Приемане и правене

[Ани]

Приемане и правене

На където и да се огледаш

само заспали, неподвижни,

слепи, болни, недоразвити и

малки, като мъртви.

Пълно е с неродени.

Дребни наглед неща и на вид маловажни подробности, често пъти са определящи в Събития, които вместо лошо, изненадващо завършват добре и обратно.

Сега си представете, че сте без тяло и кръв. Човекът без тяло и кръв е невидим. Истинските дрехи на този невидим Човек са Смирението, Търпението и Мълчанието.

Лао Дзъ: Вечност и безразличие са дрехите на Дао.

Преди Приемането и Правенето е Мълчанието. Важно е да повярвате, за да разберете и останалото.

Лао Дзъ: Мълчанието е грях, защото е висша Норма.

“Христос” означава мълчание, т.е. риба.

Лао Дзъ: Мълчание, което е мълчание, не е Мълчанието, което е име на Дао. Мълчанието, което не е мълчание, е Мълчанието, което е име на Дао.

Тао, Тео и Дао и Део са едно = Бог.

И Три като Бог, на всички езици е Три, дри, фри, дре, трее и т.н. Коренът е определящ.

Лао Дзъ обвинява знаещите, но мълчащи. Знаещите в Мълчанието правят грях. Знаещите, но неправещи - също. Мълчанието е висша добродетел, която предпазва и спасява, но който знанието има и мълчи, за него прошка няма.

Златното учение дава: Върши и Мълчи. Безчислен низ същества ВЪРШАТ. А останалата част го правят без да осъзнават и знаят.

Всички служат и страдат. Всички служат, но не мълчат. Оплакват се. Съвършеният говори, защото знае да го прави и нищо от енергията при словото не губи. Той може и врати да отваря. Той знае да действа, но до Действието не стига, защото действието отрича Действието.

Това, което е, не може да отрича същото, но по-малкото от себе си може.

Само чрез Учението ще постигнем Съвършенството и това е най-краткият път. Знанието за Съзнанието отваря Разума. Всичко е свързано, важно и вярно. Всичко е молитва, медитация и мантра. Всичко е движение, действие и дейност. Всичко е Първо, право и Промяна И всичко това е Бог.

Само съвършеният е чист, светъл и спасен. Бог е Знание. Бог е И Знание.

Неразумно е да знаеш и да мълчиш. Така една Добродетел може да бъде и не-добра. Не позволявай на егото да е спокойно, защото и то мисли същото да постъпи като теб. Гледай ти да си спокоен като Бог, а то да “копа” трапа си. Допуснеш ли обратното - то да те юрка, а ти да копаш, изкопал си го, да знаеш, и не е много, колкото да се събереш. Забавяй егото си, като не му обръщаш внимание и непрекъснато мисли как от себе си да направиш човек чрез него. Плаши го с Божиите страдания и страшни неща, после го обичай и обливай с любов. Експериментирай с него и споделяй, че Бог така те учи. Нека винаги насреща му да стои една ТРУДНОСТ. Егото пред трудностите отстъпва, свива се и се скрива. И се надува, когато нищо не правиш, защото нищо не приемаш, като херметиците (тук за Хермес не става въпрос).

Една крачка си пред егото винаги: то не може да обича, а ти можеш.

Приеми, че ти си този, който иска на себе си да помогне, ето едно добро искане. Приемай и прави!!! Друго няма.

Приемай Знанието и го прилагай. Когато помагаш на себе си знай, че помагаш и на другите, т.е. на

Цялото. Спасявайки себе си, ти спасяваш по принцип, а това отново е Всичко.

Лао Дзъ: За да спасиш давещия се трябва да се хвърлиш в същото езеро!!! (Свръхсекретна информация започва да изтича).

Грях е, когато не изпълняваме дълга си и дадем път в себе си на несправедливото.

Ще приемаш нещата и ще ги правиш в БЕЗМЪЛВНА

НЕПРИВЪРЗАНОСТ

И

БЕЗКРИТИЧНОСТ.

(Нова информация изтича). Само тогава ще ти бъде позволено, като Знаеш да мълчиш, защото си станал Мъдрец.

Бабаджи: Всяко Учение е за развитие на човешкото Съзнание, а това е осъществяване Божественият Закон на Земята.

На Бабаджи се води Великото Отваряне за нас, по смисъла на човешкия Бог и Божия човек: феноменът със слизането на Бога е свързан с издигането на човека! (Свръхсупер секретна информация протича).

Слава на Бог в Бабаджи: Разликата между ЧОВЕШКИЯ БОГ и БОЖИЯ ЧОВЕК Е: първият притежава и осъзнава Божията Сила, а вторият още се занимава със сетивните си възприятия. И двамата се познават, защото само ЕДНАКВОТО познава ЕДНАКВОТО.

Тече още: Жалкият живот на човека, който ние наричаме Посредствен, е низ от дребни успехи и изпълнени материални желания. Човекът е схванал, че безкрайни са в него възможностите, но греши като иска всичките да превърне в желания. Така той ги разваля, защото вади и излага на показ и не ползва по предназначение.

Нещата се правят, а не се желаят!!!

За да укрепите Бог в себе си и положите Божието за Основа в собственото си СЪЗНАНИЕ, ще трябва да се откажете от това да давате насоки на всички маловажни цели и желания, които във вас напират.

Който иска да бъде ученик и да помага, трябва да се облагородява, трансформира, преобразява и променя - ТОВА е възможно единствено чрез Приемането и Правенето на нещата.

Противно на критикуването е приемането. Не критикувай, а приемай и люби всичко живо и красиво.

Започва се с Приемането на Бога и всичко, което Той Е. А той какво не е? Нищо.

- Призоваването често на Бога е най-късия път до Него.

- Упражнявайте се в служене на Бога и хората.

- Духът Му стига до ПОКОЙ чрез упражняване.

- Вашият вътрешен импулс е Светлината на Бога.

- “Моето Име ще пречисти сърцата ви”.

- Аз съм огледало, в което всеки може да се огледа и види себе си - какъв да бъде и какъв да стане. Вие сте мой огледален образ и част от Мене (подобието).

- Постоянното припомняне на Бога ще направи човека велик и осъзнат. Ако чувахте, щяхме и да ви пеем за Него. Ако виждахте, щяхме и да ви Го покажем. Кажете кое от сетивата ви е най-развито и там ще Г о насочим.

- Чистотата, Блаженството и Сливането са най-висшата и красива Цел в живота.

- Истинското Знание може да бъде спечелено само в Просветление, а мозъчната ви мисловна дейност (способност) е една високо културна форма на Неназнанието или Незнанието.

- Няма творение и разрушение, а само превъплъщение.

- Само вярата и Любовта водят до виждането на Бога и премахването на Двойствеността.

- Непрекъснатото и продължаващо безспирно размишляване за Бога позволява Неговата Благотворна Субстанция да се влива в човека.

- Колкото повече и по-дълбоко в Бог гледаш, все повече и повече ще се откриваш зад Него и ще виждаш себе си зад Него.

- По-висшето Себе, във всеки, трябва да бъде развито чрез Човечността.

Бабаджи: Няма творящо и рушащо, а само преобразуване чрез трансформиране на съзнанието.

Целта (или една от целите): Жертвата на Божественото в материята СТАВА, за да може в нея да се събуди нещо по-висше и Духът Божи да се утвърди.

Рецептата: Мек, мълчалив, мислещ, мъдър и можещ бъди, за да станеш БУДЕН, БДИТЕЛЕН, БОДЪР и БАВЕН (като Бог).

Вярвай, воля имаш. Вярвай! Имаш воля за това.

И любовта си усилвай с упражнения и приложения. И нея имаш, но до сега не знаеше.

Приемане, правене, духовност и Съзнание вървят заедно. Всичко е в Правенето и Будното Съзнание! Правенето като: приложение, преодоляване, претворяване, преобразуване и промяна.

Недуховни и несъзнателни хора няма. Има бездействащи, заспали, неподвижни, неодухотворени и неосъзнали още себе си.

- тялото е Функция на мисълта, когато НЯМАМЕ ДВИЖЕНИЕ, ГОРЕ.

- МИСЪЛТА Е ФУНКЦИЯ НА ТЯЛОТО, КОГАТО ИМАМЕ ДВИЖЕНИЕ, ДОЛУ.

В Правенето на нещата умът не участва. Ако нищо не правите - това е от ума, който не обича нищо да прави и се съпротивлява на всякакъв вид труд по принцип. Той леко и лесно отстъпва пред трудностите, както егото и винаги има причини и обяснения за действията си. Дайте му да философства, но да работи не му давайте. Рискувате да се провалите. Умът пречи и на Правенето, но и в приемането го няма. Нарушава ли се спокойствието му, той нищо не приема. Но ТОЙ проблемите, дилемите, противоречията и въпросите създава. Иначе такива неща няма.

Всичко е просто и е такова от Създаването. Само невежеството на Ума прави нещата да изглеждат сложни. Ума е създал лошото и движението и е преобърнал всичко.

Тубтен Йеше: Всички привидно добри неща, които харесваме и лоши неща, които не харесваме са създания на собствения ни Ум. В живота изпитваме едно неудовлетворение след друго, защото погрешно вярваме, че това, което ни се явява като Добро или Лошо, наистина съществува по този начин.

Спомнете си каква е мозъчната мисловна способност на Ума. Голо умуване. Или както висшите Учители казваха: една висока културна форма на незнанието.

Тубтен Йеше: Решението е да се научим да виждаме всички неща просто като проявления на Ума, лишени дори от един-единствен самостоятелно съществуващ атом. Необходимо е да разберем, че в този смисъл всички неща са илюзии. Ключът и през живота и през смъртта е да разпознаваме илюзиите като илюзии, отраженията като отражения, фантазиите като фантазии. По този начин се освобождаваме.

Отдавайте дължимото комуто си е. Всичко е видения на самия ум.

Тубтен Йеше: не се страхувайте от това, което виждате с ума си. Колкото по-висш и фин става ума, толкова по-проникващо става осъзнаването за липсата на истинско съществуване. Сега е момента да отхвърлите Двойствеността.

Йеше е прекрасен, превъзходен и прелестен: Не се доверявайте на думите ми. Това са само неверните думи на моето предубеждение. Вие си имате ваши. Истина не съществува, кой е по-прав. Или никой не е прав или всички сме прави. Когато ограничен на ограничен говори те лесно се разбират. Необходимо е едно: да се докоснем до самото преживяване, като (приемане и правене) и така да преминем отвъд думите използвани за описанието му. Затова се набляга толкова на действието, вместо на теорията. Важно е да умеем да контролираме и ръководим ума си, за да го подведем след време към светлината.

Правенето включва в себе си три неща: 1. Нещата да започват правилно. 2. Нещата, които правим да бъдат прави и 3. Да бъдат добри за всички. Съмнения, колебания, подозрения нямай! Съмнения, колебания, подозрения нямаш.

С правилно правене на нещата подостряй ума и го насочвай да работи в Божественото, за да не бъде предател. Умът в случая е егото ни. Ако някой ви пита “Какво е това его?” смело му отговорете: Ума е Егото. И двете са лениви, мързеливи, приказливи и нетрудолюбиви. Те най-често хитруват, преструват се и се страхуват и от най-малката трудност.

Само истинският човек зад тебе иска винаги нещо да прави, след като дадено нещо възприеме. А егото (умът) все пречи, спъва и не дава това да става, не дава да мислим за работа, т.е. умът ни не иска да мисли за работа. Не иска, защото добре знае начините, по които спира да функционира. И умира от страх това да не му се случи.

Умът (егото) Как го няма? Когато дишаме. Когато очи затворим. Когато решим да работим. Който на ума е разчитал винаги се е провалял. Тук е необходимо да поясним, че изключително говорим за проявите на ума на материален план и ниво, т.е. умът заровен в материята още е много слаб, но Горе знаем, че Мисълта е Всичко. Горе Мисълта е Бог.

Само под ръководството на Разума ума става послушен и служи, т.е. когато си осъзнат. От ума добро не чакай, щом си го оставил да те води. Той е страхлив, отстъпник и лъжец, т.е. предател. От него в материята нищо разумно, добро и съзнателно не очаквай, защото не е чист.

На място е въпросът: Какво се крие зад тях? Къде се крие тяхната тайна на съществувание? Че не са твои, а на животното в тебе, на по-слабото и по-несъвършено низше същество в тебе. Умът - егото - аза не са в твоята душа и стига сме говорили за тях като три различни неща, защото са едно. С тях никой не се ражда. Те в последствие се придобиват.

Изработват се или изработват те и с течение на времето постепенно се налагат и взимат превес над теб. Те са продукт на средата, в която живеем, но в която живот няма. Бог, Който е Чисто Съзнание не прави нечисти неща. Бог, Който е Чисто Съзнание прави само чисти и вечни неща.

Така стои въпросът с всички “породисти” кучета, създадени от самотата на човека. Погледнете ги и вижте колко само са орязани, подстригани и подкастрени, ошашавени, ошмулени и криви, нестандартни, изродени и диви, грозни, смрадливи и сякаш неродени, а не подобрени. Всичко, до което се е докоснал човекът не прилича на нищо. По миризмата ще ги познаете. Нито един уличен помияр не мирише. Никой Божествен пес, родил се на свобода, не смърди. А сега помиришете тъй наречените “превъзходни подобрени породи” от човека и внимавайте да не припаднете. Огромна е разликата между Правенето от Бога, т.е. Природата и направеното от човека.

Аналогията е: Бог е създал човека да бъде чисто по Съзнание, но човекът това Съзнание е затрупал с боклуци. И това било е някога при Създаването още. Сега е друго. Чистото човешко Съзнание се е претопило в животинското съзнание в нас, което е невежествено, лениво, страхливо и бездействащо, То е покрило с прахта си чистото Съзнание на Бога в човека.

Човекът е пълен с неясни правила, в които сам не вярва. Човекът себе си не обича, в себе си не вярва и оттук нататък до края съмнението му го довършва, ако няма кой да го спре или не направи това сам. Все до него самия опира нещата ДА ПРАВИ, НО ТРЯБВА ПРЕДИ ТОВА ДА ПРИЕМЕ.

Правете нещата. Бъдете правенето. Бъдете правещият, правенето и правеното. Не спирайте да възпитавате ума си чрез съзнателно мислене за добро. Става с много любов, не я икономисвайте, не се пристисквайте. Участвайте във всичко, за да отстъпи егото. Не мисли, че не можеш. Всеки човек всичко може, но трябва да започне. Нека си спомним, че Бог в Началото преди да сътвори света ЗАПОЧНА. Приеми, че трябва да започнеш и ще откриеш, че вече го и правиш, нещото. Пръв започвай, прав започвай, право започвай, без любов нищо не започвай и ще усетиш и схванеш бързо, че съзнателно, разумно и добре започваш. Ще осъзнаеш в миг един, че всичко, което правиш е това, което трябва и става както трябва и добре изглежда.

По същия начин стои въпросът и с Духовността. Всеки е роден Духовен. Духовността се определя от ДУШАТА НИ, а не от тялото или от материята. Не-духовни няма. Никой недуховен не е. Щом Съзнание имаш, ТИ СИ Духовен, но още в съвсем началото. Започни правенето и можеш да кажеш смело, че вече си, защото така приел си Духовността. Беше забравил, че си роден духовен, а не забравен. Нали си спомняш, че си и осигурен.

Може ли да идваш от горе и да не си духовен. ТИ СИ Духовен човек по рождение и никога нищо друго не си бил. И кой е баща ти: ТИ СИ и Съзнателен, а не несъзнателен. Какво трябва да правиш? Да го правиш.

Духовността е правене. Нито ще вадиш, нито ще слагаш, само ще чистиш, а Чистотата означава осъзнаване. Ти ще го правиш. За тебе се отнасят и Приемането и Правенето. Забравил си кой си, затова се налага тази Чистота - Приемане и Правене.

Его, Ум и тяло покриват Лошо, движение и материя, но всичко е едно.

Човекът е измислил, че мисли, но не е вярно!!! И това е равно на егоцентризъм. Егоцентричен е, който себе си мисли за Нещо, а Бог, духовното и душата за нищо. Въпрос е на предпочитание, избор и свободна воля, но доказахме, че по-далеко от себе си не можеш нищо да измислиш.

Да си въобразяваш, че оттук нататък съзнателността ще трябва да постигнеш е лудост. Ти не си луд и нищо не трябва да постигаш. Просто трябва булото да отвиеш и видиш. Възможно ли е да се прибави съзнателност в съзнателен човек. Съзнателност можеш да прибавиш в неосъзнатия, в забравилия кой е, какво е бил, какво е имал и какво в момента има. Коя е причината да си празен или като изпразнен да се чувстваш, до там сам си се докарал. Съзнателност няма къде да долееш и е безсмислено.

От Божието Съзнание като Чистота - и една капка, и един тон, е едно и също. Чистотата е Все чистота и се гледа по качество, а не по количество. Отмахни мръсотията, утайките и тъмнината, наслоенията и настроенията, бариерите и ограниченията и там някъде ще съзреш собствената си чиста съзнателност, от която толкова имаш нужда. И запомни: колкото е толкоз, повече не ти трябва. По-чиста от тази съзнателност няма. Тя е с качество “божественост” и производителя е ясен, сам Бог.

Да си въобразяваш, че оттук нататък Духовността ще трябва да постигаш е чиста лудост. Нямаш нищо за постигане. Само отгърни булото, същото онова като при съзнателността и виж. Не е възможно да прибавиш Духовност в Духовен човек. Духовност можеш да прибавиш в неодухотворения, който не знае, че се е изпразнил от истинското съдържание, но това е символичен израз на нямане. Ти всичко имаш и никаква Духовност не трябва да ти се долива. Духовност да долееш няма къде и е безсмислено.

Ако Духовността трябва тепърва да постигаш, ти си най-печалния човек, когото познаваме. Не можеш ти, не може никой, никой това не може - от днес да започне Духовността си да създава. Не можеш да създадеш нещо, което в себе си имаш. Просто духовността си признай, приеми, прояви, приложи, постигни и дай - ето го и самото Правене в цялост.

Колкото и амбициозен, последователен, упорит, безстрашен и смел да си, каквато и интелигентност да имаш, ти не можеш да сложиш В себе си това, което никога не си имал, ако си нямал, но ти духовността имаш и друга такава няма как да сложиш. Просто я потенцирай!

Няма къде и капка да сложиш нито качеството да промениш сега, но ако си решен да се промениш, мигом промяната в качеството настава. Няма къде да долееш и милиграм, защото догоре си пълен и сам ще си пречиш. Смисълът е да отвиеш и да откриеш наличното, което имаш и това е всичко. Тази е тайната. Собствената си Духовност ти си запрашил и скрил и само трябва да почистиш мястото, а това не е толкова лесно, но нали беше безстрашен. Това, което искаш да долееш или да ти долеят, ти вече имаш.

Повтаряме: Всичко имаш - недуховни и несъзнателни хора няма и дано всички да са го разбрали и повярвали.

Трябва всички да осъзнаят, че са Духовни. Трябва всички Духовни да разберат, че са и съзнателни. И това не е нещо статично, ненужно и мъртво, а живо, динамично и важно, което не стои да чака и гледа, а прави. Приеми това. И не само днес и утре, а завинаги.

Нещата непрекъснато се правят и ползват, но преди това трябва да започнат, а още по-преди това да приемеш, а съвсем в началото е тяхното признаване. Както с Бог направихте: Признахте Го и Го Познахте.

Нещо, за да работи трябва да служи. Духовността, за да работи, трябва да служи. Съзнателността, за да работи трябва да служи. И обратното е вярно:

За да служи Духовността, тя трябва да работи. За да служи съзнателността, тя трябва да работи. Съзнателност и Духовност винаги ще те защитят от материята и егото, но ти трябва да им обърнеш внимание. В рамки няма да ги държиш и отгоре със стъкло, за да не хващат прах, няма да има. Лъскави да стоят, не ти трябват. Трябват ти да работят. Онези три ще сложиш в рамки и върху тях стъкло, а отстрани един заканващ се пръст ще нарисуваш, за да знаят мястото си и не го забравят. Нека научат веднъж завинаги, че ти за Бога работиш и да не те смущават. Духовността и Съзнателността си ще използваш. С тях Божиите работи ще свършиш, ако искаш да станат както трябва.

Нищо не се слага. Нищо не се вади. Понякога само се долива, добавя, додава, прибавя, но това не е онова, за което ти мислиш. Няма доливане, а има едно събуждане, т.е. ПРОБУЖДАНЕ, когато това се случи. Буден си, когато нещата приел си да правиш, а това наричаме ОСЪЗНАВАНЕ, защото си осмислил. И това не е онова умуване на обикновения ум, а ума на съзнателния и Духовен човек, приел в живота си любовта, разума и доброто. Нищо не е станало и нищо не се е случило. Върна се там, откъдето започна някога, преди падането. Ти сам събуди това, което имаше. То досега беше заспало и ти събуди. Честито Пробуждане!

Ошо: Каквото и да си, ти вече си Духовен. Нищо ново не трябва да се добави или постига. Ти си толкова съвършен, колкото е възможно. Не е вярно, че отсега нататък можеш съвършен да станеш. Никой това не може. Това, което трябва да бъде постигнато вече е постигнато. Ако ти не си вече Духовен, не можеш и да бъдеш. Никога не можеш да бъдеш, защото как може някой, който не е Духовен, да стане Духовен, няма начин. И няма никакво значение какви усилия ще правиш. Нещата стоят точно обратното. Ти вече си това, което искаш да си. Това, което желаеш вече е налице, то присъства в тебе. Тук всичко не е постижение, а едно откритие, което ти ще направиш, защото си повярвал, признал и приел. Цялото съкровище на Духовността е в тебе. Ти ще го откриеш.

Слава!

Така стои въпросът със Съзнанието. Всичко, което казахме за необходимостта от правенето, като първа потребност у човека, което е и негова природа, се отнася и за неговата Духовност.

Никога не се притеснявайте какво ще правите, как ще го правите и как то евентуално ще изглежда. Просто го правете, каквото и да е не се интересувайте. Не го избирайте, не го търсете, а се докосвайте съзнателно до всичко, до всичко, което ви се изпречва на пътя или пред очите. Съзнателното правене на всяко нещо - по цял ден - ще ви доведе до следващото. Наблюдавайки как нещата, които правим, стават, защото са направени съзнателно, ние ще открием, че те започват да стават все по-добре и по-добре. Вече не се срамуваме, не се отегчаваме и не мразим, както преди. Следва последното включване и то е на Разума, след който медитацията “Любов” е вече пълна.

Правете нещата както трябва и не се вълнувайте от крайния резултат. Вършете нещата тук и сега и съзнателно, е най-доброто, на което можете да разчитате. Щом вие нещата така правите, и форма, и съдържание, и смисъл ще бъдат каквито искаме.

Ако така подхождаме към всяко нещо, ние ще бъдем от сутрин до вечер в една безкрайно красива медитация, независимо дали пътуваме, работим, мислим, учим, служим, ходим, ядем, четем, говорим или спим. Във всичко участвайте съзнателно!

Ошо: В правенето фрагментирай нещото на части, но не разделяй и сам ще ахнеш от това, което ще се случи. Всяко нещо по пътя си обичай, внимателно го наблюдавай и ще се стреснеш от собствените си възможности. И най-важното: за пръв път в живота си ще откриеш колко красиви са нещата около теб. Не се съмнявай. Това е вече факт. И всички ние видяхме!

Един-единствен ден това опитай и не го избирай, и не предпочитай, и не планирай, и не прогнозирай и не търси, а просто нещата прави такива, каквито пред очите ти изскачат и от теб очакват ти да ги вземеш, пипнеш и направиш.

В деня, в който всяко нещо по този начин преживееш, защото всяко нещо си направил с любов, можеш тази книга да затвориш и никога повече книги да не четеш, защото най-доброто научи: всичко да приемаш и правиш съзнателно с любов и разум за добро в името на Отца ни. Ти научи всичко по Духовните въпроси и направи най-важното - събра Духовното и материалното и оттук нататък проблеми ти нямаш. Слава за Сливането на най-ниското първо. Следва сливането ти с Духа и накрай Единението с Бога.

СЪЗНАНИЕ + СВОБОДА = ИЗБОР