Jump to content

Приемането и егото


Recommended Posts

Приемането и егото

Ако Приемаш -

цялото Съществуване

е с тебе.

Който отхвърля и отрича

СЪЗДАВА...

Лао Дзъ.

Ошо: Който отхвърля, среща, който не приема, среща.

Беинса Дуно: Който отрича, го получава. Който не обича - с лихвите.

Бо Ин Ра: Който страда, скрит е бил или прикрит, който открит стоял е, познал е.

Започни с това: Уплътни и Утвърди в себе си Силата, Здравето, Умът, Съзнанието, Добротата, за да си сигурен, че егото те е напуснало. В такава здрава и осигурена стабилност то не може да се застои, няма къде. В подобна здрава обстановка то не може да вирее, защото се задавя от чистия въздух и от светлината. Егото е там където са болестите, грешките, страхът, бедността, омразата, завистта, възбудата, нервността и агресията. И не само там, но тези са най-типичните. Егото отсъствува още, когато си в мълчание, тишина, съзерцание, покой, съзнание, будност, молитвен, любящ, концентриран и разумен. Но с удоволствие пребивава в невежия, неверника, привързания, материалния, егоиста, суетния, ненаситния, предателя изобщо мизерника лицемер и подъл лентяй. Егото най-сполучливо работи в леността, където нищо не прави, но обича да командва, приспива, залъгва, заблуждава, омайва, обещава и разконцентрира задължително и обезателно.

Егото означава да осъзнаеш желанията си като неестествени и въпреки това да ги изпълняваш.

Егото се унищожава чрез знанието, а най-бързо като осъзнаеш каква прашинка си. Признай пред себе си колко малко знаеш.

Божието Учение се превзема със Знание и Мъдрост, а не с любов. На човешко ниво любовта е себелюбие или добро намерение. Човешката любов вреди и дави, а Божествената Любов следи и дава, дава и слави.

Егото на човека е в долната му част. Ето защо човек е оставен сам да чисти Кармата си в тази част на тялото си. Много опасно е там да се бърка... В себе си може да се бърка само човека, който е Открит и Отворен. За такъв отрицателно няма, защото знае, че негативното е човешката интерпретация. Наблюдателният е открил, че са илюзия, т.е. съвсем друго е чувствуването на Отворения. ЛОШОТО Е ТАМ, КЪДЕТО ИМА СЪПРОТИВЛЕНИЕ.

Ошо: Чувствуваш, че нещо е отрицателно, защото се съпротивляваш, защото си против него, защото не ти харесва, защото знанието ти е друго, защото липсва неговото приемане. Врагът съществува, защото ти се защитаваш от него и не си отворен.

ВСЯКО ЧУВСТВО СЪЩЕСТВУВА ЕДИНСТВЕНО, ЗАЩОТО СЪЩЕСТВУВА НЕГОВАТА ПРОТИВОПОЛОЖНОСТ и в този момент те са в едно единство. Вярното е, че нито приятел има, нито враг, а всичко е човешка презумпция, фикция и модел на ума, на егото и на страха, все илюзии на МОЖЕНЕТО и в разрез с него МОТИВАЦИЯТА... Но какво тогава следва да правим?

Ошо: Оставете нещата да се случват, да стават и участвувайте в тях, а не се противопоставяйте и съпротивлявайте. Приеми Съществуването в неговата Тоталност, Мащабност и Реалност, т.е. каквото е, щом не можеш да фантазираш и да се ползуваш.

Врагове и неприятели отвън няма! Всичко е човешка интерпретация, която ги създава само като за тях от страх мисли пазейки се, защитавайки се, ограждайки се, отхвърляйки и отричайки несъществуващото.

Отрицателно е това, което не искаш да Приемеш или отхвърляш, т.е. затворен си. Този въпрос не е преживян; медитация няма; опит или практика отсъствуват. Само мислиш, а мисленето е чисто и просто предположение. Човешкото мислене е едва в три посоки:

- Мисъл - Мнение

- Мисъл - Предположение

- Мисъл - Съмнение.

Съществува и една друга Мисъл наречена Намерение, но тя е нещо по-добро от горните Три и заема по-достойно място в Мисълта изобщо. В собствените си предположения човек сам започва да се страхува и чуди как да се предпази и защити и най-често пита, защо не е способен просто да спре да мисли и да забрави, като си спомни за нещо друго или поне шамари да си удря, докато го заболят ръцете. НИКОГА НЕ ЗАДАВАЙ ПРЕДПОЛАГАЕМИ ВЪПРОСИ!

Всичко отрицателно изчезва още с отварянето. Ако мислиш, че нещо е отрицателно, не можеш да се отвориш. Самият страх от отрицателното ще предизвика затварянето. Тук преди всичко едно нещо трябва да е на лице, за да имат резултат всичките ви начинания. Трябва да нямате страх от смъртта - това е всичко!!! !!! !!! И затова Бардо е Съкровеното-Спасение.

Когато умът напълно спре и мисленето за каквото и да е, медитацията е налице. С предположения и желания не става. За това не се мисли - или го знаеш или не го знаеш. В медитацията мисъл няма (или поне не такава), има само участие, чувствуване и отвореност!

Страхът ви създава отрицателното и като си спомните, че страх няма, защото е проекция на ума, можете да си представите каква вреда си нанасяте като фантазирате в неправилна посока!

Ошо: Страхът създава врагът, врагът създава защитата, а защитата предизвиква нападението. Станал си агресивен и непрекъснато си в гард. Ти си против всичко и всички. Само отворен превръщаш цялото Съществуване в свой приятел.

От тук най-важното е да схванем ролята и мястото на защитата, защото работи против нас и как предизвиква нападението. Горе като видят страхливеца стават като кучета: гонят те, защото си по-страхлив от тях и да ти докажат, че те не са, а знаем, че кучешкият страх е по-голям от този на заека. Те и него по същата причина гонят. И не дай си Боже заекът да спре, случаят става необясним... От горе видят ли, че се заграждаш и защитаваш те нападат и точно това, което от страх като съмнение си предположил ти го изсипват на главата, докато не се убедиш, че наистина всичко е илюзия, която ти сам създаваш!

Който е затворен не може да обича.

Ошо: Когато правим любов и телата ни са едно в друго, ние не сме влезли. Срещат се единствено телата. Обща е заблудата, че тук има съединение. Какво се е съединило и какви са тия движения! Дори и в секса, който е най-дълбокото взаимоотношение, общуването и сливането не е пълно, защото сте затворени и дори в най-близките виждате неприятел; подозрителен си от безлюбие. Любовта е станала невъзможна, а причината е, че ти се страхуваш!

Когато отвориш сърцето си всичко се променя качествено, но не питай веднага „защо“ или „сега какво“ или „ако“. Стига с предполагането! Не съществува „ако“ в Съществуването; това е абсурден и глупав въпрос, защото не знаеш първо какво говориш, второ - не знаеш за какво изобщо питаш и трето - истински откровеният, съзнателният, любещият и приятелят с Бога въпроси не задава, защото първо отговорите знае, после знае, че отговорите са в самите въпроси и накрая - не е необходимо да питаш, отговора за всичко е във самия теб!

Същото е и с въпроса „А сега какво?“, като убит си. Още като го задаваш не чувствуваш ли самотата му, безсмислието на всичко или нещо което в тебе умира. Който Бог има знае, че него го няма и така всякакви въпроси отпадат. Ти си самият отговор. Ти самият си отговорът на всичко.

Не се връзвай на плиткия си ум, който винаги е притеснен и бомбардиран с непознати мисли. Той е вечно разтревожен и безпокоящ се и все е който само се бори, уж за бъдещето мисли, но никога за настоящето. Забележи това!

„Аз съм... еди какво си“ изчезва единствено при Осъзнаването. Останал е само един Аз, без СЪМ и НАМЕРЕНИЕТО, и този Аз знае, че е Нищо, защото Бог знае, че има, т.е. теб те има, но егото отсъствува. Схващаш ли кое и как го няма или има и от коя страна на имането или нямането трябва да си ти. Аз - знае, че е по-добре да е нищо. Има ли Бог, теб те няма, но пък егото го има. Няма ли Бог, теб те има, но пък егото няма. Дилема? Да бъдеш или да не бъдеш, не е лесно да решиш. Единствено Цялото е ръководещото. Пред неговата Пълнота и чувството за това всяко дребно щение за „съм нещо“ е мижаво, хилаво и недъгаво, т.е. не струва и самият аз не съществува, освен като Душа. Съмноста е част от неосъзнаването, наличността; наличието е част от неосъзнаването. Само отсъствието, самото отсъствие на съмноста е вече осъзнаването. Неосъзнаване където има, ти си част от твоето заспало или сляпо състояние, като невръстно дете. Его няма само Духовният човек, човекът с будно Съзнание.

Всичко, което казваш е Мисъл, а не постигнати, опитани и проверени неща, каквото е едно Приложение. Само мислиш и повтаряш, но забравяш, че осъзнаването не е в дърдоренето и бъбривостта.

Ошо: ОПИТАЙ ОСЪЗНАВАНЕТО! Винаги бъди бавен, буден, бдителен, бодър и добър, т.е. нащрек бъди. Всичко това се нарича ИНТЕНЗИВНОСТ, в която егото и твоята личност като наличност ги няма. Те не обичат напрежението. При такава интензивност човекът по-бързо и лесно осъзнава.

Важно е какво сме разбрали след като нещо сме осъзнали? Личността, егото, страхът и умуването вървят заедно със затварянето, отъждествяването и привързаността. Без тези шест, можеш да кажеш, че си се осъзнал и Съзнанието ти е ново и будно и по-висше, а това е Всичко. Още с осъзнаването тези шест изчезват, защото всичките са част от процеса на Мислене, но на човешкото ниво. Мисленето на Божествено ниво е нещо различно.

Ошо: Самото понятие за „Аз съм...“ е една мисъл и това понятие принадлежи на мисленето. „АЗ съм“ е една мисъл.

Когато си буден и участвуваш мисълта бяга. Егото влиза заедно с мисленето, т.е. МИСЛЕНЕТО Е ЕГОТО. Човешката мисъл е егото. Самото его е в човешката мисъл, негова функция, производно и рожба. Отсъствува ли мисленето, отсъствува и егото.

Ако е светло, не е тъмно: не може едновременно да са и двете! Това означава да мислите екзестенциално. А като погледнеш „появата на светлината и изчезването на тъмнината“ са двете страни на едно и също явление... Такова нещо е осъзнаването. Когато си осъзнат егото не съществува. Когато се появи осъзнаването и изчезне егото, това са двете страни на едно и също явление. Така Бог върви заедно с егото, а ти винаги си сам и от тебе зависи кое ще го има и кое няма. Най-често според твоето присъствие или отсъствие се определя отсъствието или присъствието на онези две. Защото егото никога не може да каже: „АЗ осъзнавам“. Просто не е възможно нещо, което го няма да взима отношение по какъвто .и да е въпрос. Разликата между Бог и егото е само, че Бог Го има, докато егото го няма, защото е измислено от човека. Егото може да се натрупва като мисълта и има това свойство, но мисълта определя и свойството му. Дойде ли осъзнаването егото се изпарява - само някаква малка жалка част от умуването се опитва да мижитурква и толкоз.

Пазете се вместо вас его да не ви представлява, защото тогава заблудата е най-голяма; човек си въобразява, че всичко което прави, той е, но по-късно разбира, че не е. Ако в дадена позиция егото пожелае вместо вас да медитира, осъзнава и се просветлява, то ти самият не си осъзнат достатъчно, нито си буден. Егото винаги всичко желае и всичко иска да притежава. Може да настане критична ситуация, но тя никого не може да заблуди, когато си нащрек.

Ошо: Егото е хитър, обигран и заблуждаващ самохвалко.

Умът, егото и страхът не желаят да вярват, че имат грижи и проблеми, и точно в това е въпросът. Всеки може да заблуди себе си, но не може да заблуди грижите и проблемите си. Те не изчезват, защото ти си казал, че не вярваш.

Ошо: Медитацията стана, кундалини се издигна, ти се осъзна и се сля. Запомни тогава: всеки може да заблуди себе си, но не и Душата си. Когато си осъзнат СИ ТИ, но ти не си егото. Сега си без граници, разширен и просторен, неуловим и незрим.

С изчезването на егото цялото Съществуване се превръща в едно. Егото е най-рафинираният създател на обещания, които никога не е имало намерения да изпълнява. Бог в тебе те изпитва!!!

В Медитацията не трябва да имате надежда. Винаги очаквайте СЕГА, но изхвърлете от мисълта си всичко старо. Всичко старо и отминало забравете, за да се случи тя. Виж реално какъв си, какво представляваш, без никакви заблуди и преувеличения.

Погледни в себе си, обърни се към себе си. Усетиш ли простотата на нещата, това е резултат от твоето осъзнаване. Простотата е резултат единствено от Смирението. Тук в простотата всичко е обратно на Приложението: практикуваното смирение е едно скрито его. СМИРЕНИЕТО НЕ Е ДЕЙНОСТ. Смирението против егото е друг вид его, опасно его, его скрито и подривно взривоопасно. Смирението и Простотата могат да израснат единствено в условия без егото. И двете са резултат от интензивно осъзнаване.

Ошо: Когато ти осъзнаваш, но без Душата си, ти не осъзнаваш, но егото е останало. Критерият да осъзнаеш е: когато осъзнаваш егото липсва. Когато осъзнаваш, егото не може да бъде открито. Това е единственият критерий!!!

КОГАТО СЕ КАЖЕ НЕЩО, СЕ ОТРИЧА НЕГОВАТА ПРОТИВОПОЛОЖНОСТ. Когато се изрече нещо, едновременно с това нещо друго се отрича. Което в езика се каже, то винаги отрицава нещо друго, т.е. езикът - човешкото слово никога не може да покрие целия живот, а покрива само една малка конкретна част. Опиташ ли се да обхванеш по-голяма част от живота, езикът веднага става алогичен, ирационален.

Ошо: Когато кажеш, че нещо е отвън, излиза че то не е вътре. А ако кажеш че е и навън и навътре, нищо не казваш, защото твърдиш и двете му противоположности едновременно. Те се отричат взаимно, а ние ги приемаме и казваме, че хем съществуват, хем са заедно. Подобен е израза: Безмълвие може да се постигне и навън и навътре. Ошо е невероятен!!!

Животът като цяло не може да бъде обхванат с езиковите средства. Животът като цяло не може да бъде обхванат и при говорене или казване на нещата, защото веднага всичко започва да изглежда мистично или се губи смисълът. Езикът е логичен, а логиката както знаем има някои изисквания, без които не можем. Езикът представлява един ИЗБОР и не случайно всички Култури и Цивилизации са се развивали едностранно. Човекът е езиково животно, като него друго няма. Несправедливо е, че с езика се появява избора, а с избора - дисбаланса, докато няма в света едно животно, което да не е балансирано, т.е. няма небалансирано животно. Само човекът е вечно в нехармония и неравновесие. Цената на целия неуспех стои в това, че човекът живее чрез езика и чрез избора!!! ЕЗИКЪТ СЪЗДАВА ИЗБОРА! Всяко противоречие за всяко нещо идва от езика, прехвърля се в говора и е факт, но изборът за това е направен още в мисълта, която най-често е раздвоена, защото не чува Първия Глас.

Ошо: Кажете на някой пред много хора, че е едновременно, и красив и грозен, и ще ви сметнат за луд, а на него няма да му и обърнат внимание. А в действителност това е точно така, ЧОВЕКЪТ Е ТОЧНО ТОВА - ДВОЕН, ДВОЙНСТВЕН. Просто е за знаещите и виждащите, че където е красотата там е и грозотата: те са части на едно цяло, негови степени. Така умният е и глупав, както и глупавият е умен, и никак не е трудно за разбиране. Кой умен глупости не е правил и кой глупак в някои ситуации не е постъпвал изненадващо ум-но, правилно или добре. В този смисъл ЖИВОТЪТ Е ЕДНОВРЕМЕННО И ДВЕТЕ, НО ЕЗИКЪТ РАЗДЕЛЯ (МЪЛЧЕТЕ!). Затова Културите са толкова много и всяка със свой модел и кройка.

Сега като казваме, че животът е едновременно ДВЕ НЕЩА, нека не внасяме заблудата, че всичко е такова! Всъщност животът е едно нещо, а тези две като негови части (от едно цяло) са същото, за което и да е нещо, и всичко това пък от своя страна е част от голямото, Едното, Цялото Всичко на Единния. Така ще гледате на нещата: винаги глобално, заедно и като едно във всичките светове на Бога, а не разделено! Никога откъслечно нищо не разглеждайте, самоцелно и самостоятелно, сякаш нищо друго не съществува! Така и себе си ще разглеждате: първо по части, после заедно с всички останали и накрая с останалото навън, като части на едно цяло. Човек е четириизмерен - като личност, като семейство, като народ, като планета плюс Всемирната кармичност като цялост - толкова са неговите обвързаности в Карма.

Всяка Цивилизация е взимала някакъв изпит чрез Опит и Проверка на своя Избор и всяка е твърдяла, че нейното постижение е най-доброто, но както виждаме не е вярно и не може да бъде!

Всичко е опитано, всичко е анализирано, всичко е проверено, всичко е доказано; няма къде да не е пипнал човека и да не е защитил своята позиция. За и против можете да срещнете срещу всичко и за него също. За и против има срещу всяко нещо. Всичко е защитено и опровергано, всичко е защитено и отхвърлено.

Ошо: Само извечните Истини остават недосегаеми за човешкия Избор или както горе смятат, че Детето-човек още си играе на Има и Няма...

Теории за всичко има и всяко от Всичкото всичко има. Няма какво нещо да няма, такова е всяко опитано нещо. Това какво доказва според вас? Какво означават тези за и против, верно и невярно, има и няма? Че сме недоразвити, слаби, малки и неосъзнати! Не е лошо, че нещата правим, опитваме, прилагаме и проверяваме... Лошото е, че изключително трудно стигаме до истините, т.е. до част от голямата извечна и една Истина.

Затова, когато СЕДНЕМ НА МАСА (да говорим) ние не се разбираме, защото не знаем всичко и защитаваме само своето знание, приемайки го за уникално и единствено, а не е. И на другият Информацията и Мотивацията е същата - едностранчива, случайна и неубедителна. Срещат се две мнения, две становища, два ъгъла и се произвеждат пертрубации, спорове, дисхармония, омрази и прочие; съвсем излишни и напразни работи.

Ето защо е по-добре да се стремим нещо да научим вместо да влизаме в спорове и взимаме страна, за да имаме участие... ЖИВОТЪТ В СПОРОВЕ Е НАЙ-ПРАЗНИЯТ ЖИВОТ!

Просто и елементарно е да приемаме, че ВСИЧКО Е ВЯРНО, както и е, за да отпаднат всички спорове, а там където продължават, вие да ги решавате като замълчите, премълчите и не изказвате (не давате) своето мнение, защото и то е като на останалите. Т.е. фантастичното е, че всички винаги казват истината и всичко, което всички казват е точно толкова вярно, колкото и на останалите, защото в действителност все някъде в Космоса всяко нещо има своето приложение и място, и е вярно: проверено е, доказано и работи, и служи там на някого, но пък ние за това не се сещаме!

Всичко изречено от човека е сътворено Горе (от Вселенския Разум) и е останало вечно и за вечни времена, за да служи на онази част, при която е намерило своето приложение и място!

СЛОВО + ВЯРА = РЕАЛИЗАЦИЯ

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...