Jump to content

Пътят на ученичеството


Ани

Recommended Posts

ПЪТЯТ НА УЧЕНИЧЕСТВОТО

Срещат се люде, които задават въпрос: „Защо живеем, какъв смисъл има нашето съществуване“? Такъв въпрос задават и невръстните деца, които тръгват на училище, а дори и по-големи. Отеготени от необходимостта да учат и да решават зададените им задачи и въпроси, те не осъзнават, нито помислят за това колко необходимо е знанието, което получават, за бъдещия им успех в живота.

До такива състояния идват и някои от учениците в Божествените окултни школи. За тях е трудно да научат уроците на мълчанието, молитвата, смирението и търпението. Те не съзнават, че без тези добродетели едва ли биха минали в по-горните класове на Божествената мъдрост, която са пожелали да придобият. Духовните им наставници и учители никога не ще повдигнат завесата на великото знание, докато учениците не придобият необходимите добродетели и не разгадаят дълбокия смисъл на това, което се нарича любов. Разбира се, че любовта, за която се говори в школите на Всемирното Бяло Братство, е нещо съвсем различно от онова измамно вълнение на човешката емоционална природа. Границите на любовта в духовния смисъл на думата са обширни - те обхващат цялата вселена и за нея учителите казват, че е по-силна от смъртта. Само такъв, който е изпитал, макар и за кратка минута тази любов, отведнъж проумява смисъла на живота и никога вече не задава въпроса: „Защо живеем и защо следваме школата на висшето познание“. Той разбира дълбокия смисъл на думите: „Бог толкова възлюби света, че даде единородния си Син жертва, за да спаси човечеството.“ От това следва, че блажен е само такъв, който от любов се жертвува за другите.

Когато човек след дълги мъчнотии и страдания по пътя на трудното възлизане е намерил Бога, той придобива сили да посреща и понася страданията, като във всяко от тях намира дълбок смисъл. Всичко, което той преживява след това, всичките препятствия в джунглите на живота, го научават, че смисълът на живота е в усъвършенстването и еволюцията на неговата безсмъртна душа. Достигне ли човек до това знание, тогава той е осъществил в себе си хармонията между ума, сърцето и волята. С други думи, той ИСКА, защото знае и може, ЗНАЕ, защото иска и може, а МОЖЕ, защото иска и знае. Ако внимателно се прочете и обмисли това изречение, ще стане ясно, че знанието, искането и моженето съставляват един равностранен триъгълник, на който трите страни са: знанието — умът, искането - сърцето и моженето -волята. В някои книги човек ги среща като: интелект, емоционалност и волева мощ.

Равностранният триъгълник във всички времена е символ на хармонично устроения човек. В него умът, чувствата и волята са в равностойна хармония. Не са ли те в равностойна величина, тогава се получават варианти на човешки същества, каквито срещаме на всяка крачка и навсякъде в живота.

Всеки, който чете тези редове, ще може да си представи или да си припомни такъв, който има силно развит ум и воля, но е безсърдечен, дори понякога жесток човек, каквито доста често се срещат в наше време. Втората комбинация е човекът със силно развита емоционалност и добра воля, но със слаб интелект. Той и да иска да направи добро, не знае как да го направи. На трето място да си представим умен и емоционален тип човек, но безволев. Той само пожелава и знае какво да направи, но не е деен, не е волев, а пасивен.

Една от основните задачи на ученичеството е да се стреми и да достигне хармонията на равностранния триъгълник.

Пълното изграждане на такъв човешки индивид с равнозначещи по абсолютна стойност качества е дълъг процес. Това се постига, когато човек е срещнал своя учител или някои от неговите истински, проверени, чисти и безкористни ученици.

Достигне ли някой до тази вътрешна хармония, за него вече не съществува разлика между беден и богат, млад или стар, господар или слуга. Ученикът тогава разширява обсега на своята любов до животинското и до растителното царство.

Животът на този, който е влязъл в ученичеството и е тръгнал по свещената пътека на възхода, се превръща във възторзи и угнетения, в падания и ставания, които обогатяват душата с опитност и знания. Трудно е да не се спънеш по този път, пълен с препятствия, но учителите и небето се възхищават от този, който с мъдрост и смирение стане и продължи своите крачки към целта. Блажени са тези, които умеят с мъдрост да поправят грешките си, но още по-блажени са тези, които не правят грешки.

Пътят на ученичеството изисква раждането на оная красива доблест да признаеш грешките си. На първо място пред себе си и после пред другите. Осъзнай в самия себе си грешката, заеми се с нейното изправяне, но не прави култ от нея. Учителят на Бялото Братство у нас казваше: „Не връзвай звънци на добродетелите си, но не издигай надгробни паметници на своите грешки.“ Когато някой отвън ти посочи някоя грешка, не бързай да се възмутиш. Помисли спокойно и с чисто сърце дали има нещо вярно в това, което са ти казали. Ако има такова нещо, използвай случая да го коригираш в себе си. Ако ли пък няма у тебе никаква грешка, тогава, без да се гневиш, помисли, че всичко това, което другият прави, е за негова сметка.

Ученикът на Божествената школа има друга мярка за силата. За него силен човек е този, който има чисто сърце и е готов винаги да се отзове с любов към своя страдащ ближен. Освен това ученикът променя понятията, с които сме живели във времето, когато сме живели в мрак и липса на себеотрицание.

Всички хора, животни и всички видове от растителното царство са различни изяви на Великия всемирен живот.

В своя път към великия връх на Абсолютния ученикът трябва ревностно да пази сърцето си — най-скъпоценното си богатство, и сияйнало в любов, да го поднесе на Твореца.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...