Музиката и развитието

[Ани]

МУЗИКАТА И РАЗВИТИЕТО

Човекът е като музикален инструмент. От гледището на окултната наука различните строеве, в които може да бъде приведен един музикален инструмент, отговарят на различните състояния на човека. „Ре мажор“ може да стане „ре минор“, както „сол мажор“ да стане „сол минор“.

Пак от гледището на Божествената наука всички хубави неща в живота идват от трептенията на тона „сол“. Този тон е символ на красота, както тонът „ре“ носи могъщество и сила. Тонът „ми“ ни въвежда в един свят на нежности и хубост.

Човекът в своя живот и целокупните си прояви представлява резонатор на различни състояния и затова се казва, че човек е създаден от Твореца така, че правилно да взема тоновете. Ако някой не е в състояние да постигне това, необходимо е да се научи.

Истинският хармонично изграден човек разбира интуитивно, че музиката, особено вокалната, е мисловен процес. Когато човек пее, трябва да мисли, и то предимно за красотата на живота.

И тук, както навсякъде, неминуемо ще се докоснем до основната и вечна тема за любовта. Останалите изпитват само някакво отражение на любовта. За повърхностния поглед на съвременния човек това не е съвсем ясно, но за напредналите духове е абсолютна истина, че всяка дейност на човека, от която отсъства любовта, е порочна. Ако някой каже някому думата „подлец“, без да подозира, подлостта влиза в тоя, който изговаря тази дума. С лошите думи ние изцапваме устните си. Не се занимавайте със слабостите на хората. Този, който носи в себе си една престъпна мисъл и зачене дете, тогава тази мисъл влиза в детето, което ще мачка баща си цял живот.

Любовта ни предпазва от лоши мисли, чувства и постъпки. Не цапайте езика си, ума и сърцето си, както и своите постъпки. Само в чистота ще видим Божествената красота. Не мислете, че човек е свободен да живее както иска, а трябва да живее както Бог иска.

На тази мисъл своенравните ще направят известно възражение. Те ще се опитат да докажат, че това е липса на свобода. Подобно възражение има място само между човеци, у които липсва съзнанието, че свободата е тъкмо в изпълнението на Божията воля, тъй като никой освен Бог не може да измисли нещо по-хубаво и по-мъдро и никой освен Бог не знае така добре и съвършено за последиците от един живот, преминал или развиващ се в посока, противна на Божията воля.

В несъвършената си преценка ние считаме, че сме достойни да подберем най-правилния път и затова правим хиляди грешки. Нашето развитие е извървяло път само от 180 градуса. Предстои ни да изминем още 180 градуса, за да се завърши една пълна извивка от спиралата, за да станем достойни за оня образ, за който сме замислени. Тогава ще заприличаме на човека, създаден по образ и подобие Божие.

Предстои ни да вървим по пътя, осветяван от съвършената Божия премъдрост.