Jump to content
Ани

Бог или его!

Recommended Posts

Бог или его!

(...-изъм)

Всичкият ни живот не седи

нито в миналото,

нито в бъдещето,

защото винаги е в настоящето.

Минало и бъдеще не съществуват: настоящето е функция на миналото и работи за бъдещето. Така егото ходи зад човека, а Бог винаги е пред него, но отзад стои в Духа и в твоя съкровен център, Духовното сърце. С Единението идва и Познаването Му отпред. Кое си ти от Трите: Его, Човек или Бог? Само едно от тях е вярното, същественото и истинското...

Ошо: Обикновеният човек е изпълнен с егото си, а когато го няма ти се чувствуваш празен и именно тази празнота е Бог. ПРАЗНОТАТА Е БОГ В ТЕБЕ, т.е. когато теб те няма, Бог е дошъл. И празнотата е нещо друго...

Егото си е отишло, но се чувствува отсъствието на егото. Ти си самотен и недружелюбен, като обиден. Когато не желаеш си празен.

Празнотата е неизвестното.

Празнотата е непознатото.

Празнотата е Невидимото.

Празнотата е неясното.

Празнотата е пустота.

Празнотата е Бог...

Който надежди, мечти, копнежи и страсти има е пълен. Какво още искаш? Бог в пълното не идва. Бог е в празното, в празнотата. Празнотата всъщност е

Бог. Няма интервал. Между празнотата и „не“-тата няма нищо. Те са едно и също нещо. В пълното нищо не може да се сложи, дойде и остане.

Ошо: Бог е Празнотата. Но първо трябва да изчезне егото и след това отсъствието на егото.

Отсъствието на егото си ТИ. Ето тогава ти си празен, теб те няма.

Ошо: А да бъдеш истински празен означава да бъдеш ПЪЛЕН! ВЪТРЕШНОТО ПРОСТРАНСТВО, КОЕТО СЕ СЪЗДАВА ОТ ОТСЪСТВИЕТО НА ЕГОТО Е БОЖЕСТВЕНОТО! ТО НЕ ИДВА ОТ НЯКЪДЕ, ТО НЕ ИДВА И ОТ НИКЪДЕ. ТИ ВЕЧЕ СИ ТАМ!

Божественото там е било, а не е дошло. Отвил си Го открил си Го. Намерил си Го и си Го видял и накрая -Познал. И това още не е всичко. Докато си запълнен с егото не можеш да го разбереш. Но когато го няма човек може да го усети. Егото е бариера, винаги пречи. Отиде ли си егото ,отива си и бариерата. Вече няма какво да си отива и идва. След излизането на егото от теб, единствено е останал БОГ!

ОШО: Тук има радио, чийто вълни минават точно сега. Но ако радиото не е поставено на определена вълна, вълната няма да се прояви. Настройваш радиото и вълната веднага се появява (проявява). Но не трябва да желаеш! Желанието нарушава Празнотата - това, което желаеш я напълва! Само, ако си празен НЕЩОТО е възможно. Не питай как се живее в празното или празнотата! ПРОСТО БЪДИ ПРАЗЕН. Обикни празнотата и това е всичко!

ВЪПРОСЪТ НЕ НА ПРИДОБИВАНЕ, А НА РАЗКРИВАНЕ. Всичко е тук само че беше закрито. Всичко си е открай време тук, но от егото не се виждаше. Закрито беше с тъмнина и прах.

Буда: Божественото не е в бъдещето, а ТУК и СЕГА, само че е необходимо да изгубиш себе си: неосъзнат си бил, осъзнат си станал.

Дзен: Празнотата е твоят най-вътрешен център, а всички активности са в периферията. Най-вътрешният център е Първото Число на Бога, т.е. непроявеният вакуум, който е нищо, празнота и пасивност.

Бог е празнотата, но ти със своя ПРАХ (сътворения) идваш досадно нахално и я изпълваш. Проблем и противоречия от това не произлизат, но егото ти съска. Заемаш чуждо място и се разполагаш. Понасят те и те търпят. Забележки не чуваш и въпроси не задават, дума не отварят..., а редно би било да те изхвърлят!

Лао Дзъ: Пустотата е твоята истинска природа. Тя е твоето реално Същество. От Празнотата в нея - като от нищо, произлиза - произлизало е и ще произлиза всичко останало и в нея ще се завръща. ТАЗИ ПУСТА ПРАЗНОТА Е ИЗТОЧНИКЪТ (невидимото).

Ти със твоя каолин правиш нищото нещо да изглежда, но невидимото видимо не можеш да направиш. Никой това не може щом с его е. Този въпрос си задавай! НЕ ДОПУСКАЙ СВЕТЛИНАТА В ПУСТОТАТА ДА ИЗЧЕЗНЕ или се замъгли по твоя вина! Не е хигиенично: все пак в тебе е... Егото в случая е усилието да се напълни ЧИСТОТАТА. Адски глупаво усилие.

Ошо: Бог не е Бог в думата Бог!!!

Мисълта за Бога, не е Бог. Мисълта за Бог, не е Бога. Бог ще почувствуваш и ще разбереш, когато го извадиш от своето човешко мислене и го откриеш (отвиеш) в своето човешко сърце.

Беинса Дуно: Бог дълбоко в човешкото сърце се намира и от там само ти можеш да извадиш. Стои зад една огромна врата затисната отвън със всевъзможни нечистотии. Отместиш ли ги и вратата отвориш, ще зърнеш в празното една огромна светлина, на която не ще издържиш... Това е Бог.

Един от двамата е реален. Един от двамата трябва

да го има. Ако теб те няма, Бог ИМА. А теб няма да те има, когато отсъствуваш или отсъствува Желанието в тебе - желанието да определяш, да разделяш, да назоваваш и да разваляш. Човекът съществува благодарение на желанията си.

Ошо: Желанието е раната, чрез която човек съществува...

Всичко (Бог) е в твоята празнота и пустота. БОГ Е В ТВОЕТО НЯМАНЕ!!! Празнотата е ПЪЛНОТАТА на Съществуване, пълнотата на Съществуващото, но това как да обясним като е Невидимото! А човек точно към това се стреми: да се превърне в самото съществуване, да Е, ДА БЪДЕ. Това е зорът: желанието му да се превърне в Бог. Но не е този начинът.

Начинът Е: КОГАТО ТЕБ ТЕ НЯМА ЩЕ РАЗБЕРЕШ КАКВО Е БОГ. Привидно само е алогично и неразбрано, но ЗНАЕЩИЯТ ЗНАЕ, че е така.

Беинса Дуно: Сега не следва да се юрнете да живеете, преди желанието ви за Бога да е станало Действителност.

Лао Дзъ: От всеки се очаква да иска да е празен, да бъде празен, да остане празен.

Бо Ин Ра: Който пита „Какво е Бог?“, пита за себе си, той е егоист.

Ошо: Не питай, а бъди! За Блаженството не се пита. Питаш ли, искаш да живееш само със себе си, а не със Бог. А как като себе си не познаваш и Бог не познаваш. С КАКВО тогава ще живееш, кое е това, с което ще живееш?

Егото е фалшива същност. То съществува само, защото ти не си се изправил срещу него!!!, съществува само поради твоето огромно невежество и незнание, поради твоето невиждано безверие и безлюбие или поради някакви твои привързаности и пристраствявания..., че това ти можеш. То (егото) е тук в теб, защото ТИ HE ОСЪЗНАВАШ!

Когато осъзнаваш нещо трябва да изчезне, поради самото осъзнаване. Ще изчезне една несъщина, една измислена реалност, една неясна сянка; ще изчезне зеленият плод на твоя човешки ум.

Какво от това, че ти осъзнаваш, защото е твое мисленето, че го правиш... или можеш. Думи... Какво от туй, че си бил осъзнавал, ако произходът на това е от една човешка мисъл, от една обикновена прашасала измислица, но страстно желаеш да създадеш ореол!

Ошо: Човешката Мисъл е една мисъл - мнение, дори такова нещо няма.

До мнение сме я докарали и до намерение - с това е пълен умът ни и егото в него се шири и разполага като в инвалидна количка.

Божественото не изчезва при каквото и да е осъзнаване, а винаги остава, защото е ВЕЧНО. Егото изчезва, защото е човешко изобретение, но същият, който го е сътворил, може и да заличи. Егото е нетрайно, преходно, нереално, фалшиво и временно, т.е. Същността му не е истинска! При всяко осъзнаване само истинското се разкрива, а лъжливото изчезва. То се саморазтуря, саморазгражда, саморазглобява и саморазрушава, ЗАЩОТО Е ПРАХ!

Ошо: Ето защо такова понятие „остави егото си“ няма. Не можеш да оставиш нещо, което не е нищо. Можеш да оставиш само нещо, което е нищо от всякъде и по-нищо от него нищо не е, едно тотално нищо, по-истинско от което не е и имало...

Човек се чисти от нещо. От нищо как да се изчистиш. Как става чистенето от една фантазия или от една слабост? Със нейната противоположност, чрез заместване!

ЖЕРТВА + ЖИВОТ = ИЗБИРАМ БОГА

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×