Сърцето и умът

[Ани]

СЪРЦЕТО И УМЪТ

Единствената автономна област в човешкия организъм е сърцето. То има самостоятелно управление и няма нищо общо с външния свят. Има свои закони, но е свързано с космоса, от който черпи жизнените си сили.

Има едно велико космическо сърце, което си има постоянен измерен ритъм. Ако човек има сърце, ритъмът на което се мени и понякога създава неприятности, нека се моли ритъмът на неговото сърце да стане еднакъв с ритъма на космическото сърце. Тази желана синхронност ще доведе сърцето до пълна хармония.

Правилното функциониране на сърцето ще доведе до правилно функциониране на ума.

Не мислете, че сте нещо отделно от космоса. Не прекъсвайте чрез своята отделеност, егоизъм и безлюбие връзката с космическите енергии, защото, щом деятелността на сърцето ви се прекъсне с деятелността на космическите енергии, и животът на човека се прекъсва.

Ако хората познаваха с какво усърдие през вековете и хилядолетията живата природа под светлината на виещите полета е градила мозъка и човешкото сърце, щяха да разберат какъв ценен капитал представляват те за човека и за човешкия дух, който си служи с тях.

Ако знаеха каква необхватна за сегашния им разум творческа работа е извършена, за да мислим и чувствуваме, хората щяха да благоговеят за този дар и да разберат колко велико и могъщо е това, което е още скрито за очите ни.

Тогава щеше да изглежда чудно, необмислено и крайно глупаво нашето съмнение дали има разумен свят извън нашия, и атеизмът би изглеждал като оскърбление за тоя, който му вярва и го проповядва.

Какъв по-ясен отговор биха получили атеистите от този, че съществуват и ум, и сърце?

В човека са вложени и още много несъбудени и неразработени дарби. Това са божествени семенца, които предстои да се развият. Те чакат да настъпи тяхната пролет, за да покажат листенцата си, своя цветец и своя плод.

Днес се ползуваме от дарбите, които сме развили в миналото, а в бъдеще ще се ползуваме от дарбите, които развиваме сега.