Всемогъщото малко

[Ани]

ВСЕМОГЪЩОТО МАЛКО

Всяко нещо считаме за истински познато не само когато е уловено от нашите възприятия, но е изяснено вътре в самите нас.

Как тогава човек ще познае Бога, щом като никога не Го е видял така, както вижда света около себе си: слънцето, звездите, птиците и цветята.

Познаването на Бога е необикновено вътрешно просветление. Бог най-напред се разкрива на човека, когато той няма нищо друго, което да запълни мъчителната празнота в душата му. Той идва или като утеха след голяма скръб, или като изобличение след направена грешка, която е събудила съвестта, или пък като радост, която му е подарена от една усмивка или от едно малко трогателно добро.

Бог идва при човека, когато той нищо няма. Явява се при ръба на бездната и го повиква по име и с глас, дочут вътре в него. Тогава при първата повратна стъпка от гибелта към живота човешката душа го опознава.

И когато всичко това вече се случи, човек може да го познае и в природата. Ще почне да Го вижда в щедростта на слънцето, в шума на гората, в делата на добрите люде или капката роса, която разпилява в искрящи багри падналия върху нея слънчев лъч.

Ако че можем да познаем Бога в малките неща, в големите по-трудно бихме Го разкрили, защото големите грандиозни дела ни учудват, други пък ни плашат, но не пробуждат сърцето.

Щом опознаем Бога, ние ще изработим ново отношение към всичко. В ближния си ще видим себе си, а към малките беззащитни твари ще почувствуваме милост и воля за покровителство.

Щом опознаем Бога 8 себе си, ще почнем да следим своите постъпки. Заради направените грешки ще се явят страданията като неканени гости, защото твоят „Аз“, който е престанал да съди другите, става съдник на себе си.

Щом осъзнаем Бога в своята душа, ще проумеем бързо, че Той е Творец, и у нас ще бликне воля за творчество.

Стане ли великото пробуждане в душата на човека, той се превръща в музикален инструмент, готов да отрази хармонията на Всемира.

Тогава чак човекът се е родил...