В духовната крепост

[Ани]

В ДУХОВНАТА КРЕПОСТ

Не се обезсърчавайте! Знаете, че има милост Божия, благост Божия. Вместо да се обезсърчавате, молете се. Свържете се с Бога и с добрите хора да ви помагат. Дръжте мисълта: Този живот ми е дал моят Възлюблен, Този, който ме обича.

Чуйте един от законите на духовната крепост: предпочитам да загубя настроението си, но да запазя разумността си. Предпочитам да загубя разумността си, но да запазя любовта си към Бога.

Жертвувайте настроението заради разумността, жертвувайте разумността заради любовта.

Закон е също, че всяко добро желание се благославя. Кажи си така: В Бога промени няма. Всичко, което Бог ми е дал, е за мое добро. При това имай винаги на ум своята основна идея. Към нея насочи всичките си сили. Не оставяй мозъка си пасивен. Ученикът никога не бива да се самозабравя. Словото на Истината е твърдо като диамант. Само когато ви поставят на изпит, се вижда колко малко знаете.

Като сте тръгнали в свещения път, упражнявайте се да развивате взаимопомощта. С нея ще си помогнете един на друг. Какво ще спечели човек, който живее само за себе си? Щастието, което ще получи, ще бъде щастие на момента. При живот, когато ние мислим не само за себе си, а и за ближните си, щастието ще бъде непрекъснато. То ще бъде друг вид щастие.

Ако имам вяра, само като вдигна пръста си, всичко, което искам от небето, получавам и всяко разумно пожелание се сбъдва. Под думите „като повдигна пръста си“ трябва да се разбира следното: „Като досегна с молитвата си Разумния, който е създал света, всичко се нарежда.“ С други думи, чрез Него всичко е възможно. Той слага, аз раздигам, за да има хармония. Под „раздигане“ разбирам служене, вършене добри дела.

В този свят само Бог може да „слага“, а ние сме дошли да „раздигаме“.

Първата задача на болния е да оздравее. Давайте, без да се безпокоите. Почнете ли да се безпокоите, вие почвате да стареете. И друго нещо: ако искате да бъдете щастливи, престанете да мислите за щастието. Нещастие сполетява само богат човек. Щом те сполети, станал си богат.

Тези, които имат реална опитност в живота, знаят, че който се реши да върви по правия път, ще срещне голяма съпротива.

Тези, които живеят в духовната крепост, имат доста набрана опитност. Когато някой се обърне към тях и почне да се оплаква: „Докога Господ ще ме забравя?“, те му отговарят: „Ще те забравя дотогава, докато се боиш да изпълниш Неговата воля. Заемеш ли да се изпълняваш волята Му, отношенията към тебе ще се променят. При Бога се отива с желание да учиш или с желание да следваш Неговите закони. Затова ти се поставяш в положението на син и придобиваш синовно отношение към Него. На всекиго е дадена специфична работа, която трябва да извърши. Ще рече, сам по свой начин да служи на Бога.“

Тези, които са станали жители на духовната крепост, казват: „Природата не позволява да я владеят. Всеки, който си е въобразил, че може да владее природата, ще се намери в праха на своите илюзии.“

Когато говорим за разумната и жива природа, ние трябва да знаем, че става дума за едно от най-великите същества след Бога. Природата притежава огромна аура. Тя е в състояние да обхване всичко от всички царства от елементите на най-висшата проява на човека. В природата има разум, благост, чистота и любов.

Страданията, през които минава човечеството, са временни. И са илюзии за временното ни пребиваване тук. Няма страдания, които могат да засегнат изцяло човека. Ние можем да бъдем ограничени по някакъв начин, но в душата си сме винаги свободни. Това, което може да парализира ума, сърцето и волята на човека и да отнеме вътрешната ни сила, е злото.

Трябва да пазим непрестанният си стремеж, който ни подтиква напред, то е онова велико нещо, което е скрито в душата на човека. Човекът сред природата и сред огромния околен свят може да е много малък, но умът и движенията му са силни.

Често човек се намира в положение на борба със себе си. За да се избегне тази мъчителна борба, всеки човек трябва да даде място и преднина на своите идеи, които са над всички други. Борбата става излишна, защото сиянието на тази свещена идея е по-силно от всички други.

Служенето на Бога е науката на живота.