Мисли, чувства и его - интересно

[Ани]

Мисли, чувства и его –

интересно

Закъсахме! Три са,

но като едно бяха

и никъде в Едното

повече от две не се виждаха,

а Бог за Две

нищо не каза.

Когато решиш, че Бог ти трябва, бъди внимателен - да не би егото ти да Го иска, а не ти! Всяко постижение във външния свят е успех за нас и егото това знае. Знае, че човек чрез Работата си се осъзнава и бърза да го изпревари, нашепвайки му: Бог искам! А човекът след него веднага, да не закъснее: Аз искам Бог. Още не изрекъл Го и знай, че Той не е за тебе. С „искам“ пред Бог, Бог не е за тебе; Бог за тебе няма. Пред Бог нищо не стои.

Мястото на Аз-а (Душата) и „искам“ е след Бог. Егото правилно се изрази, но ти всичко развали и както винаги от бързане, да угодиш. Егото ти знаеше, че ще сгрешиш и нищо няма да получиш, но и те отдалечи от Бога. То те искаше за себе си и нямаше за цел изобщо да те приближава и колко лесно само те подведе.

Хитро е егото, но чуй: Много често това, което ти искаш е негово желание, а не твое, въпреки, че от твоите уста излиза. Затова ВНИМАВАЙ! Как иначе ще разграничиш в себе си твоето от „твоето“! Истинското от фалшивото, реалността от илюзията ще почнеш ли да разпознаваш!

Причината егото вечно да е неудовлетворено е стара - ГЛАДЪТ. Вълчи глад мори всяко его,... но за какъв глад говорим при нещо, което го няма и не съществува. Всеки истински глад може да се задоволи, но поискан от реалност, а не от илюзия. Гладът на егото не е истински, каквото е и то, и съвсем естествено е да не бъде задоволен: НЯМА КОГО, А ИМА С КАКВО! Как ще задоволиш нищото? Колкото и да се стараеш, ще бъде напразно. Храна има само за истински гладните и такъв глад се удовлетворява и дори насища, защото това е един напълно реален и естествен глад. Горе еговия глад не броят за глад, защото кой е който ще определи на едно нищо какво му има или няма! Такъв разговор е просто лудост.

Егото не може да бъде удовлетворено, нахранено и задоволено, защото и трите понятия се отнасят за нещо съществуващо, а не за нещо като нищо и без изглед. Нека заблуда във вас не остане, че егото е нещо Духовно, щом е невидимо. Както Духовният човек така и егото могат да търсят Бога и това не е изненада за никой, но само егото Бог не може да срещне, защото щом в медитация то е отпред, това е напразно хабене на енергия. Дори в молитвите си, ако подхождаш с него, Бог не ще те чуе.

Стоп, стоп, стоп! Да не търсиш Бог с егото си е ВЪПРОС НА ОСЪЗНАВАНЕ, ВЪПРОС НА БУДНОСТТА ТИ И ВИСОКОТО ТИ СЪЗНАНИЕ, след решаването на който ВСЕКИ ОСЪЗНАЛ ВЕЧЕ Е НА НОВО СТЪПАЛО!!! (това прочети десет пъти и мисли!).

Само, когато си наясно, можеш да разбереш...

В Упанишадите е казано: Този, който казва, че е познал, не е познал. „Аз съм познал“ произтича от егото. Без „познал“ имаш всички шансове, но със -никакви. Самото его не може да познава, то е бариерата между непознаващия и познаваното.

Първото необходимо нещо е да не мислиш, а да чувствуваш. Второто е да участвуват интензивно. И третото е да си готов да осъзнаеш какво ще ти се случи, защото път си пропътувал към Бога...

Днешният човек дори когато каже: Обичам те! е само мисъл, а не чувство - толкова мощен е в днешно време човешкият интелект и още по толкова мощно е ориентиран той към Мисълта, а не към сърцето. Пропуск и слабост...

Каква е разликата между мисълта и чувството? Който истински чувствува е центриран близо до сърцето. Когато обичаш някого се опитай сам да разбереш дали идва от главата или от сърцето, това което казваш!

Беинса Дуно: Когато една мисъл тръгне да прави своя Кръг, тя се насочва първо към сърцето, където става Чувство. Сърцето твори... Отрицателния принцип твори... II Принцип твори. След сътвореното Мисълта - чувство тръгва да се качва нагоре, за да затвори Кръга и там, над главата търси да се възбуди и извика следващата, която е на ход отзад зад главата в щепсела, където е като розетка.

Ошо: когато изпитваш дълбоко чувство си без глава, а сърцето ти се превръща в цялото ти същество, т.е. разликата е в това - кое го има. Едно винаги има, а не две, в зависимост от това дали си мислещ или чувствен тип.

!!! Божиите Мисли и Чувства като дойдат отгоре са богати и могат да раздават на всичко що е под тях и срещат, т.е. става след Сливането. Божията Мисъл е в тебе и ти можеш да я даваш и раздаваш. След Сливането се дава и Истинската Любов, която също трябва да раздаваш! След Сливането на Душата с Духа всеки е неимоверно богат и с възможности да твори и раздава нещата. Всеки от нас е СТЪПКА НА НЯКЪДЕ! Единствено важно е ДА ИМА ПОКАЧВАНЕ, а не падане... СТРЕМЕТЕ СЕ НАГОРЕ, за да се повдигате.

Божествената Мисъл от където и да мине нищо не я цапа. Нейната чистота нищо не може да наруши. Докато си човек мислите, които ти идват са от Духа запомни и са Божествени!!! А Духът е сътворен на базата на такива мисли от други Духове, които са били до един твои в миналите ти прераждалия; колкото прераждалия, толкова Духове. Така човек не се губи след смъртта, а целият остава до последния атом и тук Тайната е! Смъртта има два Процеса - на рушене и на градене, които работят едновременно и ЧРЕЗ ТЯХ СТАВА МИСЪЛТА - това е Опита, който всеки набира в своя живот като Понятия, Връзки и Действия, и всичко това е събрано в твоя Индивидуален Дух. След твоята смърт Душата започва като с маркер да отмята своите атоми един по един до последния и да ги праща в пространството да служат и да почиват, както и информация да набират, и ги бележи, за да може човек същите да събере, когато отново реши да дойде на земята. Още след първия сигнал тогава всички маркирани атоми до един се събират, сглобяват и дават началото на новото човешко тяло, твоето. До тогава маркираните атоми са неосъзнати, защото са без Душата, която за отчет е заминала Горе и да се готви за следващото Прераждане. До новото прераждане ще трябва всичко да осмисли и с новата си Мисия, Цел и Задачи да се нареди за сливане. Всички атоми са неосъзнати, защото са извън Духа, но генома всеки в себе си носи, за да разпознава винаги истинския сигнал на своя собственик Душата си. Само с Духа, само чрез

Духът, те се осъзнават, но дотогава си остават в Природата, като маркирани, един вид закодирани и белязани. Те са собственост на Тази Природа и нейни остават, не се губят, където и да ходят, а могат на всякъде!!!

Ханеман: Жизнената сила е несъзнателна. Атомите без Духа са несъзнателни и слепи, подобно на човек, когато е без Бог. Който е без Бог е неосъзнат. А когато Бог заработи у човека и човек Го познае, той се ОСЪЗНАВА и човек става като Бог (образа и подобието са за тука). Когато човек започне да събира маркираните си атоми за новото си тяло в следващия живот, той сякаш ги пробужда. Духът и Душата са вече в него (и те до един се осъзнават). За твоите атоми ти си Бог, както всички хора като атоми имат за Бог само Бог и стават осъзнати само, когато заработят за Него, защото от Него са и повикани. И ние сме маркирани както нашите атоми и при всеки „Зов“ на Бога тичаме, отзоваваме се и се събираме до последния (от твоя Кръг) вече осъзнати за предназначението си и предстоящата Работа. Когато човек влиза в ролята на Бога, събира атомите си, осъзнава ги в новото си тяло и започва работа. Това е на външен план по вътрешен порив!!!

Каква е ситуацията по вътрешен план и външен порив при Мислите и Чувствата? При наличието на много Мисли те взаимно се изключват и това е най-доброто, но какво става преди това... Когато Главният Мозък раздава повече, а Симпатиковата нервна система събира, но не може да навакса. Когато има насреща си мислещ тип, се получава аномалия, дефицит, т.е. човек харчи повече отколкото събира. Щом мисловната част преобладава в даден човек, сърцето му не може да приеме и отработи потока от много мисли поради липса на енергия и се нарушава Равновесието между Ум и Сърце. Дефицитът е претоварване и той е в Сърцето. След претоварването от мисли и невъзможност на сърцето да ги поеме и преработи, се получава облак над него, а вътре в него дефицит, т.е. недостига енергията, за да обработи постъпващата мисловна Информация. Когато имате Мрак над Сърдечната си Чакра, да знаете, че прекалено активно работите с Ума си, докато механизма на теглене на енергиите обяснихме, че на Кръст е, както абсолютно всички система са: Сърцето тегли от мозъка при чувствувания тип, а Мозъка от резервоара на Сърцето при мислещия тип, с тази разлика, че там където има затъмнения, движението бавно и постепенно замира и спира, но не съвсем. Многото работа на Ума е за сметка на Сърцето - то не работи пълнокръвно, защото няма енергията, която ти да използуват за мисленето си!!! Неправилно е и не трябва така да бъде!!!

Всичко трябва да работи пълнокръвно и пълноценно и пълноправно. И нищо да не е ощетено или лишено за сметка на каквото и да е, защото изчезва Равновесието, тъй необходимо на Хармонията, за да си ЖИВ. А това е вече Хаос, който е за Горе, но ние пренесохме и долу - СВРЪХГРЕШКА! Идват ти мисъл след мисъл, която е енергия и Идея едновременно и се знае определено, че тя трябва да работи, но Сърцето е, което ТВОРИ и Мислите в него се превръщат в Чувства. Когато много Мисли имаш, но реализираш малко, поради липса на същата тази енергия, която си изразходвал непредпазливо и безотговорно - САМО ЗА МИСЛЕНЕ, А Е ТРЯБВАЛО И ЗА ДВЕТЕ - се получава дефицит...

Ошо: При чувствата Центърът на Съществуване е в Сърцето. Когато мислиш, центърът на Съществуване е в Главата. Мисленето е жизнено важно за оцеляването, затова и сме го предпочели и само с него си служим. Умът е който констатира и прескача от едно на друго, а единствено сърцето може да каже дали едно нещо е хубаво или не, защото КРАСОТАТА Е ЧУВСТВО, тя не е понятие!!! Чрез Ума не можеш да кажеш, че розата е красива. Красотата не е математика, а Умът е математичен, докато Красотата не се измерва, а ПРЕЖИВЯВА, ЧУВСТВУВА И ОПИТВА!!! Тя не е нещо, което ще доказваме, защото не се нуждае от това. Реалното, истинското е доказано със самото си съществуване. И в крайна сметка Красотата не е в самата роза, защото за друг някой тя може и да е грозна. Такова нещо е вкуса - от минус безкрайност до плюс безкрайност.

Всичко има и за всички всичко е различно! Няма нищо, което да е еднакво добро за двама например! Красотата съществува само при срещата на сърцето с розата, тя тогава разцъфтява. Контакта в дълбочина е феномен на сърцето с розата, тя тогава разцъфтява. Контакта в дълбочина е феномен. Само в Дълбочината стои Истинската Красота! Този феномен Красотата се случва със Сърцето, а не с Ума. Красотата е чувство, а не критерии, по който да съдиш за нея. Главата спори, а Сърцето не може.

Как се развива чувството? ДОКОСВАЙ НЕЩАТА И ГИ ЧУВСТВУВАЙ! ГЛЕДАЙ НЕЩАТА, СЪЗЕРЦАВАЙ ГИ, НАБЛЮДАВАЙ ГИ И ГИ ЧУВСТВУВАЙ, не мисли, САМО ВИЖДАЙ И СЕ СЛИВАЙ С ВИДЯНОТО.

ОШО: Недей мисли, а чувствувай! Не говори, не констатирай, не наричай, не определяй, не коментирай, а единствено ЧУВСТВУВАЙ! Истинското чувство е, като че ли ток преминава през теб. ДВЕ ЖИЗНЕНИ ЕНЕРГИИ СЕ СРЕЩАТ и в точката на Срещата става ЗАТОПЛЯНЕ - ТОВА Е ЧУВСТВО-

ТО!!! Това е УСЕЩАНЕТО за ИСТИНАТА, за РЕАЛНОСТТА НА НЕЩАТА, с които си в сърдечен контакт. Главата не използувай! Когато чувствуваш, глава ти нямаш. Когато мислиш, Сърце ти нямаш! Винаги, когато едно нещо правиш, противоположността му нямаш, за да стават нещата!!! Ето защо Сърцето дръжте отворено, открито, отключено, отпуснато, свободно и топло за всичко, което отвън приемате.

Хвала и Слава на Бога!

ИСТИНА + ПРОМЯНА = СТЪПКИ В ДУХА