Jump to content

Феноменът


Recommended Posts

Феноменът

(Човешко Съзнание)

Ние сме изпратени в света,

за да направим хората

ЩАСТЛИВИ и това не е мит.

Всеки мит или една легенда в същността си учат и в смисъла си крият мъдрост, която НИЕ трябва да открием. Докоснете ли ги, не казвайте каквото и да е, а вникнете в тях, за да повярвате в това, в което се съмнявахте. Истината стои в дълбочината на нещата и оттам излиза с търпение. Търпението е Божествено качество, на което трябва да се учим. “Познанието за себе си” е скрито в него. Търпелив е само онзи, когото като са измамили, не е попитал с изненада: “Как е възможно!?!”. Търпение означава в кротост и мекота мълчаливо да приемаш всичко. Духовните го правят с любов и в това е тайната на успеха. Търпението в човека е малко позната сила, която е способ-на на чудеса, най-голямото от които е свойството му да възпитава във висша Духовност. Вярващите в Бога прилагат Търпението, за да станат още по-духов-ни, т.е. ТО събужда у човека потребността да бъде духовен. В буквален превод “Търпение” означава: Силата да носиш надеждите и тежестите на слабите. “Слаб” тук е синоним на недоразвит, малък и обикновен човек, който изцяло се е отдал на материята и нейните прехвалени удобства. Той не вярва, че сам е способен да управлява живота и съдбата си, а отдава всичко на сляпата случайност, предопределеността и късмета. Признава единствено, че “каквото му е писано на човек, това ще стане” и затуй живее както дойде. Поради тежката си привързаност към материята и удоволствията, които тя носи, той е принуден, за да си доставя всичко, да бъде комбинативен, манипулативен и амбициозен, т.е. да злоупотребява без да осъзнава и обещава какво ли не, само и само да се добере до фалшивите си представи за истински живот. В стремежа си да притежава, той не се спира пред нищо и не подбира средствата за постигането на крайната си цел.

Лично аз не познавам по-безотговорен тип и модел на поведение от този на измамника, за когото трудът и честността са за глупаците, а лъжата, измамата и кражбата са за “тарикати” като него. Той знае, че светът започва от “балъци”, а на обикновения човек обяснява, че става въпрос за вид риба и с това смята, че е заблудил някого. Бързата ефективност на методите му го кара допълнително да бъде сладкодумен, ласкателен и лицемерен, но на всяка цена да получи това, за което с “толкова много усилия” се бори. Той ще те подведе, заблуди и така приспи, че всичко, което е намислил да.стане, т.е. отново ще удовлетвори желанието си да има. И докато ти несъзнателно го слагаш в графата на нуждаещите се, нетърпеливите и непоправимите, проявявайки разбиране и съчувствие, и да не го обидим все пак (и той е човек) този човек отново ти е измислил някакъв невероятен капан, в който много разчита да влезеш... по-бързо.

феноменът е смайващ и поради изненадания израз, който вечно стои изписан на лицето му, когато го притесниш и притиснеш, че не си е спазил уговорката, обещанието или срока, за каквото и да е там между вас.

На тема пари и заеми са много чувствителни и най-често ужиления е доверчивият, духовен и добър човек. Стигне ли се до връщането на какъвто и да е заем, ела да видиш какво настава. Целият им външен вид представлява една потресаваща гледка, сякаш ти си този, който има да дава, а него притесняваш, това те отрезвява и започваш да се чувстваш едва ли не като крадец, вместо да простиш и да си отидеш. Да, но ти не знаеш плановете му. Следват безкрайни съжаления, извинения и оправдания, че виждаш ли, не очаквали това да стане, това да се случи, и точно на тях, и точно сега, и точно на тебе, и през цялото време гледат в земята пред себе си, и кършат ръце, като че ли боледуват, и на теб започва да ти става чак смешно и съжалително, че за едно нищо и никакво заемче, човекът едва ли не се е поболял. Убеждаването не спира, чуваш как бил изпаднал в тази безизходица, което самият него изненадвало, защото за пръв път му се случвало. Оставя ти се усещането за някаква трагедия дори и убедеността, че нищо не е нарочно, човекът си е в пълно съзнание (но човешко), няма никакъв номер, главата ти е пълна с извинения, оправдания и обещания и се хващаш в миг един, че си готов още да му дадеш, за да му помогнеш, в крайна сметка, какво значение имат тук някакви пари, улавяш се, без да се усещаш как бъркаш в джобовете си, за да му дадеш отново и последните си пари, които имаш, но да го спасиш. А той не спира словоизлиянието си и зорко следи всяко твое движение. Чуваш като в сън, че той не е този, който те е измамил, а онзи в него, когото той не познава, но е изненадан, че съществува, че притежава и така подло го е подвел, едва ли не. Чудо! Необяснимите неща следват едно след друго: става нещо уникално и неповторимо! Сякаш вятър повява, нов полъх се появява и чуваш необратимото: “ако още веднъж ми услужиш, всичко ще ти върна с лихвите!” и пред смаяните погледи на тълпата ти на заем взимаш пари и му даваш, за да не страда повече. Вече нищо не виждаш, нищо не чуваш, само едно “Ще-е” кънти в главата ти, после пред себе си поглеждаш и не можеш да повярваш - това той ли е или не е, а за теб вече е ясно.

Като за финал е края на слуха си долавяш, че е готов на всичко, но да не го мислиш за боклук, лош човек, или безотговорен тип, който искрено желае да ти докаже, че всичко е било случайност, една ирония на съдбата, зла орис и още какво ли не, но това никога повече не може да се повтори. Разбирате ли! Той си вярва на всичко, което обещава и казва.

Това е Съзнание, което ще оставим без коментар, но си струва да осмислим.

Човек освен права има и задължения, но от тях много-много не се интересува. Търсеше той правата си в материалния свят, а задълженията оставяше за духовния. После се отрече от него и така остана без задължения. Не след дълго спря да харесва и правата си и какво мислите, че стана? Сам човекът се хвана в капана, който беше сложил на другите.

Материалистът мечтае да е свободен, независим и много богат, но няма Съзнанието за това да разбере, че тези три не се пресичат, но вървят в обратни посоки. Тъжно нещо е атеистът: с голи претенции, без задължения, нула отговорност и срещу нищо насреща той кове невиждани мечти с невиждано въображение.

Само ние си мислехме, че не вижда.

Горящ от страст да притежава и да живее измамникът минаваше през трупове и що по пътя си срещаше, забърсваше, завличаше и ограбваше. В чудо се виждаха добрите хора от непрекъснатите му похождения и час по час се молеха на Бога да ги отърве, защото им беше омръзнало да слушат великите му и гениални планове за бързо печелене, забогатяване и щастие. Това е болест. Духовна болест. И неизлечима на материален план.

Каквото видиш да пожелаеш да имаш е лудост, колкото и да ти обясняват, че никой пред хубавото, красивото и прелестното не може да издържи (да устои). Този е най-честият урок и изпит, който почти всички ние учим и взимаме и няма подминат, забравен или пропуснат. Парадоксът обаче не стоеше в това, че ни се случва, а в безсъзнанието, в което го извършвахме десетки пъти, и в невъзможността сякаш да осмислим станалото, сякаш нямахме с какво и дали така не беше. Поне веднъж, но честно в себе си, кой зададе въпроса: “Какво разбрах, какво научих!?!”

Заявяваме категорично, че такъв човек не съществува, който след подобно бедствие нещо да е осъзнал, разбрал, научил и спрял. Не очакваме и да ни убеждават, че виждате ли, не сме били прави, че такива имало, но на нас просто не се е случило да срещнем. Клишета като: “И аз съм човек”, “След мен и потоп”, “Нищо човешко не ми е чуждо”, “Не ми пука от нищо” не са нищо друго освен глад за материя.

“Да имаме от всичко и по много” - беше девиз на не едно поколение. Нещо като мръсно огледало, в което не виждаш нищо обезпокоително, а би трябвало да строшиш главата на онзи отсреща.

Алчността у човека отхвърли Бог и духовността, защото бяха прегради. Ненаситните желания не даваха да мислим. Всяка крайност, в която човек изпадаше, не беше път, а смърт, Духовното губеше всякакъв смисъл, но удобно присъстваше, за да се крием зад него и спекулираме лицемерно. Дълбоко в себе си хора с подобна конституция имаха нагласата да се привързват към несъществени неща, поради ниско съзнание и слабо развитие. Понятия като нравственост, морал, отговорност, дълг и любов изглеждаха смешни и будеха присмех на фона на всеобщата алчност, завист, егоизъм, образа и невежество.

Какво не разбирахме? Всичко отвън стоеше, за да ни учи, и не трябваше да ни интересува. Всеки себе си трябваше да гледа и да се стреми да не греши. Отвън, доброто в себе си, трябваше да изнасяме, а от себе си навън лошото изнасяме. Истинският девиз беше “човекът човечен е вечен”, където всеки трябваше да проявява само търпение, смирение и съзнателно да прощава с любов. Такава е духовната саможертва на имащия душа.

Преди да завършим, нека отдадем заслуженото на собствената си нечистоплътност и се научим, че всичко е в “себе си”. Използвайте въпросите Кой? Къде? Кога? Какво? Как? и Защо? за всяко нещо, защото са активиращи човешкото мислене и осъзнават най-бързо.

Сега си представете, че се намирате на нещо като конкурс, в който наградата е 100 000 000 лв., за онзи, който вземе с отличен изпита по темата “Какво да правим с измамника?”. Моля ви не бързайте да си тръгнете! С ваше позволение, ще се опитаме да дадем изчерпателен отговор, за да стане ясно как в бъдеще да се оправяме в такива и в подобни ситуации.

Изводи, поуки и заключения:

1. Дава ни се шанс да се дадем в жертва за Бог и ближния като помогнем на нуждаещия се наш брат, от когото Бог ни гледа и очаква от тебе да не се изложиш.

2. Към нищо от това, което изучавате не се привързвайте и не желайте да го притежавате.

3. Търпението не е неволя или принуда, а универсален метод за превъзпитаване.

4. Помагай, за да ти помага Бог.

5. Пред абсолютно всичко стоят три неща: Бог, Съзнание и Любов. И това е Абсолютната Истина.

6. Бог цени у човек единствено даването, служенето, помагането, жертвата и себеотричането и стриктно следи за тяхното спазване. КЛЮЧЪТ е ДАВАЙ.

7. Приятели и врагове няма. Никога не мисли, че този срещу теб е гладен и за неговия обяд твоята жертва е на място. Знай, че е гладен, но осъзнай защо го храниш, кого в него храниш. Мислете за Душата, която имате.

8. Смисълът е всеки да взима изпитите си и да се изкачва към Бога.

9. В себе си не пускайте гнева, защото е омраза, не позволявай на злото да те прави отмъстителен -това разрушава нервната система. Бъди винаги предан, добър, мек, кротък, тих, любещ, смирен, търпелив, човечен, сърдечен и мълчалив, за да ти се въздаде.

10. Човешко е да се взима един изпит по десет пъти, но ти бъди Бог. И знай, че след всеки провал условията се утежняват, изпитите усложняват и си губиш времето. Горе мислят, че вибрацията на последното ти изпитание е ниска, щом не достига до теб и ти го отхвърляш и ти се праща ново с повишена трудност. Те не предполагат, че ти не знаеш, че ти не желаеш да взимаш изпитите си, след като някога заради тях пожела на земята да слезеш.

11. Всяка изпитание, което до тебе идва, идва да покаже, че ти си длъжникът, но и успехът е за теб, щом се справиш. Човек се развързва кармично и чисти от материалната плесен, подобрява своето бъдеще и повдига Цялото, което Горе отчитат.

12. Всичко, което днес ни се случва е резултат от нашето минало, а това което сами правим изгражда нашето бъдеще, т.е. твоят Утрешен ден.

13. Закона за Справедливостта казва: Каквото си надробил това ще сърбаш и никого не е подминал. Наблюдавай!

14. Имаш най-добрия шанс да обърнеш грешника към Бога и това е достатъчно за един живот. Всичко не звучи по принцип!!!

15. Само простилият знае, че чуждото не е твое. Само прощаващият умее, че и неговото никой не иска (ако ти самият нямаш някаква користна цел, за да дадеш). Който прошка не даде се сдобива с карма-та на другия.

16. Помня, че даде, защото ти поискаха, а никой не дойде да ти бърка в джобовете. Даването не е като взимането, защото взимането не е като даването.

17. Дава се само на ближния, а “ближен” тук означава духовния, но и тук граница има: не се дава за каквото и да е освен за ядене. Благодарно е Духовно-то и се отчита: Който нахрани, ще нахранят двойно и точно когато трябва и нуждата е голяма. Пропуснат няма.

18. Даването с любов връща двойно, със Съзнание - тройно, за добро - четворно, по разум - петорно, в името на Бога - шесторно, а седмия път - всичко в Бога отива.

19. Всички по-малки наши братя вечно ще нахълтват в душите ни, защото се държим отворени, но какво от това. Давайте им тази възможност, може би имат нужда от Карма.

20. И винаги всичко тяхно ще противоречи с твоето, но помни, че Противоречия няма. Не бъди затворен, като изолиран.

21. Вината винаги е твоя. Когато те обичат и изоставят, вината е твоя. Не може да те изостави нещо, което не съществува. Съществувате само ти и Бог. Изключено е да останеш толкова сам. Който е дошъл до теб да иска знай, че той съществува в твоята потребност да даваш: ти имаш нужда от Карма. Всеки е длъжник на Бога. Искащият от теб съществува само в твоята жажда да даваш - представи се, че си му бил длъжник от някой минал живот и сега ти се дава възможност да се поправиш. Никога няма да повдигнеш Съзнанието си, ако от тези взаимоотношения бягаш. Все някога ще бъдеш настигнат и тогава ще взимаш уроците си, но принудително. Единствено чрез любовта ще повдигнеш вибрацията си и

този повече няма да го видиш.

22. Не прави криви сметки, не търси изгоди и ползи, а бъде щедър.

23. В отношенията взимане-даване, и получаване - връщане ползата винаги е тройна: Ти, Той и Цялото, но когато ДАДЕШ.

24. В основата на всичко лежи ПРОМЯНАТА, която извисява, подобрява и облагородява.

25. Първата Причина в тебе е Първият Глас винаги, защото ВИБРАЦИЯТА МУ Е ЧИСТО СЪЗНАНИЕ и носи само ИСТИНАТА.

26. Бог не подвежда, не нарежда, не наказва, не осъжда, а ПРЕДПАЗВА.

27. Всичко, което в другия съзираш в себе си подозираш. Като в огледало в него се оглеждаш и в грешките си проглеждаш. Каквото и да помислиш за него, това си ти, а не той (той не съществува). Което в другия те възмущава, е което ти от себе си искаш да изхвърлиш навън. Всичко подлежи на проверка, щом осмисляш, за да осъзнаваш.

27. Всеки изпит е една възможност да благодариш на Бога, че те има на ръката си и твоят ред е дошъл. Благославяй Величието и Вечността Му, че повдигна Съзнанието ти. Бог по човечността на човека съди къде е. Да проявяваме Божията любов навън от себе си е наш свещен дълг.

28. Покажи на горния свят, че работиш и ще откриеш веднага, че и до сега нищо сам не си правил. Докажи, че Духовното и материалното контролираш съзнателно и ще видиш Божествените почести. Разкажи им, че си БУДЕН и ГОТОВ да служиш.

29. Бдителен навън бъди, а БУДЕН в себе си и вярвай, че никога нищо не може да ти се случи. Ако нещо те засегне, то е от минала Карма. За Днешния Ден ти си недосегаем, неуязвим и непобедим и това е напълно достатъчно.

30. Закон е: Който дава, да му се върне двойно.

Закон е: Който прости, да му се простят две негови.

Закон е: С живота си можеш да правиш каквото поискаш, с три бележки само: Да Бъде за Добро, Да Бъде по Любов и Да Бъде за Бога. Всичко останало, което опиташ да кажеш е чиста загуба на време и замъглява Истината. Използвай това време за Бога да Му благодариш и, ако ти се вижда малко, мълчи, за да имаш повече.

Търпението не е неволя или по чужда воля да бъдеш заставен принудително, нещо непоносимо, да понасяш равнодушно. Търпението в твоята чиста Съвест е Знанието да правиш нещата право и правилно във всичките свои Мисли, Чувства, Слова и Дела оттук до края в името на Любовта.

Всеки мит е една жива материя, която ние не сме одухотворили с Приложението, за да започне тя да изглежда. В митове и легенди вярват само невярващите, а те от своя страна се делят на: не искащи, не можещи и не знаещи, или равно на човешко съзнание.

Всеки според развитието си Приемаш според разбирането си Прилага!

СЪЗНАНИЕ + ЗНАНИЕ = АБСОЛЮТНА СИЛА

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...