Jump to content
Ани

Съзнание или его – Мислете!

Recommended Posts

Съзнание или его –

Мислете!

Пазете своето Достойнство

като Душа

и помнете,

че каквото и да стане,

вие имате еднаква цена

с всички останали.

Беинса Дуно.

Във всеки две привидно разделени, раздалечени и противоположни понятия или явления в човека се крие - дъх стаило, - неговото его.

Характерни за него са:

- Безупречният мързел.

- Пословичната некадърност и

- Невиждано невежество.

Човекът егото измисли, довери му се и още плаща. Нека и останалите знаят, че ВСИЧКИТЕ им главоболия идват от това его. Плътно прикачени, привързани и приковани като Христос ние си носим „кръста“ и спомен нямаме, че трябва да се съпротивляваме, ако мислим да оцелеем...

ОТ Петте „велики“ порока в Будизма - алчност, похот, невежество, суета и привързаност, човек се закачи за последния и забрави, че е бил с предимство пред всички останали в материята.

Характерни за егото са:

- Никога не е там, където си ти.

- Никога го няма, когато ти трябва.

- Не обича трудностите.

Като дрипа стоеше по ъглите свряно и от там следеше с уплаха, кога ще е най-добре да се появи. Единствено му харесваха леките, лесните и бързи неща, на което бе научил и човека.

Характерни за егото са:

- Не обича да работи.

- Не обича да го притесняват.

- Повече от всичко обича удобството, спокойствието и бездействието. Пътят, по който водеше човека бе от най-дългите, чак ни оставяше впечатлението, че не води за никъде. Следващата крачка беше отчаянието. Така се прокрадна съмнението, че Бог е трябвало да предпочетем, но светкавично, решихме, че вече е късно и се отказахме дори да опитаме. И забележете! Това направихме не ние, а егото, което единствено и само за себе си мислеше!

Характерни за егото са:

- Притежаваше нечовешки егоизъм.

- Притежаваше нечувана безотговорност.

- Притежаваше изключителна любов към себе си.

Животното в човека е егото му. Само привидно то се правеше на услужливо, работливо и предвидливо сякаш се грижеше за собственика си, докато самият той не разбра, че собственикът беше друг, но вече беше късно...

Не смеехме и да го назовем, за да не го обидим, че беше и чувствителен.

Характерни черти на егото са:

- Невероятен лицемер.

- Безкраен ласкател.

- Коварен манипулатор.

То на практика бягаше от всичко, което носеше със себе си съпротивление, т.е. да вземе, а не да даде или остави. Две от постъпките му предизвикваха възхищение. Когато около човека беше спокойно, то се въртеше около него и се правеше на загрижено. Появеше ли се дразнител или гост то изчезваше като дима - уж беше, а го нямаше. Ей сега беше тук и изведнъж се изпаряваше. Всеки опит да бъде намерено беше неуспешен и завършваше с бяс.

Характерни за егото са:

- Вечен неприятел на човека.

- Непрекъснат опонент и

- Некоректен във висша степен.

Човек започна да свиква с предателската му и отстъпническа роля, но остана чуденето му как от един проблем винаги създаваше нови два и безизходицата край нямаше. Човек започна да не прилича на себе си, а на нещо смутено, смотано и непоправимо; гледаше уплашено, тревожно, но непобедимо. Героизмът му идваше от неговия измислен и неканен съквартирант.

Характерни черти на егото са:

- Отровен приспивач и успокоител.

- Краен индивидуалист и самотник.

- Страхлив до смърт „смелчага“.

Неподготвен беше човекът и Душа береше, но

мълчеше и никой не знаеше до кога. Тотално безсмислие се ширеше в животът му, ако това изобщо можеше да се нарече живот. Живот в кавички. Така дойде и най-страшното! Всичко до което човек се докоснеше го караше да настръхва и отскача като ужилен. Човек мислеше, че всичко, което до него опираше не го засягаше, защото изглеждаше ТРУДНО, непосилно и безполезно. И отново и отново за Бог се сещаше, но все късно му се виждаше или рано...

За Бога никога не е късно. Ей сега да започнете и е навреме!

Куриоз: Научи егото стопанина си, че без него нищо не може и нищо не струва и за благодарност собственика на егото му отвърна: И аз съм така - без тебе не мога. Така единият правеше каквото поискаше, каквото си искаше, а другият като смахнат гледаше и после тихо, тихо заспиваше.

Гледка! Сбърка човекът, защото е подведен и егото му започва: Казах ли ти да не обръщаш внимание. Винаги, когато не си ме послушал си страдал. Сега си скуби косите, но мен не търси. И човекът се хващаше с две ръце за главата и в ужас мислеше: защо наистина не го послушах като винаги ме водило мъдро и далновидно, винаги ме е съветвало правилно и приятелски, то единствено виждаше безсмислието на всичко, а аз не та не. През това време егото гордо се оттегляше пренебрежително в някой ъгъл вместо да го убеждава, защо не му е помогнало, а го е оставило. Общо взето - кална история!

Характерни за егото са:

- Изкусен лъжец.

- Пресметлив подлец.

- Човекоубиец!

Смисълът на цялото му съществуване беше системно да ни убеждава, че всички ТРУДНИ неща, които ние правим, нямат никакъв смисъл, маловажни са, ненужни и дребни, за да си губи човек времето с тях и да им отделя толкова много от скъпоценното си време и внимание, т.е. едва ли не човекът хабеше излишни време, сили и средства за неща във висша степен неразрешими, непотребни и жалки.

Чудо на чудесата беше това его...

Характерни за егото са:

- Ненавист, омраза и злоба.

- Суета, егоизъм и алчност.

- Коварство, мъст и враждебност.

- Завист, изневяра и неспособност.

- Некадърност, неинтелигентност и гордост. -Тщеславие, високомерие и божественост.

- Безверие, безлюбие и никаква Духовност.

СВЕТЛИНА + ЛЮБОВ = ДУХОВНА РАБОТА

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×