Изворът на Любовта

[Ани]

ИЗВОРЪТ НА ЛЮБОВТА

Когато става въпрос за самочувствие, което е преувеличено и фалшиво, винаги си спомням думите на Мъдрия. Той казва, че този, който в своята самонадеяност изключва това, което е получил като дар от живота или като покровително отношение на природата и не се съобразява с истината, че той получава много неща от тези, които го обичат, прилича на празна бутилка. Кой има полза от такава бутилка?

Дори и самочувствието ти, че си бутилка с някакво съдържание, е недостатъчно и неправилно, защото това съдържание е нищожно в сравнение с Извора, който я е напълнил.

Много голямо значение за всеки човек е да държи в мисълта си самия Извор. Само при това състояние той усмирява до голяма степен самочувствието си и става поносим и приятен за околните.

Ти - обръща се Мъдрецът към всекиго от нас, — който мислиш, че си добър, трябва да знаеш, че твоята добрина представлява чистата и освежаваща вода от кристалния Извор на Великото добро, откъдето си получил волята да помогнеш на жадния. Това е един вече непресъхващ Извор и затова, когато идват при тебе жадни люде, отпрати ги с любов към Извора. Кажи им, че без този Извор, човекът е едно празно шише.

Ако някога си помислиш, че притежаваш много достойнства и се гордеещ с тях, не ти ли идва на ум, че ти наричаш свое достойнство онова, което си почерпил от достойнството на Извора? Тогава, ако успееш да се смириш, ти получаваш чрез смирението своето истинско достойнство.

Нещастията в живота на човека, а и на всички същества, са в това, че те не обичат Твореца и ближните си, а прекомерно обичат себе си. От тази обич обаче никой не се ползва. Тя не създава връзка с другите и хората се превръщат в ледени кристали, влюбени в собствената си красота.

Ето защо най-голям дар за отделния човек е някой да го обича. Обичта в този случай се явява като поток от топлинни и светлинни лъчи, които кристалът пречупва в чудесна багрова хармония. Тогава отделният кристал, огрян с тези лъчи, огрява и другите кристали около него и човешкото общество се превръща в багрово единство, както отделните звуци на музикалните инструменти се превръщат в симфония.

В такъв случай става безспорна и напълно доказуема истина, твърдението, че любовта ще спаси света от гибел.

Когато проумях думите на Мъдрия, аз разбрах смисъла на това, което писателят Бернхард Келерман пише на едно място: „Ако някой те обича и е някъде далече, заслужава да направиш дълго пътешествие да го намериш. Тогава застани пред него на колене и му благодари.“

Няма друг подарък на този свят, който да струва повече от любовта, която можеш да получиш от едно любящо сърце.

Какво знаем ние за себе си? Земята, върху която живеем, е кораб, който плува във вселената. Нито кораба познаваме добре, нито безбрежния океан на всемира. По него плуват и други кораби и други живи души. Не знаем нито откъде идваме, нито къде сме се запътили. Единственото, което ни крепи, е нашата взаимна привързаност - рожба на любовта.

Откъде произлиза злината в живота? Появяването й показва не само това, че не сме при Избора, но и това, че никой от тези, с които общуваме, не е съд, напълнен с благотворната сила на преизобилните му води. Никой от никого не може да получи усмиряващия благороден подтик и ние се намразваме, както просякът намразва хората, които са го изпратили с празни ръце.

Жестокости и престъпления могат да виреят само при леденото безлюбие, което ни прави бедни и зли поради това, че сме далече от Извора и неговите благодатни изобилни води.

Нашият сравнително малък диапазон на мисълта трудно може да различи доброто от злото. От наше гледище добро е това, което сме намислили, но истината е друга. Лозата разпростира своите вейки произволно, но творецът лозар знае докъде да се простират тези вейки, за да се получи плод.

Философите се трудят да намерят определение или някаква мярка за доброто и злото, но за различните времена дават различно съдържание.

В живота си човек неминуемо греши. По пътя на развитието се правят по-големи или по-малки грешки. Единственото правилно отношение към грешките е, когато се учим от тях, а не само да се осъждаме. Грешките трябва да се поправят. Не чоплете раните си - казва Мъдрият. Не се ровете в миналото и не се осъждайте жестоко заради мисли, които тъмните сили може да вмъкнат в ума ви. За тях вие не носите отговорност.

На сегашния динамичен човек е трудно да се научи на търпение. Той мисли, че търпението е безсилие, сляпо подчинение. Нищо такова няма в търпението. Търпеливият е най-устойчивият човек. Търпеливият знае последствията на всяко нещо и разумно изчаква събитията и предстоящите явления. Новата човешка култура ще се отличава с истинско и мъдро търпение.