Бог (Любовта) и Ти...

[Ани]

Бог (Любовта) и Ти...

КЛЮЧЪТ Е ВЪТРЕ В НАС

Бог обича Пръв и Последен!!!

Закон един от незапомнени времена гласи:

- Бог обича само онзи, който е обикнал хората.

- Когато хората обикнат, почва да люби Бога.

Бог човека обиква... Кой кого? Човекът Бог обиква... Кой кого? И ако е в двете посоки, какво означава?

Законът е категоричен: Без да те обичат хората, ти не можеш да обикнеш Бога, нямаш с какво. Когато ти обикнеш хората, Бог обиква тебе - има за какво. Любовта е причината. Смисълът е ние да обикнем хората, за да ни се даде Божията любов. Тогава сърцето на човек разцъфтява и човек залюбва Отца си. Но това допустимо е едва след като хората са обикнали тебе. Спазвайте реда: Който иска да бъде обичан от Бога, пръв ще се научи да обича всички хора, без изключение. Никакво делене и предпочитания, никакво избиране и определяне. Бог не може да стои безучастен, когато види колко много те обичат другите и намира начин да ти се яви или изяви, за да Го обикнеш.

Който Божията Любов веднъж придобил е, за нищо на света повече не иска да я загуби и не спира да обича каквото му падне.

Начинът е ДА ОБИЧАШ ПО РАВНО, а не някои поравно от други...

Помнете: Бог ни е възлюбил още при Сътворението и от нас очаква да Му се отплатим по същия начин, като се стегнем, съберем и сглобим, но съвършени или почти...

Великата рецепта за Пробуждането е ВЯРА и само Вяра. Нея изгубихме по пътя на материализма, защото отвикнахме да работим и Любовта затова ни отминава, защото създадохме Мързеливия човек, лентяя и готованеца. След Вярата е ПРАВЕНЕТО, но заедно с Духовното, т.е. материя и Дух на една и съща кауза да служат. С Вяра правете нещата и с будно Съзнание за тяхното добро докато ги обичате и ще сте изпълнили Първата част на Закона. Очаквайте Бог да ви залюби и това се разбира.

Внимание! Ако своя любов нямате, не разчитайте дълго и на Божията. Любовта е като Съзнанието и Доброто - имаш ги в себе си, но си забравил и затова страдаш. Смисълът е трите да правиш. Не бъди скъперник! НИЩО НЕ Е ТВОЕ И НЕ ГО ДАВАШ ТИ, а те ръководят, но от теб очакват поне да осъзнаеш. Бъди щедър и давай. Даденото се губи, когато не се използува или употребява - това е едно от свойствата на Божието богатство.

ДИАГНОЗА в Проза: Позналият Страха Бог Няма.

- Позналият Бога страх няма.

БУДНОСТТА НА ЧОВЕШКАТА ДУША СЕ ОПРЕДЕЛЯ ОТ СТРЕМЕЖЪТ НИ!!!

Само Знаещият ЗНАЕ как Бог обича и люби, а той самият е канал и проводник на Божията любов. Само Знаещият ЗНАЕ, че Бог в него мисли и чувствува, когато се оставиш на Волята Му. Човекът е Божий работник, служител и Син, и това хич не е малко, ако познавате случаят на другите...

Високо напрежение: Съзнанието е Духа на Душата. И Духа е Съзнанието на Душата. Душата е Съзнанието на тялото и Съзнанието е Душата на тялото. Тялото е Съзнанието на плътта и Съзнанието е тялото на плътта.

ВСИЧКО Е ФУНКЦИЯ И ПРОИЗВОДНО ЕДНОВРЕМЕННО НА И ОТ ДВЕ РАЗЛИЧНИ НЕЩА. Всичко е функция и производно на друго нещо в материалния свят и обратно е в Духовния - нисшето е функция на висшето. Така Съзнанието е по-високо от Душата, а Душата е по-високо от тялото. А по-високо ли е от ума?

Ако се повтаряме не е случайно. Значи трябва! Нищо случайно не е, а само така изглежда. Нищо случайно няма как да бъде, а ако чак толкоз държиш случайно да е станало, значи нещо по пътя му си пропуснал, не си видял или не разбираш, а това също не е случайно. Ти просто малко знаеш.

Как се търси Божията Любов? Като обичаш всеки и всичко и всички т.е. без изключение. Търсете Я във всеки като го обичате! Не пропускайте тази възможност със когото и да е. И не смятайте, сметки не правете, тефтери не водете, не разделяйте, за да не губите време. Какво от това, че ще обичаш брата или врага - разлика няма. Една къса чертичка е в повече във „В“ и в „т“(едната от дясно, а другата отляво), които в „Б“ и „г“ няма, а какво означава мислете! Просто е. Простото човек не приема, защото не може да повярва че е така, но вие не бъдете като него.

Бог в човека обичайте! В това е цялата забравена Истина. Възстановете си я и се ползувайте - всеки миг и Божията любов ще се изсипе върху ви... т.е. винаги обичайте по двама в човека, но Бог Първо.

КОЙТО ЗАПОЧНЕ ДА РАБОТИ ЗА БОГА ПОЛУЧАВА ГРИЖИТЕ МУ!!!

Ако се случи сам да признаеш, че малко знаеш, ти правят чест, УСИЛВАШ СЕ и по-често трябва да го правиш. Медитацията се нарича Неслучайната Случайност и се изпълнява в три такта с преливане от Пустото в празното, от празното в нищото и от нищото в пустото, като през цялото време си представяш, че те няма. Току-що е измислена тази медитация и ни подсказват, че е незабавно просветляваща след изпълнението й.

Божието царство и царството Божие не е едно и също нещо, ако на някой СЛУЧАЙНО през мисълта му мине да размени местата им. Царството е издигането на Логоса, Развитието и Чакрите, а след тях е Сливането, т.е. Чистотата е Осъзнаване; Осъзнаването - Сливане, а Сливането е всичко, за което Духовният човек в Будност и Любов иска и очаква. Ето това е Искане Ис-тинско на Ис-тината, а не каквото ни скимне!

Чакрите, през които тече Духът са важни и затова ще дадем Редът им, който повечето от вас знаят, но не е вредно да освежат:

№1 - Бяло - Епифизата - Отзад - Вход - Веригата -Любовта...

№2 - Лилаво - Хипоталамуса - Отворения лотос -Изход - Мъдростта

№3 - Виолетово - Хипофизата - Третото око - Истината

№4 - Синя - Щитовидната - Гърлото - Добродетелите - Комуникация

№5 - Зелена - Сърдечната - Сл. Сплит - Тя движи - Правдата

№6 - Жълта - Пъпа - Съдът №7 - Оранжева - Под пъпа - Харе №8 - Червена - Половата

№9 - Черна - Между отделителната и опашката Свети Илия е Шива. Арахангел Михаил сега е водещ. Иван Рилски е Вишну...

Как да спасим човека от самия него? Малодушието е слабост на съвремието. Не е слабост да се откажеш от пороците си. Слабост е да не се откажеш. Що за безобразие - да знаеш, че умираш и да тичаш към гробищата. На времето се разказваше неприятен виц по този повод.. Попитали малодушника как ще се спаси от атомната бомба и той отговорил: ще пълзиш бавно към гробищата с бял чаршаф наметнат. Не приемаш Бога, добре. Не Го искаш, не ти харесва, не вярваш, всичко това добре. До тук няма нищо лошо. Ти така разбираш нещата. Такова е твоето мислене и твоето желание, а те за нас са неприкосновени и свещени. Никой няма право да те учи какво да правиш и как да го правиш, но. Има едно „НО“! Поне се обичай, друго, ако не можеш. Поне се уважавай, друго ако не умееш.

Едно „но“ има, което много би те предпазило, ако един съвет спазиш: НЕ ОТРИЧАЙ! Всичко, което ти правиш и искаш е добре и на място, но това не допускай, чуваш ли, молим те, не допускай. Не допускай това, което не познаваш да коментираш, обясняваш или говориш лошо за него. За непознатото , неразбраното, невероятното, невидимото, неизвестното, неразбираемото и незримото НЕ ГОВОРИ, НЕ МИСЛИ, щом те затруднява! Ти за видимото и своето нищо не знаеш и мълчиш, а за непознатото си позволяваш да говориш! Какво правиш? Къде отидоха доблестта, искреността, честността, правдата и доброто мнение за себе си? Къде остави човечността, сърдечността и доверието по принцип? Човек не подозира каква вреда само си нанася, когато отрича нещата, които не разбира...

Просто е прекрасно, че нещо не приемаш или не харесваш - това е човешко и разбираемо, нищо ненормално, напротив. Нищо лошо няма, че отбягваш, но това ЗАПОМНИ: НЕ ОТРИЧАЙ! Сети се за нещо, което го няма, не обичаш, не искаш и го направи на какво ти скимне. Нормално е да споделиш, че грозно-

то не струва и имаш мнение по въпроса. После си спомни за нещо друго, което никога не си виждал и помисли какво се прави в такива случаи. Просто не бързай. НИКОГА НЕ БЪРЗАЙ! Представи си това невиждано нещо както искаш и се опитай все пак някаква представа за него да добиеш, за да имаш какво да отричаш. А така... Затрудняваш се. Това е нормално и естествено. Да не можеш да си представиш нещо, което никога не си виждал, не е от най-лесните неща, дори бихме казали невъзможно, но не знаем твоите способности. Както и да е. Да измислиш нещо, което не си виждал, не ти се отдава, но това да не те притеснява. На никой не се отдава, не само на тебе. Никой това не може. От „нищото“, „нямането“, „без“ и „не“ да сътвориш нещо като Бог и да го намразиш, не е по силите на никой. Какво тогава отричаш? Собственото си Творение. Че кой нещата прави, за да обрича на смърт? Виж се какво правиш!

Запомни: Който от нещото, имането, със, и Да сътвори каквото и да е, ще заеме мястото на Христос, щом го е направил с любов и саможертва. Какво ти влизаше в работата да мразиш? Защо изобщо мразиш? Не знаеш ли каква вреда си нанасяш? Да не говорим, че Бог в тебе стои и те гледа... Ако не можеш да кажеш нещо добро и лошото не казвай! Има ли изобщо нещо, за което ти нещо да кажеш и то да бъде вярно? Добре, че няма... Боже опази!

Смърт сеем и треперим от собственото си произведение. Това на какво прилича? Смъртта за Духовните е Спасение. Използувайте Духовността си като разплащателна сметка срещу всяка материалност, която се опитва да ви обсеби или „наплати“! Само земният човек мечтае за дълъг живот, за да не пропусне някое удоволствие. Да се чудиш просто - цял живот страда, но иска да живее дълго. Това е сигурно някакъв фокус, който не знаем, но и няма кой да ни обясни...

Обикновеният човек не може да живее, за да учи, работи и служи, а живее, за да има, за да взима, за да получава, за да му се дава и ако няма кой започва той да ограбва или да краде. Земният човек не вярва в Прераждането, в Бог и в Духовността. Той не вярва в Духа и в Душата, както и в Доброто и човечността, защото - забележете! - те противоречат на неговата измислена представа за Живота и начина как да се живее. Той се страхува от Бога, защото не е чист, а покварен и порочен, до гуша затънал в кал и прах. Той не е честен и почтен, защото е живял не както трябва, а както той е мислил, но вътрешно много го тресе, че дълбоко в себе си не е прав и затова трепери, бяга, отрича и се присмива, но е гузен...

Кажете му вие, че НИКОЙ НЕ МОЖЕ ДА ПРИТЕЖАВА ОНОВА, КОЕТО ВЕЧНО СЕ РАЗВИВА, РАСТЕ И СЛУЖИ!!!

Неосъзнати винаги ще има, защото това очаква всяко животно, което в последният си живот е заслужило чрез начина си на живеене и служене да се прероди в човек, но на първото стъпало на човешката еволюция. За да се прероди в човек едно животно е трябвало много да работи според законите на Бога и милиони вече успяват - от най-високото стъпало като животно да скочи в най-ниското като човек. И това не е унизително, а достойно, особено като се огледате що е природа наоколо като флора и фауна. Всеки вид в себе си носи закодирано во веки изконното и вечно право по собствено желание и избор, кога да се завърне при Бога, при Отца си...

Кармата си е Карма. За нея се работи. Никой не е подминат. Ще работим и ние. Работете за Бога. Само след сливането или след Единението всяка Карма се заличава и човек започва да разбира ЗАЩО е 40-

ВЕК, т.е. откупил си се лично сам, без помощ отвън (но с веригата) и нищо не ти е било простено или забранено. Успелият да чуе Божият Глас може да спре с Цикъла на Прераждане и да приключи със слизането си на земята поради неизчистени сметки. Вече не е длъжник, разчистил е Пътя си и сам ще избира оттук нататък къде да живее по наистина Свободен Избор, а не какъвто до сега беше. Смисълът е вечен - ДА ПОМАГА. От горе е трудно да гледаш долу как твоите братя се гърчат и мъчат в страдания; никой пробуден не може да седи безучастен като знае, че всички, и долу и горе са Едно и не прави нищо, а МОЖЕ. Така помагат ни и учителите от Веригата, за да повдигнат и осъзнаят Синовете Божи, защото са част от нишката, която Бог в ръцете си държи и следи за Развитието й.

Скъпо се цени - това да постигнеш Единението. Само тогава се разбира КАКВА Е ВРЪЗКАТА НИ С БОГА И ТОЙ КАКВО Е...

Е Човек човекът избрал да буди човека!

Горе този Закон изглежда така: Човек е човек, за да буди съзнателния и това може да прави само Съзнателния, т.е. само Съзнателният Човек може да буди съзнателния човек!!! А пък Съзнателния Човек ще ЕДИНИ само СЪЗНАТЕЛНИЯ ЧОВЕК!

БУДНОСТ + ИСТИНА = СЛУЖБА БОГУ