Jump to content

Размишления за съвършения характер


Ани

Recommended Posts

РАЗМИШЛЕНИЯ ЗА СЪВЪРШЕНИЯ ХАРАКТЕР

Да бъдеш невинен и да промениш живота си като виновен пред другите, без да се оправдаеш, това е характер. Ученикът на Божествената наука не трябва да се оправдава. Нека остави Учителя му да го оправдае, ако намери за добре.

Ученикът трябва да се кали в страданията, да добие характер, който да устои на смъртта. Нека мислено преживее страданията на Христа, за да се кали в тях. И при страданията ученикът дълбоко в себе си живее в радост, защото знае, че има Един, който го обича.

Никой не може да понесе страданията, ако няма любов.

Най-строгият съдия е вътре в човека. Най-голямото страдание, което съществува за един ученик, е, когато той съзнава, че не е направил това, което Бог му е казал.

Само когато издържиш страданията правилно, те ще те издигнат на една висота, за да можеш да вървиш по-нататък във вечния път.

Ученикът не може да направи една крачка в Божествената школа, докато у него има користолюбие. Всички души ще преминат през Божествения огън, за да се изчистят от всяко користолюбие. Тогава чак ще просветнат.

Любовта на ученика трябва да бъде толкова голяма, че да издържи при всички положения. Само любовта може да издържи най-големите противоречия.

Посвещението започва със страдания. Ученикът не трябва да ги отбягва, но да ги издържа.

Ученикът не трябва да се страхува от хората, защото живее в Бога.

„Храм Божи сте и Дух Божи живее във вас.“ Това е казано.

Когато ученикът иска да направи някому нещо, ако е създал в себе си истински характер, той трябва да се постави в същото положение на оня, комуто ще направи това, и само ако намери, че това е добро, тогава ще го направи.

Колкото човек е внимателен към работата на другия, невидимия свят, който оценява неговия характер, ще стане по-внимателен към неговата работа. Деликатността е плод на зачитане на работата на другия.

Ученикът трябва да бъде много прозорлив и внимателен. Има низши духове, които устройват „случайни засади“ само за да пакостят. Не се облягай и не разчитай на ограда, преди да провериш дали тя не е гнила.

Полезен навик и добър характер е, когато научиш изкуството да одухотворяваш материалното. Спреш ли се на материалните форми, ще се натъкнеш на големи противоречия. Не се опитвай да измисляш форма на безформеното, а се стреми да минаваш от физическото към духовното.

Физическото е само символ на духовното, а не е никаква същина. Така е и в изкуството. Когато наблюдаваме някоя скулптурна творба, ние трябва да потърсим и усетим у нея духовното, което е причина за нейното появяване.

На земята всичко е преходно. Ученикът не трябва да се свързва с нищо земно. С букваря и плочата ще си служи, докато завърши първо отделение. Няма защо да носи букваря и плочата дори до университета.

Истинският ученик трябва да притежава благороден характер. Пчелата изважда мед от цветята. Човекът откъсва цветето, помирисва го и го хвърля. Мине говедото и го стъпче. Благородството на ученика се състои в това, че той постъпва не като човека и говедото, а като пчелата.

Независимо от това, че в жизнената стълба човекът стои на най-високото стъпало, той понякога поради атавизъм постъпва по-лошо от стоящите под него.

Една от благородните и полезни черти в характера на човека е всяка вечер, преди да си легне, да извърши едно психическо чистене, което се състои в един подробен оглед на всичко, което е вършил през деня.

Благородно е да не правиш демонстрация с добрините, които си направил. Бог прави своите добрини така, че те изглеждат като естествено и неминуемо дошли неща. Ученикът обаче трябва да се отличава от останалите хора по това, че в тия добре дошли хубави и полезни неща да вижда любовта на Бога. Той трябва да благодари за всичко добро, което се случва с него. Ако ученикът постъпва така, той постъпва както своя Учител.

Ученикът трябва да отговори сам на един въпрос: Кое е по-хубаво: подареното или заслуженото? Всеки сам да реши за себе си това.

На Земята всичко се мени. На Земята всичко е преходно. Ученикът трябва да има нещо, което за него е постоянно и с високо качество. Това е неговата основна идея, която той цени и следва при всички променливи условия на живота.

Постъпките на един благороден и със силен характер човек се направляват и извършват според това как той разбира любовта, която може да е физическа, духовна и Божествена. Ученикът на Божествената наука знае, че физическата и духовната любов се менят. Физическата се мени и променя. Духовната се променя, без да се мени. А Божествената нито се променя, нито се изменя, а само непрекъснато расте.

В живота се срещат срам и безсрамие. И двете са рожба на неправилно отношение, но за предпочитане е срамът пред безсрамието.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...