Jump to content

Съзнание или его – Мислете!


Recommended Posts

Съзнание или его –

Мислете!

Пазете своето Достойнство

като Душа

и помнете,

че каквото и да стане,

вие имате еднаква цена

с всички останали.

Беинса Дуно.

Във всеки две привидно разделени, раздалечени и противоположни понятия или явления в човека се крие - дъх стаило, - неговото его.

Характерни за него са:

- Безупречният мързел.

- Пословичната некадърност и

- Невиждано невежество.

Човекът егото измисли, довери му се и още плаща. Нека и останалите знаят, че ВСИЧКИТЕ им главоболия идват от това его. Плътно прикачени, привързани и приковани като Христос ние си носим „кръста“ и спомен нямаме, че трябва да се съпротивляваме, ако мислим да оцелеем...

ОТ Петте „велики“ порока в Будизма - алчност, похот, невежество, суета и привързаност, човек се закачи за последния и забрави, че е бил с предимство пред всички останали в материята.

Характерни за егото са:

- Никога не е там, където си ти.

- Никога го няма, когато ти трябва.

- Не обича трудностите.

Като дрипа стоеше по ъглите свряно и от там следеше с уплаха, кога ще е най-добре да се появи. Единствено му харесваха леките, лесните и бързи неща, на което бе научил и човека.

Характерни за егото са:

- Не обича да работи.

- Не обича да го притесняват.

- Повече от всичко обича удобството, спокойствието и бездействието. Пътят, по който водеше човека бе от най-дългите, чак ни оставяше впечатлението, че не води за никъде. Следващата крачка беше отчаянието. Така се прокрадна съмнението, че Бог е трябвало да предпочетем, но светкавично, решихме, че вече е късно и се отказахме дори да опитаме. И забележете! Това направихме не ние, а егото, което единствено и само за себе си мислеше!

Характерни за егото са:

- Притежаваше нечовешки егоизъм.

- Притежаваше нечувана безотговорност.

- Притежаваше изключителна любов към себе си.

Животното в човека е егото му. Само привидно то се правеше на услужливо, работливо и предвидливо сякаш се грижеше за собственика си, докато самият той не разбра, че собственикът беше друг, но вече беше късно...

Не смеехме и да го назовем, за да не го обидим, че беше и чувствителен.

Характерни черти на егото са:

- Невероятен лицемер.

- Безкраен ласкател.

- Коварен манипулатор.

То на практика бягаше от всичко, което носеше със себе си съпротивление, т.е. да вземе, а не да даде или остави. Две от постъпките му предизвикваха възхищение. Когато около човека беше спокойно, то се въртеше около него и се правеше на загрижено. Появеше ли се дразнител или гост то изчезваше като дима - уж беше, а го нямаше. Ей сега беше тук и изведнъж се изпаряваше. Всеки опит да бъде намерено беше неуспешен и завършваше с бяс.

Характерни за егото са:

- Вечен неприятел на човека.

- Непрекъснат опонент и

- Некоректен във висша степен.

Човек започна да свиква с предателската му и отстъпническа роля, но остана чуденето му как от един проблем винаги създаваше нови два и безизходицата край нямаше. Човек започна да не прилича на себе си, а на нещо смутено, смотано и непоправимо; гледаше уплашено, тревожно, но непобедимо. Героизмът му идваше от неговия измислен и неканен съквартирант.

Характерни черти на егото са:

- Отровен приспивач и успокоител.

- Краен индивидуалист и самотник.

- Страхлив до смърт „смелчага“.

Неподготвен беше човекът и Душа береше, но

мълчеше и никой не знаеше до кога. Тотално безсмислие се ширеше в животът му, ако това изобщо можеше да се нарече живот. Живот в кавички. Така дойде и най-страшното! Всичко до което човек се докоснеше го караше да настръхва и отскача като ужилен. Човек мислеше, че всичко, което до него опираше не го засягаше, защото изглеждаше ТРУДНО, непосилно и безполезно. И отново и отново за Бог се сещаше, но все късно му се виждаше или рано...

За Бога никога не е късно. Ей сега да започнете и е навреме!

Куриоз: Научи егото стопанина си, че без него нищо не може и нищо не струва и за благодарност собственика на егото му отвърна: И аз съм така - без тебе не мога. Така единият правеше каквото поискаше, каквото си искаше, а другият като смахнат гледаше и после тихо, тихо заспиваше.

Гледка! Сбърка човекът, защото е подведен и егото му започва: Казах ли ти да не обръщаш внимание. Винаги, когато не си ме послушал си страдал. Сега си скуби косите, но мен не търси. И човекът се хващаше с две ръце за главата и в ужас мислеше: защо наистина не го послушах като винаги ме водило мъдро и далновидно, винаги ме е съветвало правилно и приятелски, то единствено виждаше безсмислието на всичко, а аз не та не. През това време егото гордо се оттегляше пренебрежително в някой ъгъл вместо да го убеждава, защо не му е помогнало, а го е оставило. Общо взето - кална история!

Характерни за егото са:

- Изкусен лъжец.

- Пресметлив подлец.

- Човекоубиец!

Смисълът на цялото му съществуване беше системно да ни убеждава, че всички ТРУДНИ неща, които ние правим, нямат никакъв смисъл, маловажни са, ненужни и дребни, за да си губи човек времето с тях и да им отделя толкова много от скъпоценното си време и внимание, т.е. едва ли не човекът хабеше излишни време, сили и средства за неща във висша степен неразрешими, непотребни и жалки.

Чудо на чудесата беше това его...

Характерни за егото са:

- Ненавист, омраза и злоба.

- Суета, егоизъм и алчност.

- Коварство, мъст и враждебност.

- Завист, изневяра и неспособност.

- Некадърност, неинтелигентност и гордост. -Тщеславие, високомерие и божественост.

- Безверие, безлюбие и никаква Духовност.

СВЕТЛИНА + ЛЮБОВ = ДУХОВНА РАБОТА

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...