Jump to content

Recommended Posts

Изследването

Проучването и оповестяването на данни за лични колекции и библиотеки на известни личности е една интересна и малко изследвана област на библиотекознанието в България. Както многократно е изтъквано, изследването на тези библиотеки представлява интерес не само заради осветляването на книжовните пристрастия, интереси и творчески занимания на личности с принос за развитието на страната ни, но и за въздействието на книгата върху идейните им търсения, върху творческите им контакти, приятелства и духовно родство, във формирането на общностни кръгове. Книгите, с които тези личности „общуват“ понякога ни дават отправна точка за по-точно разбиране на идеите, творчеството или постъпките им, а също и за облика на времето, в което са живели, за доминиращите в момента политически доктрини, социални и религиозни движения, за модните и предпочитани литературни творци, за господстващите течения в изкуството и т.н. Оставените по страниците им бележки, дарствени надписи и посвещения ни отварят пространство за осмисляне на познанства и приятелства, на творчески и идейни влияния.

Поради тези причини, а и заради интереса ни към личността и учението на Петър Дънов - Учителя1, приехме предизвикателството да се заемем с по-задълбоченото проучване на запазеното от неговата лична библиотека.

В известна степен бяхме наясно с трудността, свързана с обекта на изследването, която е обусловена от:

- липсата на ясни параметри на понятието „лична библиотека на Петър Дънов“, поради наличието приживе на Учителя на две колекции

- личното му притежание от книги, които са му били особено ценни и библиотека на Братството, където той препраща значителна част от книгите, които му се даряват и такива, които е купувал, включително от чужбина, но които предоставя за по-широко използване от съидейниците си;

- множеството трансформации, съпътствали и двете колекции, вследствие на отношението на властта след 1944 г. към идеите на Петър Дънов и неговите последователи: извършеният на 6 декември 1957 г. обиск и конфискация на имуществото, трудовете и беседите му, както и на повсеместни обиски и конфискации в домовете на последователи на учението му в цялата страна; последвало откупуване и съзнателно „разпръскване“ на ценни негови вещи и книги в домовете на съмишленици, с цел укриването им от властта и запазването им;

- събиране и съхраняване на книгите от библиотеката на Учителя у известния художник-портретист Борис Шаров и предаването им на Братството през 1980 г. от негови близки, най-вероятно заедно с някои лични книги на художника (издадени след 1944 г., т.е. след кончината на Петър Дънов, които няма как да са част от неговата библиотека, а и такива с дарствени надписи за самия Шаров). Книгите днес се помещават в някогашния дом на брат Сава Стоянов в кв. „Изгрев“ в София, който след смъртта му принадлежи на Общество „Бяло братство“ и са изложени в малък музей на Учителя Дънов - с неговите оригинални вещи и библиотека.

Всички тези обстоятелства естествено дават своето отражение върху пълнотата на изследваната понастоящем лична библиотека на Учителя, оставят известно съмнение, че в сегашната сбирка може да са попаднали и книги, които макар и да са тематично свързани с неговите интереси и занимания, не са негово лично притежание, а са се оказали в нея поради различните и местопребивавания. Разглеждайки обаче по-внимателно авторските, хронологичните, тематичните и езиковите граници на съхранената до днес библиотека на Петър Дънов, смятаме, че ако има „чужди“ екземпляри, то това са само единични случаи, които не променят съществено очерталата се обща картина.

База на настоящото изследване са:

- прегледаните de visu книги от къщата на Братството в кв. „Изгрев“, „за които в нашите среди се счита, че това са книги от личната библиотека на Учителя“2;

- съставеният, по поръчение от Общото събрание на Братството, през април-юни 2005 г. от Людмила Димитрова и Величка Драганова „Списък на книгите от библиотеката на Учителя, намиращи се на съхранение в дома на брат Сава Стоянов в София, ул. „Ген. Щерю Атанасов, № 2“, включващ 263 тома книги и периодични издания. Този списък, след прегледа de visu през лятото на 2016 г., беше редуциран до 259 тома, тъй като в някои от книгите се намериха следи, че принадлежат на други лица;

- съхраненият в архива на Лалка Кръстева „Инвентаризационен опис“3 на вещи и книги на Учителя Петър Дънов, намиращи се в стаите, обитавани или ползвани от него (над и до Братския салон) в кв. „Изгрев“ в София и в къщата на ул. „Опълченска“ № 66“ (ползвана от Братството до 1957 г., в която се е съхранявала част от личната библиотеката на Петър Дънов и където до 1928 г. той е живял). Списъкът е направен най-прилежно от комисия от членове на Братството на 20 ноември 1957 г. (очевидно след сигнали за предстоящите действия от страна на властта срещу членовете на Братството), само две седмици преди повсеместните обиски и конфискации на литература и имущество на членове на Братството в цялата страна на 6 декември с.г. В него са регистрирани налични „на Изгрева“ над 350, а на ул. Опълченска“ №2 66 -55 броя книги от библиотеката на Учителя, или общо над 400 тома. От този списък бяха останали, опазени и описани през 2005 г. споменатите 263 тома, някои от които в по няколко екземпляра. Така че действителните заглавия днес са около 240;

- издирените и анализирани публикации - спомени на сподвижници и ученици на Петър Дънов, интервюта, статии и други документи, в които се дават, макар и косвено, сведения за личната му библиотека.

Целта на проучването ни беше:

- да идентифицираме чрез достатъчно библиографски данни наличните в библиотеката на Учителя Дънов книги, като извършим съпоставка на самите прегледани отново екземпляри с данните от: „Списъка“ от 2005 г.; електронните каталози и дигиталните библиотеки на български и редица световни библиотеки; Worldcat online catalog; издателски и книжарски каталози и бази от данни в интернет; справочни издания и биобиблиографии на отделни чуждестранни автори. Проведеното библиографско издирване беше съпътствано с множество затруднения, произтичащи както от хронологичния период на част от издирените книги (втората половина на XIX век), така и от липсата на еднозначни и в този смисъл надеждни библиографски данни за тяхната идентификация в международни библиографски бази от данни и дигитални хранилища (липса или неясно посочено авторство; липса на място на издаване; на година на издаване; поредност на изданието, при наличие на множество издания; години на раждане и смърт на автора; изясняване на авторство, посочено с инициали или псевдоними; принадлежност към серия; брой на томове при многотомни издания и т.н.). Прегледът на оригиналите и тяхното сравнение с дигитални копия понякога изискваше пълно сравнение на текста, тъй като в проучваните оригинали липсваха корици или заглавни страници, съдържание, понякога и част от страниците;

- да очертаем общия профил на личната библиотека на Учителя Петър Дънов като обърнем внимание на езиковото и тематичното и разнообразие, интересите му в конкретни научни области, афинитета му към отделни автори и художествени заглавия;

- да идентифицираме и разкрием имената на авторите на дарствени надписи, посвещения и подписи, които биха могли да послужат за по-нататъшни и твърде специализирани проучвания;

- да предложим на читателите на този текст самия библиографски списък на книгите и периодичните издания от личната библиотека на Петър Дънов, с всички уточнения, добавки и поправки, като свидетелство за задълбоченото ни библиографско издирване и с надеждата те да предизвикат допълнителен интерес у тях към темата и да продължат доизясняването и в различни аспекти.

Историята на библиотеката на Учителя - факти, свидетелства, хипотези

Поради липсата на преки сведения за личната библиотека на Петър Дънов ще се позовем на спомените на някои от неговите сподвижници и ученици. Борис Николов, един от най-ревностните последователи на Учителя, който след кончината му на 27.12.1944 г. е избран за председател на Братския съвет и с малко прекъсване е такъв до края на живота си, в спомените си подчертава4:

„В библиотеката на Учителя имаше много книги - научна, художествена и окултна литература. Имаше ли любими книги Учителя? По този въпрос нищо не мога да кажа. Но ще кажа друго. Как се набираха тези книги. Идва някой и Му подари книги и Той ги препращаше към библиотеката Си. Имаше освен на български език също и на френски, английски и руски език. Тук беше и голямата английска енциклопедия. Когато трябваше по някой въпрос да се осведоми, ползваше енциклопедията. От художествената литература обичаше някои автори: например от класиците на руската литература: Тургенев, Толстой, Достоевски, Короленко. Понякога караше някои братя и сестри да Му четат някои книги от горните автори. Също и ние като попадахме на някой добър автор с идея и със стил, сами предлагахме на Учителя да Му четем, което Той приемаше с удоволствие... Например чели сме на Учителя легендите на Лагерльоф. Тогава Той във връзка с четенето ще направи някоя бележка, характеристика свързана с текста или c автора. При разбор на съчинението Учителят беше в такива случаи много точен. Неговите дефиниции и Неговите определения бяха безпогрешни. Някои от тези изказвания са стенографирани, други - не. Жалко че не ги събрахме, като изказвания на Учителя за дадени автори.

Понякога някой приятел отиде при Учителя и каже, че има такава и такава книга, но струвала еди колко си. Приятелят няма пари. Учителят извади пари и му даде. Онзи донася книгата, подава я на Учителя, а Той само каже: сложете я при другите. Така се събраха много книги. По време на процеса беше направен опис на цялата литература и аз отидох при директора на Народната библиотека и написах молба, за да дойдат техни хора и да приберат библиотеката на Учителя така както беше подредена. По време на обиска дойдоха двама чиновници, представиха се, че са от Народната библиотека и натовариха книгите на един камион. А къде отиде този камион днес никой не знае. Но това ще го знаят следващите поколения, когато проверят дали тази библиотека е запазена в Народната библиотека. Ако не е запазена, значи е претопена с другите книги. Практика на обществото по онова време бе, библиотеките на видни хора да се запазят изцяло и да се приберат в Народната библиотека. Аз направих постъпки. Тези двама чиновника цивилни, които се явиха с няколко милиционера заявиха, че се явяват от името на директора на Народната библиотека. Прибраха книгите, камиона замина, ние се успокоихме, а след години потърсихме в Народната библиотека и се оказа, че никой нищо не знае. Какво е обяснението? Ами унищожили са я. И още нещо, при отпечатването на 51 томчета беседи на Учителя от 1945 до 1950 г. ние изпращахме по десет книги от всяка издадена беседа. Накрая се разбра, че в Народната библиотека ги няма тези книги. По-късно през 1970/75 г. Никола Нанков влезе във връзка с някои служители на Народната библиотека и те поискаха от него книги, за да попълнят онова, което нямат. А това беше времето, когато милицията правеше непрекъснато обиски на книгите на Учителя, прибираше ги и ги унищожаваше. Тогава разбрахме, че в Народната библиотека няма нищо. Беше излезнал каталог и когато проверихме видяхме, че са застъпени една десета част от книгите на Учителя. Тогава един млад брат предаде няколко кашона с книги на брат Никола Нанков и той ги занесе в Народната библиотека. А откараха 19 камиона книги за претопяване. После разказваха, че имало някаква малка стаичка в мазето, където били нахвърляни тези книги. Може и да е така. Но защо ще търсят от нас книги след като ги прибраха? И защо в техния каталог не е обозначено всичко, което е излязло от Учителя, когато сме им изпращали редовно книги? По този въпрос следващите поколения ще разберат какво е било отношението на онези хранители и пазители на българското творчество към Учителя, защото те са получавали заплата, за да съхраняват такава литература.

Единствено, което имаме запазено това е списъкът на книгите в библиотеката на Учителя. Е, това все пак е нещо“.

За съжаление по-съвременните проучвания по въпроса не доведоха до обнадеждаващи резултати по отношение на сведения за книгите на Дънов, предоставени в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, както твърди в спомена си Борис Николов. Днес в личната библиотека на Учителя не откриваме доста автори и заглавията на техните книги, които фигурират в списъка от 1957 г. Не се намериха книги като: 14 заглавия на книги от Достоевски, още произведения на Николай Рай-нов, Новият завет, отпечатан от д-р Лонг в Ню Йорк в две серии - на български и църковнославянски през 1867 г., книгата „Легенди“-те на шведската писателка нобелистка Селма Лагерльоф, две книги от Сведенборг. От цитираните писатели класици в библиотеката присъстват с по няколко заглавия само Лев Толстой, Виктор Юго и Чарлз Дикенс.

Юристът Стефан Лазаров Тошев, друг последовател на Учителя, в спомените си цитира свое писмо от 28. 01. 1958 г. до министъра на вътрешните работи, също поставя въпроса за връщането на иззетите вещи, символни картини (Пентаграми) и лична библиотека на Дънов, както и тези, конфискувани от неговия дом в Севлиево, като се позовава на свободата на религиозната изповед и на това, че:

,,...с Учението на Учителя Дънов са запознати всички културни народи, че преводи от неговото Слово са направени на руски, немски, английски, френски, италиански, латвийски, есперанто и др. езици, и че в някои държави, като напр. във Франция, Учителят Дънов има много повече последователи, отколкото в България, в редовете на които има писатели, професори, учени и пр. 5

Очевидно прошението му остава без последствие.

Сред спомените на съвременници и последователи на Учителя Дънов (от цитирания т. 13) се срещат бегли сведения за това кои книги им е препоръчвал да прочетат, някои от които лично им е показвал. Това са най-вече книги с религиозно и окултно съдържание. Сред тях са: „Подражание на Христа“ от Тома Кемпийски6, книги на Емануел Сведен-борг7, Джон Бънян (Бъниан)8, „Учителят“ на Пол Седир9, Ралф Уолдо Трайн10 („В гармонии с бесконечным“) и др. От изброените автори и заглавия в личната библиотека на Учителя днес присъства само книгата на Джон Бънян, в превод на руски език „Путешествие пилигрима в небес-ную страну“, в два тома, за която има несигурни сведения, че е издадена през 1881 г., но мястото на изданието не е установено, въпреки направеното издирване по международни бази от данни и дигитални ресурси. Споменатите автори, изключая Бънян, фигурират обаче в списъка от 1957 г.

В писмо на Петър Дънов от 4 май 1900 г. 11 до д-р Георги Миркович12 в Сливен, той съобщава, че си е поръчал книга на английския духовник и спиритически медиум Уилям Стейнтън Моузес (William Stainton Moses - 1839-1892). От текста не става ясно, дали я е получил и кое е заглавието и, а чрез личната му библиотека не се потвърди наличието на подобен автор.

Съставителят на документалната книга за Петър Дънов „Учителя във Варна“ (1999) д-р Димитър Калев, в своя статия, озаглавена „Учителят Петър Дънов - история и култура“13 чертае картина на творческото му общуване с интересни за времето си личности, които са били приобщени в една или друга степен към неговите идеи и са посещавали сбирките на Братството. Сред близките съратници на Учителя той посочва д-р Георги Миркович, Анастасия д-р Желязкова (сестра на именития революционер Атанас Узунов, една от основателките и вдъхновителки и дългогодишна председателка на варненското женско културно-просветно дружество „Майка“, преводачка от френски на художествена и теософска литература), издателят Димитър Голов, писателите Михалаки Георгиев и Васил Узунов и др. Котленецът Д. Голов, завършва католическо богословие в Рим, а в неговото списание „Летописи“, редактирано от Константин Величков публикуват известни български творци като И. Вазов, А. Страшимиров, Ц. Церковски и мн. др. Затова и не е чудно, че в личната библиотека на Учителя откриваме както три годишнини от сп. „Летописи“, така и книги, преведени от Анастасия д-р Желязкова, някои издавани от д-р Георги Миркович. Освен това Димитър Голов лично финасира отпечатването на така наречената „Библия на Братството“, книгата „Завета на цветните лъчи на светлината“ (1912 г.), съставена от Петър Дънов по стихове от Библията. Голов финансира също и отпечатването на първите годишнини на серията „Неделни беседи“ със заглавие „Сила и Живот“ (1914-1915). Търсейки корените на съмишленичество и приятелство д-р Димитър Калев посочва, че „Изгрев“ (селището на Братството в София) няколко пъти тайно е посещавал известният изкуствовед и писател Николай Райнов, чиито художествени книги и „История на Пластичните изкуства“ в 12 тома също откриваме в личната библиотека на Учителя. Списъкът от 1957 година показва, че е имало още няколко книги от Н. Райнов. Поетесата Мара Белчева, спътница на Пенчо Славейков, редовно слуша беседите на Учителя, публикува в органа на Братството „Житно зърно“. Неин е предговорът към издадената на италиански език (1925 г.) и на есперанто (1928 г.) беседа на Петър Дънов „Високият идеал“, изнесена от него на 11 септември 1923 г. При това положение не буди изненада наличието на нейната стихосбирка „Избрани песни“ от 1931 г. сред книгите от библиотеката му. Възможно е именно чрез нея там да присъстват и „Епически песни“ на Пенчо Славейков (1917), защото като цяло в изследваната днес лична библиотека на Петър Дънов художествените произведения от български автори са малобройни. Към тях трябва да прибавим още над 50 заглавия от български автори, регистрирани през 1957 г., с които делът им би станал значим.

Писателят Владимир Зарев в свое интервю признава „15 години крих на тавана си архивът на Петър Дънов“14. В него той разказва за познанството си с Лалка Кръстева (последователка на Петър Дънов), която оставя на съхранение на тавана му архивът на Учителя (включващ всички негови беседи, стенографирани „на живо“ и след това отпечатани на циклостил), тъй като самата тя е наблюдавана от органите на МВР и добавя: „Лалка Кръстева ми предаде и много томове от личната библиотека на Учителя - това бяха книги на писатели-мистици“. Тези материали остават у Зарев от 1975 до 1989 г.

В потвърждение на думите на Зарев в личната библиотека на П. Дънов и днес откриваме множество издания на писатели-мистици, книги по окултни науки (езотерика, френология, астрология, хиромантия, физиогномия), на различни езици. Сред тях са книги на Папюс (Papus), дьо Помар, Конрад Принц (Рмбаков), Вера Крижановска, William John Warner (известен като Cheiro), Emma L. Excell-Lynn, Katharine Hillwood Poor, Max Heindel, Paul Choisnard и др. В списъка от 1957 г. срещаме имената на още много представители на езотерични търсения и познания. Например, Алън Лео е представен с цели шест книги по астрология на английски език; Сейнт Ив д'Алвейдър с неговия „Археометър“, също на английски език; Папюс с още три книги - две на руски и една на английски език; Метерлинг - с още една; не липсва и известното заглавие „Кабалион: Херметична философия“, съставено от личност или личности забулени под псевдонима „Тримата посветени“, разглеждащи учението на Хермес Трисмегист. В този списък е и книгата на братята лекари Г астон и Андре Дюрвил „Четене характера, темперамента и болестните предразположения по лицето“, преведена от френски от един от най-дейните литератори и преводачи в средите на Братството - математика и астролога Георги Радев. Откриваме там и книгата на Henry Borel „Laotzu's Tao and Wu Wei“ (1919?), интерпретираща Даоизма; не е отминат и Андре Мороа - книгата му „Нито ангел, нито звяр“ (1942) е преведена от друга ученичка на Петър Дънов - Мария Въжарова.

Сред описаните днес книги се намират екземпляри с личните инициали на Петър Константинов Дънов - „П.К.Д.“. Откриваме ги нанесени и върху гръбчетата на корците на двете книжни тела, събрали петте части на „Речника“ на Найден Геров. Същите инициали фигурират върху гръбчетата и на двата тома „История на цивилизацията в Англия“ от Хенри Томас Бъкъл. Отделно е запазена само корицата на „Служебник“, със споменатите инициали - „П.К.Д.“, чийто корпус явно по време на обиска е бил изтръгнат. Има още няколко запазени корици на така пострадали книги, останали заради религиозното си съдържание без своите корпуси по време на гореспоменатия обиск, извършен повсеместно по цялата страна в 6 часа сутринта на 6 декември 1957 година.

Интерес представлява екземплярът на запазеното музикално помагало с личен автограф на Петър Дънов на латиница (P. K. Dunoff). Подписът е положен върху популярното издание на George Hart „The Violin“ (отпечатано преди 1893 г.). Петър Дънов, самият много добър цигулар, явно е закупил книгата докато е следвал богословие (отначало в Семинарията „Дрю“ в гр. Медисън, щата Ню Йорк, след това в Теологическия факултет на Бостънския университет в САЩ) и впоследствие я донесъл със себе си в България. Обучението си по цигулка П. Дънов е започнал като ученик във Варненската гимназия през 1880 г. Основите за свирене му дава тогавашният директор Тодор Шипков. През 1881/82 учебна година преподавател му е чешкият капелмайстор Винсент Франтишек Фалтис, който развива у него дълбок музикален усет и пиетет към изтънчената музика. Петър Дънов не се разделя с цигулката си никога и не престава да музицира докрая на живота си. Оставил е богато песенно наследство - над 170 песни и музикалния песенен танц „Паневритмия“. Затова може би е уместно да споменем, че Петър Дънов е изнесъл със своята цигулка две концертни представления в САЩ през лятото (21 юли) и късната есен на 1891 година15. Тогава той все още е посещавал Семинарията „Дрю“. В отзива за първата му изява се казва:

„Концертът, изнесен от преподавателя Дънов в Методистката Епископална Църква на град Newtown, миналия вторник вечер (21 юли 1891 г.), беше едно много успешно събитие. Преподавателят изсвири няколко подбрани произведения за цигулка, илюстриращи турска и руска музика. Той изпя също няколко църковни песни на ориенталски езици. Изпълнението на цигулка беше на много високо ниво и целият концерт имаше рядко въздействие върху всички присъстващи любители на хубавата и изискана музика“16.

Несъмнено под „турска“ музика ще трябва да разбираме „българска“ народна музика. Дали П. Дънов наистина е бил облечен в национална македонска, т.е. българска носия, както пише в първата реклама от 16 юли, не става ясно от този кратък отзив в печата на град Нютаун, Ню Йорк, от 23 юли 1891 г. Отзив от есенния му концерт не бе открит, поради липса на запазени и дигитализирани вестници от есента на с.г.

Откриваме в личната библиотека на Учителя екземпляри с инициали и на други личности, чиито книги се намират в нея по различни поводи - дарение, закупуване или онаследени от собствениците им по силата на различни обстоятелства. По някой от тези начини е постъпила в библиотеката на Учителя и книгата на Emilius Clark Dudley „Принципите и практиката на гинекологията за студентите и практикуващите“ (1908). В нея фигурира ръкописен надпис на английски език: „Dr. Chavdaroff. 426 W. Adams St., Chicago“. Към тази група принадлежи и 7-то издание на Библията на руски език, отпечатана в Санкт-Петербург през 1904 г. Тя е много запазена, облечена е с кожени корици с позлатени ръбове и поставена в допълнителен зелен футляр, на чието гръбче са гравирани инициал и година - „Д.1904“. Върху споменатото религиозно-алегорическо произведение на Джон Бънян на руски език „Путешествие пилигрима в небесную страну...“ (1881), на гръбчето на корицата е гравирано името: „П. Ив. Гумнеров“. На заглавната страница то е ръкописно доразвито в „Петко Ив. Гумнеров“. Същото име съществува и върху две от запазените корици на унищожените по време на обиска през 1957 г. книги. Там са щамповани и заглавията им: „Церковна история“ и „Душеполезни книги“. Очевидно тези три книги са били притежавани отначало от Петко Ив. Гумнеров, а по-късно са преминали в библиотеката на Петър Дънов. Обяснение има и то е, че от началото на 1906 година в продължение на малко повече от двадесет години, до 1928 година, Петър Дънов е живял в две стаички в къщата на Петко Гумнеров на ул. „Опълченска“ № 6617

На гръбчето на още една измежду запазените корици можем да прочетем отпечатано заглавието и „Тълкование на Новмй завет“ и инициалът „В.“ на нейния бивш собственик.

Книжовни пристрастия, приятелства и духовно общуване

Запазената и библиографски представена тук библиотека на Петър Дънов представлява малка сбирка от книги и няколко заглавия периодични издания общо в около 240 заглавия (някои от тях в повече от един екземпляр или общо 259 книжни тела). Това, което впечатлява още на пръв поглед са изданията на чужди езици, които са повече от половината от всичките книги в библиотеката на Учителя. Като се вземе под внимание житейския му път, съвсем естествено е да доминират сред тях изданията на английски език - общо 85. Следват ги книгите на руски език -25, на френски - 7, на литовски - 2 и по една книга - на украински, полски, хърватски и есперанто.

Местоиздаването на книгите също е твърде разнообразно. Сред анг-лоезичните публикации превес имат издадените (понякога и едновременно) в Ню Йорк, Филаделфия, Чикаго, Бостън, Лондон книги от престижни издателства със седалища в различни градове, известни и с многото си преиздания на едни и същи популярни за времето си заглавия. Сред тях са American Bible Society (за англоезичните Библии); The history Association (за 25-томната „The Historian’s History of the World“); John Winston & Co. със структури във Philadelphia, PA; Chicago, IL; Syracuse, NY (За „A Cyclopedia of Family Medicine“); G & C. Merriam Co. в Springfield, MA (За „Webster’s international dictionary of the English language“) и др.

За ценността и солидността на придобитите от чужди издателства издания може да се съди и по сериите, в които те излизат, напр. „American science series“ (за Учебник по химия за начинаещи, издаден през 1892 г. в Ню Йорк); Science primers (за книга по геология); Проблеми музькознания. Историческая библиотека (за книги и учебници по музика, издавани в Москва и Санкт Петербург от издателство Музгиз през 30-те години на миналия век); The human nature library (за изданието „The complete Man“ на известния американски френолог Хенри Дрей-тън, чиито книги се преиздават, включително и на български език и в наши дни).

Сред наличните книги в сериите на български издателства можем да отбележим такива от: „Библиотека Безсмъртни мисли“ - (притежават се всички издания с мисли на Русо, Волтер, Шопенхауер, Толстой, Дарвин, Паскал, Макиавели, Кант, Конфуций); „Библиотека Корали“ (притежават се всички издания); отделни заглавия от „Библиотека Знаменити романи“; „Библиотека Перли на световната литература“; „Мозайка от знаменити съвременни романи“; „Литературно-критическа библиотека“; „Психологическа библиотека“; „Библиотека Музика и живот“; „Библиотека Филхармония“; „Библиотека Назад към природата“; „Библиотека Братство“ др.

Що се отнася до хронологичните граници на включените в личната библиотека на Петър Дънов книги, то те, според установената датировка са в диапазона 1870-1944 г. От всичките прегледани de visu и идентифицирани от нас книги, само за пет заглавия не беше възможно да се определи годината на издаване, тъй като те са регистрирани без година във всички прегледани електронни каталози, бази от данни и дигитални библиотеки. Една от книгите, поради липса на корица и титулна страница, не беше идентифицирана с достатъчно библиографски данни и се отрази в списъка само със заглавие „Психология“ и количествена характеристика от 340 с. За няколко от заглавията датировката е посочена в прави скоби, поради известна несигурност на намерените по странични източници сведения. Независимо от това, след всички библиографски издирвания на данни, които предприехме, включително и такива за годините на раждане и смърт на авторите (които сме отразили в библиографското описание), сме склонни да допуснем, че посочените хронологични граници на личната библиотека на Учитела Дънов едва ли ще претърпят промени при бъдещи проучвания.

Като най-стара книга от библиотеката можем да посочим „The Fairy book : The best popular Stories : Selected and Rendered Anew by the author of „John Halifax, Gentleman“ (New York : Harper and Brothers, 1870). Автор на книгата е английската писателка и поетеса Дина Мария Крейк, която е започнала литературната си дейност с разкази за деца. Романът и „John Halifax, Gentleman“ е издаден за пръв път през 1856 г., адаптиран е многократно, включително чрез посоченото издание от библиотеката на Учителя. За популярността на тази книга може да се съди по незатихващия интерес към нея - ням филм по адаптация на романа от 1915 г., филмова версия - от 1938 г., телевизионна поредица на Би Би Си от 1974 г.18

И ако за посочената книга нямаме никакви сведения за това, по какви причини присъства в библиотеката на Петър Дънов, то за следващите 12 книги, три от които издадени почти по същото време като „The Fairy book“, със сигурност знаем, че са твърде важни за него. Става въпрос за Библията - книгата, която винаги е била с Учителя, и която, според избраната от нас негова мисъл за мото на настоящия текст, очевидно му е била най-необходима, с която той не се е разделял. Затова и в личната му библиотека тя присъства с 12 много редки екземпляра - луксозни издания на различни езици, издадени в Цариград (1871, 1912), Ню Йорк (1884, 1901, 1918), Москва (1900), Санкт Петербург (1901, 1904), Виена (1885), Берлин (1925).

Измежду тях, изключително ценно наследство за последователите на Петър Дънов е запазеният екземпляр на протестантската Библия, издадена във Виена през 1885 г. Тя е изпъстрена с приписки, направени на български език с черно мастило и други, с черен молив. Поради подмяна на корицата, не е ясно дали върху оригиналната корица са били отпечатани инициалите на Петър Дънов, при положение, че в корпуса на Библията такива не са открити. След сериозно графологическо съпоставяне се доказа, че част от приписките, включващи записаните с мастило текстове, рисунките, нетрадиционно изписаните дати и други обозначения, са направени лично от Петър Дънов в периода след завръщането му от Америка през 1895 и до края 1900 г. Така документално се потвърди битуващото сред по-старите негови духовни последователи убеждение, че запазеният екземпляр е „Личната Библия на Учителя“. Тя има факсимилно издание от 2012 г. Другата част от бележките в тази Библия, изписаните с молив, включват дати и кратки текстове със стенографско писмо. Направени са в по-късен етап - след 6 октомври 1932 до 1940 г. от една от най-верните съратнички на Учителя - Савка Керемидчиева, една от трите стенографки на неговите беседи, лекции и разговори. Този факт отново беше доказан чрез графологически анализ. Освен това беше открит и личният и автограф със стенографска сигла на страница 752-ра от гореспоментата Библия, което потвърди направеното заключение за авторството на бележките й. Най-вероятно Петър Дънов е подарил личната си Библия на Савка Керемидчиева, в знак на признание за нейната всеотдайност към неговото дело.

Приписките в личната Библия на Петър Дънов, с техните послания и фиксирани дати, са много добра основа за възможни бъдещи изследвания и корелации с периодите от личния му живот, духовното му израстване и обществена изявя, отразени същевременно и в неговите писма и лични тефтерчета със записки от същия период - 1895-1900 г.

Хронологията (1932-1940 г.) в записките на Савка Керемидчиева също дава възможност за изследване личностното и развитие. То е непосредствено свързано с честото и духовно общуване с Учителя Петър Дънов и с живота в Братството, съсредоточен по това време изцяло „на Изгрева“.

Между описаните Библии има една на английски език, джобен формат, изписана на същия език с много четлив почерк, от корица до корица, до и между печатния текст, много разкъсана и с липсващи последни страници. Личи, че е била работна Библия за някого. След внимателен оглед беше установено, че тя е подарък на Howard F. Brown от неговата майка. Посвещението към сина и е с дата 02.09.1886 г. След проучване в Годишниците на Богословската семинария „Дрю“ в гр. Медисън, щата Ню Йорк, бе установено, че Хауърд Браун е бил състудент на Петър Дънов там през годините 1888-1890. Вероятно при раздялата им той е подарил за спомен тази малка Библия на приятеля си.

Очаквано в личната библиотека на Учителя има оригинална Библия на нов български език от 1871 г. Тя е представена с три луксозни екземпляра с позлатени букви върху предната корица и с позлатени ръбове на страниците. Две от библиите са изключително запазени, докато третата е с много изтъркана позлата и доста закъсана от употреба. Върху вътрешната страна на кориците - първа и последна, върху авантитулната страница и празната последна страница има много разхвърляно нанесени бележки. Почти всички са свързани с рождените дати и битието на няколко личности и техните фамилии: на децата на Иван Попов, родени в периода 1880 -1890 г., само за едно от които - Ивана, е упоменат градът, където е родена - Копривщица. Много впечатляваща е следната родова информация - „Величко Попов е роден на 1725 година в град Владися“ (Влодися?). Явно става дума за родоначалника на рода „Попови“. На авантитула срещаме сведение за друга личност, за „Найден К. Врачев, роден в 1879, октомврий 30-й.“ За него се съобщава още: „Найденчо дадохме у лелкини на 1880, март 10-й“; „Найденчо зет от там на 1882 г., юний 1-й. Писал С. И. Попов“ и добавени няколко автографа на С. Попов. По-нататък, с друг почерк, има съобщение: „Бабка умря на 4-тий октомври 1897 г. в София на 12 и половина часа през нощта срещу събота“.

Защо и този екземпляр присъства в личната библиотека на Петър Дънов, отговорът намираме на последната 1054-а страница с библейски текст. Долу, с червено мастило, е записано „Никола П. Каишев. 6 януарий 1940 г. София“. Същият е племенник на инж. Никола Каишев (1863-1953), един от възстановителите на опожарената по време на Руско-турската война Стара Загора. Каишеви са известен род от с. Чокманово, Смолянско. От същия род произлиза и генерал Атанас П. Каишев (1872-1941). От спомените на съвременници и последователи на Учителя става ясно, че Никола (Кольо) Каишев е последовател и далечен роднина на Петър Дънов. Най-вероятно родството им идва по линия на бащата на Учителя, известният варненски поп Константин А. Дъновски (1830-1918), родом от близкото до с. Чокманово, с. Читак, сега квартал Устово в Смолян. Възможно е родство и по майчина линия на поп Константин, идваща от известния устовски род Зибилци.

Описвайки по-подробно изписаното по страниците на тази Библия искаме да илюстрираме, че в изследваната лична библиотека на Петър Дънов Библията е ценна не само със своите внушения, но и с бележките и мислите, записани върху нея от притежателя й, но и с това, че играе ролята и на своеобразна семейна летопис, която отразява най-важното, случило се в семейството и рода - раждания, бракове, сполетени нещастия, смърт.

Интересен аспект в изследването представлява проучването на авторството на книгите. Установи се, че българските автори са около 40, като сред тях се открояват имената на Софроний Врачански, Найден Г е-ров, Стилиян Чилингиров, Иван Клинчаров, проф. Стефан Младенов, проф. Михаил Арнаудов, Николай Райнов, Владимир Русалиев, Петър Димков, Пенчо Славейков, Стоян Ватралски, Мара Белчева и др. Връзката на авторите на книгите с Петър Дънов се опитахме да потърсим в няколко различни направления:

1. Като автори на книги, които са утвърдени изследователи или практици в конкретна област на знанието, представляваща интерес за него. Например музикалната му осведоменост като цигулар и заниманията му с композиция, както и значението, което придава на музиката като средство за постигане на душевна хармония, са основателна причина за наличието в библиотеката му на публикации на утвърдени музиканти, композитори и музикални педагози като Андрей Анастасов Стоянов, Борис Тричков, Димитър Василев Радев, Цанко П. Цанков, Асен Арнаудов, музикалният историк, учителят от Ямбол Андрей Д. Андреев; усвояването на чужди езици и афинитета му към езиковедската тематика обяснява присъствието в библиотеката му на автори като Найден Геров, Иван Анастасов Миладинов, Стефан Младенов, Атанас Д. Атанасов („Курс по есперанто“), Любен Казанджиев (който предприема интересно философско сравняване на българския език с другите езици в книгата си „Българският народен езиков гений“, тъй като предлага коренно различен поглед върху езиците като инструменти за изразяване. Понеже изследването му не е филологическо, то е счетено за псевдонаучно от съвременниците му, но в наши дни получава положителна оценка19). Любопитството му към тематика, свързана с българската история и културен подем, с видни исторически личности предопределя наличие на автори като Софроний Врачански, Стилиян Чилингиров („Какво е дал българинът на другите народи“), генерал Никола Д. Недев („Дойранската епопея 1915-1918“ и др.), Г анчо Ценов („Произходът на българите и начало на българската държава и българската църква“), Иван Клинчаров.

2. Като автори, негови ученици, чиито идеи и публикации са свързани пряко или косвено с учението му. Тук можем да отнесем книгите на Методи Константинов, Георги Томалевски, Георги Радев, Стефан Тошев, Сава Калименов, Михаил Стоицев, Буча Бехар. Част от имената на авторите са извлечени от Списъка от 1957 г. като тези на Невена Неделчева, Милка Периклиева, Димитрина Антонова, Дядо Благо (Стоян Русев), Любомир Лулчев, Олга Славчева (която написва текста към първа и трета част на танца Паневритмия) и др.

3. Книги, които са важни за Учителя не само със своето съдържание, а защото са дар от съмишленици и последователи на неговото учение, с които го свързват лично приятелство и духовна близост. Някои от тях са с посвещения и автографи. Такива са авторите: Владимир Русалиев, Младен Николов, Елиезер Коен, Андрей Д. Андреев, Стоян Коскин, Петър Димков, Борис Тричков, Кирил Бербенко и др.

Чуждите автори, чиито книги присъстват в личната библиотека в оригинал или в превод са малко над 100 и видимо доминират над българските. Наред с вече споменатите писатели класици, могат да се видят имена на известни автори като Рабиндранат Тагор, Махатма Ганди, Плутарх, Морис Метерлинк, Константин Иречек и др. По отношение на притежаваните издания от чужди автори може да се направи извода, че това са все утвърдени имена на учени и практици в своята област като:

- Хенри Грей (известен и днес със своята „Анатомия на Грей: Описателна и хирургическа“, претърпяла 39 редакции и преиздания, която Учителят Дънов притежава в оригинално издание от 1887 г.);

- Max Heindel (датско-американски християнски окултист, астролог и мистик. Автор е на книги, в които се проповядват розенкройцер-ските принципи и философията на розенкройцерите);

- Алфред Бине (френски психолог, един от създателите на първата метрична стълбица за измерване на интелигентността);

- Bernard Hollander (английски психиатър, един от основните поддръжници на френологията в началото на ХХ в., получил признание за книгите си в тази област, вкл. за „The mental functions of the Brain“, налична в оригинал в Лондонско издание от 1901 г. в изследваната библиотека);

- Карл Бюхер (известен немски икономист, професор по политическа икономия и финанси);

- Джон Милтън (английски поет и публицист, книгите и памф-летите му са в защита на английския народ и републиката на Кромуел. Най-известен е с епическата поема „Изгубеният рай“);

- Хенри Томас Бъкъл (Бъкл) (известен английски историк, автор на монументалната „История на цивилизацията в Англия“, притежавана от Петър Дънов в двутомното издание на български език от 1894 г.);

- Едуард Гибън (един от най-известните английски историци, автор на многотомната „Залез и упадък на Римската империя“, започнала да излиза на английски език в 1776 г. Налични в оригинал в библиотеката на Учителя са само два тома от поредицата, издадени във Филаделфия от издателство „Porter & Coates“, без да бъде уточнена годината на издаването им. Интересен е фактът, че тази книга е издадена в превод на български език от Владимир Свинтила и Антон Даскалов едва през 1999 г.);

- Henry Charles Lahee (американски музиковед, известен с редица фундаментални книги по история на музиката);

- Люсиен Шевальо (френски пианист, композитор и музикален теоретик, написал главата за хармонията за Музикалната енциклопедия от 1921 г., която след това излиза като самостоятелна книга в превод на руски под заглавие „История учений о гармонии“ през 1932 г. Именно тя се съхранява в личната библиотека на Петър Дънов);

- George Hart (английски музиковед и производител на музикални инструменти, известен и с книгата си „The Violin : Its Famous Makers and Their Imitators“, която е претърпяла множество преиздания през годините, а в библиотеката на Учителя тя присъства с издание, което не е точно датирано, но е преди 1893 г.) ;

- Николай Римски-Корсаков, Иосиф Игнатьевич Дубовский, Сергей Владимирович Евсеев, Игор Владимирович Способин, Юрий Нико-лаевич Тюлин (известни руски музикални дейци, композитори, диригенти и педагози, присъстващи в изследването ни с учебници по хармония в музиката, издадени в престижни руски издания от 20-30 г. на ХХ век);

- Язепс Витолд (латвийски композитор, музикален педадог и критик, завършил Санкт Петербургската консерватория, един от учениците на Сергей Прокофиев, първият професор на Латвийската консерватория, носеща днес неговото име).

- Emils Darzins (латвийски композитор, музикален критик и хоров диригент, ученик на Николай Римски-Корсаков. Произведението му „Меланхоличен валс“, което Петър Дънов е притежавал, е създадено през 1904 г., но веднага става повод за полемики в латвийските музикални среди. Обвиняват автора в плагиатство и той унищожава партитурите. Има предположение, че валсът е реконструиран и издаден чак след смъртта му през 1910 г. и най-вероятно това е изданието, което се съхранява днес в личната библиотека на Учителя);

- Иван Александрович Поломаренко (един от най-големите музиканти арфисти от края на XIX и началото на XX век, артист в оркестъра на граф А. Д. Шереметев и в оркестъра на Петроградско-Ленинградс-кия малък оперен театър, автор на първата книга за арфа на руски език, която е част от изследваната колекция).

Могат да се посочат и още много други примери, свързани със специализираните медицински речници и медицински издания, на автори от ранга на Amedee Dechambre и Mathias Duval „Dictionnaire usuel des sciences medicales“; Arthur Albert Stevens, Emilius Clark Dudley и др., които, макар и да нямат славата на „Анатомията на Грей“, многократно са преиздавани и присъстват в различни дигитални колекции по света.

Към книгите с медицинска тематика Петър Дънов проявява неизменен интерес и поради факта, че той допълнително, по собствено желание е следвал една година медицина в САЩ. Завърнал се в България е продължил да обогатява натрупаните там познания. Показателен е споменът на д-р Г еорги Н. Чакалов, най-голям брат на математика академик Любомир Н. Чакалов. Година след завръщането си от САЩ, където завършил медицина, д-р Г. Чакалов, като военен полкови лекар, е изпратен през 1900 г. във Варна. Там на военна служба е бил и неговият по-малък брат Васил Н. Чакалов, който впоследствие се оженил за една от пле-менничките на Петър Дънов - Люба Пенкова Стамова. За нестихващия интерес на П. Дънов към медицината, д-р Г. Чакалов разказва през 1954 г. в спомените си:

Като се върнах в България се запознах с покойния Петър Дънов, основател на „Бялото Братство“. И той като мене беше завършил образованието си в Америка и владееше добре английски. Занимаваше се по едно време с френология и искаше да му дам да чете нещо и по анатомия и физиология. Дадох му всичко, каквото имах, между които книги беше и анатомията на проф. Грей. Върна ми книгите след няколко месеца и ме накара да го подложа на изпит по морфология на човешкия мозък. Лесно се изпитва човек с учебник в ръка. Видях, че той е напълно запознат с моторните центрове в кортекса, както и със заплетената материя във вътрешността. Как е могъл той без чужда помощ, сам, да завладее човешкия мозък - остава и сега за мен една тайна - само с прочитането на учебника на проф. Грей. Показва какво може да постигне човек ако съсредоточи вниманието и въображението си върху известен предмет.“20

Макар и с неофициално завършено медицинско образование, заради успехите му в нетрадиционното лечителство, изразяващо се в лечение чрез правилно предимно вегетарианско хранене, използване на билки, цвето-, слънце- и водолечение и най-вече чрез насочване към духовна чистота и към християнските добродетели, хората често го наричали „доктор Дънов“. И днес в публичното пространство някои го обявяват неправилно за лекар като пред името му изписват титлата „д-р“.

Като авторитетни и популярни за времето си следва да се определят и езиковедските издания и многото езикови речници от типа на Webster’s international dictionary of the English language (1892), Nouveau petit Larousse illustre (1937), Hebrew-English lexicon : containing all the hebrew and chaldee words in the Old Testament scriptures, with their meanings in English (1882?) , Greek-English: with an introduce to the history of Greek sounds (1910), An elementary Greek grammar (1884), A Greek-English lexicon to the New Testament (1889).

Извън книгите с индивидуален автор, в изследваната лична библиотека се установиха още около 50 заглавия, които могат да се определят като анонимни книги, сборници, речници и други издания с колективно авторство, както и няколко заглавия периодични издания (отделни годишнини от сп. „Летописи“, сп. „Селска просвета“; почти пълно издание на руското сп. „Жар-птица“), а също и отделни томове от поредици („Сборник за народни умотворения, наука и книжнина“, „Телеграфо-по-щенски и телефонен календар“)21.

Разпределението на запазените днес книги от личната библиотека на Учителя по отрасли и подотрасли на знанието е нагледно илюстрирано с поместената по-долу диаграма. Данните не включват периодичните и поредичните издания, поради невъзможността материалите от тях да се вместят в една конкретна научна област. Книгите са идентифицирани тематично според класификационните индекси и предметните рубрики, отразени в електронния каталог на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, националните библиотеки на Франция, Русия и др., Worldcat online catalog, както и множество дигитални колекции и антикварни онлайн книжарници. Подбран е един отрасъл на знанието за всяка книга, според доминиращото и съдържание. В някои от случаите това се оказа доста труден избор, защото една и съща книга, присъстваща в Worldcat online catalog понякога с до 10 описания, идващи от различни библиотеки е класифицирана по коренно различен начин в отделните издания. Това наложи допълнителни библиографски издирвания и уточнения с биографичните данни за автора и преглеждането на други справочни публикации. За основа на отрасловото структуриране бяха използвани подразделенията на Универсалната десетична класификация. Очерта се наличие на книги в 18 отрасъла и подотрасъла.

GSU_dok_na_uchitela_01.jpg?fbclid=IwAR2V

На първо място като брой изпъкнаха книгите по литературознание и художествената литература. Това може да се обясни до известна степен с афинитета на Петър Дънов към определени литературни творци, както и с наличието на художествени произведения, чиито автори той е познавал и които са му подарили книгите си с автограф. Голяма група обаче в тази категория са алегорични, окултни, фантастични, психологически романи от типа на „Пътешествието на пилигрима“ (Джон Бънян), „Безсмъртна любов“ (Дук дьо Помар), „Занони“ (Едуард Булуър-Литон), „Паутина“, „На соседней планете“, „Немезида“, „Смерть планеты“, „Законодатели“ (Вера Ивановна Крижановская (Рочестер), „Voice of Ilion“ (Katharine Hillwood Poor), „Колесо Иксиона“ (К. Принц (Рыбаков), „The impersonal life“ (Joseph Sieber Benner), „The seven Valleys“ (Baha’u’Llah), „Cheiro’s memoirs“ (William John Warner) и др.

На второ място са книгите, условно определени в Универсалната десетична класификация като „Проблеми на окултното, теории и системи на езотеричните дисциплини, които изясняват и интерпретират феномените и проблемите на окултното“. В тази група са включени и духовни учения като бахайство, розенкройцерство, а също и книги, свързани с учението на самия Петър Дънов и негови последователи.

Със същия брой заглавия са книгите по история. Сред тях се откроява 25 томната история на света „The Historian’s History of the World“, луксозно издание от 1907 г., с много цветни и черно-бели илюстрации и географски карти. От останалите исторически съчинения специално място заслужават „Закат Европы“ (известна и като „Залезът на Запада“ - историческо произведение на Освалд Шпенглер, синтез на политикономия, политика, математика, скулптура и музика), „История на цивилизацията в Англия“ (Хенри Томас Бъкъл), „Произходът на българите и начало на българската държава и българската църква“ (Ганчо Ценов), „История на българите“ (Константин Иречек), военноисторическите книги на Никола Недев и др.

Както беше подчертано съществено място заемат също книгите и материалите (текст и ноти) по музика от известни и цитирани вече автори. От таблицата се вижда, че важна част в личната библиотека на Учителя заемат библиите, житията и други религиозни текстове. Значителна част в нея имат и медицинските книги, речници и учебници. Приблизително същият е и обемът на езиковите речници и справочници. Биографичните материали се свързват с интереса му към личности като Махатма Ганди, Лев Толстой, както и към поредицата „Безсмъртни мисли на велики хора“ (1939-1940). Като единични можем да определим публикациите по психология, биология, химия, геология, селско стопанство, социални науки.

Макар и претърпените метаморфози около опазването на личната библиотека на Петър Дънов да не ни позволяват по-уверено да разсъждаваме за неговите разностранни интереси и занимания, дори и запазеното днес от нея е основание да акцентираме върху голямото разнообразие от теми, от които той се е интересувал, както и да посочим книги, които вероятно е пазел, заради сантимента му към приятели и съмишленици.

____________________________________________

1) Петър Дънов - Учителя (Peter Deunov/Dunow/Dunoff - The Master), често се среща в публикации и с духовното си име Учителя Беинса Дуно (The Master Beinsa Douno/Beinsa Duno).

2) Димитрова, Людмила, Драганова, Величка. От личната библиотека на Учителя. В: Братски живот, 2005, №6 (ноември), с. 1-2. [Прегледан на 07.08.2016]. Достъпно от: http://www.bialobratstvo.info/dmdocuments/06.pdf

3)НБКМ-БИА, фонд 868 (Лалка Кръстева), оп. 1, а.е. 117, л. 1-17.

4) Изгревът на Бялото братство пее, учи и живее: спомени на съвременници и последователи на Всемировия Учител Беинса Дуно: сборник. Т. 2. Борис Николов: Пътят на ученика / събр., подб., записал, съхранил и представил Вергилий Кръстев. – София: Житен клас, 2000, с. 191–192.

5) Изгревът на Бялото братство пее, учи и живее: спомени на съвременници и последователи на Всемировия Учител Беинса Дуно: сборник. Т. 13, Стефан Лазаров Тошев и др. / събр., подб., записал, съхранил и представил Вергилий Кръстев. – София: Житен клас, 2000, с. 57.

6) Хемеркен, Томас (около 1379?), роден в гр. Кемпен - в Северозападна Германия, откъдето произхожда името, с което е станал известен. Най-голяма популярност е придобила книгата му „Подражание на Христа“ („De imitatione Christi“), издадена през 1473 г. Книгата е преведена и отпечатана на църковнославяски език през 1647 г. на територията на днешна Румъния.

7) Сведенборг, Емануел (1688-1772) - шведски учен, философ, християнски мистик и теолог, написал и публикувал 18 богословски произведения, най-известното от които е „Небе и ад“ (1758).

8) Бъниан, Джон (1628-1688) - английски християнски писател и проповедник.

9) Седир, Пол (1871-1926) - фенски окултист, автор на книги по езотерика и християнски мистицизъм. Книгата е прев. от д-р Христо Дуков от Казанлък. Прев. е лично прегледан и одобрен от П.Дънов. В каталога на НБКМ първоначално брошурата неправилно е посочена като творба на Учителя Дънов.

10) Трайн, Ралф Уолдо (Ralph Waldo Trine - 1866-1958) - американски писател, философ, оказал влияние върху идеите на основателя на движението „Религиозна наука“ или „Наука за разума“.

11) Писма на Учителя Петър Дънов до д-р Георги Миркович 1898-1902 / Петър Дънов - Учителя ; Състав., разчитане, предг., биогр. данни Цветолюб Нушев. - София: Нар. библ. Св. св. Кирил и Методий, Бяло Братство, 1999, с. 59-64.

12) Д-р Миркович, Георги Вълков (1828-1905) е роден и починал в Сливен. Той е виден революционер, възрожденски деятел за независима българска църква, основател на Червения кръст и на Болницата в Сливен, директор на Болградската гимназия, автор на учебници и книги, преводач от френски език, член на Българското книжовно дружество (БАН), народен представител, лекар, признат за „Баща“ на хо-меопатията в България, издавал сп. „Нова светлина и здравословие“ и сп. „Виде-лина“, дарил 1300 тома на читалище „Зора“ в Сливен, дарил суми за поддържане сиропиталище в родния си град.

13) Калев, Димитър. Учителят Петър Дънов - история и култура. В: Братски живот, 2005, №2 (юни), с. 1-2. [Прегледан на 07.08.2016]. Достъпно от: http://www.bialobratstvo. info/dmdocuments/02 .pdf

14) Зарев, Владимир. 15 години крих на тавана си архивът на Петър Дънов: Интервю на Валери Боянов. В: Здраве и живот, набори! [онлайн]. [Прегледан на 07.08.2016]. Достъпно от: http://www.nabore.bg/statia/krih-na-tavana-si-arhiva-na-petar-dunov-333-28

15) The Brooklyn Daily Eagle, Monday, November 30, 1891, p. 6.

16) The Newtown Register, Thusday, July 9, 16 and 23, 1891, p. 5.

17) Това е къща-близнак, в другата част на която дълго време е живял комунистическият водач Георги Димитров. Него и сестра му Елена, Петър Дънов няколко пъти е спасявал по време на полицейски обиски. Домакинът Петко Иванов Гумнеров (1868–1923) е бил секретар на Софийския окръжния съд и евангелист като религиозно убеждение. Отначало П. Дънов започва да изнася своите сказки там. За десетилетия напред къщата на ул. „Опълченска“ № 66 остава притегателен център за неговите последователи и съмишленици.

18) John Halifax, Gentleman. In: Wikipedia, the free encyclopedia. [Прегледан на 07.08.2016]. Достъпно от: https://en.wikipedia.org/wiki/John_Halifax,_Gentleman

19) Панайотов, Виктор. Забравено изследване може да стане повод за огромна национална гордост. В: Littlebg [онлайн], 27ян. 2016. [Прегледан на 16.08.2016]. Достъпно от: http://littlebg.com/zabraveno-izsledvane-povod-za-nationalna-gordost/#

20) НБКМ-БИА, ф. 772 (Г. Чакалов), а.е. 1, л. 113.

21) Общият брой на оповестените книги от български и чужди автори и на анонимните и колективните произведения не съвпада с посочения обем на библиотеката от 240 заглавия, тъй като някои от авторите присъстват с повече от едно произведение или от едно заглавие има по два екземпляра.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...