Jump to content

Съзнание или его - изберете!


Recommended Posts

Съзнание или его –

изберете!

Благодарение на егото си

ние осъзнаваме,

че имаме Съзнанието.

Благодарение на Бога

осъзнаваме, че сме в

Божието Съзнание.

Темата е коварна и подвеждаща, ако преди всичко не уточним две неща: Какво е Аза? И за кое Съзнание говорим? Ние в Аза включваме Душата. Аза за нас е Духът (индивидуалния). Ще говорим за човешкото Съзнание (самосъзнанието), а когато преминем към друга негова степен, ще уточняваме за кой свят говорим. Така вероятността да останем неразбрани е по-малка, но и така дори, тя е опасна.

Всички религии, философии и науки единодушно са съгласни в едно - човекът заради егото си е затворен в неразума, незнанието, несъзнанието, т.е. в невежеството.

„Аз съм“ е егото, но Аза - не е. Всяко „аз съм“ е самоограничение, преграда, саморазрушение и смърт. Големият „човек“ в малкия човек е неразбран заради егото ни. Поради егото си човек е нищо Заради егото си човек не е в състояние да се опознае. По причина на егото си човек е нищо, нула. Егото е умът, който те държи неграмотен, защото има полза от това. Когато за Аз говорим, става въпрос за висшия Аз.

Кога изчезва егото? Когато първото знание получим и го осъзнаем. Само тогава егото изчезва от Разума, Знанието и Съзнанието. Егото вирее в „не“-то и в „не“-тото разцъфтява. В „не“-то само егото на никого нищо не дължи, и прави с човека каквото си иска. Тогава човек е слаб, когато егото му стои пред всичко, което звучи като небудност, незнание, несъзнание, неразбиран, неразум, невежество, недоволство, нетрайност и др. Интересно е, че в „не аз съм“ не е, а е директно в „аз съм“. Заблуда е. Окултният ученик знае много добре, че егото е в „не аз съм“, докато обикновеният човек мисли обратното, защото е приспан от него и така изглежда, като заспал.

Питаме тогава: Възможно ли е едно нещо да е в „не“, да е в „не аза“ и да бъде ДА, като знаем, че само в нас вирее, докато сме млади? В мига, в който ти се пробудиш и застанеш нащрек егото изчезва, свива се и сякаш го няма. Много е страхливо и затова побеждава у малките. По-страхливо нещо от егото ние не познаваме и винаги сме се учудвали как изобщо е възможно да надвие човека до такава степен, че да го обезличи!

Егото е като тъмнината. Него умът го създава. То е проекция на човешкия ум. Светнеш ли му със Съзнанието си, то изчезва. Няма амплитуди, няма промеждутъци, няма части от секундата - като дим се изпарява.

Как изчезва егото? Дръжте в ума си мисълта: Аз съм в Бога, а не егото ми. Всичко, което ти досажда посъветвай да си върви, бързо да тръгва, защото работа в момента с Бога имаш, а Той не обича да Му се шляят в краката. Тогава ще добиеш първия си личен опит, открил по скоростния метод как изглежда процеса Изпарение. Сега и да го извикаш, то, егото няма да дойде. Така постъпвай във всеки отделен случай, а не веднъж само и да смяташ, че отведнъж е завинаги. Не си се отървал завинаги, ако не стоиш буден, съзнателен, бдителен, мълчалив и разумен.

Любовта не идва където има его. Където е егото любов няма. тя от милиони километри надушва мързела, суетата и нарцисизма и ги заобикаля или ако прелива, нищо не оставя. Всъщност само над тях минава и заминава. Човек пропуска един от шансовете си, а те както знаем не са много. Не е случайна приказката, че който говори за любовта си или за любовта изобщо, не обича себе си, никого не обича, Бог не знае и отрича, а любовта си отдавна вече е загубил.

В „аз съм его“ и „аз съм любов“ - едно от двете не съществува.

Будизма учи, че ти не съществуваш щом имаш его, тъй както и Бог не съществува, ако любов нямаш. Огледален е образа, но ти не съществуваш, защото любов винаги е имало и винаги ще има, но няма кой да я приеме и прояви.

Ошо: Ако познаваш любовта, не е необходимо да познаваш Бога - вече Го имаш. Любовта е другото Му лице от многото. Ако познаваш любовта не ти е необходима медитация, тя ти се е случила. Днес Знанието, науките, учителите и религиите съществуват, защото не съществува любовта: няма готови да я приемат, страданията са от безлюбие, хората не се обичат. Дойде ли любовта всички институции изчезват. Всички те са измислени, за да я доведат, за да ни събуди. На позналия любовта се е случило най-желаното от всички желания, осъществила се е най-скъпата ни мечта - егото е изчезнало, ти си без его.

Ошо: Само с любовта и безмълвен, само мълчалив и смирен, твоето присъствие е налице. Съзнанието ти е тук, но го няма този, който може да каже „Аз съм“.

Цяло богатство е Ошо! Невиждано богатство е Ошо. Несравним е и безподобен с отношението си към егото. Имаш чувството, че най-трудно го е победил в себе си, толкова е безпощаден към наличието му.

Умът е паметта и паметта е умът. Умът е най-големият акумулатор, натрупва по всяко време - и когато буден си, и когато спиш. Нищо не спъва и не смущава ултрамегабайтовата му дейност и всеобхватност по въпросите за сортирането на информацията. Той може да трупа и без Съзнанието ни.

Как се създава егото? Съзнанието е вътре в тебе, а около него са всички тези спомени натрупани по периферията. Те са полезни на място и без тях никой не може да оцелее. Съзнанието ти е в Аза, в Душата, където его няма. Вътре егото не е. Егото ти е без център. В периферията ти всеки момент се натрупват знания, опит и спомени - това е умът. И когато гледаш на света, гледаш без ума. Всичко разглеждаш през спомените, през миналото, те се превръщат в посредник в теб пратеника - така човек се отъждествява с миналото си. Това отъждествяване е егото, т.е. отъждествяването на Съзнанието с паметта е егото. Никой не е роден някакъв, като назован или наречен. Всеки е роден какъвто е, човешко същество, нищо друго или по-различно. Чак след това започват да те обучават, учат, възпитават, поучават, наричат, определят насочват - това е паметта. Всичко, което си, е твоето Съзнание. Всичко е просто Съзнание.

Ошо: когато се отъждествяваш с паметта си, със знанието, с опита, с всяко име или форма, тогава СЕ РАЖДА егото. Само в безмълвност егото отсъствува. Великата безсловесност тук е на мястото си, когато „Мълчащият вам слова ще мълви...“.

Безмълвната безкористност и безкритичност те изкачват до върха, извеждат те и те издигат до вечното ти място. Само тогава умът не функционира по начина, по който сме свикнали да определяме, че го има. ТОВА Е ТИШИНАТА! Безмълвието е Тишината. Бог е Тишина. Преди да се е случило всичко в Началото е било само Бог в Тишината. И всичко, което след това се е пръкнало е останало просто в същата Тишина. Когато умът работи ти не си безмълвен. Работи ли умът - вътре в теб самия е шум невъобразим. Най-лесно егото се разбира по неразбирането, т.е. колкото и да умуваш, и да мислиш, щом нещата не разбираш - това е егото. Егото е изградено от твоето неразбиране, създадено е от твоята сънливост, леност, мързел, слепота и младост!

Когато безмълвен на Изгрева стоиш, нещо величествено винаги се случва: УМЪТ ГО НЯМА, А ТИ СЪЗЕРЦАВАШ. Красотата е уникална и неповторима, всичко е толкова прекрасно и възторжено, че в захлас ти сам забравяш какво си, защо си, май не знаеш и къде си или защо дошъл си... Мигът е кратък и свещен - егото го няма. Само в молитва, медитация, съзерцание и на изгрева, т.е. пред Красотата, човекът изпаднал в Блаженство, осъзнава, че няма его, че няма ум, че той не е всичко това, а е ням свидетел на Чудото...

В този смисъл умът е натрупване - само отбелязва, фиксира и запаметява. Той никога не е спирал да работи, но спре ли се върху истинските неща сякаш го няма, сякаш нещо с него става, превръща се в Божествен какъвто той всъщност Е, когато Божественото отразява или Му служи. Съзнанието ти е скрито зад твоето минало и ти се отъждествяваш с „билото“. Казвайки аз съм (това или онова) ти създаваш егото. „Съм“ е, което всичко разваля. „Съм“ е, което егото явява, защото ти си само Аз, а не „аз съм“. Ти си нищо - пряк посредник, пратеник, приемник, проводник, канал, участник, свидетел, предавател; нещо като компютър със всички екстри.

Къде е тайната? Умът трябва да бъде използуван ПО ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ. Ще го използуват като удобен инструмент, но без да се отъждествяваш с него.

Умът е инструмент, който иска да служи, ако има кой да го ръководи и насочва. Той е готов да бъде направляван и Божествено, стига да има кой. Стой винаги над умът си и го контролирай и ръководи, защото истинското ти Аз е тук и сега в настоящето, в ДНЕС, а той е винаги в миналото и от там досажда остане ли без опека.

Ошо: Човек винаги е пред егото, а егото е зад него. Нормално и естествено нали. Умът е сянката на Съзнанието, той не може да присъствува в настоящето, ако ти не го изтеглиш за ушите от миналото и го насочиш какво да свърши. Най-много от всичко, умът обича да се занимава с паметта. Човек по принцип, във всеки отделен момент като НАСТОЯЩЕ Е СВОБОДЕН, без ума; няма го ума. Азът налице ли е, умът отсъствува, липсва. Азът е в настоящето, тук и сега и егото изчезва. Ето защо: ВЪВ ВСЕКИ МОМЕНТ БЪДИ, В КОЙТО И ДА Е МОМЕНТ БЪДИ; ВЪВ ВСЕКИ МОМЕНТ, КОГАТО СИ ТИ, ум няма, его няма, има само едно чисто Съзнание в твоя Аз. Какво от туй , че малко по-късно вече ще го има. Нека си свърши и то работата, но ти си вече в НОВО НАСТОЯЩЕ, в нов момент, а то там още не е дошъл!!! Това е великата медитация: да си всяка секунда в това, което правиш, което всеки миг ти се случва, във всяко случило се да участвуват с цялото си „ти“, с цялото си „аз“, за да е Божествено преживяването ти!

Когато си „в момента“, в този последния момент умът още не е дошъл, още го няма, още отсъствува, но се очаква да дойде и забележи кога!? Миг преди ти да се преместиш в последното настояще, в новото настояще. Можеш да вярваш, че умът диша във врата ти, но няма да те изпревари! Влизай спокойно във всяко ново и знай! УМЪТ ТЕ СЛЕДВА И ДОВЪРШВА, фиксирайки всички твои впечатления като опит, знание и спомен. Уникално е и страхотно! Тогава ум ти имаш, но на практика нямаш, защото винаги е в миналото, не е с теб, а зад теб. Ти си с едни гърди напред. Без тебе той не би имал работа и би умрял, ако остане неизползуван. Затова е вредно човек да стои, седи и чака спрял, да бъде статичен, неподвижен и безсмислен, като мъртъв...

Реалността, в която човек се намира всеки миг, умът го няма, но всеки миг ще дойде, щом ти се преместиш в нещо ново. Бог така е наредил, за да не ти се пречи, но кое е тогава онова, което въпреки всичко смущава твоя път нагоре? ИЗЧАКВАНЕТО...

Страданието идва чрез егото, а страдание няма. Когато си открит и отворен егото немее скрито. Където е блаженството, там его няма. Обратно на смъртта и раждането: още с раждането смъртта е станала абсолютно сигурна и вече при наличието на егото блаженството е невъзможно, т.е. с раждането една част от смъртта вече се е осъществила, а ти просто си въобразяваш, че е толкова далече.

Ошо: Наполовината си умрял още с раждането и наполовината си жив след самата смърт. Човек смъртта не познава и от нея не се страхува, а от това, че още не е живял, а вече трябва да умира...

Егото е лъжлива истина. То съществува, защото човек се отъждествява с тялото си, със своя ум, което не е, т.е. човек е различен от периферията, от ума, от спомените, от тялото и от егото. Тук е без значение, че човек чрез тялото си е свързан със света. Светът отвън не е светът отвътре. Едното е реалност, а другото негова сянка. Истинският аз, Душата ни, Бог в нея, Съзнанието - всичко това, е което със света те свързва, а останалото е сензорика, за бавноразвиващи се.

Ошо: Медитирай върху измисления свят щом вярваш, че той съществува! Такова нещо като свят изобщо няма. Който може да обучи въображението си, може чудеса да прави с него и да открива илюзиите от неилюзиите, сенките от реалността, истината от лъжата, измамата от действителността.

Егото от Бог се страхува. То не обича да е открито или отворено; обратно на това, което се иска от Духовния човек. Егото примира, че нещо в човека може да влезе и да го разруши и напълно основателно като се сетим кой зад човека стои и какво нещо е Душата Му. Егото не разрешава нищо в човека да влезе, от самия човек то затвор си е съградило и не пуска чужди нашественици. В този смисъл общуване между хората няма. Истинско, човешко общуване между хората не съществува. Те се избягват един друг чрез думите. Всички говорят така, че да може общуването да се избегне. Докато в Тишината, двама ще се приближат и за егото става страшно. В човека егото е като стена.

Ошо: най-простия пример са старите съпрузи. Те си говорят напълно изкуствено и неангажирано; говорят си неестествено, колкото да си запълнят времето и за да не могат да се отворят един за друг чрез Тишината, ако замълчат. Покъртителна гледка са, когато контактуват и какви напъни им струва участието помежду им. Има ли тишина, когато мълчат, другия влиза в тебе, защото само в мълчанието вие сте отворени. Но идва страхът на егото и ти моментално започваш да говориш, за да запълниш вакуума.

Така затворът на егото привидно само създава известно чувство на сигурност и непристъпност, в който единствено място има само за егоизма, нарцисизма и суетата. Живите по необходимост се променят. Промяната е качество на живота.

Където има само ДА, егото не съществува, его няма. Егото е в „не“-то. Отвореният и открит човек работи само с Да и него ще познаеш по любовта, когато между вас дойде. Хората с его любовта ще пропуснат, защото са затворени!!! Който с его е, ще остане без Бог, без будно Съзнание, без Любовта, без медитацията. Важно е поне чувствителен да бъдеш, т.е. да позволяваш нещата с теб да се случват, да стават. Само тогава и така ще ти се случи Божественото, защото То е последното нещо, КОЕТО СЕ СЛУЧВА. Когато Върховното се случи В тебе ,теб вече те няма, теб отдавна вече няма да те има, ти просто няма да си това, което беше.

Ошо: формулата е: Когато Бог търсиш, теб те има, но Бог Го няма. Когато Бог намериш, Бог Го има, но теб те няма. Ти Го търсиш, за да му служиш и така изчезваш за съществуването като слял се с Истината. Ако тебе те има, ти не си търсил, за да служиш, а от любопитство. Затова и огромната част не успяват... ТИ и Бог сте едно и един от вас не трябва да го има. Тогава за каква среща говорим всъщност? Най-уникалната. Не може да има среща само с едно нещо. Две неща са нужни, за да се осъществи Среща, т.е. другият е необходим, за да има среща - така е на земята. Но Горе (или долу) за Духовната Среща, за Божествената Среща с Бога или с Любовта Му, не е необходимо друг или втори, а само един. Т.е. когато търсачът присъствува, търсенето го няма, а когато се намери търсеното, търсачът е изчезнал.

Това е така, защото егото е бариерата за тъй желаната и дългоочаквана среща. Ти целият си изпълнен с его - ум и нищо друго не може да влезе в тебе. Ето в този смисъл ти си затворен, от пълнота (измислена). При това твое състояние, нищо през тебе не може да мине. Когато те няма, е вече друго -ти си се разширил, пространство си заел, защото си се отворил и вече всичко може през теб да премине. Сега цялото СЪЩЕСТВУВАНЕ може да премине през теб, защото ТИ СИ ГОТОВ!

Тук именно религията заема достойно място, учейки ни какви да бъдем, как да ни няма, да не сме, да не бъдем, да изчезнем, да се предадем, да бъдем отворени, за да посрещнем Големия Гост.

ЗНАНИЕ + ЛЮБОВ = РАСТЕЖ В ДУХА

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...