Jump to content

Съзнание и его - две неща не са...


Recommended Posts

Съзнание и его –

две неща не са...

Благодаря Ти, Боже,

че от ден на ден –

ставаш повече в мен!

Успя човекът да намери в Доброто слабото му място и го кръсти „лошо“, а по-късно и „зло“... Невероятно! Невероятно какви неща можеше той да измисля! Не успя в Доброто да открие и види Красотата, а припадна по ПУСТОТАТА...

Човек от сутрин до вечер медитираше, но не знаеше, че това прави. Не познаваше и даровете му. Човекът беше роден да медитира, но избра слабото и позна резултатите му. Защо не медитираше в красивото и до днес не знаем. Защо не изживяваше хубавото, защо истинското не прие пълноценно, защо с любов не преживяваше всичко докоснало го, защо с радост не посрещаше и прегръщаше доброто, кой това ще ни каже?

„Преживяването“ е дума отдавна изгубила смисъла си. Преживяване като ПРОСВЕТЛЕНИЕ, а не като преживяване на скот. Не просто преживява - безцелно и безсмислено, а преживяване Преживяването като Божествено състояние. Участвайте в нещата, които правите съзнателно, всеотдайно, самоотвержено, съсредоточено, самопожертвувателно и концентрирано, за да откриете какво сте загубили, а сте имали! Възвърнете си го, възстановете си го! Вътре във вас е вашето, а не отвън - такава е Тайната. Бог тогава в нас идва, но това е само, когато ние за Него мислим!

Слабото място в Доброто е неговото бездействие. Когато никому не служи, то е пасивно и помага по принцип, но често се случва не комуто трябва, а на който не заслужава или времето му не е дошло. Добро по принцип и Добро изобщо е едно нещо, но е по-слабо, когато е неподходящо насочено. Всяко неповикано, а дошло Добро не помага, а вреди. Непоканеният гостенин не винаги е добре дошъл... Огромно сърце и благост са нужни, за да приеме човек истинските неща без притеснения!

Затова мислете, когато Доброто правите! Важно е да употребите Съзнанието си, за да се разработва, вместо егото и едва тогава можете да наречете себе си СЪЗНАТЕЛЕН ЧОВЕК. Тогава Гордостта е на място. И „лошото“ е на място, когато в перспектива добро ще донесе или в добро ще се превърне. И „злото“ е на място, когато за пострадалият не е, но за Цялото е Добро, а това, за да определиш ти трябва знаенето на цялото Божие Учение и не повърхностно, а задълбочено и с практика... Така всяко негативно действие е само привидно „лошо“, щом в бъдеще ще е Добро за теб, което ти сега не разбираш и не познаваш облагите му, защото си невеж. Кое лошо прие с Любов? Кое толкова лошо осъзна? Кое от лошо по-лошо се опита да разбереш? Коя катастрофа и страдание прие, схвана и осмисли? Прости ли поне веднъж, че уроци си учил и изпити взимал. Беше ли радостен и щастлив, че си предпочетения и полуготов, щом ти се случва? И накрая благодари ли ,че си успял Истината да прозреш, до поуки да се добереш и по-добър с една степен станеш! Цяла наука е теорията за Доброто и затова Бог е Добро. Бог е и Добро, но в Тишина, защото е и Тишина... И не само това... и ОЩЕ... е.

Какво его, какво лошо, какви са тези глупости! Опомни се и се освести: ТИ МОЖЕШ ВСИЧКО, но не

знаеш. И докога с това незнаене. Седни и учи!!!

Такова нещо и егото по отношение на Съзнанието - нещо нисше, долнокачествено, недоразвито, не на място. Това не ни е предназначението, защото е измислено, плод на твоя ум, който е слаб и само илюзии създава. Не е ли нахално, нисшето в тебе да взема превес над теб висшия? Не е ли досадно животното в тебе да командва човека! Не е ли да хване човек и да ти строши главата?

Измисли нещо вечно, нещо съвършено и безумно красиво, а не като баба Меца в услугите и Кравата с млякото. И в егото вложен е стремежа да служи и помага, да дава и влага, но го контролирай, докато израсте и се научи...

Какво трябва да направи човек? Да извие врата на егото си като го превъзпита в качеството и цената на по-висшето, по-разумното, по-доброто и по-Божественото, но твърдо и категорично. Нека му обясни защо нищо не струва такова каквото е и стига се е надувало. Убеди го, че само се преструва, защото е немощно и обезсилено от мързел. А не и двамата в един глас да обявявате всичко за глупаво, безинтересно, тежко и сложно, само и само нищо да не правите. Избрахте да лежите и да живеете, но ще научите, че сте избрали смъртта. Ще обучите егото си да мисли, но не по човешки, а като Бог и във всичко да участвува; и не да бяга, а да помага.

Приемете Бог, за да се спасите - ти, животното страдание и човека ти със Съзнание.

Будизма учи: Останете в покой - отворени, отпуснати, открити и отразяващи всичко, което ви се случва (като слушане, чуване, виждане и гледане).

ДВОЙНСТВЕНОСТ НЯМА!!! Съзнание и его едно са... Не избирайте лесното, защото не ви се работи. Степенувайте Духовно нещата, за да се ползувате:

Първо е Работата и колкото по-тежка е, повече учи. Каквато и да е Работа, щом е до вас, ваша е, вие ще я свършите. Слабото е пасивното, а не лошото.

Пет са причините за спасение от егото:

- Отречение от отрицателното.

- Култивиране на + в „Себе“-то.

- Всеки ден правете Доброто.

- Вработвайте в себе си Добродетелите.

- Служете на Бога, ближния, неприятелите и себе си.

Какво те определя като Ученик? Други Пет:

- Практика

- Мотивация

- Добро.

- Учене

- Цел

Успехи ще имате при тези пет вътрешни състояния:

- Стремеж,

- Самота, уединение

- Концентрация

- Мълчание

- Съзерцание.

Три неща спазвайте: Дисциплина, Любов към всичко, вътрешна тишина и покой. Средството е ЦЯЛАТА ЕНЕРГИЯ, която имате използувайте в преданост себеотрицание, прилежност, наблюдение, търпение, смирение и състрадание. Целта е ПОМАГАНЕТО (служенето) на ХОРАТА.

Така се стига до Съзнанието като Свръхсъзнание и егото ви ще е трансформирано, преобразено и полезно, въпреки че такова понятие няма. Его ли е - полезно не е, но послушно трябва да бъде. Всяка Карма, която на земята ни връща, е благодарение на този „разбойник“ егото. В тяло ли си, егото ти е нечистоплътно, остатъци от недобронамереност винаги ще откриеш като настроение и намерение. Възпитавайте го, за да намалее излишният ви товар!

формулата е: Помагайте, обичайте и добрувайте, за да съзнаете осъзнаването на Съзнанието. Всички неща отвън са илюзия, проекция на нашия ум, вижте ги! Разгледайте ги! Ако не мислите за тях; те отсъствуват, тях ги няма, липсват, изчезват, сякаш никога не са били. Вие ги виждате, защото така искате, но точно това е илюзията. Реалността е друго нещо и на друго място...

Отговорността да бъдат нещата, които правим несъвършени е наша, но не признавахме, че така беше благодарение на егото ни, защото творяхме по фалшиви критерии, ценностни системи и истини, и се нервирахме, че светът е лош и хората в него също, и всичко ни беше виновно и криво. Когато ние определяхме едно нещо за истина, а то в същността си не беше, как очаквахме то да ни служи и заведе до следващата истина, като губехме реалната представа до къде е реалността и откъде започваше илюзията, виждането ни оставаше винаги неправилно, невярно и погрешно.

Егото е строго индивидуално. Освен тебе никой друг не се интересува от твоето его. Дори околните се дразнят като го демонстрираш. Никой не е съгласен с твоето его и не го уважава. В самоизмама и мечти всеки крепи своето его като рохко яйце, защото ти, елементарният човек си си въобразил, че егото е твоят по-добър образ. Предимство на егото си дадохме пред Душата и се учудвахме, че проблемите ни не свършваха. Обикновеният човек си въобразяваше, че е център на внимание, че целият свят е негов, че целият свят в него гледа, от него се интересува и се чуди как да му помогне. Светът млади човече запомни: Светът не съществува нито заради тебе, нито заради мене, нито заради нас. Светът единствено съществува заради неговия творец. Светът единствено съществува заради Бога и от там - според това дали ПРОЯВЯВАШ - сте само двама. Запомни: Винаги двама - Бог и ти. Когато това осъзнаеш и последното ще схванеш: щом в света сте само Бог и Ти, място за двама няма, разберете се кой да е - или Бог, или ти. Дотогава, ако искаш добре да бъдеш, се налага ТВОРЕЦ ДА СТАНЕШ, за да си създадеш твой свят, който да съществува само за тебе. Какъвто си го създадеш, такъв ще си го ползуваш...

Никого не интересува твоето его и кой ли го е грижа за теб, освен ти самия за себе си, друг не ще срещнеш! Дали ще съществуваш или не е без значение. Ти си само едната вълна...

Ошо:.. и както вълната идва и си отива, така и ти... Океанът не се вълнува каква река или поток ще се влеят в него; нито го интересува какво отгоре му става и какви вълни се люлеят. За него е важно навътре в себе си, в собствения си център да бъде спокоен, невъзмутим и тих. Ти единствен човече считаш себе си за твърде важен и е така, но това трябва да си осъзнал... защо е така!

ЖИВОТ + СВЕТЛИНА = ДУХОВЕН ЖИВОТ

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...