Съучастници в благата

[Ани]

СЪУЧАСТНИЦИ В БЛАГАТА

Мъдреците, светиите, пророците и учителите живеят с непрестанната добра воля и желание да ни направят съучастници на ония блага, които те са получили след дългия, труден и понякога мъчителен път на своето развитие. Тези духовни блага са осмислили отдавна техния живот, но в душите им не е настъпило равнодушието на човека, който има, а непрестанно трепти голямото желание да направят колкото се може повече съучастници на своята духовна радост и хармония.

Чудодейната сила, която те приемат при благодатния извор на „живата вода“, ги прави по-щастливи и по-доволни, ако те могат да заведат там и други жадни души. Те знаят и никога не забравят, че полученото благодатно състояние, до което са достигнали, е възможно и за всяка душа и затова правят всичко да го предадат на другите. Духовното усъвършенствуване не води до леност и самодоволство, а до непрестанно изявяване на безкористна и действена любов.

Съществува закон и лозунг във вечния процес на развитието, който гласи, че всеки трябва да се стреми да стане съучастник в Божествените блага.

Някои твърде строго изявени индивидуалисти твърдят, че над всичко трябва да стои личното усъвършенствуване. Това е свещена истина. Никой посветен в Божествената наука няма да го отрече или омаловажи, но заедно с постигнатото в стръмния път на ученика не бива да се забравят и тези, които са край него. Личното усъвършенствуване не е егоизъм, а братско съучастие в развитието на ближния на когото не със сила и внушение, а с чиста обич ще дадем това, което имаме, като посочваме истинския и изпитан собствен път.

От това следва да се направи извод кога човек обича някого. Отговорът е, че истинският белег на любовта е да направим всичко възможно, за да споделим благата, които сме придобили със своя ближен.

Ако човек смогне да направи това, което е равносилно на един подвиг, той участвува в развитието на цялото човечество. На пръв поглед то звучи невероятно, но съдържа самата истина. Този, който види твоята безкористна любов, непременно ще се въодушеви и ще направи същото. По такъв начин твоят импулс става начало на една „верижна реакция“, която в много по-кратко време обхваща възможно най-голям обсег, далеч по-голям и по-вероятен, отколкото един взрив на недоволство, в хаоса на който се раждат неподозирани случаи на лична вражда.

Улисани в своето катадневно битие, ние не сме в състояние да проверим това, но изминалите столетия и дори хилядолетия ни дават ясен урок.

Ако бихме имали възможност да анализираме не външния ефект на християнството, в който не личат винаги същинските ценности на словото, а от друга страна, ако бихме могли да проследим пътя на една привидно малка, но благородна и чиста от корист постъпка, с други думи, едно привидно малко добро, бихме се изненадали колко повече са хората, които приеха Христовото учение по пътя на малките добродетели, в сравнение с тези, които се въодушевяваха от външната тържественост на ритуала.

От две хилядолетия Духът на Исуса Христа се старае да направи хората съучастници в благото, в което Той живее.