седнахме веднага и започнахме разговора. Масата бе приготвена с моливи и книги (ние двамата си сядаме до писалището, а това бе кръгла маса в средата, на която обикновено седяха книги, а сега беше ги приготвил да приеме след мен Филов, Даскалов, Попов и Габровски за наставление).

         Започнах да му говоря това, което учителят бе ми казал, че е време да се направи опит за разбиране, преди да се пролее кръвта на толкова стотици хиляди хора, които ще паднат в тая офанзива. Нека Хитлер покаже, че обича народа си, и преди офанзивата да направи друга офанзива, както някога я направиха с 14-те Уилсънови точки. Ако тогава лъжливи те имаха един такъв ефект, нека сега да бъдат истински и да покажат разликата между тогавашния свят и нова Европа. Ако Англия, която е антипод на болшевиците, можа да се разбере с тях, колко повече тези два революционни народа, сега така, както говори Хитлер, той поставя интересите пред мисълта, че ще се бие до унищожение, и това ги ожесточава.[1] По-добре е да се кажат при какви условия минимални той би прекратил войната. По тоя начин той ще повлияе и върху другите и ще има съюзници и между самите други народи. Това ще му помогне. Той трябва да говори като водач, а не като пълководец. Той е мистична натура и има избухвания, които не трябва, да има амортизатори. Ако той обижда генералите си, ще убие техния подтик и те ще станат нерешителни. Съдбата на Браухич ще бъде пред очите на всеки от тях. При това Хитлер ще се изхаби, а той е последният, резерв на Германия. Трябва да му се говори смело, че мирът е необходим. Че се превърнаха страните на болници, че това съсипва храбрите народи. Че Германия ще е нова, Германия е много по-велика в мирна работа, отколкото във война, и че трябва да залеят Европа с работа, а не с кръв; че ако има излишна енергия, тя трябва да иде в работа, а не в борби; че една велика Русия не може да остане във век и веков осакатена и че когато и да е, ще си вземе мястото и че по-добре е сега да се разберат. Ако и Съветска Русия продължава плановете на царска Русия, то показва кое е по-силно; трябва разум, а не озлобение. Ако плутокрацията намери допирни точки, и Германия трябва да ги намери, но не по пътя на Англия, която жертва народите. Хитлер трябва да предложи не чужди земи, както е направила Англия, а да се тури други принцип — справедливостта, като и малките братя имат достатъчно права, дори повече от големите, защото големите сами си пазят правата, а малките трябва да им ги пазят.

         Трябва Хитлер да не ламти за Малорусия, защото това значи да се ползува от чужди земи и да изпълва един английски план, който тика Германия там, за да не иска колонии, а тя трябва да се ползува заедно с всички държави от суровите материали на света. Това трябва сега да се каже, и то под приемлива форма, една дипломатическа офанзива преди другата, защото стане ли и тя, ще има много разноски, а за да се компенсират, ще се искат чужди земи, а това ще даде едно онеправдание на народи, т.е. старо положение и условие за нови войни. Справедливост трябва да се сложи в основата на нова Европа и то да се подчертае ясно. Това ще го кажете на Хитлер насаме.

         — Но той винаги има при себе си хора.

         — Нищо от това, Вие ще поискате за частен личен разговор и той ще Ви даде. Той е изгладнял за умен човек и ще се разговаря внимателно. Може да възразява, но то ще е само формално. Той може много да спечели, защото при един успех ще има поддържката и на враговете си, които е навреме предупредил за последиците като честен човек.

         — Чудно е, че аз, цар, съм заобиколен с нищожества, а той има много истински царедворци — каза царят.

         — Всички парвенюта чувстват нужда от това, и Наполеон.

         Севов

         За постройка на инвалидни домове (пострадалите от войните) бяха отпуснати 50 000 000 лв. Десет месеци след това още нищо не е направено. Сумата вече има стойност на 25 000 000 лв.

         Не е направено нищо, защото законът мина за пет дена в събранието, а правилникът към него не може да се направи и за десет месеца… Защо? Там г. военният министър има думата. Накъсо — защото трябва да са „наши“ в комисията… Срамно.

         Моля, застъпете се, за да може да се започне постройката тая пролет. Севов е добре запознат с въпроса.

         За царя

         * * *

         Няколко въпроса, които заслужават внимание

         1. Въпросът за цените на земеделските произведения и фабричните или занаятчийските.

         Така например вълната се купува 62 лева, а преждите се продават на същите селяни 3-4-5-6 и повече пъти по-скъпо!

         Една кожа телешка се взима от селяните за около примерно 350 лв. От нея стават най-малко десетина цървули, а за един чифт му се искат на черната борса (а бяла борса няма!) най-малко 300 лв.!

         Има и др. подобни.

         2. В нас има три вида произведения, които подлежат на оценяване:

         1. Местните произведения.

         2. Внесените от странство.

         3. Произведените от тях — или само от местни материали — или само от материали внесени — или от смесени материали.

         За да престане всекидневната игра с цените на всичко, предстои да се определят — твърдо, категорично цените на местните продукти и материали; — периодически — цените на внасяните материали (срокът да бъде поне и за двата случая за 6 месеца, ако не може за една година).

         Всичките тези цени ще се публикуват за даден срок в Държавен вестник и ще бъдат задължителни във всеки магазин, който продава на ръка, за проверка.

         Определя се за всички продукции (производни от първични материали) определена печалба, която ще бъде: а) за ангросиста с производствените разноски; б) за ангросист без производствени разноски; в) за посредник (1); г) за детайлист.

         Тези печалби ще бъдат точно фиксирани в проценти и обявени тоже в Държавен вестник. Всяка сума, взета над тези определени проценти, се смята за саботаж и води след себе си конфискуване на всичкото имотно състояние и затвор най-малко десет години. Печалбите си ги изчислява всеки търговец за себе си, като пази да не надмине определения коефициент (процент), а проверката може да стане, от който и да е купувач или агент, комисар, полицай и пр.

         Всеки, който открие подобно злоупотребление с цените, взема 20% от конфискувания имот и даже, ако е съучастник, не се наказва.

         По този начин ще се фиксира печалбата и увеличението ще отива в производителя, а сега взимат посредниците лъвския пай, като в някои браншове това стига до печалби, които чудят и самите търговци, които се отдумват, че държавата им ги давала… (справка речта на Хайдутов, плевенски народен представител, който чистосърдечно признал тия печалби и ги нарекъл обир на населението).

         Въпросът с въглищата е срамен, 40 километра от мината хората са платили преди 8 месеца и нямат въглища!

         С плана Мусман се правят срамни търговии, на които трябва да се тури край. Изнудват много хора, като им сочат разни скици и пр.

         С електричеството също има много лоша игра, и то с най-бедните квартали. В София плащат 5 и 2 лева, а в покрайнините по 7–8 и повече и по 3–4 лв. за отопление, като че по това са два различни града.

         Бесят се хора за намерения само да саботират, а се оставят живи и незасегнати хора, които фактически крадат и саботират милиони. Това значи да се яде капиталът.

         * * *

         Ръководни идеи за царя

         1. При сегашното положение на работите в нас страдат производителите и консуматорите, а печелят търговците, посредниците и фабрикантите.

         2. Няма съответствие между земеделските произведения и фабричните.

         3. Няма контрол между пътя, който минава едно тяло като материал, докато стане вещ или предмет за употреба в консуматора. Губят се материали и изчезва производство, за да се яви на черната борса. Например сега не са записани по фурни или по бакалии. Или не се държи сметка за цялото производство от даден бранш.

         Всички контролни инстанции са смешно много и разделени — фактически никакъв контрол или отговорност.

         Предстои:

         Общо координиране на материалните блага във вид на производство, обработване, търговия, консумация. Намиране съответната форма и вмъкването й в общия ред.

         Справедливо съотношение на цените на индустрията и земеделието.

         Правилно разпределение на културите във връзка със земята, за да не страдат хората (например изключителни земи за определени култури — картофи (Самоковско), рози и пр. и земи, в които може да се сеят и други — да се подбират култури, за да не страда доходът на хората), за да не става нужда да се налага на стопаните какво да сеят, че ще се яви на сцената българският инат.

         Безспорни места с определена култура само и останалите места.

         Декларация:

         1. Всеки български гражданин, който има в наличност повече от… лв. и в имоти на стойност повече от… лева, се задължава да декларира всичко подробно, като същевременно посочи и откъде го има, с какви средства е набавено и от кого и кога.

         2. Всичко недекларирано на обща стойност, по-голяма от… лева, се чете като укрито преднамерено и принадлежи направо на държавата — изземва се.

         3. Всеки, който открие, покаже или стане причина да се открият укрити стойности, от какъвто и да е вид, взема една четвърт от откритото и не се наказва, ако е бил съучастник в престъплението.

         Забележка. Сумите, внесени един месец след публикуването на настоящия закон за благотворителни цели, не се смятат за укрити.

         Декларация на всеки чиновник при постъпването му сега и при напускането на службата.

         Печалбите да се определят не от чиновниците, а от самите търговци всеки за себе си и за бранша си (само лично за себе си), като държавата предварително определя и фиксира за определен срок.

         1. Цените на местните материали;

         2. Цените на внесените материали;

         3. Цените на производствените разноски за всеки бранш в проценти;

         4. Печалбите всеки да си ги определи, като се дадат от държавата само максимумите, например печалбата за ангросиста (фабриканта) може да бъде максимум, да речем, 20%, на един посредник 5%, на детайлиста 40%. Всяко надвишаване на тоя допуснат процент, който се изчислява от самия фабрикант, всеки за себе си и под негова лична отговорност, носи конфискуване на всичко, което има, и най-малко десет години затвор. Контрольорът, който е одобрил такава печалба, се смята направо за съучастник и носи на общо основание наказанието също.

         Повишаването на цените при такива случаи ще се дава на първичния материал, оттам ще следва само по себе си и процентното увеличение на произведеното в % съгласно общото допускане за максимум печалба, но отговорността за неправилно изчисление ще си носи търговецът, който си изчислява, а ако е и ревизиран и намерен за нормален — и този, който го е ревизирал, а сега се отдумват чиновниците, че повишавали, а те не са отговорни пред никого, а стават ортаци на търговците… без да носят никакъв риск нито едните, нито другите.

         Сега няма свръзка между производителя, производствата и консуматора, не се вижда пътят на произведеното и къде стават покачванията — в новата система това ще се избегне.

         За да стане това, трябва да се направят някои нови съчетания съгласно системата.

         За работа:

         1. Форма-схема.

         2. Щат-чиновници, заплати.

         3. Здания, складове, учреждения.

         4. Парични операции, средства, капитали, оборот.

         5. Контрол — непосредствен, автоматичен, взаимен.

         6. Отговорност — лична. Правата и отговорностите да растат йерархически.

         7. Свръзка между този институт и другата държавна машина (Недев).

         8. Какво да се прегрупира от сегашното в ново и какво да се съкрати.

         9. Да се подготвят лицата в специални курсове предварително, ако трябва, като им се дадат богати заплати с предварителни гаранции, внесени от тях, и със страшни наказания за провинените.

         Контролът да бъде цялостен, да обхваща материала от самото му зараждане и стигане до консуматора и като се ликвидира с него, сметката му автоматически да отива някъде, където ще става общата проверка на разходването.

         Всички учреждения, които сега съществуват и имат сходни функции, да се слеят и обединят около една смислена работа без излишни хора и формалности. Във всичката работа да се има предвид благото на българския народ и да се разкарва най-малко или не се обременява с излишни формалности.

         1. При определяне от кметовете произведеното количество храна от декар земя не са взели предвид неурожая тази година. При първото нареждане от гражданската мобилизация да се изземе храната, като се остави на селския стопанин по 900 гр. на човек. Базирайки се на тия сведения, прибраха се храните, без да се предвиди един запас за ония стопани, на които не им достигаше по 900 гр. след няколко дни после две нови наредби: да се изземе 1/3 от оставеното количество, изчислявано върху 900 гр. на 300 гр. на човек. По тоя начин, вместо да се остави по 600 гр. на човек, остава много по-малко. От останалото, като се махне заплащането на разни услуги с жито от селския стопанин — но непризнаването от комисията, чуждицата, която стига до 15% и повече, и триците, става ясно, че и до м. февруари няма да стигне храната за повечето стопани.

         2. Малко преди тия наредби господин министър Габровски даде изявления, че в България всеки може да яде хляб колкото иска.

         3. За птиците се предвиде да се хранят с остатъците от храната на хората, понеже храната за хората е недостатъчно, ясно е защо се прибягва към масово клане на птици. Резултатът от това е ясен.

         4. Следва да се урежда въпросът с покупката на свинете, тъй като свиня, тежаща под 100 кг, се купува по 28 лв., а над 100 кг се купува по 32 лв.

         5. Определеното количество за изхранване на едрия рогат добитък царевица по 200 кг не е достатъчно, поради което напролет добитъкът и конете не ще бъдат годни за полска работа.

         6. По нямане на храна за овцете и тях в село са ги обрекли на заколване, с което стопанството ще се лиши от приплода, млякото и вълната.

         7. Големи пространства земя остана незасята въпреки официалните статистики.

         8. Поради късното засяване кълняемостта и вкореняването на храните закъсня и настъпилият студ измрази доста храна.

         9. Раздадените за продажба в селата цървули от гума са негодни и се пукат на първата седмица, а обущата се късат като мешина — независимо от голямата цена.

         10. Търговците не продават стоките, защото чакат да мине 1 януари и се даде нова цена за стоките.

         11. Същите отказват да продават с фактури, освен между четири очи без фактура на двойна и тройна цена.

         За царя

         * * *

         Работи, на които трябва да се обърне внимание

         Македония:

         1. Своеволия на чиновници. Далеч от центъра, те своеволничат. Това е в реда на всяка нова работа. Трябва контрол, по-често и по-строго отнасяне при избора им, а също и при наказанието им.

         Примери: гледай доклад на Казанлиев, писмото на Пращилов и др.

         Управител на Македония с права.

         2. С плана на Мусман[2] стават престъпни игри и изнудвания от страна на много чиновници. Страдат много хора и няма на кого да се оплачат, защото на всички устата са свързани със закони и наказания, само за престъпниците няма нищо, понеже са синджир, марка и се поддържат (справка — процеса на Загоров, речта на прокурора!).

         Кметът Иванов трябва да си върви. Планът да се направи публично достояние. Какви са тия тайни само за скубане на хората…

         3. Ограбването на евреите продължава безсрамно. Особено това се вижда по въпроса с аптеките и с оценката на къщите им и други имоти.

         Държава, която сама си не спазва законите, е в процес на разложение и не може да има добро бъдеще. Законите са, за да внасят правда и ред, а не за ограбване и отмъщение лично.

         4. Въпросът за постройките на бездомниците, пострадали от войните, за които се отпуснаха 50 000 000 лв., и сега се вършат разни нехубави отлагания за користни цели. Да влезе този и онзи в комисии и пр. Един правилник се „прави“ с месеци и не може да се довърши, защото има заинтересувани… (гледай документи). Сега са 25 000 000.

         5. Военният министър има език, който върви в унисон с тоя на „Сотир Янев“! Това е много опасно, защото минира държавната политика и може да докара нежелателни последици. Той има вече втори апартамент и може да бъде освободен да му се понарадва.

         6. В цензурата са настанени своеволници, които с невежеството си оскърбяват чувството на българина. Пигмеи, които са си въобразили твърде много, защото и там, както и на други места, липсват ръководна идея и контрол над произволите им. Ако това, което те правят, се направи на тях самите, биха окрякали света. Изключение може би прави само Чинков, който е човек с по-широки разбирания, но няма нужната подкрепа, за да работи по-свободно с тия синекури, които са се събрали там.

         7. Министър Даскалов произнесе една реч, с която показа кои са бункерите на България. Сведенията за тия бункери се прилагат.

         8. За сведение. Три параграфа, за които сме говорили и друг път. Те, разбира се, може да бъдат прилагани само от хора, които са от калибър, малко по-друг от съвременните „модерни“ разбирания.

         Частни въпроси:

         9. Въпросът за подаръка в Охрид — 15 000 или 25 000 лв.?

         10. Останали са още няколко студенти, само може ли да се стори нещо за тях? Списък се прилага.

         11. Доно Хр. Василев е сега в Божурище.

         12. Статията „Интелигенция“ от Луков. Това са думи, наредени хубаво, но нямат дълбок принцип в основата им. Говори за създаване (?) на интелигенция от „ние“, кои сме тия „ние“, не може да се разбере. Той не иска да каже основния признак на водача интелигент, защото ще трябва да се изключи сам от редовете им. Всяко нещо се крепи и създава от функцията разумният живот в цялото и за цялото. Самопожертвуванието и безкористието са основните признаци на истинския интелигент-водач. „Пастирът живота си полага за овцете, а наемникът оставя стадото и бяга.“

         Това е, с което трябва да се проверяват тия, които са кандидати за пастири, и тогава да взимат името на интелигента. Всеки пази това и цени това, което му е потребно, но паразити никой не обича. Интелигенцията, или по-право псевдоинтелигенцията в нас, е далеч от тоя идеал сега, защото и тия „ние“, които водиха, купуваха развалени брички автомобили по максимални цени за най-модерни коли… Народът има безпогрешно чувство и цени всеки, който искрено и безкористно го обича, макар не всякога да го разбира добре. Но други са, които не дават да слуша истинските си водачи, защото ще отпаднат доходите им от патриотизма им, затова те с всички средства правят възможното народът да не тръгне след тях. В края на краищата народът си намира пак пътя, но страда.

         * * *

         Ваше Величество,

         Ходих вчера нарочно в „Роял“ за вчерашния преглед. Гледах най-внимателно. Ако филмът е същият (не е нещо изрязано), мога да кажа, че „дамата“ се държа много хубаво, коректно, прилично, а с децата — неочаквано мило. Мъчих се да съзра това, което ми бяхте обърнали внимание, но не можах. Може би защото малко познавам навиците й. Но все пак смятам се за добър наблюдател и мисля, че в дадения случай имаше пълна коректност и достойно държане от нейна страна.

         Пиша това, защото ми се иска да бъдете справедлив и в най-малките работи, та и хората да Ви обичат и Бог да Ви помага, за да изпълните (вършите) най-добре дълга си, на който Ви е призовал в тия чудни времена.

         Нека Бог Ви пази и закриля.

         С искрен поздрав: Люб. Лулчев

         27.I.1943 г.

         Въпросът беше за царицата — държанието й с кмета Иванов, за когото беше ми обърнал внимание царят на 25.I.1943 г. на срещата ни.[3]

         * * *

         Ваше Величество,

         С евакуацията се повдигнаха много въпроси и достатъчно тревоги.

         Прилагам едно писмо, в което смятам, че има нещо интересно по тоя въпрос и заслужава да бъде прочетено.

         Бях Ви говорил за полковник Божков. Събрах някои сведения за него. Той бил най-старшият действующ артилерийски офицер. Бил цели шест години началник на артилерийската школа и офицерите имат много добро мнение за него. Раняван е през войната и има няколко кръста за храброст.

         Мисля, че не трябва да се допускат онеправдания на подобни хора, защото това действува лошо и на останалите офицери. А сега времената са натегнати и всяко онеправдание се отразява болезнено. Моля, отдайте една справедливост, за да имате и повече приятели.

Стопанското и вътрешното положение на държавата изискват повече внимание и по-способни хора.

         Сега между народа се лансира стар въпрос с нова сила — къде е житото? Защо ядем само царевица, когато България изнасяше жито?

         Това, разбира се, е лозунг по команда, но и факт е, че сега хлябът е 95% царевица и всичко друго, освен жито!

         Обърнете, моля, внимание на това, защото понякога малка искра пали голям пожар, а сега атмосферата е много „барутна“…

         Благодаря много за вниманието, което сте показали към Торбов.

         Пожелава от сърце успех в работата:

         Любомир Лулчев

         14.II.1943 г., София, Изгрева

         * * *

         Ваше Величество,

         Подобни изявления не допринасят нищо. Те усложняват и без туй сложното положение. Всяка система търпи критика и разцвет.

         Л. Лулчев[4]

         * * *

         Среща с принц Кирил в Стоянови

         От 8 без четвърт до 9 ч. на 2.XI.1943 г.

         Пет дена бях в Чамкория и затова не бяхме се виждали след връщането му от Германия и Хитлер.

         Започна с това, че даде едно писмо, подписано от баща му, до него (писано от други, а само подписано). Аз се загледах в подписа и взех да му казвам какво е мислил, като се е подписвал. Кирил взе да се смее.

         — Прочетете го. Тъкмо това е писал. — Прочетох го. Беше, че праща генерал Ганчев, за да уредял работите… Божилов му казал, че вече му искал пари, и то да бъдели в крони словашки. Казах му, че той и по-рано беше искал, и то в швейцарски франка, но да се не дават много, защото миналата година беше дал 120 000 на Дочо Христов за Националните легиони…

         Разправи ми, че много се страхували при пътуването и двамата с Филов, на който очите му станали като черти…, но напразно. На гарата ги посрещнал Хитлер и бил много внимателен, а също и Рибентроп. Приели ги на два пъти, говорили много меко и „аз като виждах, че това му е приятно, чаках, казва Кирил, и той стана още по-мек и внимателен. След обяд имаше и генерали, но пак не беше опасно. Не иска нищо, освен да сме будни и да бдим и към Адриатическо и Бяло море“.

         Когато разправяше втория път, от генералите Йодъл беше по-сериозен и като че никак не беше съгласен с това, което говореше Хитлер, а другите само клатеха глави… Изглеждат като фигури… Първични хора ми се видяха…

         Тук той каза още някои работи, които не ми се иска да запиша, за да не попаднат в чужди ръце.

         1. Каза:

         — Видяха ми се луди хора. — Смях се много.

         Хитлер говорил, че ще се бие, докато изтече кръвта на мечката.

         — Това е английска теза, внушена му и той там ще се разсипе… — казах аз.

         — Във всеки случай те са много спокойни и уверени. На какво се надяват, не зная, но така е. При това ние вървяхме със специален трен и аз гледах по гарите, но никъде не видях фигури като у нас в 1918 година… Хората са по-спокойни и няма муцуни… Изобщо върнах се по-обнадежден, отколкото отидох. Там те работят, а спят денем до 11 часа. Вечерта бяхме 14 човека на вечеря. Беше и Химлер. Той прави гримаси, като говори — и той го имитира.

         Казах му, че това е липса на вътрешно равновесие и че не говори хубаво за неговата психика.

         На вечерята са били 14 човека. После го е викал и Рибентроп на вечеря, но там бил съвсем друг свят — сив от далавераджии… Рибентроп му говорил все против Англия и от автомобила до изпращането на гарата… Той всецяло е под влияние на Англия и като не знае закона, се свързва постоянно и по тоя начин е проводник на техните идеи, му казах аз и му обясних някои закони за психическо влияние. Той слушаше внимателно.

         Кайтел се интересувал от соята и разпитвал за нея дали може да се отгледва.

         Нулеви личности — каза Кирил.

         Казах му, че когато има личност в човека, той не търпи силни хора наоколо си и по тоя начин най-после остават нули… По тоя повод му напомних някои работи, преживени с брат му.

         Заговорих му за вътрешната политика, защото тя продължава да не е добра. Брашното го дават 22 лева, а житото го вземат 10. Вълната 50–60 лв., а обработена я дават 1000 лв. и пр., му наредих много такива работи и му казах да внимава, защото на селяните се вече говори, че ще станем велики от Урала до Адриатическо море и че селянинът все ще си оре, а да му мислят господата…

         По тоя повод си поговорихме и той се съгласи, че трябва да се работи в това направление, за да има подобри резултати. Припомних му, че банкерите искат да обсебят и че Аладжов е техен орган, защото той не получава пари от държавата, а от банката, на която служи, а това е много опасно и пр. работи, които и по-рано съм говорил на царя и сега в по-елементарни форми трябва да говоря и на Кирил. Той трябваше да отива на меса-панихида, задушница католическа, та не можеше повече да говорим. Той ми честити рождения ден със закъснение, понеже не знаял, и пр.

         Като се върнах, казах на учителя разговора и той ми говори доста, но записах малко.

         Възпитанието зависи от бащата. Той ще научи как да се отнасят децата с него, както той самият се е отнасял с тях! Тъй ще се оправи и светът — порастат синовете — стига се до демокрация. Злото и доброто, като ги разделят, те се умножават и са… не се побеждават. Силата на злия е в множеството доброта. Колкото по се разделя, става по-силно. Злото е отдалеч ценно, от близо е зло. В него всички искат да бъдат големи, а в доброто могат да бъдат малки. Малкият, той е силният, а в злото всички големи не могат да бъдат. Боата, като глътне една сърна, изгубва за една неделя силата си. Сега и те, силите, ще омекнат.

         Кирил искаше за това в Беломорието да прави инспекция на войските. Казах му да не извозва немци, грешката е, че се състави милицията с войските, а също да почака 5–6 дена, защото всички с Божилов и Шишманов на свиждане с Хитлер и тук София.[5] Не трябва да остава така. Той се съгласи.

         * * *

         Среща с принц Кирил на 16.I.1944 г. в Евдокия

         От 9 до 10 ч. сутринта

         На 14 т.м. писах едно писмо на Евдокия, с което й казвах, че моментите са важни, и казвах, че трябва брат й добре да се ориентира. Тя казала да ми кажат много здраве и да чакам отговор после. На другия ден отидох в Симеоново и по пътя ме залови тревога. В голямата бомбардировка на 10-и падна бомба наблизо до бараката и поради това отивах всеки ден в Симеоново. По пътя ни хвана тревога и много бързахме, но нема̀ бомбардировка.

         Вечерта намерих писмо от Борис Стоянов. Сестра му падна убита през вечерната бомбардировка на 10-и или 11-и, точно забравих, понеделник беше.

         Вчера, като се върнах, се измих и си легнах, но когато бях заспал вече, към 9 часа, дойде Андро и Тошко с една кола да ме вземат и докарат — откарат в Мърчаево, където е учителят, от вчера минал през самата тревога. То е било цял ад за тях, защото мнозина са бягали. При това техният газгенератор спирал почти на всяка минута и са бягали мнозина.

         Машината ми е пострадала при бомбардировката, та пише накриво. Пълна беше със стъкла…

         Вярвам, че ще се оправи.

         Тая сутрин, 16-и, отидох сутринта при учителя и той ми каза, че Германия няма да победи, понеже той по-рано още каза, че няма да има победители, „сега не искам да ме влачат като в 1917 година…“ Трябва да се види каква е политиката на Англия, Съединените щати и Русия, да се видят техните допирни точки и каквото може да се направи. Също и на Германия. Да се не прави нищо зад гърба на Германия. Да се направи, ако има нужда, автономна Македония. Ако воюва, България ще стане като с…[6]

         Кирил ме чакаше, защото аз бях закъснял десетина минути. Започнахме веднага разговор. Докара ме Тошко със същата снощна кола много скоро. Приеха ме официално, а не както по-рано през задната врата. Казах му, че ако ще спечели Германия, има смисъл да даваме жертви, но ако няма да спечели, по-разумно е не да се пъчим, ами да кажем на германците мъчнотиите си, за да ни помогнат. Ако ли не могат, поне да се не изненадат един ден, ако не може да направим мобилизация или да устоим на обещанията.

         — Ама ние не можем да сдрефим за един град само.

         — И аз не казвам да сдрефим, само че ако има нужда, да загине половината България, стига останалата да спечели, но ако не спечели, каква смисъл има да се губи повече? Не може ли да се потърси посредничество на Русия? Какво искат те?

         — Все едно — и едните, и другите. Да сме напуснели окупираните земи и после да сме изпъдели германците…

         — Че що русите не ги изпъдиха, или англичаните толкова време, а сега искат от нас. Това не е политика — казах аз.

         — Не е. Но англичаните и американците искат да погубят България.

         — Това го не вярвайте — казах аз на Кирил. — В краен случай може да се опита автономна Македония, като се направи една нова Източна Румелия, пък нашите войски да се махнат оттам.

         — И това съм мислил отдавна — каза Кирил — но как? Там има и комунисти, има и сърбиянци, и българи.

         — Те да си уредят работата, но да има доверени хора. Както признаха Албания, така ще признаят и автономна Македония.

         — Да, но германците имат войски в Албания.

         — Че нека имат и в Македония, но поне ще се изтеглим оттам по-прилично. Но да бъде това като най-крайно средство.

         Оплака ми се, че Калфов искал нов кабинет, че Кьосето искало да се явява като спасител. Поменах му за Багрянов, че го предпочитам пред Кьосето.

         — И Вие мислите като мене — съгласи се той. Но като му казах за Македония, ми каза, че тогава трябва република, инак царизмът сам ще се самоизяде.

         — Но това е крайното — му казах аз — когато няма друг изход.

         За Недев ми каза, че армията го не ще.

         — Криви Ви са информациите. Той може да бъде прекрасен министър на вътрешните работи. Багрянов е магаре. Никакво го няма.

         — Все пак той има връзка със селяните и може добре да се спогажда с тях — казах аз.

         — Кимон издал някакво писмо и го изпратили в Бургас. Значи евакуирали са го. Арестуван е, но мисля да го върна да стои във Вътрешното министерство.

         Помолих го за услуга да каже да дойде колата, а той предпочете да ме доведе сам. Разкара ме из целия град, където са падали бомби. Бяхме само двама. Той караше. Показа ми по-важните попадения и после ме докара над Владая, където се разделихме с пожелание всичко да се свърши добре, и много сърдечен беше. Когато говорихме, дойде и Евдокия и ми каза „Добре дошъл!“ и каза, че ще отиде с Балабанов и другите към Чамкория. Взехме си сбогом и тя отиде. През всичкото време Кирил ми говореше за политиката и докато пътувахме с колата. Валеше сняг и времето беше приятно, но той няколко пъти ми каза, че ще се измъча. Войници сме били сега, не е важно какво ще се мъчим, стига да стане добро. Питаше ме къде живея. Казах му, че временно съм в Мърчаево. Разрушенията са доста големи, но не, разбира се, колкото ги описват тия, които не са виждали война. Най-голямата бомба е паднала в Зоологическата градина, но не е експлоадирала, защото била с предпазител немахнат. Божа работа.

         — Тя стигала за един квартал — 2,20 на 80 см диаметър.

         Приказвахме още много работи, но като ми се заяде така машината, та не пиша свободно.

         Към 11 и половина бях при учителя и сега се прибрах.

         На връщане закусвах с малко парче хлебец, вятърът беше силен и вееше сняг, но беше попътен, аз бях дебело облечен, та не ми беше лошо. Сега пиша в една малка стаичка и съм доволен, че можах да си взема поне по-важните работи. Само здраве да е сега, да се оправят работите на всички.

         Учителят много е настоявал вчера да ме потърсят на Изгрева и се зарадва, че съм дошъл и още повече че работата горе-долу тръгна, пък каквото даде Бог. Снощи имах едно видение. Легнах си към 12 часа и над кревата ми застанаха много лица, както ги рисуват в иконите.

         „Отстъпете, ще отстъпите“ — казах им.

         * * *

         Разговор с учителя на 1.III.1944 г.

         9 ч. сутринта, с. Мърчаево, в дома

         Говорихме дълго време, около два часа, върху празни въпроси и на разни теми. По-късно си записах това, което си спомних.

         Аз казах и на Багрянов да гледа да турят всички на работа. С масоните да разберат какво иска Англия точно, а не такива безумни работи за изгонване на германците, те не могат с толкова войска да направят това, а искат от нас това. Нещо реално да разберат какво искат наистина, а не за пропаганда. От друга страна, да се държат с германците добре, защото и те не обичат да се шегуват с хора непочтени. А също с русите да видят какво е добро и да го направят сами, за да няма между тях противоречия. По такъв начин ще се дойде до разумното. Всички народи имат дял в божествения план и това трябва да се разбира и никой да не противоречи за изпълнението му. Друго е за човешките планове. Не трябва никой народ да спъва други народ в божественото.

         Англия наруши божествения план, когато наруши Санстефанска България, и оттогава върви назад. Тя не трябваше да се меси, но тя от страх от Русия…

         Германия повтори погрешната на Берлинския конгрес, но Англия не разбра нито в 1918 година, нито после, сега.

         Всеки народ трябва да се остави свободен да изпълни божествената мисия, а за политическите работи е друг въпрос, но за това, което е божествено в него, не трябва да се спира, защото се осакатяват и тия, които спират. Наклонът създава течението. Нагоре се задъхват, а надолу се засилват. Да се изпълни справедливото и обещаното. Това за трансформатора, на който, вместо да помагат, всички чиновници пречат и гледат да изнудят нещо рушвет, особено Разсуканов от мина „Перник“.

         * * *

         С. Мърчаево, разговор с учителя на 5.V.1944 г.

         От 10 и половина до 11 и четвърт сутринта

         Въпросът бе да пиша едно писмо на принц Кирил и отидох да питам учителя има ли да каже нещо за проекта. Прочетох го, но той не ми каза нищо, от което разбрах, че това всичко е безполезно, но все пак аз исках да изпълня това, което смятах за дълг. Той ми каза между другото:

         — Изпуснаха, широки обуща, за да се направят мазоли. Те сега преследват, а уверени ли са, че ще бъдат все начело? Карат все по германски, но това, което може да прави силният пехливан, слабият не може да понася, нито да нанася силни удари. Сега търсят правото, но в правото влизат три елемента: не само силата, но основното е силата; просветен ум, устойчиво сърце, силна душа — силна воля, която е израз на душата. Кирил трябва да слуша сестра си, която има доста опитности. Много богата (Германия), казва, а дали има пари, те си знаят. Севов разсъждава по германски, щом е инженер. Сега трябва най-малката помощ, да остане един сантиметър до сблъскването. От философия страдат българите, искат да не се наруши нищо от църквата, когато целият свят се обръща. Златото е благородно, но е напластено в рудите, та трябва да се освободи. Българската политика прилича на оная домакиня, която не е знаела да готви и все питала „как готвите това или онова“ и казвала: „И ние така.“ И веднъж питала как готвят охлювите, а те й казали, че ги чукат в чутура. „И ние така.“ В Библията Бог позволи да убият Авеля, но не даде Каин да убият, а каза, че печат ще му удари, та да не смее никой да го убие, и който го убие, ще бъде седмократно наказан. Лошите хора да се не убиват, а да се турят на работа да видят следствията от последиците. Лошите хора са енергични и трябва да бъдат туряни на работа, а не убивани. Малките работи може да имат големи последици. Един много добър свещеник удря на един дякон плесница за погрешка. После дяконът става владика и 25 години гони свещеника. Направил погрешка, с бой не се оправя, бой значи ръст, по-добре е ръст да му дадеш, отколкото бой. Трябва съществените закони, които сега не знаят. В живота има три големи противоречия и три големи хармонии. Който не мисли и не чувствува, и не постъпва добре, ще влезе в тия противоречия. Хитлер беше силен отначало, а после след Англия… Стана като онзи бейски син, който бил гяури, докато един ден викал на баща си: „Хванах един гяур.“ — „Доведи го!“ — „Не ще.“ — „Пусни го!“ — „Той не ме пуска…“ Как ще подигне германския народ, ако стана причина, унищожи…[7] Ако е той причината за нещастието на народа, нека се оттегли, ако разбираше божествения закон. Ето, Христос каза: „По-добре е да пострада един човек вместо целия народ.“ А сега страда целият народ вместо един човек — всички страдат за Хитлер. Умни хора трябват навсякъде. Хитлер изпусна случая, когато Чембърлейн му отиде на крака. Той мислеше, че Англия няма да воюва. Според мене божествен акт е само Санстефанска България — всичко след нея е човешко Англия се боеше и развали и затова страда. Сега най-добро е федерирането, другите неща са несъвместими… Народите ще изберат своите водители (наложат каза) Ще им дам водители според сърцето си, казва в писанието: Богатите заблуждават бедните, скарват ги и те воюват. Във всеки свят има мярка: във физическия свят има мярка — „силният има първо място“. В умствения свят светлият ум има първо място, в духовния свят, който носи благородно сърце, чувствува. Всеки свят си има по една мярка, с която си служи. Грубостта в хората се набира. Ако човек вземе един хляб, е добре, но ако вземе 50, набират се и се дразни и си прави свои заключения… Светът не може да се оправи. Бог е вложил блага във всеки човек и трябва да се даде място на тия блага. Трябва да се поправи светът не с хляб, а с дишане във въздуха не си ограничен и след него и въпросът и за яденето ще се разреши лесно. Светлината е още по-висш свят. Най-голяма погрешка направи Фердинанд, като стана цар, ако беше останал княз, по-добре щеше да бъде. Отвори Балканската война. В Радомир се явява на един войник Света Богородица и му казала да каже на Фердинанд, че ако се не примири със съюзниците си, лошо го чака. Ще изгуби всичко. Др. Дуков го разправя. И Борис мислеше все за трона си, а не да служи на Бога. Бог, ако е решено отгоре да останеш цар, ще останеш сам цар, не може да се направиш, все трябва да си някъде. Работите на миналото, било що било, готви го. Проучете сега условията, ако те сега искат едно решение. За мене, като дойде законът на зимата, той се иска дебели дрехи, като дойде пролетта, тя иска по-тънки. Сега силният ще разрешава според силата си, а слабият според ума си. Защото, ако силният не постъпи според силата си, и слабият според ума си. Ако умният не упъти силния и силният не помогне на умния, няма смисъл. Сега трябват и умни хора, и силни хора, и добри хора — всичките ще си подпомагат. Трябва цяла наука. Сега някой казва: „Аз това нещо не мога да направя.“ Всяко нещо, което се иска от човека, и добро, и зло, може да го направи. Добрият човек прави злото слуга, а лошият човек прави доброто слуга, а злото господар. А добрият прави злото слуга, а доброто господар — това е разликата. Случаят с Йов, където Сатаната и Господ се разговарят и той си казва мнението за Йова. Един народ трябва да мине през изпити, но през умни изпити. Сега войната върви вече по инерция. Кола слиза от високо и преминава върховете, ако са по-ниски, докато застане… Ако хората не станат умни, добри, силни, ние трябва да станем добри, умни, силни. Машинистът, като се качи на машината, и авиаторът на аероплана, тогава стават силни! Да се изследва сега тяхното състояние.

         ЦДИА, ф. 95, оп. 1, а.е. 1, л. 1–136. Препис. Машинопис.

         ЦДИА, ф. 95, оп. 2, а.е. 2, л. 1–68. Оригинали, преписи, чернови, копия. Ръкопис и машинопис.

         ----------------------------------

         [1] Така е в оригинала. — Б.съст.

            [2] Над т. 2 Лулчев е написал на ръка „Електричеството 2-5“. — Б.съст.

            [3] Тази бележка Лулчев е написал допълнително в долния ляв край на листа. — Б.съст.

            [4] Писмото е написано от Лулчев на ръка на малко листче. — Б.съст.

            [5] Текстът на това изречение е написан доста нечетливо на ръка. — Б.съст.

            [6] Лулчев е отбелязал след многоточието „неразбрана дума“. — Б.съст.

            [7] Така е в оригинала. — Б.съст.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...